вторник, 28 декември 2010 г.

Начало на явния призив

Призив към най-близките роднини 

Три години Пратеника на Аллах отправял своя призив към отделни хора и установил, че в него внимателно се вслушват и праведници от самите курайши, и от други племена; че този призив открива пътищата за тях. Тогава възникнала възможност да се обяви публично низпосланото от Всевишния Аллах на Неговия пратеник: 
„Предупреди и най-близките си роднини, и спусни крилото си над вярващите, които те последват! А ако ти се противят, кажи: „Далеч съм от онова, което вършите“ (26: 214–216). Пророка събрал най-близките си роднини от рода Хашим и неколцина от рода Мутталиб и след като възхвалил Аллах и изрекъл свидетелството, казал: 
– Знайте, че този, на когото му е дадено предводителство, не изрича лъжа. Кълна се, че няма друг бог освен Аллах! Аз съм Пратеник на Аллах както при вас, така и при хората изобщо. Кълна се в Аллах: вие ще умрете, както се унасяте в сън, и ще бъдете възкресени, както се събуждате от сън; ще ви бъде потърсена сметка за това, което правите, и ще бъдете възнаградени за доброто с добро и за злото – със зло. 
Последствието е вечен Рай или вечен Огън.
Хората приели кротко неговия призив помежду си, само чичо му Абу Лахаб извикал:
– Хванете го, преди всички араби да се съберат срещу него. Ако го оставите, ще се унижите. Ако го защитите, ще бъдете убити. 
Тогава Абу Талиб казал:
– Кълна се в Аллах, ще го защитаваме, докато сме живи! – И добавил:
– Прави каквото ти е повелено. Кълна се в Аллах, ще продължавам да те пазя и защитавам, но не съм готов да се разделя с религията на Абдулмутталиб. 

На възвишението Сафа

В това време били низпослани думите на Всевишния:
„Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!“ (15:94). Същия ден Пратеника на Аллах се изкачил на възвишението Сафа и високо извикал : О, Сабаха! С тази дума курайшите предупреждавали за предстоящо нападение или известявали, че ще се случи нещо велико. 
После започнал да се обръща към родовете на племето курайш и да ги призовава род по род: 
– О, синове на Фахр! О, синове на Ади! О, синове на еди кой си! О, синове на Абдуманаф! О, синове на Абдулмутталиб!
Курайшите го чули и попитали:
– Кой вика така?
Отвърнал им:
– Мухаммед (с.а.с).
Хората побързали да отидат при него. Който не можел, изпращал някого, за да види какво става. 
Когато се събрали, Мухаммед (с.а.с) попитал:
– Как мислите? Ако ви кажа, че в долината в подножието на планината има конници, които искат да ви нападнат, ще ми повярвате ли? 
Отвърнали му:
– Да. Досега не си ни лъгал. Досега си ни казвал само истината.
Тогава продължил:
– Предупреждавам за огромното мъчение, което наистина ще се случи. Ние тук сме като човека, който вижда врага и се втурва да предупреди народа си. 
След това ги призовал да свидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че
Мухаммед (с.а.с) е Пратеника на Аллах. Обяснил им, че това слово е същността за този свят и спасение за отвъдния. Предупредил ги и им оповестил, че Аллах ще ги накаже, ако продължат да Го съдружават, ако не повярват в онова, което Аллах му е низпослал, и че макар той да е Негов пратеник, няма да ги спаси от наказанието и с нищо не може да ги избави от Аллах. 
Известил всички за това предупреждение, после го повторил поотделно за всеки род: 
– О, курайши! Изкупете душите си от Аллах! Спасете се от Огъня, защото аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза и с нищо не мога да ви избавя от Аллах. 
О, синове на Кааб ибн Луай! Спасете се от Огъня, защото аз нито мога да ви
навредя, нито да ви бъда от полза!
О, синове на Мурра ибн Кааб! Спасете се от Огъня!
О, вие от синовете на Касай! Спасете се от Огъня, защото аз нито мога да ви
навредя, нито да ви бъда от полза.
О, синове на Абдушамс! Спасете се от Огъня!
О, синове на Абдуманаф! Спасете се от Огъня, защото аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза. 
О, синове на Хашим! Спасете се от Огъня!
О, синове на Абдулмуталлиб! Спасете се от Огъня, защото аз нито мога да ви
навредя, нито да ви бъда от полза и с нищо не мога да ви избавя от Аллах. Искайте от мен колкото искате от това, което притежавам, но не мога да ви спася от мъчението на Аллах. 
О, Аббас ибн Абдулмуталлиб! И теб с нищо не мога да те избавя от Аллах.
О, Сафийя, дъщеря на Абдулмуталлиб! Ти си леля на Пратеника на Аллах! И теб с нищо не мога да те избавя от Аллах. 
О, Фатима, дъщеря на Мухаммед (с.а.с), Пратеника на Аллах! Искай от мен колкото пожелаеш от имота, който имам, но с нищо не мога да те избавя от Аллах. С нищо не мога да ви избавя, освен да потвърдя кръвната си връзка с вас. 

Когато свършил с това обръщение, хората се разотишли. Не се споменава дали са възразили, или подкрепили чутото. Съобщава се единствено, че Абу Лахаб се отнесъл зле с Пророка, като казал: 
– С теб ли ще си губим деня. Затова ли ни събра?
Тогава е низпослано знамението
„Да се погубят двете ръце на Абу Лахаб! И той да се погуби!“ (111:1) 
Обикновените курайши били обзети от почуда и удивление. Предупреждението ги изненадало и не могли да решат каква позиция да заемат. След като се върнали по домовете си, когато се успокоили и дошли на себе си, възгордели се и се отнесли към призива и предупреждението с пренебрежение и насмешка. Минел ли Пророка край насъбрали се хора, те му се подигравали: 
– Това ли е онзи, дето Аллах го проводил за пратеник? Това ли е синът на Абу Кабша? Той ли носи вести от Небето? 
И други подобни.
Абу Кабша е един от прадедите на Пророка по майчина линия. Изповядвал религия, различна от тази на курайшите – бил избрал християнството. Затова, когато Пророка призовавал хората да приемат религия, различна от тяхната, те го оприличавали на Абу Кабша. Така изразявали своя упрек и презрение и го обругавали. 
Пророка продължил да призовава към исляма. Правел го открито по събиранията на курайшите, рецитирал им Книгата на Аллах и ги зовял към онова, към което призовавали пратениците:
„О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него“ (11:84). Започнал да извършва молитва пред очите им, молел се на всеослушание в двора на Кааба посред бял ден. 
Някои приели призива му. Мнозина приели вярата в Аллах постепенно, един след друг. И така между мюсюлманите и техните роднини, които не приели исляма, се зародила ненавист и отчуждение. 

Курайшите се съвещават как да предпазят поклонниците от призива. 

Курайшите се отвращавали от всичко това; то им се струвало много лошо. А до
началото на хадж оставали броени дни и те били дълбоко загрижени за поклонниците. Неколцина курайши се събрали и отишли при Уалид ибн Мугира, възрастен и уважаван човек. Той им казал: 
– О, курайши! Сезонът на поклонничеството дойде и при вас ще пристигнат
делегации от араби. Вече са чули историята с вашия съплеменник. За да нямате разногласие, уточнете общо мнение, та да не се опровергавате един друг. 
– Ти кажи и ние ще го приемем – отвърнали те.
– Не, вие ще кажете. Хайде, слушам ви.
– Ще кажем, че е гадател.
Уалид рекъл:
– Не е гадател. Виждали сме гадатели. Не бръщолеви като тях, а и не говори в рими.
– Ще кажем, че е луд.
– Не е луд, виждали сме и познаваме лудостта. Не го мори лудост него. Свещеният Коран нито е негова фантазия, нито някакви подбуди. 
– Ще кажем, че е поет.
– Не е поет. Познаваме цялата поезия с всякакви стихотворни стъпки: раджаз,
хазадж, карид, макбуд, мабсут. Не, не е поет.
– Ще кажем, че е магьосник.
– Не е магьосник. Виждали сме и магьосници, и магии. Той нито прави магии, нито ги разваля. 
– Тогава какво ще кажем?
Той им отвърнал:
– Кълна се в Аллах, думите му наистина са сладки и красиви. Коренът им е като фурмов ствол, а клоните им са като плодовете, които се берат. Каквото и да кажете от тези неща, ще се знае, че не е вярно. Най-добре е да кажете, че е магьосник, а думите му са магия, с която разделя човека от баща му, от брат му, от жена му и от рода му. 
И така, те си тръгнали с това решение. После седнали да причакват поклонниците по пътя. Не минал човек край тях, без да го предупредят и да му разкажат за Мухаммед (с.а.с). По този начин хората научили за Пророка, преди да го видят и чуят. 
Настъпили дните за поклонението хадж и Мухаммед (с.а.с) излязъл сред стеклите се поклонници в техните станове и чадъри и ги призовал към исляма. Обръщал се към тях с думите: 
– Хора, кажете: Няма друг Бог освен Аллах, и ще сполучите!
А Абу Лахаб го следвал, изобличавал го в лъжа и го обиждал. Така по време на това поклонничество арабите узнали за делото на Пратеника на Аллах и неговото име се разнесло навсякъде по родните им места. 

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации