вторник, 6 юли 2010 г.

Хадис 28: Вратите към доброто и пътищата на ръководството


عن معاذ بن جبل رضي الله عنه قال: قلت: يا رسول الله، أخبرني بعمل يدخلني الجنة ويباعدني عن النار. قال:«لقد سألت عن عظيم، وإنه ليسير على من يسّره الله تعالى عليه، تعبد الله لا تشرك به شيئا، وتقيم الصلاة، وتؤتي الزكاة، وتصوم رمضان، وتحجّ البيت».

ثمّ قال: «ألا أدلك على أبواب الخير: الصوم جنّة، والصدقة تطفئ الخطيئت كما يطفئ الماء النار، وصلاة الرجل في جوف الليل، ثمّ تلا: ﴿تتجافى جنوبهم عن المضاحع — حتى بلغ — يعملون﴾».

ثمّ قال: «ألا أخبرك برأس الأمر وعموده وذروة سنامه». قلت: بلى يا رسول الله. قال:« رأس الأمر الإسلام، وعموده الصلاة، وذروة سنامه الجهاد».

ثمّ قال: «ألا أخبرك بملاك ذلك كله». قلت: بلى يا رسول الله، فأخذ بلسانه وقال: «كفّ عليك هذا». قلت: يا نبيّ الله، وإنّا لمؤاخذون بما نتكلم به؟ فقال: «ثكلتك أمّك، وهل يكبّ الناس في النار على وجوههم — أو قال: على مناخرهم — إلا حصائد ألسنتهم». رواه الترمذي وقال: حديث حسن صحيح.

От Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) е предадено: “Казах: ‘О, Пратенико на Аллах, кажи ми какво да правя, за да вляза в Рая и за да избягна Ада’. Той каза: «Ти ме попита за нещо велико, но то е лесно, за когото Всевишния Аллах е улеснил това: да служиш на Аллах, да не приравняваш никого с Него, да изпълняваш молитвите, да раздаваш зекята, да говееш през месец Рамадāн и да извършиш поклонението хадж в Дома».

След това каза: «Да ти покажа ли вратите към доброто? Говеенето е щит, милостинята потушава греха, както водата потушава огъня и молитвата на човек в дълбината нощта». След това прочете: «И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ, и от онова, което сме им дали, раздават. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях въздаяние за онова, което са вършили» [ас-Саджда: 16-17].

След това каза: «Да ти кажа ли кое е главното нещо във въпроса, неговият стълб и неговата връхна точка?». Казах: “Да, Пратенико на Аллах. Той каза: «Главното нещо е ислямът (отдаването на Аллах), стълбът му е молитвата (намазът), а връхната му точка е джихадът».



След това каза: «Да ти кажа ли целта от всичко това?» Казах: “Да, Пратенико на Аллах. Тогава той хвана езика си и каза: «Въздържай се от това!» Казах: “О, Пророко, нима това, което казваме ще бъде използвано срещу нас?” Той отвърна: «Сакулатка уммука, ей, Му‘āз, [нима мислиш, че] хората не ще бъдат хвърлени в огъня [на Ада] по очи — а в друг ривает: “по носовете си” — само заради плодовете на езиците си?!”. » — Хадис, предаден от Тирмизи, за който той е казал: Добър и достоверен хадис.

Тирмизи разказва хадиса в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Какво е споменато за святостта на молитвата” (Мā джā’е фи хурмати-с-саляти), номер 2619. Има и добавка от Му‘āз (Аллах да е доволен от него), в която се казва: “Бях на път заедно с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), една сутрин, както си пътувахме, се озовах близо до него и го попитах: “О, Пратенико на Аллах, кажи ми какво да правя, за да вляза в Рая...”.

Значимост на хадиса:

Този хадис обхваща добрите дела, които вкарват в Рая и отдалечават от Ада. А това е много значимо, защото Аллах е изпратил пророците и низпослал писанията именно с тази цел. Именно поради това и Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на Му‘āз: “Ти ме попита за нещо велико”. А на друг, който го попитал за нещо подобно, казал “Дори въпросът ти да е лаконичен, ти вече попита за нещо велико и дълго за обясняване”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Говеенето е щит” — говеенето предпазва от огъня на Ада.

“Милостинята потушава греха” — милостинята не оставя и следа от греха.

“Дълбината на нощта” — в полунощ или по време на нощта.

