неделя, 22 август 2010 г.

Зу-л-Карнайн - 10





Аллах Теаля е казал:
„И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.” Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо. И пое той по един път, докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.” Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господар и Той ще го накаже със сурово мъчение. А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.” Сетне пое по друг път, додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него. Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него. После той пак тръгна на път, додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово. Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Йаджудж и Маджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?” Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господар, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” И [Йаджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господар, но когато дойде обещаното от моя Господар, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господар е истинно.” (ал-Кахф, 18:83-98)
Бил ли е пророк?
Аллах Теаля е похвалил Зу-л-Карнайн в Свещения Коран заради неговата справедливост. Той владеел много страни на изток и на запад, подчинил народите им и ги управлявал с абсолютна справедливост. Най-вероятно е мнението, че той е бил просто цар. Но също така е казано, че е бил пророк или пратеник. Най-неправдоподобното мнение е, че той е бил ангел. Последното е предадено от Повелителя на вярващите Умер ибн ал-Хаттаб (радийаллаху анх), който чул човек да се обръща към друг с думите: „О, Зу-л-Карнайн!” Умар (радийаллаху анх) казал: „Млъкни! Не ви ли беше достатъчно да се назовавате с имената на пророците, та
вземате имената и на ангелите?”

Абдуллах ибн Амр (радийаллаху анх) е казал, че Зу-л-Карнайн е бил пророк. От друга страна, Абу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) е казал: „Не знам дали тубба е бил проклет или не. И не знам дали худуд [предписаните от шариа наказания] са изкупителни за наказаните хора или не. И не знам дали Зу-л-Карнайн е бил пророк или не.” (Това е странен хадис.)
В друг хадис, предаден от Ибн Аббас (радийаллаху анх), се съобщава, че Зу-л-Карнайн е бил добър цар, чиито дела са похвалени в Книгата на Аллах; той е бил победоносен, а ал-Хидр е бил негов министър, водач на армията му и негов съветник.
Ал-Езраки и други споменават, че Зу-л-Карнайн е приел исляма от Ибрахим (алейхисселям) и че е обикалял около Кяабе заедно с него и със сина му Исмаил (алейхисселям). Предадено е от Убайд ибн Умейр и от сина му Абдуллах, както и от други, че Зу-л-Карнайн тръгнал да извърши хадж. Разбирайки за това, Ибрахим (алейхисселям) го посрещнал, отправил дуа към Аллах за него и му дал съвети. Освен това Аллах Теаля подчинил облаците на Зу-л-Карнайн да го носят там, където пожелае. И Аллах знае най-добре!
Защо е бил наречен Зу-л-Карнайн (Притежателя на двата рога)?
Това е спорен въпрос и няма определена известна причина за това. Някои са казали, че той имал нещо на главата си, което приличало на два рога. Уахб ибн Мунаббих е казал, че той имал два рога от месинг върху главата си. (Това тълкувание е много слабо.)
Някои учени от Хората на Писанието (евреи и християни) са казали, че това е така, защото той управлявал персийски и римски територии. Казано е също, че е достигнал първия лъч на изгряващото слънце на изток и този на запад и управлявал всичко, което било между тях. Последното мнение е по-вероятно, което е и изказването на аз-Зухари.
Ал-Хасан ал-Басри е казал, че той имал две плитки на косата и затова бил наречен Зу-л-Карнайн. Исхак ибн Бишр е предал, че дядото на Умар ибн Шуайб е казал: „Зу-л-Карнайн веднъж приканил тираничен цар към пътя на Аллах. Царят го ударил по главата и счупил един от роговете му. Зу-л-Карнайн го приканил отново и тиранинът счупил и втория рог. Затова бил наречен Зу-л-Карнайн.”
Ас-Саури предава, че веднъж Али ибн Абу Талиб (радийаллаху анх) бил запитан за Зу-л-Карнайн. Той отговорил: „Той е бил напътен и праведен човек. Приканил своя народ към Аллах, но те го ударили по рога (страна на главата) и го убили. Аллах Теаля го съживил и той отново ги приканил, а те пак го ударили по втория му рог и го убили. Аллах Теаля отново го съживил и така той бил наречен Зу-л-Карнайн.” В други предания се разказва от Абу ат-Туфейл, от Али ибн Абу Талиб, че е казал: „Той не е бил нито пророк, нито пратеник, нито ангел, а е бил благочестив и праведен раб.”
Какво е било името му?
Учените са в разногласие относно името му. Аз-Зухари ибн Баккар предава от Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх), че е казал: „Името му е било Абдуллах ибн ад-Даххак ибн Ма’д или Мусаб ибн Абдуллах ибн Кинан ибн Мансур ибн Абдуллах ибн ал-Азд ибн Гаус ибн Набт ибн Малик ибн Зайд ибн Кахлян ибн Саба ибн Кахтан.”
Предадено е в хадис, че той е бил от племето Химяр и че майка му е била ромейка, а той бил наречен Философа заради отличния му интелект. Ас-Сухайли е казал, че името му е Марзабан ибн Марзабах. Това е споменато и от Ибн Хишам, който на друго място казва, че името му е било ас-Саб ибн Зи Мараид, който е бил дядо на табабиа и че той е бил онзи, който е отсъдил в полза на Ибрахим (алейхисселям) за кладенеца ас-Саб.
И е казано, че той е бил Афридун ибн Асфиян, който убил ад-Даххак. Ал-Кас ибн Саида ал-Ияди казва в известната си проповед: „О, народе на Аяд ибн ас-Саб! Зу-л-Карнайн е владеел Изтока и Запада, подчинил е джиновете и хората и е живял две хиляди години. И всичко това е минало като миг на окото.”
Ад-Даракутни и Ибн Макула споменават, че името му е било Хирмис, или Хирвис, ибн Китун ибн Руми ибн Ленти ибн Кашаухин ибн Юнан ибн Яфас ибн Нух (алейхисселям). И Аллах знае най-добре!
Исхак ибн Бишр предава от Саид ибн Башир, от Катада, който е казал: „Александър е бил Зу-л-Карнайн. Баща му е бил първият цезар и той е бил от потомството на Сам ибн Нух (алейхисселям).”
По това предположение трябва да се прави разлика между двамата, наречени Зу-л-Карнайн. Първият е нашият благочестив Зу-л-Карнайн, докато вторият е Александър ибн Филип ибн Масрим ибн Хирмис ибн Майтун ибн Руми ибн Ленти ибн Юнан ибн Яфес ибн Юна ибн Шерхун ибн Рума ибн Шарфат ибн Тутил ибн Руми ибн ал-Асфар ибн Якз ибн ал-Лис ибн Исхак ибн Ибрахим (алейхисселям). Това родословие е посочено от Хафиз Ибн Асакир в неговата „Тарих”. Нещо повече, той е бил водачът на македонци, гърци и египтяни, основал е Александрия и на него римляните базирали своя календар. Той живял много време след първия Зу-л-Карнайн. Това е било триста години преди Иса (алейхисселям). Негов министър е бил известният философ Артаталис. Той е бил онзи, който е убил Дара ибн Дара, подчинил е персийските царе и превзел земите им. Насочваме вниманието на читателя към това, защото много хора смятат, че двамата с име Зу-л-Карнайн са един и същи човек, което е голяма грешка, тъй като има големи различия между двамата. Първият е бил набожен, благочестив, праведен раб на Аллах Теаля и е бил справедлив цар, чийто министър е бил праведният ал-Хидр. Нещо повече, някои учени заявяват, че той е бил пророк. А вторият е бил многобожник, чийто министър е бил философ, както бе споменато по-рано. Изминалото време между двамата е било повече от две хиляди години. Затова никой не може да пропусне големите различия и противоречия между тях двамата, освен невежият глупак, който не знае нищо!
Словата на Аллах: „И те питат за Зу-л-Карнайн.” били низпослани, защото хората от Курайш поискали от евреите да им кажат нещо, за което да попитат Пророка Мухаммед (саллаллаху алейхи уа саллам), за да изпитат неговите знания. Евреите им казали: „Попитайте го за човек, който пътувал по земята, и за младежи, които тръгнали на път и никой не разбрал какво се случило с тях!” Във връзка с това, Аллах Теаля низпослал историите за Хората от пещерата и за Зу-л-Карнайн. Аллах е казал: Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.”, т.е. задоволителни вести за него и за неговия статус. После Той е казал: Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.”, т.е. Аллах Теаля разширил царството му и го дарил с онова, което могло да му позволи да се сдобие, с каквото пожелае. Кутайба предава, че Али ибн Абу Талиб (радийаллаху анх) веднъж бил попитан за Зу-л-Карнайн – как е могъл да достигне Изтока и Запада. Али отговорил: „Облаците му били подчинени, бил му даден път за всяко нещо и бил дарен с протягане, достигащо до светлината.” Али добавил: „Да продължавам ли?” Човекът замълчал и Али (радийаллаху анх) също замълчал.
Абу Исхак ас-Субайи предава от Амр ибн Абдуллах ал-Уадаи: „Чух Муауийа да казва: „Четирима души са владели земята: пророкът Сулейман ибн Дауд (алейхисселям), Зу-л-Карнайн, мъж от народа на Хулуан и един друг мъж.” Някой попита: „Ал-Хидр ли е бил това?” Муауийа каза: „Не.”
Ез-Зубейр ибн Беккар предава, че Суфян ас-Саури е казал: „Научих, че четирима души са владеели цялата земя: двама от тях били вярващи, а другите двама били неверници. Двамата вярващи били пророкът Сулейман ибн Дауд (алейхисселям) и Зу-л-Карнайн, а двамата неверници били Немруд и Бихтинаср.” Същото е предадено и от Саид ибн Башир.
Исхак ибн Бишр предава от Саид ибн Абу Уруба, от Катада, от ал-Хасан, който е казал: „Зу-л-Карнайн е бил цар след Немруд. Той е бил набожен, праведен мюсюлманин, който пътувал на изток и на запад. Аллах Теаля удължил живота му, дарил го с победа над враговете му и с превземане на техните владения. Той завладявал земята, подчинил хората й и пътувал по нея, докато достигнал Изтока и Запада.” Аллах Теаля е казал: „И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.” Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.”, т.е. дадохме му знание да търси средства за постигане на всяко нещо. Ибн Исхак е казал: „Мукатил твърдеше, че той завладявал земите, трупал богатство и предлагал на хората два избора: или да приемат религията му и да го следват, или да бъдат убити.”
Ибн Аббас, Муджахид, Саид ибн Джубейр, Икрима, Убейд ибн Яля, ес-Садйи, Катаде и ад-Даххак са казали, че „…и му дадохме път към всяко нещо.” означава знание. Катада и Матар ал-Уаррак са казали: „Това означава синори, гранични знаци и следи по земята.” Абдуррахман ибн Ляид ибн Аслям е казал: „Това означава езици, тъй като той не завладявал народ, докато първо не говорел с тях на собствения им език.” Най-вероятното и вярно обяснение е, че той е знаел всички средства, чрез които да изпълни нуждата или желанието си. Тъй като той взимал от всеки завладян район провизии, които му позволявали да завладее следващия район и т.н.
Някои учени от Хората на Писанието (евреи и християни) са споменали, че той прекарал хиляда и шестстотин години в пътуване по земята, приканвайки хората да вярват в Аллах Теаля, Който няма съдружник в Своето Владение. Но изглежда, че има известно преувеличаване в определянето на този дълъг период от време. И Аллах знае най-добре!
Аллах Теаля е казал: И пое той по един път, докато стигна залеза на слънцето.”, т.е. той стигнал до място, което никой не можел да достигне, застанал на брега на Западния океан, в които били островите ал-Халидат (Вечните). Там той могъл да наблюдава залеза на сленцето. Намери го да залязва в кална вода...”, т.е. в морето или океана, защото онзи, който стои на брега, вижда слънцето сякаш то изгрява и залязва в морето.
Имам Ахмад предава от Язид ибн Хамн, от ал-Ауам ибн Хаушаб, който е казал: „Беше ми предадено от освободен роб на Абдуллах ибн Амр, от Абдуллах, който е казал: „Пратеника на Аллах (саллаллаху алейхи уа саллам) погледна към слънцето, когато залезе, и каза: „В палещия огън на Аллах! Ако не беше такава заповедта на Аллах, то щеше да изгори всичко, което е на земята.” (Този хадис е много странен и със сигурност не е достоверен.)
Зу-л-Карнайн търси „Окото на живота”
Ибн Асакир предава дълъг разказ, в който се казва, че Зу-л-Карнайн имал приятел от ангелите на име Ранакил. Зу-л-Карнайн го попитал: „Знаеш ли място на земята, наречено „Окото на живота”?” Ангелът му описал местоположението. Зу-л-Карнайн тръгнал да го търси като определил ал-Хидр за свой предвестник. Ал-Хидр го намерил в Земята на мрака и пил от него. Но Зу-л-Карнайн не пил. В дворец там Зу-л-Карнайн се срещнал с група ангели и му бил даден камък. Когато се върнал при армията си, той попитал учените, които го поставили в едното блюдо на везна, а на другото поставили хиляда камъни, подобни по тегло и форма. Въпреки това, блюдото с единия камък натежало. Тогава той попитал ал-Хидр и той сложил на другото блюдо един камък и шепа пръст. Този път блюдото на ал-Хидр натежало. Тогава той казал: „Това е като синът на Адам - той никога не е доволен, докато не го покрият с пръст.” При това учените се поклонили пред него в знак на почит и уважение. И Аллах знае най-добре!
Аллах Теаля е казал, че Зу-л-Карнайн е издал присъди на хората от този район: Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.” Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господар и Той ще го накаже със сурово мъчение.”, т.е. угнетяващият ще вкуси мъчението и в този живот, и в отвъдния. Зу-л-Карнайн започнал с мъчението в настоящия живот, защото то е по-тежко в очите на неверника. А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”, т.е. той споменал за наградата в отвъдния живот, която е най-важна, и добавил към нея добрина, т.е. справедливост, знание и вяра. Аллах Теаля е казал: Сетне пое по друг път…”, т.е. той поел по път, по който да се върне обратно от Запада към Изтока.
Някои са казали, че му отнело дванадесет години да се върне на Изток. „…Додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.”, т.е. те нямали домове или подслон, които да ги предпазят от палещото слънце. Някои учени са казали, че те използвали окопи, вкопани в земята, за да се приютят срещу изгарящите лъчи на слънцето. След това Аллах Теаля е казал: Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.”, т.е. Аллах е знаел всичко за делата на Зу-л-Карнайн; Той го пазел по време на пътуванията му по земята от Запада до Изтока и обратно.

Предадено е от Убайд ибн Умайр, от сина му Абдуллах и от други, че Зу-л-Карнайн тръгнал да извърши хадж пеша. Разбирайки за това, Ибрахим (алейхисселям) го срещнал, отправил дуа към Аллах за него и му дал съвети. Казано е също, че му бил докаран кон за езда, но той рекъл: „Аз не яздя в земя, в която е пророкът Ибрахим (алейхисселям).” Затова Аллах Теаля му подчинил облаците, а Ибрахим (алейхисселям) му дал радостната вест за това. Облаците го носели навсякъде, където пожелаел. Аллах Теаля е казал: После той пак тръгна на път, додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.”, т.е. те били невежи. Казано е, че това били тюрките - братовчеди на Йаджудж и Маджудж. Въпреки това, те му казали, че Йаджудж и Маджудж им вредят и пакостят в земята им. Те му предложили налог, за да изгради той преграда, която да попречи на набезите им над тях. Той отказал да вземе налога, който му предложили, намирайки за достатъчно онова, което Аллах Теаля му е дал, така че той казал: “Онова, с което ме укрепи моят Господар, е по-добро.” След това поискал да му предоставят мъже и средства, за да издигне преграда между тях. Йаджудж и Маджудж можели да достигнат до тях само от това място, разположено между два планински склона. Другите пътища били или през необятни морета, или през високи планини. Той я издигнал, използвайки желязо и разтопена мед: слагал желязо вместо тухли и разтопена мед вместо кал. Аллах Теаля е казал: И [Йаджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят” със стълби „нито можаха да я пробият” с брадви или кирки. Рече [Зу-л-Карнайн]: “Това е милост от моя Господар.”, т.е. Аллах Теаля е отредил това да бъде милост от Него към Неговите раби те вече да не бъдат нападани от Йаджудж и Маджудж. „Но когато дойде обещаното от моя Господар…”, т.е. времето, когато Той реши Йаджудж и Маджудж да я разрушат и да излязат, нападайки човечеството малко преди Сетния Час, Той ще я превърне в руини.” Това без съмнение ще се случи, както е казал Той: „Обещанието на моя Господар е истинно.” Когато бъдат пуснати [племената] Йаджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат, тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.” (ал-Анбия, 21:96-97) Аллах Теаля е казал: Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора…”, т.е. в този ден Йаджудж и Маджудж ще излязат, „…и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.” (ал-Кахф, 18:99)
Абу Дауд ат-Тялиси предава от ас-Саури, който е казал: „Беше ми казано, че първият човек, който се е ръкувал с някой друг, е бил Зу-л-Карнайн.” Предадено е от Каб ал-Ахбар, че е казал на Муауийа: „Когато Зу-л-Карнайн бил на предсмъртно легло, казал на майка си след смъртта му да приготви храна, да събере жените от града и да ги покани да ядат, освен онези, които са загубили деца. Майката направила заръчаното й, но никоя от гостенките не протегнала ръка към храната. Тя рекла: „Пречист е Аллах! Всички ли сте изгубили деца?” Те отговорили: „Кълнем се в Аллах, да!” И това било огромно съчувствие към нея.”
Исхак е предал, от Бишр ибн Абдуллах ибн Зияд, а той от някои от Хората на Писанието (евреи и християни), какъв е бил заветът на Зу-л-Карнайн - красноречиво и дълго наставление, както и че той е починал на три хиляди години. (Това е много странно предание.)
Ибн Асакир е казал: „Беше ми предадено, че е живял около тридесет и шест години.” Други са казали, че той е живял тридесет и две години и че се е родил седемстотин и четиридесет години след Дауд (алейхисселям). Той се е родил пет хиляди сто осемдесет и една години след Адам (алейхисселям), а управлението му е продължило шестнадесет години. Но това, което той е предал, е вярно за Александър Македонски, а не за нашия Зу-л-Карнайн. Така той объркал първия с втория, което е напълно погрешно.
Сред тези, които са ги объркали и са обявили двамата за един и същи човек, е бил имам Абдулмалик ибн Хишам (разказвач на биографията на Пророка), което и било отхвърлено от Хафиз Абу ал-Касим ас-Сухейли. Той остро опровергал думите му и поставил ясно разграничение между двамата, както споменахме по-рано. Той е казал: „Може би някои от миналите царе нарекли себе си „Зу-л-Карнайн”, следвайки примера на първия истински Зу-л-Карнайн.” И Аллах знае най-добре!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации