понеделник, 21 февруари 2011 г.

...И НЕ КАЗВАЙТЕ: "ТИ СИ НЕВЕРНИК!" НА ОНЗИ, КОЙТО СЕ ОБРЪЩА КЪМ ВАС С ПОЗРАВ/СЕЛЯМ/


Слава на Аллах, Господа на Световете, мир и благословение на Неговия Пратеник, семейството му и всичките му праведни сподвижници! Когото Аллахе напътил, никой не може да го въвлече в заблуда, а когото не е – той не ще стъпи на верния път. Свидетелствам, че няма друг Бог, освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник...

Ислямското законодателство – шариатът, предпазва от повърхностно отношение по въпроса за обвинение на мюсюлманите в неверие. В Свещения Коран, Всевишния е повелил: “ О, вярващи, когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”... /4:94/

Коранът забранява да се нарича невярващ човекa, чиито външни прояви говорят за това, че той е мюсюлманин и припомня:“Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства. Изяснявайте си! Сведущ е Аллах за вашите дела.” /4:94/

С една дума, обръщайте се към хората така, както искате да се обръщат към вас. Та нали и вие самите преди известно време може би сте били такива, но Аллах ви е оказал милост?!

Пратеникът /с.а.с./ възпитавал своята общност да се въздържа от обвинения в куфр /неверие/, да бъдат крайно внимателни на тази тема и да избягват каквито и да било намеци за такфир. Той казвал: „Ако човек каже на своя брат :„О, невернико!” то това ще постигне някой от тях” т.е., към обвиняващият се възвръща греха от неверието, ако обвинявания действително е мюсюлманин.

Някои учени оценяват неоснователното обвинение в неверие на мюсюлманин като бунт и вражда с Аллах. Имам Абу Дауд /Аллах да се смили над него/ цитира в своя сборник хадис за двама от исраилевите Синове, единият от които се покланял пред Всевишния, а вторият - не.

Праведният постоянно повтарял на другия да се въздържа от грях и го съветвал, докато веднъж другият му казал: „Престани. Ти не си ми надзирател!”. Тогава благочестивият казал: „Кълна се в Аллах! Той никога няма да ти прости!”. От гняв и слаби знания той произнесъл тези страшни думи, означаващи куфр.

Тогава Всевишния казал: «Кой сквернослови за Мен, че Аз никога няма да опростя на този човек?». А когато Той прибрал душите им попитал праведния: „Нима ти си Моя надзирател?! Или знаеш всичко за Мен?!”. И повелил на ангелите да го изпратят в Ада, а другия в Рая. Всичко това било по причина на произнесените от праведния думи относно опрощението на Всевишния, без да има знания за това...

Когато човек съди, или дава оценка за хората, той трябва да внимава много, трябва да се страхува от Всевишния, особено що се отнася до въпроса за обвинение в неверие. Учените казват, че е по-леко да причислиш хиляда атеисти към Исляма, отколкото да отчислиш един мюсюлманин от Исляма. Т.е. да наречеш хиляда атеисти мюсюлмани пред Аллах е по-малко престъпление и би нанесло по-малка вреда, отколкото да наречеш един мюсюлманин неверник!

Защо? Защото определянето на атеиста като вярващ сзасяга само правата на Всевишния, а обвиняването в неверие на вярващ, оскърбява и нарушава правата на хората, а те в Съдния Ден няма да оставят без възмездие това.
Обвинението в неверие е много сериозно нещо. Шериатът има редица условия за обявяване в неверие - такфир:

1. Първо: Обвинението в куфр не се дава от всеки човек, а само от учен-правист, деец познаващ Шериата и необходимите условия за неговото прилагане.

2. Второ: Необходимо е да се убедим в това, че дадения човек е произнесъл нещо, което може да стане причина за обвинение в неверие. Не бива в подобен случай да се опираме на слухове, на нещо написано в интернет и т.н. Непременно и убедено трябва да знаем за какво всъщност става въпрос и какво точно се случва.

3. Трето: Необходимо е да сме уверени, че това, което е казано или извършено е в резултат на неверие според нормите на Шериата. Не всяка постъпка е неверие и не всеки съгрешил е неверник! Нещо повече, някои хора произнасят думи, които на пръв поглед означават неверие, но по отношение на тях не може да се излезе с решение, тъй като биха могли да са произнесени в резултат на невежество или да са казани непреднамерено, или пък нещо да е извършено поради недостатъчно разбиране на Шериата.

Някои хора извършват неверие без да знаят. За такива, както е казал Ибн Кудама и други учени, не трябва да се отсъжда с неверие. Такъв случай имало с един от сподвижниците, участвал в битката при Бадр, който разкрил тайната за Пратеника /с.а.с./. Той съобщил на враговете, че мюсюлманите се готвят да отидат в Мекка.

Тази постъпка означава любов към враговете на мюсюлманите и помощ във войната против мюсюлманите. Това обаче е само външно действие, без да е продиктувано от вътрешно убеждение. Ето какво казал той на Пророка: „Аз не станах неверник след приемането на исляма”. Тази постъпка била извършена не защото той се отрекъл от исляма, а защото неговите деца и роднини се намирали в ръцете на курайшите и той искал да ги защити.
По такъв начин той обяснил постъпката си, въпреки че тя била недопустима, ратеникът /с.а.с./ не произнесъл решение за куфр. Нещо повече, той казал на Умар, който предложил предателя да бъде убит: „Откъде знаеш, може Всевишния да се е обърнал към участниците в битката при Бадр казвайки:«Правете, каквото искате, наистина Аз съм ви простил»

Също така, от Кудам ибн Мазун /Аллах да е доволен от него/, се предава че той употребил алкохол, тъй като го считал за позволен. А това е неверие, ако човек е запознат с онова, което точно и ясно е забранено от Всевишния. Сподвижниците го завели при Умар и той го попитал защо постъпва така. Човекът отговорил, че Аллах го е разрешил. Умар го попитал отново: „И къде точно в Корана е казано това...?!” Нима Всевишния не е казал: “За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела.../5:93/ А още повече, аз съм от участниците битката при Бадр...” -отговорил човекът.

Тогава сподвижниците не го обвинили в неверие, а просто изпълнили наказание за пиене на алкохол, тъй като той обяснил постъпката си със заблуда, а не с куфр. Ето защо човек, неправилно разбиращ ясните предписания на Шериата не се отнася към невярващите, освен ако не му е приведен точен аргумент и му е била изяснена истината, а той продължава да си настоява на своята позиция, водеща към неверие.
Учените са единодушни, че признаването в неверие е право само на Всевишния. Ето защо не трябва да обвиняваме някой в каквото и да било, освен в онова, което ясно е казано в Корана и Сунната. Такфирът не може да бъде обусловен от човешки соъбражения и страсти, а е подчинен на текстовете на Шериата.

Човек не може да бъде признат за неверник, освен при наличие на абсолютна убеденост в това. Не трябва да се прави извод за куфр, основавайки се на прости предположения, съмнения, вероятности и т.н.
Богословите също така казват, че в случай на такфир, дори да има едно оправдание срещу 99 обвинения, решението се произнася в полза на това, че човекът е мюсюлманин! Това се отнася особено за случаите, в които има разногласия между самите учени – правоведи.

Пазете се от обвинение на мюсюлманите в куфр. Това води до страшно фитне - смут и раздори и се явява бунт срещу Всевишния и Неговия Пратеник /с.а.с./.

Мустафа Махдум – ректор на Института за подготовка на имами и хатиби; доктор на Шариатските науки /Медина/
Автор: Ali Hayraddin

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации