петък, 9 юли 2010 г.

Как заобичах покривалото


Ивон Ридли


Политиците и журналистите просто обичат да пишат за потисничеството над жените в исляма, без дори да са разговаряли със забулените жени… Те просто нямат представа как мюсюлманските жени са защитени и уважавани в рамките на ислямския закон, който е създаден преди около 1400 години.



В същото време, докато пишат за въпроси от културно естество като браковете с непълнолетни момичета, обрязванията на жени, почетните убийства и уредените бракове, те погрешно си мислят, че показват задълбочени познания. Омръзнало ми е Саудитска Арабия да се сочи за пример как жените са поробени в държава, в която им е забранено да шофират.

Споменатите по-горе теми просто нямат нищо общо с исляма, но въпреки това тези хора продължават да пишат и говорят за тях с арогантно излъчване на авторитет като неправилно хвърлят вината върху исляма. Моля, не бъркайте културните особености и обичаи с исляма!

Бях помолена да пиша за това как ислямът позволява на мъжете да бият съпругите си. Съжалявам, но това не е вярно. Да, сигурна съм, че критиците на исляма ще цитират отделни коранични аяти и хадиси, но обикновено всичките ще бъдат извадени извън контекст. А ако въпреки всичко един мюсюлманин реши да посегне на съпругата си, на него не му е разрешено да остави и драскотина по тялото й – това е друг начин коранът да каже: „Не посягай на жена си, глупако”.

Нека сега да разгледаме някои наистина интересни статистики. Хъм… Почти ми се причуват думите тенджера, чайник, чернилка. Според данни на американската национална гореща линия за домашното насилие четири милиона американски жени са станали жертви на домашно насилие за период от 12 месеца. Средно по три жени биват убити от техните съпрузи или приятели ежедневно – това означава, че за период от 5 години са пребити до смърт почти 5 500 жени.

Някой може да каже, че това е шокиращ брой за подобно цивилизовано общество, но трябва да признаем, че насилието срещу жените е глобален проблем. Избухливите мъже не се свеждат до отделна религиозна или културна категория. В действителност, фактите сочат, че една на всеки три жени по света е била бита, насилена или подложена на друг тип тормоз по някакъв друг начин в течение на живота й. Насилието срещу жените е над религиите, богатството, класите, цвета на кожата и културите.

Въпреки това, преди ислямът да се появи на световната сцена, жените са били третирани като по-нисши същества. Всъщност ние жените все още имаме проблеми в Запада, където мъжете си мислят, че са по-висши. Това е отразено в ограничаването на нашите служебни повишения и по-ниския размер на заплатите ни из целия спектър – от чистачките до жените в борда на директорите. Западните жени все още се разглеждат като стоки, сексуалното робство процъфтява, облечено в маркетинговите ефемизми, а женските тела се продават из света на рекламите. Както споменах пред това, това е общество, в което изнасилванията, сексуалните нападки и насилието срещу жените са често явление, общество в което равноправието между мъжете и жените е илюзия, общество в което силата или влиянието на дадена жена обикновено зависи от размера на гърдите й.

Преди смятах забулените жени за тихи, потиснати същества, а сега ги смятам за многостранно надарени с таланти и умения гъвкави жени, чието сестринство прави западния феминизъм да бледнее до незначителност. Промяната в гледната ми точка настъпи след наистина ужасяващото преживяване да бъда арестувана от талибаните, затова че през септември 2001 година се бях промъкнала в Афганистан, носейки бурка.

През десетте дни, в които бях държана от тях, аз дадох обещание, че ако ме пуснат на свобода ще прочета корана и ще изуча исляма. Не щеш ли, те ми повярваха и взеха че ме пуснаха. В замяна на това аз спазих дадената дума, но в качеството си на журналист отразяващ събитията в Близкия изток аз осъзнах, че трябва да разширя познанията си по тази религия, която очевидно бе начин на живот за тях. Но не – не съм жертва на Стокхолмския синдром. За да си жертва, трябва да претърпиш някаква близост с похитителите ти, а по време на моя плен аз плювах, псувах, проклинах и обиждах моите тъмничари, отказвах тяхната храна и стоях в гладна стачка. Не знам кой бе по-щастлив, когато бях освободена – те или аз!

Мислех си, че да прочета корана е лесно академично упражнение. Бях изумена да открия, че в него ясно се казва, че жените са равни с мъжете по духовност, образованост и себестойност. На дарбата на жената да ражда и отглежда деца се гледа с възхищение. Мюсюлманските жени с гордост заявяват, че са домакини и къщовници.

Освен това, Пророкът, мир нему, е казал, че най-важният човек в дома е майката – единствено тя. Всъщност той също така е казал и че небето лежи в краката на майката. Колко жени попадат в списъка на стоте най-влиятелни хора само поради това, че са „страхотна майка”?

В исляма да избереш да си останеш вкъщи и да си отглеждаш децата придава допълнително достойнство и уважение, но същото важи и за тези сестри сред нас, които избират да отидат да работят, да имат собствена кариера и да бъдат професионалисти.

След това се вгледах в законите за наследството, данъците, имуществото и развода. Навярно от тук холивудските режисьори черпят своето вдъхновение. Например жената има право да запази за себе си спечеленото от нея, докато мъжът трябва да се изръси с половината от притежаваното от него.

Не е ли смешно как жълтата преса се вълнува от това, че някоя известна филмова или музикална звезда ще сключи предбрачно споразумение? Мюсюлманските жени са сключвали предбрачни споразумения още от край време. Те могат да изберат дали искат да работят или не и всичко, което печелят, си е за тях, докато мъжът трябва да плаща всичките сметки и да се грижи за издръжката на своето семейство.

Почти всичко, за което феминистките се бореха през седемдесетте години вече е било налице за мюсюлманките още преди 1400 години.

Както казах, ислямът издига и отдава почит на майчинството и на това жената да е домакиня. Ако искаш да си останеш вкъщи – остани. Голяма чест е да бъдеш къщовница и да си първият учител на своите деца.

Но също така коранът казва, че ако искаш да работиш, тогава трябва да работиш. Бъди кариеристка, научи професия, стани политик. Бъди такава каквато искаш да бъдеш и бъди най-добрата в това, което правиш като мюсюлманка, понеже всичко, което правиш, е за славата на Аллах.

Налице е крайно, почти дразнещо фокусиране върху темата за облеклото на мюсюлманките – от страна както на мюсюлманите, така и на немюсюлманите. Да, дълг е за мюсюлманските жени да се обличат благоприлично, но освен това, днес има и много други важни въпроси свързани с мюсюлманските.

Въпреки това всички са вманиачени по въпроса за хиджаба. Вижте, той е част от моя бизнес костюм. Той ви казва, че аз съм мюсюлманка и че следователно очаквам към мен да се отнасяте с уважение.

Можете ли да си представите някой да каже на служител от Уолстрийт или на банкер от Вашингтон да се облече с тениска и джинси? Те ще заявят, че техните бизнес костюми ги допълват в рамките на работния ден, знак са за това, че тези хора искат на тях да се гледа насериозно. Въпреки това във Великобритания бившият външен министър Джак Строу описа носенето на никаб (покривало за лицето с отвор само за очите) като нежелана бариера. Питам се кога ли мъжете най-накрая ще се научат да си държат езика зад зъбите по теми свързани с женския гардероб?

Също министър-председателят Гордън Браун и Джон Рейд говореха пренебрежително за носенето на никаб, а и двамата идват от шотландските погранични райони, където мъжете носят поли!!!

След това и други депутати се намесиха в дебата като описаха никаба като бариера пред комуникацията. Що за глупости! Ако това е проблема, може ли някой да ми обясни защо все още продължаваме да използваме мобилни телефони, обикновени телефони, имейли, текстови съобщения и факс машини? Защо има радио? Никой не изключва радиото само защото не може да види лицето на радиоводещия.

Повечето сестри, които избират да носят никаб всъщност са бели жени от запада, които са приели исляма и които повече не искат да попадат в полезрението на похотливи мъже, които се заяждат с тях и се държат непристойно. Даже познавам две сестри мюсюлманки от Лондон, които твърдят, че си слагат никаб по време на антивоенни протести само защото не могат да понасят миризмата на дима от цигарите с марихуана.

Опасявам се, че ислямофобията се е превърнала в спасителен пояс за расистите. Но низките, шовинистични нападки – до голяма степен от страна на мъже – са недопустими за мюсюлманките, както и за техните секуларистични сестри от левицата.

В продължение на много години аз бях феминистка и сега в качеството ми на ислямска феминистка все още издигам правата на жените. Единствената разлика е, че мюсюлманките феминистки са много по-радикални в сравнение със секуларистичните феминистки. Всички ние ненавиждаме тези противни конкурси за красота и трудно сдържахме смеха си когато появата на първата мис Афганистан в бикини бе обявена за гигантски скок към либерализирането на Афганистан.

Била съм в Афганистан много пъти и мога да ви уверя, че от прашните улици на Кабул не се появяват жени кариеристки. Моите афгански сестри по вяра казват, че мечтаят Запада да спре с вманиачаването по бурката. „Не се опитвайте да ме превърнете в кариеристка, първо намерете работа на съпруга ми. Покажете ми как да изпращам децата си на училище без да се страхувам, че ще бъдат отвлечени. Дайте ми сигурност и сложете хляб на масата ми” – бяха думите на една от тях. Младите феминистки мюсюлманки гледат на хиджаба и никаба като на политически символи и на религиозно задължение. Някои от тях твърдят, че това е техният начин да покажат на света, че отхвърлят крайностите на западния начин на живот като гуляите, сексът със случайни хора, взимането на наркотици и т.н.

Възвишеността в исляма се постига чрез благочестие, не чрез красота, богатство, власт, позиция или секс. Кажете ми сега кое е по-либералното – да бъдеш преценявана според дължината на полата ти и размера на уголемените ти с пластична операция гърди или да бъдеш преценявана според характера, ума и интелигентността ти? Лъскавите списания ни казват, че ако не сме високи, слаби и красиви ще останем необичани и нежелани. Натискът над младите момичета, читателки на тези списания, да си намерят гаджета е направо нетърпим. Ислямът ми казва, че имам право на образование и е мой дълг да търся познание независимо дали съм свободна или омъжена.

Никъде в рамките на исляма на нас жените не ни се заповядва да перем, чистим или да готвим за мъжете – но не са само мюсюлманските мъже, които трябва да преосмислят ролята на съпругите си. Вземете за пример една от речите на Пат Робертсън от 1992 година, в която изразява гледната си точка за жените с права. След това вие ми кажете кой е цивилизован и кой не. Той казва: „Феминизмът насърчава жените да напускат мъжете си, да убиват децата си, да практикуват магьосничество, да унищожават капитализма и да стават лесбийки”. Ето един американец, който живее в предислямската епоха и който има нужда да се модернизира и цивилизова. Хората като него са тези, които носят покривало и ние трябва да скъсаме това покривало на тесногръдието, така че хората да могат да видят исляма такъв, какъвто e.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации