Ал Сайида Аиша, Аллах да е доволен от нея, дъщеря на Абу Бакр, била една от съпругите на Пророка с.а.с.

Оставя семейството си и фамилията си и се обвързва с Пророк Мухаммед с.а.с на 14 години. По-късно Аиша предава, че Пророка с.а.с й е казал, че Джибрил е идвал при него и му показал Аиша в зелена коприна и му казал, че тя ще му бъде съпруга в този и в отвъдния свят.

Аиша р.а. била много интелигентна и наблюдателна млада жена, притежавала много добра памет. Тя прекарала 9 години от живота си като съпруга на Пророка с.а.с., запомнила ясно всичко, което видяла и чула, което дори за жена на Пророка с.а.с. е забележително.

Колко много неща са се случили и тя е била свидетел – Корана бил низпославан – ая след ая, хората се променяли. Била е свидетел на толкова много неща и затова не е учудващо, че голяма част от знанието, което притежаваме днес за любимия ни Пророк с.а.с., за неговия живот и поведение, е от спомените на Аиша. И това всичко е благодарение на този изключителен брак между възрастен мъж и жена, която е била близо до него и ние разполагаме с много факти за исляма и живота на Пророка с.а.с, което улеснява тези, които искат да го следват като пример.  Това е щяло да бъде трудно, ако Ал Сайида Аиша р.а. е била възрастна.

Младостта й е била предпоставка за добрата памет и възприемане на знанията за исляма от Пророка с.а.с. и тя е изживяла живота си да предаде наученото. Аиша е била много духовен човек и бързо възприемала знанията от Пророка с.а.с, имала чисто сърце, бърз ум и остра памет. Тя е сред четиримата човека, предали повече от 2 000 хадиса от Пророка с.а.с. Не се е страхувала да пита, за да разбере истината или да я установи, при което Пророка с.а.с се е засмивал и казвал: „Тя е дъщеря на Абу Бакр!“ А Муса ибн Талха казал веднъж: „Не знам по-красноречив човек от Аиша“.

Аиша р.а. придобила толкова много мъдрост, че един неин съвременик казал, че ако нейното знание се постави на едното блюдо на везната, а на другото – това на всички останали жени, страната на Аиша щяла да натежи повече.

Тя предавала всичко, което знае и дълго след смъртта си останала източник на знания за мъже и жени. Абу Муса казал: „Винаги, когато между нас – сподвижниците на Пророк Мухаммад с.а.с.–  възникнеше разногласие по дадено предание, питахме Аиша за това и винаги научавахме нещо от нея“.

Когато Аиша влязла в семейството на Пророка като млада жена, силно и продължително приятелство възникнало между нея и Сауда (другата жена на Пророка с.а.с.). Сауда поела грижа за нея. Когато Аиша пораснала, Сауда, която била по-възрастна, предоставила на Аиша предимството на първа жена, да бъде Умм ал-Му’минин – Майка на Вярващите – титла, която се дава на съпругите на Пророка с.а.с., посочена в Корана, в който също се забранява на мъж да се жени за някоя от тях след Пророка с.а.с.

Аллах казва в Корана:

Пророка е по-близък за вярващите от самите тях, и съпругите му за тях са като майки. И роднините ­ според Книгата на Аллах ­ са по-близки едни за други при наследството, отколкото вярващите и преселниците, освен ако направите благодеяние за своите приятели. Така е предписано в Книгата.

Сура Съюзените племена, 33:6

О, жени на Пророка, която от вас извърши явно безсрамие, мъчението є ще бъде удвоено. А това за Аллах е лесно.         

А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, ще є въздадем двойна отплата. И сме приготвили за нея щедро препитание.  О, жени на Пророка, вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете с нежност, та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава! И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на Невежеството, и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, о, хора от дома [на Пророка], и напълно да ви пречисти. И помнете онова от знаменията на Аллах и от мъдростта, което бива четено в домовете ви! Аллах е всепроникващ, сведущ.

Сура Съюзените племена, 33:30-34

През деветте години на съвместния живот на Пророка с.а.с. и Аиша, тя била свидетел на повечето събития, присъствали в живота на първите мюсюлмани, на общността в ал-Мадина:

По това време била дадена посоката Кибла  на молитвите от Йерусалим към Мекка. Това било и разграничение на мюсюлманите от юдеите и християните. Аиша често слушала много аргументи за разликата между истината и лъжата.

Както пророчеството продължавало да се низпослава върху Пророк Мухаммад с.а.с., така и живота на Аиша, както и този на тогавашните мюсюлмани, постепенно се оформял и пречиствал:

По време на брака им пиенето на алкохол било абсолютно забранено, показана халал (добрата и законна) и харам (забранена и незаконна) храната. Също през това време бил повелен хиджаба на мюсюлманката – да се носи извън дома и по време на молитва, също заповедта за поста била дадена. Плащането на Закят станало задължително за всички мюсюлмани, както и били изяснени видовете хадж.

Всъщност всеки аспект на живота – от раждането до смъртта, всичко, което се случва между тях, било разяснено чрез начина на живот на Пророка с.а.с. – това бил пътя, който трябва да се следва, Сунната, който Аиша спомогнала да се запази и утвърди – както при мюсюлманите от онова време, така и до днешни дни. 

Винаги, когато Пророка с.а.с тръгвал на война, взимал по една от съпругите си със себе си. Когато тръгнал да се бие с Бану ал-Мусталик, взел Аиша.

По това време Аиша била тънка, грациозна и всичко това представлявало трудност за мъжете, които носели нейния паланкин, да разберат тя вътре ли е или не. На връщане в Медина, Аиша слязла от носилката си, напуснала лагера, за да задоволи нуждите си. Когато се върнала видяла, че всички са тръгнали – вероятно мъжете, които носели нейнята постелка са решили, че тя си е вътре, сложили я на камилата и са тръгнали. Аиша, която силно вярвала в Аллах, поседнала с надеждата, че скоро ще узнаят за липсата й и ще се върнат да я приберат.

Не стояла дълго сама, защото млад мюсюлманин – Сафуан ибн ал-Му’аттал, който бил изостанал от армията след почивка, се опитвал да я настигне. Сафуан познал Аиша, защото я бил виждал преди да бъде дадена заповедта за покриване на мюсюлманките с хиджаб.

„Инна лиллахи уа инна илайхи ражи’ун!“ – „Наистина идваме от Аллах и при Него е завръщането“ – учудено възкликнал той. Не казал нищо друго, накарал камилата си да седне долу и качил Аиша на нея, сетне повел животното надявайки се, че скоро ще настигнат останалите. Това станало късния обяд, когато армията била спряла за почивка.

За нещастие някои лицемери, които видели Сафуан и Аиша да пристигат сами заедно, започнали да шушукат и да спрягат лъжи за тях. Историята стигнала и до ушите на Пророка с.а.с., след което цялата общност говорела само за това...Ествествено добрите мюсюлмани и не допускали, че нещо може да се е случило, но лицемерите наливали масло в огъня.

Пророка с.а.с отишъл в дома на Абу Бакр, където Аиша плачела от сърце, като знаела, че не е виновна, но много тъжна от това, което чула, че се говори за нея и в присъствието на родителите й, казал:

„Ако си невинна, и Аллах ще те оправдае. Ако си прегрешила, моли прошка от Аллах и се покай, защото щом рабът признае греха си и се покае пред Аллах, Аллах му прощава!“

Аиша р.а. казва: „Когато Пратеника на Аллах каза това, сърцето ми спря да бие и аз не пророних и сълза. Казах на баща ми: „Отговори на Пратеника на Аллах в моя защита“, а той отговори: „Кълна се в Аллах, не знам какво да кажа!“ Тогава се обърнах към майка ми: „Отговори на Пратеника на Аллах в моя защита“, а тя отговори: : „Кълна се в Аллах, не знам какво да кажа на Пратеника на Аллах!“

Аиша казва: „Кълна се в Аллах, знам, че надавахте ухо какво се говори, и накрая сами повярвахте. Ако ви кажа, че съм невинна – а Аллах знае, че съм невинна, – няма да ми повярвате. Ако призная, каквото искате – а Аллах знае, че пред Него съм невинна, – ще ми повярвате. Затова, кълна се в Аллах, и на мен, и на вас не остава нищо друго, освен да направим, както е казал бащата на Юсуф: „Най-хубаво е да се търпи. От Аллах се търси помощ за това, което описвате“ (Коран, 12:18).

Тя продължава с разказа си: После си полегнах на леглото, мислейки си: „Аллах знае, че съм невинна и се надявам, че Аллах ще провъзгласи невинността ми.“ Както и да е, кълна се в Аллах, не си и мислех, че някаква връзка ще бъде низпослана за мен. Смятах се за твърде нищожна да бъда спомената в Корана. Надявах се Пратеника на Аллах с.а.с. да има сън, в който Аллах да ме реабилитира.“

Тъкмо свършил разговора с Пратеника на Аллах с.а.с., когато било низпослано откровение в Корана и когато свършило, Пророка с.ас. се обърнал с усмивка и казал: „Не се притеснявай, Аиша, Аллах даде доказателство за невинността ти“.

Онези, които оклеветиха [Аиша], са [само] група от вас. Не смятайте, че то е зло за вас! Не, то е добро за вас. Над всеки от онези тегне грехът, който е придобил, а за най-големия виновник има огромно мъчение.

Защо когато чухте това, вярващите мъже и жени не помислиха добро в себе си и не рекоха: “То е явна клевета.”

Защо не доведоха за това четирима свидетели? И след като не са дошли със свидетелите, тези са лъжците пред Аллах.

И ако не е благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост в земния живот и в отвъдния, щеше да ви сполети огромно мъчение за измислицата, в която затънахте.

Ето, вие я пренасяте с езика си и изричате с устата си онова, за което нямате знание, и го смятате за дребно, а при Аллах то е огромно.

 И защо, когато чухте това, не рекохте: “Не ни подобава да приказваме за него. Пречист си Ти! Това е огромна измама.”

 Аллах ви наставлява никога да не повторите подобно нещо, ако сте вярващи.

И ви разяснява Аллах знаменията. Аллах е всезнаещ, премъдър/

 За онези, които желаят покварата да се разпространява сред вярващите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете.

Коран, сура ан-Нур, 24:11-19

    Аиша простила на тези, които я оклеветили.

    Факта, че невинността и честта на Аиша били защитени от откровение от Аллах, не бил пренебрегнат от никого и винаги след този случай всеки ясно знаел нейния висок статус пред Аллах.