петък, 15 февруари 2013 г.

Зов за помощ!



Зов за помощ на дете с детска церебрална парализа - Максимилиан Красимиров Младенов - на 2 годинки и половина, от Чепинци.

Историята - Максимилиан е взет за отглеждане от Дом за сираци - малко след това се оказва, че детенцето е болно от ДПЦ. Направени са няколко операции на крайниците за удължаване на сухожилията. Предстоят само две, за поставяне на импланти - първата ще е на 3-4.03.2013, а следващата - след месец. В момента малкия е на скъпоструващи лекарства, след операциите веднага обаче се включва не всекидневна рехабилиатация, без която ще отиде нахалос всичко.
За момента сумата за импланти, е 8 000 лева, за рехабилитация - 30 лева на ден за неограничено (засега) време в бъдеще...
Ясно е, че родителите не могат сами да се справят с тези нужди от средства.
Затова и молят за помощ.

Ето и данните на майката и нейната банкова сметка, адрес и телефон:

ИРИНА ВЕСЕЛИНОВА МЛАДЕНОВА (0879063468)

с. ЧЕПИНЦИ,ОБЩ.РУДОЗЕМ,ОБЛ.СМОЛЯН,УЛ.АКАЦИЯ17

IBAN BG47STSA93000015356284
BIC STSABGSF

сряда, 13 февруари 2013 г.

БНТ Малки истории от 13.02.2013 "Историята на Хайри Шерифов"

събота, 9 февруари 2013 г.

Лечение с Коран, лекция

Коранът е Словото на Аллах - в това няма съмнение. Но кое слово - не печатаните букви или хартията с буквите, разбира се, а самите произнесени или написани думи :)
Не говоря за енергия или вибрации - Аллах няма нужда от такива неща. 
Относно Корана и лечението - нека видим какво е болестта и какво означава лечение. 
Болестта е вид отклонение от нормалното функциониране на организма и психиката ни - забележете, че не използвам думата душа, а психика. Нашето тяло има две характеритики - физически организъм и невидимата психика. А душата е онази съвсем отделна компонента, която държи вярата и с която шейтана си играе, ако му се позволи...
Нека се върнем на заболяванията. 
Как се отнася Аллах към нашите заболявания - Той е позволил да ги има в определени моменти - различни за всеки човек. Те са нашето изпитание и възможност за премахване на грехове  или възможност трупане на харам - това са двете опции. 
Ние, като мюсюлмани, разбира се че искаме нашите действия да са само халал.
И какви възможности за лечение ни е дал - едното са лекарствата, достижения на медицината, а другото - Корана.
Голямото чудене пада, когато се опре до лекуване с Коран, но не с рукийа (четене), а с муски или други непреки методи...
Първото и много важно нещо, което мога да кажа е, че ако нещо предизвиква толкова много чудене и въпроси дали да се прави или не - не го правете - явно не носи спокойствие в душата ви.  А при определен проблем си почетете Коран, направете искрена дуа към Аллах и след това оставете резултата на Всевишния - ако желае, Той ще премахне неразположението ви. А вие ще сте спокойни ин ша Аллах.

Ако обаче държите да разберете въпроса за муските...Тук идваме до нещо, което е една много хлъзгава материя. 
Изключително важно е човека да има чиста вяра и искрено намерение - това е първото, второто и третото условие за халал действие. И следващите поне 3 пункта са да си запази точно такова намерението и вярата - чисти и искрени. 
Какво е муската - написани думи от Корана и носени в някаква торбичка / плат, завити в нещо и носени от човек...
Защо човек би носил муска?
Защото си мисли, че тя му помага - искреното намерение и вяра е човека да вярва, че не самата муска помага, а Аллах, а тя е само средство. 
Но все пак защо тя, а не нещо друго, да е средство?
Защото на нея са написани Негови слова...Самото Слово на Аллах носи огромна сила и щом Аллах ни го е дал, ние трябва да го използваме. 
Но отново чуденето ни е свързано с муската...
Най-вярното ин ша Аллах, че една муска би била халал за нас, е да бъде среството, което да ни напомня да четем нещо от Корана - аят-ал-Курси например или каквото и да сме написали на листчето...
А не написаните думи от Корана да си висят по нас или да стоят в чантичката ни и пр., а ние да сме убедени, че имаме средството, чрез което ин ша Аллах ще ни се реши проблема!
Защото има много хора, които дори слагат под дюшека на новороденото Коран, за да го пази! СубханаАллах...Да го пази! 
Ако това беше вярно нямаше да ни е предписано да си четем например аят ал-Курси преди сън, а щеше да ни е казано да си носим Коран със себе си!

Ще се учудите може би, но точно по същия начин стои въпроса с висящите по стените написани аят/ сури от Корана, имена на Аллах или Мухаммад с.а.с. Те не могат да бъдат украси! Те трябва да са там, за да можем, виждайки ги, да се подсетим да прочетем дадената ая / сура, да направим някоя дуа, да кажем шахадата или салауат за Пратеника с.а.с. Иначе може да имаме харам у дома си!

Връщам се на най-важния въпрос - с 'акида, това е хлъзгавата повърхност - да запазим правилната 'акида. 
Защото в Корана има лек за всяко нещо и Мухаммад с.а.с е насърчавал да се лекуват хората с Корана.
Тук стигам до книгите с написани "рецепти" за лечение на различни състояния и заболявания...
Корана е като една аптека и както с лекарствата в аптеките - ние взимаме определен лек за конкретна болест - не пием всичко налично, така четем определени неща от Корана. Ако са от Сунната - няма въпроси и чудене. Но има много, които са написани от хора, занимаващи се с лечение с Коран и са описали своите най-добре действащи лекове.
Нека дам пример - във фармацията има много видове антибиотици, но без направена антибиограма, която е конкретна за всеки човек, даден антибиотик би действал на един, но не би подействал на друг...
Т.е. - не можем да кажем, че дадена ая от Корана не действа по начина, описан от някой шейх - просто тя, с позволението на Аллах, е довела до очаквания от него край...Но за нас, при същия проблем, може и да подейства, а може и да подейства някоя друга ая. Какво искам да кажа с това - именно, че всеки е най-добре (ако за проблема му няма посочено лечение от Сунната!) сам да се насочи към част или части от Корана, които са му най-близки и най-много го привличат. А ако ги напише и дори да си нарече написаното муска - термина няма значение - но написаното само да го подсеща да си прочете текста със Словото на Аллах...

И накрая искам да напомня нещо много важно. А то е, че едно действие може само по себе си да не е харам. Но ако въпросното действие води до харам, то става автоматично харам...

Затова много хора категорично забраняват муските. Защото човека е слаб и лесно, дори в началото да има чисто намерение, може да изпадне в заблуда и да се отклони от Правия път. А Шейтана само чака да му се даде благоприятно поле за действие - повярвайте - муските са точно такова поле...Така е с постоянното разнасяне на мощи на "светци" в християнството, целуването на различни лечебни икони и нощуването по "целебни" места... - Шейтана е намерил своето поле за действие и хората са се поддали на нашепванията му.

Е, ние не искаме това да се случи с нас ин ша Аллах. Точно затова сме мюсюлмани - отдадени на Аллах - защото знаем на кого да се поклоним и е кристално ясно на кого да служим...
А в Своето Слово Всевишния ясно ни е посочил: 


Рече (Иблис): “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.”
Рече: “Това е правият път към Мен. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.”
сура ал-Бакара,  39-42


Нека сме сред преданите раби на Аллах!



Милена-Иршад







петък, 8 февруари 2013 г.

Да преодолеем притесненията


Ако сте се съгласявали да правите неща извън зона си на комфорт, правили сте нещо за човек с високи стандарти - значи познавате ефекти, които намаляват вашата ползотворност.
В зависимост от това каква личност сте, има два начина, по който тревожността влияе на вашата работа. 
1) Ако сте човек, който обича предизвикателствата, тя може да настрои сетивата ви да анализирате ситуацията - да определите от какво се нуждаете, да планирате времето и усилията си, както и да ви мотивира да работите.
2) От друга страна,  ако сте като множеството хора, предизвикателството може да замъгли ума ви, да спре сърцето ви и да позволи на всякакви негативни мисли да нахлуят в главата ви - по този начин се претоварвате и започвате да се чувствате безпомощни.
Хората от втората категория е възможно да започнат да се съмняват в способностуте си да завършат конкретната работа както трябва и навреме. Също е вероятно да се страхувате да не бъдете преценявани от околните, които да се чудят как ще се справите с проблема заедно с всичко, което имате да правите; или пък може и да почнете да си въобразявате лошите последствия от недобре свършената работа.
Има две възможни реакции при появата на тревожността:
1) Отлагане
При появата на тревожност най-често срещаната реакция, е отлагането. Ще намерите всяко възможно извинение, за да не работите по задачата - изведнъж гладенето ще ви се стори нещо много привлекателно и нетърпящо забавяне; или пък подреждането на документите в шкафовете, трупани с години...
Това са все тактики, които целят избягване и отлагане, като водят до увеличаване на вашата тревожност и опасения. В крайна сметка ще се втурнете да свършите работа в последния момент, което ще доведе до недобро качество.
2) Перфекционизъм
Другата реакция може да бъде такава, че вие сами да вземете надмощие над проекта, опитвайки се да го свършите перфектно, проверявайки и проверявайки - отново и отново. Правите това толкова много пъти, че губите време, изпускате края и се чувствате неудовлетворен, защото не сте се справили навреме. 

Какво да правим с напрежението


Ако не искате да сте в нито една от тези ситуации, можете да се възползвате от следните полезни предложения:

Обърнете се към Аллах 
Ако усетите, че се поддавате на безпокойство относно работата си, оставете всичко за минутка и направете дуа към Аллах:
”O Аллах! Търся убежище при Теб от притеснения и мъка…” (Бухари)
Можете да направите дуа с ваши думи - искрено от сърцето си, можете да откриете и други дуа, свързани с тъгата, безпокойството и тревогите в книжката Дуа и Зикр. 
• Не се поддавайте на нашепванията на Шейтана
Не падайте духом и не позволявайте да бъдете отдалечени от вашия проект / задължение. И помнете, че “Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!” (Сура ат-Тауба, 9:51). Притесненията няма да се променят много, така че предприемете действия, дайте най-доброто от себе си, и се уповавайте на Аллах.

• Предизвикайте тези негативни мисли
Ако сте изпълнени със съмнения и негативни мисли относно възможностите си по отношение на проекта, би било много трудно да се справите със задачата. По-лесно ще е да се говори, отколкото да се направи, но е необходимо да предизвикате тези съмнения и мисли. Запитайте се защо с помощта и милостта на Аллах не вярвате във възможностите си...Отделете малко време да достигнете до дълбочината на проблема в собствената си психика. 
Какво е най-лошото, което наистина може да се случи с този проект?

-Каква е вероятността това да се случи?
-Обосновани ли са притесненията?

Представете си най-лошия сценарий - това ще ви помогне да осъзнаете, че положението в същност не е толкова лошо, колкото вие си мислите.
Ако имате трудности да определите източника на притеснения и негативните мисли продължават да са проблем за вас, е може би най-добре да потърсите съдействието на партньор, съветник, наставник.

• Премахване на стреса
Ако тревогите ви стресират, дайте си малка почивка да се успокоите - няколко дълбоки вдишвания, спокойна разходка из природата да проясни ума ви, слушане на Коран или направете малко зикр. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват..”(сура ар-Ра'д 13:28)
• Работете върху приоритетите си
След като поработите върху тревогите и мислите си, обърнете внимание и на планирането на стратегията за преодоляване на притесненията си. 
Ако жонглирате с много дейности наведнъж, седнете и помислете коя от тях е най-важна за момента - някои хора приемат системата АБВ за най-удобна. Помислете за всяко нещо и му сложете етикет:
“A”: Най-спешното и важното,
“Б: Важната, но не спешна задача,
“В”: Не важната и не спешната задача.
Е, след това се концентрирайте върху задачата с етикет “A”.
Cъздайте си план, за да завършите проекта
Вместо да се притеснявате за завършването на проекта навреме, планирайте онова, което трябва да направите, за да го завършите - планирайте работата си. 

• Стремете се към “Достатъчно добре”
Да, трябва да направите онова, което е най-добро според вашите възможности, И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.” (сура ал-Бакара, 2:195) Но гледайте реалистично върху времето, уменията и ресурсите си и базирайте работата си на тези фактори - онова, което ще бъде достатъчно добро при тези обстоятелства. Може и да очаквате не достатъчно доброто, а отличното - но дайте най-доброто от себе си. 
• Вземете задачата в ръце и се фокусирайте
Вместо да се отдавате на размисли върху слабостите си, се обърнете към Аллах, вземете задачата в ръцете си и концентрирайте енергията си върху нея. Ще откриете, че щом веднъж истински сте започнали, тревогите ви бързо ще се изпарят, защото вече ще работите срещу нашепванията на Шейтана. 
Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам, е казал: Силния вярващ е по-добър и по-любим на Аллах от слабия вярващ, но и в двамата има добрина. Стремете се да постигнете онова,  от което ще имате полза и търсете помощ от Аллах и не се чувствайте безпомощни“. (Сахих Муслим, № 2664).


За автора
Amal Stapley - след приемането на исляма през 1992 г., тя завършва Международния ислямски университет в Малайзия със степен по психология и ислямски изследвания, а след това продължава да работи с ислямски организации в САЩ, Египет и сега в родната си страна, Обединеното кралство. Тя е основател на CoachAmal, въвела проекта SuperMuslimah (www.coachamal.com), чиято цел е ада поддържа, мотивира и поощрява мюсюлманките да крачат уверено напред в живота си.


източник

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Расизъм

photo source

Rасизмът е една от човешките болести на обществото. По времето на Пратеникът на Аллах (салАлаху 'алейхи уа саллам) форма на расизъм, наречена трибализъм, била разпространена в Мекка. Курайшите считали себе си и арабите по принцип, за властващи над другите хора на планетата. 

Пратеникът на Аллах дошъл с Божието послание и oповестил, че никой арабин не превъзхожда неарабина, никой бял не е по-висш от черния [1], а превъзходството е в праведността и богобоязливостта  (сура ал-Хуфжурат, 49.13). Декларирал също така, че дори черен абисинкси мюсюлманин поведе уммата, всички трябва да му се подчинят [2].

Пратеникът на Аллах изкоренил проблема с разделянето на раси ицветовата дискриминация и то дотолкова, че можем да дадем пример с думите на 'Умар за Билал: "Билал е наш 
господар, освободен (от робство) от нашия господар Абу Бакр" [3].

Заид ибн Хариса бил черен роб. Пратеникът на Аллах го освободил и във времето преди да бъде забранено осиновяването, го е осиновил. Оженил го е за една от най-благородните жени в Уммата - Зайнаб бинт Джахш. Заедно с други водещи фигури на Исляма - Абу Бакр. 'Умар и някои други, е бил командващ на мюсюлманската армия срещу Византийската империя [4].

Пророкът (салАлаху 'алейхи уа саллам) определя сина на Зиад - Усама, за командващ на армията, която сформира непосредствено преди смъртта си. 

По времето на неговия Халифат, 'Умар е плащал по-висока заплата на Усама, отколкото на сина си 'Абд Аллах, който попитал защо. 'Умар отговорил: "Синко, правя го, защото знам добре, че Пратеникът на Аллах обичаше бащата на Усама повече, отколкото твоя (баща) и Усама повече, отколкото теб" [5].

Заид ибн Хариса командвал армията с най-доблестните хора на Курайш - като Джафар ибн Абу Талиб, братовчед на Пратеника на Аллах, Халид ибн Уалид - непобедим генерал... Армията, водена от Усама, сина на Зиад, е включвала такива от сподвижниците, като Абу Убайда, Талха, Зубайр и други.

Примерът показва, че превузходството не е в родените в един или друг цвят, с една или друга кръв, а в богобоязливостта и праведността.

1. I. Hanbal, 5.441.

2. Muslim, “ ‘Imara,” 37.

3. I. Hajar, al-Isaba, 1.165.

4. Muslim, “Fada’il al-Sahaba,” 63.

5. Ibn Sa‘d, 4 :70; Ibn Hajar, 1 :564.



ИЗТОЧНИК

вторник, 5 февруари 2013 г.

Урок от Хиджра (част 2)

източник на снимката



В предишния ни Урок от Хиджра, част 1 обяснявахме как Хиджрата на Пророк Мухаммад (салаллаху алейхи уа саллам ) от Мекка в Медина, е едно плодотворно действие, вместо да се стои в Мекка сред много трудности в разпространяването на посланието на Исляма сред хората.

В този пост искам да започна оттам, откъдето спряхме предишния път, говорейки за Хиджра, като ще стане дума за много истории за преселението, които сте чували, но този път ще са през призмата на желанието ни за плодотворност ин ша Аллах.
Предварително планирано пътуване
Пророк Мухаммад (салаллаху алейхи уа саллам) и сподвижника му Абу Бакр ас-Сиддик р.а., са подготвили доста добре своето пътуване. Осигурили са транспорта си, планирали са как да прикриват следите си, наели са водач, както и хора, които да донасят новини от Мекка и такива, които да носят храна всяка вечер.

Някой може да попита защо Пророк Мухаммад (салаллаху алейхи уа саллам) и неговия другар са планирали толкова прецизно това преселение? Та нали то е било благословено от Аллах субханаху уа та'ала, с Негово позволение? Не са ли били най-добрите хора за времето си? Определено Аллах би могъл да подготви едно магическо пътуване, както е сторил за Исраа уа'л Ми'радж?

Довери се напълно на Аллах
Мислейки за това пътуване разбираме, че то не е било само за Пророка с.а.с. и неговия сподвижник, а преселение за нас - мюсюлманите - да извлечем и научим полезните и незабравими уроци от него, важни за всички времена.

Пророкът и Абу Бакр са подготвили всичко много добре, за да имаме предвид, че дори най-добрите в човечеството, дори да служите на Аллах, вие трябва да ползвате средствата, които Аллах ви е дал да постигнете целите си. Това показва необходимостта от действия, доверявайки се напълно в постановленията на Аллах, а всъщност това е неделима част от вярата в постановленията на Аллах. 

По-нататъшно просетляване на това виждаме в скъпоценния момент, когато Абу Бакр р.а. и Пророкът с.а.с. се приютяват в пещера между Мекка и Медина. Те се скриват там, въпреки че Мекканците могат да проследят дирите им. Когато преследвачите достигат до пещерата, Абу Бакр се паникьосва и казва: "О, Пратенико на Аллах, ако погледнат надолу, ще ни видят!" Но Пророкът с.а.с отвърнал: "– Абу Бакр, какво мислиш, че ще се случи с двама души, когато третият е Аллах. Не се бой, Аллах е с нас."
Тези силни думи трябва да са на езика на всеки мюсюлманин и мюсюлманка във всяка ситуация или трудност, с която той/ тя се сблъскват.

Практически уроци от Хиджра

Искам да помислим как на практика в живота ни може да се прилага тази концепция за баланс между използуването на всички възможности и вярата в Аллах? Това изисква специална нагласа, която е следствие от постоянно обучение и самооценка на действията. Когато искате да постигнете някаква цел, вие трябва да форсирате и подготвите себе си, молейки се в същото време на Аллах и искайки от Него така, сякаш нямате нищо.

Помня веднъж как имах да изпълнявам много тежка и предизвикателна задача в работата си, направих всичко по силите си за изпълняване на задачата, но в същото време започнах да се моля на Аллах да я улесни и да мога да я приключа на време и наистина всичко мина гладко...СубханаАллах. Можете да се насладите на сладостта на истинския Тауакул, когато сте намерили баланса между взимането на решение и уповаването на Аллах субханаху уа та'ала.

Мерило на справедливостта

Един финален красив урок от Хиджра, е указанието, което Пророкът салАллаху алейхи уа саллам, е дал на своя братовчед Али ибн Абу Талиб, радиАллаху анху, молейки го да 
върне всичко поверено, оставено на Мухаммад с.а.с. от богатите в Мекка. Искам да се спра на това и наистина да си представим ситуацията, за да осъзнаем този акт на честност.

Представете си, че сте в град, в който повечето хора не ви харесват, разпространяват лъжи за вас и кроят да ви убият. Но в същото време ви доверяват всяка своя скъпоценна стока. Една нощ вие се махате от там и за отмъщение можете да вземете всички тези драгоценности с вас, като отплата за изтърпените несгоди и болки - а в същност вие им връщате всичко, което са ви поверили! На какво ни учи всичко това? Какво ни казва то за нашето отношение към не-мюсюлманите, дори да ни вредят?
Това ни учи, че нашето мерило в Исляма, е Справедливостта, а не нашите капризи, желания и търсене на отмъщение. Трябва да сме справедливи и към най-лошите си врагове и това показва дали сме истински раби на Аллах или слуги на желанията си. Прилагайки подобен принцип в живота си, ние ставаме наистина Най-добрата общност сред хората.

Това са някои плодотворни уроци от невероятната Хиджра. Надявам се, че можем да се поучим от тях и да ги приложим в живота и ежедневието си, така че да имаме истинска повратна точка в себе си, точно както Пророкът и сподвижниците са имали след Хиджра. 


понеделник, 4 февруари 2013 г.

Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!






Шарх на Шейх Мухаммад ибн Абдул-Уахаб (рахимуллах) Kитабу-л-Taухийд
От Шейх Абду-р-Рахман Ас-Са'ди (рахимуллах)
Част 33 стр. 173-175

Аллах казва: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Сура ал-Ма'ида, 5:23) и "Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат..." (Сура ан-Анфал, 8:2) и "О, Пророче, Аллах е достатъчен ­ за теб и за вярващите, които те следват." (Сура ан-Анфал, 8:64) и "И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен." (Сура ал-Талак, 65:3)

Ибн Аббас (ради'Aллаху анху) е казал: "Аллах ни е достатъчен и Той е най-добрия, на когото можем да разчитаме." Това е казал и Ибрахим ( алайхи салаам), когато е стоял срещу огъня, както и Мухаммад  (сал'Aллаху алайхи уа саллам), когато му казали: Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!


Записано от Ал-Бухари и Ан-Ниса'и.


Записано от Ал-Бухари в частта "Книга за Таухид" на неговия "Сахих".



Важни пунктове (Мухаммад Ибн Абдул-Уахаб)
• Този тауаккул е сред задълженията.
• Той е сред условията на вярата
• Шарх на аята от сура ал-Анфал
• Шарх на следващата ая
• Шарх на ая от сура ал-Талак
• Много е важно да се отбележи, че е казвано пт Ибрахим (alayhee salaam) и Мухаммад(сал'Aллаху алайхи уа саллам) във време, когато са били в голямо затруднение.

Коментар на Шейх ас-Са'ди


Аллах казва: "Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте вярващи!" (Сура ал-Ма'ида, 5:23)

Уповаването (Тауаккул) на Аллах е сред най-важните задължения в таухийд и вярата. Вярата на служещия укрепва и и неговия таухийд е завършен според силата на неговото уповаване в Аллах. Поклоникът или трябва да се уповава на Аллах и да търси Неговата подкрепа и помощ във всичко, което възнамерява да извърши или да се  

Същността на тауаккул (уповаване) на Аллах се състои в това, че поклoникът знае, че всичко е от Аллах. И става онова, което Аллах пожелае, а което Той не желае, не става. А Той е Даващият препитанието, Благодетелят, Отнемащият и няма слава, и няма сила, освен от Аллах. Така, след като човек притежава това знание, сърцето му се уповава на неговия Господар да му донесе полза в религиозните и светски дела, както и да го предпази от вреда. Тогава той притежава достатъчно вяра, има необходимото доверие в своя Бог да намери онова, което търси и това, което ще му донесе полза.

Така че, когато поклонникът поддържа това знание, това уповаване, това доверия и вяра, той на практика - на дело се уповава в Аллах и за него е добрата новина и обещание на Аллах за хората на тауакул. А когато се уповава по този начин на друг, освен на Аллах, то той е мушрик - лицемер, и който зависи и се уповава на друг освен на Аллах, то този е загубил пътя си.




Контролиране на сексуалните фантазии

снимка Love and Relationship in Islam



Въпрос:
Омъжена съм от три и половина години – много щастлив и религиозно обвързан брак. Служим на Аллах заедно, доколкото можем, алхамдулиллах. Но у мен възникна един проблем след брака ни. Когато имаме сексуална връзка, той ми разказваше сексуални истории и аз използувах въображението си, защото по друг начин не можех да достигна климакс. За да усетя възбуда, трябваше да фантазирам. Проблема е, че се чувствам виновна след акта, защото тези картини, които фантазирах, оставаха в мен – а никога не съм фантазирала себе си с друг мъж, а напълно непознати въображаеми хора. Казах на мъжа ми за този проблем, той не се разсърди, но аз се учвствам някак предадена. Какво да правя? Моля ви да ме посъветвате. Какво е правилото в исляма?

Отговор: Слава на Аллах!

Първо:
Сексуалните фантазии възникват в ума на човек следствие на подсъзнателна реакция на средата, в която живеем или на нещо, което сме видяли. Това са мисли, които се срещат у много хора, особено при по-младите, но най-вече зависят от типа на дадения човек, неговата психична нагласа.
Шариа’ е закон на фитра (естественото състояние на човек) и е в хармония с човешката природа, като взима под внимание психологичните колебания, които Аллах е вложил като част от същността на хората. Така че закона не поставя непреодолими граници и не налага невъзможен товар.
Аллах е казал (превод на значението):
„Аллах възлага на всяка душа само според силите й...“
сура Кравата (ал-Бакара) 2:286 

От Абу Хурайра р.а, че Пророка с.а.с е казал: „Аллах е опростил на моята умма това, което минава през умовете им, докато не го изкажат или не го направят“ (Ал-Бухари, 2528; Муслим, 127).
Ан-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал за този хадис:
Което преминава през ума на човек, докато той не го извърши или не продължи да си мисли за него, е опростено, според единодушното мнение на учените, защото то не става съзнателно и човек не може да го контролира.
Ал-Азкар, стр.345.
Преминаващите мисли в главите на хората са опростени, а съответствие с хадиса, който предадохме по-горе. Ако човек си представи харам неща, които възникват случайно, няма вина или грях за него, но той трябва да положи колкото може усилие да спре да мисли това и да не го следва.

Второ:
Ако човек се подведе по мислите, които са харам и ги предизвиква в ума си, фукаха’ се различават в мнението си по този случай – опрощава ли се това или се разглежда като мислене и решение за нещо, което е харам, за което човека ще носи отговорност?
Проблема се разглежда по следния начин от фукаха’:
Ако по време на полов акт със съпругата си мъжа си мисли за друга жена, акто си фантазира, че се сношава с нея, харам ли са тези мисли? Фукаха’ се различават в това.
Част от тях смятат, че това е харам и е нещо, което довежда греховни изображения в ума, когато се въобразява полов акт с чужда жена.
Ибн ‘Аабидийн ал-Ханафи, Аллах да се смили над него, е казал:
Гледната точка, която е най-близка до духа на нашия мад-хаб е, че това е непозволено, защото представата за друга жена, с която има сношение, е представяне на нещо, което е грях – на друга жена, която не е позволена.
Хаашиат Радд ал-Мухтаар (6/272)

Имам Мухаммад ал-‘Абдари, известен като Ибн ал-Хааж ал-Малики, Аллах да се смили над него, е казал:
Мъжа трябва да се въздържа от подобни мисли и да казва на другите също да следват този пример, т.е. тези противни мисли, които се появяват обикновено, че мъжа е с друга жена, която харесва, той отива при жена си и прави секс с нея, но започва да си мисли и да си представя другата жена.
Това е вид зина (прелюбодейство), защото това, което нашите учени (Аллах да се смили над тях) са казали за този, който взима чашата и пие вода от нея, но си представя, че това е алкохол – тогава водата е харам за него.
Тук не става въпрос само за мъжа, но включва и жената и важи и за нея. Защото това, което е нормално в днешно време е те да излизат и да гледат през прозореца, могат да видят някой, който им харесва, да зпочнат да си мислят за него, после, когато има полов акт със съпруга си, тя може да извика образа във въображението си и това може да е зина в ума на някого – Аллах да ни пази от това.
Ал-Мадкхил (2/194, 195)

Ибн Муфтих ал-Ханбали, Аллах да се смили над него, е казал:
В ал-Ри’аиа ал-Кубра Ибн ‘Акил заявява, че ако мъжа си представя картини на друга жена, забранена за него, че има сношение с нея, докато е със съпругата си, той извършва грях, но случайните мисли са нещо, което не може да се контролира, докато греха не се извърши.
Ал-Адааб ал-Шар’иа (1/98)

Свидетелство за това мнение е гледната точка на голям брой учени, които смятат, че преминаващите през ума на човек мисли, ако се загнездят там, могат да го накарат да направи нещо, за което да бъде отговорен. Харам фантазиите, върху които човек задържа вниманието си, не са простени, защото са преднамерено предизвикани и хората ще бъдат държани отговорни за тях.
Ан-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал: „Причината, поради която преминаващите мисли са простени, е споменатата по-горе, че те не могат да бъдат контролирани. Но ако е възможно, трябва да избягваме да се концентрираме върху тях. Това е харам (т.е.внимателното и продължителното мислене върху тях).
Ал-Азкар (345).

Втората гледна точка е, че това е позволено и няма грях за този, който прави това. Гледището се подкрепя от по-късните учени от Шафа’и мад-хаб, като ал-Субки и ал-Суюти.
Те казват: Това е така, защото няма намерение или решимост за извършването им (т.е. на тези греховни фантазии). Може да се фантазират, когато се прави секс с жена, но в това време да няма решителност в сърцето или някакво възнамерение да се извърши е действителност, по-скоро може да откаже да намери възможност за това.

В книгата на Шафа’и мад-хаб Тухфат ал-Мухтааж Шарх ал-Минхааж (7/205, 206) е казано:
Когато си мисли или си фантазира, това не означава, че в действителност е готов да направи зина или да извърши дела, които да го доведат до зина. Всичко, което става е, че човека си представя нещо, което е лошо или което е добро.
Край на цитата.
Вж. Ал-Фатаауа ал-Фикхийа ал-Кубра (4/87).

Изглежда, че вярната гледна точка е, че тези фантазии са макрух, дори и да не кажем, че са харам. Това е така, защото:
1- Много психолози разглеждат сексуалните фантазии като психологично разстройство ако доминират над мисленето на хората до степен, че те да не могат да изпитат удоволствие без тези фантазии, като е възможно фантазиите да бъдат и необикновени и ненормални.
2- Шари’а учи за принципите на садд ал-дхара’и или блокиране на подлостта, която може да доведе до харам или да отвори много врати, водещи към злото. Може да се очаква, че сексуалните фантаии биха могли да доведат човека до извършван на нещо, което е харам. Човек, който често си представя нещо и си мечтае за него, неизбежно се мотивира или опитва да го направи на всяка цена. Тогава започва да гледа харам изображения и неща, за да изпълни фантазиите си.
3- Голяма част от тези фантазии идват в ума на хората чрез харам средства, като разрешените сателитни канали или наблюдаване живота на декадентски общества сред куффар, където скромността липсва, а сексуалните действия и сцени са  нещо съвсем нормално, все едно някой да отиде на работа.
4- Ако фантазиите доведат до загуба на интерес между двама, напр. съпругата да е безинтерсна на нейния съпруг или обратното, това води до семейни проблеми, тогава страданието започва.

Поради това нашия съвет към всички, които имат фантазии е да се опитвата да ги спрат и да ги избягват. Следните неща могат да помогнат:
1- Да се страни от всичко, което може да провокира такива фантазии, както харам филми и ТВ програми, или четене на изтории, които могат да произведат някакви подобни фантазии. Вж. отговора на въпрос № 34489.

Ал-Газали е казал в Ихиа’ ‘Улум ал-Дийн (1/162):
Пътя, който може да отблъсне разсейващитя мисли, е да се прекъсне причината за тях, т.е. да се махне това, което може да ги предизвика; ако причината за подобни мисли не се отстрани, те ще продължат да възникват.
Край на цитата.

2- Често споменаване на Аллах (зикр), както е предписано в шари’а, особено това, което е споменато за преди сексуалния акт: „Аллахума джанибна ал-шайтана уа джаниб ал-шайтана ма разактана“ (О, Аллах, пази шайтана далеч от нас и пази шайтана далеч от това, с което си ни благословил)“ (Ал-Бухари, 141; Муслим, 1434).
3- Концентриране върху насладите, които са налице, а не върху тези, които липсват. И двамата съпрузи трябва взаимно да се пазят от извършването на харам. Ако всеки от тях е с нагласата да бъде атрактивен за другия, няма да бъдат смущавани от странични неща.
4- Представете си, че съпруга ви си има фантазии като вашите, е приемете ли това? Няма ли да се почувствате нещастна? Как възприемате съпруга ви да се чувства така? Мислете за тези неща.
5- Консултирайте се с психолог. Няма нищо лошо да отидете при жена-психолог или при семеен лекар за съвет, може да ви помогне ин ша Аллах.

Моля Аллах да ви напъти и да благослови вас и съпруга ви.
А Аллах знае най-добре.

islam-qa, фатуа № 84066

събота, 2 февруари 2013 г.

Добри дела #301 - Открийте удовлетворението - коментар върху сура ал-Кариа (Бедствието)


101. Сура Бедствието (Ал-Кариа) 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Бедствието!
2. Какво е Бедствието?
3. И откъде да знаеш ти какво е Бедствието?
4. Деня, в който хората ще бъдат като пръснати пеперуди
5. и планините ще бъдат като разпокъсана вълна...
6. Онзи, чиито везни натежат,
7. ще има живот в доволство,
8. а онзи, чиито везни олекнат,
9. завръщането му е бездна.
10. А откъде да знаеш ти какво е тя?



Коментар: 

1. Ал-Кариа означава възкресяване. Понятието ал-кариа загатва също за удряне или силно чукане. Събитието удря човешките сърца със своя всепоглъщащ ужас. 

2. Това е първото действие на Този, който удря. Действие, което хвърля човешките сърца в паника и разтреперва краката им от страх. Онзи, който чува, усеща че всичко, което го задържа на този свят, се разпръсква наоколо като прах. 

3. В наша полза е да преценим тежестта, дали е тежко или леко. Това означава, че има норми, които Бог определя като ценни, а други – като нямащи стойност. 

4. „Онзи, чиито везни натежат” - съгласно Божествената мяра и оценка – „ще има живот в доволство”. Бог ни съобщава това общо, без подробности. Следователно тази вест свежда до вниманието на човек значението на доволството и удовлетворението или всъщност – истинското щастие.

5. „ а онзи, чиито везни олекнат” - съгласно същата Божествена мяра и оценка – „завръщането му е бездна”.

Сайид Кутб в the Shade of the Quran

Добри дела #302: Да спрем с претрупването със земни блага - размишления върху сура ат-Такатур (Преумножаването)




В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Увлича ви преумножаването,

2.  додето легнете в гробовете.

3.  Ала не! Ще узнаете.

4.  И пак не! Ще узнаете.

5.  Ала не, ако знаете с достоверното знание ­

6.  ще видите Ада.

7.  После ще го видите с достоверен поглед.

8.  После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята].



Размисли:

1. Посланието на сурата, е:  Вие сте много пиян и объркан! Вие, които се отдавате на скъперничеството за богатство, деца и житейски удоволствия, е сигурно, че сте се отклонили. Вие, които сте погълнати от това, което притежавате, не се интересувате и не знаете какво идва след това. Вие ще изоставите обекта на вашето съперничество. с който така се гордеете и ще преминете в една тясна дупка, я която няма съперничество или гордост! Събудете се и се огледайте около вас.   
2. Със сериозния си и тържествено-предупредителен ритъм, тази сура всява ужас в сърцата с това, което очаквав гроба увлечените в трупането на богатства и земни блага. После това се повтаря - с едни и същи думи, с еднакъв ужасяващ ритъм, с еднаква форма.  
3. Накрая тя заявява и последното твърдение, с което пияния бива отрезвен, апатичния идва в съзнание, объркания става внимателен и   the self-indulgent tremble and feel apprehension at his indulgence in comfort and pleasure: “После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята]
4. Ще бъдете питани за следните неща:
  • Как го получи, как се сдоби с това?
  • Какво направи с него, как го разпредели?
  • Беше ли халал получено и халал раздадено? Или е свързано с незаконни, харам действия и използвано по харам начин?
  • Възхвали ли и благодари ли на Бог за това?
  • Даде ли дължимото на бедните? Похарчи ли нещо за другите? Или съхрани всичко за себе си? 
  • Ще бъдеш питан за съперниченето в събирането и трупането на богатства и за това, за което се гордееш. 
6.  Сурата превзема сърцата и ги оставя потиснати в бремето на проблема за Отвъдното,  with the problem of the hereafter, без да взима под внимание този тривиален свят и дребните му проблеми. Тя споменава този свят като кратко намигване в сравнение с дългия период на съществуване.

7. Всеки път, когато четем тази внушителна сура, усещаме нейния ритъм, който се издига в космоса, пътувайки и достигайки дълбоко, дълбоко в края...Усещаме тежкото намигването на живота върху раменете си, докато продължаваме да вървим по пътя си. Тогава се запитваме и за най-малките и незначителни от делата си.
източник: In the shade of the Quran от Сайид Кутб

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации