Празнуване на Свети Валентин

Слава на Аллах!

Първо:

Деня на свети Валентин е празник от джахилийа, който продължава да се отбелязва още от времето преди Романите да станат Християни. Празника е свързан със светец, който е познат като Валентин, осъден на смърт на 14 февруари 270 г.н.е. Куффар все още го празнуват, включвайки много неморални и пошли обичаи. 

Второ:

Не е позволено за мюсюлманите да празнуват никои от празниците на куффар, защото в шари’а има ясни указания за празниците.

Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, е казал:

Празниците са част от шари’а, ясен път и ритуали, за които Аллах е казал (превод на значението):

 „За всеки от вас сторихме закон и път.“

 [ал-Маида, 5:48] 

„За всички общности сторихме обреди, които да изпълняват.“

[ал-Хадж, 22:67] 

- като кибла (посока за молитва), молитва и пост. Няма разлика между изпълнението им по време на празник и по всяко друго време. Присъединяването към празненството е присъединяване към куфр (неверието), а присъединяването към тези малки неща, е свързване с някои от разклоненията на куфр. Наистина празниците са нещо уникално, което се характеризира с много черти и специални символи, като по този начин присъединяването към тях е и към чертите и символите на неверието. Няма съмнение, че присъеднияването към това може да доведе до пълен куфр. 

Частичното присъеднияване е най-малкото неподчинение и грях. Показано е от Пророка с.а.с., когато е казал: „Всички хора имат техни празници и това е нашия празник“. Това е по-лошо, отколкото да се присъединиш към тях носейки зинаар (дреха, която се е носела само от ахл ал-зимма) и други характерни техни предмети, защото те са дело на човешка ръка и не са част от религията им, по-скоро са нещо, което ги различава от мюсюлманите. Колкото до празниците и ритуалите – те са част от религията, която е над всички последователи, така че присъединяването към тях е и присъединяване към нещо, което е причина за наказание от Аллах.

Край на цитата от Иктида’ ал-Сират ал-Мустакиим (1/207) 

Също така е казал: Не е позволено на мюсюлманите да ги имитират в нищо, което е част от техните празници – независимо дали храна, дрехи, светлини, огън, обичайни навици, извършване на актове на служене и пр. Не е позволено да се дават или приемат подаръци, или да се продава нещо, което ще ги подпомогне (в празнуването – бел.пр.), да се позволява на децата да играят или да взимат участие в празненствата, да се носят нечии дрехи. 

Да обобщим: Мюсюлманинът не трябва да извършва никоя част от техните ритуали – по-скоро деня на техния празник трябва да бъде като всеки друг ден на мюсюлманина. Мюсюлманинът не трябва да се оприличава по никой начин на тях.

Край на цитата от Мажму’ ал-Фатауа (25/329)

Ал-Хафиз ал-Дахаби, Аллах да се смили над него, е казал:

Ако християните имат празник, юдеите имат празник – той е само техен, никой мюсюлманин не трябва да го празнува и никой мюсюлманин не трябва да се причислява към религията им или тяхната посока за молитва.

Край на цитата от Ташаббух ал-Хасиис би Ахл’л-Хамиис, публикувано в Мажаллат ал-Хикма (4/193)

Хадиса, към който Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа насочва е предаден от ал-Бухари (952) и Муслим (892) от Аиша р.а.: Абу Бакр дойде и имаше две млади момичета от Ансар с мен, които пееха за това, което се е случило с Ансар в деня на Бу’ас. Тя каза: Те не бяха (професионални) певици. Абу Бакр каза: „Музикалните инструменти на шайтана в дома на Пратеника на Аллах с.а.с.?!, а това е било в деня на Еид. Пророкът с.а.с. казал: „О Абу Бакр, всички хора имат техен празник и това е нашия празник“. 

Абу Дауд (1134) предава, че Анас р.а. е казал: „Когато Пратеника на Аллах с.а.с. дойде в Медина, имаха два дни, в които се забавляваха. Той попита: „Кои са тези дни?“ Отговориха: „Забавлявахме се през тези два дни и по време на джахилийа“. Пророкът с.а.с. каза: „Аллах е дал вместо това дни, които са по-добри от тях: деня на ал-Адха и деня на ал-Фитр“. Класифициран като сахих от ал-Албани в Сахих Аби Дауд.

Това показва, че празниците са сред характеристиките на всяка нация и не е позволено да се празнува празник на невежи и политеисти (мушрикийн).

Учените са произнесли фатауи с мнението, че празнуването на деня на св. Валентин, е харам.

1 – Шейх Ибн ‘Утаймин, Аллах д се смили над него, е попитан:

В днешно време празнуването на деня на св. Валентин е станало широко разпространено, особено сред студентите. Това е християнски празник, по време на който хората се обличат предимно в червено – дрехи и обувки – и си разменят червени цветя. Надявам се да ни обясните правилата за празнуването на деня и да дадете съвет на мюсюлманите по отношение на този въпрос. Аллах да ви благослови и да ви пази!

Той отговорил:

Празнуването на деня на св. Валентин не е позволено по няколко причини:

1-     Празника е нововъведен и няма основа в Исляма.

2-     Провокира любов и страсти.

3-    Призовава сърцата към живот със глупави неща, които са обратно на пътя на праведните салаф, Аллах да е доволен от тях. 

Не е позволено в този ден да се прави нещо характерно за този празник – независимо дали е храна, пиене, дрехи, размяна на подаръци и пр.

Мюсюлманите трябва да се гордеят с религията си, а не да са слабите характери, които следват Том, Дик и Хари. Моля Аллах да пази мюсюлманите от всички изкушения – видими и невидими, да ги пази и да ни води.

Край на цитата от Мажму’ Фатауа ал-Шейх Ибн ‘Утаймин (16/199).

2 – Постоянния Комитет е попитан: Някои хора празнуват деня на св. Валентин на 14. 02 всяка година. Разменят си подаръци – червени рози и носят червени дрехи, поздравяват се един другиго. Някои пекарни правят червени сладки и рисуват сърца по тях, а някои магазини рекламират продукти само за този ден. Какво е мнението ви за следното: 

1-     Празнуванет на деня

2-     Купуване на стоки от магазините в този ден

3-    Собственици на магазини, които не празнуват, продават неща, които служат на празнуващите? 

Те отговорили:

Ясното доказателство от Корана и Суннаа – и съгласието между учените от ранните поколения на тази умма – показват, че в Исляма има само два празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха. Всеки друг празник, който се извършва от човек, група и пр. е нововъведен празник, който не е позволен за следване от мюсюлманите, одобрен или повод за радост, или подпомагане за празнуването му, защото това е прекрачване свещените граници на Аллах и който ги прекрачи, прави грях пред Аллах. Ако тези изфабрикувани празници са празници и на неверниците, тогава греха става по-голям, защото това е оприличаване на тях и е нещо като взимане на неверници за близки приятели, а Аллах е забранил в Свещената Си Книга вярващите да ги имитират и да ги взимат за приятели. Доказано е, че Пророкът с.а.с. е казал: „Който подражава на хората, е от тях“. Деня на св. Валентин е от този тип, защото е идолопоклоническия християнски празник и не е позволено нда мюсюлманин, който вярва в Аллах и в Сетния ден, да подкрепя или следва, или поздравява хората за това. В същност трябва да се отстранят и да го отбягват – в подчинение на Аллах и Неговия Пратеник, за да се пазят настрана от всички беди, които могат да ги застигнат, както и от наказанието на Аллах. Харам е за мюсюлманите и да подпомагат хора да празнуват този или друг харам празник като им предлагат храна или питие, купуват или продават стоки, рекламират и пр., защото всичко това е съдействие за извършването на грях, престъпването и неподчинението на Аллах и Меговия Пратеник с.а.с. Аллах е казал (превод на значението):

„И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта (ал-Бирр уа ал-Такуа), и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.“

[ал-Маида, 5:2] 

Мюсюлманинът трябва да се придържа към Книгата на Аллах и Сунната във всичките си дела, особено по време на фитна и злини. Той трябва да бъде скромен и да страни от попадане в заблудата на онези, които са придобили гнева на Аллах и Той ги е проклел, на злите и грешниците, които нямат страх пред Аллах, а да покаже голямата гордост от това, че е Мюсюлманин. Мюсюлманина трябва да се обърне към Аллах и да търси Неговото ръководство, да остане непоколебим в следването...

А от Аллах е напътствието. Моля Аллах да благослови и с мир да дари нашия Пророк Мухаммад, неговото семейство и сподвижниците.

Край на цитата.

3 – Шейх Ибн Джибрин, Аллах да го пази, е попитан:

Сред младите мъже и жени е много популярно да се празнува деня на св. Валентин...Какво е правилото за празнуването на деня и за размяната на подаръци?

Той отговорил: 

Първо: не е позволено да се празнува този нововъведен празник, защото това нововъведение няма основа в Исляма. За празника важи хадиса от Аиша р.а. „Пратеникът на Аллах с.а.с. каза: „Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено“.

Второ: това води до имитиране на куффар и оприличаване в почитането им на празници и ритуали, подражаване в неща, които са част от тяхната религия. В хадис е казано: „Който подражава на хората, е от тях“.

Трето: като резултат те дават грях и харам – губене на време, пеене, слушане на музика, екстравагантност, откриване, смесване на мъже и жени, разпуснато поведение, показване на жените пред мъжете и други харам действия. Това не може да бъде извинено, че е нещо, което развеселява и забавлява. Този, който е искрен пред себе си, трябва да се пази от грях и онова, което довежда до греха.

Казал е също:

Въз основа на това не е позволено да се купуват подаръци и рози, ако се знае, че купувачът празнува или ще даде купените неща като подарък в този ден – така продавачът няма да бъде съучастник в бид’а и харам.

А Аллах знае най-добре.

Край на цитата.

А Аллах знае най-добре.

Islam Q&A – въпрос No 73007