Брачният договор

Това е една малко позната у нас, но често срещана в арабски страни (и ислямски) форма на уреждане на семейните отношения, чиито основни цели са да защити жената и да предпази бъдещите партньори от неразрешими конфликти в случай, че бракът не потръгне, тъй като и в арабските страни съществува разводът. Не може да се каже, че абсолютно всички семейства подписват такъв договор, тъй като той не е задължителен, но в същото време много семейства го прилагат. В самото свидетелство за брак се включват една-две клаузи, останалите са въпрос на желание.

Напоследък както е известно се правят опити дори в България да се въведе повсеместно такава форма на уреждане на брачните отношения като тя се приема за модерна и напредничава. Разликата е, че тук с такъв договор се уреждат единствено имуществените отношения, докато в арабските страни могат да се уреждат и личните взаимоотношения, упражняването на родителските права и др.

Подобна практика за пред- и брачни договори е съществувала още в библейски времена.

Пророкът Мохамед (с.а.с) казва:

„Условията, които най-заслужават да се спазват, са тези, които са свързани с брака". (Предаден от Сакхих Букхари)

Договорът е добре да се изпипва до най-последни подробности,  това е важен документ с правни последствия около евентуален развод, наследяване, брой следващи бракове за съпруга по време на брака и каквото ви дойде наум за съвместното съжителство по принцип. По-добре е да има такъв договор, отколкото след евентуален развод да се делят многоцифрени дългове. Нищо лошо няма в обсъждането на клаузите. Не че с договорът се дава абсолютна гаранция, че можете да защитите правата си, но все пак това е юридически документ. Дори дребни неща като кой кога да пътува и да пътува ли изобщо с децата, къде да се живее, дали ще работите и дали ще помагате финансово в издръжката на домакинството и много други са важни и биха ви улеснили безкрайно. Ако ще го сключвате в държава, различна от арабска, най-добре е да е на френски ли английски защото:

- е разбираем за вас.

- в Европа и на много други места даже няма да има нужда от превод.

При легализация на брака си вземете още на място поне 15 копия, особено ако ще емигрирате. Нямате представа колко бързо се изчерпват! В посолството, в полицията, за още една две-визи, банката, мед. застраховки и 5-6 са се изчерпали.

В някои договори клаузите са много,  такива могат да бъдат поискани за почти всичко. Изключват се разбира се тотално противоречащи на човешката природа и взаимоотношения изисквания, да кажем ако жената отказва да готви за семейството си и др., но останалите не са пречка като например начина на приемане на роднини, на гости, на ходенето при родителите, разпределянве на отговорности при отглеждането на децата. Освен правата, които една жена има според договора, тя има и своите здължения като съпруга и майка. Тя също така може да наложи условия за приемане на кандидата си като например осигуряване на дом, определени материални придобивки и т.н., както и да впише клауза, в която съпругът се задължава да удовлетворява нейните материални и емоционални нужди.

По отношение на разрешените бракове с втора, трета или евентуално четвърта жена, практиката показва, както вече писахме, че в някои арабски страни това е забранено, като в Тунис, в други има сериозни законови пречки пред взимането на 2-ра жена (като в Алжир), а в трети този въпрос се урежда от много бъдещи семейства именно в посочения договор. Има такива споразумения, в които жените изискват изрично, че мъжът няма да се омъжи повторно или че това би могло да стане само след тяхното съгласие. Пророкът Мохамед (с.а.с) изисква от Али бен Aбиталиб (Аллах да е доволен от него) да не се омъжи за втора жена ако иска да сключи брак с дъщеря му Фатима (РА) защото това ще я нарани и „…каквото наранява нея, наранява мен“, тъй като Фатима е била любимата дъщеря на пророка.

Елементите, които ще бъдат включени в брачния договор зависят от всеки човек, те са предопределени от образованието, общата култура, темперамент и т.н.

И така, какво включва в най-общи линии един предбрачен договор, такъв, какъвто се прилага в арабските страни?

- между кого се сключва (следват имена, идентификационни номера и всички необходими реквизити за разпознаване личността)

- къде да се живее (в смисъл на държава, град и т.н)

- дали да сте в една къща с родата

- каква е зестрата на съпругата

- на каква стойност е махр (сумата, която се дава при сключването на брака и си остава за жената)

- каква сума дава мъжът на жената при развод (мУахр)

- минимална честота и продължителност на връщане на жената у дома си (примерно всяка година поне за 1 месец)

- възпитание на децата, образование, езици

- при втора женитба на мъжа, дали това ще води до автоматичен развод с първата жена

- възможност жената да учи (ако е студентка съпругата)

- право на работа стига да не противоречи на добрия морал. В случай, че жената работи или ще работи – разпределение на финанси, домакински задължения, грижи за децата.

- какво следва при нарушение на клаузи от този договор

- бракът да бъде обявен, включително и на роднините на мъжа.

Ето извадка от един такъв типов договор от Мароко:

„…Член 1:

Този брак беше договорен при зестра от петстотин хиляди  дирхама, съпругата ще получи частично парите от общо сто хиляди дирхама.

Остатъкът от четиристотин хиляди дирхама да бъде платена от мъжа когато жената поиска това, без забавяне или отлагане, и незабавно в случай, че г-н Б. Джалил е инициатор да се разведе с жена си или да се ожени за още една жена, независимо от правото на избор на Рита Л.
Освен това, ако г-н Б. Джалил почине, цялата сума веднага да се издължи на съпругата.

Член 2:

Съзнавайки задължението си за подкрепа на съпругата си, г-н Б. Джалил  се ангажира да осигури на  г-ца Рита Л. месечна сума, която ще бъде свободно достъпна за лично ползване, независимо от разходите за поддържане на домакинството.
Тази сума ще покрива дрехи и всичко, което обикновено се счита от съществено значение и ще се превежда по банкова сметка, открита за тази цел.
По взаимно съгласие, г-н Б. Джалил и г-ца Рита Л. конкретизираха тази сума до пет хиляди дирхама, с разбирането, че тази сума ще бъде индексирани с поскъпването на живота (в см. със стойността на инфлацията).

Член 3:

Съзнавайки важността на ангажимента, поет от съпругата му в управлението на едно домакинство и неговата организация, като признава, че ако този ангажимент се прекрати по негова вина чрез разрушаване на брака, г-н Б. Джалил ще е отговорен да заплати обезщетение, чиято стойностт ще бъде пропорционална на броя на годините, прекарани заедно.
За една година на брака сумата ще бъде петдесет хиляди дирхама. Ако бракът е бил в продължение на две години, той ще изплати сто хиляди дирхама. За три години брак сто и петдесет хиляди дирхама и т.н.

Член 4:
Г-н Б. Джалил потвърждава, че дори и г-ца Рита Л. да притежава месечни доходи, той не изисква по никакъв начин  включването им в издръжката на домакинството или неродените деца.

Член 5:
Г-н Б. Джалил се задължава, от друга страна, ако той е поел инициативата да се разведе с г-ца Рита Л., да плаща и месечна издръжка за срок от пет години не по-малко от десетократната минималната работна заплата…“

След изреждане на клаузите следват заключителни думи, че договорът е сключен при пълно съгласие на двамата съпрузи, дата, свидетели.

В свидетелството за брак, издавано от Главното мюфтийство в България, бланката съдържа осен имената на дмата патрньори, имената на свидетелите и клаузи за задължителната плата при сключване  на брака и сумата, дължима при развод, както и няколко празни реда за вписване на други условия. В случай, че мястото за допълнителните условия не стигне, те могат да се уредят чрез отделен анекс.

Съвместимостта и разумността на изискванията са едни от факторите, които допринасят най-много за успешен брак при такъв договор.

http://www.aslim-taslam.net/article.php3?id_article=282#maroc

Автори:

Марси

Невена

М. Рейн

източник: Арабски съпруги и приятелки