вторник, 11 януари 2011 г.

Всевъзможни начини за противопоставяне на призива

Сезонът за хадж свършил. курайшите се върнали по домовете си и се успокоили: смятали, че са преодолели затрудненията с Пратеника на Аллах, който зовял към единобожие. Разсъждавали и се допитвали помежду си, после измислили всевъзможни начини как да се противопоставят на този призив, за да го унищожат. Накратко ще споменем някои от тях: 

Първо: Продължили да множат подигравките и насмешките:

Целта им била да обезкуражат Пратеника на Аллах и мюсюлманите; да омаломощят духовните им сили. Обвинявали Пратеника на Аллах, че е омагьосан, че е полудял поет, че е гадател, споходен от сатаната, че е лъжец, магьосник, слабоумен дърдорко и други подобни нападки и клевети. А когато го видели да се задава, го гледали с ненавист и гняв, както е казал Всевишния Аллах: И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд”. (68:51). Срещали ли го и му се присмивали: Този ли приказва за вашите богове? (21:36)
А когато виждали неговите сподвижници обезсилени, питали: Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства? (6:53), но както е казал Всевишния Аллах: Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях, си смигваха. И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени. И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени”. (83:29-32).
Все повече му се присмивали и подигравали, обиждали го и го вземали на подбив. Това дълбоко наранявало душата на Мухаммед(сас) , както е казал Всевишния Аллах: И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. (15:97). След това Всевишния Аллах го подкрепил и му обяснил как да се справи с това притеснение: Но прославяй с възхвала твоя Господ и бъди от покланящите се! И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното! (15:98-99). А преди това му обяснил в какво да търси утеха: Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците, които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят. (15:95-99). Известил го, че техните действия ще се превърнат в зло срещу тях: Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на което се подиграваха. (6:10, 21:41).

Второ: Възпирали хората да слушат Пророка:

Курайшите решили да предизвикват смут, да вдигат шум и да прогонват хората, щом видят че Мухаммед се готви да ги призове към Аллах; решили да не му оставят възможност да обяснява към какво призовава. Така се уговорили да правят. По този повод са думите на Всевишния Аллах: И казаха неверниците: “Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там, [където го четат], за да надвиете вие!” (41:26). Продължавали упорито и ожесточено да постъпват по този начин, затова Пратеника на Аллах успял за пръв път да чете от Свещения Коран пред събралото се множество чак през месец рамадан на петата година от низпославането на мисията. Това била сура Звездата (53).
Щом чуели Мухаммед(сас) да чете Свещения Коран по време на молитва- най-често го четял в нощната си молитва, – започвали да ругаят Свещения Коран, Онзи, Който го низпослал и който го донесъл. Тогава Всевишния Аллах низпослал знамението: И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито я шепни, а потърси среден път в това! (17:110).
Ан-Надр ибн ал-Харис заминал за ал-Хира и аш-Шам. Там научил народни приказки за тамошните царе и принцове като Рустам и Исфандияр. Когато се върнал, започнал да устройва сбирки, на които ги разказвал и така отклонявал хората да слушат Пророка. Щом чуел, че някъде са се събрали и там е и Пратеника на Аллах за да прославя Аллах, той събирал набързо хората и им разказвал приказки, а после питал:
– С какво Мухаммед е по–добър разказвач от мен?
След това предприел и други мерки. Купил една робиня – певица. И щом чуел, че някой искал да приеме исляма, тутакси му я изпращал с поръчението:
– Нагости го, напой го и го потопи в развлечения! Това е по–добро от призивите на Мухаммед. По този повод Всевишния Аллах низпослал знамението: А някои от хората купуват слова за забавление, за да отклоняват в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тях има унизително мъчение. (31:6).

Трето: Предизвиквали съмнения и усилено разпространявали лъжливи слухове:

Курайшите правили това много често и съвсем се усъвършенствали. Понякога твърдели, че Коранът представлява объркани сънища (12:44), тоест лъжливи сънища, които Мухаммед виждал през нощта и рецитирал през деня. Друг път – че “сам си го е измислил”. Или – че някакъв човек го обучава (16:103). Казвали също, че “това е само лъжа, която той си е измислил. И са му помогнали за нея други хора”(25:4), тоест, че той и неговите другари са участвали в създаването на Свещения Коран: И казват: “Легенди на предците! Накарал е да му ги препишат и му се диктуват сутрин и вечер” (25:5).
Понякога твърдели, че Мухаммед е обзет от джин или от сатана, който му спуска Свещения Коран, както джиновете и сатаните слизат при гадателите. Отговорът на Всевишния Аллах за това е: Кажи: “Да ви известя ли при кого слизат сатаните? Слизат при всеки клеветник, грешник” (26:221-222). Тоест, слизат при лъжеца, нечестивеца, омърсения с грехове. “Никога не съм ви лъгал, никога не сте откривали в постъпките му нечестивост. Защо тогава казвате, че Коранът е спуснат от сатаната?”
Твърдели още, че Мухаммед(сас) е обзет от някакъв лудост. Представял си някакви идеи, след това ги обличал в красиви, изящни слова, както правят поетите; че е поет и словото му е поезия. Отговорът на Всевишния Аллах за това е: Поетите ги следват заблудените. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина? И говорят, каквото не правят. (26:224-226). Нито една от тези три особености, с които се описват поетите, не е присъща на Пророка. Напротив, онези, които го следват, хора уравновесени и праведни в религията си, в морала, делата, поведението и отношението си с другите. В делата им няма и следа от заблуда. Мухаммед не бродел из долините, както бродели поетите, а призовавал към един Господ, към една религия и един път. Казвал само онова, което правел, и правел само онова, което казвал. Какво общо имал той с поезията и поетите? Къде били поезията и поетите в сравнение с него?

Четвърто: Разисквания и спорове:

Три въпроса озадачавали езичниците. И върху тях се основавало различието им с мюсюлманите относно религията. Това са: единобожието, посланието и възкресението след смъртта. Спорели и обсъждали помежду си тези въпроси.
Възкресението след смъртта ги карало да изпитват единствено учудване и удивление; смятали го невъзможно от гледна точка на разума и питали: Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени? А нима и древните ни предци? (37:16-17). Твърдели също, че Такова завръщане е невероятно. (50:3). Казвали: Да ви посочим ли човек, който ще ви съобщи, че след като напълно бъдете разпилени, ще бъдете отново сътворени. Той лъжа ли за Аллах измисля, или пък е луд? (34:7-8).
Казвали:
– Умираш, възкръсваш и после се сбираш в едно.
О, майко на А́мр, суеверие е то!
Аллах им отговорил по различни начини, чиито смисъл е, че хората са свидетели как на този свят угнетителят умира, без да е наказан за своя гнет; угнетеният умира, без да получи правото си от своя угнетител; праведният добротворец умира, преди да получи награда за добрината и праведността си; лошият умира, преди да е наказан за злините си. Ако след смъртта няма ден, в който хората отново ще бъдат съживени, за да се вземе от угнетителя и да се въздаде на угнетения, за да бъде награден праведникът добротворец и да бъде наказан лошият и нечестивият, за да се изравнят двете групи и да няма между тях разлика, то тогава угнетителят и лошият ще е по-щастлив от угнетения и от богобоязливия добротворец. А това е напълно неразбираемо и никак не е справедливо. И не може да се допусне, че Преславния Аллах ще построи системата на Своето творение върху подобен гнет и развала. Всевишния е казал: Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците? Какво ви е, така да отсъждате? (68:35-36). Казал е също: Нима онези, които вършат злини, смятат, че в живота им и в смъртта им ще ги сторим равни с онези, които вярват и вършат праведни дела? Колко лошо отсъждат! (45:21).
Колкото до това, че от гледна точка на разума невъзможно, отговорът е: Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето... (79:27). И: Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила. (46:33). А също: И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите? (56:62). Той е казал: Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го повторим – обещание от Нас. Ние непременно ще го направим. (21:104). Всевишният Аллах им напомня за първото сътворяване и, че повторното сътворяване е още по-лесно за Него (30:27). Той е казал: Нима ни затрудни първото сътворяване? Ала се съмняват те в новото сътворяване. (50:15).
Що се отнася до избирането на Мухаммед за Пратеник на Аллах, курайшите са се отнасяли със съмнение, макар че са познавали неговата честност, изключителна праведност и богобоязливост. Това е, защото смятали, че да си пророк и пратеник е нещо твърде сериозно и велико, за да се предостави на човек. Според тяхното убеждение посланичествотои пратеничеството са изключително високи степени, за да бъдат дадени на човек. И когато Мухаммед (сас) обявил, че е и Пророк, и Пратеник на Аллах, и ги призовал да повярват в това, езичниците се смутили и объркали: “Що за пратеник е този? Яде храна и ходи по пазарите.” (25:7). А Всевишния е казал: Да, учудиха се, че им се яви предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Това е чудно нещо.” (50:2). Рекоха: Аллах не низпосла нищо на човек. (6:91). 
Аллах опровергава това тяхно убеждение и им отговаря: Кажи: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората?” (6:91). И им разказа историите на посланиците и пратениците, какъв диалог се е водил между тях и народа им и как народът им не е признавал, че те са пратеници: “Вие сте само човеци, подобни на нас”. Казваха им техните пратеници: “Ние сме само човеци, подобни на вас. Но Аллах облагодетелства когото пожелае от Своите раби” (14:10-11). Всички пророци и пратеници са били човеци. Ако Пратеника бе ангел, то това нямаше да отговаря на целта на пратеничеството и на неговото дело, тъй като човекът не може да има за свой образец ангелите. А съмнението пак щеше да си остане. Всевишния е казал: И ако Пратеника сторехме ангел, щяхме да го сторим като човек и пак да им замъглим онова, което сами замъгляват (6:9).
И тъй като езичниците признавали, че Ибрахим, Исмаил и Муса, (мир за тях), са били пратеници и човеци , нямало как да упорстват в съмненията си, ала започнали да изразяват друго подозрение: “Не намери ли Аллах другиго да донесе Неговото послание, освен този нещастен сирак? Не може Аллах да е изоставил знатните и големците от благородните племена курайш и сакиф, и да е изпратил този. И рекоха: “Защо не бе низпослан този Коран на някой големец от двете селища?”- тоест от Мекка и ат-Таиф. Отговорът на Всевишния е: Нима те разпределят милостта на твоя Господ? (43:31-32). Това означава, че откровението, Коранът, посланичеството и пратеничеството са милост от Аллах и Аллах знае как да разпредели Своята милост, къде да я постави, на кого да я даде и кого да лиши от нея. Всевишния е казал: Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание (6:124).
След това курайшите изразили друго подозрение: който е пратеник, той е и един от земните царе и неговото царство е причина да бъде почитан от своите слуги, да има висок сан, да притежава свита, имения, пари, да тъне във великолепие, величие и други подобни, да върви със свита от пазачи и приближени, големци и благородници. А за какъв се мисли Мухаммед , щом си купува по пазарите залъка хляб и в същото време претендира, че е Пратеник на Аллах? Защо не му бе изпратен ангел, за да бъде с него предупредител? Или не му бъде спуснато съкровище, или не му се даде градина, от която да яде?” И казват угнетителите: “Вие следвате само един омагьосан човек”. (25:7-8).
Известно е, че Мухаммед (сас) е пророк изпратен на всички хора: на обикновените и на великите, на слабите и на силните, на прегрешилите и благородните, на робите и на свободните. Ако той разполагаше с онова, за което стана дума – великолепие, величие, свита от прислужници, големци и помощници – от това нямаше да се облагодетелстват слабите и обикновените. А те са мнозинството от хората. В такъв случай посланието не би било полезно, от него нямаше да има ползата, за която се споменава. Тоест това е достатъчно да опровергае съмнението им, че той е Пратеник. А почитта и високия сан, свитата и парите, които те са искали, противоречат на съдържанието на посланието, отправено към обикновените хора, а нали посланието е насочено към тях. 
След като курайшите получили отговор и на това подозрение, предприели друга крачка и започнали упорито и отчаяно да настояват те да получават знаменията. Между тях и Мухаммед (сас) се завързал спор, част от който ще ви предложим по- нататък. 
Въпросът с единобожието лежал в основата на различията. Езичниците приемали обединяването в едно на същността, качествата и действията на Преславния и Всевишния. Признавали Всевишния Аллах за Творец, създал небесата и земята и онова, което е между тях; че Той е Твореца на всяко нещо; че Той е Владетеля, в чиято ръка е царството небесно и земята, и онова, което е между тях и владее всяко нещо; че Той е Даващия препитанието на хората; Той храни добитъка и животните, и всяко живо същество; Той управлява делата в цялата Вселена. Той е Господа на небесата и на земята, и на онова, което е между тях; Той е Господа на Великия Трон, Господа на всяко нещо; Той покори слънцето, луната, звездите, планините, дърветата, животните, джиновете, хората и ангелите. Всички Му се подчиняват. Той покровителства онзи, когото пожелае, и го предпочита пред когото пожелае. И никога Той не е покровителстван. Той съживява и умъртвява, прави каквото пожелае и отрежда каквото пожелае и никой не ще остане извън Неговото отсъждане, и никой не ще промени това, което Той е отсъдил.
И след това откровено признание на обединяването в едно на същността, качествата и действията на Преславния и Всевишния Аллах, езичниците казвали, че Всевишния дава правото на някои от Своите приближени раби – пророци, пратеници, ближни, праведници – да се разпореждат с част от земните дела. С Негово позволение те се разпореждат например като даряват деца, отблъскват мъките, задоволяват нуждите, лекуват болните и други подобни. И Аллах им го дава заради тяхната близост с Него, заради високото им положение пред Него. Понеже Аллах им е дарил това разпореждане и тези добрини, те били задоволявали някои потребности на рабите чрез неведомото, правели предсказания за някои мъки, предотвратявали опасности и приближавали към Аллах онзи, от когото са доволни, и се застъпвали за него пред Аллах.
Въз основа на това свое твърдение езичниците превърнали пророците, аулиа и праведниците в посредник между тях и Аллах. И за да се приближават до тях, измислили разни действия, които изпълнявали, после им се молили и ги призовавали да задоволят нуждите им, търсили от тях помощ в бедите и се обръщали към тях в страховете си.
Сред действията, измислени за да се приближат до тях, е определянето на места за тези пророци или аулиа и праведници, където строяли храмове. Там поставяли техни статуи, изваяни според истински или въображаем образ. Върху гробовете на тези аулиа и праведници строели обител или им издигали статуи. После посещавали тези статуи и гробници, помазвали ги, търсили тяхната благословия, обикаляли ги, възвеличавали ги и ги възхвалявали; давали им обет и им принасяли жертви, та по този начин да се приближат до тях и да спечелят благосклонността им; обричали им всичко дарено от Аллах: реколтата, яденето и пиенето, животните и добитъка, златото, среброто, вещите и парите.
После занасяли реколтата, посевите, яденето и пиенето, златото, среброто, вещите и парите, на гробовете на тези праведници или пред статуите им и посредством пазители влизали в допир с тези гробове и обители. В повечето случаи нищо не можело да се приближи до тези места без тяхното посредничество.
За добитъка и животните имало определени начини. Понякога, в името на тези аулиа и праведници, ги обричали и освобождавали. Почитали тези животни и никой не им причинявал зло. Те пасели където пожелаели и обикаляли където искали. Освен това ги принасяли жертва пред кумирите на тези аулиа – например пред гробовете или на специално място – или ги принасяли в жертва на друго място, но споменавали имената им, вместо името на Преславния и Всевишния Аллах!
Всяка година един-два пъти устройвали тържества на тези аулиа и праведници. През определени дни се отправяли към гробниците и местата, от всички посоки се събирали там; устройвали им празници, на които измолвали благословия, извършвали помазване и обходи, принасяли жертви и други подобни. През този период от близо и далеч идвали и благородници, и простолюдие, та всеки да поднесе обета си и да получи онова, за което е помолил.
Езичниците постъпвали така, за да се приближат до тези аулиа и праведници и да им угодят; да ги превърнат в посредници между себе си и Аллах, да се помолят чрез тях на Аллах с убеждението, че те ги приближават повече към Аллах, и се застъпват пред Него за тях. След това се обръщали към тях с молитва и ги призовавали да задоволят потребностите им, да премахнат мъките им. Били убедени, че те чуват думите им и отговарят на призивите и молбите им; задоволяват потребностите им, облекчават ги от мъките им било самите те, било чрез застъпничеството им при Аллах.
Това е то съдружаването им с Аллах, преклонението им пред друг бог и приемането на други богове освен Аллах. Те приписват на Аллах съдружници. Тези аулиа, праведници и други подобни – те са боговете на езичниците.
Езичниците изключително много се ядосали на призива на Пророка да признаят, че Аллах е един, и да отхвърлят всичко техните божества. Смятали го за нещо сериозно и го отричали. За тях това било заговор, с който се цели не това, което се казва. Повтаряли:
- “Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително. И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява. Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.” (38:5-7).
Мухаммед продължил да призовава. Езичниците решили да защитят своето съдружаване и подхванали спорове, разисквания и обсъждания с мюсюлманите, за да преустановят по този начин призива към Аллах и да отстранят въздействието му върху мюсюлманите. Тогава срещу тях бил издигнат многостранен довод: “Откъде знаете, че Всевишния Аллах е дал на най-близките си раби да разполагат със света и те имат силата да задоволяват потребностите и да предсказват мъките? Запознати ли сте с неведомото? Или пък сте открили това в писание, което сте наследили от пророците или от хората на знанието?”
Всевишния е казал: Или при тях е неведомото и те записват? (52:41, 68:47).
Казал е също: “Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите истината!” (46:4).
И още: Кажи: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.” (6:148).
Било естествено езичниците да не могат да отговорят, а само казвали: “Не, ще следваме онова, с което заварихме бащите си”. (31:21) и още: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.” (43:22).
Този отговор ясно показал и тяхното безсилие, и тяхното невежество. Било им казано, “Аллах знае, а вие не знаете”. Слушайте какво казва Преславния и Всевишния и какво ви известява за истината относно вашите съдружници. Всевишния е казал: “Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас.”(7:194). Това означава, че те не са способни да направят нещо, което е присъщо на Преславния и Всевишния Аллах. По същия начин и вие не сте способни да го сторите и затова вие и те в еднаква степен сте неспособни и неможещи. Затова Той ги предизвиква с думите Си: “Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!” (7:194).
Всевишния е казал още: “А онези, които зовете освен Него, не владеят дори люспица от фурма”, тоест, не са способни да сътворят дори най-тънката ципа върху костилката. Призовете ли ги, те не чуват вашия зов, а дори да са чули, не ви откликват. И в Деня на възкресението те ще отрекат съдружаването им от вас. И няма никой сведущ [като Него], който да ви извести. (35:14). Всевишния е казал също: Онези, които [неверниците] ги зоват вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а и самите те са сътворени – безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени. (16:20-21). И още: Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а самите те са сътворени? И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат. (7:191-192). И е казал: А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза, и не владеят нито смърт, нито живот, нито възкресение. (25:3).
След това изложил немощта на тези божества и тяхната неспособност да сторят това, което твърдят; призивът им и очакваната от тях надежда са напълно безполезно пустословие. По този повод Той споменава някои ярки примери: Онези, които [езичниците] зоват вместо Него, не им отвръщат с нищо, подобно на човек, протягащ дланите си към водата, за да стигне до устата му, ала не стига тя до нея. Зовът на неверниците е само заблуда. (13:14).
След това езичниците били призовани да размислят поне малко, защото признавали, че Всевишния Аллах е Творец на всяко нещо, а техните богове не са създали и не могат да създадат нищо, дори самите те са създадени от Аллах. Затова им е казано: “Как така сравнявахте Аллах, Всемогъщия, Твореца, с немощните идоли? Как сравнявахте Него и тях в преклонението и призива? Как така вие се прекланяте пред Аллах, а и пред тях се прекланяте, призовавате Аллах, но и тях призовавате: И нима Онзи, Който сътворява, е като онзи, който не може да сътворява? Не ще ли се поучите? (16:17).
Този въпрос ги поразил и техният довод пропаднал. Мълчаливо съжалявали, после се вкопчили в лъжата: “Бащите ни са били много разумни хора и с това са били познати сред хората. Надлъж и нашир са признавали благородството на ума им и всички те са следвали тази религия. Как е възможно тази религия да е заблуда и лъжа? А най-вече дедите на Мухаммед (сас) и дедите на мюсюлманите също са следвали тази религия.” 
Отговорили им, че те не са следвали правия път, не са знаели пътя на истината и не са я следвали. Значи са били заблудени, не са разбирали нищо и не са вървели по правия път. Понякога им казвали с метафора и намек; друг път – съвсем открито, каквито например са думите на Всевишния: Те завариха бащите си заблудени и въпреки това се спуснаха по техните следи. (37:69-70).
От друга страна, обаче, езичниците започнали да плашат Пророка и мюсюлманите със своите божества: “Вие се отнесохте лошо с нашите богове като обявихте, че са немощни. Но те ще ви се разгневят и ще ви погубят или ще ви навредят.” Същото казвали първите хора и на своите пратеници: Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества. (11:54)
В отговор Аллах накарал езичниците да си припомнят и да потвърдят какво са виждали и нощем, и денем: а то е, че техните божества не можели да се помръднат от мястото си, да преместят напред или на зад нещо камо ли да се защитят от зло. Как тогава ще навредят на мюсюлманите и ще ги унищожат. Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте!” (7:195).
По този повод Аллах им дал и други ясни примери. Ето думите на Всевишния: О, хора, пример ви се дава, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият. (22:73). Такива са и словата Му: Онези, които взимат за покровители други освен Аллах, приличат на паяка. Той си прави дом, но най-слабият от домовете е домът на паяка, ако проумяват. (29:41). Един мюсюлманин обяснил колко немощни са божествата им с думите: “Що за господар е онзи, върху чиято глава пикае лисицата. Унизен е този, върху когото пикаят лисиците.”
Когато се стигнало до подобна откровеност, езичниците възнегодували, разгневили се и започнали да хулят мюсюлманите, хулили дори и техния Господ, Преславния и Всевишния Аллах. А що се отнася до мюсюлманите, Преславния и Всевишния Аллах им забранил да дават повторен повод за такова отношение и казал: И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят! (6:108).
Езичниците пък решили да провалят призива и с груба сила да препречат пътя към Аллах. Големците и вождовете започнали да измъчват вярващите от своето племе. Група големци отишла при Абу Талиб с искането той да спре Пратеника на Аллах да призовава към Аллах.

Из книгата "Светли страници от житието на Мухаммед с.а.с."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации