Да си спомним за Кордоба

Преди няколко столетия Халифатът Кордоба бил символ за толерантност и просперитет. След 711 г. сл.Хр., под властта на маврите, Андалузия се превърнала в цъфтящ търговски център за Южна Европа. Иберският полуостров се превърнал в "Ал-Андалус", а изкуството, културата и науката преживяли време на цъфтеж и развитие. През 960 год. в Кордоба – с повече от 300 бани и осветени паважни улици – живели половин милион души.

В джамията на Кордоба преди са се молили заедно християни и мюсюлмани. През 1140 г. арабският философ Авероес се е учел под аркадите на джамията. Той говорел за толерантност и свобода. Примерът му бил Аристотел, чиито произведения той самият превел. Но за жалост, точно по това време се засилили късогледството и упадъкът.

Догматични застъпници на исляма поели властта. Скоро се развихрила гражданска война и халифатът се разпаднал. Авероес – просветителят бил изгорен, както и еврейските учени.

Диалогът между културите се превърнал във война на културите. Джамията била пощадена от опустошенията по време на гражданската война. През 1236 г. Кордоба престанала да бъде мавърска, но насилственото ре-християнизиране причинило безброй жертви – маври и евреи.

Реконкистата обаче не могла да премахне ислямското наследство в езика, храната, начина на живот и в архитектурата. Пулсът на Ориента бие във фламeнкото, а в испанските военни конюшни се говори, че ръцете галят кадифената кожа на арабските коне. Дълбоко в испанската култура се е запазил арабският дух, въпреки че испанците не винаги го осъзнават. В днешно време, като става въпрос за диалог между испанци и ислямски преселници, се поощрява традицията на толерантността.

Приказното вълшебство от 1001 нощи все още е тук. Не само в Кордоба, но и в Севиля, където ислямски и християнски творци работили рамо до рамо...

източник, блог ~*~1001 nights~*~