Научи една ая на ден - Сура Йа-Син, транслитерация и тафсир

СУРА ЙА СИН

(ЙА СИН)

Меканска, с изключение на знамение 45, което е мединско. Съдържа 83 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1.  Йа. Син.

2.  Кълна се в мъдрия Коран!

3.  [О, Мухаммад] ти наистина си от пратениците

4.  по правия път ­

5.  низпослан от Всемогъщия, Милосърдния,

6.  за да предупредиш хора, чиито бащи не бяха предупредени, затова са нехайни.

7.  Сбъдна се словото за повечето от тях ­ те не са вярващи,

8.  и сложихме на врата им окови до брадата, и са държани с вдигната глава.

9.  И сложихме пред тях ограда, и зад тях ­ ограда, и ги затулихме, та не виждат.

(Пътищата на вярата са затворени за тях, затова истината е недостъпна.)

10.  И е все едно дали ги предупреждаваш или не ги предупреждаваш, те не вярват.

11.  Ти убеждаваш само онзи, който следва Напомнянето и в уединение се страхува от Всемилостивия. Благовествай го за опрощение и щедра награда!

12.  Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и отбелязваме всичко в ясна книга.

(Съживяването на мъртвите се тълкува и като извеждане на невежите към правия път, и като обръщане на съдружаващите от многобожието към истинската вяра.)

13.  И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците!

14.  Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.”

15.  Рекоха: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия не е низпослал нищо. Вие само лъжете.”

16.  Рекоха [пратениците]: “Нашият Господ знае, че наистина сме изпратени при вас.

17. Наш дълг е само ясното послание.”

18.  Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас. Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”

19.  Рекоха: “Злочестието ви е от самите вас. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи хора.”

20.  И дойде мъж от другия край на града ­ устремен. Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците!

21.  Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път!

22.  И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати?

23.  Нима ще приема други богове, а не Него? Ако Всемилостивия поиска да ме сполети беда, тяхното застъпничество не ще ме избави от нищо и не ще ме спасят.

24.  Тогава ще съм в явна заблуда.

25.  Аз повярвах във вашия Господ [о, пратеници], чуйте ме!”

(След тези думи хората, пред които проповядвал, го убили с камъни и, умирайки, той чул цитираните по-долу слова.)

26.  Речено му бе: “Влез в Рая!” Рече: “Ах, да знаеше моят народ

27.  как ме опрости моят Господ и ме стори от удостоените!”

28.  И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.

29.  Бе само един Вик и ето ги ­ изпепелени!

30.  О, горко на рабите! Не идва при тях пратеник, без да се подиграят с него.

31.  Не виждат ли колко поколения преди тях погубихме? Те не ще се завърнат при тях.

32.  А всички при Нас ще бъдат доведени.

33.  И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея зърно, от което ядат.

34.  И създаваме там градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори,

35.  за да ядат от техните плодове и от онова, което със своите ръце придобиват. Не ще ли бъдат признателни?

36.  Пречист е Онзи, Който сътвори  по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!

37.  И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги ­ в мрак!

38.  И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

39.  И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.

40.  Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.

41.  И знамение за тях е, че пренесохме бащите им [с Нух] в натоварения Ковчег.

42.  И създадохме за тях негови подобия, на които се возят.

43.  И ако пожелаем, ще ги издавим и нито ще имат избавител, нито ще бъдат спасени,

44.  освен по милост от Нас и за временна наслада.

45.  И когато им се рече: “Бойте се от онова, което е било преди вас и от онова, което ще бъде след вас [в Съдния ден], за да бъдете помилвани!”,

46.  и всякога, щом дойде при тях знамение от знаменията на техния Господ, те се отдръпват.

47.  И когато им се рече: “Раздавайте от онова, което Аллах ви е дал!”, неверниците казват на вярващите: “Нима да храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие сте в явна заблуда.”

48.  И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

49.  Очаква ги само един Вик, който ще ги сграбчи, както спорят.

50.  И не ще съумеят нито да се разпоредят, нито при семействата си да се завърнат.

51.  И ще се протръби с Рога, и ето ги ­ от гробовете към своя Господ се втурват!

52.  Ще рекат: “О, горко ни! Кой ни възкреси от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”

53.  Ще е само един Вик и ето ги ­ всички при Нас доведени!

54.  Днес никой не ще бъде угнетен с нищо и ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

55.  Обитателите на Рая Днес ще са заети с наслади.

56.  Те и съпругите им ще са на сянка, облегнати на престоли.

57.  Там ще имат плодове и ще имат, каквото пожелаят.

58.  [И ще им се каже:] “Мир!” ­ Слово от милосърдния Господ.

59.  Отделете се Днес, о, престъпници!

60.  Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не служите на сатаната? Той е ваш явен враг.

61.  А на Мен да служите! Това е правият път.

62.  Заблуди той много народи сред вас. Не сте ли проумели?

63.  Това е Адът, който ви бе обещан.

64.  Горете Днес в него, защото бяхте неверници!

65.  Днес ще запечатаме устата им и ще Ни говорят ръцете им, и ще свидетелстват краката им какво са придобили.

66.  И ако пожелаехме, щяхме да ги ослепим и щяха да се блъскат по пътя. Как тогава биха виждали?

67.  И ако пожелаехме, на място щяхме да променим вида им и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.

68.  И на когото дадем дълголетие, преобръщаме неговата природа. Нима не проумяват?

69.  [Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран,

70.  за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.

71.  Нима не виждат, че измежду онова, което Ние сътворихме за тях, създадохме добитък, а те го владеят?

72.  И им го подчинихме ­ от него са ездитните им животни и от него ядат.

73.  И от него имат други облаги, и за пиене. Не ще ли бъдат признателни?

74.  И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне.

75.  Не могат те да им помогнат и срещу тях ще бъдат войнство, което ще бъде доведено [в Съдния ден].

76.  И да не те наскърбяват словата им! Ние най-добре знаем какво спотайват и какво разкриват.

77.  Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го ­ явен противник!

78.  И дава той пример на Нас, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?”

79.  Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.

80.  Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето ви ­от него палите!”

81.  А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.

82.  Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.

83.  Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати!

• Транслитерацията на цялата сура Йа-Син от арабския текст, ще откриете тук...

В имeто на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!
Тази сура била низпослана в Мека, състои се от 83 аят. Започва с две букви от арабската азбука, следва клетва в Премъдрия Коран за това, че Мухаммад, салаллаху алайи уа саллам, е един от посланиците на Аллах, който е на правия път, показан от Корана, в Откровението, което му е низпослано от Аллах Превеликия и Всемилосърдния, за да може да призовава народа си. Сурата говори за тези, които не искали да слущат и отричали призивите и не повярвали. Нима увещанието е полезно само за онези, които слушат и приемат напомнянето и се боят от Аллах Всемилостивия? В сурата се указва това, че Аллах възкресява мъртвите и държи сметка за делата на работе Си. Също така Аллах разказва на меканските неверници притчата за борбата между вярващите, призоваващите към Аллах и неверниците, оспорващи призива към Исляма, и показва резултата за деянията на всяка една от тези групи.

В сурата се привеждат и доказателства за мощта на Аллах и тези доказателства водят до вяра и страх пред Неговото наказание, което ще ни застигне в Деня, когато на всяка душа ще бъде въздадено според извършеното от нея.

Тези, които ще влязат в Рая, ще се наслаждават на пребиваването си в райските градини и ще се радват, ще имат всичко, което пожелаят. А онези, които ще бъдат на изгнание в Ада, устата им ще бъдат запоечатани, ще говорят части от телата им. Ако Аллах пожелае, може да промени облика им.

Нима Аллах не е Този, който може да замени силата в слабост и ума – в малоумие, Този, които дава живот.

Аллах е защитил Своя пророк от илюзии, мистика и забрава и не го е карал да съчинява стихове. Не му подобава това.

Наистина Мухаммад салаллаху алайи уа саллам, бил пратен с Откровението – с ясния Коран, основан на логика, дадена от Аллах.

Аллах подчинил животните на хората – да ги ползват за придвижване.

Без да взимат предвид милостта и благослова от Аллах към рабите в техен интерес, те Му приписват съдружници, измислени безпомощни богове.

В края на сурата се обръща внимание на сътворяването на човека от Аллах от кал.

Аллах е Този, който е създал света, огъня и зелените дървета, небесата и земята, който е способен да съживи и изпепелените кости.

Когато пожелае нещо, Той само произнася „Бъди!” и творението става.

Слава на Аллах, Всевишния Владетел, в чиито ръце е властта над всичко и при Който ще се завърнем!

• „Сърцето на Коран е сура Йа-син. Който го чете за задоволството на Аллах с надеждата да получи наградата си на другия свят, Аллах ще го опрости.* Четете го и на умрелите ви.**” 
  (Абу Дауд, Дженаиз 20)
  
  
• Разяснения:
  *Опрощават се само малките грехове. За големите грехове човек трябва да направи тауба, спазвайки принципите на тауба.
  
• **Тук трябва много да се внимава с ниета (намерението). Не бива да се казва: “чета този Коран за еди кой си умрял”, а „Чета това за задоволството на Аллах и моля Аллах да изпрати сауаба от това добро дело на еди кой си”. Ако е курбан или се дава нещо, пак трябва да е с намерение за Аллах, а наградата Аллах да я изпрати на еди кого си.