сряда, 9 февруари 2011 г.

СПОЛУКАТА ЗА ВЯРВАЩИТЕ



Вярата е основният фактор за сполуката и щастието на всеки човек. Потребността от нея е заложена в неговата същност и не може да я замени с друго, така е сътворен. Всеки, който се опитва да намери нейн заместител, в крайна сметка става жертва на това, което търси, защото друго не е в състояние да попълни нейното естествено място. Развръзката е с предизвестен край – обърканост и отчаяние.

Човекът днес е под изключителното въздействие на материализираното общество и рекламата му и е с очакване там да открие утеха, успех и щастие. Факта обаче, че материално обезпечения човек, без вярата не намира покой и щастие, красноречиво говори за  това, че тази посока няма да го отведе при сполуката и щастието. Обратното, както в миналото, така и днес сме свидетели на бедни хора, които чрез вярата са намерили покой и щастие.

Наред с това, че вярата дава отговор на съдбовни въпроси като: от къде идва човека, защо идва и къде отива, тя му дава устойчивост, целенасоченост, устременост – дава му заряд.

Човекът от нашето съвремие повече от всякога е ангажиран с търсене пътя на сполуката, на успеха. Необходимо е да споменем и безбройните учения днес, които по своеобразен начин са формирали у него и стереотип на мислене и възприемане. Отвсякъде му се предлагат варианти и той препуска ли препуска в така необятната и неизвестна шир на предизвикателствата, които го съблазняват. Голямата част от вярващите също са устремени в тази надпревара и са част от групата на препускащите. Пътят на сполуката, който ще се постараем да открием е необходимост за всеки човек на планетата земя, но тук конкретно ще говорим за вярващия.

След като е повярвал, често човек автоматично се причислява към онези, които Аллах Всевишния е похвалил в Свещения Коран. Вярата според исляма обаче, не е израз, само на едно вътрешно убеждение, а е съвкупност от убеждение, поведение и дела. Свидетели сме, как хора претендират за дадено нещо, но вършат съвсем друго. Откриваме претенции, които не намират израз в поведението и делата. Основавайки се на това, можем да говорим за два вида език, този, който гласно заявява и езика на поведението. Ето защо, вярата според исляма не се състои, само от заявяване и претенции, а е неразделно свързана с езика на поведението. Тя се състои от убеждение, утвърждаване с език и прилагане на дело.
Никак не е трудно да открием, че малко мюсюлмани днес, с поведение и дела покриват ислямските критерии. Ето защо, нека се насочим към първите стъпки от формулата на успеха за вярващите, посочена от Аллах Всевишния:

От Омар Ибн Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предава, че когато на Пратеника с.а.с. било низпославано откровение, около лицето му се чувал звук наподобяващ жужене на пчела. След един такъв случай, казва той, той се обърна към кибле, вдигна ръцете си и отправи дуа: „О, Аллах, надбави ни, не ни намалявай, почети ни, не ни унижавай! Придай ни, не ни лишавай! Предпоче ти ни, не предпочитай други пред нас! Бъди доволен от нас и ни стори доволни!” После рече: „Бяха ми низпослани десет айета, който ги изпълни, ще влезне в Дженнета” и изчете първите айети на сура Му`минун:

1. Сполуката е за вярващите,
2. които в своята молитва са смирени
3. и които от празнословието странят,
4. и които милостинята закат дават,
5. и които целомъдрието си пазят,
6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани ­
7. а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите, ­
8. и които повереното им и обетите си съблюдават,
9. и които своите молитви редовно отслужват,
10. тези са наследниците,
11. които ще наследят Градините на Фирдаус, там ще пребивават вечно.

ПЪРВА СТЪПКА НА СПОЛУКАТА – НАМАЗ В ОТДАДЕНОСТ

След като човек е повярвал в Аллах Теаля и е убеден в това: че Той е Господаря, от Който зависи, както появата му на света, така и края; че Той е Господаря на явното и скритото; Господаря на съдбата му, тогава той търси връзка с Него, за да предизвика Неговото одобрение и благоволение. Всъщност, това е закономерната позиция, израз на признателността и любовта към Всемогъщия, че човека е възлюбен и предпочетен да бъде човек.

Освен това, Той не го е оставил да прекара живота си в лутане и търсене на пътя, напътил го е, като му е изпратил указател /Свое Слово, в Което няма съмнение/ по който да се направляват благочестивите. А колко невежа и претенциозен е човека днес? Яхнал необузданите страсти на егото си, когато се касае за напътствие, за норми и закони на Създателя, виждаме да заявява: „Защо някой трябва да ми казва кое е добро и кое зло?” В същото време обаче, когато стане въпрос за човешки учения, разпоредби и предупреждения по дадени въпроси, същият този човек ги следва, без да има претенции, че е поучаван. Субханеллах, безобразно е човешкото упорство! Колко припрян и неразумен е човека. Сам той не намира друго, което да пасне на душата му и в което да намери утеха и покой и само, защото е казано в религиозно послание, високомерничи и упорства, останал под въздействие на превъзнесеното си его, а в същото време се увлича и вглъбено следва разни учения на себеподобни. Всевишния е дал пример всякакъв: Но най-много от всичко друго човек оспорва. /18:54/  

Успехът, сполуката и щастието не са в материалното, накъдето се е насочил стремглаво днешния човек. Вярващия е убеден, че неговият път не приключва тук на земята, а е път вечен, който води към Съвършения, към Аллах Всевишния. Ето защо, той е воден от разумна и крайна цел, която оправдава смисъла на усилията, които полага в своя живот.

Първата стъпка за постигане на тази цел е контакта, връзката на човека с Твореца, наречена салят /намаз или молитва/, която се повтаря в определени времена на денонощието, за да го връща към това свято докосване представляващо знак и първата стъпка на истинската вяра. Тя е възнесението за вярващия, стълба на религията и първото нещо, за което вярващия ще бъде питан в Съдния ден. Когато отговора на това питане бъде положителен, това ще му помогне да отговори и на останалите питания положително.

Споменатата сура започва със: Сполуката е за вярващите,     които в своята молитва са смирени. Тук не става въпрос за какъвто и да е намаз, а за намаз в страхопочитание и отдаденост. Не става въпрос за физически действия и изричане на слова, а за намаз, в който участва не само езика и тялото, а и сърцето и разума.

Смирението в случая касае както сърцето, така и частите на тялото. Веднъж, когато човек извършвал намаз пред Мухаммед с.а.с. и се занимавал с брадата си, той казал: „Ако сърцето му бе смирено и частите на тялото му щеше да са смирени.” И е казал още: „Няма намаз, без смирение”, а също така: „Не извършвайте седжде така, както кокошките кълват просо”, което доказва същността на намаза. Моля се на Аллах Всевишния да отвори сърцата ни и да ни удостои с благодатта от намаз в смирение!

Намаза предпазва от покварата и нередното, както е повелил Аллах Всевишния: Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. А Пратеника с.а.с. е казал: „Този, чийто намаз не го кара да възбранява покварата и порицаваното /с това/ той само се отдалечава от Аллах.”

Намаза е мястото, където човека намира покой, поради което, Пратеника с.а.с. се обръщал към Билял р.а. с думите: „Направи езан, за да се успокоим”. Времето, в което живеем е динамично, напрегнато, време на предизвикателства и стрес, който се е превърнал в едно от най-популярните заболявания. Множество хора преживяват от психоанализа. Както на запад, така и тук все повече и повече се говори за личен психоаналитик. Направете си труда и проверете дали това заболяване е така разпространено и сред мюсюлманите, както в останалия свят? Дали сред тях психоаналитиците имат почва, както в Европа и Америка?

Виждаме, че въпреки своите слабости и недостатъци, мюсюлманите притежават психоустойчивост, която е благодат, вследствие на вярата и прекия контакт със Създателя в намаза. Няма по-добра и благодатна терапия от този контакт, който дава смисъл на на живота на човека – да се прекланя единствено пред Твореца и да се спаси от всякакво друго преклонение. Тази терапия се повтаря пет пъти в денонощието и е източник на свобода - истински свободен е човека, който се е спасил от преклонение пред творенията и страстите си, източник на устойчивост и надежда. Аллах Всевишния е повелил:   Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти подир Аллах? Не ще ли се поучите?


Няма и по-възвисен момент за човека от това общение -  среща в трепет с Твореца, Господаря на световете, Върховния Повелител и Избавител, среща, чрез която човек ясно заявява причината за своето съществуване. Не случайно Аллах е отредил едно от трите любими неща на Пратеника с.а.с. да бъде намаза.

Намаза не е акт проформа, с който се отбива номера, и от който се „спасява” в бяг като ужилен човека превърнал го в рутина, а е акт, към който вярващия подхожда с почит и желание да изпита наслада от контакта си с Твореца.

Ето това е първата стъпка от формулата на успеха, от която зависят останалите.

Автор Али Хайраддин

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации