„Сътворих Аз джиновете и хората единствено да Ми служат...“

Wa ma halqna-l-insa wa-l-jinn illa li 'abudun...(Ад-Дарийа,56)
„Сътворих Аз джиновете и хората единствено да Ми служат...“ (Ад-Дарийа, 51:56)

Аллах с.т. ни е сътворил, за да Му служим...Но, когато четем имената Му, още от първите от тях, виждаме „Всемилостивия, Милосърдния“ – двете от имената, които се отнасят не до всички, а до мюсюлманите, отдадените Нему, тези, които са засвидетелствали, че Аллах е единствения Бог и няма съдружник. Аллаху аррахман уаррахим.

С безграничната Си милост Той е изпращал пророците си и пратениците с Книгите, за да напътвата хората по правия път, да ни наставляват, за да можем, следвайки ги, да достигнем най-голямата награда, ако изживеем правилно живота си. Как правилно? – Чрез ибадата на Аллах, ибадата, която Той е одобрил за нас, чрез религията Ислам.

Всички знаем кои са стълбовете на исляма, но трябва, необходимо е да си ги припомняме ежедневно – нещо като автонапътствие, от самите нас за нас. За да си припомним за какво сме на Земята и какво се иска от нас. Пророка с.а.с. е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед е Негов пратеник; редовното извършване на молитвата; раздаването на милостинята закят; поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан.“[i]

Петте задължителни неща – наблягам на задължителни! Но с немалко облегчения в зависимост от физическото и материалното състояние на хората. Задължителни! Субхан Аллах! Аллах ни е сътворил да Му служим и ни е задължил в нещата, които, ако ги извършваме, ни е обещана степен при Аллах – влизане в Дженна! Да си припомним хадиса, в който един човек е попитал пратеника на Аллах с.а.с за основното в исляма и той му отговорил, че това е да се засвидетелства, че Бог е Един и че Мухеммед е Негов пратеник, да се извършва задължителната молитва, която е пет пъти на ден, да се пости през Рамадан, да се дава милостинята закят от имуществото, което Аллах ти е дал, да се направи хадж в Мекка. Човека отново попитал дали ако прави това ще влеза в Рая и Мухаммед с.а.с му отговорил: „Да“. Човека казал: „Кълна се – няма да направя нищо повече от това.“ И си тръгнал, а Пророка с.а.с казал на сподвижниците: „Вижте един от обитателите на Дженна“.

Той – Всемилостивия, Милосърдния, в израз на огромната Си благодат към нас, ни е задължил в изпълнението на тези неща, за които във Вечния живот ни е обещал Рая.

При цялото ни непослушание, разхайтеност, стремеж към земните блага, твърде малък страх от Създателя и уповаване Нему, а в същото време страх от създанията и надежда за помощ от тях...Въпреки цялата ни лошотия Аллах с.т. ни е дал и ни дава, алхамдулиллах, възможност да достигнем реалната благодат, която ще е в Дженна!  

Едно от задължителните за нас неща, е постенето през Рамадан. Свещения месец, който, алхамдулиллах, дойде за пореден път!

Пророка с.а.с. е казал: „Дойде Рамадан, благословения месец, в който Аллах ви е задължил да постите. През време на месеца вратите на Ада са затворени, а шейтаните – оковани. В него е нощта (лайляту-л-кадр), която е по-добра от хиляда месеца. Този, който  е лишен от неговите блага е наистина лишения.“[ii]

Месеца, в който благата вест е спусната на земното небе през лейляту-л-кадр, като светлина за хората; месеца, в който вратите на Ада се затварят и сатаните биват оковани във вериги. Цял месец с огромна благодат за вярващия, смирения постещ в името на Аллах и очакващ Неговата награда! Цял месец за пост- единствената ибада, която Аллах е избрал за Себе Си (сахих с думите на Ибн Аббас). Пост, който е щит от Огъня, пост, който ще свидетелства за човека в Съдния Ден: "О, Господи, аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова ми позволи да се застъпя за него", пост, за който Пророка (с.а.с) е казал: "Който пости един ден заради Аллах, Аллах ще го отведе на разстояние седемдесет години от Огъня"; "Който пости един ден, търсейки милостта на Аллах, ако това е последния ден от неговия живот, ще влезе в Рая".

Цял месец – свещен, който, ако сме го изживяли правилно – с очакване на милостта и наградата от Аллах, Аллах ще опрости греховете ни от Рамадан до Рамaдан (ако няма кабир), цял месец, както Пророка с.а.с е казал: „По време на всяко разговяване, Аллах избира хора, които освобождава от Огъня". Какво означава това? Означава, че Аллах, който е Всезнаещия, Знаещия и неведомото и явното, може да опрости и бъдещите ни грехове!

Поста е узаконен, за да можем да достигнем такуа (богобоязливост), както е казал Всевишния: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“ (Ал-Бакара, 2:183).

Талик ибн Хабиб (поч.100г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Когато възникне фитна (изпитание и нещастие), може да се спре с помощта на такуа“. Попитали го какво е такуа и той отговорил: „Такуа е действие в покорство на Аллах с имаан (вяра), с надежда за милосърдие от Аллах. И такуа е изоставянето на делата на неподчинение на Аллах, на основата на светлината на Аллах (с имаан) и със страх от Аллах.“

Каква безмерна награда можем да получим през Рамадан!

И всичко това зависи от нас – да получим полезното и правилното знание за ибадата, която се иска от нас – да научим ахкам – правилата за поста, да четем повече Коран, да правим тарауих, правилно да правим 'уду и салат, повече науафил салат, много милосърдие, подобно на Пророка с.а.с за който Ибн Аббас казва: „Посланика на Аллах беше най-щедрия с хората (в добрите дела), а най-щедър беше през Рамадан, когато Джибрил се срещаше с него, а той се срещаше с него всяка нощ и учеха Корана. Посланика на Аллах беше по-щедър в добрите дела, отколкото попътния вятър“, отдалечаване от греха: „Когато някой от вас говее, нека не прави грях...“. Пророка (с.а.с.) е казал: „Който не престане да лъже и се води по лъжата, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода", да не се отдаваме на предизвикателствата: „Ако някой ви нападне или оскърби, трябва да кажете: „Аз говея, аз говея...“, да обърнем повече внимание на това, което Аллах и Неговия пратеник с.а.с са ни повелили –– да, на всички хора, но особено на нас, като жени – езиците ни! ... „Бойте се от земния живот и бойте се от жените!“ и „...Надзърнах и в Ада, и видях, че повечето му обитатели са жени.“ Защо!? Заради езиците, затова, че не се пазим от това, което говорим, от клюките, от злословието, от недоброто мнение за другите!  

Приближаването към Аллах в този благословен месец се постига най-напред чрез извършването на задължителната ибада, а също с четенето на Коран и размисъл над смисъла му, увеличаване на милостинята, обръщането с ду’а към Аллах, участие в тарауих, търсенето на лайлату-л-кадр – нощта, която е по-добра от хиляда месеца, посещаване на събирания за знание и усърдие в тези дела, които приближават сърцето към Аллах и получаването на Неговата прошка. Степента на нашето усърдие в този свещен месец, трябва да бъде по-голяма, отколкото във всеки друг месец, заради превъзходството му и наградите, които Аллах дава. Също голям начин за приближаване към Аллах, е извършването на и’тикаф (уединяване в джамията за поклонение на Аллах) за тези, които могат и имат възможност.

Да обърнем не на последно място внимание на облеклото си, като мюсюлманки – това ли, което носим Аллах иска от нас? Тези дрехи и такава забрадка ли?  

Как, с какви очи искаме помощ и милостта на Аллах, молим за прошка, когато не правим нищо заради Аллах – като не изпълняваме това, което Той иска от нас, като мислим повече какво другите ще кажат за дрехите ни, ами Аллах какво ще каже?! Може и да ни прости – Той е милостив! Ами ако не прости!? Кой може да изтърпи и ден в Ада? Какво даваме ние, за да искаме помощ от Него?

Защо не си спомним думите на Пророка с.а.с по повод на молитвата, че трябва да я правим така, сякаш виждаме Аллах пред нас, но и да не го виждаме да знаем, че Той ни вижда! Той ни вижда – вижда какво правим, как говорим, как се обличаме, знае какво мислим! Той ни вижда!


...И всичко това – сега е добро начало да започнем, а след това да остане и до края на живота ни, с помощта на Аллах, да го запазаим!
Нека не забравяме това.

А да бъдем отговорни първо пред Аллах, а после пред съпруга, родителите, децата си и другите сестри и братя по религия. от отговорните пред Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.  

Ако ние живеем, като в сърцата си имаме намерението и желанието да изпълняваме според волята на Аллах, тогава, бизниЛлах, ще влезем в Рая!

---

[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (1/48) и Муслим (№16), от Ибн Умар, Аллах да е доволен и от двамата

[ii] Сахих. Предаден от Ан-Ниса’и (№ 1992), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Тахрижу-л-Мишкат (№ 1962).