вторник, 3 август 2010 г.

Петте стьлба на Исляма



Петте стьлба на Исляма

1. Засвидетелстването на Вярата (Шахада)
2. Молитвата (Намаз)
3. Даване на милостинята зекят
4. Говеенето през месец Рамадан
5. Поклонението Хадж


Пратеникът на Аллах (сас) казва: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах и че Мухаммед пратеникът на Аллах, редовното извършване на молитвата, даването на милостинята Закат, поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан“ – Муслим 113.






Първия стълб е шахадата „Ля иляха иллаллах уа Мухаммедун расулюллах“ (Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Негов Пратеник)




Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него Всемогъщия, Премъдрия.
сура Ал-Имран: 18
 
Свидетелството, че няма друг Бог освен Аллах (ля иляха иллаллах) означава да се отхвърли правото да бъде обожествяван всеки друг освен Всевишния Аллах, т.е никой не заслужава да бъде обожествяван нито на замята, нито на небето, освен Аллах. Ако друг освен Него бъде обожествен, това е заблуда. 
Свидетелството "Няма друг бог, освен Аллах" съдържа отрицание и утвърждаване. От друга страна потвърждаваме неговото единство. " 
Свидетелсвото "Няма друг бог, освен Аллах" е разделението между неверието и исляма. Това е словото на правдата, свидетелство на истината и призив към нея, слово на богобоязливостта, слово на добротворството, най-голямата заслуга, която ще натежи в Съдния ден и най-високата степен на вярата. Пратеникът на Аллах (сас) е казал: "Най-ощастливен с моето застъпничество сред хората в Деня на възкресението ще бъде онзи, който е изрекъл: "Няма друг бог, освен Аллах" искрен от сърце."
Ля иляха означава: "Обещавам пред Аллах, че няма да признавам тези, които се обявяват за всевишни и икони, ще прекъсна връзката си с тях, ще очистя сърцето си от това, като за целта ще положа максимални сили."
Иллаллах значи: "Обещавам пред Аллах, че ще бъда искрен в ибадата (служенето) си и нещата свързани с ибадета, целта на моята вяра и убеждения са да бъдат само за удоволствието на Аллах, като ибадата ще извършвам по начин, показан от Мухаммед (сас). Служенето на Аллах трябва да се пречисти от всякакви примеси и да се посвети единствено на Него, без съдружник, да се придържа към убедеността в единобожието.
Мухаммадун расулюллах значи: "Обещавам пред Аллах, че няма да служа според хорските убеждения, според техните обичаи и традиции, а ще изпълнявам задълженията си към Аллах по начин, какъвто е заповядан от Аллах, описан е в Свещения Коран и е обяснен от Мухаммед (сас).
Всевишния Аллах казва: „Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ." (Ал-Бакара: 256) Сатаните (тагут) са всичко, което отклонява от пътя на Аллах. "Отхвърляйки тагута" значи "Ля иляха иллаллах". Докато не се отхвърли тагута, не е възможно да има иман (вяра).
Без съмнение обичта към Аллах не става със сухи думи, както и само с някакви чувства. Тази претенция може да бъде осъществена само със следването на Мухаммад (сас), с живеенето според ислямската религия и с осъществяването на неговия ред в живота.
В един хадис Мухаммад (сас) казва: „Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено." Ибн Катир казва: "Според тази айа (3:32) : „Кажи: "Подчинете се на Аллах и на Пратеника!" А отвърнете ли се Аллах не обича неверниците“, човек, който претендира, че обича Аллах, но не следва Пратеника, е лъжец."
Условията на "Ля иляха иллеллах" (Няма друг бог, освен Аллах):
Запитали имам Уахд бин Мунбих: „Мухаммад (сас) не е ли казал, че "Ля иляха иллеллах" е ключ на дженнета (рая)?" Имам Уахд отговорил: "Да, обаче ключ без зъби не може. Ако вземеш ключ без зъби, няма да отвориш вратата. Вратата може да се отвори само с ключ със зъби."

Долуспоменатите условия на "Ля иляха иллеллах" са "зъбите на ключа".
1. Да се знае смисъла на "Ля иляха иллеллах"
„И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! ...“
Мухаммад: 19
Мухаммад (сас) казва: „Който научи смисъла на "Ля иляха иллаллах" и умре, отива в дженнета“. (Муслим)
2. Приемането на смисъла без колебание и съмнение:
“Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените“.
сура Худжурат: 15
Расулюллах (сас) заповяда: „О, Абу Хурейра! Зарадвай с дженнет всеки, който истински и без съмнение каже: "Ля иляха иллаллах". (Муслим)
3. Да приеме със сърцето и езика смисъла на тази фраза:
Когато им се рече: "Няма друг бог освен Аллах!", те се възгордяваха.
И казваха: "Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?"

Ас-Саффат: 35-36
4. Да се съгласуват действията, делата и начина на живот с "Ля иляха иллаллах";
И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.
сура Аз-Зуммар: 54
В един хадис се казва: "Заклевам се в Аллах, в чийто ръце е моята душа, че никой не е истински вярващ, докато не съгласува действията си с донесения от мене шариат." (Муслим)
5. Да се приеме със сърцето и езика, без да се опровергава:
“Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: "Повярвахме!", без да бъдат изпитвани? Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците“.
сура Анкабут: 2-3
Мухаммад (сас) заповяда: "Моята защита ще бъде за онзи, който казва "Ля иляха иллеллах" със сърцето и го потвърждава с устата си и го казва с устата и го потвърждава със сърцето си." (Хаким)
6. Да бъде чистосърдечно. Да се правят делата само за Аллах и да се очистят от ширк (съдружаване).
“И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта“.
сура Ал Баийна: 5
Расулюллах (сас) заповяда : "В деня на кияма (задгробния живот) заслужили за моята защита ще бъдат онези, които са казали истински и от сърце "Ля иляха иллаллах". (Бухари)
7. Да обичаме тези думи ("Ля иляха иллаллах"), както и пътя показан от тях, както и хората следващи този път. Да не обичаме тези, които не обичат тези думи, не вървят по пътя, показан от тях и да не ги смятаме за близки.
Мухаммзд (сас) заповяда: „Който притежава три неща, той е вкусил сладостта на вярата. Да обича най-много Аллах и Неговия Пратеник; да обича някого, но в името на Аллах; след като Аллах го е спасил от куфра (неверието), да се страхува да не се върне обратно в него и да го изгори в джехеннем." (Бухари, Муслим)
Най-основното и важно нещо, на което ни учи Пророкът (сас), е точно това – вярата в единството на Бог. Пратеника на Аллах (сас) още в самото начало е призовал хората да повярват в единството на Аллах. „Няма друг Бог освен Аллах“. Тази фраза е израз на вярата, която отличава истинския мюсюлманин от неверника, съдружаващия с Аллах и атеиста. Приемането или отхвърлянето на тази фраза прави хората рзлични. Вярващите в нея стават една общност, а тези, които не вярват, формират противоположната на нея. Истинското различие се състои в съзнателното приемане на това верую и пълното придъжане към него в релния живот. Самото повтаряне на фразата "Няма друг Бог освен Аллах" без разбиране, не би изпълнило предназначението и.
До тук пояснихме накратко смисъла на шахадата, която поражда в нас вярата към Аллах и стои в основата на самото служене на Аллах.


Втория стълб в Исляма е задължителната молитва (салат) 

Ибадата означава почит и възхвала на Аллах в знак на признателност за благодатта, с която ни е дарил, така както Той и Неговия Пратеник (сас) ни поучават.
Молитвата при Исляма е съвкупност от вътрешни и външни действия, включващи ритуално и змиване, желание за произнасяне на молитва, молба за прошка и милосърдие, произнасяне на подходящи фрази, рецитирането на стихове от Корана и движения на тялото.
Молитвата (намаз, салят) заема огромно значение в Исляма. Аллах Теаля казва:
“И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, и самият ти постоянствай в нея!...“
сура Та Ха: 132
Пратеника на Аллах (сас) казва: „...Няма вяра онзи, който не прави молитва. Мястото на намаза в религията е като мястото на главата в тялото." (Табари)
От тук правим изводи за ролята на молитвата в нашия живот, тя открива един нов и хармоничен път, чрез който се стремим да да спечелим благоволението на Аллах. Мюсюлманите всекидневно извършват петте задължителни молитви. Молитвата представлява директна връзка между раба и Аллах.
За да встъпим в молитва ние трябва да сме извършили така нареченето обмиване (абдест, уду), защото без него намаза не е приет. Ислямската религия е изградена върху принципа на чистотата. Мюсюлманин означава чист човек, чистите, пречистените са обичани и от Аллах и от останалите хора.


"... Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се"
сура Ал-Бакара: 222
Пратеника на Аллах (сас) е казал: "Чистотата е половината от вярата..."
Абдест, уду (обмиване) – измиване на определени части от тялото.Извършва се по следния начин: 


1. Започва се с намерение (нийа) за ибада и чистота.
2. Измиват се ръцете до китките 3 пъти.
3. Изплаква се устата с вода 3 пъти (използване на четка (мисуак) е от сунната).
4. Смръква се вода 3 пъти като след всяко смръкване с лява ръка се почистват ноздрите
5. Измива се лицето 3 пъти от върха на челото до брадичката и от ухо до ухо.
6. По три пъти се измиват първо дясната, а после лявата ръка, като се стига до далечния край на лакътя.
7. Главата се избъсва с мокра ръка (дясната) веднъж – 1/4 от нея – нарича се месх.
8. Избърсват се вътрешните части на ушите с върха на показалеца или малкия пръст, а външните части с палци.
9. Три пъти се измиват двата крака до глезените, като се почва с десния. 
 (Бел.пр. - действията се извършват минимум по 1 път, като е най-добре по 3 пъти)
Освен при молитвата, абдестът (уду) е задължителен и при обхода на Кааба (тауаф) и при четене на Свещения Коран. Анулира се при:
1. Естествена нужда (малка, голяма) или при отделяна не газове.
2. Кръвотечение, изтичане на гной или други секрети от тялото.
3. Повръщане.
4. Заспиване.
5. Загуба на съзнание при абдест.
Ако след извършване на абдест се обуят дебели чорапи или специални обувки, горната им част може да се обърше с мокра ръка (прави се месх), когато се подновява абдеста, краката може да не се мият. Постоянно пребиваващия може да прави месх без да сваля чорапите 24 ч., а пътникът – 72 часа. При нараняване на част от тялото, която трябва да бъде обмита, може да се ползва превръзка и при обмиване се прави месх на върху превръзката.


Замяна на абдеста са също гусул (къпането) и тайаммум (замяна на абдест или гусл чрез обърсване на лицето и ръцете с прах от пръст). Според исляма съществуват определени състояния, при които човек задължително трвбва да се изкъпе:
1. При семеотделяне (след полов акт, насън или в други случаи).
2. След месечен цикъл или родилно неразположение
(до 40 дни след раждане) при жените.
3. При смърт (мъртвият трябва да бъде изкъпан).
4. Ако един немюсюлманин стане мюсюлманин.

Задължението при гусл:
1. Намерение.
2. Изплакване на устната кухина.
3. Смръкване вода и почисване на ноздрите.
4. Измиване на цялото тяло.

Тайаммум:
Той се извършва в следните случаи:
1. При болест, когато е невъзможно използването на вода.
2. Когато липсва вода.
3. Когато няма достъп до водата или тя не е в достатъчно количество.
4. Когато употребата на вода е вредна.
5. Ако обмиването или къпането ще предизвика пропускане на намаза при погребение или байрамскиа намаз.

Тайаммум се извършва по следния начин:
1. Ударете дланите леко върху чиста земя, пясък или върху друга естествена повърхност.
2. Тръснете ръцете, за да паднат едрите частици и с полепналия прах обършете лицето както при абдеста.
3. Отново ударете длани и обършете първо дясната, а после и лявата ръка и от двете страни от пръстите до лактите.

Всичко, което проваля абдеста (уду), проваля и тайаммума и също така се анулира тогава, когато отпадне причината, наложила неговото използване .
В това положение човек вече е готов и пречистен да извършва молитва. Прави се и т.нар. призив (адан, езан), когато настъпи времето за намаз. А ето какво е казал Пратеника (сас): "Молитвата е опората на вярата", и още: "Ако някой от вас има пред дома си река, в която се къпе по пет пъти на ден, ще остане ли нечистотия по него?" Намиращите се там отвърнали: "Няма да остане никаква нечистота, о, Пратенико на Аллах!" Ето така и петкратния ежедневен намаз прилича на това. "Чрез намаза Аллах заличава греховете“, казал Мухаммед (сас)“.
Всеки мюсюлманин е длъжен да отслужва пет молитви всяко денонощие, те са както следва:
1. Молитва при развиделяване – салат-ал-фажр – започва от появата на утринната светлина от изток, до изгрева на слънцето. Не може да бъде отложена за края на нейното времетраене.
2. Обедна молитва – салат-ал-духр – започва след като слънцето тръгне да се спуска от зенита на небето, докато нещата и техните сенки се изправят след сянката по пладне.
3. Следобедна молитва – салат-ал-аср – започва след края на обедната молитва, до залез слънце.
4. Вечерна молитва (залезна) – салат-ал-магриб – започва веднага след като залезе слънцето до изчезването на червеното сияние.
5. Нощна молитва – салат-ал-‘иша – започва след края на вечерната молитва до полунощ.
Уитр е последната молитва за деня. Най-добре е да се извърши преди зазоряване. Има 3 времена, при които е непрепоръчително за извършване на намаз:
1. Когато изгрява слънцето и 45 мин. докато изгрее.
2. Когато слънцето е на връхната си точка.
3. Преди залеза на слънцето.

Съществуват и незадължителни допълнителни молитви (науафил): молитва през нощта (кийам-ал-лейл), молитвата уитр, молитвата тарауих, молитвата поздрав към джамията, молитвата за покаяние, молитва за дъжд, молитва за покойник (салат-ал-дженаза), молитва за напътствие от Аллах (салат-ал-истихара), петъчна молитва (салат-ал-джума’), молитвата подир обиколките на Кааба, и много други.
Извъпшването на тези молитви не е задължително, но е от сунната; желателно е човек да ги прави, така той получава допълнителна награда от Аллах.
Събиране на два намаза – ако човек е болен или пътник, според шариа може да събира намаз в едно и също време: обеден и следобеден и вечерен и нощен, съответно събиране с предварение - във времето на първия намаз и събиране със закъснение във времето на втория намаз. Всичко се прави за улеснение, особено на пътника, който прави по два ракеята, вместо по четири, ако е в престой до 15 дни.
Условията на които един човек трябва да отговаря, за да му бъде приета молитвата (фард – задължителната), са:
1. Ислямът – молитвата не е валидна, ако се отслужи от неверник.
2. Разум - не е задължение за лишените от разум (лудия).
3. Пълнолетие – не е задължение за деца, докато не съзреят.
4. Почистване от малка и голяма нечистота. Малката е липсата на абдест (уду), а голямата, е липса на гусул или тайаммум при положение, че е джунуб (омърсен).
5. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където се отслужва молитвата.
6. Настъпване на времето за молитвата – не е валидна, ако се отслужи преди нейното време.
7. Покриване на интимните места на тялото според шериата с чисти дрехи.
8. Намерение (нийа)
9. Обръщането по посока Кибла – свещения дом на Аллах в Мека

Молитвата включва много видове преклонения като: убеждението в сърцето, изричането с език, четенето на Корана, прославянето на Аллах, възхвалата, възвеличаването, извършването на действия като поклона и свеждане на челото до земята в суджуд, почистването на тялото от мръсотията и пречистването на душата от съдружаването и неверието.
Молитвата има и основи (елементи), сред които са: заставане в изправено положение според възможността, произнасяне на думите "Аллаху акбар!"("Аллах е най-велик!"), четене на сура Ал-Фатиха, поклон и изправяне от него, свеждане на челото до земята – суджуд, при което молещият се опира върху 7 части от тялото си и изправяне от него, посядане между двата суджуда, спокойствие при всички елементи на молитвата, подреждане, последното засвидетелстване, посядане за него, богослов за Пратеника (сас) и двете приветствия – надясно и наляво ("Ас-саляму алейкум уа рахматуллах ").


Молитвата дава следните плодове: наслада за сърцето, радост за очите, пречистване на душата, опрощаване на греховете, увеличаване на добрите дела, отдалечаване от скверността и от възбранените постъпки, постоянна връзка с Всевишния Аллах.
 
Милостинята Закят - третия стълб 


Това е даване на определено количество от определен имот за определена група от хора в известно време. Милостинята закят е материално служене, тя се взима от имота на заможните, за да се даде на затруднените бедни, за да пречисти и увеличи този имот. Размерът на закята изразен в пари е 2.5 % от капитала годишно, като този капитал се е запазил в продължение на една лунна година. Самата дума закят означава "пречистване" и "растеж" едновременно. Ако един човек каже, че закята е празна работа или не го признава, той излиза от исляма. Ако не знае, че закята в исляма е фард, невежеството му се приема за извинение. А който знае, че закята е фард, не го отрича, но не го и дава, той ще отговаря пред Аллах, но не излиза от Исляма. (9:34): „О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах извести ги за болезнено мъчение“)
Пратеника на Аллах (сас) е казал: „На онзи, на когото Аллах е дарил богатство и не е изплатил милостинята закят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата край на устата и ще казва: „Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище“. (Бухари)
Условията, на които трябва да отговаря един човек, за да му е фард (задължение) закята, са:
1. Да е свободен (да не е роб).
2. Да е мюсюлманин.
3. Да бъде пълнолетен и умствено здрав.
4. Да притежава определена имуществена стойност над основните потребности (храна, дрехи, жилище, транспорт и т.н).
5. Да е изминала 1 година от придобиването на имота.
6. Целият или по-голямата част от имота да е свободен от дълг и никой да няма претенции за него.

Видове имот, които изискват закят:
1. Свободнопасящ и домашен добитък: камили, крави, овце и кози.
2. Злато и сребро, метали и руда, или пари, които са с тяхната стойност, независимо от вида и наименованията им. Задължителната милостиня зекят е 1/40 от стойността им. Например на 40 овце се дава една за зекят, ако са до 120; от 120 до 200 се дават 2 овце и от 200 до 400 се дават 3.
3. Земеделски продукти: зърнени храни (царевица, ечемик, пшеница, нахут, фасул, леща) и плодове (сухо грозде, фурми).
4. Търговски стоки – приготвени за продажба и покупка с цел печалба.
От следното имущество не се дава задължителната милостиня зекят:
1. Плодове и зеленчуци.
2. Роби, коне, мулета, и магарета.
3. Стоки, които се изпозлват, но не са за търговия, като домашно обзавеждане, къщи, фабрики, коли: имот, който не достига определена имуществена стойност.
4. Скъпоценни камъни като изумруди, рубини, бисери, и др. скъпоценни камъни, освен ако са за търговия. Спорен е въпросът дали наистина има закят за украшенията. Според Абу Ханифа и Шафи’ трябва закят. Според Малики, Шафи и Хамбали не трябва закят. Според други заекятът на украшенията се дава един път в годината. Според трети закятът на украшенията трябва да се дава, но само ако те се използват.
Доказателствата на тези, които казват че няма закят:
1. „Няма закят в украшенията“ (недостоверен).
2. Айша (р.а) давала украшения на дъщерите на брат й, които живеели при нея и от тези украшения не давала закят.
Доказателства на тези, които казват, че има закят на украшенията:
1. сура Ат-Тауба: 34: „О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах извести ги за болезнено мъчение“
2. Хадис – „Дайте закята на вашето богатство“.
Зекят на фабрики, автобуси, коли – според повечето учени зекятът на тези неща е фард, затова защото те са богатства, които имат развитие и увеличение. Доказателство (сура Ас-Зарийат:9: „…и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се...“).
Зекятът на акции и облигации: Мухаммед (сас) е казал: „Всичко, което е приготвено за търговия му се дава зекят“. Зекятът им е 2,5% от печалбата, след като е минала една година откакто облигациите са закупени.
Времето за зекята не е точно определено, не е задължително това да стане веднага, може в последствие. Мухаммед (сас) казва: „Заповядано ми е да говоря на хората според тяхното разбиране“. Ако примерно един човек почине, неговите наследници не са длъжни да дават неговия зекят, може, но при положение, че той е дал обед (уасийа) те да го направят, ако разбира се обетът му не надхвърля 1/3 от наследството.
Условия на тези, които имат право да взимат закят:
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е свободен.
3. Да не е от рода на Мухаммад (сас).
4. Да не е човек, на когото даващия закят трябва да осигури прехраната.
5. Този, който ще взима закят, да е беден.
6. Той да бъде от 8-те групи хора, на които се дава закят (сура Ат-Тауба:60) : „Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър“.)

а. За онези, които не разполагат с имот, достатъчен да удовлетворява техните потребности и тези на семейството им от храна, питие, дрехи и жилище.
б. За по-малко бедни от бедняците и притежаващи известен имот, но недостатъчен за нуждите им.
в. За онези, които събират зекята.
г. За приобщаването на сърцата към Исляма.
д. За освобождаване на робите.
е. За длъжниците – длъжник има дълг, но не е престъпил пред Аллах.
ж. По пътя на Аллах (още – майка, баща, баба, дядо, син, дъщеря, внуци, правнуци и т.н). За пътника в неволя.

Говеенето през месец Рамадан (ас-сиам) - четвърти стълб
Това е служене пред Аллах чрез въздържане от храна, питие и полови сношения от изгрева на зората, до залеза на слънцето, с намерение за доближаване до Всевишния Аллах. Говеенето през месец Рамадан е задължение на всеки мюсюлманин, който е достигнал зрелост, не е лишен от разум, има възможност и е с постоянно местопребиваване. (2:183): „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите “, 2:185: „Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни“.) 
Встъпването в месец Рамадан се потвърждава от виждането на полумесеца, или когато предхождащият го месец Шабан изпълни тридесет дни. Краят на Рамадан идва, когато бъде видян полумесецът на следващият го месец Шауал, или когато се навършат 30 дни от него. Мухаммад (сас) е казал: „Заговявайте, ще го видите (полумесеца на Рамадан( и разговявайте, когато го видите (полумесеца на Шауал). Ако остане скрит за вас, отбройте 30 дни от месец Шабан.“ (Бухари и Муслим)
Пратеникът (сас) е казал: „Когато дойде Рамадан, се разтварят дверите на Рая и се затварят дверите на Ада и сатаните биват оковани“. (Муслим)
И е казал още: „Който говее през месец Рамадан с вяра и очаквайки наградата си от Аллах, на него се опрощават предходните грехове.“ (Бухари и Муслим) По принцип говеенето се разделя на задължително и незадължително . Към задължителното говеене спада:
1. Говеене в месец Рамадан.
2. Кафара (говеене за изкупление на прегрешения).
3. Надр (обещано говеене).

Говеенето е задължително за мюсюлманина, умствено здрав, който е достигнал зрелост, не е пътник и има сили да говее. Говеенето не е задължително за неверника, освен след като приеме Исляма, като не трябва да отговява за преди това.
Има определена група хора, на които им е разрешено да не говеят в месец Рамадан. Това са крайно възрастни, немощни, постоянно болни, чийто излекуване е невъзможно, но са задължени да плащат фидийа (изкупление). Още е разрешено на временно тежко болни и на пътуващи, които след това са задължени да отговеят пропуснатите дни.(2:185). На жените се забранява да говеят, когато са в месечен цикъл, също и на родилките, но трябва да издължат пропуснатите дни. Айша(р.а) казва: „Когато бяхме в месечен цикъл по време на Рамадан, Пророкът(сас) ни заповядваше да отговяваме пропуснатите дни, но не ни заповядваше да откланваме пропуснатите намази“. (Муслим)
А за онзи, който умишлено разговее в месец Рамадан, Пророкът(сас) е казал: "Който умишлено и безпричинно разговее 1 ден в месец Рамадан, той не може да се отплати дори и цяла година да говее." (Абу Дауд). Говеещият трябва да изостави онова, което Аллах е забранил, а и неговия Пратеник(сас) – хулене, клевета, лъжа, гнет, посягане на хората по отношене на техния имот и чест. Желателно е да убеличи четенето на Коран, зова към Аллах, споменаването на Аллах, милостинята, да се посещават роднините и да се увеличат добрите дела.(2:185)


От сунната на Пророка(сас) през Рамадан е и допълнителната нощна молитва тарауих, още оставането в джамиите през последните десет дни от Рамадан (итикаф), при определени условия. През месец Рамадан е Нощта на могъществото (лайлат-ал-кадр). Тази нощ е от огромно значение, защото през нея е започнало низпославането на Свещения Коран. Тя е по-добра от 1000 месеца.
Пророкът (сас) е поощрявал и подтиквал към говеене през шест дни от месец Шауал след Рамадан, той е казал: „Който говее през месец Рамадан и последва това с шест дни говеене през Шауал, все едно е говял цяла година“. (Муслим)
Препоръки при говеене:
1. Възползване от предимството на сухур. Това е времето за хранене преди говеене, от полунощ до зазоряване. Пратеникът(сас) казва: „Яжте .... сахур, защото в него има барака“. (Муслим)
2. Разговяване на време.
3. Правене на дуа по време на говеене и при разговяване. Пратеникът(сас) казва: „Дуата на говеещия, направена при разговяване, не се отхвърля“.

4. Въздържане от неща, несъвместими с говеенето и търпеливост пред изкушението на съблазнителните неща. Това са нещата, които са посочени по-горе – ругаене, измама, и т.н.
5. Полагане усилия за правене на повече ибадет в последната десетдневка от месец Рамадан – извършване на нощна молитва, салат-л-тарауих, извършване на сунна, намаз разделен на садака и много други.

По време на говеене се позволяват следните неща:
1. Къпане след семеотделяне (Муслим:2583).
2. Къпане при изпотяване на силна топлина или жажда.
3. Прегръщане и целуване, когато няма опасност от възбуждане на страстите.
4. Инжектиране, даване на кръв, вадене на зъб и други. Но що се отнася до подхранващи системи и инжекции, те развалят говеенето.
5. Изплакване на устната и носната кухина (без превишаване)
6. Когато се проверява вкуса на храната, говеенето не се проваля, стига да не отиде в гърлото. Същото е валидно и при употреба на паста за зъби. Що се отнася до мисуака, използването му е позволено.


Кое проваля говеенето?
1. Умишлено хранене и пиене.
2. Полов контакт.
3. Умишлено повръщане.
4. Стимулиращи инжекции.
5. Месечното и следродилно кръвотечение при жените.
6. Семеотделяне следствие от възбуда (ако е на сън не проваля говеенето, понеже е неволно)
7. Преливането на кръв разваля говеенето на приемащия.
8. Излизане от Исляма
Когато човек почине, неговия обед се изпълнява от неговия настойник. Пророкът(сас) е казал: „Ако човек почине и му е останал дълг да говее, вместо него настойникът му говее“. (Бухари и Муслим)
Милостинята фитр е задължение на всеки мюсюлманин: малък, възрастен, мъж, жена, свободен или роб. Стойността е 2.4кг. пшеница, ориз, брашно и др. или изчислено може и в други средства. Условие за милостинята "Фитр" е вярващия да има в наличност храна, повече от необходимото за препитание на един човек през деня. Милостинята се дава преди изгрев слънце, преди празничната молитва. Може и един-два дена преди празника. Не е редно да се дава след Байрям.
Поклонението хадж 

Хадж означава посещение, от религиозна гледна точка посещение на определени места по определено време. На мюсюлманина е предписано поне веднъж в живота си да извърши поклонението хадж. Не е задължително на човека лишен от разум, несвободния и на този, който няма възможност, като средства, болест и т.н.(3:97): „... И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже Аллах не се нуждае от световете“.). А този, който отхвърля неговата задължителност, той е неверник и отстъпва от Исляма. Има допълнително условие при жената. Тя не трябва и не е възможно да пътува, освен със съпруг или придружител – близък роднина (баща, брат и т.н).
Поклонението хадж има 4 стълба. Те са:
1. Обличане на ихрам – две части плат, с който по определен начин се загръща тялото.
2. Обход (тауаф) – това са 7 обиколки на свещения храм Кааба, като се тръгва от ъгъла на Черния камък.
3. Ходът между Сафа и Маруа – вървенето между хълмовете ас-Сафа и ал-Маруа седем хода, като отиването в едната посока се смята за един ход и връщането за един ход, с намерението да се служи на Всевишния Аллах.
4. Стоенето при Арафа – стои се след обеда на 9-я ден от месец ду-л-хиджа, до залеза на слънцето. Който не е стоял при Арафа, е изпуснал поклонението хадж. 

 
Ихрама за мъжете – сваля всички дрехи, които имат шев, за да сложи дрехи, които нямат шев. Също да сложи обувки, които не покриват пръстите и петите. При жените не трябва да се откриват други части, освен лицето и ръцете до китките. Облеклото за хадж се съчетава със снемане на обичайните дрехи, които носят и талдия (произнасяне на думите: "Лаббайка"- "Ето ме пред теб").
Поклонението хадж има 7 задължения.
Те са: встъпване в състояние на свещенодействие (ихрам) на съответното място, стоене при Арафа, прекарване на Нощта на заколението в Муздалифа, пренощуване в Мина през нощите от 3-те дни, които следват деня на жертвоприношението, хвърляне на камъчета, обръсване или подстригване, и прощален обход. Когато хаджията сложи ихрама, няма право да слага одеколон, да реже нокти, коса, брада. Той трябва да пази езика, слуха и зрението си от онова, което Аллах е възбранил,трябва искреност в намерението и украсяване с нравствени добродетели (2:197): „Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!“). „Онзи, който извърши поклонението хадж за Аллах без да злослови и без да разпътства, той става като в деня, когато майка му го е родила.“ (Бухари)
Накратко посещението на тези места тялом и духом не е с цел да се види пустинята. Целта от насочването към тях е да се посети мястото на Ибрахим (ас), както и родината на Исмаил (ас) и потомството му, да се види мястото, където е роден и израстнал Пратеника Мухаммед (сас), както и местата, от които е започнало разпространението на Исляма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации