Той решил да не пости, защото ще пътува на следващия ден, но пътуването се отложило.

Въпрос:

Човек решил да пътува и възнамерил да не пости на следващия ден, но след зазоряване променил решението си и отложил пътуването, но преди да се нахрани. Какво е правилото в случая?

Отговор: Слава на Аллах!

Доказателствата от Корана и сунната, както и мненията на учените показват, че на пътника е позволено да не пости през Рамадан, след което трябва да отговее пропуснатите дни. Аллах е казал (превод на значението):

„…а който е болен или на път ­ да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни…“

[ал-Бакара, 2:185] 

Ако човек е в родния си град, след това реши да пътува, той не се счита за пътник, докато не излезе от очертанията на града. Затова не е позволено за него да се възпозлува от облегчението за пътника, като не-говеенето и съкращаването на молитвите, когато има някакво намерение да пътува. В същност Аллах е позволил на този, който пътува да не пости, а той не е пътник, докато не излезе от населеното си място.

Ибн Кудайма е казал в ал-Мугни (4/347), след като е заявил, че този, който пътува през деня може да не пости:

Веднъж вече е пояснено, че не е позволено за него да прекъсне поста си преди да остави зад себе си домовете, т.е. да мине край тях и да ги изостави надалеч. Ал-Хасан е казал: Той може да прекъсне поста си у дома, ако желае, в деня, в който възнамерява да отпътува. Подобно е казаното от ‘Ата’. Ибн ‘Абд ал-Барр е казал: Становището на ал-Хасан е странно; никой не може да прекъсне поста си преди да пътува и няма доказателство за това, независимо хадис или случка. Обратното е казано само от ал-Хасан.

Тогава Ибн Кудайма е казал: Защото Аллах е казал (превод на значението):

„Който от вас се окаже в този месец, да говее през него...“

[ал-Бакара, 2:185] 

         Този, който присъства и е видял луната не е пътник, докато не е напуснал града. Докато е в града, правилата за непътуващия важат за него. Затова и не може да съкращава молитвите си. Край на цитата.

. 

Шейх Ибн ‘Утаймин е питан за човек, възнамерил да пътува и прекратил поста си още у дома, защото не знаел правилото, после тръгнал. Трябва ли да направи някакво изкупление?

Той отговорил: Харам е за него да прекъсне поста си, докато е още у дома си, но ако го е нарушил преди да напусне дома си, тогава има да отговява един ден. Край на цитата, от Фатауа ал-Сийаам, стр. 133.

Казал е още в ал-Шарх ал-Мумти’ (6/218):

Сунната и предаденото от Асахаба р.а. показва, че ако човека е пътник през деня, може да прекъсне поста си, но основен ли е проблема, че първо трябва да напусне града си? Или веднъж решил да пътува вече е позволено за него да не пости?

Отговора са две гледни точки, предадени от салаф.

Някои казват, че е позволено да прекрати поста си, когато вече е готов да тръгне да пътува, когато е сигурно и няма нищо друго, освен да вземе превозното средство. Те се осланят на разказ, че Анас р.а. е правил това. Но ако се проучи аят, ще се види, че това не е правилно, защото до този момент човека е все още пребиваващ и не е пътник. Въз основа на това не е позволено за човек да прекъсне поста си преди да е напуснал дома си и града.

         Правилната гледна точка е, че той не трябва да прекъсва поста си преди да е излясъл от селището. Затова не е позволено да съкращава молитвите си преди да е напуснал града и не е позволено да прекъсне поста си преди да е излязъл от града. Край на цитата.

Въз основа на това, ако човек реши през нощта да пътува, не е позволено за него да започне деня без имсак, като трябва да има намерение да пости, а после, ако тръгне да пътува, може да прекрати поста си след като вече е излязъл от пределите на града.

В заключение: ако човека реши през нощта, че няма да пости, защото има намерение да пътува на следващия ден, той прави голяма грешка и има да отговява следващия ден независимо дали наистина пътува или не, защото няма намерение да пости, а Пророка с.а.с. е казал: „Който преди зората да е настъпила няма намерение да пости, няма пост за него (т.е. поста му не се зачита)“. Предаден от Абу Дауд, 2454; ал-Тирмиди, 730; класифициран като сахих от ал-Албани в Сахих Абу Дауд.

В случай, че не пътува, той трябва да се разграничи от всичко, което анулира поста, от уважение към месеца, защото е нарушил поста без уважителна шариа’ причина.

Виж ал-Шарх ал-Мумти’, 6/209.

Питащия трябва да се бои от Аллах, да се разкае и да моли за Неговата прошка, но трябва да отговее този ден.

А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A