За да разберем основната разлика между исляма и другите идеологии, най-напред трябва да познаваме същността на ислямското убеждение. Това също е задължително, преди да преминем към практическите страни, които ни посочва вярата.
Исляма е сбор от идеи и мисли и съществува повече от 1400 години – това без съмнение е една от най-големите култури в човешката история, която се отразява в живота на милиони хора като убеждение, от което възниква начин на живот.
Въпреки, че някои части от ислямското законодателство били изолирани от държавата и обществения живот по време на империaлизма и секуларизма, все още за много хора, не само мюсюлманите, исляма е единственната надежда, чрез която могат да се скъсат веригите на капиталистическата идеология, доминираща във всички области на нашия живот.
Ако искаме да разберем и живеем според исляма, трябва да дадем обективен и рационален отговор на въпросите, възникнали при първа среща с вярата. Още от първите години на образованието ни оставаме с убеждението, че мисълта или мисленето е еднаква с логиката. Това води до резултата, че дори при най-обикновени проблеми на ежедневието, се получава объркване на двете понятия и колебания при вземане на крайно решение.
В нашия случай при вземане на решения за смисъла на съществуването и при използване на логиката, може да се стигне до грешни решения, които засягат целия ни живот. Затова този могъщ инструмент – мисълта – трябва да се дефинира и после да се види ролята на мисълта в Корана с примери от него.
Да разберем означава да опознаем, да приемем, да дадем присъда, решение за нещо, тоест да осъзнаем. Какво е нужно за това?
Безспорно това не е възможно без мозъка на човека да е здрав и зрял. Но наличието на този важен орган не е достатъчно, за да усетим това, което ни обкръжава, тоест реалноста, за да присъдим обективно за нея. Също безспорно е, че един сляп човек, който никога в живота си не е виждал цветове, не може да ги различи и да разбере какво е зелено и какво – синьо.Това не е възможно, защото няма визуални органи. Глух човек, който не е чувал шум, не може да знае понятия, като високо и тихо или като музика. Човек с увредени кожните клетки не усеща болка при изгаряне на ръката. Това означава, че не може да реши дали нещо е студено или топло.
С тези примери се вижда, че заедно с мозък са нужни също сетивни органи и релност или действие, за да се даде оценка за това нещо.
Последното, което е необходимо, е първоначална информация за това, което ще е обект на мисълта. Независимо дали тази информация е придобита от трето лице или от собствен опит, трябва да я има, за да има окончателно решение.
Човек със зрял мозък и сетивни органи обаче не може да различи българския от руския език или корейския от китайския. Това е възможно, ако му се даде минимална първоначална информация за двата езика. Тогава би могъл да даде категорично решение в случая и да присъди кой е български и кой – руския текст. Затова за мисълта или мисленето може да се говори само, когато има четири елемента на едно място: зрял мозък, сетивни органи, обект, върху който ще се мисли и е възможно да се усети, и първоначална информация за това него.
Да се убедим,означава да разберем чрез мислене. Но как?
Човека възприема обкръжаваща го природа и релност със сетивните си органи, чувства с тях. С нервите, които притежава, той пренася това което е възприел до мозъчните клетки, където се прави сравнение с това, което съществува като първоначална информация в съответния мозъчен център. Тогава, свързвайки се с пояснителната първоначална информация, у човека се оформя окончателно решение за нещото, което се нуждае от присъда: ето, човека мисли…
Този мисловен процес е най естетвения начин и път, по който човека опознава, решава, разбира нещата и събитията около себе си. Това е рационален процес, чийто резултати нямат никакви съмнения за съществуването на нещо. Категоричната присъда е, че даденото нещо съществува, а не подробностите, качествата на това нещо. Този процес също така няма общо с логиката, която борави не със сетивни органи, а с дадености, които не винаги са правилни. Затова използването на логиката при вземането на решения по повод наличието на нещо, може да има фатални последици за човека.
Начина на мислене се мени при различните хора. Някои мислят повърхностно, като обикновения човек, други – по-задълбочено, както учените и политиците. На обикновения човек стига минимална информация ,за да даде решение, но другите, поради степента на отговорност и областта, в която работят, разглеждат реалността по-задълбочено и обширно, за да дадат възможно най-коректното решение…
Ислямската вяра изисква не само задълбочено мислене, но и повече от това.Ако искаме да отговорим правилно и убедително на въпроса за нашето съществуване, ни е нужно всеобхватно мислене. Не е достатъчно да опознаем нашата реалност и да отсъдим за нея. Трябва също и да вземем убедително, задоволяващо решение за това, което е било преди нас и това, което ще бъде след нас. Необходимо е да намерим смисъла на човешкото съществуване – откъде идваме, защо сме тук и накъде отиваме. Тогава няма да остане съмнение в нас и всички други проблеми може да се решат в светлината на намерения отговор. Затова е нужно всеобхватното мислене за разплитане на възела в ислямската акиида (убеждение), за да можем да приемем всички останали страни на исляма в по-нататъшния практически живот.
След всичко това може да се каже, че само исляма и никоя друга идеология намира правилното решение на всички тези въпроси. Никоя религия или философско течение не може да се справи и да ни даде задоволителен отговор по тази тема.
Капитализма със своя светски мироглед даже не се интересува от подобни проблеми. Приема принципа „Дайте цезаровото Цезарю, божието – Богу...“ Решението на подобни въпроси е предоставено на църквата или на отделния индивид, който може да отсъди каквото си иска, защото това решение няма връзка с неговия обществен живот.
Комунизма проповядва идеята за идеалния човек в идеалното общество, като това ще се случи в еволюционен процес ръководен от материята.Не признава никаква друга сила освен материята, която поставя и законите…
Плодовете на тези две идеологиии съществуват, като първата още е доминираща в нашия свят и бедите, които създава не е трудно да се видят. Втората вече изчезна дори и от съзнанието на хората. И двете идеологии не допринесоха с нищо за щастието на човечеството и не намериха прием при хората. В началото, бягайки от капитализма, хората намериха комунизма, а след това, бягайки от комунизма, решиха, че капитализма е по-добър.
Колко добра може да бъде една идеология, която не дава решение за същността на човека? И опитите, които прави за това решение не съответстват на реалноста.
Ето как исляма ни доказва съществуването на Създател:
Живота на човека започва с неговото раждане и завършва със смъртта му – той е ограничен. Всичко, което се намира около него също е ограничено. Нашата вселена, която не е нищо друго, освен сбор от органични обекти, е също ограничен ,независимо от големия брой планети и звезди.
Тези 3 неща – човека, живота и вселената, които обхващат всичко, което можем да усетим, имат начало и имат край. Те са ограничени и не могат да съществуват до безкрайност. С други думи те трябва да са създадени и наличието, началото и края им е продиктувано от някой друг. Разбира се тези мисли може да се разширят и удължат…
Тук трябва да се потърси отговор за произхода на Създателя. Може ли този Създател да е бил създаден от друг?
Не! Защото съзнание ни не приема идеята за сътворен Създател, защото тогава създадения би имал начало, а всяко нещо, което има начало, има и край. Втората възможност е този Създател да се е създал сам. Това е също немислимо, абсурдно, защото такъв отговор донася със себе си много противоречия. Тогава ни остава само една възможност. Създателя да няма начало и да няма край,тоест да е азалии…Той също не се нуждае от нищо и е съвършен. Защото който се нуждае от нещо не може да бъде Създател.
Това е Аллах,който винаги е съществувал, съществува и ще съществува завинаги. Това е Аллах, на който всички видими и невидими твари дължат своето съществуване.
С подобни обикновени разсъждения може да се докаже чрез мислене наличието на Създател. В Сура ар-Раад от Свещения Коран Аллах ни казва:
2. Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата със своя Господ!
3. Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. В това има знамения за хора мислещи.
4. По земята има съседни участъци и градини с грозде, и посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една вода. Ние правим едни от тях по-вкусни от други. В това има знамения за хора проумяващи.
15. На Аллах се покланя всичко на небесата и на земята, с послушание или по принуждение, и сенките им сутрин и привечер.
16. Кажи: "Кой е Господът на небесата и на земята?" Кажи: "Аллах!" Кажи: "И нима приехте вместо Него покровители, които не допринасят за себе си нито полза, нито вреда?" Кажи: "Нима са равни слепият и зрящият? Или нима са равни тъмнините и светлината? Или отредиха на Аллах съдружници, които сътвориха творение като Неговото и се оприличи за тях творението? " Кажи: "Аллах е Творецът на всяко нещо. Той е Единствения, Всевластващия."
Осъъзнаването за съществуване на Създател трябва да бъде заключение от всеобхватно мислене, а не от спекулативни философии или резултат от емоционални или метафизични чуства. Чувства като страх, уважение и подобни, ако не са комбинирани с мисълта, биха ни подвели.
Ако мисленето е правилно, последното ни решение ще е обоснавано, ще убеди нашите търсения и ще задоволи нашето сърце:
В сура Ат-Тарик Аллах ни казва:
5. И да погледне човекът от какво бе сътворен!
6. Бе сътворен от изтласкваща се вода,
7. която излиза измежду гръбнака и ребрата
В Сура Йа-Сийн:
37. И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги в мрак!
38. И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.
39. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.
40. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.
В Сура Aн-Нахл:
66. И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите.
По нататък:
78. И ви извади Аллах от утробите на вашите майки, без да имате знание, и Той направи за вас слуха и зрението, и сърцата, за да сте признателни.
79. Не виждат ли те птиците, покорни [да летят] в небесния простор? Само Аллах ги крепи. В това има знамения за хора вярващи.
Според капиталистическата идеология Създателя, ако изобщо съществува, няма право да се меси в светските дала. Ако са погледне назад в църковната история, според това, което казва църквата, наистина идеолозите на Възраждането са имали известно право. Феодалният строй в западната история не е допринесъл с нищо, освен потисничество и власт чрез църквата и религията. Затова се е зародила необходимост от промени в системата на управление и икономика. Но въпреки това секуларизма дължи отговор на хората относно смисъла на живота. Приема се, че този проблем не е на обществото, а на индивида и, че задълбоченото мислене по този проблем не ще доведе до нищо, защото не съществува абсолютна истина. Прави се всичко необходимо, за да се спрат хората да мислят всеобхватно и задълбочено по тези въпроси и истината се забулва с разни философски възгледи за „абсолютната истина“. Използва се не рационалния метод, който се посочи, а логиката, която обърква съзнанието с мнoгoбройни възможни решения дори и за най-обикновени неща. Затова преди да се спори за абсолютната истина, трябва по-скоро да разберем начина на мислене, с който откриваме истината.
Естествено един учен не може да докаже и да каже какво търси човека на този свят . Философията също не може да отговори на този въпрос без колебание и без съмнение.
Единствения начин, по който ще намерим отговор, е първо да намерим кой ни е създал по рационален начин и после да попитаме защо.
Тези въпроси засягат единствено наличието на Създателя, а не неговата същност. Какво представлява той, какъв е или т.н – на подобни въпроси не е възможно да се отговори, защото, както бе казано правилния метод на мислене ни показва само съществуването на нещо, а не неговите качества. Качествата може да се определят, когато сетивните органи усетят директно нещата, а това при Създателя е невъзможно. Ние усещаме неговото наличие по това, което той е създал и мисълта ни казва категорично, че той съществува,но за неговата същност не е възможно да отсъдим.
Инстиктите, които притежава човек, го потикват да задава тези въпроси и да търси отговор. Дадена му е възможността да мисли, а на животните, които също притежават инстикти, не им е дадена тази възможност. Мисълта отделя хората от животните.
Затова трябва да използваме възможностите си правилно, да се научим да мислим директно там където се наложи, a там където трябва – задълбочено и всеобхватно. Повърхностното мислене не може да подобри нашето положение и да ни измъкне от ситуацията в която се намираме.
Много важно е убеждението в Исляма да е добре обосновано с доказателства. Неясностите и необосноваността създават проблеми не само при оформяне на ислямската личност, но също така при оформянето на ислямското общество.
Исляма е начин на живот и идеология, която не търпи чужди идеологически и философски намеси. Основата и всичко, което се гради върху нея е от Аллах. Мисълта трябва да е в услуга на шариа’ и да се опитва да разбере повелята на Аллах, за да определи позицията в живота. Аллах е низпослал всичко, което е нужно, за да живеем пълноценно и по този начин очертава нашият път:
Исляма е сбор от идеи и мисли и съществува повече от 1400 години – това без съмнение е една от най-големите култури в човешката история, която се отразява в живота на милиони хора като убеждение, от което възниква начин на живот.
Въпреки, че някои части от ислямското законодателство били изолирани от държавата и обществения живот по време на империaлизма и секуларизма, все още за много хора, не само мюсюлманите, исляма е единственната надежда, чрез която могат да се скъсат веригите на капиталистическата идеология, доминираща във всички области на нашия живот.
Ако искаме да разберем и живеем според исляма, трябва да дадем обективен и рационален отговор на въпросите, възникнали при първа среща с вярата. Още от първите години на образованието ни оставаме с убеждението, че мисълта или мисленето е еднаква с логиката. Това води до резултата, че дори при най-обикновени проблеми на ежедневието, се получава объркване на двете понятия и колебания при вземане на крайно решение.
В нашия случай при вземане на решения за смисъла на съществуването и при използване на логиката, може да се стигне до грешни решения, които засягат целия ни живот. Затова този могъщ инструмент – мисълта – трябва да се дефинира и после да се види ролята на мисълта в Корана с примери от него.
Да разберем означава да опознаем, да приемем, да дадем присъда, решение за нещо, тоест да осъзнаем. Какво е нужно за това?
Безспорно това не е възможно без мозъка на човека да е здрав и зрял. Но наличието на този важен орган не е достатъчно, за да усетим това, което ни обкръжава, тоест реалноста, за да присъдим обективно за нея. Също безспорно е, че един сляп човек, който никога в живота си не е виждал цветове, не може да ги различи и да разбере какво е зелено и какво – синьо.Това не е възможно, защото няма визуални органи. Глух човек, който не е чувал шум, не може да знае понятия, като високо и тихо или като музика. Човек с увредени кожните клетки не усеща болка при изгаряне на ръката. Това означава, че не може да реши дали нещо е студено или топло.
С тези примери се вижда, че заедно с мозък са нужни също сетивни органи и релност или действие, за да се даде оценка за това нещо.
Последното, което е необходимо, е първоначална информация за това, което ще е обект на мисълта. Независимо дали тази информация е придобита от трето лице или от собствен опит, трябва да я има, за да има окончателно решение.
Човек със зрял мозък и сетивни органи обаче не може да различи българския от руския език или корейския от китайския. Това е възможно, ако му се даде минимална първоначална информация за двата езика. Тогава би могъл да даде категорично решение в случая и да присъди кой е български и кой – руския текст. Затова за мисълта или мисленето може да се говори само, когато има четири елемента на едно място: зрял мозък, сетивни органи, обект, върху който ще се мисли и е възможно да се усети, и първоначална информация за това него.
Да се убедим,означава да разберем чрез мислене. Но как?
Човека възприема обкръжаваща го природа и релност със сетивните си органи, чувства с тях. С нервите, които притежава, той пренася това което е възприел до мозъчните клетки, където се прави сравнение с това, което съществува като първоначална информация в съответния мозъчен център. Тогава, свързвайки се с пояснителната първоначална информация, у човека се оформя окончателно решение за нещото, което се нуждае от присъда: ето, човека мисли…
Този мисловен процес е най естетвения начин и път, по който човека опознава, решава, разбира нещата и събитията около себе си. Това е рационален процес, чийто резултати нямат никакви съмнения за съществуването на нещо. Категоричната присъда е, че даденото нещо съществува, а не подробностите, качествата на това нещо. Този процес също така няма общо с логиката, която борави не със сетивни органи, а с дадености, които не винаги са правилни. Затова използването на логиката при вземането на решения по повод наличието на нещо, може да има фатални последици за човека.
Начина на мислене се мени при различните хора. Някои мислят повърхностно, като обикновения човек, други – по-задълбочено, както учените и политиците. На обикновения човек стига минимална информация ,за да даде решение, но другите, поради степента на отговорност и областта, в която работят, разглеждат реалността по-задълбочено и обширно, за да дадат възможно най-коректното решение…
Ислямската вяра изисква не само задълбочено мислене, но и повече от това.Ако искаме да отговорим правилно и убедително на въпроса за нашето съществуване, ни е нужно всеобхватно мислене. Не е достатъчно да опознаем нашата реалност и да отсъдим за нея. Трябва също и да вземем убедително, задоволяващо решение за това, което е било преди нас и това, което ще бъде след нас. Необходимо е да намерим смисъла на човешкото съществуване – откъде идваме, защо сме тук и накъде отиваме. Тогава няма да остане съмнение в нас и всички други проблеми може да се решат в светлината на намерения отговор. Затова е нужно всеобхватното мислене за разплитане на възела в ислямската акиида (убеждение), за да можем да приемем всички останали страни на исляма в по-нататъшния практически живот.
След всичко това може да се каже, че само исляма и никоя друга идеология намира правилното решение на всички тези въпроси. Никоя религия или философско течение не може да се справи и да ни даде задоволителен отговор по тази тема.
Капитализма със своя светски мироглед даже не се интересува от подобни проблеми. Приема принципа „Дайте цезаровото Цезарю, божието – Богу...“ Решението на подобни въпроси е предоставено на църквата или на отделния индивид, който може да отсъди каквото си иска, защото това решение няма връзка с неговия обществен живот.
Комунизма проповядва идеята за идеалния човек в идеалното общество, като това ще се случи в еволюционен процес ръководен от материята.Не признава никаква друга сила освен материята, която поставя и законите…
Плодовете на тези две идеологиии съществуват, като първата още е доминираща в нашия свят и бедите, които създава не е трудно да се видят. Втората вече изчезна дори и от съзнанието на хората. И двете идеологии не допринесоха с нищо за щастието на човечеството и не намериха прием при хората. В началото, бягайки от капитализма, хората намериха комунизма, а след това, бягайки от комунизма, решиха, че капитализма е по-добър.
Колко добра може да бъде една идеология, която не дава решение за същността на човека? И опитите, които прави за това решение не съответстват на реалноста.
Ето как исляма ни доказва съществуването на Създател:
Живота на човека започва с неговото раждане и завършва със смъртта му – той е ограничен. Всичко, което се намира около него също е ограничено. Нашата вселена, която не е нищо друго, освен сбор от органични обекти, е също ограничен ,независимо от големия брой планети и звезди.
Тези 3 неща – човека, живота и вселената, които обхващат всичко, което можем да усетим, имат начало и имат край. Те са ограничени и не могат да съществуват до безкрайност. С други думи те трябва да са създадени и наличието, началото и края им е продиктувано от някой друг. Разбира се тези мисли може да се разширят и удължат…
Тук трябва да се потърси отговор за произхода на Създателя. Може ли този Създател да е бил създаден от друг?
Не! Защото съзнание ни не приема идеята за сътворен Създател, защото тогава създадения би имал начало, а всяко нещо, което има начало, има и край. Втората възможност е този Създател да се е създал сам. Това е също немислимо, абсурдно, защото такъв отговор донася със себе си много противоречия. Тогава ни остава само една възможност. Създателя да няма начало и да няма край,тоест да е азалии…Той също не се нуждае от нищо и е съвършен. Защото който се нуждае от нещо не може да бъде Създател.
Това е Аллах,който винаги е съществувал, съществува и ще съществува завинаги. Това е Аллах, на който всички видими и невидими твари дължат своето съществуване.
С подобни обикновени разсъждения може да се докаже чрез мислене наличието на Създател. В Сура ар-Раад от Свещения Коран Аллах ни казва:
2. Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата със своя Господ!
3. Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. В това има знамения за хора мислещи.
4. По земята има съседни участъци и градини с грозде, и посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една вода. Ние правим едни от тях по-вкусни от други. В това има знамения за хора проумяващи.
15. На Аллах се покланя всичко на небесата и на земята, с послушание или по принуждение, и сенките им сутрин и привечер.
16. Кажи: "Кой е Господът на небесата и на земята?" Кажи: "Аллах!" Кажи: "И нима приехте вместо Него покровители, които не допринасят за себе си нито полза, нито вреда?" Кажи: "Нима са равни слепият и зрящият? Или нима са равни тъмнините и светлината? Или отредиха на Аллах съдружници, които сътвориха творение като Неговото и се оприличи за тях творението? " Кажи: "Аллах е Творецът на всяко нещо. Той е Единствения, Всевластващия."
Осъъзнаването за съществуване на Създател трябва да бъде заключение от всеобхватно мислене, а не от спекулативни философии или резултат от емоционални или метафизични чуства. Чувства като страх, уважение и подобни, ако не са комбинирани с мисълта, биха ни подвели.
Ако мисленето е правилно, последното ни решение ще е обоснавано, ще убеди нашите търсения и ще задоволи нашето сърце:
В сура Ат-Тарик Аллах ни казва:
5. И да погледне човекът от какво бе сътворен!
6. Бе сътворен от изтласкваща се вода,
7. която излиза измежду гръбнака и ребрата
В Сура Йа-Сийн:
37. И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги в мрак!
38. И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.
39. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.
40. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички по своя орбита плават.
В Сура Aн-Нахл:
66. И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв чисто мляко, приятно за пиещите.
По нататък:
78. И ви извади Аллах от утробите на вашите майки, без да имате знание, и Той направи за вас слуха и зрението, и сърцата, за да сте признателни.
79. Не виждат ли те птиците, покорни [да летят] в небесния простор? Само Аллах ги крепи. В това има знамения за хора вярващи.
Според капиталистическата идеология Създателя, ако изобщо съществува, няма право да се меси в светските дала. Ако са погледне назад в църковната история, според това, което казва църквата, наистина идеолозите на Възраждането са имали известно право. Феодалният строй в западната история не е допринесъл с нищо, освен потисничество и власт чрез църквата и религията. Затова се е зародила необходимост от промени в системата на управление и икономика. Но въпреки това секуларизма дължи отговор на хората относно смисъла на живота. Приема се, че този проблем не е на обществото, а на индивида и, че задълбоченото мислене по този проблем не ще доведе до нищо, защото не съществува абсолютна истина. Прави се всичко необходимо, за да се спрат хората да мислят всеобхватно и задълбочено по тези въпроси и истината се забулва с разни философски възгледи за „абсолютната истина“. Използва се не рационалния метод, който се посочи, а логиката, която обърква съзнанието с мнoгoбройни възможни решения дори и за най-обикновени неща. Затова преди да се спори за абсолютната истина, трябва по-скоро да разберем начина на мислене, с който откриваме истината.
Естествено един учен не може да докаже и да каже какво търси човека на този свят . Философията също не може да отговори на този въпрос без колебание и без съмнение.
Единствения начин, по който ще намерим отговор, е първо да намерим кой ни е създал по рационален начин и после да попитаме защо.
Тези въпроси засягат единствено наличието на Създателя, а не неговата същност. Какво представлява той, какъв е или т.н – на подобни въпроси не е възможно да се отговори, защото, както бе казано правилния метод на мислене ни показва само съществуването на нещо, а не неговите качества. Качествата може да се определят, когато сетивните органи усетят директно нещата, а това при Създателя е невъзможно. Ние усещаме неговото наличие по това, което той е създал и мисълта ни казва категорично, че той съществува,но за неговата същност не е възможно да отсъдим.
Инстиктите, които притежава човек, го потикват да задава тези въпроси и да търси отговор. Дадена му е възможността да мисли, а на животните, които също притежават инстикти, не им е дадена тази възможност. Мисълта отделя хората от животните.
Затова трябва да използваме възможностите си правилно, да се научим да мислим директно там където се наложи, a там където трябва – задълбочено и всеобхватно. Повърхностното мислене не може да подобри нашето положение и да ни измъкне от ситуацията в която се намираме.
Много важно е убеждението в Исляма да е добре обосновано с доказателства. Неясностите и необосноваността създават проблеми не само при оформяне на ислямската личност, но също така при оформянето на ислямското общество.
Исляма е начин на живот и идеология, която не търпи чужди идеологически и философски намеси. Основата и всичко, което се гради върху нея е от Аллах. Мисълта трябва да е в услуга на шариа’ и да се опитва да разбере повелята на Аллах, за да определи позицията в живота. Аллах е низпослал всичко, което е нужно, за да живеем пълноценно и по този начин очертава нашият път:
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).