Хадис 29: Границите на Всевишния Аллах и Неговите забрани

«إنّ الله تعالى فرض فرائض فلا تضيّعوها، وحدّ حدودا فلا تعتدوها، وحرّم أشساء فلا تنتهكوها، وسكت عن أشياء — رحمة لكم غير نسيان — فلا تبحثوا عنها» — حديث حسن رواه الدارقطني وغيره.

От Абу Са‘лебе ал-Хушанни Джурсум ибн Нāшир (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Всевишния Аллах наложи религиозни задължения [фарзове], затова не ги пренебрегвайте. Той начерта граници, затова не ги престъпвайте. Той забрани неща, затова не ги нарушавайте. Той премълча за някои неща — от милост към вас, а не защото ги е забравил — затова не питайте за тях”. — Добър хадис, предаден от Дāркутни и други.

Дāркутни разказва хадиса в стр. 502.

Абу Ну‘айм го разказва в глава “Укращението” (ал-Хилйа), 9/17. с първоизточник Абу ад-Дардā’.

При Дāркутни хадисът е по ривает на Макхул от Абу Са‘лебе ал-Хушанни. В иснада на този хадис има прекъсване между Макхул и Абу Са‘лебе, защото Макхул не е слушал хадиси от Абу Са‘лебе. А според Ибн Ма‘ин той е слушал хадиси от него. Въпреки това, хадисът се подкрепя от други предания, благодарение на които се издига до нивото “добър” (хасен). Именно поради това ан-Науауи (Аллах да се смили над него) е счел да го одобри в своята книга “ал-Езкāр”. Преди него ас-Сем‘āни в своята книга “ал-Емāли” също го е счел за добър. Одобрил го и ал-Хāфиз ал-‘Ираки, а също и ал-Хāфиз Ибн Хаджер. Ибн ас-Салях пък го счел за достоверен. Виж: “ал-Футухāт ар-раббāнийя”, 7/365.

Значимост на хадиса:

Този хадис съдържа многозначните думи, които са характерни за нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Той е лаконичен и красноречив. Някой дори е казал: “Няма друг хадис, който въпреки че е само един, да събира в себе си и първостепенните неща на религията, и второстепенните”. Това е така, защото Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е разделил религиозните предписания на четири: фарзове (поголовни задължения), забрани, граници и премълчани неща. Ибн ас-Сем‘āни е казвал: “Който прилага този хадис, спечелва наградата и се предпазва от наказанието”. Това е така, защото този, който изпълнява задълженията, страни от забраните, спира до границите и не пита за неведомите неща, той изпълнява всички части на благочестието и отдава правата на религията, защото религиозните закони не излизат от тези видове, споменати в този хадис.



Пояснение на някои думи от хадиса:

“Наложи религиозни задължения” — които трябва да се изпълняват.

“Затова не ги пренебрегвайте” — не ги изоставяйте и не се отнасяйте небрежно към тях. Не допускайте времето, отредено за тях да изтече, а ги изпълнявайте така, както Аллах ви ги е наложил.

“Начерта граници” — в най-общото си езиково значение границата е преграда, която разделя две неща. Но като термин в религиозното законодателство границата е: Определено наказание, установено от Законодателя, което удържа от грехове.

“Затова не ги престъпвайте” — не добавяйте към тях други неща, които не са повелени според религиозния закон; или не ги преминавайте, а спирайте до тях.

“Затова не ги нарушавайте” — не попадайте в тях и не приближавайте до тях.

“Той премълча за някои неща” — тоест, не отсъди за тях дали са задължителни или забранени. Според религиозните закони те са позволени по начало.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Задължителността на съблюдаването на фарзовете[1] и нещата, които са уаджиб.

Фарз се нарича всяко нещо, което Аллах е наложил като задължение за своите раби и определил като техен дълг да го изпълняват, като молитвите (намазът), зекятът, говеенето през месец Рамадāн и поклонението хадж.

Според Шāфи‘и всяко нещо, което е задължително с довод, изведен от Корана, сунната, иджмā‘ или от другите доводи на религиозните закони, то това е фарз. Според учените, които са на това мнение, фарз и уāджиб са синоними освен, когато става въпрос за поклонението хадж. Когато се говори за хадж и се каже, че дадено нещо е фарз, като за тауāфу-л-ифāда[2] например, това означава, че при пропускане то не може да се компенсира с колене на курбан. А когато се каже, че е уāджиб, като тауāфу-л-уедā‘[3] например, това означава, че при пропускане то може да се компенсира с колене на курбан.

Според ханефитите между фарз и уāджиб има разлика. Фарз е онова нещо, за задължителността на което има категорично доказателство, като молитвите, зекятът и др., а уāджиб е онова, задължителността на което се установява с предполагаемо доказателство, като нещата, които се установяват по аналогия (кийāс) и чрез хадисите, предадени от един човек, например раздаването на милостиня в края на месец Рамадāн (садакату-л-фитр).

Фарзовете се делят на две: индивидуално задължение (фарз ‘айн) и колективно задължение (фарз кифāйа).

Фарз ‘айн е онова задължение, което се явява в дълг на всеки мюсюлманин поотделно, като петкратните молитви, зекятът, говеенето през месец Рамадāн и др.

Фарз кифāйа е онова задължение, което ако се изпълни от част от мюсюлманите, отпада от другите и на никой не се пише грях. Но ако никой не го изпълни, тогава грях се пише на всички, като погребалната молитва (дженазе намаз), отвръщането на поздрава, повеляването на одобряваното и отрицаването на порицаваното и др.

2. Спирането до границите на Всевишния Аллах.

Това са определените наказания, възпиращи от забраните, като наказанието за прелюбодеяние, наказанието за кражба, наказанието за пиене на алкохол и др. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на Усāма ибн Зейд, когато последният се застъпил за жената от племето Махзум, която извършила кражба в годината на превземането на Мекка: “Нима ходатайстваш за нещо, отредено от Аллах”, тоест за отсичането на ръка при кражба. Тези граници са наказания, определени от Всевишния Аллах, Създателя на всичко, затова трябва да се спира до тях, да не се добавя нищо към тях и да не се премахва нищо от тях. Увеличаването на границата на наказанието за употреба на алкохол от четиридесет до осемдесет удара с бич не е забранено, въпреки че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и Абу Бакр са се ограничавали само с четиридесет удара с бич. Това е така, защото, когато по времето на халифата на ‘Омар (Аллах да е доволен от него) хората започнали да употребяват алкохол повече, отколкото преди, заслужили той да увеличи ударите с бич като по-строга мярка за тяхното удържане. Това увеличаване е било иджтихāд от негова страна, смисълът на който е бил правилен и е имало законно основание за него. След това ‘Али ибн Аби Тāлиб (Аллах да е доволен от него) е казал: “И увеличаването, и неувеличаването е от сунната”, защото Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е наредил да се ръководим по ‘Омар. Конкретно, когато е казал: “Следвайте двамата след мен: Абу Бакр и ‘Омар”. И в общност, когато е казал: “Придържайте се към моята сунна и сунната на праведните халифи”. Всички сподвижници (сахāба) приели с единодушие това увеличаване и особено много се успокоили и зарадвали, когато чули ‘Али да казва на ‘Омар: “О, повелителю на вярващите, този, който пие вино, говори безсмислици. А който говори безсмислици, той клевети. А наказанието за клеветата в Книгата на Аллах е осемдесет удара с бич... Всевишния Аллах казва: «А на онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство! Тези са нечестивците » [ан-Нур: 4]”.

3. Забраната за доближаването до забранените неща и извършването на престъпления.

Това са забранените неща, които са категорично забранени. Те са споменати в Свещения Коран и пророческата сунна. Всевишния Аллах ги покровителства и е забранил да се доближава до тях и да се извършват, като свидетелството — Аллах е забранил лъжесвидетелството; като Богатствата на сирака — Аллах е забранил да се ядат Богатствата на сирака и лихвата. Всевишния Аллах е казал: “Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните от тях и скритите...”, (ал-А‘рāф: 33). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Всичко опияняващо е забранено (харāм)”. Казва също: “Вашата кръв, вашите Богатства и вашата чест са забранени за вас...”.

Който се вгледа в тези забранени неща и потърси причината за забраната им с трезв ум и безпристрастно отношение, ще види, че те са много малко на брой, че всички те са неща, които са вредни и че всичко останало извън тях си остава позволено. Всевишния казва: “О, вярващи, не възбранявайте благата, които Аллах ви е разрешил...”, (ал-Мā’ида: 87).

4. Милостта на Всевишния Аллах към Своите раби.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ясно казва, че премълчаването на предписанията относно някои неща от страна на Аллах и необявяването на тяхната задължителност, позволеност или забрана е единствено от милост към рабите и от доброжелателство спрямо тях. Той ги е сторил човек да е извинен за тях, няма нищо лошо в това да ги направи, също така няма нищо лошо в това да ги изостави. Това премълчаване от страна на Всевишния и Пречист Аллах не е било погрешка или поради забравяне, Аллах е превъзвишен от всичко това. Той казва: “...Твоят Господ никога не забравя”, (Мариам: 64). Също така: “...В Книга при моя Господ. Нито пропуска моят Господ, нито забравя”, (Тā хā: 52).

5. Забраната за многото търсене и питане.

Възможно е забраната за многото търсене и питане, спомената в хадиса, да се е отнасяла конкретно до епохата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), защото многото търсене и питане за неща, за които няма низпослано предписание, може да стане причина за низпославането на затруднение със задължаване или забраняване. Всевишния казва: “...Не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити, ще ви навредят...”, (ал- Мā’ида: 101). Възможно е също хадисът да си остане валиден, а забраната в него да се отнася за прекаленото задълбочаване в религията. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Оставете ме, щом аз съм ви оставил. Онези, които бяха преди вас бяха погубени само, защото задаваха много въпроси и се противопоставяха на своите пророци...”. Казва също: “Погубиха се онези, които прекаляват в говоренето”. “Онези, които прекаляват в говоренето” са питащите за неща, които не ги касаят или прекалено се задълбочават в словата или делата си. ‘Абдуллах ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) казва: “Не прекалявайте в говоренето! Не се задълбочавайте прекалено! Придържайте се към онова, към което са се придържаха сахāба (Аллах да е доволен от тях)”. “Задълбочаването” е оказване на натиск в нещо, докато не се преминат границите в него.

Сахāба (Аллах да е доволен от тях) се въздържали от прекаленото задаване на въпроси на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Те се радвали, когато някой идва отдалече и задава въпроси на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) за нещо и той му отговаря, защото по този начин те чували отговора и се учели.

Към питането за нещата, които не касаят човека спада питането за неведомите неща, в които ни е повелено да вярваме, същността на които не ни е ясна. Това е така, защото може да предизвика недоумение и съмнение, а може и да се стигне до опровержение. Ибн Исхāк казва: “Човек не трябва да мисли за Твореца и за сътвореното по начин, който не са чували за него. Сякаш да се каже за словата на Всевишния: “...И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала...” (ал-Исрā’: 44), как може предметите да прославят? Защото Всевишния ни го е съобщил и Той ще го стори както Той пожелае”.

В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сатаната идва при някой от вас и му казва: Кой сътвори това? Кой сътвори това? Докато не му каже: Кой сътвори твоя Господ? Ако се стигне до това, нека потърси закрилата на Аллах и приключи”.

В хадис, предаден от Муслим се казва: “Хората продължават да питат, докато не се каже: Това е Аллах, Който сътвори хората, но кой сътвори Аллах? Който усети нещо подобно, нека каже: Повярвах в Аллах”.

6. Полза:

Хадисът сочи, че фарзовете трябва да се следват, границите трябва да не се престъпват, от забранените неща трябва да се страни и да не се задълбочава в останалите неща от милост към хората.


[1] Фарз и уāджиб според общото си езиково значение са синоними и означават задължение. — Б. пр.

[2] Тауāфу-л-ифāда — седемкратното обхождане на Ка‘аба от хаджиите през първия ден на Курбан-байрам, след като извършат хвърлянето на камъчетата, след като заколят курбаните си, след като пострижат косите си, след като се изкъпят и снемат одеждите за хадж или след като направят повечето от тези неща. — Б. пр.

[3] Тауāфу-л-уедā‘ — прощалното седемкратно обхождане на Ка‘аба от хаджиите. — Б. пр.