сряда, 16 февруари 2011 г.

ЧЕТВЪРТА СТЪПКА НА СПОЛУКАТА – ОПАЗВАНЕ НА СРАМОТИТЕ


Тази стъпка от формулата на успеха е третата поред, както Аллах Всевишния е споменал в сурата, като казава:  и които целомъдрието си пазят... Тя се однася до чистотата на духът, семейсното гнездо и средата -  касае пречистването на душата, семейството и обществото. Тази чистота и пречистване се постига, чрез предпазване на; сърцето от склонности към онова, което не е халал; срамотиите от омърсяване, с онова, което е забранено; обществото от разюзданите желания и страсти; семейството и рода от провал и разруха.

Обществото, което не познава граници на желания и страсти, както е днес, е обречено на разруха и провал. В такова общество не съществува сигурност за дома и неприкосновеност на семейството. А семейството е еденицата, която изгражда обществото - гнездото, където се раждат и развиват децата. За да бъде тя подходяща и сигурна за родителски надзор за това развитие е задължително да бъде  надеждна, стабилна и чиста.
Обществото, в което разюздано и безпрепятствено се ширят страстите е общество осквернено, скъсало с човешките порядки, което набира скорост  по нанадолнището към бедната. Безпогрешната мярка, която показва висотата на човешкия порядък е овладяването на желанията от човека, надмогването им. А това е свързано с направляване на естествените желания в подходяща и благодатна посока. От тук нататък към тях не ще има упрек за децата, които се появят, защото това е чист и известен начин. Всяко дете ще знае баща си.  Тук не иде реч за оплождане на женската под въздействиието на нагона от всеки мъжкар, който се изправи насреща и, което е далече от човешкото и отива в сферата на животинското - роденото не знае нито как се е появило, нито от къде идва.

Такава е и вътрешната нагласа на човека към това гнусно деяние, това е естеството с което Аллах го е сътворил. А то най-добе се усеща, когато ножа опре до кокала както се казва. Можем да го усетим в отговора на Пратеника с.а.с. към онзи, който искал позволение за прелюбодейство с някаква жена: „А ако това беше твойта майка?!...”

Свещенния Коран ясно посочва подходящото и халал мястото където човек да посе е семето на живота: и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани...
Известно е, че исляма се появява във време и общество, което практикува робството. В това отношение той идва с инструментариум, който премахва тази нечовешка практика и е единствената религия предлагаща военно право. Това е причината в историята на ислямските битки и войни да не съществуват пораженията и позора, на който сме свидетели и във войните днес – през епохата на „модерното невежество”.

За да вникнем в същността на  владените от техните десници е необходимо да се пренесем във времето, което касае. Робството е световна практика и исляма е дал адекватно разрешение на проблема с пленничките. В ситуация, при която врага взима пленници, няма как мюсюлманите да разрешат този проблем едностранно. По решение на върховното командване, взависимост от ситуацията, пленничките се разпределят или не сред ислямските бойци. Разпределени те стават част от семейството, без да са уравнени със съпругите, които имат брачен договор. От тях се възползва, единствено онзи, който ги притежава. Това е механизъм, предпазващ от нечестивите методи на задоволяване в обществото, като покрива естествените нужди на пленничките.

И днес, след забраната на робството със съответните нормативни документи, с пленничките по време на военни конфликти съществуват тези гнусни връзки, които исляма забранява. Освен това, ситуацията с пленничките съгласно ислямското право продължава до появата на причина, при която те получават свободата си; ако роди дете на мъжа и той почине – тя е свободна; освобождаването и по волята на този, който я притежава; освобождаването и за изкупление на определени грехове според ислямското обредно право /поставя се на първо място/; освобождаването и чрез откуп /и самата тя може да го изплати/; ако притежаващия я удари по лицето - като изкупление.

Разпоредбата в исляма за владените от десницата е била задължителна необходимост за обстоятелствата в онзи момент. Тя е била изход и следствие на един свят, който е практикувал робството. Категорично тя не е част от ислямския обществен строй. Ислямските учени днес заявяват, че исляма забранява такава практика в наше време.

А които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите... Аллах Всевишния е посочил, това, което Той одобрява и е доволен от него, а който се стреми към друго, той е прекрачил границите на позволеното и е попаднал в забраненото. Тякои от учените са на мнение, че тук спада и самозадоволяването, което приемат за допустимо, единствино при опасност от извършване на прелюбодейство. Такъв е престъпил честта, нормите за която е поставил Създателя. Провал очаква този, който се движи в забранена зона. Провал очаква и семейството, защото е лишено от сигурност. Така се проваля и обществения ред, защото са скъсани връзките, които го поддържат и основата му е разрушена.

Ето това са моралните устои над които исляма трепери и се стреми усърдно да пази. Аллах да се смили над нас, да ни напътва и пази!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации