"Всевишния Аллах" от С. Хауаа

...Успоредно с множество цитати има много предания от Пророкът (Аллах да го благослови и мир да го дари), споменаващи имената на Всевишния Аллах: 
„Аллах има деветдесет и девет имена. Този, който ги научи наизуст, отива в Рая. Той е един, обича единствеността.” 
Това е предадено от Бухари и Муслим. 
В друго едно предание вместо израза „ Този,който ги научи наизуст”, е споменат израза „Този, който знае броят им”. Предавайки това, Тирмиди добавя следното: 
„Той, Аллах, е Богът, освен Който няма друг бог. Той е Рахман (Всемилостивият), Рахим (Милосърдният), Малик (Владетелят), Куддус (Пресветият), Селям (Съвършеният), Мумин (Заслужаващия доверие), Мухаймин (Наблюдаващият), Азиз (Всемогъщият), Джаббар (Подчиняващият), Муттакаббир (Превъзходният), Халик (Сътворителят), Бари (Изкусният), Мусаууир (Ваятелят), Гаффар Опрощаващият), Каххар (Покоряващият), Уаххаб (Даряващият), Раззак (Даващия препитание), Фатах (Благоволяващият), Алим (Всезнаещият), Каабид (Отнемащият), Басит (Даващият), Хафид (Закрилящият), Рафи (Въздигащият), Муиз (Прославяниат), Мудил (Унизяващият), Семи (Всечуващият), Басир (Всезрящият), Хаким (Премъдрият), Адл (Най- справедливият), Латиф (Всепроникващият), Шакур (Признателният), Алий (Всевишният), Кабир (Превеликият), Хафид (Принизяващият), Мукит (Въздаващият), Хасиб (Преценяващият), Джалил (Съвършеният), Карим (Прещедрият), Ракиб (Всенаблюдаващият), Муджиб (Откликващият), Уаси (Всеобгръщащият), Хаким (Съдникът), Уадуд (Любящият), Маджид (Предостойният), Уакил (Довереникът), Кауи (Всесилният), Матин (Всездтавият), Уали (Управляващият), Хамид (Всеславният), Мухси (Всеобхватният), Мубди (Първоизточникът), Муид (Пресъздателят), Мухий (Даващият живота), Мумит (Отнемащият живота), Хай (Вечноживият), Кайюм (Вездесъщият), Уажид (Единосъщият), Самад (Вечният), Кадир (Способният), Уахид (Единосъщият), Самад (Вечният), Кадир (Способният), Муктадир (Всеспособният), Мукаддим (Ускоряващият), Муахир (Отсрочващият), Аууал (Изначалният), Ахир (Сетният), Дахир (Явният), Батин (Скритият), Уалий (Покровителят), Мутаали (Всевишният), Барр (Добродейният), Таууаб (Приемащият покаянието), Афуу (Извиняващият), Рауф (Състрадателният), Малику ал-Мулк (Владетелят на Владението), Дул Джалялати уал Икрам (Притежателят на съвършенството и щедростта), Муксит (Правдивият), Джамиа (Събиращият), Ганий (Самодостатъчния), Мугни (Обогатяващият), Маниа (Възбраняващия), Дарр (Владетвля на вредата), Нафия (Благодетелния), Хур (Осветляващият), Хади (Напътстващият), Баки (Вечният), Уарис (Всенаследяващият), Рашид (Разумният), Сабур (Търпеливият). 
Искаме пак да отбележим,че Творецът не е творение. В никакво отношение Всевишният Аллах не прилича на своите творения... 

...Всевишният съществува и в съществуването Си е безподобен. Вижда - виждането по нищо не прилича на Неговото. Чува - слухът по нищо не прилича на Неговия. Всички Негови качества са като тези. За Аллах не знаем нищо друго освен това, което научаваме чрез Неговото Послание или Неговия Пратеник. Не съществува противоречие в Книгата на Аллах. 
По същия начин няма противоречие в сунната на Пророка (Аллах да го благослови и мир да го дари). Напротив, всяко от тях, разкривайки себе си, пояснява другото. Всевишният Аллах можем да опознаем от и от Корана, и от Сунната, без да остане място за противоречие. 
При възприемането на знаменията са излишни пресилванията, а също да се подхожда към тях слепешката. Не изследваме тема, която не разграничава Аллах от недостатъци и не усилва вярата. Аллах съществува и Неговото съществуване не прилича на съществуването на нищо друго. Властването Му на Трона (Ал Арш) е по начин, пожелан от Неговата воля. Господството Му над Трона не прилича на установяването на човека на едно място. Както е упоменато в цитатите от Корана, идването Му няма подобие. Близко е. Доближаването му и всички останали качества са безподобни и нямат аналог. 

...А знанието им не обхваща това.
Та Ха: 20- 10 

...А) Темата за най- прекрасните имена на Аллах 

Хасан Банна казва: 
Някои твърдяха, че малко или много всяко едно от имената на Аллах е носител на различни особености и тайни. Други пък, напускайки рамкоте на допустимото, започнах да твърдят, че всяко име си има свой духовен слуга, така че докато човек споменава това име, този слуга започва да го обслужва. В тази връзка моето знание се състои в това, че над всеки знаещ има по- знаещ. С други думи, имената на Всевишния Аллах спрямо другите слова притежават превъзходна слава. В тях има благодат. Всако тяхно споменаване носи голямо възнаграждение, особено споменаването на Аллах с отдадено сърце и вниквайки в смисъла. В Свещения Коран и Сунната обаче не се среща повече от това. Под възбрана е съкращаването или допълването на религията. Достатъчно ни е да се задоволим с изпратеното от Аллах. 

Б) Темата за най- великото име на Аллах, Исми Адам 
Отново се вслушваме в казаното от Хасан Бинна: 
Най- великото име на Аллах, Исми адам е споменато в много предания от Пророка (Аллах да го благослови и мир да го дари):. 

1. Бурайда (Аллах да е доволен от него), казва: „ Пророкът (Аллах да го благослови и мир да го дари) видя един човек, който се молеше така: „Аллах мой! Умолявам те, свидетелствувайки, че Ти си Богът. Ти си Единствен. Няма друг Бог. Ти си Вечният, който не знае гибел, който не ражда. Ти си Безподобният” .За тази молитва Бурайда казва: „За тази молитва Пророкът (Аллах да го благослови и мир да го дари) казва: „Кълна се в този, в чиито ръце се намира моята душа, че когато този човек се молеше на Аллах с тази молитва, той се е молил с Най- великото име на Аллах, прието му е, когато е поискал, дадено му е”. 
Този хадис е предаден от Абу Дауд, Тирмиди, Несаи и Ибн Маджа. Мунзири споменава, че ал Макдиси, е казал: „Свеждането е безпогрешно. На тази тема не зная да има предание с по-подходящ довод”. И Хафиз бин Хаджар е казал: „ От гледна точка на доказването този хадис е най-силния на тази тема”. 

2. Предадено е, че Анас б. Малик (Аллах да е доволен от него) свежда предание от Пророка (Аллах да го благослови и мир да го дари): „Пророкът(Аллах да го благослови и мир да го дари), когато влязъл в джамията и чул един човек след молитвата да се моли на Аллах, казал: "Знаете ли с какво име умолява Аллах! Той зове Аллах да приеме молбата му и да се осъществят желанията му с Най- великото име на Аллах Исми Адам”. Този хадис е предаден от Абу Дауд,Тирмиди, Несаи и Ибни Маджа. 

3. По предание на Асма бинти Йезид (Аллах да е доволен от нея) Пророкът(Аллах да го благослови и мир да го дари) е повелил : „Името Исми Адам се намира в тези две знамения: 

Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.
[2: 163]

Алиф. Лам. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него- Везноживия, Вездесъщия
[3: 1- 2] 
Този хадис е предаден от Ахмад, Абу Дауд, Тирмиди и Ибн Маджа. Тирмиди е казал, че е добър и достоверен. 

4. От Сад б. Малик ( А) се свежда, че Пророкът казал: „Да ви съобщя ли най-великото име на Аллах Исми Адам, с което, когато отправяш молитвата, се приема, и когато поискаш нещо, се дава? (Това е молитвата на Юнус, когато е бил в три тъмници: през нощта, в морето и в корема на кита):„Няма друг Бог освен Теб. Пречист си ти. Несъмнено станах от престъпващите”. Попитали: „ О, Пратенико на Аллах! Тази молитва само на Юнус ли е присъща?” „Не чухте ли словото на Аллах: „И му откликнахме Ни,е и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите”. [21:88]-отговорил Пратеникът на Аллах. Хадисът е предаден от Хаким. 

Виждаш, че това и други подобни предания не определят с категоричност кое е Най-великото име на Аллах. При установяването му учените са на различни мнения. В тази връзка съществуват близо четиридесет становища. Изводът, който ще направим от товапредание и от културата на религиозните учени, е, че Най- великото име на Аллах е съставено от няколко имена на Аллах. Когато човек зове Аллах с тях и спазва определените условия, без изключение Аллах приема зова му. Хадисите отразяват това многократно. 
Когато истината бе разкрита, се появиха претенциите, че тази тайна е отредена само за определени хора и с ключ, посредством който се разкриват останалите тайни и се показват чудеса, че част от хората притежават нещо, коеот другите нямат. Всичко това е в противоречие със сведеното от Аллах и Пророка. Авторите на това се позовават на следното знамение: 

38. И рече: "О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?"
39. Исполин от джиновете рече: "Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие."
40. Един, който имаше знание от Писанието, рече: "Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око." И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: "Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър."
27: 38- 40 
Според тях в изрешението: ”... който имаше знание от Писанието” става дума имено за Най- великото име на Аллах-Исми Адам. На тях даваме следния отговор: 
Според специалистите тълкуватели, възнамереното значение в изречението е: „Я, Хай, Я, Кайюм!”( О, Вечноживия, Вездесъщия!) или „ Аллаху ля иляха илля Хайюл- Кайюм!” (Аллах, няма друг бог освен Него- Вечноживия, Вездесъщия). 
Някои казват, че това е вариант „ Ахия Шорахиа” на суранийски език- език близък до арабския, но нямат никакви доказателства. По темата не трябва да се излиза извън обясненията на Всевишния Аллах и хадисите. 
В резюме:хора с различни склонности непонятно се увличат по тайни извън откровеното. Така са изрекли много неща, за които не се споменава нито в Свещения Коран, нито в Сунната. На нас обаче ни е заповядано да се предпазваме от подобно поведение и да не излизаме извън рамките на оповестеното.