сряда, 23 февруари 2011 г.

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ДРУГИЯ СПОРЕД ИСЛЯМА


Неизменното присъствие на религията в човешката история е факт, който доказва необходимостта от нея, както за индивида, така и за обществото. Нейната значимост е актуална и днес в модерното общество. Социалните проблеми на модерността все повече натоварват обществото, което ще бъде поставено пред дилемата да преосмисли своето отношение към нея.
След множеството опити за създаване на по-комфортна среда за хората, системите от последния период на човешкото развитие са задъхани, относно посрещането на обществените нужди. Социално-политическата световна обстановка днес е достатъчен довод за подобно твърдение.
Човекът е двуполюсно творение, което налага неговата социална проблематика да бъде конструирана въз основа на тази му даденост. Всяка религия има претенцията, че е единствения прав път, което не означава, че е възможна единствена световна религия. Това се потвърждава от историческите факти, които свидетелстват, че когато съответните религии са били в своя апогей наред с тях винаги са съществували и други. От тази гледна точка можем да определим като абсурдни опитите за обединяване на религиите и налагане на една световна, която да носи белезите на основните.
Последните векове от световното развитие бележат период, през който религията загубва своята доминираща роля, което довежда до наслагване на социални проблеми пропорционални на отдалечаването от нея. Една от основните причини за това е липсата на точна представа за религията, породена от нейния упадък в Европа през последните векове. През този период са писани основните трудове на философията и социологията използвани днес като база. От тях ясно проличават основанията на техните автори, които не винаги трябва да се приемат като богохулни от гледна точка на техния стремеж към по-рационалното.
От гледна точка обаче на тяхната обективност са необходими корекции, тъй като често са излагани становища за исляма, които са в разрез с негови основни принципи. Ислямът е поставян на еднаква плоскост с останалите религии, докато той е цялостна система, както за живота на индивида, така и за обществото, а обредността е една малка частица от тази система. Вследствие на това, нито учениците на съответните авторитети, нито желаещите да получат основна представа имат възможността да се докоснат до реалните ислямски стойности и да направят адекватна преценка.
Възможностите днес, определено са много по-големи и един безпристрастен прочит на ислямските основни източници през призмата на съвременните реалности би могъл да ни предложи един нов Едуард Саид и както той радикално преобърна представите за ориентализма, да преобърне представата за исляма. Считам, че и в тази насока развитието ще ни изведе от скуката поднасяйки ни своите изненади.
Знаменитости от близкото минало са предвещавали епоха без религия, като са допускали, че света може да бъде овладян единствено чрез разума. Водеща роля за такава прогноза изиграва опиянението от научния подем и враждебното отношение на религията  в Европа към учените и научните открития. Вместо очакваното “светло бъдеще” обаче, последва надпревара във въоръжаването, унищожителни войни, ограничаване на човешките права, което е актуално и днес. Спасяването от едно зло и отиването към друго не е изход.
Обезличаването на моралните ценности е един от проблемите на постмодерното общество, който доказва необходимостта от религия и че единствено тя е в състояние да обуздае животинските страсти. Противно на предсказанията за отмиращата роля на религията, ислямът се завръща десетки години, след като му бе издадена смъртна присъда. Той е актуален и в нашето съвремие, сред научните среди и в обществото, като по съвършен начин обединява материалното и духовното и е алтернатива за посрещне на многоликите човешки потребности.
Ислямът потвърждава Мойсей и Исус и всички пратеници, като уточнява, че различията с юдейството и християнството и другите са се породили след пратениците. Всички пратеници са донасяли Божиите истини:
Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците ­ благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах вярващите към онова от истината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води когото пожелае към правия път. (Сура Бакара (2):213)
Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммед], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” За съдружаващите е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.И се разединяваха едва след като при тях идваше знанието ­ от завист помежду им. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ за отсрочване до определено време, щеше да е отсъдено между тях. А онези, на които бе оставено в наследство Писанието подир тях, с подозрение се съмняваха в него. (“… подир тях”, т.е. ­  Писанието е оставено в наследство на юдеите и християните.) (42:13,14)
Богът, Господа на световете е един и религията свеждана на хората от Него е една. Всички пророци са представители на тази религия и са изпращани, за да я свеждат на хората:
Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас ­ да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани/отдадени/!”О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим? Тората и Евангелието бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете. Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин/отдаден/, и не бе от съдружаващите. (Сура Ал Имран (3):59 – 67)
И рече Иса, синът на Мариам: “О, синове на Исраил, аз съм пратеник на Аллах при вас, да потвърдя Тората преди мен и да благовестя за пратеник, който ще дойде след мен. Името му е Ахмад.” А когато [Мухаммед] им донесе ясните знаци, рекоха: “Това е явна магия.” (Ахмад е едно от имената на Пророка Мухаммад, мир нему.) (Сура Сафф(61):6)
След тези знамения нека разгледаме какво постановява исляма за отношението на мюсюлманина към другия още преди 15 века и да съпоставим със съвременните международни актове относно равенството на хората, правата на човека, свободата на съвестта. Към всичко това трябва да добавим и всеобщата милост, която исляма предлага. Тук не става въпрос за пожелателни фрази и абстрактни понятия, а за конкретни постановки на базата на основните източници, Свещения Коран и Сунната на пророка Мухаммед:
Общият произход
Свещения Коран известява за общия произход на хората и определя степента на тяхното достойнство не по расов или етнически признак:
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. (Всички хора произхождат от Адам и Ева, и имат майка и баща. Втози смисъл е неуместно да се гордеят със знатно родословие. Истинското превъзходство се крие в богобоязънта.) (Сура Худжурат (49):13)
Отношението към другия /в резюме/
Следващото знамение ни дава ясна представа за отношението към другия, независимо дали той е езичник, от хората на писанието, атеист и т.н.
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Сура Мумтахина (60):8)
Ас-Сафа и ал-Маруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение хадж или поклонение умра, той не върши грях, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля ­ Аллах е въздаващ, всезнаещ. (Сура Бакара (2):158)
Вниманието привлича изказа в двата цитата – в първия “Аллах не ви забранява”, а във втория “той не върши грях” вместо директно да е казано – “отнасяйте се с добро” и “обикаляйте ги”. Използвания изказ е по-силен относно поведението на хората, които касае.
Във второто знамение става въпрос за обред по време на поклонението в Мекка. С идването на исляма езическите обреди били отхвърлени, докато този остава – бил потвърден от Мухаммед, мир нему. Въпреки това обаче някои мюсюлмани не го възприели. Тогава Всевишния низпослал знамението, в което се казва “той не върши грях” (т.е. не проумявате ли?, не схващате ли?). Аналогичен е случая и в първото знамение – порицава тези, които си въобразяват и си измислят позиции в отношението към другия /онзи, който принадлежи към друга общност/. Всевишният е повелил “Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо”.
Ако анализираме знамението ще видим, че доброто е споменато преди справедливостта, което свидетелства за по-високата степен на доброто пред справедливостта. Когато Свещения Коран споменава родителите не казва бъдете справедливи към тях, а казва: “към родителите – добрина”. И формата на изказа и визираното отношение говорят за безупречната позиция на исляма към другия. В заключение следва: “Аллах обича справедливите”, което е поощрение за тези, които го спазват и в същото време предупреждение към несправедливите.
Отношение към хората на писанието (юдеи, християни…)
Изложеното по-горе се отнася за всички хора. Към юдеите и християни обаче има по-специално отношение. Свещения Коран се обръща към тях с изразите: “О, хора на писанието…”, “О, вие, на които е дадено писание…”
Това е така, защото в изконната си същност и те принадлежат към същата небесна религия:
Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух/Ной/ и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммед], и онова, което завещахме на Ибрахим/Авраам/ и на Муса/Мойсей/, и на Иса/Исус/: “Привържете се към религията и не се разединявайте в нея!” (Сура Шура (42):13)
а/ вярата на мюсюлманина не е пълна ако не вярва във всички пророци и изпретените послания:
Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Сура Бакара(2):136)
б/ посланията на хората на писанието са възхвалявани от Свещения Коран:
И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Сура Анкабут (29):46)
в/ храната и жените от хората на писанието са позволени за мюсюлманите:
Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, и целомъдрените жени от вярващите, и целомъдрените жени от дарените с Писанието преди вас, ако им дадете техните отплати ­ с целомъдрие, а не с разврат, и без да се взимат приятели. А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.” (Сура Маида (5):5)
г/ към християните е най-специално отношение, заради позицията им към мюсюлманите:
…и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват. А щом чуят низпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: “Господи наш, повярвахме, впиши ни със свидетелите! (Сура Маида (5):82,83)
Отношение към немюсюлманите в мюсюлманската държава – намиращи се под обет (ахли зимме)
Съгласно статута им в ислямската държава те са под обет от Аллах и Неговия Пратеник и живеят в сигурност и покровителство. Мухаммед, мир нему, ги е споменал като сънародници. Имат всички човешки права и свобода на съвестта. Могат да заемат длъжности като мюсюлманите. Разлика е в убежденията и богослуженията. В ислямската държава им е гарантирано да прилагат присъщата на религията им законова уредба в рамките на своята общност.
Няма принуждение в религията… (Сура Бакара (2):256)
И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! (Сура Кахф (18):29)
Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.” (Сура Кяфирун (109):106)
Мухаммед, мир нему, е казал:
„Всички хора са равни като зъбите на гребена”
“Онзи, който обезпокои човек от ахли зимме, все едно мен е обезпокоил. А който мен обезпокои все едно Аллах обезпокоява.” (Табарани)
“В Съдния ден аз ще застана срещу онзи, който потиска ахли зимме, който ги ощетява, който ги натоварва с непосилен товар или им вземе нещо без тяхно съгласие.” (Абу Дауд)
“Аз съм противника на онзи, който обезпокоява ахли зимме. На този, на когото стана противник тук в земния живот, ще му бъда противник и в Съдния ден.”
д/ враждата и разграничаването е за онези, които враждуват срещу Аллах, исляма и мюсюлманите:
Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях ­ те са угнетителите. (Сура Мумтехина (60):9)
е/ ислямът не позволява крайности, дори и при вражда:
Аллах може да породи обич между вас и онези от тях, с които враждувахте. Аллах е всемогъщ. Аллах е опрощаващ, милосърден. (В това знамение Всевишния Аллах повелява да не се отива до крайност във враждата, защото след време враждебното общество може да промени своето отношение. И наистина, заклетите врагове на Пророка, мир нему, и на мюсюлманите ­ съдружаващите от Мека и околностите и ­ встъпили в Исляма, техните потомци също приели правата вяра и воювали по пътя на Аллах. Така Божието обещание, изречено в знамението, станало факт.)
Мухаммед мир нему е казал: “Враждувай с врага си така, че един ден може да ти стане приятел.” (Тирмизи) (Сура Мумтахина (60):7)
Приятелството с врага, ако той е силен е под категорична забрана според исляма. Това е така, защото с врага се сближават лицемерите и користолюбивите, за да се облагодетелстват.
ж/ взаимопомощ между мюсюлмани и немюсюлмани:
- езичника Абдуллах Урейкът е водач по време на преселението на Мухаммед, мир нему;
- Учените правят заключение, че взаимопомощ може да има даже във военното дело;
- По време на Мухаммед, мир нему, в битки са участвали и евреи и ги е третирал като мюсюлманите при разпределение на трофеите;
- Ислямът показва уважение към човека, защото е човек: Когато минавало траурно шествие, Пратеника, мир нему, се изправил и когато му било казано, че покойника е евреин, той казал: Нима той не е човек?”;
з/ ислямът е всеобща милост;
Мухаммед, мир нему, е казал:
“Не ще бъде милостив Онзи на небето към човека, който не е милостив към тези на земята.”
- За жена, която затворила котка, поради което умряла от глад пък казал, че е в Ада.
- Известил как един човек напоил от кладенец жадно куче носейки вода с обувката си, която държал със зъби, поради което отишъл в Рая. Попитали го: Нима и за животните има въздаяние? А той отвърнал:
“За всяко живо същество има въздаяние.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации