понеделник, 13 декември 2010 г.

Постановление относно празнуването на ‘Аашура’




Съставено от Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид въз основа на казаното от Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да е доволен от него,  
Фатауа ал-Кубра, част 5

Въпрос:
Какво е постановлението ви относно онова, което правят хората през деня ‘Аашура’ – носене на кохл, къпане (гусл), използуване на хенна, ръкостискане помежду си, готвене жито (хубуб) и пр...? Има ли хадиси по този повод от Пророка с.а.с. или не? Ако няма хадис – това бид’а ли е?

Отговор:
Слава на Аллах!
Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, бил запитан по този въпрос и е отговорил по следния начин:


Слава на Аллах, Господа на световете! 
Нищо в този смисъл не е предадено в хадиси от Пророка с.а.с. или от неговите сподвижници. Никой от Имамите на мюсюлманите не е окуражил или разпоредил подобни действия – четиримата Имами, както и другите. Няма благонадежден учен, предал подобни неща – нито от Пророка с.а.с., нито от Ас-сахаба, нито от Таби’ин, дори не и в даиф (слаб) хадис; нито в книгите ас-Сахих, нито в ал-Сунан, нито в Муснад. Няма хадис с подобно значение от ранните поколения. Но има по-късни предания, предали ахадис, който е: „Който сложи кохл в деня ‘Аашура’, няма да страда от очите си през годината, който се изкъпе (вземе гусл) в деня ‘Аашура’, няма да се разболява през годината...и пр.“ Също предават описание за предполагаемите правила при извършване на молитва в деня ‘Аашура’, както и други предания, в които се казва, че в този ден Адам се е разкаял, кораба (на Нух а.с.) се е спрял на планината Джуди, Юсуф се е върнал при Якуб, Ибрахим се е спасил от огъня, овен е осигурил спасението на Исмаил и др. Също предават измислен хадис, който приписват на Пророка с.а.с.: „Който бъде щедър към семейството си през деня ‘Аашура’, Аллах ще бъде щедър към него през останалата част от годината“,
(След това Ибн Таймийа обсъдил двете заблудени групи от Куфа, Ирак, приемащи ‘Аашура’ за празник). Групата на Рафидийа външно показват преданост и вярност към Ахл’л-Байт, а вътрешно в същност са или еретици и неверници, или неуки хора, които следват собствените си страсти и желания. Групата Насибийа мразят ‘Али и сподвижниците му, заради нещастията и убийствата, които са предизвикали. Има сведение в Сахих Муслим, че Пророкът с.а.с. е казал: „От (племето на) Такииф ще излезе лъжец и потисник (???)“. Лъжеца бил ал-Мухтар ибн Аби ‘Убайд ал-Такафи, който се престорил, че е предан последовател на Ахл ал-Байт и убил ‘Убайд-Аллах ибн Зайд – владетеля на Ирак – който е подготвил групата, убила ал-Хюсаин ибн ‘Али р.а.; след което той (ал-Мухтар) показал наяве лъжовността си, като предявил претенции, че е пророк и че Джибрил а.с. му е донесъл послание. Хората съобщили на Ибн ‘Умар и Ибн ‘Аббас за това, като казали на единия: „ал-Мухтар ибн Аби ‘Убайд предявява, че е получил откровение [аннаху йанзилу ‘алайхи]“. Той отговорил: „Казва истината, защото Аллах е казал: Да ви известя ли [О хора] при кого слизат [таназзалу] сатаните? [ал-Шуара’, 26:221]“. [Бел. Пр. – думите, преведени като  „получил откровение“ и „слизат“, са с един и същ корен на Арабски]. Тогава казали на другия: „ал-Мухтар предявява, че е получил откровение“. Той отговорил: „Казва истината. „Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват...“ [ал-Анам, 6:121 – превод на значението]“. Колкото до потисника – това бил ал-Хаджджаж ибн Юсуф ал-Такафи, който бил противник на ‘Али и сподвидниците му. Ал-Хаджджаж бил Насибия, а ал-Мухтар бил Рафидия, като този Рафиди бил страшен лъжец, виновен за измислиците и ереста, защото прокламирал, че е пророк...
Имало много нещастия и битки между двете групи в Куфа. Когато ал-Хюсеин ибн ‘Али, Аллах да е доволен и от двамата, бил убит в деня ‘Аашура’, това било сторено от престъпната, греховна група. Аллах е удостоил с голяма чест ал-Хюсаин като мъченик по същия начин, както и другите от фамилията му, повишил техния статус, както е сторил и с Хамза, Джафар, бащата на ‘Али и другите. Ал-Хюсаин и брат му – ал-Хасан, са водачи на младите в Рая. Високия им статус може да бъде достигнат само чрез страдание, както Пророка с.а.с., когато бил запитан за страдащите, казал: „Пророците, праведните хора, след това следващите най-добри и следващите най-добри. Човека ще изпита страдание според неговата степен на вяра. Ако вярата му е силна, той ще страда повече, но ако вярата му е неустойчива, той ще страда малко. Вярващия ще бъде защитен чрез болката, докато тръгне по земята без грях“. (Предаден от ал-Тирмиди и другите). Ал-Хасан и ал-Хюсаин са постигнали това, което са постигнали и са спечелили висок статус по волята на Аллах. Те не се страдали повече от предците си, защото са родени и са отрасли във великите дни на Исляма, а мюсюлманите са ги уважавали и са ги почитали. Пророкът с.а.с. умрял, докато те все още били много млади и Аллах ги благословил като ги изпитал чрез същите изпитания, както и останалите членове на фамилията им и като тези, които имата най-висок статус. ‘Али ибн Абу Талиб бил най-добрия от тях и бил убит като шахид (мъченик). Убийството на ал-Хюсаин било едно от нещата, които дали повод за фитна (изпитание) сред хората, както и убийството на ‘Усман, което било голям повод за фитна, тъй като уммата и до днес е разделена. Така Пророкът с.а.с. е казал: „Има три неща и който се спаси от тях е наистина спасения: смъртта ми, убийството на праведния халиф и Даджджал (антихриста)“. (т.е. да се спаси от фитната от тези неща – бел. пр).
След което Шейх ал-Ислам, Аллах да се смили над него, споменал част от биографията на ал-Хасан и справедливия му характер, и казал:
Тогава той умрял и Аллах бил доволен от него и го удостоил с честта (на шахид).
Някои групи пишели на ал-Хюсаин и му обещавали подкрепа и помощ, ако той се провъзгласи за халиф, но не били искрени. Когато ал-Хюсаин изпратил братовчед си (син на чичо си по бащина линия) при тях, те нарушили думите си и тръгнали срещу него и помогнали на враговете му. Благоразумните и тези, които обичали ал-Хюсаин, като Ибн ‘Аббас, Ибн ‘Умар и другите, го били посъветвали да не отива при тях и да не приема никакви техни обещания. Били убедени, че срещата с тях ще е безполезна и последствията ще бъдат лоши. Нещата се случили така, както Аллах е повелил и както били казал. Когато ал-Хюсаин  р.а. видял, че нещата не са такива, каквито бил очаквал, ги помолил да го пуснат или да му позволят да се присъедини към армията, която брани братята в Исляма, или да се види с братовчед си Йазид, но те не му позволили и го затворили като пленник. Той се бил с тях и те го убили, както и някои от тези, които били с него, така че той бил несправедливо убит и умрял като шахид – мъченичество, което е достойно пред Аллах... Убийците хвърлили булото на срама върху самите себе си и причинили много неприятности и злини между хората. Група от невежи и заблудени хора – еретици и лицемери, или заблудени – направили да изглежда така, че са верни и предани на ал-Хюсаин и неговото семейство и сторили деня ‘Аашура за ден на печал и ридание, в който те открито извършвали ритуали от Джахилийа – като се удряли по бузите и разкъсвали дрехите си, жалеели по начини от Джахилийа. Но какво ни е заповядал Аллах да правим, когато ни застигне беда, е да отвърнем на бедата с търпение и сила на духа, в очакване на награда, спомняйки си, че всяко нещо е от Аллах и при Него е завръщането, както Е казал (превод на значението): И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените.“ [ал-Бакара, 2:155-157].
Както се предава в ал-Сахихан, Пророкът с.а.с. е казал: „Не е от нас онзи, който удря страните си, разкъсва дрехите си и се моли с молитва от Джахилийа“. Казал е също: „Отказвам се от тази, коятo удря [бузите си], бръсне [главата си] и разкъсва [дрехите си]“. И е казал: „Ако жена, която оплаква не се покае преди да умре, ще бъде възкресена в Съдния ден обута в панталони от катран и блуза от краста“. В ал-Муснад се предава от Фатима бинт ал-Хюсеин от баща й ал-Хюсеин, че Пророкът с.а.с. е казал: Няма човек, който да страда от някакво нещастие и когато се сети за него, дори остарял, и каже ‘Инна Лиллахи уа иннаа илайхи ражи’ун (Наистина на Аллах принадлежим и наистина към Него е завръщането), и Аллах му дава награда равна на наградата, която Му е дал в деня, в който е страдал (от нещастието)“. Това е начина, по който Аллах удостоява вярващите.
Ако за нещастието, сполетяло ал-Хюсеин, както и за други страдания, се спомене след време, трябва да кажем Инна Лиллахи уа инна илайхи ражи’ун (Наистина на Аллах принадлежим и наистина към Него е завръщането) както Аллах и Неговия пратеник са повелили, ще бъде дадена награда, каквато е дадена в деня на нещастието.
Ако Аллах ни е повелил да бъдем търпеливи и непоколебими, твърди в стремежа си за награда за времето на бедствието, тогава какво става след време? Шайтана прави така, че всичко това да изглежда атрактивно в очите на заблудените и така те гледат на ‘Аарафа’ като на траурен повод, при който си причиняват болка и ридаят, рецитират поеми за скръбта, разказват истории пълни с лъжи...
От всяка секта в исляма не знам друга група, която да е изрекла повече лижи или да е нанесла повече вреди, да е помогнала на куффар срещу мюсюлманите повече, отколкото тази заблудена и зла група. Те са по-лоши и от Хариджитите, които са извън Исляма. Те са онези, за които Пророкът с.а.с. е казал: „Те ще убиват хората на Исляма и ще оставят само хора, които служат на идоли“. Тази група си сътрудничи с Юдеи, Християни, съдружаващи, против членовете на фамилията на Пророка и неговата вярваща умма, помагат на съдружаващите тюрки и татари да правят онова, което вършат в Багдад и другаде на последователите на Пророка с.а.с., т.е. ‘Аббасидските водачи и другите и вярващите, турките и татарите ги убиват, заробват жените им и разрушават домовете им. Злото и вредава, която нанасят на мюсюлманите не могат да бъдат изброени...
Други хора – дали ще са Насиби, които са противници и враждуват срещу ал-Хюсеин и семейството му или неуки хора, които се борят със зло срещу злото, с поквара срещу разврата, с лъжа срещу лъжите и с бид’ат срещу бид’ат, им се противопоставят чрез измислени предания за популярното правене на ду’а в деня ‘Аашура’ – ден за празник, слагане на кохл и хенна, харченен на пари за децата, готвене на специални гозби и други неща, които се правят за Еид. Тези хора са превърнали деня ‘Аашура’ в празник като Еид, докато други го считат за ден на скръб и печал. Всички те грешат и вървят против Сунната...Но Аллах ни е заповядал да отвръщаме на лошото с добро и да се държим вежливо. Пророкът с.а.с. е казал: „..Този от вас, който живее (дълго) ще види много различия, затова твърдо се придържайте към моята Сунна и към пътя на праведните халифи. Дръжте я здраво със зъби и се пазете от нововъведени неща, защото всяко нововъведение (в религията) е измислица, а всяка измислиця е заблуда, а всяка заблуда води в Огъня“.
Нито Пророкът с.а.с., нито неговите праведни заместници (хулафа’л-рашидун) са правили някое от тези неща в деня ‘Аашура’, нито са го обръщали в ден на печал, нито в ден за празнуване.
Но когато Пророка с.а.с. дойде в Медина, видя Юдеите да постят в деня ‘Аашура’. Попита: „Какво е това?“ Отговориха: „Това е деня, в който Аллах е спасил Муса от удавяне, така че постим в този ден“. Той каза: Имаме повече права към Муса, отколкото вие“. И така той постел в този ден и карал (мюсюлманите) да постят в този ден“.
През Джахилийа Курайш също са почитали този ден, ден, в който на хората било заповядано да постят. Когато Пророкът с.а.с. дошъл в Медина, било Раби ал-Ауал и на следващата година той говеел в ‘Аашура’ и заповядал на хората да постят. В тази година поста през месец Рамадан бил направен задължителен и поста в ‘Аашура’ бил отменен. Учените обсъждат въпроса дали поста в деня ‘Аашура’ е уажиб (задължителен) или мустахаб (препоръчителен). Най-вярното становище е, че е бил уажиб и след това е станал мустахаб, защото Пророкът с.а.с. не е накарал обикновените мюсюлмани да постят в ‘Аашура’, а е казвал: „Това е деня ‘Аашура’; аз постя в този ден и който има желание, може да пости“. И е казвал: „Поста в ‘Аашура’ изкупва греховете на една година и поста в деня ‘Аашура е изкупление на греховете на две години“. И когато в края на живота си Пророкът с.а.с. чул, че Юдеите са сторили деня ‘Аашура’ празник, казал: „Ако съм жив другата година, ще постя на деветия“. – за да се разграничи от Юдеите, да не бъде съпричастен с тяхното празнуване в този ден.
Има някои от Асахаба и учени, които не постят през този ден и не го считат за мустахаб, но смятат, че е макрух да се отделя този ден за пост. Това се предава от група от Куфийин (учени от Куфа). Някои учени казват, че е мустахаб да се пости само в този ден. Най-вярното становище е, че е мустахаб за онзи, който ще пости в ‘Аашура’, да пости деветия ден (на Мухаррам) също, защото това е била последната заповед на Пророка (по този повод – бел.пр.), когато е казал: Ако съм жив другата година, ще постя на деветия, както на десетия“. Това се предава с различни иснади. Това е, което се предписва от Сунната на Пророка с.а.с.
Колкото до другите неща, като готвене на специални ястия със или без жито, носене на нови дрехи, харчене на пари за семейството, купуване на необходимите провизии за една година, извършване на специални актове на служене като определени молитви или бавно колене на животно в този ден, съхраняване на част от месото за готвене с жито, поставяне на кохл или хенна, взимане на баня (гусл), ръкостискане помежду хората, срещи и визити между хората, посещаване на джамии и гробници на светци и пр...всичко това са укорителни бид’ат и нередности. Никое от тях няма общо със Сунната на Мухаммад с.а.с. или с пътя на Хулафа’ал-Рашидун. Това не е било добрено от никой Имам на Мюсюлманите – нито Малик, нито ал-Таури, нито ал-Лайт ибн Са’д, нито Абу Ханифа, нито ал-Ууза’и, нито ал-Шафа’и, нито Ахмад ибн Ханбал, нито Исхак ибн Раахуайа, нито от който и да е имам и учен на мюсюлманите.
Религията Ислям е основана на два принципа: да не се служи на друг, освен на Единия Аллах и да Му се служи по начин, който Той е предписал, да няма осъдителни нововъведения. Аллах е казал (превод на значението): „Който копнее за срещата със своя Господ, да върщи праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава с Него!“ [ал-Кахф, 18:110].
Праведните дела са обичаните от Аллах и Неговия Пратеник, тези, които са предписани от Корана и Сунната. Така ‘Умар ибн ал-Хаттаб р.а. е казвал в ду’ата си: „О Аллах, направи така, че да върша само добри дела и ги стори чисти в Твоето име, направи така, че да няма и частица от тях за друг или за друго, освен за Теб“.
Аллах е Този, Който ни води по Правия път.

Въпрос № 4033

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации