неделя, 19 декември 2010 г.

ПОЛОЖЕНИЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА МЮСЮЛМАНКА. КАК МОЖЕМ ДА ГО КОРИГИРАМЕ?



Промените, настъпили през ХХ век донесоха на мюсюлманите наистина сурови изпитания. Те попаднаха под кръстосан огън от всички направления. В конфликтът между западната и ислямска култура или в гражданските войни между секуларистите и последователите на ислямския път, мюсюлманките поеха върху себе си част от тежките изпитания, до които доведоха тези конфликти. Те или загубиха своите синове и съпрузи на бойното поле, или загубваха своето достойнство и свобода в обществения живот.
Трагедия и ирония – ето двата основни мотива, съпровождащи тяхното съществуване. С времето те ставаха жертва на онези, които се стремяха да ги защитят, а понякога биваха угнетявани от онези, които се стараеха да ги освободят...
Дори когато става дума за исторически процеси, мюсюлманките се оказват в самия център на схватката между империализма на съвременността и непримиримостта на традициите...

В Афганистан „талибанизацията” на исляма имаше множество последствия. Някои от тях бяха позитивни – като например възстановяването макар и отчасти на стабилността в региона. Много от тях обаче бяха силно негативни, особено що се отнася до нарушаване гражданските права и свободи на жените. В името на исляма, тази религия, която започва началото си с посланието на Бог до хората: „Чети!” , талибаните непрекъснато се стремят да лишават жените от образование, явяващо се основата на еманципацията.
От друга страна в Турция за защита на гражданското общество от т.н. „религиозна глупост”, секуларистите гонят мюсюлманките от училищата и университетите! Във Франция, тази страна, в която се е родило съвременното разбиране за свобода в хода на Великата революция, там, от където идват новостите в модата за цял свят, политиците не дават възможност на девойките в хиджаб да се учат...
Така на Запад или Изток, в светско или религиозно общество всички сили са твърдо решени да възпрепятстват еманципацията на мюсюлманките.
Живеем в свят, в който нещата са взаимносвързани. Когато мюсюлманите се стремят да преодолеят последствията на колониализма, тяхното общество се нуждае от политически и социални промени. Но поради това, че промените на Изток ще поставят под удар хегемонията на Запада, всички опити тя да бъде нарушена се превръщат в политическа заплаха.
Западът се противопоставя на политическите инициативи на Изтока – било то ислямски проект или социализъм. Социалните инициативи на Запада, феминизма или либерализма са заплаха за политиката на Изтока и на свой ред я отхвърлят. И естествено поле за тези сражения в буквалния смисъл се явява главата на жените, изповядващи исляма!
До скоро всички опити за освобождение идваха от Запад. Но безпокойството относно бедственото положение на мюсюлманките често са съпровожда с друг западен дискурс –демонизацията на исляма.
Това създава немалко проблеми и принуждава мюсюлманките да се отнасят към подобни помощи с подозрение. Подобни проекти им се струват поредният опит за промяна на техните религиозни убеждения. Двойните стандарти на Запада също убиват всички възможни перспективи за социална промяна в мюсюлманските общества.
Мъжете мюсюлмани, желаещи да работят в западни агентства заради подобряване на условията на живот на мюсюлманките, са принудени да се отказват от своите начинания, сблъскващи се с двойните стандарти. Например, когато талибаните използват политическата риторика за лишаване на жените от достъпа до начално образование, западните средства за масова информация ги осъждат и в същото това време нападат исляма! Когато обаче Турция или Франция правят същото като талибаните, използвайки идеологията за лишаване на мюсюлманката от достъпа до образование, СМИ не способстват за решаването на този проблем.
Неотдавна „светската държава” Турция лиши гражданството от своята избраница поради факта, че посмя да покрие главата си с кърпа?! Голямата част от Западния свят по-скоро не направи нищо, за да предотврати това беззаконие.
За съжаление, феминистките от мюсюлманските страни също не помагат особено в тази посока. Те основно принадлежат към два типа: твърде традиционни и твърде уестърнизирани.
Уестърнизираните феминистки формират дискурс, който имитира представата за тях на западните единомишленици. Тяхната пределна уестърнизация се проявява както в светогледа, така и в образа на живот. Това възпира не само мъжете-мюсюлмани, но и болшинството мюсюлманки.
В резултат на това, тези проекти, които те рекламират и пропагандират се делегитимират изключително поради тяхното неуважение към исляма и традиционните му ценности. Разбира се, те имат много поклонници от средите на западните феминистки, либералисти, но това практически не помага на съвременната мюсюлманка да се справи с проблемите.
Т.н. ислямски феминистки заемат противоположния полюс. Те губят своите сили и енергия за защита на традиционните норми и жертват перспективите в името на защитата на консервативни ценности.
Изповядващите исляма мъже са натоварени с подготовката за схватка или диалог на цивилизациите. Те не могат да отделят внимание на условията на живот и женското обкръжение.
Може ли да се направи нещо в дадената ситуация? Да. Мисля, че мога да предложа няколко инициативи.
Първо: трябва да започнем образователна кампания сред мюсюлманите. Необходимо е до тях да се сведе мисълта за това, че когато казваме, че мюсюлманката в ислямския свят е лишена от правата, дадени и от исляма, ние не казваме, че западните ценности са по-добри. Ние не трябва да бъдем реакционери в отговор на каквато и да било критика на условията на живот на мюсюлманката.
Второ: ние трябва да повишаваме информираността на мюсюлманите от цял свят за правата на жените да се образоват, за равенство, за достойнство, а също и за свободата на избора и действието.
Разговорът за правата може да предизвика негативна реакция и поради това е необходимо да бъдем готови с подходящия кораничен и хадисов материал. Интелектуалните и финансови ресурси, необходими за такъв глобален проект, преди всичко трябва да предоставят американските и европейски мюсюлмани, тъй като освен тях никой не би се занимавал
.
Накрая, трябва да отворим очите на цялата умма за недостигът на жени сред ислямските богослови и юристи. Нямам съмнение, че когато само мъже интерпретират Корана и хадисите, както и ислямското право, те го правят от своя гледна точка! Поради това, много важно е да се появят колкото се може повече жени-богослови, които да могат да развиват и излагат текстовете по собствен начин!
Фактически се признава, че в исляма мъжете и жените имат основни различия в своята природа. Това се явава човешкото проявление на Божественото.
Когато мъжете клонят към абсолютизъм, жените се стремят към безкрайност; когато мъжете настояват за справедливаст, жените предлагат милосърдие и търпимост; когато мъжете търсят знание, жените се стремят към разбиране. По такъв начин мъжкото разбиране без женско участие страда от едностранчивост.
Ето защо аз съм убеден, че отдавна е дошло времето да окажем пълно съдействие на жените в техният стремеж към изучаване на богословие. Ние даже сме длъжни сами да се постараем да разберем техният поглед върху исляма. Това само ще усили и сплоти уммата и ще ни обогати духовно.

Муктедар Хан
Международен форум за ислямски диалог: IslamXXI

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации