Искреност

Ибн-ул-Кайим (рахимахуЛлах) е казал: 

Делата без искреност, са като пътник, който носи вода в мръсен съд - тежи му, без да има полза...



Ибн Масуд (радиаллаху 'анху) съветвал учениците си:

Ако търсите знание поради една от следните три причини, изоставете го:
да засрамвате незнаещи, да спорите с Фукаха (учени), да накарате хората да се обръщат към вас. Възнамерявайте думите и делата си само заради Аллах, защото наистина - само онова, което е с Аллах, ще остане, всичко останало ще погине".

Пост на 27-ми Раджаб

Ассаламу алейкум уа рахматулла уа баракатух!

Бисмиллахи-р-рахмаан-ир-рахиим

Ассалату уа салам 'ала расулиллах!

източник: clickislam.org

Най-напред трябва да отбележим, че точната дата на ал-Исра уа'л-Мирадж не се знае. Няма и автентични доказателства, които да подкрепят твърдението за 27-ми Раджаб. А дори и тези чудни събития да са се състояли на 27-ми Раджаб, няма начин да се твърди, че през този ден се пости, тъй като подобно деяние не е подкрепено от Шариа. Ако обаче човек си пости в понеделник и четвъртък на всяка седмица и 27-ми Раджаб съвпадне с един от двата седмични дни, няма нищо лошо да си пости.

Видния Ислямски учен Шейх Юсуф Карадауи казва по въпроса:

Сред забранените форми на гладуване е всеки вид постене, без да е въведено от Шариа и без доказателства в Сунната. Пример за подобен пост е  27-ми Раджаб, за който се мисли, че е деня, последван от нощта на ал-Исра' уа'л-Мирадж. 

Някои хора ще постят в този ден за благодарност към Аллах за честта на ал-Исра' уа'л-Мирадж. Много важно за Мюсюлманите е да доказват благодарността си в спомняне на събитията, донесли благословията над Мюсюлманската Умма и такива събития са немалко.

Все пак подобна благодарност не означава за Мюсюлманина да пости. Всемогъщия Аллах напомня за това колко много благословии е дал на Мюсюлманите: О, вярващи, помнете благодатта на Аллах към вас, когато насреща ви настъпиха с войски, а Ние пратихме срещу им вятър и войски, които не видяхте. За вашите дела Аллах е зрящ. (Aл-Ахзаб, 33: 9) Всемогъщия не е искал от Мюсюлманите да постят за това. 

В брилянтната си книга Зад а;-Ма'ад, Имам Ибн ал-Кайим пише, че Ибн Тайимийа е казал: “Никъде не е записано, че който и да било Мюсюлманин има основание или за  предимство на нощта ал-Исра' и Мирадж. Забележете, че Сподвижниците никога не са правили нищо! Затова и ние не знаем кога точно са се случили Исра' и Мирадж.” Ибн ал-Кайим пише: "Няма точно и конкретно доказателство за месеца и датата, когато са се случили. Всъщност има много предания и никое от тях не е убедително. Нама и специфичен ритуал, който да се отнася към тях."

Независимо от общото убеждение за датата, няма ясно доказателство, че ал-Исра' уа'л Мирадж са се случили в нощта след деня 27-ми Раджаб.

A Аллах знае най-добре.

Три начина

Има три начина, по които Шайтана успява да изкуши човека:

1. Прекаляване и разточителство - човек да има повече от това, от което се нуждае. Именно това „прекаляване“ е метода, който Шайтана използува, за да влезе в сърцето на човека. За да се защитим, трябва да внимаваме да не изпълняваме всички прищявки на нефса си, като храна, сън, удоволствия, почивка... Когато затворим тази врата, ще бъдем в безопасност от всеки враг.

2. Небрежност – който споменава Аллах, той е защитен сякаш от крепост. Пренебрегвайки това (споменаване), човек отваря вратата на крепостта и така врагът лесно може да влезе.
...
3. Загриженост за неща, които не ни влизат в работата във всички сфери на живота.

От ал-Фауаид на ибн ал-Кайим

Да направим задълженията лесни

Имам Ибн-ул-Каийим Ал-Джаузийя


Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ мразел да кара сахабите си да изпитват безсмислено чувство на вина. Продължавал да им казва, че не трябва да спират общуването с Единствения, Най-Милостивия, Най-Милосърдния, Който посреща всеки с Неговата Милост и Доброта и Който обича искреността на сърцата, които се покайват и се обръщат към Него. Това е дълбокия смисъл на ат-тауба, предложена на всеки: искрено обръщане към Аллах след подхлъзване, грешка, грях. Аллах обича да се обръщат искрено към Него, а Той опрощава и пречиства.


Самият Пратеник /саллеллаху алейхи уа саллам/ е показал това в много ситуации. Веднъж един бедуин дошъл и уринирал в джамията, сахабите се нахвърлили върху него и поискали да го бият. Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ ги спрял и казал: „Оставете го намира и изсипете кофа с вода на това място. Аллах ви изпрати да правите задълженията лесни, а не да ги правите трудни.” /Бухари/


Абу Хурейра /р.а./ предава: „Докато седяхме с Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ дойде един мъж и каза: „О, Пратенико на Аллах, провалих се!” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита какво е станало. Той отговори: „Имах сексуален контакт с жена си, докато говеех.” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита: „Можеш ли да освободиш роб?” Той отвърна отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ попита: „Можеш ли да говееш два последователни месеца?” Отговори отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ го попита: „Можеш ли да нахраниш 60 бедни човека?” Отново отвърна отрицателно. Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ запази мълчание и докато бяхме в това положение, една голяма кошница с фурми беше донесена на Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/. Той /саллеллаху алейхи уа саллам/ попита: „Къде е питащия?” Той отговори: „Аз (тук съм).” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ му каза: „Вземи тази (кошница фурми) и ги дай за садака!” Мъжът каза: „Трябва да ги дам на човек по-беден от мен? Кълна се в Аллах, няма семейство между нейните (т.е. на Медина) две планини, което да е по-бедно от мен.” Пратеника /саллеллаху алейхи уа саллам/ се усмихна, та чак кътните му зъби се видяха и каза: „Нахрани семейството си с тях!” /Бухари/


Тази благост и доброта бяха същността на неговото учение. Той е казал на Аиша /р.а./: „Аллах е Благ (Рафик) и обича благостта (ар-рифк) във всичко. И Аллах дарява за благостта това, което не дава за насилие или каквото и да е друго.” /Муслим/


Той /саллеллаху алейхи уа саллам/ засвидетелствал на един от неговите сахаби: „Във вас има две качества, които Аллах обича: милосърдие (ал-хилм) и търпение /толерантност/ (ал-ана´).” /Муслим/


Пратеникът /саллеллаху алейхи уа саллам/ приканва всички свои сахаби към тези постоянни усилия за милосърдие и опрощение.


Извадка от „Призивът на Аллах” на Ибн Ал-Каийим Ал-Джаузийия, стр. 33-34

Muuehhid Musa

Грях, който води в Рая

Ибн ал-Кайим (рахимухулла) казва:

"Грехът може да е в полза на човек,ако той го доведе до търсене на прошка и извършване на много ибада (религиозни практики). Това е, което означават думите на салафите:

"Човек може да извърши грях и да влезе в Рая заради него, или той може да направи религиозна служба и да влезе в Ада заради нея."

Попитаха: "Как така"?

Той отвърна: "Някой може да извърши грях и да продължи да мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня греха и се чувства засрамен: разкайва се, иска прошка, търси опрощаване и съжалява-това са нещата, които го спасяват.

И този някой може да направи добро дело и да продължи да си мисли за него. Когато стои или ходи той си спомня доброто дело и това го изпълва със самочувствие и гордост – и това ще причини неговата гибел.

Така, че грехът може да е фактора, който да го накара да прави ибада и добри дела; да промени държанието си така, че да започне да се страхува от Аллах; да се чувства засрамен и унижен пред Него, прекланящ главата си засрамено и плачещ разкайвайки се, желаещ прошката на своя Господ."

Всяко едно от тези действия е по-добро за човек от ибада, която го прави горд, хвалещ се и надменен. Без съмнение такъв грях е по-добър пред Аллах и често води до спасение за разлика от този, който е горд със себе си, надменен е с другите и си мисли,че прави услуга на Аллах. Дори ако каже думи, които значат нещо друго, Аллах е свидетел на това,което е сърцето му.
Такъв човек може да чувства омраза към хората, ако те не показват голямо уважение и не са смирени пред него. Ако той искаше откровенно да провери себе си би видял ясно това.’’

- Мадаридж ал-Саликиин, 1/299


Islamicbook

Хижама (вендузи)

Най-добрите дни за Хиджама през месец Джумада ал-Ахира, са 17-ти, 19-ти и 21-ви. 


От хадис, предаден от Ибн Аббас р.а. разбираме, че дните сряда и събота са макрух и трябва да се избягват. (Хадиса е разказан от ат-Тирмиди).


Ибн ал-Кайим в книгата си Теб ал-Набауи казва, че е добре Хижама да се прави на гладно. Но също така казва, че Имам Ахмад си е правил Хижама по всяко време, когато имал нужда иншаАллах.

Четири характеристики на благородството, Ибн Каийм ал-Джаузийа

Човек не може да бъде благороден ако не притежава следните четири неща: 

Първо: Търпение 
Второ: Чистота 
Трето: Смелост (решителност) 
Четвърто: Справедливост 


Търпението го насърчава да бъде толерантен, да контролира гнева си, да понася раните, които е получил от другите, да бъде въздържан и да обмисля решенията си. То го мотивира да бъде сърдечен и да не бъде безразсъден или прибързан в действията си. 


Чистотата го насърчава да избягва всяка неблагоразумна характеристика, и в думите, и в делата, и го мотивира да бъде скромен и почтен, което е въплащение на всичко добро. Пази го от разврат, скъперничество, лъжа, злословене и разпространяване на приказки, причиняващи разделение и раздор между хората. 

Смелостта (решителността) го насърчава да може да се самооцени правилно, да наблегне на извисените и благородни черти и да ги направи част от своя характер. Също така го окуражава да преодолява себе си и да бъде щедър, което е всъщност истинската смелост и води до силна воля и самоувереност. Насърчава го да се отдалечи от ниските си страсти, да контролира гнева си, и да се въздържа от него, да може да поддържа самообладание, да обуздава жестокото и деструктивното си поведение, както казва Пратеника (с.а.с): 
„Силен е не този, който може да надвие в боя своя противник, а силен е този, който може да контролира себе си, когато се ядоса.” 


Това е истинска смелост и е средството, което рaбът използва, за да завоюва своя опонент. 

Справедливостта го насърчава да бъде безпристрастен в поведението си с хората и да намери баланса между двете крайности на нехайството и екстремизма. Мотивира го да бъде щедър и мил, което е средният път между пълната деградация и арогантност и да направи това част от своят характер и поведение. Окуражава го бъде решителен, което е средният път между малодушието и необмислеността, и да бъде въздържан, което е средният път между крайният излишен гняв и унижението. 

Тези четири добродетели са основата на всички благородни нрави, а основата на всички противни и позорни нрави са следните четири: 

Първо: Невежество 
Второ: Потисничество 
Трето: Следването на страстите 
Четвърто: Гняв 


Невежеството го кара да вижда доброто във формата на зло, а злото във формата на добро, и да смята съвършеното за несъвършено, а несъвършеното за съвършено. 

Потисничеството е причина да поставя нещата na места, които не са подходящи за тях, така че той се ядосва, когато е време да е щастлив, и е щастлив, когато е време да се ядосва; небрежен и прибързан, когато е време да бъде освободен и е освободен, когато е време да е загрижен. Алчен е, когато е време да е щедър и е щедър, когато е време да е алчен. Слаб е, когато е време да е силен и да поеме отговорност, и поема отговорност, когато е време да се отдръпне назад. Мил и снизходителен е, когато е време да е суров и издръжлив, и е суров, когато е време да бъде снизходителен. Скромен е, когато е време да е доминиращ и е арогантен, когато е време да е скромен. 

Следването на страстите го окуражава да бъде усърден в осъществяването на това, което душата желае, да бъде алчен и стиснат. Насърчава го да обожава и превъзнася себе си с всички презряни и неблагоразумни характеристики. 

Гневът го кара да е арогантен, ревнив, завистлив, да се държи враждебно с другите и да бъде безсрамен и неблагоразумен. 

Основата на тези четири противни и заслужаващи порицание характеристики са две: 

Или крайно себеунижение, 
Или крайно себеобожаване. 

*** 

Превод от: http://www.madeenah.com/

Пет нива на НАМАЗ

Ибн Кайим казва: ,,Хората се делят на пет нива,според изпълнението на молитвите."

Първото: Нивото на този, който е небрежен и в душата му има смут, той изпълнява уду' (абдест) набързо, не се моли в определеното за молитвите време и по определения начин, не спазва необходимите основи на молитвата.

Второто: Нивото на този, който се старае да изпълнява молитвите в предписаното време,старателно прави уду' и изпълнява задължителните основи. Но въпреки това старанието му остава пропиляно, заради нашепванията по време на молитвата,заради които човека се отдава на странични мисли и идеи.

Третото: Нивото на този, който се старае да изпълнява молитвите в предписаното време, старателно прави уду', изпълнява задължителните основи на молитвата и се бори срещу своите мисли и идеи по време на намаза. Той е зает да се бори срещу врага (шейтана) така, че той да не открадне част от молитвата му. Такъв човек се счита, че прави сала' (намаз) и джихад едновременно.

Четвъртото: Този, който става за молитва, перфектно изпълнява полагащото се, необходимите основи, изпълнява я в предписаното време и неговото сърце е изцяло погълнато от предпазването на молитвата и определените граници така, че нищо не остава загубено от нея. 
Всички негови грижи са в посока на изпълняването на намаза и безукорното му завършване такова, каквото трябва да бъде. Неговото сърце е потопено в намаза и преданноста му към неговия Господ Превеликия.

Петото ниво е на този, който се изправя за молитва също като този от четвърто ниво. Но освен това той е взел и сложил сърцето си пред своя Господ Превеликия и Всемогъщия, гледа към Него със сърце, изпълнено с очакване, сърце, изпълнено с Неговата любов и Неговата мощ, все едно вижда Аллах с очите си. Нашепванията, мислите и идеите са изчезнали и преградите между него и неговия Господ са вдигнати. Каквото е между този човек и другите хора, спрямо молитвата е по-висше и по-велико от всичко между земята и небето. Този човек е ангажиран с неговия Господ Превеликия, Всемогъщия, в състояние на възхита пред Него.

Първия вид ще бъде наказан, втория тип ще бъде запитан за действията си, на третия греховете и недостатъците ще бъдат простени, четвъртия ще бъде награден, а петия ще бъде близо до неговия Господ,защото той ще получи част от това, което прави неговата молитва достойна за възхита и наслада за окото.

Който прави молитвата си достойна за възхита и наслада за окото,ще има близост с неговия Господ Превеликия, Всемогъщия, който му дава наслада и удоволствие във Вечността. Също за него ще има наслада и добро и в този живот и всички други ще са доволни от него.



Ибн Каийм ал Джаузия (р.781г сл.хр.; ученик на ибн Таймия, негов студент е ибн Катир, нека Аллах да ги възнагради за усилията им в Исляма ) "The path to guidance" 

материала е от Автентична Ислямска База

Изглаждане на сърцето

Имам Ибн Ал-Кайим Ал-Джаузийа
(ум. 751 г. х.)[i]

Аллах Всевишния е казал:

О, вярващи, често споменавайте Аллах!

Сура Ал-Ахзаб 33:41

...и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.

Сура Ал-Ахзаб 33:35

И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно!

Сура Ал-Бакара 2:200

Тези аят съдържат предписание да се споменава Аллах – много и с усърдие, защото покланящия се силно се нуждае от това (споменаването на Аллах) и не може и да мигне с очи без него. Това е така, защото всеки миг, в който човека не прави зикр на Аллах, няма да му донесе никаква полза. По-скоро вредата от пренебрегванетото на зикр на Аллах, е много по-голяма от повечето изгоди, които могат да бъдат получени в това време. Един 'ариф (човек, който има знания за Аллах) е казал: „Ако човек е прекарал някакво количество години в споменаване на Аллах, после се е отклонил от това дори за един миг, то загубата му е много по-голяма от това, което вече е получил“.

Ал-Бейхаки е предал от А'иша, Аллах да е доволен от нея, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „Няма такова време, през което сина на Адам да не е споменавал Аллах и да не е източник на съжаление за него в Съдния ден“. [ii]

От Му'аз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората от Рая няма да съжаляват за нищо, освен за моментите, в които не са били заети със зикр на Аллах“.  [iii]

Също от Му'аз ибн Джабал, че попитали Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Кое нещо е най-любимо на Аллах?“ Той отговорил: „Езика да е винаги влажен от зикр на Аллах, докато не умрете“.[iv]

ПОЛИРОВКА  на СЪРЦЕТО

Абу'д-Дарда, Аллах да е доволен от него, е казал: „За всичко има изглаждане, а изглаждането на сърцето е зикр на Аллах“. Имам Ал-Бейхаки е предал от Ибн 'Умар, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Няма по-сигурно спасение за човека от наказанието, отколкото зикр на Аллах“.  Казали: „Дори джихад по пътя на Аллах?“ Той отговорил:  „Дори да удряте с мечовете си, докато не ги счупите“. [v]

Няма съмнение, че сърцата се покриват с ръжда, както металните съдове – тези от сребро и подобните на тях – ръждясват. И така ръждата на сърцето се полира със зикр (споменаване на Аллах), тъй като зикр полира сърцето докато то стане като искрящо огледало. И когато зикр се изостави, ръждата се завръща; и когато се възобнови, тогава сърцето пак започва да се очиства.

Сърцето се покрива с ръжда от две неща:

1. пренебрегването на споменаването на Аллах,

и

2. извършвнето на грехове.

Очистването от тези две неща:

1.молба за прошка към Аллах,

и

2. зикр.

СМЕСВАНЕ на ИСТИНАТА с ЛЪЖАТА

Сърцето на този, който пренебрегва (споменаването на Аллах) през повечето време, се покрива с ръжда, в зависимост от това колко небрежен е човек. И когато тази (кал) се наслои по сърцето, то престава да разпознава нещата такива, кавито са в действителност. От това то (сърцето) приема истината за лъжа, а лъжата – за истина. Защото този нагар помрачава и обърква възприемчивостта на сърцето и по тази причина то е неспособно да разпознава действителността.  Сърцето в крайна сметка не приема истината и не отхвърля лъжата и това е голямото бедствие.

Следствие от това е пренебрегването на зикр и следване на страстите, което от своя страна повече помрачава светлината на сърцето. Всевишния Аллах е казал:

...и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!

Сура Ал-кахф 18:28

КАЧЕСТВА за НАСТАВЛЕНИЕ и РЪКОВОДСТВО

Когато покланящия е иска да следва друг човек, трябва добре да види – този човек от хората на зикр ли е или от нехайните (в споменаването на Аллах)? Ръководи ли се този човек от похотта си и страстите си, или от откровението на Аллах? Ако той се ръководи от похотта си и страстите си, тогава той наистина е от небрежните хора – тези, чиито дела са изгубени. Термина фурат (който се използува в гореспоменатата ая), се разяснява по много начини.  Пояснява се като:

1.загуба на наградата от действие, което човека трябва да извършва и в което се съдържа успех и щастие;

2. преминаване границите при нещо;

3. да бъде унищожен;

4. противопоставяне на истината.

Тези значения са близко едно до друго. Аллах е без всякакви недостатъци – Всевишен, и е забранил да се следват тези, които притежават тези качества. Затова е необходимо човек внимателно да преценява дали неговия шейх има тези качества, или човека, чиито пример следва, или човека, на когото се подчинява. Ако е така, той трябва да се отдели от този човек.

Но, ако човека се занимава със зикр през по-голямата част от времето, следва Сунната, делата му не преминават границите, той е разумен и решителен, тогава трябва да се държи здраво за него.

Както Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

Примера за този, който споменава Аллах и този, кйто не го прави, е като примера с живия и мъртвия.

---

[i] Ал-уабилу-с-саййиб мин калими-т-таййиб, стр. 78-82

[ii] Хасан: предаден от Абу Ну'айм в Ал-хилйату-л-аулийа, 5/361-362. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-л-джами', № 5720

[iii] Сахих: предаден от Ибн Ас-Сунни в 'Амалю-л-йаум уа-л-ляйл, № 3. Вж. Сахиху-л-джами', № 5446

[iv] Хасан: предаден от Ибн Хиббан, № 2318. Заверен от Салим Ал-Хилял в Сахиху-л-уабилю-с-саййиб, стр. 80

[v] Сахих: предаден от Ахмад, 4/352, от Му'аза ибн Джабал, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-л-джами', № 5644

sourse: http://ahlak.hit.bg/

Публичното извършване на грях изключва ли ни от лоното на Исляма?

Въпрос:

Превръща ли ни в неверници извършването открито на грях и разговорите за греховни занимания като слушане на музика, гледане на филми и т.н.? Отнася ли се това както за големи така и за малки грехове? Моля обърнете внимание на този въпрос, т.к. много новоприели братя и сестри се сблъскват с него.

Отговор:

Слава на Аллах.

Несъмнено откритото извършване на грехове и непослушанието е огромен грях, който води до превръщането на човек в неверник по време на извършването му, поради лекотата с която се загърбва забраната и дори гордостта от извършеното. Това се отнася както да малки така и да големи грехове.

Абу Хурейра е казал: „Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: „Греховете на всички от моята умма (последователи) ще бъдат опростени, освен на тези, които извършват грехове публично. Такъв грях е ако човек извърши нещо нощем и после на сутринта сподели греха си с друг, докато Аллах го е скрил.” (Ал-Бухари, 5721; Муслим, 2990)

Шейх Ибн Утаймиин (Аллах да е доволен от него) казва:

… Третият вид неморален и безскрупулен грешник е този, който говори за зина (забранен полов акт) с гордост (Аллах да ни пази), разказва как е пътувал до еди-къде си и как извършил множество грехове и бил с много жени, хвалейки се с това...

Шарх Рияд ал-Салихин, 1/116

Несъмнено има различни степени на непокорство, които зависят от душевното състояние на човек по време и след извършването на грях. Този, който скрива греха си не е като този, който го излага на показ. Този, който съжалява след това не е като този, който се хвали за това.

Ибн ал-Кайим (Аллах да се смили над него) казва:

В заключение, греховете варират според последствията от тях. Тези, които имат гаджета извършват по-малък грях от тези, които извършват неморални действия с когото и да е; този, който извършва грях скришно, извършва по-малко зло от този, който го извършва открито. Този, който си мълчи извършва по-малък грях от този, който разказва за греха си. Такъв човек е далеч от прошката на Аллах и както Пророкът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: „Грехoвете на всички от моята умма (последователи) ще бъдат опростени освен на тези, които извършват грехове публично …”

Ихаатат ал-Лахфаан, 2/147

Основното правило е, че всеки мюсюлманин трябва да се покае след извършването на грях и да търси прошка. Той трябва да съжалява за това, което е направил и да реши твърдо да не повтаря грешката си, а не да се гордее с нея и да я споделя открито.

Ахмад (8792) и ал-Тирмиди (3334) предават, че Абу Хурейра (Аллах да е доволен от него) казал: Пророкът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „При извършване на грях в сърцето на вярващия се появява черно петно. Ако той се разкае и потърси прошка, сърцето му бива изчистено, но ако извърши още грехове, петното се увеличава и покрива цялото му сърце. Това е раан (ръжда, която покрива сърцето при извършване на грях), за който Аллах говори в Корана:

“ Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.”

[ал-Мутафифиин 83:14]

Класиран за хасан от ал-Албани в Сахих ал-Тирмиди, 2654

Остана едно нещо, споменато във въпроса, което е извършване на грях открито от новоприелите Исляма. Тези хора все още не са наясно със законите на Исляма и затова са извинени, понеже не знаят законите на шариа’, но те трябва да бъдат научени. Така че се стремете да ги учите и им покажете този отговор.

Дано Аллах да ни помага да правим това, което Той обича и което Го радва.

А Аллах знае най-добре.

ПОЛИРАНЕ НА СЪРЦЕТО

Имам Ибн Ал-Кайим Ал-Джаузийа
(ум. 751 г. х.)[i]


Аллах Всевишния е казал:

О, вярващи, често споменавайте Аллах!

Сура Ал-Ахзаб 33:41

...и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени ­ Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.

Сура Ал-Ахзаб 33:35

И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно!

Сура Ал-Бакара 2:200


Тези аят съдържат предписание да се споменава Аллах – много и с усърдие, защото покланящия се силно се нуждае от това (споменаването на Аллах) и не може и да мигне с очи без него. Това е така, защото всеки миг, в който човека не прави зикр на Аллах, няма да му донесе никаква полза. По-скоро вредата от пренебрегванетото на зикр на Аллах, е много по-голяма от повечето изгоди, които могат да бъдат получени в това време. Един 'ариф (човек, който има знания за Аллах) е казал: „Ако човек е прекарал някакво количество години в споменаване на Аллах, после се е отклонил от това дори за един миг, то загубата му е много по-голяма от това, което вече е получил“.


Ал-Бейхаки е предал от А'иша, Аллах да е доволен от нея, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал: „Няма такова време, през което сина на Адам да не е споменавал Аллах и да не е източник на съжаление за него в Съдния ден“. [ii]


От Му'аз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората от Рая няма да съжаляват за нищо, освен за моментите, в които не са били заети със зикр на Аллах“. [iii]


Също от Му'аз ибн Джабал, че попитали Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Кое нещо е най-любимо на Аллах?“ Той отговорил: „Езика да е винаги влажен от зикр на Аллах, докато не умрете“.[iv]



ПОЛИРОВКА на СЪРЦЕТО


Абу'д-Дарда, Аллах да е доволен от него, е казал: „За всичко има изглаждане, а изглаждането на сърцето е зикр на Аллах“. Имам Ал-Бейхаки е предал от Ибн 'Умар, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Няма по-сигурно спасение за човека от наказанието, отколкото зикр на Аллах“. Казали: „Дори джихад по пътя на Аллах?“ Той отговорил: „Дори да удряте с мечовете си, докато не ги счупите“. [v]


Няма съмнение, че сърцата се покриват с ръжда, както металните съдове – тези от сребро и подобните на тях – ръждясват. И така ръждата на сърцето се полира със зикр (споменаване на Аллах), тъй като зикр полира сърцето докато то стане като искрящо огледало. И когато зикр се изостави, ръждата се завръща; и когато се възобнови, тогава сърцето пак започва да се очиства.


Сърцето се покрива с ръжда от две неща:


1. пренебрегването на споменаването на Аллах,

и

2. извършвнето на грехове.


Очистването от тези две неща:



1.молба за прошка към Аллах,

и

2. зикр.



СМЕСВАНЕ на ИСТИНАТА с ЛЪЖАТА


Сърцето на този, който пренебрегва (споменаването на Аллах) през повечето време, се покрива с ръжда, в зависимост от това колко небрежен е човек. И когато тази (кал) се наслои по сърцето, то престава да разпознава нещата такива, кавито са в действителност. От това то (сърцето) приема истината за лъжа, а лъжата – за истина. Защото този нагар помрачава и обърква възприемчивостта на сърцето и по тази причина то е неспособно да разпознава действителността. Сърцето в крайна сметка не приема истината и не отхвърля лъжата и това е голямото бедствие.

Следствие от това е пренебрегването на зикр и следване на страстите, което от своя страна повече помрачава светлината на сърцето. Всевишния Аллах е казал:

...и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!

Сура Ал-кахф 18:28



КАЧЕСТВА за НАСТАВЛЕНИЕ и РЪКОВОДСТВО

Когато покланящия е иска да следва друг човек, трябва добре да види – този човек от хората на зикр ли е или от нехайните (в споменаването на Аллах)? Ръководи ли се този човек от похотта си и страстите си, или от откровението на Аллах? Ако той се ръководи от похотта си и страстите си, тогава той наистина е от небрежните хора – тези, чиито дела са изгубени. Термина фурат (който се използува в гореспоменатата ая), се разяснява по много начини. Пояснява се като:


1.загуба на наградата от действие, което човека трябва да извършва и в което се съдържа успех и щастие;


2. преминаване границите при нещо;


3. да бъде унищожен;


4. противопоставяне на истината.


Тези значения са близко едно до друго. Аллах е без всякакви недостатъци – Всевишен, и е забранил да се следват тези, които притежават тези качества. Затова е необходимо човек внимателно да преценява дали неговия шейх има тези качества, или човека, чиито пример следва, или човека, на когото се подчинява. Ако е така, той трябва да се отдели от този човек.


Но, ако човека се занимава със зикр през по-голямата част от времето, следва Сунната, делата му не преминават границите, той е разумен и решителен, тогава трябва да се държи здраво за него.


Както Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:


Примера за този, който споменава Аллах и този, кйто не го прави, е като примера с живия и мъртвия.


[i] Ал-уабилу-с-саййиб мин калими-т-таййиб, стр. 78-82

[ii] Хасан: предаден от Абу Ну'айм в Ал-хилйату-л-аулийа, 5/361-362. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-л-джами', № 5720

[iii] Сахих: предаден от Ибн Ас-Сунни в 'Амалю-л-йаум уа-л-ляйл, № 3. Вж. Сахиху-л-джами', № 5446

[iv] Хасан: предаден от Ибн Хиббан, № 2318. Заверен от Салим Ал-Хилял в Сахиху-л-уабилю-с-саййиб, стр. 80

[v] Сахих: предаден от Ахмад, 4/352, от Му'аза ибн Джабал, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-л-джами', № 5644

Ал-Фауаа’ид: СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ

Автор: Имам Ибн ал-Кайим ал-Джаузийа
Източник: От различни трудове на Имама

ЧЕТИРИ ПРИНЦИПА НА УЧЕНИЕТО

Ибн Кайим ги определя така:

Първо: Задаването на въпроси по добър и възпитан начин


Второ: Запазването на тишина и внимателното слушане


Трето: Доброто разбиране


Четвърто: Запомнянето


Пето: Преподаването


Шесто: Тук е плодът: действия в съответствие с наученото и придържането към границите на наученото.

[Мифтаах Даарус-Са’ аада, стр.283]

ПЛОДОВЕТЕ НА СМИРЕНИЕТО

Ибн Ал-Кайим казва в Ал-Уаабилус-Сайиб мин ал-Калими’т-Таийб (стр. 15), че един от салаф казал:

„Наистина, един раб извършва грях, с който влиза в Рая, а друг извършва добро дело, с което влиза в Ада.” Тогава го попитали: „Но как така?“ А той отговорил: „Този, който извършва греха постоянно мисли за него, което е причина той да се страхува от извършеното, да съжалява, да скърби за него и да се срамува от Господаря си, Най-Великия, заради него. Той се изправя пред Аллах със съкрушено сърце и с глава, приведена в смирение. И така този грях е по-полезен за него отколкото много действия на подчинение, ако го кара да придобие смирение и скромност – което води до щастие за раба и до успех и то до такава степен, че грехът му става причина той да влезе в Рая. А колкото до извършилия добро, то той не смята това добро за благо от неговия Господ. По-скоро той става арогантен и удивен от себе си, казвайки: „Аз постигнах това и това, и това, и това. И така по-нататък това го прави още по-самоуверен и арогантен, докато стигне до там, че това да стане причина за неговото унищожение."

ПРЕЧИСТВАНЕТО НА СЪРЦЕТО

Ибн Кайим казва:

„Няма съмнение, че сърцата се покриват с ръжда, както металните съдове – тези от сребро и подобните на тях – ръждясват. И така ръждата на сърцето се полира със зикр (споменаване на Аллах), тъй като зикр полира сърцето докато то стане като искрящо огледало. И когато зикр се изостави, ръждата се завръща; и когато се възобнови, тогава сърцето пак започва да се очиства.

И така причините за ръждясването на сърцето са две: извършването на грехове и изоставяне споменаването на Аллах. И съответно то се пречиства и полира по два начина: истигфар (търсене на прошка от Аллах) и зикр.”


(Ал-уабилу-с-саййиб мин калими-т-таййиб, стр.80)

ДЖИХАД СРЕЩУ САМИЯ СЕБЕ СИ

Коментар върху следния хадис:

„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка. Всяко сърце, което поема тези изпитания ще добие черно петно. И всяко сърце, което ги отхвърли, ще добие бяло петно. Резултатът е, че сърцата ще бъдат два вида: едни ще са бели като бял камък, които няма да бъдат наранявани от изпитания, докато съществуват небесата и земята; а другите ще са тъмни и ръждиви, като обърнат кръвоносен съд; неспособни да разпознаят доброто, да отхвърлят злото, а по-скоро да го поемат с всичките му страсти.”

(Предаден от Муслим №. 144, от Худайфа р.а)

„Фитна, която е представена на сърцата и е причина за слабост, бива:

1.Изпитания, отнасящи се до шахуа (лъжливо желание)


2.Изпитания, отнасящи се до шухба (съмнение)



...Първите причиняват разваляне на намеренията и желанията, докато вторите причиняват разваляне на знанието и вярването.

Говорейки за тези изпитания, той казва:

„Сърцата, които са изложени на такава фитна, са два вида:

*Първият вид сърца: сърце, което, когато бива изложено на такива изпитания, ги приема като гъба, която попива водата, оставяйки в нея черно петно. Такова сърце продължава да попива различните изкушения, които му се представят, докато стане черно и развалено – което се има предвид с израза „обърнат кръвоносен съд”, а когато това се случи, две опасни и смъртоносни болести го завладяват и го подлагат на разрушение.

Първата болест: приемането на доброто за зло, така че то нито разпознава доброто, нито отхвърля злото. Тази болест може да го поеме до такава степен, че да започне да вярва, че доброто е зло, а злото – добро, сунната – бида, а нововъведенията – сунна, истината – лъжа, а лъжата – истина.

Втората болест: съденето според своите желания и пристрастия срещу това, с което Пратеника на Аллах (с.а.с) е дошъл – заробването от тези страсти и воденето от тях.

*Вторият вид сърца: чисто сърце, в което светлината на имана е ярка и нейното сияние е ослепително. И когато тези изпитания му се представят то ги отхвърля и се отдръпва от тях. Това по-нататък увеличава неговата светлина, сияние, и сила.

ЧЕТИРИ ПРИНЦИПА НА СЛУЖЕНЕ

„Айата „Само на Теб служим” (сура ал-Фатиха 1:5) е изградена на основата на четири принципа:

1.думите на сърцето


2.на гласа;


3.действията на сърцето


4.на крайниците

Ал-удудийа (подчинението и покорството пред Аллах) е обобщаващ термин за всички тези степени. Именно този, който ги осъществява, е осъществил: „Само на Теб служим.”

*Думите на сърцето: Това е итикаад (вяра) в това, което Аллах Съвършения, е казал за Себе Си; вярата в Неговите имена, атрибути, действия, ангели, и всичко, което Той е разкрил на Неговия Пратеник (с.а.с).

*Думите на езика: Да информира и предава (това, което Аллах е разкрил), да призовава към него, да го защитава, да обяснява лъжливите нововъведения, които са срещу истината, да установи неговото напомняне и да следва това, което то заповядва.

*Делата на сърцето: Да обича Аллах, да разчита на Него, да се покайва пред Него, да се бои и надява на Него, да призовава искрено и чисто заради Него, да търпи относно това, което Той е заповядал и забранил, да търпи това, което Той е изискал и да бъде доволен от изисканото, да обича и ненавижда в Негово име, да се свени и да бъде скромен пред Него, дa не възроптава срещу Него, и други подобни действия на сърцето, които всъщност са свързани с действията на крайниците…а действията на крайниците без действията на сърцето са с малка полза, ако въобще има някаква полза.

*Действията на крайниците: като молитвата и джихада, ходенето на Джум’а и приобщаването към Джама’а, помагането на тези, които са неспособни и показването на доброта и милост към създанието, и други подобни.



(Мадаариджус-Саалихиин, 1/100-101)

Нрави и Личност