ПОЛИТОЛОГИЯ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

„Политиката и религията са две страни на една монета” – това твърдение принадлежи както на г-н Мустафа Хаджи, така и на редица политици, членуващи или близки до ДПС.

Наблюдавайки случващото се около Мюсюлманското вероизповедание и политическата партия на ДПС, в никакъв случай не мога да отрека истинността на горепосочената фраза. Господата мюфтии и политици години наред ни доказват, как в България е възможно политиката и религията да са двете страни на една монета – назначението на Мустафа Хаджи за главен мюфтияhttp://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=230&aid=5652

както и „чисто религиозните” обреди извършвани на редица местаhttp://www.youtube.com/watch?v=ahioDC4ka7M

също и това, което се случи съвсем наскоро

http://www.plovdivmedia.com/27278.html

са абсолютните доказателства за това, че години наред политиката и религията, или поне политиката провеждана от ДПС, както и Мюсюлманското вероизповедание в лицето на Мустафа Хаджи и „обръча“ около него са двете страни на монетата наречена манипулация.

Години наред ДПС използва Мюсюлманското вероизповдание за прокарването на политическите си цели, заявявайки, че е защитник на правата и свободите на мюсюлманите и това „защитничество” пролича в немалко митинги, където видяхме лозунги като „ Възродителния процес е в ход” , „Не на вмешателството на държавата във вероизповеданието”, както и твърдението на мюфтиите, че „цялото мюсюлманско общество в България е зад нас”.

„Възродителния процес е в ход” – изхождайки от позицията на ДПС, бих се съгласил – логично е да се използват подобни лозунги, опирайки се на болката на хората, вкусили горчивината на този осъдителен акт. Наистина страхотен пример за политическо заиграване – религиозните водачи на мюсюлманите използват етническата карта за печелене на електорат на ДПС. Мисля, че няма нужда да обяснявам, че самата партия на ДПС е създадена и съществува и до ден днешен на базата на именно тези страхове у именно тези хора, които дори не подозират, че онези политици, които се „борят” за правата и свободите им, търгуват техния вот на доверие било то за създаването на правителство или избирането на президент, при това на точно онези, чиято партия преди години е била причината за точно този „Възродителен процес”.

„Не на вмешателството на държавата във вероизповеданието” – доколко държавате се е намесила във вероизповеданието не мога да коментирам, но ако възтановяването на легитимацията на Недим Генджев от съда е вмешателство, то манипулирането на Националните мюсюлмански конференции и заиграването с етническата и религиозна карта като какво трябва да се тълкуват, питам аз.

Но най-интересни са твърденията на Мустафа Хаджи, както и на редица мюфтии изграждащи неговия „екип”, че „цялото мюсюлманско общество в България е зад нас”. Не знам на базата на какво тези господа съдят, за тази „подкрепа”, но аз ще попитам за подписката, събирана в подкрепа на Мустафа Хаджи – ако 215 000 човека са цялата мюсюлманска общност, бих се съгласил, но те са една малка част. Още повече, че определено се съмнявам в броя и истинноста на тези подписи.

„Религията и политиката са две старни на една монета”, защото господата от ДПС намериха хората, които да изтъргуват религията на политиката, които да изтъргуат Главно мюфтийство на ДПС.

Но ако това твърдение е вярно, то съгласете се с мен, че в такъв случай „Политиката без религията ще се превърне в сухи подкупи” и именно това е причината господата от ДПС,  на чиито лидер принадлежи крилатата фраза „обръч от фирми”, да се впускат така устремено в онези мероприятия, които по начало принадлежат на вероизповеданието.

Двете страни на една монета за мен са еднаквата страна на две монети – облагодетелставе се нарича еднаквата страна на двете монети – религия и политика.

Двете страни на тази монета в случая ще бъдат Недим Генджев и Мустафа Хаджи на предстоящата Национална мюсюлманска конференция през февруари. Те и понастоящем са тези две старни, особено съдейки по техните твърдения – съответно за легитимност и подкрепа от всички мюсюлмани. Разбира се, не мога да се съглася с нито едното, тъй като няма как г-н Генджев да притежава каквато и да е легитимация, щом зад неговите твърдения стои съда, а не тези, които трябва да го легитимират като лидер на мюсюлманите, а това са именно мюсюлманите. Това твърдение важи и за г-н Хаджи, който твърди, че „Цялата мюсюлманска общност е зад него”.  Ако 215 000 подписа събрани и инициирани изключително с помощтта на членове и активисти на ДПС са „мюсюлманите, стоящи зад него”, то за мен това е едно от многото лица на манипулацията. Още повече, че предстоящата конференция е инициирана от същите тези.

Защо е толкова кратко времето, в което мюсюлманите могат да обсъдят проектоустава, който се явява разковничето на раздора, както и своя евентуален кандидат за поста Главен мюфтия – по-малко от 18 дни, като забележете – настоящия устав ще бъде разпратен само до общинските джамии, защото „мюфтийството няма необходимата ораганизация, за да го разпространи до всяка една джамия”, но в същото време мюфтийството има много по-сериозна организация, която спомогна за избирането на делегати и в най-затънтените места.

Да не би господата от ДПС да се страхуват, че покрай цялата бумащина около тяхната манипулативна партийка, мюсюлманите ще дистанцират избора си този път и ще изберат онази личнот, която ще се разграничи от тяхната политика на манипулации, вмешателство, етническо и религиозно заиграване. Може би политическата стабилност на ДПС се крие в манипулирания вот на мюсюлманите за всой религиозен лидер.

Ами ако се окаже, че съществува личност, която заемайки поста Главен мюфтия унищожи зависимостта ДПС, то би ли било това причина за дестабилизирането на именно тази партия, като се има в предвид, че и настоящото и положение не е цветущо.

Не е ли това отчаян опит за провокиране на онзи електорат, който 21 години посредством етническата и религиозна карта бива провокиран по време на гласуване.

21 години Движението за права и свободи потъпква правата и свободите на мюсюлманите, като използва именно тези техни страхове от миналото, които се свързват с Възродителния процес.

И точно затова ще се съглася, че „Възродителният процес е в ход” и както и преди, така и сега – свои възраждат свои. Правата и свободите на обикновените хора не са били зачитани и преди, не се зачитат и сега и ако някои си мислят, че на предстоящата конференция ще избират, то други знаят, че целта и е да утвърди предварително посочения избор. Единствената разлика е, че ако преди Възродителния процес се е изразявал в насилственото преименуване, то сега представлява отнемането на право на избор.

Хайри Лошев, Рудозем днес