8. Разказ за Саба (Сава, Шева)

Аллах Теаля е казал: 

„За народа на Саба имаше знамение в неговата земя - две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните? А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!” Но те рекоха: “Господарю, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.” (Саба, 34:15-19)

Учените по родословие, сред които и Мухаммад ибн Исхак, са казали: „Името на Саба е Абд Шaмс ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Бил е наречен Саба, защото неговото племе е било първото арабско племе, което се е разпръснало. Той е бил първият, който е вземал плячка във война и я давал на своя народ.”

Aс-Сухaйли е казал: „Казано е, че той е бил първият, който е бил коронясан, а някои учени са казали, че той е бил мюсюлманин и че е съчинявал поезия, в която е споменавал появата на Пророка Мухаммaд (саллеллаху алейхи уа саллам).” Последното мнение се приписва на Ибн Дидйе и е записано в книгата му „Ат-тануир фи маулид ал-башир ан-назир”.

Имам Ахмад предава: „Предадено ми бе от Абу Абдуррахман, от Абдуллах ибн Люхи’а, от Абдуллах ибн Хабира, от Абдуррахман ибн У'ала, от Абдуллах ибн ал-Аббас, който е казал: 

„Един човек попита Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) за Саба, дали е бил мъж, жена или име на земя. Той каза: „Не е бил нито земя, нито жена. Бил е мъж, на когото се родили десет синове. Шестима от тях населявали Йемен, а четирима - аш-Шам (Сирия). Тези в аш-Шам били Люхам, Джузам, Амилае и Гассан, а тези в Йемен били Кинда, ал-Ашарийюн, ал-Азд, Мазхидж, Химйер и Анмар.” Питащият е бил Фаруa ибн Мусайк ал-Гутайфи.”

Това означава, че терминът Саба включва всички тези племена, сред които били и табабиа (ед.ч. туб’а) в Йемен. Техните царе поставяли корони на главите си, подобно на персийските царе. Арабите наричали владетелите на Йемен и Хадрамевт туб’а, тъй както наричали владетелите на аш-Шам (Сирия) и на Арабския полуостров кайсар (цезар), владетелите на Персия кисра (хусро), владетелите на Египет фираун (фараон), владетелите на Абисиния неджаши (негус) и владетелите на Индия бутлимус (птолемей), и Билкис е била от владетелите Химйер, които управлявали Йемен. Те живеели в щастие и спокойствие, имали изобилие от прехрана - плодове, растения и т.н., и били праведни хора, които следвали Правия път. Но когато се променили и отрекли благодатта на Аллах, те неизбежно изложили своя народ на унищожение.

Мухаммад ибн Исхак е предал от Уахб ибн Мунаббих, който е казал: „Аллах е изпратил при тях тринадесет пророци.” Ас-Сади е твърдял, че Аллах им е бил изпратил дванадесет хиляди пророци. И Аллах знае най-добре!

Когато те заменили напътствието със заблуда и започнали да се покланят на слънцето вместо на Аллах, и това се случило по времето на Билкис и нейните предци, Аллах им изпратил наводнение, причинено от бент. 

Аллах Теаля е казал:

"Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”

Много учени са споменали, че бентът Ма’раб е бил построен, за да съхранява вода зад две големи планини, и когато нивото на водата се покачило, хората започнали да отглеждат градини с овощни дървета и различни видове зеленчуци. Казано е, че създателят на бента е бил Саба ибн Яаруб, който променил хода на седемдесет долини и така те изливали водата си в бента. Той също открил вода и от тридесет извора, но умрял преди да завърши бента. Така че племето Химйер го усъвършенствали и той бил голям една квадратна левга (1 левга = 4,83 км). После те живеели в щастие и изобилие. Катада и други са казали: „Жена от тях отивала с кошница върху главата си и я пълнела с пресни, узрели плодове и те казвали, че въздухът, който дишали, бил толкова чист, че в земята им нямало нито мухи, нито вредни микроби.” 

Аллах Теаля е казал: 

„За народа на Саба имаше знамение в неговата земя - две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” (Саба, 34:15)

И е казал: 

„И прогласи вашият Господар: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” (Ибрахим, 14:7)

Но когато те обожествили друг освен Аллах и се отнесли надменно към Неговата благодат, те поискали разстоянията в пътуванията им да бъдат по-дълги и по-тежки, а те били лесни и хората се придвижвали безопасно и денем и нощем. По този начин те поискали доброто да се превърне в лошо, подобно на синовете на Исраил, които пожелали Аллах Теаля да превърне манната и пъдпъдъците в треви, краставици, жито, леща и лук. Така те били лишени от тази огромна благодат и земята им била унищожена, а самите те били разпръснати по света, както е казал Аллах Теаля: „Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете.” Много учени са казали, че Аллах изпратил мишки при основите на бента. Когато хората открили това, те пуснали котки там, за да ги изтребят, но всичко било напразно. Основите вече били отслабнали и накрая бентът рухнал и водата наводнила всичко. Хубавите им плодотворни дървета се превърнали в лоши, както е казал Аллах: „И заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.”, тъй като бодливите храсти раждат зрънца, които са много малко, в сравнение с безбройните тръни, които имат. Аллах Теаля е казал: „С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”, т.е. Ние наказваме с това строго наказание само онези, които не вярват в Нас, отричат Нашите пратеници, нарушават Нашите заповеди и престъпват Нашите граници.

Аллах Теаля е казал: „И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме.”, т.е. след унищожаването на техните градини и на тяхната земя, те трябвало да се преселят. Така те се заселили в различни части на земята, като някои от тях отишли в Хиджаз, а Хуза’а се заселили в Мека. Някои от тях се заселили в ал-Медина ал-Мунаууара и те били първите й жители. После те били последвани от три еврейски племена: Бану Кайнука, Бану Курайза и Бену ен-Недир. Те се обединили с ал-Аус и ал-Хазрадж и заживели там. Някои от тях се заселили в аш-Шам (Сирия) и приели християнството - Гассан, Амила, Бахра, Люхам, Джузам, Танух, Таглюб и др.

Мухаммед ибн Исхак в своята „Китаб ес-сира” е казал, че първият напуснал Йемен преди пороя от бентовете е бил Амр ибн Амир ел-Люхами. Люхам е бил син на Ади ибн ал-Харис ибн Мурра ибн Азд ибн Зейд ибн Муха ибн Амр ибн Урайб ибн Яшджуб ибн Зайд ибн Кехлян ибн Саба. Ибн Хишам е казал, че е бил Люхам ибн Ади ибн Амр ибн Гариб ибн Саба. Ибн Исхак е казал: „Причината за напускането му на Йемен, както ми бе предадено от Абу Зайд aл-Aнсари, е че той видял мишка да рови под бента Ма’раб, който съхранявал вода. Така той разбрал, че бентът няма да издържи дълго, и възнамерил да се изсели от Йемен. Той заблудил своя народ като наредил на най-малкия си син да го зашлеви по лицето пред хората. Синът му направил това и Амр казал: „Няма да живея на място, където най-малкият ми син ме зашлевява по лицето.” И той дал за продан имуществото си. Благородниците от Йемен казали: „Възползвайте се от гнева на Амр и купете имуществото му!” След това той се изселил заедно с децата си и техните потомци. Ал-Азд е казал: „Ние не изоставихме Амр ибн Амир.” Така те продали своето имущество и избягали заедно с него, без да знаят истинското му намерение. Пристигнали в страната Ак, чиито жители се борили срещу тях, и във войната им имало възходи и падения. Накрая те си тръгнали от страната Ак и се разпръснали по земята. Ибн Джафна ибн Амр ибн Амир отишъл в аеш-Шам (Сирия), ал-Аус и ел-Хазрадж отишли в Ясриб (Медина), Хуза’a отишъл в Мерран, Азд аес-Сарах отишъл в ас-Сарах, а Aзд Амман отишъл в Амман. После Аллах Теаля изпратил порой срещу бента и той се срутил. В тази връзка Аллах е низпослал айети.

aс-Сaди е предал подобно на това, а Мухаммед ибн Исхак е казал, че Амр ибн Амир е бил жрец. Други са казали, че съпругата му се казвала Тарифае бинт ал-Хайр ал-Химйария и също била жрица. Тя предсказала унищожаването на страната им, сякаш те видели знамение в мишките. Затова те направили това, което направили, и Аллах знае най-добре! Целият разказ за него е бил споменат от Икрима с първоизточник Ибн Абу Хатим.

Не всички хора от Саба се изселили от Йемен след срутването на бента, а дори по-голямата част от тях останали там. Само хората в близост до бента си тръгнали и се разпръснали по земята. Това е предадено и в хадис от Абдуллах ибн Аббас, в който се казва, че мнозинството йеменци не се изселили от Йемен. Само четири племена го напуснали, а шест останали. Те продължили да живеят там и табабиа продължили да управляват, докато управлението не им било отнето – за около седемдесет години – от армията на негуса под ръководството на Абраха и Арят. По-късно Сейф ибн Зи-йезен ел-Химйери върнал управлението и това станало малко преди раждането на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). След това Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпратил в Йемен Али ибн Абу Талиб и Халид ибн ал-Уалид, а по-късно и Абу Муса ал-Ансари и Муаз ибн Джабал, за да приканват хората да приемат исляма. После ал-Асуад ал-Анси превзел Йемен и изгонил наместниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). По времето на халифа Абу Бакр ас-Сиддик, ал-Асуад ал-Анси бил убит и мюсюлманите поели управлението на Йемен.