Разликата между закят и садака

Слава на Аллах.

Закят на арабски означава нарастване, благословия и очистване.

Виж Lisaan al-‘Arab, 14/358;, 2/399 

Садакa произлиза от думата sidq (искреност), т.е. тя показва искреността на вярата на този, който я дава.

Виж Fath al-Qadeer, 2/399 

Шари’а значенията:

Закят означава служене на Аллах посредством даване на това, което Той е определил като закят, според изискванията на Шари’а.

Садака означава служене на Аллах посредством даване на пари, без това да е задължение в Шари’а. Думата садака понякога се използува за означаване на задължителния закят.

Разликите между закят и садака за следните:

1 – Закята се отнася до определени неща: злато, сребро, зърно, плодове, стока, живи животни (камили, крави и овце).

Що се отнася до садака – тя не е задължителна за никакво богатствто, освен онова, което човек иска да даде без никакви предписания или изисквания.

2 – Закята изисква отговарянето на определени условия на придобитото за една година по Хиджра, което трябва да е над една необходима граница (нисаб), равна на специфично количество за благосъстоянието.

Садака-та не отговаря на определени изисквания, може да се даде по всяко време, във всякакво количество.

3 – Аллах изисква закята да се дава на определени групи хора и не се разрешава даването на други. Това са хората, споменати в аята (превод на значението)

Милостинята закат е за бедняците (Fuqaraa’) и за нуждаещите се (Al Masaakeen), и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах (Al-Mujaahidoon), и за пътника [в неволя] ¬ задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър.

[сура ал-Тауба, 9:60]

Милостинята садака може да се дава на горепосочените за закят или на други.

4 – Който умре и дължи закят, наследниците му могат да го платят от неговото състояние, като това е с предимство пред завещаното и наследството.

Садака-та – при нея няма подобни изисквания.

5 – Неплащането на закят подлежи на наказание, както е казано в хадиса, предаден от Муслим в неговия Сахих (987) от Абу Хурайра, Аллах да се смили над него, който казва: Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза:

“Всеки притежател на имане, който не дава зекята му, то ще бъде разтопено в джехеннемския огън, след това ще бъдат жигосани хълбоците и челото му, докато Аллах отсъди между рабите в Деня, който се равнява на 50 000 години (от земния живот), и след това ще му се види пътя – или към Дженнета, или към Огъня.”

Пак от него се предава: „Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) стана измежду нас и спомена изменничеството и възвеличи колко е опасно това дело. А после каза:

“Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден, носейки на раменете си камила, ревейки като нея. Този човек ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще му кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, като опрощение и застъпничество. Бях те известил на този свят за положението на измамниците.

Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи кон, цвилейки като коня. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.

Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи овца, блеейки като овцата. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам за теб нищо от Всевишният Аллах бях те известил на този свят за положението на измамниците.

Не мога да помогна на един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си дрехи и платове, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.

Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си злато или сребро, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.” /Бухари – 3073/

По отношение на садаката няма никакви наказания.

6 – Според четиримата учени-юристи, не е позволено да се дава закят на никой родственик по възходяша или низходяща линия. Възходящите включват майка, баща, дядо, баба; низходящите са деца или техните деца.

Садаката може да се дава и на тези близки.

7 – Не е позволено да се дава закят на богатия или на онзи, който е силен и способен да изкарва прехраната си.

Предава се от ‘Убад-Аллах ибн Адий, който казал: „Двама мъже ми казаха, че са ходили при Пророка с.а.с. по време на преселването, когато е разпределял закята и го питали да им даде. Той ги изгледал отгоре до долу, видял, че имат силни и здрави тела. Казал им „Ако искате, ще ви дам, но онези, които са богати или способни да спечелят, нямат право на това”.

Предаден от Абу Дауд, 1633; ан-Ниса’и, 2598; класифициран като сахих от имам Ахмад и другите.

Виж Talkhees al-Habeer, 3/108

Садака може да се дава и на богати или способни да спечелят прехраната си хора.

8 – В случая със закят е най-добре да се даде от богатите по местоживеене и да се даде на бедните там. Много учени смятат, че не е позволено да се праща закята в друга страна, освен поради някакви обстоятелства.

Но за благотворителността няма подобни изисквания.

9 – Забранено е закята да се дава на куффар и мушрикийн.

Садака-та може да се дава на куффар или мушрикийн.

Аллах казва (превод на значението):

И дават храна ¬ въпреки че и те я обичат ¬ на нуждаещ се (miskeen) и на сирак, и на пленник…

[сура ал-Инсан, 76:8]

Ал-Куртуби е казал: В Дар-ал-Ислам затворници могат да бъдат само мушрик.

10 –На мюсюлманина не е позволено да дава закята на съпругата си. Ибн Ал-Мундир предава, че между учените има съгласие по въпроса.

Но мъжа може да даде садака на съпругата си.

Има още някои разлики между закят и садака.

Думата садака може да се използува за всички добро дела. Ал-Бухари, Аллах да се смили над него, казва в Сахих: „Глава: „Всяка добрина е милостиня”, после предава от Джабир ибн Абдаллах, Аллах да е доволен от него, че Пророкът с.а.с. е казал: „Всяка добрина е милостиня”.

Ибн Баттаал е казал: Този хадис сочи, че всяко добро дело, което човек извършва, му се записва като извършена милостиня.

Ал-Науауи е казал: Думите на Пророкът „Всяка добрина е милостиня” означават, че наградата е като за милостинята.

А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A