вторник, 18 януари 2011 г.

ДЕЦАТА НА ХХI ВEK


Знаещи, можещи, нахъсани и амбициозни – това са децата на новото столетие. Деца, на които не им се ”опъва” нито една нова технология, деца, които със своите умения могат да разбият не една и две компютърни системи. И няма нищо лошо в това поколението, което израства, да бъде напреднало, но като че ли този технически напредък е за сметка на морала и нравствеността на децата ни. С носталгия си спомням дните на моето детство – колко бяха истински игрите ни, колко бяха интересни приказките, които ни разказваха и книгите, които четяхме. Но времето лети и обществото се променя, наблюдаваме пълен крах на патриархалното мислене и пропадане на морала. Децата живеят в общество на агресия, общество без вяра, в общество, в което безнаказаността е нещо нормално. Когато вярата липсва и детето знае, че и за най-лошата си постьпка няма да бъде наказано, то започва да върши своеволия. Съществуват редица закони и институции, които защитават правата на децата и в това няма нищо лошо, когато действията им са координирани с действията на родителите и обществото. Родителите са тези, които дават първи насоки и първи житейски уроци на своите рожби. И в зависимост от това какви са родителите, децата формират своя характер и своята личност. Човек, колкото и книги да прочете, колкото и формули да приложи не може да формира по „калъп” детето си. Страшно са много страничните фактори, които влияят върху характера и личността на детето. Телевизията бълва анимация след анимация и „залепено” за телевизионния екран, детето като попивателна хартия  попива това, което му поднасят анимационните герои – боеве, битки, войни, злоба, ненавист и т.н. Рядкост са филмите, които показват добротата и любовта между хората.
Ние възрастните трудно успяваме да крачим наред с новостите, а как тогава те успяват? – Може би с цената на тяхното детство.
Днес рядко може да видим улисани в игри деца по улиците, на детските площадки и на стадионите. Навремето имаше извънкласни форми на обучение, кръжоци, тренировъчни зали и салони за танци. Тогава държавата беше загрижена за подрастващите, днес същатата тази държава, като че ли нехае за тях, криейки се зад паравана наречен икономическа криза. Почти не се отделят средства за спорт, за площадки и вместо да бъдат ангажирани с някаква дейност, децата ни бездействат. Тук се сещам за нещо ужасно, за което ние родителите дори не искаме да мислим. Неангажирани, без цели децата попадат в ръцете на мръсни пласьори, които с пликче в ръка им обещават непреживявани до този момент емоции и сбъдване на най-съкровените им мечти. Но как? С помощта на розово хапче, лека трева или  твърда дрога.  Господ да пази децата ни да попаднат под въздействието на тези неща.
Те – нашето бъдеще – никога няма да приличат на нас, винаги ще бъдат крачка пред нас, но нека да им помогнем да бъдат с богата душевност, отворени към света и със силна вяра в сърцата. Защото няма религия, която да учи своите последователи на лоши неща. Вземете Библията, Евангелията и Корана и ще прочетете: не кради, не убивай, не накърнявай честа на околните, дори не пречи, ако не можеш да помогнеш, бъди добър с хората и т.н. И ако успеем да научим децата си на тези прости неща – да бъдат добри, да обичат хората и живота, да не посягат към забраненото и да се борят със злото, може да се гордеем, че сме постигнали много.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации