Историята на Пророк Худ а.с.

От Aisha Stacey, публикувано в Оnislam

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Аад. Смята се, че столицата се е казвала Убар.  

Много хора се изненадват, когато разберат, че Мюсюлманите вярват в повечето библейски Пророци, познати в Юдейската и Християнската традиции.

Ной, Авраам, Мойсей и Исус са сред тях, като имената им са на страниците на Корана.

Вярата в Божиите пророци и низпосланите Книги, са два от стълбовете на Исляма, като Мюсюлманите приемат Тората и Инджила на Пророк Исус мир нему.

Но ние имаме своите основания да смятаме, че тези книги са претърпяли множество промени. Затова в ден днешен Мюсюлманите вярват само в Корана и потвърдените хадиси на Пророк Мухаммад с.а.с.

Според The International Standard Bible Encyclopedia, във Вехтия Завет е направена препратка към потомък на Ной на име Евер. В някои предания е наричан Ибър (Heber) и е познат като родоначалникът на Иврита (еврейския език).

В Исляма е познат под името Худ и е един от Арабските пророци, като Салих, Шухайб и Мухаммад.  

Известният Ислямски учен от 14-ти век Ибн Касир предава, че Ибн Джарир е потвърдил, че Худ е потомък на Ной. 

Изпратен от Бог при братята си, Пророк Худ разпространява посланието, че Бог е Един и да се служи единствено на Него. Това е същото известие, предавано от всички Божии Пророци. В Корана се казва, че Худ е казал на хората си:  

 {…И при адитите брат им Худ...Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само лъжете.} (Худ, 11:50)

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Aaд, a главния град се смята, че се наричал Убар. В Корана е известен под името Ирaм. Aaд са живели на ветровити хълмове между Оман и Йемен. Хората са строяли високи кули и така този район става известен като земя на хиляди стълбове.

Тази цивилизация не приличала на никоя друга. Бог благословил Aaд и хората му - дал им плодородна земя и изобилие от прехрана, много деца, селскостопански животни и досъпни водни ресурси. Самите хора са описвани като високи, силни и добре сложени. 

В много отношения Aaд прилича и напомня на много от днешните богати общества. Имали излишък от богатство  и гордост, арогантни хора, които не били доволни от задоволяването на основните си нужди.
Започнали да строят кули и жилища, само за да покажат с какви богатства разполагат. Натрупали земни притежания сякаш щели да живеят вечно.  

Водачите и управниците на Aaд били властни тирани, богатствата им не ги направило спокойни, както се случва понякога, а те ставали по-властни и твърди.

Сатаната бил сред тях и направил делата им да изглеждат нормални в очите им. Тяхната надменност и горделивост нараствали и служенето на идоли се разпространило.

Пророк Худ също бил силен човек, но използвал силата си да се противопоставя на проблемите, възникващи в обществото на Аад. Но съгражданите му не обичали Худ да им посочва грешките, били твърде горделиви да слушат. Но Худ настоявал да ги насочва по правия път. Той казвал:  

{О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”} (11:52) 

Худ се опитвал да им обясни, че искането на прошка от Бог за непокорството, ината и арогантността, само ще увеличи богатството и имането им. 
Бог, казвал той, ще възнагради покаянието ви с обилен дъжд и ще увеличи силата ви, като ви направи най-силни сред съществуващите нации.

Богатите и високомерни хора на Aaд спорили с Худ за Съдния ден. Тя вярвали, че след смъртта телата се превръщат в прах, която вятърът разнася. Хората на Aaд, като повечето съвременни хора вярвали, че целта на живота е да се трупа и умножава богатството и влиянието.

Худ искал да ги накара да се изправят срещу реалността на живота си и да разберат, че са далеч от Единия Бог, но тяхната надменност и гордост надделяли и те го обявили за луд. Чудили се как един човек, който яде и пие като тях, има толкова различна гледна точка за живота.

{Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”} (23:37-8)

След това хората на Aaд погледнали Худ и казали:

{...Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” }(11:54)

Худ се обърнал към Бог и се отказал от хората си. Знаел, че Божието наказание ще е бързо и тежко. 
Неочаквана суша обхванала плодородната доскоро земя. Хората гледали небето и търсели знаци за дъжд. Наказанието било ясно, но хората на Aaд се подигравали и осмивали Худ.
Един съдбовен ден времето се променило. Огнената жега се обърнала в хапещ студ, а вятърът силно завил. Свирепият вятър се усилвал с всеки следващ ден. 

Бурята бушувала повече от седмица и разкъсала палатки и разрушила жилища.
Ибн Касир разказва в книгата си, че яростната буря не спряла, докато целия регион - преди тучен и зелен, не се превърнал в руини и погълнат от пустинните пясъци. 

Само Худ и малка група последователи били спасени. Всички те мигрирали към района на Хадрамут, днешен Йемен.

Йеджудж и Меджудж

[от книгата "Началото и краят" (Ал-бидайа уа-н-нихайа) на имам Ибн Касир]

Аллах Та’аля е казал: 

„Рекоха: “О, Зу-л-Карнейн, Йаджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?” Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господар, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” И [Йаджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнейн]: “Това е милост от моя Господар, но когато дойде обещаното от моя Господар, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господар е истинно.” 
(ал-Кахф, 18:94-98)

„Когато бъдат пуснати [племената] Йеджудж и Меджудж, които от всеки склон ще се втурнат…” 
(ал-Анбия, 21:96)

Без съмнение Йаджудж и Маджудж са от потомството на Адам (алейхисселям). Доказателство за това е хадис, записан в двата сборника „Сахих” и предаден от ал-Амеш, от Абу Салих, от Абу Саид ал-Худри, който предава, че Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал:

„Аллах ще рече в Деня на съживяването: „О, Адам!” Адам (алейхисселям) ще отговори: „Отзовах Ти се и всичко добро е в Твое владение!” Аллах ще рече: „Доведи обитателите на Огъня от твоето потомство!” Адам ще рече: „О, Господарю, колко са обитателите на Огъня?” Аллах ще отговори: „От всеки хиляда души, деветстотин деветдесет и девет са за Огъня, а един е за Дженнета.” По онова време косите на децата ще побелеят, бременните жени ще пометнат и хората ще бъдат като пияни, но няма да са пияни, а мъчението на Аллах ще бъде ужасяващо.” Попитаха: „O, Пратенико на Аллах, кой ще бъде онзи един?” Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) каза: „Радвайте се на благата вест! Един ще бъде от вас, а хиляда ще бъдат от Йаджудж и Маджудж!”

Пророкът (саллаллаху алейхи уа саллам) каза още: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моят живот, очаквам вие да бъдете една четвърт от обитателите на Дженнета.” Ние извикахме: „Аллах е Най-Велик (Аллаху Акбар)!” Той каза: „Очаквам вие да бъдете една трета от обитателите на Дженнета.” Ние извикахме: „Аллах е Най-Велик!” Той каза: „Очаквам вие да бъдете половината от обитателите на Дженнета.” Ние извикахме: „Аллах е Най-Велик!” И той каза: „Вие (в сравнение с немюсюлманите), сте като черен косъм върху кожата на бял вол или като бял косъм върху кожата на черен вол (т.е. вашият брой е много малък в сравнение с техния).” 
(ал-Бухари и Муслим)

Този хадис показва многочислеността им и че те са много пъти повече от броя на цялото човечество. 

Те са от потомството на Нух (алейхисселям), тъй като Аллах Та’аля ни съобщава, че Нух (алейхисселям) Го призовал срещу хората на земята, казвайки: 

„И рече Нух: “Господарю мой, не оставяй по земята нито един неверник!” 
(Нух, 71:26)

И Аллах Та’аля е казал: „И спасихме него и обитателите на Ковчега.” 
(ал-АнкАбут, 29:15) 
„И сторихме неговите потомци да просъществуват.” 
(ас-Саффат, 37:77)

Това е в допълнение към хадиса, предаден в Ал-Муснад на имам Ахмад и в Ас-Сунан на Абу Дауд, в който се казва, че Нух (алейхисселям) имал трима синове: Сам, Хам и Яфес. Сам е бащата на арабите, Хам е бащата на Судан, а Яфес е бащата на тюрките. Йаджудж и Маджудж са част от тюрките, а те от монголите, които били силни и пакостели по земята. Някои учени твърдят, че Йаджудж и Маджудж са създадени от сперма от Адам (алейхисселям), която се смесила със земя, и следователно те не са от Хаууа. Но това мнение, поддържано от шейх Абу Закарийя ан-Науауи в неговото тълкувание на „Сахих Муслим”, както и от други учени, които са го обявили за слабо и странно, е твърде слабо. Защото няма никакви доказателства за него и освен това противоречи на ясния текст на Корана, че всички хора днес са потомци на Нух (алейхисселям). Други учени твърдят, че те имат различни форма и външен вид: някои от тях са високи като палми, други са прекалено ниски, а трети вземат едно от ушите си за постеля, а другото – за покривало. Въпреки това, всички тези твърдения са необосновани и не могат да устоят и на най-лекото опровержение. Правилното мнение е, че те са от потомството на Адам (алейхисселям) и че имат еднакви качества и форми. Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал: „Аллах създал Адам, като го направил висок 60 лакътя. Когато го създал, Той му рекъл: „Иди и поздрави онази група ангели и се вслушай в техния отговор, защото той ще бъде твоят поздрав и поздравът на твоето потомство.” Адам казал на ангелите: „Мирът да е над вас (ассаляму алейкум)!” Ангелите отговорили: „Мирът и милостта на Аллах да са над теб (ассаляму алайка уа рахматуллах)!” Така ангелите добавили към поздрава на Адам израза „и милостта на Аллах”. Всеки,  който влезе в Дженнета, ще прилича на Адам по външен вид. Хората намаляват на ръст след създаването на Адам.”

Ако бъде попитано: „Как по-горе споменатия хадис, който е всепризнат, може да означава, че те ще бъдат третирани като откуп за вярващите в Деня на съживяването и че ще влязат в Огъня, въпреки че не са им били изпратени пратеници, а Аллах Та’аля е казал: „И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.” (ал-Исра, 17:15)?

Отговорът е, че те никога няма да бъдат наказани, докато не бъдат предупредени. Във връзка с това, ако са съществували преди времето на Мухаммед (саллаллаху алейхи уа саллам) и са били пратени пратеници при тях, тогава те са били предупредени. Но ако не са им били проводени пратеници, тогава те ще бъдат третирани като Хората на фитра и като онези, до които не е достигнал призив. 
От хадис, предаден от някои от сподвижниците на Пророка се вижда, че той е казал: „Тези и подобните на тях ще бъдат изпитани по пътищата на Съживяването. Който се подчини на призоваващия, ще влезе в Дженнета, а който се възпротиви, ще влезе в Огъня.” Въпреки това, изпитанието им нито налага тяхното спасение, нито противоречи на думите, че те ще влязат в огъня на Джехеннема. Защото Аллах Та’аля е разкрил на Своя Пророк (саллаллаху алейхи уа саллам), каквото Той е пожелал от Неведомото и така Той му е съобщил, че те ще бъдат сред обитателите на Джехеннема и че тяхната природа отрича Истината и подчинението пред нея, тъй като те няма да се подчинят на призоваващия чак до Съдния ден. Това показва, че те ще бъдат по-упорити в отхвърлянето на Истината, ако я познаваха в земния живот. По пътищата на Съживяването някои от онези, които са отричали Истината в земния живот, ще повярват в нея. Аллах Та’аля е казал: 

„Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред своя Господар: “Господарю наш, видяхме и чухме! Върни ни, за да сторим праведни дела! Ние вече сме убедени.”
(ас-Саджда, 32:12)

Що се отнася до хадиса, посочващ, че Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) ги е приканил да приемат исляма в нощта на Исра, но те отказали, то това е измислен хадис, чийто автор е лъжецът Амр ибн ас-Субх.

Стената

Беше споменато, че Зу-л-Карнейн я е изградил от желязо и мед и я издигнал толкова високо, колкото са най-високите планини. Тази постройка няма равна на земята по отношение на височина и полза за човечеството. Имам ал-Бухари предава следния хадис:

„Един мъж каза на Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам), че е видял Стената. Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) попита: „Как я видя?” Мъжът каза: „Видях я като раирани одежди.” Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) каза: „Видял си я като такава!”

В тълкуванието на Корана от Ибн Джарир е предаден малко по-различен разказ от Катада:

„Предадено ми бе, че един мъж е казал: „О, Пратенико на Аллах, виждал съм Стената на Йаджудж и Маджудж.” Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) каза: „Опиши ми я!” Мъжът каза: „Изглеждаше като раирани одежди с червени и черни ивици.” Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) каза: „Видял си я!”

Предадено е, че халифът ал-Уасик изпратил няколко пратеници с послания до различни царе, за да им позволят да пътуват от една страна до друга, докато стигнат до Стената и я видят. Когато се върнали при халифа, те му я описали и казали, че тя има огромна врата с много ключалки. Тя била много висока и здрава постройка и остатъците от строителните материали и инструментите се съхранявали в кула там. Освен това имало стражи, които я наблюдавали. Те добавили, че местоположението й е в североизточната част на земята. Казано е също, че земята им е много просторна, че се изхранват от земеделие и лов и че никой не знае броя им, освен Онзи, Който ги е създал.

Как можем да свържем думите на Аллах: „И [Йаджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.” (ал-Кахф, 18:97) и пророческия хадис, предаден от имамите ал-Бухари и Муслим с първоизточник Майката на вярващите Зайнаб бинт Джахш (радийаллаху анха), в който се казва, че веднъж Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) дошъл уплашен при нея и казал:

„Няма друг бог освен Аллах! Горко на арабите, заради наближаваща опасност! В Стената на Йаджудж и Маджудж е бил направен отвор като този.” И той направил кръг с палеца и показалеца си. Зайнаб бинт Джехш (радийаллаху анха) казала: „О, Пратенико на Аллах, нима ще бъдем унищожени, въпреки че сред нас има праведници?” Той казал: „Да, когато броят на лошите хора се увеличи.”

В друго предание Пророка (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал: „Аллах е направил отвор в Стената на Йаджудж и Маджудж като този.” И той показал с ръката си.

Отговорът е, че това означава едно от следните две неща. Първото е, че това е знак за отварянето на вратите на злото и смута и следователно това е просто пример за нас. Според другото мнение айетът има буквално значение: 

„И [Йаджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.”, т.е. по тяхно време, тъй като изречението е в минало време. Това е факт, който не изключва възможността това да се случи в бъдеще с позволението на Аллах. В друг хадис, предаден от имам Ахмад в Муснад, Пратеникът на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал:

„Йаджудж и Маджудж прокопават Стената всеки ден, докато не видят слънчевите лъчи през нея. Тогава техният водач им казва: „Върнете се и ще довършите утре.” На следващия ден я намират по-здрава и от преди. Когато определеното време настъпи и Аллах пожелае да ги изпрати срещу човечеството, те ще я прокопаят, докато не видят слънчевите лъчи през нея и техният водач ще им каже: „Върнете се и ще довършите утре, ако Аллах е пожелал (иншаАллах).” На следващия ден тя ще бъде както са я оставили предишния ден, ще я прокопаят и ще излязат срещу човечеството. Те ще изпият всички води (покрай които минат). Хората ще се крият в крепости. Йаджудж и Маджудж ще изстрелят стрели към небето и когато те се върнат при тях, оцветени сякаш от кръв, ще кажат: „Ние победихме обитателите на земята и обитателите на небето.” Тогава Аллах Та’аля ще изпрати срещу тях червеи по вратовете им, които ще ги убият всичките.” Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е душата на Мухаммед! Тварите по земята ще надебелеят и ще бъдат благодарни, заради изяждането на месото и кръвта им.” Имам Ахмад е предал този хадис от Хасан ибн Муса, от Суфян, от Катада. Ат-Тирмизи е предал същия хадис от Абу Ауана, от Катада и е казал, че това е странен хадис, достигнал до нас само по тази верига от разказвачи.

превод Хамди Юмер

8. Разказ за Саба (Сава, Шева)

Аллах Теаля е казал: 

„За народа на Саба имаше знамение в неговата земя - две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните? А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!” Но те рекоха: “Господарю, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.” (Саба, 34:15-19)

Учените по родословие, сред които и Мухаммад ибн Исхак, са казали: „Името на Саба е Абд Шaмс ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Бил е наречен Саба, защото неговото племе е било първото арабско племе, което се е разпръснало. Той е бил първият, който е вземал плячка във война и я давал на своя народ.”

Aс-Сухaйли е казал: „Казано е, че той е бил първият, който е бил коронясан, а някои учени са казали, че той е бил мюсюлманин и че е съчинявал поезия, в която е споменавал появата на Пророка Мухаммaд (саллеллаху алейхи уа саллам).” Последното мнение се приписва на Ибн Дидйе и е записано в книгата му „Ат-тануир фи маулид ал-башир ан-назир”.

Имам Ахмад предава: „Предадено ми бе от Абу Абдуррахман, от Абдуллах ибн Люхи’а, от Абдуллах ибн Хабира, от Абдуррахман ибн У'ала, от Абдуллах ибн ал-Аббас, който е казал: 

„Един човек попита Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) за Саба, дали е бил мъж, жена или име на земя. Той каза: „Не е бил нито земя, нито жена. Бил е мъж, на когото се родили десет синове. Шестима от тях населявали Йемен, а четирима - аш-Шам (Сирия). Тези в аш-Шам били Люхам, Джузам, Амилае и Гассан, а тези в Йемен били Кинда, ал-Ашарийюн, ал-Азд, Мазхидж, Химйер и Анмар.” Питащият е бил Фаруa ибн Мусайк ал-Гутайфи.”

Това означава, че терминът Саба включва всички тези племена, сред които били и табабиа (ед.ч. туб’а) в Йемен. Техните царе поставяли корони на главите си, подобно на персийските царе. Арабите наричали владетелите на Йемен и Хадрамевт туб’а, тъй както наричали владетелите на аш-Шам (Сирия) и на Арабския полуостров кайсар (цезар), владетелите на Персия кисра (хусро), владетелите на Египет фираун (фараон), владетелите на Абисиния неджаши (негус) и владетелите на Индия бутлимус (птолемей), и Билкис е била от владетелите Химйер, които управлявали Йемен. Те живеели в щастие и спокойствие, имали изобилие от прехрана - плодове, растения и т.н., и били праведни хора, които следвали Правия път. Но когато се променили и отрекли благодатта на Аллах, те неизбежно изложили своя народ на унищожение.

Мухаммад ибн Исхак е предал от Уахб ибн Мунаббих, който е казал: „Аллах е изпратил при тях тринадесет пророци.” Ас-Сади е твърдял, че Аллах им е бил изпратил дванадесет хиляди пророци. И Аллах знае най-добре!

Когато те заменили напътствието със заблуда и започнали да се покланят на слънцето вместо на Аллах, и това се случило по времето на Билкис и нейните предци, Аллах им изпратил наводнение, причинено от бент. 

Аллах Теаля е казал:

"Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”

Много учени са споменали, че бентът Ма’раб е бил построен, за да съхранява вода зад две големи планини, и когато нивото на водата се покачило, хората започнали да отглеждат градини с овощни дървета и различни видове зеленчуци. Казано е, че създателят на бента е бил Саба ибн Яаруб, който променил хода на седемдесет долини и така те изливали водата си в бента. Той също открил вода и от тридесет извора, но умрял преди да завърши бента. Така че племето Химйер го усъвършенствали и той бил голям една квадратна левга (1 левга = 4,83 км). После те живеели в щастие и изобилие. Катада и други са казали: „Жена от тях отивала с кошница върху главата си и я пълнела с пресни, узрели плодове и те казвали, че въздухът, който дишали, бил толкова чист, че в земята им нямало нито мухи, нито вредни микроби.” 

Аллах Теаля е казал: 

„За народа на Саба имаше знамение в неговата земя - две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” (Саба, 34:15)

И е казал: 

„И прогласи вашият Господар: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” (Ибрахим, 14:7)

Но когато те обожествили друг освен Аллах и се отнесли надменно към Неговата благодат, те поискали разстоянията в пътуванията им да бъдат по-дълги и по-тежки, а те били лесни и хората се придвижвали безопасно и денем и нощем. По този начин те поискали доброто да се превърне в лошо, подобно на синовете на Исраил, които пожелали Аллах Теаля да превърне манната и пъдпъдъците в треви, краставици, жито, леща и лук. Така те били лишени от тази огромна благодат и земята им била унищожена, а самите те били разпръснати по света, както е казал Аллах Теаля: „Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете.” Много учени са казали, че Аллах изпратил мишки при основите на бента. Когато хората открили това, те пуснали котки там, за да ги изтребят, но всичко било напразно. Основите вече били отслабнали и накрая бентът рухнал и водата наводнила всичко. Хубавите им плодотворни дървета се превърнали в лоши, както е казал Аллах: „И заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.”, тъй като бодливите храсти раждат зрънца, които са много малко, в сравнение с безбройните тръни, които имат. Аллах Теаля е казал: „С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”, т.е. Ние наказваме с това строго наказание само онези, които не вярват в Нас, отричат Нашите пратеници, нарушават Нашите заповеди и престъпват Нашите граници.

Аллах Теаля е казал: „И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме.”, т.е. след унищожаването на техните градини и на тяхната земя, те трябвало да се преселят. Така те се заселили в различни части на земята, като някои от тях отишли в Хиджаз, а Хуза’а се заселили в Мека. Някои от тях се заселили в ал-Медина ал-Мунаууара и те били първите й жители. После те били последвани от три еврейски племена: Бану Кайнука, Бану Курайза и Бену ен-Недир. Те се обединили с ал-Аус и ал-Хазрадж и заживели там. Някои от тях се заселили в аш-Шам (Сирия) и приели християнството - Гассан, Амила, Бахра, Люхам, Джузам, Танух, Таглюб и др.

Мухаммед ибн Исхак в своята „Китаб ес-сира” е казал, че първият напуснал Йемен преди пороя от бентовете е бил Амр ибн Амир ел-Люхами. Люхам е бил син на Ади ибн ал-Харис ибн Мурра ибн Азд ибн Зейд ибн Муха ибн Амр ибн Урайб ибн Яшджуб ибн Зайд ибн Кехлян ибн Саба. Ибн Хишам е казал, че е бил Люхам ибн Ади ибн Амр ибн Гариб ибн Саба. Ибн Исхак е казал: „Причината за напускането му на Йемен, както ми бе предадено от Абу Зайд aл-Aнсари, е че той видял мишка да рови под бента Ма’раб, който съхранявал вода. Така той разбрал, че бентът няма да издържи дълго, и възнамерил да се изсели от Йемен. Той заблудил своя народ като наредил на най-малкия си син да го зашлеви по лицето пред хората. Синът му направил това и Амр казал: „Няма да живея на място, където най-малкият ми син ме зашлевява по лицето.” И той дал за продан имуществото си. Благородниците от Йемен казали: „Възползвайте се от гнева на Амр и купете имуществото му!” След това той се изселил заедно с децата си и техните потомци. Ал-Азд е казал: „Ние не изоставихме Амр ибн Амир.” Така те продали своето имущество и избягали заедно с него, без да знаят истинското му намерение. Пристигнали в страната Ак, чиито жители се борили срещу тях, и във войната им имало възходи и падения. Накрая те си тръгнали от страната Ак и се разпръснали по земята. Ибн Джафна ибн Амр ибн Амир отишъл в аеш-Шам (Сирия), ал-Аус и ел-Хазрадж отишли в Ясриб (Медина), Хуза’a отишъл в Мерран, Азд аес-Сарах отишъл в ас-Сарах, а Aзд Амман отишъл в Амман. После Аллах Теаля изпратил порой срещу бента и той се срутил. В тази връзка Аллах е низпослал айети.

aс-Сaди е предал подобно на това, а Мухаммед ибн Исхак е казал, че Амр ибн Амир е бил жрец. Други са казали, че съпругата му се казвала Тарифае бинт ал-Хайр ал-Химйария и също била жрица. Тя предсказала унищожаването на страната им, сякаш те видели знамение в мишките. Затова те направили това, което направили, и Аллах знае най-добре! Целият разказ за него е бил споменат от Икрима с първоизточник Ибн Абу Хатим.

Не всички хора от Саба се изселили от Йемен след срутването на бента, а дори по-голямата част от тях останали там. Само хората в близост до бента си тръгнали и се разпръснали по земята. Това е предадено и в хадис от Абдуллах ибн Аббас, в който се казва, че мнозинството йеменци не се изселили от Йемен. Само четири племена го напуснали, а шест останали. Те продължили да живеят там и табабиа продължили да управляват, докато управлението не им било отнето – за около седемдесет години – от армията на негуса под ръководството на Абраха и Арят. По-късно Сейф ибн Зи-йезен ел-Химйери върнал управлението и това станало малко преди раждането на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). След това Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпратил в Йемен Али ибн Абу Талиб и Халид ибн ал-Уалид, а по-късно и Абу Муса ал-Ансари и Муаз ибн Джабал, за да приканват хората да приемат исляма. После ал-Асуад ал-Анси превзел Йемен и изгонил наместниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). По времето на халифа Абу Бакр ас-Сиддик, ал-Асуад ал-Анси бил убит и мюсюлманите поели управлението на Йемен.

Билкис

Аллах Теаля е казал: 

„И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма? Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.” 

Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба (Сава, Шева) сигурна вест. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон. Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате. Аллах! Няма друг бог освен Него - Господаря на великия Трон!” 

Рече [Сулейман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец. Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание. То е от Сулейман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен като мюсюлмани!” 

Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.” 

Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!” 

Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят. Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.” 

И когато дойдоха при Сулейман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате. Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.” 

И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?” Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.” 

Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” 

И когато [Сулейман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господар, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. 

Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господар е над всяка нужда, прещедър.” 

Рече: “Преобразете за нея трона й, да видим дали тя ще го познае, или не!” И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” 

Рече тя: “Прилича на него.” [Сулейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.” А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници. 

Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулейман]: “Това е гладък дворец от кристал.” 

Рече тя: “Господарю мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулейман се отдавам на Аллах, Господаря на световете.” (aн-Нaмл, 27:20-44)

Аллах Теаля разказва какво се е случило между Сулейман (алейхисселям) и папуняка. Всички видове птици имали свои избраници, които се занимавали с определени задачи и периодично се явявали пред Сулейман (алейхисселям), както войските имат навик да се явяват пред своите царе.

Ибн Аббас (радийеллаху анх) и други са споменали, че задачата на папуняка била да търси вода в пустините и безплодните райони. Всъщност папунякът имал способност, дарена му от Аллах Теаля, да вижда местоположенията на подземните води. Папунякът на Сулейман (алейхисселям) търсел подземни води и след това водел войски до тях, които копаели земята, за да извадят водата и да я използват за своите нужди.

Един ден Сулейман (алейхисселям) търсил папуняка, но не го открил на определеното му място, затова той казал: “Защо не виждам папуняка, или го няма?”, т.е. той не е тук или аз не мога да го видя. „Ще го мъча със сурово мъчение…” Сулейман (алейхисселям) заплашил, че ще му наложи някакво наказание. „…или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”, т.е. ясно извинение, което може да го спаси от моето наказание. Аллах Теаля е казал: „Но [папунякът] не се забави дълго…”, т.е. отсъствието му не било толкова дълго. След това дошъл при Сулейман (алейхисселям) и му рекъл: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба (Сава, Шева) сигурна вест. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон.”, т.е. той описал владетелите на Саба в Йемен - те имали силно и славно царство със силна и способна войска. По онова време царят им умрял и не е оставил наследници, освен дъщеря, която те направили своя царица.

Ас-Сеалаби и други са споменали, че след смъртта на баща й, хората избрали мъж, под чието ръководство покварата и злото надделели. Тя му предложила брак и той се оженил за нея. В първата им нощ заедно тя му дала вино, докато той се напил, после го обезглавила и окачила главата му над вратата си. Тогава хората я избрали за своя царица и я възкачили на трона. Тя била Билкис бинт Ас-Сайрах. Баща й се казвал ал-Худхад или Шурахил ибн Зи-джадан ибн Ас-Сайрах ибн ал-Харс ибн Кайс ибн Сайфи ибн Саба ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Бил един от благородните царе. Той отказал да се ожени за йеменки. Казано е, че той бил женен за жена от джиновете, чието име било Райхана бинт Ас-Сакан, която родила тази жена с име Балкама, наречена по-късно Билкис.

Ас-Сеалеби предава от Саид ибн Башир, от Катада, от ан-Надр ибн Анас, от Башир ибн Нахик, от Абу Хурайра, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) е казал: „Един от родителите на Билкис е бил от джиновете.” Това е странен (гариб) хадис със слабост във веригата му.

Ас-Сеалаби е казал: „Предадено ми бе от Абу Абдуллах ибн Кабхуна, от Абу Бакр ибн Джарха, от Ибн Абу ал-Лайс, от Абу Кариб, от Абу Муауийа, от Исмаил ибн Муслим, от ал-Хасан, от Абу Бакра, който е казал: „Веднъж Билкис бе спомената пред Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) и той каза: „Народ, управляван от жена, не сполучва.” Исмаил ибн Муслим е меканец и се смята за слаб разказвач.

В Сахих ал-Бухари е записан хадис от Ауф, от ал-Хасан, от Абу Бакра, в който се казва, че когато на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) било съобщено, че персите короновали дъщерята на Кисра за своя владетелка, той казал: „Народ, управляван от жена, не сполучва.”

Думите: „Всичко й е дадено…” означават всичко онова, което може да бъде притежавано от владетел на земята. „…И има велик трон.”, т.е. тронът й бил украсен и обсипан с различни скъпоценни камъни, перли, злато и с други великолепни неща. След това папунякът споменал за неверието им в Аллах и че те се покланяли на слънцето, а не на Аллах, и че Шейтана е разкрасил делата им и ги е заблудил: „…и те не са напътени да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.”, т.е. Той знае и тайните, и явните неща, независимо дали са материални или нематериални. „Аллах! Няма друг бог освен Него - Господаря на великия Трон!”, т.е. Негов е най-великият Трон, какъвто никой измежду творенията Му не притежава.

После Сулейман (алейхисселям) изпратил папуняка с послание, в което ги призовавал да се подчинят на Аллах и на Неговия Пратеник, да се покаят и да се подчинят на неговото царуване. Той им изпратил: „Не се възгордявайте…”, т.е. не позволявайте на гордостта да ви попречи да ми се подчините, „…и елате при мен като мюсюлмани!”, т.е. елате истински отдадени на Аллах. Папунякът пуснал посланието до нея и изчакал да види какво ще направи тя. Тя събрала благородниците, принцовете и министрите, за да се посъветва с тях: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.” Тогава тя първо прочела заглавието му: „То е от Сулейман…”, а после и останалата част: „…и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен като мюсюлмани!” Тя поискала мнението им по много учтив начин: „Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”, т.е. дайте ми вашите мнения. „Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ.”, т.е. ние имаме сила и възможности и можем да си позволим война. Така че ако искаш това, ние сме подготвени. „А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”, т.е. след като те показали пълно послушание пред нея и изказали своите възможности, те оставили повелята в нейните ръце. Нейното мнение било по-мъдро и по-добро от техните и тя знаела, че не трябва да се противи на изпратилия посланието, нито да го заблуждава или мами. 

„Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.”, т.е. тя им обяснила, че ако този цар подчини тяхното царство, тя ще е тази, която ще получи най-строгото наказание и ще бъде опозорена. 

„Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”, т.е. тя искала да подкупи Сулейман (алейхисселям) с подаръци, но не знаела, че той не би приел от тях нищо, защото тя и нейният народ били неверници, докато той и неговите войски били далеч по-силни от тях. 

„И когато дойдоха при Сулейман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.” 

Тогава Сулейман (алейхисселям) казал на водача на нейните пратеници, които носели подаръка: „Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”, т.е. върни се с твоя подарък, защото онова, с което бях дарен от Аллах, е далеч по-добро от тези имоти, богатства и подаръци, с които ликувате и се изпълвате с високомерие и гордост пред собствения ви народ. „И ще отидем там с войски, за които нямат сили…”, т.е. с войски, които са неудържими и които не могат да бъдат победени, и ще ги прогоним от техните земи, имоти и богатства „унизени и жалки.”, т.е. потънали от срам, унижение и унищожение.

Когато чули това от пророка на Аллах, те побързали да обявят пълното си подчинение и готовност да придружат своята царица при срещата й със Сулейман (алейхисселям). 

Когато той чул за тяхното идване и за намерението им да се явят пред него, той се обърнал към онези от джиновете, които били при него, и ги попитал кой може да донесе трона на Билкис преди тя да е дошла: „Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си.”, т.е. преди да приключиш управленското си събрание. Казано е, че той се занимавал с делата на синовете на Исраил от началото на деня до обяд. „Имам сила за това и съм достоен за доверие.”, т.е. аз съм достатъчно силен, за да донеса трона при теб, и в същото време може да ми се има доверие за скъпоценните камъни, които има тронът. 

Но „Един, който имаше знание от Писанието, рече…” 

Казано е, че това е бил Асиф ибн Бархия, който бил братовчед по майчина линия на Сулейман. Според други това е бил вярващ мъж от джиновете, който знаел най-великото име на Аллах (ал-исм ал-азам). Според трети това е бил мъж от учените на синовете на Исраил. Друго мнение е, че това е бил самият Сулейман, но това е много странно и слабо мнение, което ас-Сухайли е описал, че е извън контекста. Има и още едно мнение, че това е бил Джибрил (алейхисселям). “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.”, т.е. преди да изпратиш пратеник до най-отдалеченото място на земята и той да се върне при теб. И е казано: преди най-отдалеченият човек, когото можеш да видиш, да те стигне. И е казано: преди очите ти да се изморят след продължително гледане в една точка и да се затворят. И е казано: преди да възвърнеш зрението си след като си погледнал към най-отдалеченото място, което зрението ти може да достигне, и си затворил очи, и това е най-правдоподобното тълкувание. 

„И когато [Сулейман] видя трона при себе си…”, т.е. когато видял трона на Билкис донесен и поставен пред него от Йемен до Йерусалим за толкова кратко време, „…рече: “Това е от благодатта на моя Господар, за да ме изпита дали съм признателен или неблагодарен.”, т.е. това е от благодатта на Аллах, дарена на мене и на Неговите раби, за да ги изпита дали са признателни, или неблагодарни. „Който е признателен, той е признателен за себе си.”, т.е. ползата от това се връща към самия него, „А който е неблагодарен, моят Господар е над всяка нужда, прещедър.”, т.е. Той не се нуждае от благодарността на признателните, нито бива ощетен от неверието на неверниците.

След това Сулейман (алейхисселям) наредил трона на Билкис да бъде преобразен, за да изпита нейния ум, или както е казал той: „да видим дали тя ще го познае, или не!” И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” Това се дължало на нейното разбиране и че тя е изключила възможността това да е нейният трон, защото го е оставила далеч в Йемен, а също и че тя не е знаела, че някой може да има сила да направи такова чудотворно нещо.

Аллах Теаля е казал относно Сулейман (алейхисселям) и неговия народ: „[Сулейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.” А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници.”, т.е. те обожавали слънцето, на което тя и нейният народ се покланяли вместо на Аллах, и така те следвали религията на своите предци без да имат доказателство за това.

Сулейман (алейхисселям) преди това бил наредил да построят сарх - гладък дворец от кристал, под чийто под имало вода, а в нея имало различни видове риба и водни създания. 

На Билкис й било наредено да влезе в този дворец, докато Сулейман (алейхисселям) седял на трона си: „И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулейман]: “Това е сарх [гладък дворец от кристал, под чийто под има вода].” Рече тя: “Господарю мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулейман се отдавам на Аллах, Господаря на световете.”

Казано е, че когато Сулейман (алейхисселям) поискал да се ожени за нея, той попитал хората за начин за премахване на окосмяването от краката й и те му предложили бръснача, но тя се страхувала от него. Тогава той се допитал до джиновете и те направили вана за него и добавили цвят в нея. Така той бил първият, който влязъл във ваната.

Ас-Сеалаби и други са казали, че когато Сулейман (алейхисселям) се оженил за нея, той й върнал йеменското царство. Той я посещавал там веднъж месечно и стоял при нея по три дни, след което се връщал в Йерусалим с летящото си килимче. Той заповядал на джиновете да му построят три двореца в Йемен: Гамдан, Салхин и Битун. И Аллах знае най-добре!

Ибн Исхак е предал от някои учени с първоизточник Уахб ибн Мунаббих, че Сулейман (алейхисселям) не се оженил за нея, но я оженил за царя на Хамдан и й върнал властта над Йемен. Той накарал царя на джиновете в Йемен да построят за нея гореспоменатите три двореца. Това предание не е толкова достоверно като предишното. И Аллах знае най-добре!


от "Началото и краят" от ибн Кесир, превод Хамди Омер