5. Муса и ал-Хидр (Хъзър)

Аллах Теаля е казал:
„И каза Муса на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.” И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето. [На Муса било повелено да се срещне с един раб на Аллах, който бил дарен със знание. Мястото на срещата било там, където рибата се съживи.] И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.” Рече [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.” Рече [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири. И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас. Муса му рече [на ал-Хидр]: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?” Рече [ал-Хидр]: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?” Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.” Рече [ал-Хидр]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!” И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ал-Хидр] го проби. Рече [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.” Рече [ал-Хидр]: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Рече [Муса]: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!” И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби. Рече [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.” Рече [ал-Хидр]: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.” И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.” Рече [ал-Хидр]: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш. Относно кораба - той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб. [Повреждайки кораба, ал-Хидр спасил бедняците от царя, който присвоявал с гнет всеки годен кораб.] А относно момчето - родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие. И искахме техният Господар да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно. А колкото до стената - тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господар поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господар. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.” (ал-Кахф, 18:60-82)
Някои от хората на Писанието са казали: „Онзи, който се е срещнал с ал-Хидр, е бил Муса ибн Миша ибн Юсуф ибн Якуб ибн Исхак ибн Ибрахим, Приятеля на Аллах.” Но най-достоверното мнение е, че той е Муса ибн Имран, пророкът, изпратен при синовете на Исраил.
Имам ал-Бухари предава: 
„Предадено ми бе от ал-Хамиди, от Суфян, от Амр ибн Динар, от Саид ибн Джубайр, който е казал: „Казах на Ибн Аббас: „Науф ал-Бакяли твърди, че Муса [сподвижника на ал-Хидр] не е бил Муса от синовете на Исраил, а е бил друг Муса.” Ибн Аббас каза: „Врагът на Аллах [Науф] лъже.” Убай ибн Каб предаде, че е чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) да казва: „След като Муса (алейхисселям) станал пророк на синовете на Исраил, те го попитали: „Кой е най-ученият сред хората?” Той рекъл: „Аз.” Аллах порицал Муса, че не е приписал абсолютното знание на Него. Така Аллах го вдъхновил: „Там, където се събират двете морета, има Мой раб, който е по-учен от теб.” Муса (алейхисселям) рекъл: „О, Господарю, как мога да го срещна?” Аллах Теаля казал: „Вземи риба в голяма кошница и ще го срещнеш на мястото, където изгубиш рибата.” Муса (алейхисселям) тръгнал заедно със слугата си Юша бин Нун, носейки риба в голяма кошница, и те стигнали до една скала, където положили главите си и заспали. Рибата излязла от кошницата и поела пътя си в морето. На следващия ден Муса (алейхисселям) рекъл: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.” Муса (алейхисселям) не се изморявал, докато не минал мястото, за което Аллах му споменал. Слугата му рекъл: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата.” Муса (алейхисселям) рекъл: “Това е, към което се стремяхме.” „И се върнаха обратно, следвайки своите дири.”, докато не стигнали скалата. Там те видели мъж, обвиващ се в одеждата си. Муса (алейхисселям) го поздравил. Ал-Хидр отговорил, казвайки: „Как се поздравяват хората в твоите земи?” Муса казал: „Аз съм Муса.” Ал-Хидр попитал: „Муса от синовете на Исраил ли?” Муса отговорил утвърдително и добавил: „Може ли да те последвам, за да ме научиш на знанието, на което ти си бил научен?” Ал-Хидр отговорил: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен,” о, Муса! Имам някои от знанията на Аллах, на които Той ме е научил и които ти не знаеш, и ти имаш някои от знанията на Аллах, на които Аллах те е научил и които аз не знам.” „Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”  
Така те тръгнали пеша по брега на морето, тъй като нямали лодка. В това време един кораб минал покрай тях и те поискали от екипажа да ги качи на борда. Екипажът познал ал-Хидр и ги качил на кораба безплатно. Тогава една птичка дошла, кацнала на ръба на кораба и потопила клюн веднъж или два пъти в морето. Ал-Хидр казал: „О, Муса, моето знание и твоето знание не са намалили знанието на Аллах, освен толкова, с колкото тази птичка намали водата на морето с клюна си.” Ал-Хидр отишъл до една от дъските на кораба и я пробил. Муса казал: „Тези хора ни качиха безплатно, а ти счупи кораба им и го проби, „за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.” Ал-Хидр казал: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Муса (алейхисселям) казал: “Не ме упреквай за това, че забравих.” Те слезли от кораба и тръгнали по морския бряг, докато не срещнали едно момче, което играело с други момчета. Ал-Хидр хванал главата на момчето и я откъснал с ръце, убивайки го. Муса казал: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.” Ал-Хидр казал: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Муса рекъл: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.” „И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне.” Ал-Хидр я поправил със собствените си ръце. Муса рекъл: „Тези хора не ни нахраниха и не ни нагостиха, “ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.” Ал-Хидр казал: “Това е раздялата между мен и теб.” Да беше могъл Муса да бъде по-търпелив, та да научим повече за преживяванията им!” (Сахих ал-Бухари)
Аллах Теаля е казал: „А колкото до стената - тя бе на две момчета-сирачета от града.” Ас-Сухейли е казал: „Те били Асрам и Сарим, синове на Кяших.” „И имаше под нея съкровище за тях.”, т.е. съкровището било злато или някакво знание. Най-вероятно е, че това е било някакво знание, изписано върху златна плоча.
