Кога Аллах приема служенето и действията на хората? Кое е правилото, за да бъдат постъпките правилни и приети от Аллах?

Действията, за да бъдат приети за служене, трябва да съдържат най-малкото две неща: абсолютна любов и смиреност. Аллах е казал:

А които вярват, най-силно обичат Аллах.

 [сура ал-Бакара,  2:165] 

Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят

[сура Вярващите, 23:57] 

И Аллах споменава двете заедно в следната ая:

И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.

(сура Пророците, 21:90)

Ако това се разбере правилно, това означава, че ‘ибадат се приемат само от мюсюлманин, който вярва в Аллах Единствения (таухийд), а Аллах казва за куффар:

И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.

[сура Раграничението, 25:23] 

Но Аллах е открил истината за вярващите Си и праведни раби, които се придържат към справедливостта в делата и дмите си, като е казал, че предопределението на Аллах е мъдрост, присъща на Господа и отличаваща Го от творенията. Вярата в предопределението се част от таухид – единобожието. Мюсюлманските учени са разделили единобожието на три части:

         1. Таухид ал-улухийа – признаване единствеността на Всевишния Аллах при поклонението.

         2.Таухид ар-рубубийа – признаване единствеността на Аллах в господството, защото само Той е Твореца, Владетеля на царството.

         3. Таухид ал-асма уа ас-сифат – признаване, че само Аллах притежава прекрасните имена и качества.

В Сахих Муслим (214) се предава от А’иша: Казах: „О, Пратенико на Аллах, през джахилия Ибн Джуд’ан поддържаше роднинските връзки и хранеше бедните. Това ще му бъде ли в полза в Съдния Ден?“ Той ми отговори: „Това няма да му бъде от  никаква полза, защото никога не е казвал: „О, Аллах, прости ми в Съдния ден греховете“ – т.е. той не вярва във възкресението или не прави добрите дела в името на Аллах и с надежда да Го срещне.

Още повече мюсюлманската ‘ибада няма да бъде приета, ако не притежава най-малкото двете неща:

1. Искрено отношение към Аллах, което означава отношението на хората във всяка тяхна дума и действие, вътрешно или външно, да е в търсене задоволството на Аллах и заради нищо друго.

2. Трябва да е в съответствие с шариа’, която Аллах е предписал и да не се служи на друг, освен на Аллах – по никакъв начин.  Това се постига чрез следване на Пророка с.а.с – на казаното от него, чрез отказване и отбягване на всичко, което води до съдружаване, на нововъведенията, до нова форма на служене или което не е било дадено от Пророка с.а.с

Това е отразено в:

...Който копнее за срещата със своя Господ, да върши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!

[сура Пещерата, 18:110] 

Ибн Катир, Аллах да го помилва, е казал: „Който копнее за срещата със своя Господ – е награда за вършенето на праведни дела, което означава да се извършват в съответствие със закона на Аллах; „... и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него! – означава да се стремим единствено към Лика на Аллах, Който няма съдружник. Тези две състояния са основата на приемливите дела, които трябва да са искрено насочени към Аллах и заради Него, в съответствие със шариа' на Пратеника на Аллах с.а.с/.

Много хора търсят знание и учат за Аллах, Неговите имена и атрибути, с много искреност в намеренията си. Много учат за Пророка с.а.с и имат желание да го следват.  С искрено желание за приближавне към Аллах и следване на Неговия пратеник с.а.с., човек ще може да постигне спасението в този свят и в бъдещия.

Молим Аллах за успех и спасение в този свят и в Отвъдния.