събота, 4 декември 2010 г.

Писма до царе и принцове

Из "Светли страници от житието на Мухаммад" от Сафиуррахман Мубаракфури

След като Пратеника на Аллах се върнал от умра в Худайбия, където подписал мирното споразумение с курайшите и осигурил безопасност, започнал да изпраща до царе и принцове писма, в които ги призовавал да приемат исляма, и им припомнял, че тяхната отговорност се удвоява. Това накратко е текстът на тези писма.

1. До негуса Асхама ибн Абджар, цар на Хабаша
В него пишело:
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Това е писмо от Пророка Мухаммед до негуса, Великия господар на Хабаша. Мир на този, който следва правия път, вярва в Аллах и Неговия пратеник! Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах; Един е Той и няма съдружници, няма нито жена, нито син, а Мухаммед е Негов раб и Негов пратеник. Призовавам те към исляма. Аз съм Неговият пратеник. Приеми исляма и ще бъдеш спасен: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах!“ А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!“
(3:64). Ако ли пък откажеш, то връз теб е грехът на християните от твоя народ.“

Изпратил писмото по Амр ибн Умайя ад-Дамри. Когато негусът взел писмото, положил го върху очите си, слязъл от трона, а после приел исляма от Джаафар ибн Абу Талиб. После отговорил на Пророка с писмо, в което го известявал, че е приел исляма и му се кълне във вярност. Негусът му дал за жена майката на вярващите Умм Хабиба, дъщерята на Абу Суфян. Дал ù и плата от четиристотин динара и я изпратил с мухаджирите заедно с Амр Ибн Умайя ад-Дамри с два кораба. Амр дошъл да види Пророка в Хайбар.
Негусът умрял през месец раджаб в деветата година от хиджра. В деня на кончината му Мухаммед (с.а.с) обявил смърта му и извършил молитва за покойник. След него друг негус управлявл Хабаша. Мухаммед (с.а.с) също му изпратил писмо, призовавайки го да приеме исляма. Не се знае обаче дали е станал мюсюлманин.

2. До Мукаукас, владетеля на Александрия
Пророкът изпратил писмо до Мукаукас, управника на Египет и Александрия, което гласяло:
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! От Мухаммед, раб на Аллах и Негов пратеник, до Мукаукас, господаря на коптите. Мир на този, който следва правия път. Призовавам те към исляма. Приеми исляма и ще се спасиш. Приеми го и Аллах ще удвои наградата ти. Ако ли се отвърнеш, то връз теб ще падне грехът на коптите: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах!“ А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!“ (3:64).

Изпратил писмото по Хатиб ибн Абу Балта. Хатиб си поговорил с египетския владетел и му предал писмото. Мукаукас му оказал почести и поставил писмото в ковчеже от слонова кост, което запечатал и съхранил. След това отговорил на Пророка с писмо, в което потвърждавал, че идването на Пророк предстои, но „аз си мисля, че ще се роди в Шам“. Мукаукас не приел исляма. Изпратил на Мухаммед (с.а.с) в дар две робини: Мариам и Сирин – двете от много високопоставени семейства. Подарил му одежди и едно муле, което наричали Дулдул. Пророка избрал Мариам за себе си и взел мулето, а Сирин дарил на Хассан ибн Сабит, Аллах да е доволен от него.

3. До хосрова Абравиз, владетел на Персия
На него написал: „В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! От Мухаммед, Пратеника на Аллах, до хосрова, великия господар на Персия. Мир на този, който следва правия път и вярва в Аллах и Неговия пратеник, който свидетелства, че няма друг бог освен Аллах, Един е Той и няма съдружници, а Мухаммед е Негов раб и пратеник. Призовавам те към исляма. Аз съм Пратеника на Аллах до всички хора, за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне словото спрямо неверниците (36:70). Приеми исляма, и ще бъдеш спасен. Ако пък откажеш, то грехът на огнепоклонниците ще бъде върху теб.“

Изпратил писмото с Абдуллах ибн Хузафа Сахми и му заповядал да го даде на владетеля на Бахрейн, а той да го предаде на хосрова. Когато прочели писмото на хосрова, той го разкъсал и рекъл:
– Някакъв презрян роб от моите поданици е написал името си преди моето.
Думите му стигнали до Пратеника на Аллах и той казал:
– Аллах ще разкъса царството му.
Станало, както казал. Армията му претърпяла ужасяващо поражение от византийците. След това Шираве, синът на хосрова, се обърнал срещу баща си, убил го и се качил на престола. Разположението и разпокъсването на империята продължили чак до завладяването ù от мюсюлманската армия по времето на Омар ибн Хаттаб, Аллах да е доволен от него, след което Персия вече не съществувала.

4. До цезаря, византийския император
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! От Мухаммед, раб на Аллах и Негов пратеник, до Ираклий102, господар на ромеите: „Мир за онзи, който следва правия път. Приеми исляма и ще бъдеш спасен. Приеми исляма и Аллах ще удвои наградата ти. Ако ли пък откажеш, то грехът на твоите хора ще бъде върху теб: „О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари освен Аллах!“ А отвърнат ли се, кажете: „Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!“ (3:64).

Изпратил писмото по Дихйа ибн Халифа Келби и му заповядал да го предаде на управника на Бурса, а той да го предаде на цезаря, който е дошъл пеш от Хомс в Йерусалим, за да благодари на Бога за победата, която извоювал над персите. Когато получил писмото, цезарят изпратил хората си да му доведат някой арабин, който да познава Пророка. Открили Абу Суфян заедно с неколцина конници от курайшите. Завели ги при Ираклий и той ги поканил да седнат. Там били събрани ромейски големци. Попитал ги кой от тях е най-близък роднина на Пророка. Казали му, че е Абу Суфян. Накарал го да седне до него, а останалите се разположили зад него. Казал им:
– Ще ви питам някои неща за този човек, тоест за Пророка. Ако ме лъже, опровергайте го.
Абу Суфян го досрамяло да говори лъжи.
Ираклий го попитал:
– Какво е потеклото му?
– От благородно потекло е.
– Друг от вас преди него имал ли е претенция за пророк?

– Не.
– Кой го следва – благородните люде или слабите и беззащитните?
– Слабите.
– Увеличава ли се броят им, или намалява?
– Увеличава се.
– Има ли някой, който, след като е приел тази религия, да се е отказал от нея поради недоволство?
– Не.
– Обвинявали ли сте го в лъжа, преди да започне да проповядва?
– Не.
– Мамил ли е?
– Не.
Тук Абу Суфян успял да вметне нещо, което всяло съмнение:
– Договорихме се, но не знаем дали ще спазва това, за което се договорихме.
– Воювахте ли с него?
– Да.
– Как протекоха битките?
– Войната помежду ни беше с променлив успех. Ту ние побеждавахме, ту той.
– Какво ви заповядва той?
– Казва ни: „Служете на Аллах и не Го съдружавайте.“ Повелява да се прави молитва, да се дава милостиня, да бъдем целомъдрени и сплотени.
Тогава Ираклий, коментирайки разговора си с Абу Суфян, рекъл:
– Каза, че е от благороден произход. По същия начин изпращат божиите пратеници сред благородните семейства на един народ. Спомена, че никой от вас не е казал такива думи преди него. Ако е така, щях да кажа, че говори неща, казани и преди него. Спомена, че сред дедите му е нямало царе. Защото, ако беше така, щях да си помисля, че иска да върне царството на баща си. Спомена, че не сте го изобличавали в лъжа. Разбрах, че той не е лъжел нито хората си, нито Бог. Спомена, че слабите и беззащитните са негови последователи. А те следват пратениците. Каза, че броят им нараства. Така става с делото на вярата, за да се изпълни. Каза, че никой не се е отвърнал от него. Така става с вярата, когато проникне дълбоко в сърцата. Каза, че не мами. Така и пратениците не мамят. Каза, че ви повелява да
служите на Аллах, да не Го съдружавате с нищо, че ви забранява да се прекланяте на идоли, че ви заповядва да извършвате молитви и да давате милостиня, и да бъдете целомъдрени. Ако това, което казваш, е истина, то скоро ще завладее земите, на които съм стъпил. Знаех, че Пророка ще дойде от чужда страна, но не съм си и помислял, че ще бъде един от вас. Ако знаех, че е така, щях да съм му искрено предан и усърдно щях да искам да се срещна с него. А ако се бях срещнал с него, щях да му измия краката.
После Ираклий поискал да му прочетат писмото и ромеите започнали оживено и шумно да спорят. Императорът заповядал да изведат Абу Суфян и неговите хора. Навън Абу Суфян се обърнал към спътниците си:
– Делото на сина на Абу Кабша стана явно и дори царят на рода Асфар се бои от него.
Абу Суфян продължил да поддържа убеждението, че делото на Пратеника на Аллах ще възтържествува, докато накрая Аллах го дарил с исляма.
Ираклий наградил Дахия ибн Халифа Калби с пари и одежди. Върнал се в Хомс и събрал ромейските велможи в сарая си. Заповядал да заключат портите и казал:
– Ромеи! Искате ли успехи и благоразумия и да се утвърди вашето царство? Последвайте този Пророк.
Тогава те се втурнали като обезумели да бягат, но намерили портите залостени. Виждайки тяхната неприязън, цезарят заповядал да ги върнат и им рекъл:
– Казах ви това, за да изпитам колко силно сте привързани към вашата религия. Уверих се сам.
Тогава те му се поклонили и останали доволни.
От това става ясно, че цезарят е познал Пророка и е повярвал в неговото пророчество, но не е приел исляма, защото любовта му към трона е надделяла. Така се нагърбил с грях и греха на своите поданици, както казал Пророка.
А по обратния път към Медина, в Хасма, хора от племето джузам нападнали Дахия ибн Халифа Калби и напълно го ограбили. В Медина той разказал на Пратеника на Аллах какво му се случило и той изпратил при джузамите Зайд ибн Хариса заедно с петстотин вoини. Те нападнали джузамите, убили част от тях и взели като трофеи хиляда камили, пет хиляди овце, пленили сто жени и деца. Тогава Зайд ибн Рифаа, един от вождовете на джузамите, който заедно с други мъже от племето бил приел исляма преди това и помогнал на Дахия, когато другите го нападнали, побързал да иде в Медина. Пратеника на Аллах му върнал ограбеното и пленниците.

5. До Харис ибн Абу Шамир Гассани, принц на Дамаск и наместник на цезаря
Текстът на писмото гласи:
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! От Мухаммед, Пратеника на Аллах,
до Харис ибн Абу Шамир, мир за онзи, който следва правия път, който вярва в Аллах
с искрена вяра. Призовавам те да повярваш в Аллах – Един е Той и няма съдружници. Така царството ти ще пребъде.“
Изпратил писмото по Шуджа ибн Уахаб Асади, от племето на Асад ибн Хузайма.
Принцът прочел писмото и захвърляйки го, извикал:
– Кой ще ми отнеме царството?
Подготвил се да изпрати войска, за да нападне мюсюлманите, и рекъл на Шуджа ибн Уахаб:
– Разкажи на господаря си какво видя.
После помолил византийския император да му разреши да тръгне на война срещу Пратеника на Аллах, но той го отказал от намерението му. Тогава Харис дарил Шуджа ибн Уахаб с одежди и пари и го отпратил с добро.


6. До принца на Бусра
Призовал го да приеме исляма и изпратил писмото по Харис ибн Амир Азади, Аллах да е доволен от него. Когато стигнал до Мута – област южно от Йордания, местният гассанидски
владетел Шурахе ибн Амр го задържал и му отсякъл главата.
Това е най-силният вражески акт спрямо посланиците, защото никой друг от пратениците на Пророка не е убит. Мухаммед (с.а.с) силно се разгневил заради убийството на своя пратеник. Тава станало причина за битката при Мута, за която ще стане дума по-нататък.

7. До Хауза ибн Али, управник на Йамама

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! От Мухаммед, Пратеника на Аллах, до Хауза ибн Али. Мир за онзи, който следва правия път. Знай, че моята религия ще победи навсякъде по суша и море. Приеми исляма и ще се спасиш. Така ще запазиш онова, което сега владееш.“
Изпратил писмото по Сулайт ибн Амр Амири. Хауза го приел с почести, дарил го богато и го облякъл с наметало от тъкани от Хаджар. В отговор изпратил следното:
„Колко хубаво и красиво е онова, към което призоваваш! Аз съм поет и оратор сред
моя народ, арабите ме почитат. Дай ми част от твоята власт и аз ще те последвам“.
Пратеника на Аллах прочел отговора и рекъл:
– И парче земя да ми бе поискал, пак нямаше да му дам. Наистина това, което
владее, ще погине.
Хауза умрял, когато Пратеника на Алах се връщал след превземането на Мекка.

8. До Мунзир ибн Сауи, владетел на Бахрейн
Призовал го да приеме исляма. Изпратил посланието по Ала ибн Хадрами. Мунзир приел исляма, а с него и някои от народа на Бахрейн. Другите продължили да изповядват старата си религия юдейството и зороастризма. Мунзир известил с писмо Пратеника на Аллах, че е приел религията на Аллах, и го питал какво да прави. Тогава Мухаммед (с.а.с) му писал и му заповядал да остави мюсюлманите да следват своята религия и да взима джизя от юдеите и огнепоклонниците. „И понеже си приел правата вяра, няма да те спрем да изпълняваш старата си длъжност.“

9. До двамата владетели на Оман – Джифар и неговия брат
Текстът на писмото гласи:
„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! От Мухаммед, Пратеника на Аллах,
до Джифар и Абд, синове на Джаланди. Мир на онзи, който следва правия път. Призовавам ви към исляма. Приемете го и ще се спасите. Аз съм Пратеника на Аллах до всички хора, за да предупреждавам живите и да се сбъдне заслуженото заотричащите. Ако вие двамата приемете исляма, ще владеете царството си. Ако ли пък откажете, то царството ви ще изчезне. Моите конници ще превземат страната ви и моето пророчество ще победи над вашето царство.“
Изпратил писмото по Амр ибн Ас, Аллах да е доволен от него. На влизане в Оман Амр
се срещнал първо с Абд ибн Джаланди. Абд го попитал към какво призовава Мухаммед, а той отвърнал:
– Към Аллах, един е Той и няма съдружаващи; да престанеш да служиш на друго освен на Него и да засвидетелстваш, че Мухаммед (с.а.с) е Негов раб и Негов пратеник.
След като си поговорили, Абд го попитал какво заповядва Мухаммед. Амр отвърнал:
– Повелява да се подчиняваш на Аллах и забранява прегрешения спрямо Него. Повелява благочестие и да се уважават кръвните връзки; забранява насилието, агресията, прелюбодеянието, пиенето на вино, забранява да се прекланяш пред камъни, идоли и кръста.
Абд казал:
– Колко добро е това, към което призовава! Да би брат ми ме последвал, щяхме да отидем и да повярваме на Мухаммед с искрена вяра. Но брат ми е голям скъперник и трепери над своето царство. Едва ли ще го остави, за да се подчини някому.
Амр отвърнал:
– Ако брат ти приеме исляма, Пратеника на Аллах ще го остави да е владетел на народа си. Ще взима садака от богатите и ще я дава на бедните.
А Абд рекъл:
– Това е добро дело.
После попитал Пророка за размера на садака и той подробно му обяснил всичко.
Когато му споменал за добитъка, който се взима като садака, казал:
– Не мисля, че народът ми ще бъде доволен от това. После Абд завел Амр при брат си Джифар; Амр му дал писмото, той го прочел и го подал на брат си. Джифар се поинтересувал как са постъпили курайшите. Амр отвърнал, че са приели исляма и добавил, че ако той също го приеме, ще се спаси, ако ли не, конницата на Пророка ще стъпче плодната му земя и ще я унищожи.
Джифар поискал да отложат разговора за следващия ден. На следващия ден демонстрирал сила и твърдост, но брат му се намесил и се посъветвали. На третия ден и двамата приели исляма и позволили на Амр да вземе садака. А ако някой му се противопоставял, те му помагали.
Писмото до Абд и Джифар било изпратено след завземането на Мекка. Останалите писма били изпратени, след като Пророка се завърнал от Худайбия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации