Обвиняване в неверие

от Мухаммад Абдуллах

В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

Хвала на Аллах, Господа на световете! Него възхваляваме, търсим Неговата помощ и прошката Му. Търсим убежище при него от злото в нашите души и в делата ни. Когото Аллах напъти, никой не ще му попречи. А когото унизи, никой не ще му помогне. Свидетелствам, че няма друг, достоен за поклонение, освен Аллах Единствения. Няма Той съдружник. Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и посланик.

Обвиняването в неверие е обявяване на определено шариа’ постановление по отношение на отделен човек и в този смисъл няма разлика от други шариа’ постановления. Защото човека, издаващ подобни решения, носи огромна отговорност, тръгвайки от името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния и Неговата религия. Затова той е длъжен да има твърди знания за видовете неверия и условията, при които е допустимо обвиняване в тях

Видове неверие

Неверие, или куфр, бива два вида: малко, което не прави безбожник или неверник човека, и голямо, което го изкарва от мюсюлманската общност. Темата на тази статия е голямото неверие. То бива шест вида:

1.Куфр ат-такзиб, или неверие по причина на това, че човека смята истината за лъжа. Такъв неверник няма вяра в сърцето си, нито в думите си. Всевишния е казал:

И един Ден ще съберем от всяка общност група от онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, и ще бъдат водени вкупом. Щом пристигнат, Той ще каже: "Нима взехте за лъжа Моите знамения, въпреки че не ги проумявахте?" Или: "Какво сте извършили?"

сура Ан-Намл, 83-84

2.Куфр ал-джухуд, или неверие по причина отрицание на истината. При това човека осъзнава, че това е истината, но я отрича на думи, дори понякога воюва против нея, както е правил фараона против Муса и юдеите срещу Мухаммед. Всевишния е казал:

И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!

сура Ан-Намл, 14

Онези, на които дарихме Писанието, го знт, както знт синовете си. Но едни от тях скриват истината, знаейки.

сура Ал-Бакара. 146

3. Куфр ал-‘инад, или неверие по причина на високомерие. В този случай неверника признава истината в сърцето си и на думи, но храни ненавист към нея и високомерие, както е направил Иблис, Аллах да го проклина. Всевишния е казал:

И когато рекохме на ангелите: "Поклонете се на Адам!", те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.

сура Ал-Бакара, 34

            А когато човека  стане неверник, Иблис казва:

Непричастен съм към теб. Страхувам се от Аллах, Господа на световете!

Сура ал-Хашр, 16

4. Куфр ан-нифак, или неверие с проява на лицемерие. Лицемерите дават вид, че са повярвали, но в душите им няма смирение пред Господа на световете. Аллах е казал:

А някои от хората казват: "Повярвахме в Аллах и в Сетния ден." Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.

сура Ал-Бакара, 8-9

5. Куфр ал-и‘рад, или неверие с отвращение от истината. В този случай неверника се отвращава от религията, не я признава и не я отхвърля, не я слуша и не я изучава, надсмивайки се над нея. Всевишния е казал:

И казват: "Сърцата ни имат броня срещу онова, към което ни зовеш, и в ушите ни има глухота. Между нас и теб има преграда. Затова работи! И ние ще работим."

сура Фуссилат, 5

6. Куфр аш-шакк, или неверие по причина на съмнение. Всевишния е казал:

Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените.

Сура сура Ал-Худжурат,15

Вероотстъпничество

Трябва да се знае, че даже този, който засвидетелства, може  да попадне сред извършилите някое от изброените форми на голям куфр. В този случай мюсюлманина излиза от религията и трябва да направи покаяние, да намери милостта на Аллах и да застане на правия път. има много възгледи, думи и деяния, които унищожават вярата на човека и ще разгледаме основните от тях:

       а) Възгледи, които унищожават вярата.

1. Отрицание на съществуването на Аллах, Неговата единственост или съмнение в това.

2. Отрицание на пророческата мисия на Мухаммед или съмнение в нея. Неверие е провъзгласяването на пророк след Мухаммед, както Хулам Ахмад от Кадиани, който се обявил за пророк. Корана опровергава всички подобни звления;

Мухаммад  не е баща на никой от вашите мъже, а само посланик на Аллах и печата на пророците.

Сура аз-Зумар, 40

3. Отричане на Съдния ден, Рая, Ада, ангелите, джиновете и пр.

4. Отричане на Свешения Коран или дори на една буква от него. Аллах Всевишния е казал:

Пратеника повярва в това, което му бе низпослано от негвия Господ. повярваха и вярващите. Всички повярваха в Аллах, в Неговите ангели, в Неговите писания, и в Неговите посланици...

Сура ал-Бакара, 285

5. Убеждение в това, че хората могат да не се подчиняват на шариа’ на Мухаммед, а да приемат християнството, юдаизма, кришнаизма или други заблуждаващи учения. Всевишния е казал:

Който търси друга религия освен исляма, няма да му се приеме.

Сура Али Имран,  85

6. Убеждения в това, че многобожници, атеисти, християни или юдеи се придържат към правия път, а тяхното гледище е по-добро от гледната точка на ислямските закони, или съмнение в тяхното неверие. Всевишния е казал:

Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Вярват в магията и в сатаната, и казват на неверниците: "Тези са по-напътени от вярващите." Тези са, които Аллах е проклел. А за онзи, когото Аллах прокълне, ти не ще намериш закрилник.

Сура ан-Ниса, 51-52

7. Взимане на посредник между човека и неговия Господ, който се моли за помощ и застъпничество и на който се уповават, било то пророк, ангел, или праведник. Всевишния е казал:

Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник.

Сура аз-Зумар,  3

8. Отрицание на задължителното изпълняване на петкратната молитва, плащането на закят, спазването на поста или кое да е друго безпрекословно предписание на религията.

9. Признаване за позволено на изрично забраненото в исляма, напр. прелюбодеянието, лихварството, алкохолните напитки и пр., или на забраняването на това, което е позволено. 

10. Предпочитане на законите, измислени от хората пред законите на шариа’ или утавърждаване на това, че Корана и ислямските закони са неприемливи в наше време и са в тежест на мюсюлманите, че те засягат само духовната и материалната страна на жовита, без да се отнасят до политиката и обществените отношения. Затова човек, който знаейки истината, отрицава дори едно от постановленията на религията, било то необходимост от извършването на намаз или съблюдаване на поста, пребиване с камъни на прелюбодееца или отрязване ръката на крадеца, е неверник. Всевишния е казал:

Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Искат да се съдят при тирана, а им бе повелено да го отхвърлят. Сатаната иска да ги въведе в дълбока заблуда

Сура ан-Ниса,  60

А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ­ тези са неверниците.

Сура ал-Маида,  44

Ако човека признава закона на Аллах, но заради слабата си вяра не го следва, той не става неверник.

11. Ненавист към нещо, което е донесъл Посланика на Аллах (с.ас.), дори ако го извършва. Аллах е казал:

Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.

Сура Мухаммад,  9

Недопустимо е правоверния да е недоволен от постановеното от Аллах, дори и в душата си, защото Аллах е казал:

Но не ­ кълна се в твоя Господ! ­ те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.

Сура ан-Ниса,  65

12. Отказ от изучаване на Исляма и следването му. Всевишния е казал:

И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.

Сура ас-Саджда,  22

13. Отрицание дори на един от пророците или на нещо, което са донесли на хората.

14. Отрицание на имената или качествата на Аллах, споменати в Книгата на Аллах и в достоверната сунна...Тук не се отнася отрицанието на съществуване у Аллах на ръце, очи, крака и други, а до отрицание на божествени качества, които са съответстващи на Неговото величие и не са подобни на качествата на творенията Му, защото Всевишния е казал:

Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

 Сура аш-Шура,  11

В тази  Аллах отрича всяка прилика със Своите творения ...

Грешка и заблуда е и рационалистичното тълкуване на някои божествени качества отделно от техния явен смисъл. Това засяга например символистично-алегоричния смисъл на тълкуването на възнесението на Аллах на Трона, като овладяване на Трона от Него.

15. Приписване на творенията на Аллах на някои божествени качества, например знание за съкровеното, за което никой друг, освен Всевишния не знае. Той е казал:

Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае неведомото, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат възкресени.

Сура ан-Намл,  65

Божествени качества не притежава никой – нито посланика на Аллах, нито ангелите, нито светците и вярата в обратното е несъвместима с исляма.

б) Деяния, които разрушават вярата

1. Поклон пред друг, освен пред Аллах. Всевишния е казал:

И от Неговите знамения са нощта и денят, и слънцето, и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако на Него служите!

Сура Фуссилат,  37

2. Прояви на неуважение към нещо, в което се споменават имената на Аллах, т от Свещения Коран или хадиси на Пророка.

3. Даване на обети, жертвоприношения на светци, обхождане на гробовете им с цел получаване на тяхната закрила и т.н. Всевишния е казал:

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.

Сура ан-Ниса,  48

...За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Рая и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”

Сура ал-Маида,  72

4. Магьосничество, като към него се отнася гадаене, предсказания, нумерология, астрология, омагьосване и пр., или одобряване на тези неща. Всевишния е казал:

И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха ­ учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!

Сура ал-Бакара,  102

5. Съдействие и помощ на неверници в борбата с мюсюлманите. Аллах е казал:

О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни! Един на друг са ближни те. А който измежду ви се сближи с тях, е от тях. Аллах не напътва хората-угнетители

Сура ал-Маида,  51

в) Думи, които разрушават вярата.

1. Обида на Аллах, пророците или исляма.

2. Молитва към друг, освен Аллах, било то Посланика на Аллах, ангел или праведник.

3. Насмешка или издевателство към нещо, което има отношение към религията на Аллах – аят от Корана, хадис, изказване на учен, обред за поклонение или друго. Когато по време на похода Табук един от ас-сахаба казал: „Не сме виждали по-лакоми хора, лъжци и по-страхливи боя, от нашите четци на Корана“, Всевишния низпослал аят:

И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.

Сура ат-Тауба,  65-66

Условия за  неверие

Шейх Мухаммад ибн Салих ал-Усаймин дава три условия, при наличието на които е допустимо обвиняването в неверие:

1.      Знание. Всеки, който не знае, че това, което е направил, е безбожие, не става неверник, независимо в каква форма е било. Всевишния е казал:

И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.

Сура aл-Исра, 15

Това означава, че Аллах няма да накаже рабите си за неподчинение, ако до тях не е дошло ясното знание за това. Аллах е казал също:

А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!

Сура ан-Ниса,  115

Затова този, който е бил в заблуда, докато му е станал ясен правия път, няма задължително да е от обитателите на Ада. Аллах също е казал:

Аллах никога не заблуждава хора след тяхното напътване, докато не им изясни от какво да се боят. Аллах всяко нещо знае.

Сура ат-Тауба,  115

И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха да кажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

Сура Та Ха, 134

Всякога, щом в него бъде хвърлена тълпа, стражите му ги питат: “Не дойде ли при вас предупредител?”  Ще казват: “Да, наистина, дойде при нас предупредител, но [го] взехме за лъжец и казахме: “Аллах нищо не е низпослал. Вие сте в голяма заблуда.”

Сура ал-Мулк, 8-9

...пратеници-благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е всемогъщ, премъдър.

Сура ан-Ниса, 165

Пророка е казал: „Кълна се в Този,  в Чиито длани е душата ми, всеки, който е чул за мен, умре и не повярва в това, с което съм пратен, било то един от тази общност, юдей или християнин, непременно ще стане обитател на Огъня[1]“.

Този хадис подчертава това, че ако някой не е чул за пророческата мисия на Мухаммед, в такъв случай може и да не се окаже от обитателите на Огъня.

Умар ибн ал-Хаттаб разказвал: „Чух как Хишам ибн Хаким ибн Хизам чете сура Разграничението не по начина, по който я чета аз, а Посланика на Аллах ме е учил на нея. Реших да говоря с него и изчаках, докато той свърши, след това го хванах за дрехата и го отведох при Пратеника на Аллах. Казах: „О, Пратенико на Аллах! Чух как този човек чете сура ал-Фуркан не така, както си ме научил ти“. Посланика на Аллах каза: „Пусни го. Чети!“ И той я прочете така, както го бях чул преди. Посланика на Аллах каза: „Именно това е начина, по който беше низпослана, след това се обърна към мен и каза: „Чети!“ Когато я прочетох, той каза: „Именно така беше низпослана. Този Коран е низпослан на седем кираат, и затова можете да го четете по начина, който ви е най-лесен.[2] . От хадиса става ясно, че Умар се е усъмнил в един от кираат на Свещения Коран, но това не го е направило неверник, т.к. той го е направил от неведение.

Предава се, че Кудама ибн Маз’ун пил вино, мислейки го за позволено, и Умар ибн ал-Хаттаб повелил да го накажат за това, но не го е обвинил в неверие. Освен това Абу Джандал ибн Сухейл и няколко негови приятели мислели виното за разрешено, според казаното от Всевишния:

За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили ...

Сура ал-Маида,  93

Въпреки това учените не ги обвинили в неверие, а им показали истината и те се покаяли.

Шейх Мухаммед ибн Сaлих e казал: „Някой може да попита: „Ако човек извърши неверие и обяви, че не е знаел за това, приема ли се оправданието му?“ Отговора на този въпрос изисква разяснение. Ако човека живее на отдалечено място, където няма кой да го учи, тогава оправданието му се приема. Ако живее сред хора, притежаващи знанието, тогава оправданието му за незнание не се приема. Ако човека е приел исляма наскоро и живее сред езичници, покланящи се на идоли, пиещи и прелюбодействащи, и след приемането на исляма мисли, че виното е разрешено, можем да оправдаем незнанието му.  Ако това се завява от човек, който живее сред мюсюлмани, тогаа подобно оправдание е неприемливо и то явно противоречи на очевидното“. Шейху-л-ислям Ибн Тайимия е казал за някои невежи мюсюлмани, които извършват многобожие: „Това е по причина на разпространеното невежество и влошените знания за посланието сред миналите поколения – в такъв случай не можем да ги обвиним в неверие за това (т.е. за обръщане с молба към мъртви пророци и праведници), докато не им стане ясна разликата между това, с което е дошъл Посланика и това, което му противоречи“.[3] В друг свой труд шейху-л-ислям казва: „Обвиняването в неверие може да се различава от състоянието на конкретното лице, защото не всеки, извършващ грешка, е еретик, невежа или забуден може да е неверник, фасик или просто грешник“[4]. Това е важно правило по този сложен въпрос.

2. Второ условие е намерението. Човека не става неверник, ако не е възнамерявал да извърши неверие. Трябва да се вникне внимателно в думата „възнамерявал”, защото това е крайно важно! Всеки, който е възнамерявал да извърши неверие, става неверник или безбожник, независимо от това, в каква форма се е изразявало. Важното е, че е било преднамерено. Що се отнася до тези, които казват думи на неверие непреднамерено, има няколко случая:

В първия случай, когато човека прави това в състояние на силен гняв, в резултат на което разума му е замъглен. Произнасяйки тези думи в такова състояние той не става неверник, защото го е направил непреднамерено.

Във втория, когато човека ликува от радост и казва думи на неверие, без да осъзнава какво говори. Посланика на Аллах (с.а.с) разказвал за човек, койтопътувал с камилата си през пустинята, спрял да почине до дърво и заспал. Когато се събудил видял, че камилата, на която били храната и водата му, я няма. Започнал да я търси: качил се на един хълм, но не я видял, после на друг, оглеждал се, но нея я нямало. Вървял, докато жаждата и глада го повалили. Тогава казал: „Ще се върна, където бях и ще спя, докато не умра“. Върнал се при дървото и отчаян легнал да спи в сянката му. Лежал така и изведнъж видал камилата си да стои до него, влачейки поводите си, на нея- провизиите му, храната и водата. Той я хванал за юздите и извикал: „О, Аллах! Ти си моя раб, а аз съм твоя Господ! [5] “ Той казал тези думи в състояние на силна радост и вълнение, без да възнамерява да извърши неверие и затова не е станал неверник.

В третия случай човека може да бъде принуден да извърши неверие против волята си и в този случай не става неверник, за което свидетелства казаното от Всевишния:

Който отрече Аллах, след като е повярвал ­ освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата... Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.

Сура ан-Нахл, 106

Няма разлика дали е бил принуден да извърши неверие на думи или на дела. Но има хадис за човека и мухата, който гласи, че Посланика на Аллах казал: „Заради една муха един човек влязъл в Рая, а друг – в Огъня“. Попитали го: „Как така, посланико на Аллах?“ Той отговорил: „Двама човека попаднали в племе на езичници, кото не разрешавали на никой да мине покрай техния идол, докато не му принесе жертва. идолопоклониците казали на единия пътник: „Принеси нещо в жертва“. Той възразил: „Нямам какво да пожертвам“. Те му казали: „Може и муха да принесеш в жертва“. Когато пожертвал муха за идола, те му позволили да продължи пъта си, а след това попаднал в Огъня. Идолопоклониците казали на другия пътник да принесе жертва, на което той отговорил: „На друг, освен на Аллах Всемогъщия и Превеликия, няма да направя жертвоприношение“. Отрязали главата му и той отишъл в Рая“[6]. Що се отнася до този хадис, в него става дума за шариа’ на Пророка (с.а.с). В ислямския шариа’ нещата стоят по различен начин, което е видно от гореспоменатия  и следния хадис на Пророка, който е казал: „Наистина Аллах е простил на моята общност грешките, забравата и това, което са извършили по принуда“[7]. За това е споменал и шейх Мухаммед ибн Салих ал-Усаймин.

Ако човека е извършил неверието преднамерено, надсмивайки се над религията или проявявайки високомерие пред Аллах и Неговия посланик, както се е случило по време на похода в Табук и за което се споменава в сура ат-Тауба, то той става неверник.

3. Шейх Мухаммед ибн Салих е казал: „Третото условие се състои в това, че за обвиняването в неверие ние със сигурност трябва да знаем, че извършеното от човека е неверие, за което свидетелства шариа’ и тогава този, който го е направил, заслужава обвинение в неверие. Ако не сме убедени дали това е неверие или имаме съмнения, нямаме право да смятаме човека за неверник, защото всеки човек е мюсюлманин до доказване на обратното. Ако знаем, че деянието е неверие, но се съмняваме в положението на човека, който го е направил, защото не знаем дали не можем да оправдаем постъпката му с неправилно разбиране, в такъв случай ние също не можем да го считаме за неверник“.

Обвинение в неверие на мюсюлманин

Ако човека нарече някого неверник или безбожник, той взима отговорността и говори от името на Аллах и Неговия посланик. Затова този, който обвини мюсюлманин в неверие, извършва тежък грях и трябва да обърне внимание на два аспекта:

1. Измисля лъжа за Аллах, а Всевишния е казал:

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

Сура ал-Кахф, 15

2. Поставя себе си в това, за което е наклеветил правоверния, защото Пророка е казал: „Ако човека нарече брата си неверник, единия от тях задължително е неверник“[8].

В друг хадис се говори за това, че Посланика на Аллах е казал: „Сред синовете ма Израил имало двама братя, единия от които извършил грях, а втория правил молитви с усърдие. Виждайки как другия непрекъснато греши, той му казвал: „Престани!“ Веднъж бил до него, когато направил грях и казал: „Престани!“ Отговорил: „Остави ме с моя Господ! Нима си изпратен да ме наблюдаваш!“ Той му казал: „Кълна се в Аллах, Аллах няма да ти прости“. Когато душите им се откъснали от телата и застанали пред Господа на световете, Аллах казал на този, който бил усърден в молитвите: „Знаеше ли за Мен? Или ти имаш Моето могъщество?“ А след това казал на грешника: „Стани и влез в Рая с Моята милост“ – и повелил за другия: „Хвърлете го в Огъня!“ Абу Хурайра казал за този човек: „Кълна се в Този, в чиито длани е душата ми, то е произнесъл думи, които са погубили и земния му живот, и бъдещия[9]“.

Затова всеки мюсюлманин трябва да помни опасността от подобни думи, защото милостта на Аллах е голяма и обхваща всяко нещо. А сам Господ ще търси и най-малкия повод за прошка на хората, за да не бъдат хвърлени в геена. Помни, братко мой, по-добре е да сгрешиш, като кажеш, че Аллах ще прости на някого, отколкото да казваш, че трябва да бъде наказан! Това е особено актуално в наши дни, когато много мюсюлмани правят големи грехове, а някои от тях поради невежество изършват многобожие. А ние не трябва да забравяме следния хадис на Пророка: „Ще дойде време, когато хората няма да знаят нито за намаза, нито за поста,  нито за хадж, нито за малкото поклонение, освен старците и стариците. Ще кажат: „Бащите ни казаха: „Няма друг бог освен Аллах“. Хузайф ибн ал-Йаман попитал: „Нима няма да им донесе полза произнасянето на думите „Няма друг бог освен Аллах“? Той отговори: „Тези думи ще ги спасят от Огъня[10]“.

Посланика на Аллах разказвал за човек, който казал преди да умре: „Когато умра изгорете тялото ми, превърнете го в прах и го разпръснете по морето, защото, кълна се в Аллах, ако Аллах може да ме възкреси, така ще ме накаже, както не е наказван никой друг на света“. Пророка казал: „Направили с него това и Аллах (след възкръсването му – бел.ред.) го попитал: „Какво те накара да постъпиш така?“ отговорил: „Страха ми от Теб“. И Аллах го опростил[11]“.

Субхан Аллах! Той е простил на раба, който се усъмнил с Неговото могъщество, а какво може да бъде по-голям грях? Все пак този раб е постъпил така от невежество и затова Аллах се смилил над него.

От тези хадиси е ясна порочността на хариджитите, които смята, че всеки мюсюлманин, извършил грях, за неверник. Знаеш ли, братко, кои са хариджитите? За тяхната поява ни е предупредил Пророка, който е казал: „В общността ми ще се появят хора, които ще се молят така, че ще мислите, че вашата молитва е жалка, в срванение с тяхната. Ще четат Корана, но той няма да излиза по-напред от устата им. Те ще излизат от религията подобно на стрела, която пронизва диво животно.. .[12]“ Хариджитите са се появили в кр на епохата на праведните сподвижници на Пророка и съществуват и до днес. Засвидетелстват, правят много молитви, четат Коран и се представят за правоверни, вървяюи по пътя на Пратеника на Аллах. Наред с тези неща учените  признават убежденията им за неверие, защото сеят смут  сред мюсюлманите и ги обявяват за безбожници и неверници. А Пророка е казал за тях: „Ако ги срещнете, убивайте ги, защото който ги убива, ще има награда от Аллах[13]“. Именно така са постъшили Али ибн Аби Талиб и неговите сподвижници, които са се сражавали с хариджитите и ги победили. Всеки мюсюлманин трябва да помни това и да избягва да обвинява в неверие мюсюлманите, дори ако те правят големи грехове.

Такива са убежденията и на правдните салафи – последователите на Пророка Мухаммед, един от които е имам Ахмед ибн Ханбал. Шейху-л-ислам Ибн Тайимия е споменал за това, как имам Ахмед се е отнасял със заблудените мюсюлмани. Той казвал: „Някой от правителството утвърждават това, което са казали джахмитите, смятат Корана за сътворен, че никой не може да види Аллах в бъдещия живот и пр. Проповядват това сред хората, наказват тези, които не им вярват, обвиняват в неверие тези, които не ги следват. Когато вземат пленник, не го пускат, докато не признае техните убеждения. За техни наместници назначават само тези, които ги признават и им помагат от закята. Въпреки това имам Ахмед се молел на Аллах да се смили над тях и да им прости, защото знаел, че на тях не им е ясно, че те отхвърлят Посланика. Те не отричали това, което е донесъл. те грешали в тълкуването и следвали този, който ги научил на това[14]“.

Драги братко, тази страна на ислямския шариа’ е много важна и към нея трябва да се придържа всеки, който вярва в Аллах и Неговия посланик. Бъди милостив към хората около теб на този свят и Аллах ще бъде милостив към теб на другия свят. помни човека, който се усъмнил в могъществото на Аллах и когото Аллах опростил. Знай, че неграмотния мюсюлманин, който се стреми към милостта на Господа, но е заблуден, още повече заслужава опрощение. Не бързай да обвиняваш човек в неверие, но бързай да му обясниш истината с мъдрост и добро наставление. И Аллах да ни помага!

Пречист е Аллах, Господа на величието, от това, което Му приписват нечестивците! Мир на Неговия посланик. Хвала на Аллах, Господа на световете!

Из хадиси на Пратеникът на Аллах с.а.с.

Посланникът на Аллах с.а.с.казал: „...При мен дойде Джибрил и каза: „Всеки, който умре от твоята общност, без да съдружава с Аллах, ще влезе в Рая“. Аз го попитах: „Дори ако е извършил прелюбодеяние и е крал?“ Отговори: „Дори и да е прелюбодействал и да е крал“.

Ал-Бухари и Муслим

Пророкът с.а.с. довел мъж, който пил вино и казал: „Бийте го!“ Абу Хурайра разказвал: „Удряхме го – кой с ръка, кой със сандали, кой с дреха. Когато си тръгна, някои от нас му казаха: „Аллах да те опозори!“ Тогава Пророка каза: „Не говорете така – не помагайте на шейтана!“

Ал-Бухари

Пророкът с.а.с.  минавал покрай два гроба и казал: „Тези двамата ги наказват. Те смятат, че ги наказват за неголеми грехове. Но,наистина, греховете им са големи – единия е клеветничил, а другие не се е пазил от (пръските) урина“.

Ал-Бухари и Муслим

---

[1] Муслим, Ахмад.

[2] Муслим, Ахмад.

[3] Вз. книгата «Радд аля ал-Бакри», стр. 376.

[4] Вз. книгата «Минхадж ас-Сунна ан-Набауийа», т. 5, стр. 250.

[5] Муслим, Ахмад.

[6] Вж. книгата аз-Зухд  на имам Ахмад, стр. 15.

[7] Ахмад, Ибн Маджа и ал-Хаким; достоверен хадис.

[8] Ал-Бухари, Ахмад.

[9] Абу Дауд; добър хадис.

[10] Ибн Маджа, ал-Хаким,  Силсиля ал-Ахадис ас-Сахих 87.

[11] Ал-Бухари и Муслим.

[12] Муслим.

[13] Муслим, Ахмад, ат-Тирмизи, Ибн Маджа.

[14] Вж. книгата Маджму‘ ал-Фатауа, т. 3, стр. 229-231.