Муски и амулети

بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ

“Синьото око или така нареченият назар бонжук, е турски амулет за прогонване на злите сили и привличане на късмет. Произходът му идва от древните поверия, че хората със сини очи могат да урочасват най-много и носенето на именно такова синьо око прогонва злата сила (на принципа - подобното лекува подобното). Поради тази причина в миналото старите турски занаятчии са започнали да правят тези стъклeни очи с идеята, че носейки подобно око, то "гледа" директно към зложелателя и той не може да навреди.”  В Исляма това се квалифицира като ширк (съдружаване с Всевишният Аллах). В книгата “Ал-Каул ас-Садид шарх Китаб ат-Таухид” القول السديد شرح كتاب التوحيد с автор Мухаммед ат-Тамими и с разяснението на Ибн ас-Сади се казва следното: “Недопустимо е носенето на връзки, шнурове, амулети и подобни дрънкулки, тъй като това се смята за ширк. Амулетите не само че не носят полза в този свят, но и вредят, тъй като Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: „...защото те само увеличават твоята слабост.” Трябва да се провъзгласи за мушрик всеки, който носи амулети. Всевишният Аллах е казал: „И ако ги попиташ: "Кой е сътворил небесата и земята?"- те ще ти отговорят:"Аллах!" Кажи: “Вие мислили ли сте за тези, на които се покланяте освен на Аллах? Ако на Аллах е угодно да ми причини беда, нима онези могат да премахнат Неговата беда? Или ако поиска Той да ми дари милост, нима те ще възпрат Неговата милост?” Кажи: “Достатъчен ми е Аллах! На него се уповават уповаващите се!”/39:38/ От Имран Ибн Хусайн се предава: Веднъж Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа салла,м, видял един човек с жълт пръстен на ръката му и го попитал: "Какво е това?" този човек му отговорил: "Нося го, за да не ме застигне слабост.” Пророкът саллаллаху алейхи уа саллам, казал: „Незабавно свали това нещо, тъй като то само ще увеличи твоята слабост. Ако умреш с този пръстен на ръката си, то никога няма да постигнеш щастие”. /Този хадис е сведен от Ахмед 4/445, Ибн Маджа (3531), Ибн Хиббан (1410), (1411), ал-Хаким; достоверен сахих хадис/  От Имран Ибн Хусайн се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: „Този, който си е сложил амулет, Аллах няма да му даде благ край, а онзи, който си е сложил раковина, Аллах няма да му даде убежище.” /Този хадис е сведен от Ахмед 4/154, Ибн Хиббан (1443), и ал-Хаким 4/417, който го е квалифицирал като достоверен сахих, с което се е съгласил и аз-Захаби/  Изхождайки от гореизложеното, носенето на амулети, връзки и други дрънкулки с цел избавление от беда или предотвратяването й се явява ширк, защото ако носещия амулети е убеден в това, че те ще го избавят от беда или ще я предотвратят, изпада в огромен ширк.  Това е ширк по отношение на господството на Всевишният Аллах, Единствения Творец и Управител, тъй като Му се приписват съдружници в сътворяването и управлението на всички дела.  Едновременно се явява и ширк в поклонението, защото то има място за обожествяването не на Всевишният Аллах и упованието на такъв обект, че той ще допринесе полза вече е ширк, дори и човек да смята, че Всевишният Аллах се явява Единствения Спасител и Избавител. Бивайки убеден, че това е причина за спасение и избавление от беда, означава установяване не в съответствие с Шерията и не предопределена причина. А такъв подход се явява забранен и противоречащ на Шерията и Предопределението от Всевишният Аллах.  Шерията по най-строг начин забранява всичко това, а нещо, което е забранено от Шерията, не може да се явява като полезна причина.”/Край на цитата стр.38-39/