Пророчеството и призивът към исляма

Начало на пророчеството 
и предвестници на щастието

Пропастта в мисленето и действията между Мухаммед (с.а.с) и хората от племето му ставала все по-голяма. Той започнал да се тревожи, виждайки ги да тънат в разпуснатост и поквара. Желаел да се изолира от тях, да се усамоти с мислите си как да ги избави от нещастието и гибелта.
С годините безпокойството му се засилвало, а желанието за уединение ставало всепо-голямо. Сякаш нещо го теглело към усамотение и отдаване на себе си. Започнал да се уединява в пещерата Хира. Там се прекланял на Аллах и по този начин продължавал религията на Ибрахим, мир нему. Правил го всяка година по един месец – през Рамадан. През първото утро на новия месец се отправял към Мекка, извършвал тауаф на Кааба и се прибирал вкъщи. Това се повторило три години.
Когато Пророка навършил четирийсет години, възрастта на зрелостта – повечето Божии пратеници, отредени за посланици, са на тази възраст, – започнали да се появяват първите приз наци на пророчеството и предвестниците на щастието.
Явявали му се видения, които се случвали така, както ги виждал. Виждал светлина и чувал глас. Мухаммед (с.а.с) казал:
– Зная един камък в Мекка, който ме поздравяваше преди известяването ми за пророчество.

Начало на пророчеството и низпославане на откровението

Когато бил на четирийсет и една години, Мухаммед (с.а.с) отново се оттеглил през месец рамадан в пещерата на Хира. Споменавал Аллах и му служил. Джибрил, мир нему, дошъл с вестта за пророчеството и откровението. Да чуем как Айша, Аллах да е доволен от нея, разказва тази история в подробности:
„Първото откровение се яви на Пратеника на Аллах като истинско видение в съня му. Виденията го спохождаха така ясно, както ясно пуква зората. После предпочиташе да се уединява и да се усамотява в пещерата Хира и дни и нощи оставаше да се занимава с благочестиви дела – тоест да служи на Аллах – преди отново да се върне при семейството. За целта се запасяваше с необходимото. После се връщаше при Хадиджа и пак се запасяваше, докато в пещерата Хира го споходи истината. При него дошъл Ангела и му казал:
– Чети!
– Не мога да чета– отвърнал той.– Сграбчи ме – разказва Пророка, – притисна ме, докато останах без сили, после ме пусна и повтори:
– Чети!
– Не мога да чета – отвърнах аз. – Пак ме сграбчи, притисна ме отново, докато останах без сили, пак ме пусна и каза:
– Чети!
Отвърнах:
– Не мога да чета.– Хвана ме, притисна ме за трети път, после ме пусна и каза:
– Чети в името на твоя Господ, Който сътвори – сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел. (96:1–5)
След това Пророка на Аллах се върнал вкъщи и целият треперел. Влязъл при съпругата си Хадиджа бинт Хуайлид, Аллах да е доволен от нея, и извикал:
„Загърнете ме, загърнете ме!“
Загърнали го; ужасът му отминал и той казал на Хадиджа:
– Страхувах се за себе си.
А тя му отвърнала:
– Не, кълна се в Аллах! Аллах никога няма да те изостави. Поддържаш роднинските връзки, жертваш се за другите, подкрепяш, почиташ гости, защитаваш имащия право. После Хадиджа го завела при Уарака ибн Науфал ибн Асад ибн Абд Узза – неин братовчед по бащина линия. През Джахилията приел християнството, пишел на староеврейски и преписвал от Евангелието. Уарака бил възрастен и сляп.
Хадиджа му рекла:
– Братовчеде! Чуй какво ще ти каже синът на твоя брат!
Уарака попитал Мухаммед (с.а.с):
– Сине на брат ми, какво видя?
Пратеника на Аллах му разказал какво е видял. Тогава Уарака му рекъл:
– Това е законът, който Аллах низпосла на Муса. О, де да бях по-силен и по-млад! Де да можех да поживея повече, защото твоят народ ще те прогони.
Пратеника на Аллах се учудил:
– Ще ме прогонят ли?
А Урака му отвърнал:
– Да! Досега не е идвал човек, който да донесе онова, което ти донесе, и да не го смятат за враг. Ако доживеех до този твой ден, щях да бъда на твоя страна и да те подкрепя.
Не след дълго Уарака починал. Откровението било прекъснато.

Пророчеството и история на първото откровение

Сега ще разкажем кога Мухаммед започва мисията си на Пророк и кога за първи път на Пророка било низпослано откровението. Случило се през месец рамадан в нощта на Предопределението. Всевишният Аллах казал: „Рамадан е месецът, през който е низпослан Коранът“ (2:185). Казал е също: „Ние го низпослахме  нощта на Могъществото (Предопределението)“ (97:1). Според достоверните хадиси това е било през нощта на понеделник преди зазоряване.И понеже нощта на Предопределението се пада през нечетните дати от последните десет нощи на месец рамадан, научно е доказано, че денят е понеделник от месец рамадан на въпросната година – двайсет и първият ден. Следователно мисията на пророчеството Мухаммед (с.а.с) започва през двайсет и първата нощ на месец рамадан през четирийсет и първата година от рождението му. Датата съответства на 10 август 610 г. след Хр. Тогава Мухаммед (с.а.с) бил на четирийсет години, шест месеца и дванайсет дена по лунния календар. По слънчевия календар възрастта му съответства на трийсет и девет години, три месеца и двайсет и два дена. По слънчевия календар мисията му започва в началото на четирийсетата му годишнина.

Прекъсване на откровението и възобновяването му

След първото низпославане в пещерата на планината Хира откровението прекъснало  за известно време. Пратеника на Аллах изпаднал в голямо униние и тъга. Ала прекъсването било полезно, защото тогава той спрял да се страхува, укрепнал за делото си и се подготвил да понесе отново подобно нещо; то породило у него копнеж и очакване. И той започнал да очаква откровението да му се яви втори път.
След посещението при Уарака ибн Науфал Пророка се върнал в Хира, за да
продължи уединението си в пещерата. Останал тук до края на месец рамадан.
Месецът изтекъл, усамотението му приключило и на сутринта в началото на месец шаууал слязъл от планината, за да се върне в Мекка, както правел обикновено.
Пророка разказвал:

– Когато навлязох в долината, тоест озовах се по средата, чух вик. Погледнах надясно и не видях нищо, погледнах наляво и не видях нищо, погледнах пред се си и не видях нищо, погледнах зад себе си и не видях нищо. Повдигнах глава и видях как ангел от Хира идва към мен, седнал върху трон между небето и земята. Разтреперих се от ужас при тази гледка и паднах на земята. После отидох при Хадиджа и извиках: „Загърнете ме, загърнете ме, завийте ме и ме облейте със студена вода.“ Завиха ме и ме обляха със студена вода. Тогава ми бяха низпослани знаменията: „О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай, и твоя Господ възвеличавай, и дрехите си почиствай, и скверността отбягвай“ (74:1–5).

Това се случило, преди молитвата да стане задължителна. После откровението
продължило.
Тези знамения са началото пророчеството му. Низпослани са по-късно от
знаменията, които го обявяват за Пророк, и идват, когато откровението започва отново. Те съдържат два вида отговорности и съобщават какво да се прави:
Първото му задължение е да възвестява и предупреждава. Това се съдържа в думите на Всевишния „Стани и предупреждавай!“ (74:2) Значението им е да
предупреждава хората за мъчението на Аллах, ако не се отвърнат от заблудата, от отклонението от пътя и не спрат да се прекланят пред други освен пред Всевишния Аллах, ако Го съдружават в същност и качества, в правото и действия.
Второто задължение е да прилага повелите на Преславния и Всевишен Аллах, да се придържа към тях, за да заслужи милостта на Аллах и да стане пример за онзи, който вярва в Него. Това проличава от следващите знамения: И твоя Господ възвеличавай, което значи, да се възвеличава и почита само Аллах и да не Го съдружава с нищо. Словата Му и дрехите си почиствай ясно показват, че дрехите и тялото трябва да са чисти, защото не е редно който възвеличава Аллах и стои пред Него да не е чист. Словата Му И скверността отбягвай означават да се страни от онова, което предизвиква гнева на Аллах и Неговото мъчение. Това ще стане чрез покорство и отхвърляне на неподчинението. Словата на Аллах: „И давайки, не се стреми да получиш в повече” означават да не вършиш добро в стремеж за още по-
добро в този свят.
Последното знамение известява, че когато Мухаммед (с.а.с) отхвърли вярванията им, неговият народ ще му причини страдания. Затова е повелено: „И в името на твоя Господ бъди търпелив!“ (74:7)

Призивът

След низпославането на тези знамения Пратеника на Аллах започнал да призовава към Преславния и Всевишен Аллах. Хората от неговия народ били груби; нямали религия, а се прекланяли пред идоли и кумири. Оправдавали се, че правят онова, което са правели и дедите им, липсвали им нрави – следвали само славата и гордостта; за решаване на споровете виждали един начин – да се хванат за меча. Аллах избрал Мухаммед (с.а.с) да започне да призовава тайно и да се обръща само към онзи, когото познава като добър човек, който обича истината, да може сигурно да разчита на него и да му се доверява; и преди другите да започне с хората от своето семейство, роднините и приятелите си.

Първите мюсюлмани

Когато Мухаммед (с.а.с) отправил своя призив, първи му повярвали хората, на които Всевишният Аллах бил отредил да бъдат предводители към щастие и добро.
1. Първа била съпругата му и майка на вярващите Хадиджа бинт Хуайлид, Аллах да е доволен от нея. Тя го познавала отблизо и станала свидетел на
предзнаменованията на пророчеството му. Хадиджа очаквала Пратеника на Аллах да се превърне в Пророк на тази умма. Разговорът с Уарака напълно я убедил, че в пещерата на Хира свише се е явил Джибрил, мир нему, и че е донесъл със себе си откровението за мисията на Пророк. Освен това със собствените си очи видяла какво се случило с Мухаммед (с.а.с) при низпославането на първите знамения от сура „Обвиващият се“. Затова е естествено тя да е първата от вярващите.
2. Пророка побързал да отиде при скъпия си приятел Абу Бакр Всеправдивия, Аллах да е доволен от него, за да му съобщи, че Аллах го е удостоил да бъде Пророк и Пратеник. После го призовал към вяра в Аллах. И Абу Бакр засвидетелствал без колебание и объркване. Той безспорно е първият вярващ сред мъжете. Бил с две години по-малък от Мухаммед (с.а.с), негов отколешен другар и знаел всичките му съкровени и явни желания. Вярата на Абу Бакр е най-справедливият свидетел за лоялността му към Пратеника на Аллах.
3. От първите, повярвали в него, бил Али ибн Абу Талиб, Аллах да е доволен от него. Мухаммед (с.а.с) бил негов настойник. Али живеел в дома му, Пратеника на Аллах го хранил, поил го и се грижил за него, защото глад сполетял курайшите. Абу Талиб имал много деца и обеднял, затова Аббас се грижил за сина му Джаафар, а Пророка – за Али. За Мухаммед (с.а.с) Али бил като роден син. Когато Пратеника получил откровението за мисията на Пророк, Али вече бил пълнолетен. Според други бил на десет години. Следвал Пророка във всичките му дела; когато го призовал да приеме исляма, веднага приел. Той е първият младеж, който му повярвал.
4. Сред първите, отзовали се на ислямския призив, бил и освободеният му роб Зайд ибн Хариса ибн Шарахил Калби. През Джахилията го пленили и продали. Купил го Хаким ибн Хизам, после го подарил на леля си Хадиджа. Тя пък го подарила на Мухаммед (с.а.с). Бащата и чичото на Зайд научили за това, дошли при Пратеника на Аллах и помолили за благоволението да го откупят. Пратеника на Аллах повикал Зайд и му казал да избира: или да си тръгне с баща си и чичо си, или да остане при него. Зайд го предпочел пред роднините си. Тогава Пратеника на Аллах отишъл при големците на курайшите и казал:
– Засвидетелствайте, че това е мой син; той ще бъде мой наследник, а аз негов.
Това се случило, преди Мухаммед (с.а.с) да стане Пророк. Затова до установяването на исляма той се казвал Зайд ибн Мухаммед (Зайд, син на Мухаммед). Осиновяването обаче било отменено и той се наричал Зайд ибн Хариса.
И четиримата приели исляма в един ден – деня, когато на Пратеника на Аллах му било повелено да предупреждава и той започнал да призовава към Аллах. За всеки от четиримата се казва, че именно той пръв е приел исляма.
След това Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, започнал да призовава активно към Аллах и станал най-верният помощник на Пратеника на Аллах в неговата мисията.
Абу Бакр бил добродетелен, дружелюбен и обичан, благороден, щедър, великодушен и достоен. Просвещавал хората относно родословието и историята на арабите. От неговото племе му подражавали заради благия му характер и добрините му, заради знанията и благородството му, заради успешната му търговия и щедрост, заради отношението му към другите. Той призовавал към исляма всеки свой съплеменник, който се отличавал с добрина и в когото имал доверие. На този призив откликнали мнозина знатни люде начело с Осман ибн Аффан Умауи, Зубайр ибн Ауам Асади,
Абдуррахман ибн Ауф Зухри, Саад ибн Абу Уаккас Зухри, Талха ибн Убайдуллах Тайми. Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, им разяснил какво е ислямът, завел ги при Пророка и всички станали мюсюлмани.
Последвали ги Абу Убайда Амир ибн Джаррах, който стоял начело на тази група, Абу Салама ибн Абдуласад и жена му Умм Салама, Аркам ибн Абу Аркам, Осман ибн Мазун и двамата му братя Кудама и Абдуллах, синове на Мазун, Убайда ибн Харис ибн Мутталиб ибн Абдуманаф, Саид ибн Зайд ибн Амр ибн Нафил и жена му Фатима бинт Хаттаб, сестра на Омар ибн Хаттаб, Хаббаб ибн Арат, Джаафар ибн Абу Талиб и жена му Асма бинт Умайс, Халид ибн Саид ибн Ас, жена му Амина бинт Халаф и брат му Амр ибн Саид ибн Ас, Хатиб ибн Харис, жена му Фатима бинт Муджаллал, брат му Хуттаб ибн Харис с жена си Факиха бинт Ясар, другият му брат Муаммар ибн Харис, Мутталиб ибн Азхар и жена му Рамла бинт Абу Ауф, Нуайм ибн Абдуллах ибн Асид Нуххам. Всички те са от различни родове и колена на племето курайш.
Сред първите мюсюлмани извън курайшите били Абдуллах ибн Масуд Хазли, Масуд ибн Рабиа Кари, Абдуллах ибн Джахш и брат му Абу Ахмад ибн Джахш, Сухайб ибн Синан Руми, Аммар ибн Ясир Унси, баща му Ясир, майка му Сумайя, както и Амир ибн Фухайра.
Сред първите жени, приели исляма, освен вече споменатите са Умм Айман Барака Хабашийя – някогашната бавачка на Пратеника на Аллах и негова освободена робиня; Умм Фадл Лубаба Кубра, дъщеря на Харис Хилалия, съпруга на Аббас ибн Абдулмутталиб, и Асма, дъщеря на Абу Бакр, Всеправдивия, Аллах да е доволен от него.
Тези хора, приели исляма, са известни като „първите предшественици“.
Научните изследвания показват, че „първите предшественици“ са около сто и
трийсет сподвижници на Пророка. Не се знае със сигурност обаче дали всички са приели исляма, преди Мухаммед (с.а.с) да започне открито да проповядва, или след това.

Служенето на вярващите и просвещаванетоим във вярата

След началото на сура „Ал-Муддассир“ (74) откровението продължило. Казва се, че след тази сура първо била низпослана сура „Ал-Фатиха. Тя съчетава
възхвалата на Аллах и зова; съдържа всички важни цели на Свещения Коран и исляма; указва, че първото от служението, което Пророка повелява, е молитвата.
Молитвата включвала два ракат сутрин и два – вечер. Това е низпослано от
Джибрил и той научил Пророка как да прави обредното обмиване и как да извършва молитва (салат).
Чистотата (ат-тахара) е отличителен белег на вярващите. Обмиването е условие за молитвата. Сура „Ал-Фатиха“ е основа на молитвата. Източници на молитвата са възхвалата и прославата на Аллах. Молитвата била служение, което вярващите спазвали и изпълнявали далеч от хорските погледи скрито по безлюдни места.
Не е известно през първите дни на исляма те да са имали други служения, повели и указания. Единствено откровението им е разяснявало всички страни на единобожието и е разпалвало желанието им да пречистят душите си, подтиквало ги е към морални добродетели, описвало им е Рая и Ада, поучавало ги е с красноречиви наставления, които разтварят гърдите и хранят душите.
Пророка ги пречиствал и ги учил на Книгата и на мъдростта, подбуждал ги към
състояние на сърдечна и морална чистота, към духовни добродетели, към искрени отношения. С една дума – извел ги от мрака към светлината. Водил ги по Правия път, възпитавал ги да се придържат към религията на Аллах, т.е. да се привържат за въжето на Аллах, да бъдат непоколебими към повелите на Аллах и благочестиво да ги спазват.
Така изминали три години. Призивът все още се отправял само към отделни хора.
Пророка не говорел публично по събрания и срещи. И въпреки това курайшите
научили за него. Някои се отнасяли отрицателно и се настроили враждебно към част от вярващите, но, общо взето, не им обръщали внимание, защото Пратеника на Аллах не говорел срещу божествата им.

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."