Билкис

Аллах Теаля е казал: 

„И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма? Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.” 

Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба (Сава, Шева) сигурна вест. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон. Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате. Аллах! Няма друг бог освен Него - Господаря на великия Трон!” 

Рече [Сулейман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец. Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание. То е от Сулейман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен като мюсюлмани!” 

Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.” 

Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!” 

Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят. Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.” 

И когато дойдоха при Сулейман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате. Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.” 

И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?” Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.” 

Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” 

И когато [Сулейман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господар, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. 

Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господар е над всяка нужда, прещедър.” 

Рече: “Преобразете за нея трона й, да видим дали тя ще го познае, или не!” И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” 

Рече тя: “Прилича на него.” [Сулейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.” А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници. 

Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулейман]: “Това е гладък дворец от кристал.” 

Рече тя: “Господарю мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулейман се отдавам на Аллах, Господаря на световете.” (aн-Нaмл, 27:20-44)

Аллах Теаля разказва какво се е случило между Сулейман (алейхисселям) и папуняка. Всички видове птици имали свои избраници, които се занимавали с определени задачи и периодично се явявали пред Сулейман (алейхисселям), както войските имат навик да се явяват пред своите царе.

Ибн Аббас (радийеллаху анх) и други са споменали, че задачата на папуняка била да търси вода в пустините и безплодните райони. Всъщност папунякът имал способност, дарена му от Аллах Теаля, да вижда местоположенията на подземните води. Папунякът на Сулейман (алейхисселям) търсел подземни води и след това водел войски до тях, които копаели земята, за да извадят водата и да я използват за своите нужди.

Един ден Сулейман (алейхисселям) търсил папуняка, но не го открил на определеното му място, затова той казал: “Защо не виждам папуняка, или го няма?”, т.е. той не е тук или аз не мога да го видя. „Ще го мъча със сурово мъчение…” Сулейман (алейхисселям) заплашил, че ще му наложи някакво наказание. „…или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”, т.е. ясно извинение, което може да го спаси от моето наказание. Аллах Теаля е казал: „Но [папунякът] не се забави дълго…”, т.е. отсъствието му не било толкова дълго. След това дошъл при Сулейман (алейхисселям) и му рекъл: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба (Сава, Шева) сигурна вест. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон.”, т.е. той описал владетелите на Саба в Йемен - те имали силно и славно царство със силна и способна войска. По онова време царят им умрял и не е оставил наследници, освен дъщеря, която те направили своя царица.

Ас-Сеалаби и други са споменали, че след смъртта на баща й, хората избрали мъж, под чието ръководство покварата и злото надделели. Тя му предложила брак и той се оженил за нея. В първата им нощ заедно тя му дала вино, докато той се напил, после го обезглавила и окачила главата му над вратата си. Тогава хората я избрали за своя царица и я възкачили на трона. Тя била Билкис бинт Ас-Сайрах. Баща й се казвал ал-Худхад или Шурахил ибн Зи-джадан ибн Ас-Сайрах ибн ал-Харс ибн Кайс ибн Сайфи ибн Саба ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Бил един от благородните царе. Той отказал да се ожени за йеменки. Казано е, че той бил женен за жена от джиновете, чието име било Райхана бинт Ас-Сакан, която родила тази жена с име Балкама, наречена по-късно Билкис.

Ас-Сеалеби предава от Саид ибн Башир, от Катада, от ан-Надр ибн Анас, от Башир ибн Нахик, от Абу Хурайра, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) е казал: „Един от родителите на Билкис е бил от джиновете.” Това е странен (гариб) хадис със слабост във веригата му.

Ас-Сеалаби е казал: „Предадено ми бе от Абу Абдуллах ибн Кабхуна, от Абу Бакр ибн Джарха, от Ибн Абу ал-Лайс, от Абу Кариб, от Абу Муауийа, от Исмаил ибн Муслим, от ал-Хасан, от Абу Бакра, който е казал: „Веднъж Билкис бе спомената пред Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) и той каза: „Народ, управляван от жена, не сполучва.” Исмаил ибн Муслим е меканец и се смята за слаб разказвач.

В Сахих ал-Бухари е записан хадис от Ауф, от ал-Хасан, от Абу Бакра, в който се казва, че когато на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) било съобщено, че персите короновали дъщерята на Кисра за своя владетелка, той казал: „Народ, управляван от жена, не сполучва.”

Думите: „Всичко й е дадено…” означават всичко онова, което може да бъде притежавано от владетел на земята. „…И има велик трон.”, т.е. тронът й бил украсен и обсипан с различни скъпоценни камъни, перли, злато и с други великолепни неща. След това папунякът споменал за неверието им в Аллах и че те се покланяли на слънцето, а не на Аллах, и че Шейтана е разкрасил делата им и ги е заблудил: „…и те не са напътени да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.”, т.е. Той знае и тайните, и явните неща, независимо дали са материални или нематериални. „Аллах! Няма друг бог освен Него - Господаря на великия Трон!”, т.е. Негов е най-великият Трон, какъвто никой измежду творенията Му не притежава.

После Сулейман (алейхисселям) изпратил папуняка с послание, в което ги призовавал да се подчинят на Аллах и на Неговия Пратеник, да се покаят и да се подчинят на неговото царуване. Той им изпратил: „Не се възгордявайте…”, т.е. не позволявайте на гордостта да ви попречи да ми се подчините, „…и елате при мен като мюсюлмани!”, т.е. елате истински отдадени на Аллах. Папунякът пуснал посланието до нея и изчакал да види какво ще направи тя. Тя събрала благородниците, принцовете и министрите, за да се посъветва с тях: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.” Тогава тя първо прочела заглавието му: „То е от Сулейман…”, а после и останалата част: „…и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен като мюсюлмани!” Тя поискала мнението им по много учтив начин: „Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”, т.е. дайте ми вашите мнения. „Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ.”, т.е. ние имаме сила и възможности и можем да си позволим война. Така че ако искаш това, ние сме подготвени. „А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”, т.е. след като те показали пълно послушание пред нея и изказали своите възможности, те оставили повелята в нейните ръце. Нейното мнение било по-мъдро и по-добро от техните и тя знаела, че не трябва да се противи на изпратилия посланието, нито да го заблуждава или мами. 

„Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.”, т.е. тя им обяснила, че ако този цар подчини тяхното царство, тя ще е тази, която ще получи най-строгото наказание и ще бъде опозорена. 

„Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”, т.е. тя искала да подкупи Сулейман (алейхисселям) с подаръци, но не знаела, че той не би приел от тях нищо, защото тя и нейният народ били неверници, докато той и неговите войски били далеч по-силни от тях. 

„И когато дойдоха при Сулейман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.” 

Тогава Сулейман (алейхисселям) казал на водача на нейните пратеници, които носели подаръка: „Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”, т.е. върни се с твоя подарък, защото онова, с което бях дарен от Аллах, е далеч по-добро от тези имоти, богатства и подаръци, с които ликувате и се изпълвате с високомерие и гордост пред собствения ви народ. „И ще отидем там с войски, за които нямат сили…”, т.е. с войски, които са неудържими и които не могат да бъдат победени, и ще ги прогоним от техните земи, имоти и богатства „унизени и жалки.”, т.е. потънали от срам, унижение и унищожение.

Когато чули това от пророка на Аллах, те побързали да обявят пълното си подчинение и готовност да придружат своята царица при срещата й със Сулейман (алейхисселям). 

Когато той чул за тяхното идване и за намерението им да се явят пред него, той се обърнал към онези от джиновете, които били при него, и ги попитал кой може да донесе трона на Билкис преди тя да е дошла: „Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си.”, т.е. преди да приключиш управленското си събрание. Казано е, че той се занимавал с делата на синовете на Исраил от началото на деня до обяд. „Имам сила за това и съм достоен за доверие.”, т.е. аз съм достатъчно силен, за да донеса трона при теб, и в същото време може да ми се има доверие за скъпоценните камъни, които има тронът. 

Но „Един, който имаше знание от Писанието, рече…” 

Казано е, че това е бил Асиф ибн Бархия, който бил братовчед по майчина линия на Сулейман. Според други това е бил вярващ мъж от джиновете, който знаел най-великото име на Аллах (ал-исм ал-азам). Според трети това е бил мъж от учените на синовете на Исраил. Друго мнение е, че това е бил самият Сулейман, но това е много странно и слабо мнение, което ас-Сухайли е описал, че е извън контекста. Има и още едно мнение, че това е бил Джибрил (алейхисселям). “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.”, т.е. преди да изпратиш пратеник до най-отдалеченото място на земята и той да се върне при теб. И е казано: преди най-отдалеченият човек, когото можеш да видиш, да те стигне. И е казано: преди очите ти да се изморят след продължително гледане в една точка и да се затворят. И е казано: преди да възвърнеш зрението си след като си погледнал към най-отдалеченото място, което зрението ти може да достигне, и си затворил очи, и това е най-правдоподобното тълкувание. 

„И когато [Сулейман] видя трона при себе си…”, т.е. когато видял трона на Билкис донесен и поставен пред него от Йемен до Йерусалим за толкова кратко време, „…рече: “Това е от благодатта на моя Господар, за да ме изпита дали съм признателен или неблагодарен.”, т.е. това е от благодатта на Аллах, дарена на мене и на Неговите раби, за да ги изпита дали са признателни, или неблагодарни. „Който е признателен, той е признателен за себе си.”, т.е. ползата от това се връща към самия него, „А който е неблагодарен, моят Господар е над всяка нужда, прещедър.”, т.е. Той не се нуждае от благодарността на признателните, нито бива ощетен от неверието на неверниците.

След това Сулейман (алейхисселям) наредил трона на Билкис да бъде преобразен, за да изпита нейния ум, или както е казал той: „да видим дали тя ще го познае, или не!” И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” Това се дължало на нейното разбиране и че тя е изключила възможността това да е нейният трон, защото го е оставила далеч в Йемен, а също и че тя не е знаела, че някой може да има сила да направи такова чудотворно нещо.

Аллах Теаля е казал относно Сулейман (алейхисселям) и неговия народ: „[Сулейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.” А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници.”, т.е. те обожавали слънцето, на което тя и нейният народ се покланяли вместо на Аллах, и така те следвали религията на своите предци без да имат доказателство за това.

Сулейман (алейхисселям) преди това бил наредил да построят сарх - гладък дворец от кристал, под чийто под имало вода, а в нея имало различни видове риба и водни създания. 

На Билкис й било наредено да влезе в този дворец, докато Сулейман (алейхисселям) седял на трона си: „И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулейман]: “Това е сарх [гладък дворец от кристал, под чийто под има вода].” Рече тя: “Господарю мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулейман се отдавам на Аллах, Господаря на световете.”

Казано е, че когато Сулейман (алейхисселям) поискал да се ожени за нея, той попитал хората за начин за премахване на окосмяването от краката й и те му предложили бръснача, но тя се страхувала от него. Тогава той се допитал до джиновете и те направили вана за него и добавили цвят в нея. Така той бил първият, който влязъл във ваната.

Ас-Сеалаби и други са казали, че когато Сулейман (алейхисселям) се оженил за нея, той й върнал йеменското царство. Той я посещавал там веднъж месечно и стоял при нея по три дни, след което се връщал в Йерусалим с летящото си килимче. Той заповядал на джиновете да му построят три двореца в Йемен: Гамдан, Салхин и Битун. И Аллах знае най-добре!

Ибн Исхак е предал от някои учени с първоизточник Уахб ибн Мунаббих, че Сулейман (алейхисселям) не се оженил за нея, но я оженил за царя на Хамдан и й върнал властта над Йемен. Той накарал царя на джиновете в Йемен да построят за нея гореспоменатите три двореца. Това предание не е толкова достоверно като предишното. И Аллах знае най-добре!


от "Началото и краят" от ибн Кесир, превод Хамди Омер