Ал-Баззар е казал: „Предадено ми бе от Ибрахим ибн Саид ал-Джаухари, от Бишр ибн ал-Мунзир, от ал-Харис ибн Абдуллах ал-Яхбаси, от Ияш ибн Аббас ал-Гассани, от Ибн Худжейра, от Абу Дар, който е казал: „Съкровището, споменато в Книгата на Аллах, е било масивна златна плоча, върху която е било изписано: „Чудя се на онзи, който е убеден в предопределението, а после се напряга. И се чудя на онзи, който си спомня за Огъня, а после се смее. И се чудя на онзи, който си спомня за смъртта, а после пренебрегва „ля иляха иллаллах” [няма друг бог освен Аллах].” Подобно на това е разказано и от ал-Хасан ал-Басри, Умар - освободеният роб на Афра, и от Джафар Ас-Садик.
Аллах Теаля е казал: „И баща им беше праведник.”, т.е. техният
седми или десети прадядо. Това доказва, че от праведността на бащата имат полза децата и техните деца.
Словата на Аллах „…като милост от твоя Господар” са доказателство, че ал-Хидр е бил пророк и че не е направил нищо заради душата си, а само по заповед на Аллах Теаля.
Истинското име, родословието и ранга на ал-Хидр са противоречиви. Важен въпрос също е дали той е жив още.
Хафиз Ибн Асакир е казал: „Казано е, че е бил ал-Хидр, син на Адам.”
Ибн Кутайба е казал: „Името му е Баля, или Айля, ибн Малакян ибн Фалиг ибн Абир ибн Шалих ибн Арфашх ибн Сам ибн Нух (алейхисселям).”
Исмаил ибн Абу Ууайс е казал: „Името му е ал-Муамир ибн Малик ибн Абдуллах ибн Наср ибн Лезд.”
Други са казали: „Той е Хидрун ибн Амяил ибн ал-Афиз ибн ал-Ийс ибн Исхак ибн Ибрахим (алейхисселям).” Има още много различни мнения, свързани с неговото име и потекло. И Аллах знае най-добре!
Имам ал-Бухари е казал: „Предадено ми бе от Мухаммед ибн Саид ал-Асбахани, от Ибн ал-Мубарак, от Муамир, от Хаммам, от Абу Хурайра (радийаллаху анх), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) е казал: „Ал-Хидр е бил наречен така, защото седнал върху безплодна бяла земя и тя се превърнала в зелена и с насаждения.”
Кабиса предава от Ас-Саури, от Мансур, от Муджахид, който е казал: „Ал-Хидр е бил наречен така, защото всичко около него позеленявало, когато застанел за молитва.”
По-горе бе споменато, че Муса и Юша (алейхимасселям) се върнали обратно, следвайки своите дири, докато стигнали скалата. Там те видели мъж, обвит в зелена одежда (или обвиващ се в одеждата си). Ал-Хидр отговорил, казвайки: „Как се поздравяват хората в твоите земи?” Муса казал: „Аз съм Муса.” Ал-Хидр попитал: „Муса от синовете на Исраил ли?” Муса отговорил утвърдително и добавил: „Може ли да те последвам, за да ме научиш на знанието, на което ти си бил научен?” и т.н.
Разказът загатва за неговото пророчество от четири страни:
Първо, Аллах Теаля е казал: „И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.” (ал-Кахф, 18:65)
Второ, Муса (алейхисселям) е казал на ал-Хидр: „Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?” Рече [ал-Хидр]: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?” Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.” Рече [ал-Хидр]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!” (ал-Кахф, 18:66-70) Ако той не е бил пророк, Муса (алейхисселям) не би се обърнал към него по този начин и ал-Хидр не би му отговорил по този начин. Муса поискал да го последва, защото искал да получи някои от знанията, с които ал-Хидр бил дарен от Аллах, а Муса не бил. Ако ал-Хидр не е бил пророк, той не би бил безгрешен. Муса не би го последвал, защото самият той е бил благороден пророк и безгрешен пратеник. Ако ал-Хидр не е бил пророк, Муса не би си създал грижите да го търси осемдесет години. Когато Муса срещнал ал-Хидр, Муса се отнесъл с уважение към него и го последвал с покорство, за да придобие възможно най-много от неговото знание.
Трето, ал-Хидр умишлено е убил момчето. Той не би го направил, ако не е бил вдъхновен от Аллах Теаля за това. Тази случка може да послужи за доказателство, че ал-Хидр е бил пророк. Тя може да послужи и като доказателство, че той е бил безгрешен. Ал-Хидр е убил момчето, защото е бил вдъхновен, че момчето ще бъде неверник, когато порасне, и че родителите му ще го последват заради силната си обич към него. Така че той го е убил, за да запази вярата на родителите. Това показва, че той е бил безгрешен пророк.
Четвърто, когато ал-Хидр обяснил на Муса делата, които извършил, и му изяснил всичко, той добавил: „…като милост от твоя Господар. А не по своя воля го направих.”, т.е. не го направих по собствено желание, а ми беше наредено чрез божествено вдъхновение. Всичко това свидетелства за неговото пророчество и неговата безгрешност.
Жив ли е още ал-Хидр?
Мнозинството учени са казали: „Ал-Хидр все още е жив, защото той е бил онзи, който е погребал Адам (алейхисселям) след Потопа и върху когото е оказала влияние дуата на Адам (алейхисселям), че онзи, който го погребе ще живее дълго.” Някои хора са казали: „Той все още е жив, защото е пил от Извора на живота.”
Има твърде много предания и разкази, на които смятащите, че ал-Хидр е жив днес, основават мнението си. Но всички предания и хадиси, отнасящи се до този въпрос, са слаби или измислени и на разказвачите им не може да се има доверие.
Абдурраззак предава: „Предадено ми бе от Муамир, че Абу Саид ал-Худри е казал: „Един ден Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) ни разказа дълга история за ад-Даджджал и сред онова, което спомена, беше: „Ад-Даджджал ще се появи и ще му бъде забранено да влезе в планинските проходи на Медина. Той ще
лагерува в една солена област в близост до Медина и при него ще дойде един човек, който ще бъде най-добрият, или един от най-добрите, сред хората. Той ще каже: „Свидетелствам, че ти си ад-Даджджал, за когото Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) ни е съобщил!” Ад-Даджджал ще се обърне към присъстващите и ще каже: „Ако убия този човек и след това го съживя отново, ще остане ли у вас някакво съмнение относно моето твърдение?” Те ще отговорят: „Не.” Тогава ад-Даджджал ще убие този човек и след това ще го съживи. Човекът ще рече: „Кълна се в Аллах, сега те разпознавам повече от всякога!” Тогава ад-Даджджал ще се опита да го убие отново, но няма му бъде дадена сила да направи това.” Муамир каза: „Предадено ми бе, че човекът, който ще се изправи срещу ад-Даджджал, ще бъде ал-Хидр и в този ден вратът му ще бъде покрит с метал.”
Шейх Абу ал-Фарадж ибн ал-Джаузи е отхвърлил всички тези хадиси и е доказал, че всички са измислени и че веригите им на предаване са слаби. Ибн ал-Джаузи наистина е бил много силен в тази област.
Що се отнася до онези, които твърдят, че ал-Хидр е мъртъв, като имам ал-Бухари, Абу ал-Хусейн ибн ал-Мунади и шейх Абу ал-Фарадж ибн ал-Джаузи, то тяхното доказателство са думите на Аллах: „И за никой човек преди теб [о, Мухаммед] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?” (ал-Анбия, 21:34) Така че, ако ал-Хидр е човек, той ще бъде засегнат от това решение: той е смъртен и трябва да умре. Аллах Теаля е казал: „И когато Аллах прие обета на пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, рече: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Рекоха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!” (Али Имран, 2:81) Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Аллах е взел обет от всички пророци да вярват в Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) и да го подкрепят, ако той се появи по тяхно време. Те трябвало да вземат обет от собствените си народи да вярват в него и да го подкрепят.” Ако ал-Хидр е бил пророк или уали, той е бил включен в този обет и ако е бил жив по времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам), той е щял да го последва и да му се представи, засвидетелствайки верността си към него и абсолютната си вяра.
Имам Ахмад предава: „Предадено ми бе от Шурайх ибн ан-Нуман, от Хашим, от Муджахид, от аш-Шиби, от Джабир ибн Абдуллах, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) е казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, ако Муса (алейхисселям) бе жив, той щеше да ме последва.” Това е убедителното мнение, което по-горният айет показва, че всички пророци, ако те живеят по времето на Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам), са длъжни да следват неговия шериат. В Нощното пътуване [мирадж] той (саллеллаху алейхи уа саллам) е бил въздигнат далеч по-високо от всички тях. Когато те се спуснали в Йерусалим и времето за намаз настъпило, на него му било наредено да ги води всичките в намаза. Това показва, че той е най-великият имам и последният пророк, най-благородният и най-уважаваният.
Ако ал-Хидр беше жив, той би обединил сили с Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) и би следвал неговата религия с най-малките подробности. Пророкът Иса (алейхисселям) ще е този, който ще се спусне преди края на времето и ще властва над целия свят в съответствие с почетния шериат на Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам). Няма нищо, което да доказва, че ал-Хидр се е срещнал с Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) или че е участвал в някоя битка с него срещу езичниците и неверниците. В деня на битката при Бедр Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) погледнал към неверниците и видял, че те били хиляда (1000), докато неговите сподвижници били триста и деветнадесет (319). Тогава той се обърнал към Киблa, вдигнал ръце и започнал да отправя дуа към своя Господар: „О, Аллах, извърши това, което си ми обещал! О, Аллах, осъществи това, което си ми обещал! О, Аллах, ако тази малка група мюсюлмани бъде унищожена, никой няма да Ти се поклоня на тази земя!” Той (саллеллаху алейхи уа саллам) продължил дуата към своя Господар, обърнат към Кибле и вдигнал ръце, докато наметалото му не се смъкнало от раменете му. Тогава Абу Бaкр (радийеллаху анх) дошъл при него, вдигнал наметалото и го сложил на раменете му. Абу Бaкр (радийеллаху анх) го прегърнал и рекъл: „О, Пратенико на Аллах, тази дуа към твоя Господар ще ти е достатъчна и Той ще изпълни онова, което ти е обещал.” Тогава Аллах Теаля низпослал: „Когато призовахте вашия Господар за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.” (ал-Анфал, 8:9) Така че Аллах му помогнал с ангели. (Сахих Муслим) Тази „малка група мюсюлмани” включвала ръководителите измежду мюсюлманите и ангелите, пръв сред които е бил Джибрил (алейхисселям). Така че ако ал-Хидр е бил жив, присъствието му тогава би било най-доброто нещо, което някога е можел да направи. Съдията Абу ал-Яля ибн Мухаммед ал-Хусейн ал-Фара ал-Ханбали предава: „Някои хора попитаха наши другари дали ал-Хидр е мъртъв и те отговориха утвърдително.”
Някои хора твърдят, че ал-Хидр е присъствал на всички тези минали събития, но никой не можел да го види, защото той е бил невидим. Очевидно е, че това твърдение е безпочвено и се базира само на илюзии. Ако ал-Хидр е бил жив по времето на Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам), той със сигурност е щял да се присъедини към него в борбата му срещу езичниците от племето Курайш. Сад (радийеллаху анх) предава: „В деня на битката при Ухуд видях от дясната страна на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) и от лявата му страна двама души, облечени в бели дрехи, които не бях виждал преди, нито видях след това, и това бяха Джибрил и Микaил (алейхимасселям).” (Сахих Муслим)
Абдуллах ибн Умар (радийеллаху анхума) предава: „Веднъж Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) ни водеше в нощния [иша, ятсъ] намаз през последните дни от живота си и след като дадe селям той каза: „Осъзнавате ли важността на тази нощ? Никой на тази земя в тази нощ няма да е жив след сто години.” (Сахих ал-Бухари)
И предава Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума): „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) ни води в нощния [иша, ятсъ] намаз в последната част на нощта и когато го завърши, давайки селям, се изправи и каза: „Виждате ли тази нощ? Сто години след тази нощ никой няма да е жив на земята [от сподвижниците ми].” Хората не разбраха думите на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам), отнасящи се до стоте години. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) всъщност имаше предвид, че никой от тези, които живеят на земята от [сподвижниците му], няма да е жив след сто години и това ще е краят на това поколение.” (Сахих Муслим)
Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анх) предава: „Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) един месец преди неговата смърт да казва: „Вие ме питахте за Часа, но знанието за него е при Аллах. Но аз се кълна и казвам, че никой на земята от cъзданията [измежду моите сподвижници], няма да е жив след сто години.” Този хадис е предаден и от Ибн Джурайдж със същата верига от разказвачи, но не се споменават думите „един месец преди неговата смърт”. (Сахих Муслим)
Така че, дори ако ал-Хидр е бил жив по времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам), то съгласно споменатите хадиси сега трябва да е мъртъв. И Аллах знае най-добре!