Ибрахим Хевит
Сурогацията (присаждане на оплодена яйцеклетка в утробата на друга жена) е сравнително нов метод възникнал в резултат на напредъка на генното инженерство.
От всички налични материали по този въпрос става ясно че той се основава на хуманистична, светска гледна точка. Правните положения по този въпрос се основават на прокарани от човека закони, които подлежат на промяна с цел да паснат на обществения климат.
В исляма законите, които регулират семейния живот, са извлечени от Свещения Коран и Сунната или от основните правила, произлизащи от тях. Така че е немислимо тези закони и правила да бъдат променени.
Съобразно категоричните правила на ислямската законова уредба (шарията) физическа връзка между мъж и жена е допустима само в рамките на брака. Децата от брака имат неоспоримото право на майчинство и бащинство от брачната двойка. Ислямските закони за наследството изискват абсолютна яснота по въпроса за родителството.
На никой мюсюлманин не е позволено да дарява сперма на жена, която не му е законна съпруга и съответно жената няма право да дарява яйцеклетка на друга жена.
Никой няма право да си приписва дете, което не е заченато по законен начин между съпруг и съпруга.
Ако една жена износи дете на друга, то законно детето принадлежи на тази която го е износила и родила и другата няма никакви права над него.
Проблемът е около въпроса как жената, която ще ражда, фактически е забременяла. По какъв начин е поставен ембриона в утробата й. Ако става въпрос за брачна двойка, при която съпругата не е способна да има дете и сурогатната майка, е изкуствено заченала със сперма от мъжа на тази двойка, това не е приемливо, тъй като по определение е прелюбодейство. На мюсюлманката е позволено да зачене единствено от законния си съпруг. Подобен е случаят с безплоден мъж, чиято съпруга зачева от друг - това също се определя като прелюбодеяние. Даряването на сперма и съхраняването й в банки са незаконни според Ислямското право.
Ако жена износва ембрион, заченат от друга двойка, тогава детето принадлежи на нея - сурогатната майка. Никой не може да претендира за родителски права над дете, освен жената която го е износила и нейния съпруг. По този въпрос Пророкът (сас) казва: “Детето принадлежи на (брачното) ложе ( т.е на брачната двойка). А за прелюбодееца е камъка.” (Ал Бухари)
С други думи, ако някой претендира, че е бащата на дете, заченато от омъжена жена, детето принадлежи на съпругът на жената. Доколкото съпругът на сурогатната майка не отрича бащинството си над това дете, то се счита за негово.
Трябва да се има предвид, че в подобни случаи съжденията са обект на външни доказателства. Съдиите нямат способността да вникват в сърцата. Това което зависи от тях е да прегледат доказателствата и да поверят останалото на Аллах.
На неомъжена жена не се позволява да износва деца (така че дори сурогацията да беше позволена в Исляма, сурогатната майка би трябвало да е омъжена) ако тя не претендира че била изнасилена и престъплението е доказано. По този начина тя бива предпазена от наказанието за прелюбодейците и детето ще носи нейното име, а не това на насилника.
От тук се вижда, че сурогацията е несъвместима с ислямските закони и то в повече от един аспект, и носи много незаконни и неморални усложнения. Всеки, който прибягва до нея извършва голям грях, детето принадлежи на майката, която го износва, а не на “истинската майка”. Ето защо в ислямското общество не бива да се допуска сурогатното майчинство.
Съобразно категоричните правила на ислямската законова уредба (шарията) физическа връзка между мъж и жена е допустима само в рамките на брака. Децата от брака имат неоспоримото право на майчинство и бащинство от брачната двойка. Ислямските закони за наследството изискват абсолютна яснота по въпроса за родителството.
На никой мюсюлманин не е позволено да дарява сперма на жена, която не му е законна съпруга и съответно жената няма право да дарява яйцеклетка на друга жена.
Никой няма право да си приписва дете, което не е заченато по законен начин между съпруг и съпруга.
Ако една жена износи дете на друга, то законно детето принадлежи на тази която го е износила и родила и другата няма никакви права над него.
Проблемът е около въпроса как жената, която ще ражда, фактически е забременяла. По какъв начин е поставен ембриона в утробата й. Ако става въпрос за брачна двойка, при която съпругата не е способна да има дете и сурогатната майка, е изкуствено заченала със сперма от мъжа на тази двойка, това не е приемливо, тъй като по определение е прелюбодейство. На мюсюлманката е позволено да зачене единствено от законния си съпруг. Подобен е случаят с безплоден мъж, чиято съпруга зачева от друг - това също се определя като прелюбодеяние. Даряването на сперма и съхраняването й в банки са незаконни според Ислямското право.
Ако жена износва ембрион, заченат от друга двойка, тогава детето принадлежи на нея - сурогатната майка. Никой не може да претендира за родителски права над дете, освен жената която го е износила и нейния съпруг. По този въпрос Пророкът (сас) казва: “Детето принадлежи на (брачното) ложе ( т.е на брачната двойка). А за прелюбодееца е камъка.” (Ал Бухари)
С други думи, ако някой претендира, че е бащата на дете, заченато от омъжена жена, детето принадлежи на съпругът на жената. Доколкото съпругът на сурогатната майка не отрича бащинството си над това дете, то се счита за негово.
Трябва да се има предвид, че в подобни случаи съжденията са обект на външни доказателства. Съдиите нямат способността да вникват в сърцата. Това което зависи от тях е да прегледат доказателствата и да поверят останалото на Аллах.
На неомъжена жена не се позволява да износва деца (така че дори сурогацията да беше позволена в Исляма, сурогатната майка би трябвало да е омъжена) ако тя не претендира че била изнасилена и престъплението е доказано. По този начина тя бива предпазена от наказанието за прелюбодейците и детето ще носи нейното име, а не това на насилника.
От тук се вижда, че сурогацията е несъвместима с ислямските закони и то в повече от един аспект, и носи много незаконни и неморални усложнения. Всеки, който прибягва до нея извършва голям грях, детето принадлежи на майката, която го износва, а не на “истинската майка”. Ето защо в ислямското общество не бива да се допуска сурогатното майчинство.
Подготвено от покойния Д-р Саид М. Ад Дарш
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).