“И напускат постелите си” — стават и се отдалечават от тях.

“ذروة سنامه” (Зируату санāмихи — връхната му точка) — буквално “санāм” е гърбицата на камилата, а “аз-зируату” е най-високата част от нещо. Когато се каже “зируату санāми” за нещо, това е метонимия за най-високата му част.

“ثكلتك أمّك” (Сакулатка уммука) — както вече казахме, буквално означава пожелание да умре “Майка ти да се лиши от теб”, но не се има предвид буквалното му значение, а е израз за предпазване от небрежност, похвала и възхищаване от нещо.

“يكبّ” (Йакуббу) —хвърлени.

“حصائد ألسنتهم” (Хасā’иду алсинетихим — плодовете на езиците си) — греховете, изречени от езиците им. Тук имаме оприличаване на придобитото от езиците чрез словата и придобитата реколта от селскостопанските култури. Общото между тях е придобиването. Езикът по отношение на думите прилича на сърпа, с който човек събира реколтата.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Силната загриженост на Му‘āз за добрите дела.

Въпросът на Му‘āз (Аллах да е доволен от него) сочи силната му загриженост и внимание по отношение на добрите дела и узнаването им от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), също така сочи и неговата красноречивост, тъй като въпросът му е толкова лаконичен и красноречив, че е предизвикал похвалата и възхищението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), за да каже: “Ти ме попита за нещо велико”. Това е така, защото влизането в Рая и отдалечаването от огъня на Ада е велико дело, което се дължи на изпълняването на повелите и въздържането от всичко забранено, което е и нещото, за което Му‘āз (Аллах да е доволен от него) го е попитал.

2. Делата са причина за влизането в Рая.

Това сочат думите на Му‘āз: “Кажи ми какво да правя, за да вляза в Рая?”. В Книгата на Аллах се казва: “...Ето го Рая, оставен ви в наследство заради онова, което сте вършили”, (ал-А‘рāф: 43). Що се отнася до словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Никой от вас няма да влезе в Рая благодарение на делата си”, това означава, че никой заради самата дейност не заслужава Рая, а е задължително наред с дейността да съществува и приемане, което вече се осъществява благодарение на милостта на Всевишния Аллах към Своите раби. Сполуката човек да върши добри дела в този свят е в ръцете на Аллах. Този, на когото Аллах улесни правилния път и той го следва, той извършва добри дела. Но на този, на когото не го улесни, той се заблуждава и не върши добри дела. Всевишния Аллах казва: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното”, (ал-Лайл: 5-10).

3. Изпълняването на главните съставни части на исляма.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е отговорил на въпроса на Му‘āз, че изповядването на вярата в единния Аллах (таухид) и изпълняването на фарзовете на исляма: молитви, зекят, говеене през месец Рамадāн и изпълняване на поклонението хадж, са добрите дела, които са сторени по милостта на Аллах като причина за влизането в Рая. Когато обяснявахме втория и третия хадиси вече казахме, че тези пет главни съставни елемента представляват стълбовете, опорите на исляма, върху които той е изграден.

4. Вратите към доброто.

В риваета на Ибн Мāджа се казва “Вратите към Рая”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) показва на Му‘āз да изпълнява допълнителни ‘ибāдети след като изпълни задължителните, за да спечели обичта на Всевишния Аллах. В кудси хадис Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разказва от Всевишния Аллах и казва: “Няма по-любимо нещо за Мен от това, Моят раб да се приближава до Мен с изпълняването на онова, което му наложих, а докато Моят раб се приближава до Мен с допълнителни ‘ибāдети, Аз го обиквам”. Що се отнася до вратите към доброто и причините, които водят до тях, то те са:

а) говеенето е щит;

С говеенето тук се има предвид допълнителното говеене, не говеенето през месец Рамадāн. Говеенето е щит, който предпазва от огъня в отвъдния живот, защото чрез него мюсюлманинът в изпълнение на повелите на Аллах, се въздържа от страстите. А това го привиква да се придържа към начертаните граници и го приближава към Богобоязливостта, която е извършване на повелите на Аллах и изоставяне на онова, което Аллах му е забранил. Също така това въздържане отслабва силата на влияние на страстите в човека, те не могат да го завладеят и благодарение на говеенето той си остава чист и неопетнен от греховете.

б) милостинята потушава греха;

С милостинята тук се има предвид допълнителната милостиня, не зекятът. Греховете, които се потушават и чиито следи се заличават от милостинята пък са малките грехове, които са свързани с правото на Всевишния Аллах, защото големите грехове се заличават единствено чрез разкаянието, а греховете свързани с правата на хората се заличават единствено чрез удовлетворяването на онези хора. Милостинята е спомената специално поради преминаването на ползата й в другите. В хадис, предаден от Тирмизи, от Ибн Мāдже и от Ибн Хиббāн в неговия достоверен сборник, с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина милостинята потушава гнева на Господ и отблъсква лошата смърт”. С потушаването на греховете надеждата се увеличава, сърцето става светло, делата стават чисти и по този начин милостинята се превръща в голяма врата за другите добри дела.

в) нощната молитва.

Тя е допълнителна молитва, която се изпълнява през нощта, след като хората заспят. Споменаването на човека в хадиса няма друго понятие освен човешкия род. Хадисите и айетите, които поясняват предимствата на нощната молитва се преплитат, поради което и Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е използвал като довод айета: “И напускат постелите си...”, (ас-Седжде: 16). В него се говори за предимствата на нощната молитва и раздаването в потвърждение на неговите слова и аргументирайки се със словата на Милосърдния Господар. Всевишния Аллах казва: “Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори, ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро — малко спяха през нощта и на развиделяване молеха за опрощение”, (аз-Зāрийāт: 15-18). В хадис, предаден от Муслим в неговия достоверен сбарник се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-добрата молитва след предписаните е нощната молитва”, т. нар. “кийāму-л-лейл”. В хадис, предаден от Тирмизи в неговия Сунан, с първоизточник Билял (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Изпълнявайте нощната молитва, това е било свойствено за праведниците преди вас. Нощната молитва приближава към Всемогъщия и Велик Аллах, забранява греха, откупва греховете и прогонва болестта от тялото”. Най-доброто време за изпълняване на тази допълнителна нощна молитва е дълбоката нощ, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “И молитвата на човек в дълбината нощта”. Когато се казва в дълбината на нощта се има предвид средата на нощта.

5. Главното нещо на ислямската религия, нейната опора и нейната връхна точка.

Сякаш Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) видял в очите на своя спътник Му‘āз желание за повече знания, той му ги предоставил чрез ясни сравнения. А самият начин на предаване на тези знания се осъществил под формата на въпрос “Да ти кажа ли...?”. Това е един успешен възпитателен метод, при който вниманието на обучаващия се засилва и той с голямо нетърпение очаква да узнае отговора, а не просто да е възприемащ слушател. Що се отнася до тези пророчески познания, те са:

а) главното нещо е ислямът;

Това обяснение е споменато в хадис, предаден от Имāм Ахмед с първоизточник Му‘āз, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Главното в това нещо е да свидетелстваш, че няма друг Бог освен Аллах, Единствения, Нямащия съдружник, и че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник”. Тоест, главното нещо в тази религия са двете свидетелства, така че който не ги признава вътрешно и външно, той няма нищо общо с исляма. Казано е също, че главното нещо на религията, с която е изпратен Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е ислямът с всичките му пет главни съставни елемента.

б) опората й е молитвата;

Тоест, молитвата (намазът) е опората на религията и нейната основа, на която се издига. Както колоните издигат къщата и я подготвят за използване и оползотворяване, така и молитвите издигат религията, проявяват я, подготвят човека за възвишеното приближаване към Аллах и потапяне във връзката на слабия човек със своя милосърден и всемогъщ Творец.

в) връхната й точка е джихадът.

Тоест най-висшата степен в исляма е джихад, защото с него се извисява словото на Аллах, ислямът се проявява и се извисява над другите религии, което не може да се постигне с другите ‘ибāдети, от тази гледна точка той е връхната им точка. Съществуват много хадиси, в които Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) сочи, че джихадът е най-добрата дейност след фарзовете. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим с първоизточник Абу Зарр (Аллах да е доволен от него) се казва: “Казах: ‘О, Пратенико на Аллах, коя дейност е най-добрата?’ А той отговори: «Вярата в Аллах, след това джихадът в името на Аллах».”

Обяснението за предпочитането на камилата за споменаване — в оприличаването на мястото на джихада с връхната точка на гърбицата — е, че тя е била най-ценното им Богатство, и от тази гледна точка те са оприличавали с нея и своите ръководители.

6. Основното във всичко това е опазването на езика.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) завършил поучаването на Му‘āз, обяснявайки му онова, което владее предходните дела, и ги прави да са точни и съвършени, като му казва, че то е въздържането и възпирането на езика от злото. Вече стана въпрос за значението на опазването на езика, когато обяснихме хадиса: “Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека каже добро или да мълчи...” (петнадесети хадис). В хадис, предаден от Баззāр в неговия Муснад, с първоизточник Абу ал-Йуср се казва, че един човек е казал: “О, Пратенико на Аллах, посочи ми дейност, която да ме вкара в Рая”. А той отговорил: «Възпирай това», и посочил езика си. Човекът повторил въпроса си, при което той му отговорил: «Сакулатка уммука, [нима мислиш, че] хората не ще бъдат хвърлени в огъня [на Ада] по носовете си само заради плодовете на езиците си?!»”. Ибн Раджаб ал-Ханбали казва: “С израза плодовете на езиците се има предвид наказанието за думите, които носят грехове. Човекът и със своите думи, и със своите дела посява и добрини, и злини, след това в Съдния ден събира посятата реколта. Така че, който е посял добро и с думи, и с дела, той ще ожъне почести и уважение, а този, който е посял зло с думи или с дела, той ще ожъне съжаление”. От хадиса на Му‘āз (Аллах да е доволен от него) се вижда, че хората ще бъдат хвърлени в Ада най-вече заради онова, което са говорели с езиците си. Към прегрешенията с говоренето спада съдружаването (ширк), което е най-големият грях при Всемогъщия и Велик Аллах. Към тях спада също и да се казва нещо за Аллах без да се знае, което е двойник на съдружаването. Към тях спада също и лъжесвидетелството, което се равнява на съдружаването с Всемогъщия и Велик Аллах. Към тях спадат също магиите, клеветите, лъжите, лошите думи, нападките, злословията, клюките, сплетните и много други големи и малки грехове.

В хадис, предаден от Имāм Ахмад и Тирмизи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-често в огъня на Ада вкарват двата кухи органа: устата и женският полов орган”. Мāлик разказва една случка, която чул от Зейд ибн Еслем, а той от баща си, в която се казва, че веднъж ‘Омар е влязъл при Абу Бакр (Аллах да е доволен и от двамата) и го видял да дърпа езика си, при което му казал: “Какво ти е, Аллах да ти прости”. А Абу Бакр му отвърнал: “Това е източникът на всички мои беди”. Ибн Бурайда разказва, че е видял Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и баща му), който казвал хванал езика си: “Или казвай добро и ще спечелиш, или мълчи и не говори нищо лошо и ще се опазиш, защото в противен случай знай, че ще съжаляваш”. Тогава някой го попитал: “Защо говориш така?” А той отвърнал: “Защото до мен достигна, че човек в Съдния ден ще се ядосва най-много на езика си освен този, който е говорел добри думи или е диктувал добри думи с него”. Ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) е казвал: “Кълна се в Аллах, освен който няма друг Бог, няма нищо на земята, което да се нуждае от по-дълго затваряне освен езика”. Ал-Хасан ал-Басри е казвал: “Езикът е повелителят на тялото. Ако извърши някакво престъпление, цялото тяло понася последствията. Ако се опази, опазва се цялото тяло”.

7. Най-доброто благодеяние след фарзовете.

Според Мāлик и Абу Ханифа най-доброто благодеяние след фарзовете е ученето, след него е джихадът.

Според Шāфи‘и най-доброто благодеяние е молитвата, все едно дали е фарз (задължителна) или нāфиле (допълнителна).

Според Имāм Ахмед, то е джихадът в името на Аллах.

Има хадиси, в които се казва, че на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) са били задавани въпроси коя дейност е най-добрата, на които той понякога отговарял джихадът, понякога — доброто отношение към родителите. Това се свежда до състоянието на питащите или до конкретната епоха.

8. Полза:

Хадисът сочи, че сподвижниците искат напътствие от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и той ги съветва. Също така сочи, че изпълняването на петте фарзове е първото нещо, което човек трябва да извърши, за да влезе в Рая и да се отдалечи от огъня на Ада.

9. Полза:

Джихадът допринася за опазването на исляма и извисяването на словото на Аллах.

10. Полза:

Опасността от езика. Упреците при използването му и това, че той вкарва в огъня заради плодовете си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации