Въпросът за eманципацията нa мюсюлманката

Доротея Добрева

Еманципацията е „освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения“.

Въпросът, свързан с правата на жените в ислямския свят е една вечно актуална тема, подложена на силна критика от страна на Запада и безкрайни дискусии.
Всеки западен човек, недостатъчно осведомен за източната култура, бит и религия има разпространеното мнение, че исляма ограничава жената и я превръща в робиня на собствения й съпруг. Колко често се срещат изреченията
„Ислямът поставя жената в неравностойно положение“ и ‘Ислямът проповядва изолация на жената“…

В отговор на това мюсюлманите отвръщат, че Запада е символ на съвременната морална упадналост и лицемерна демокация. В техните очи западната жена бива неуважавана, използвана, вечно раздвоявана между кариерата и семейството, отдалечаваща се от женската си същност.

Истината е, че истинската жертва на тези ожесточени спорове е мюсюлманската жена. Тя не намира разбиране в лицето на демократичния западен човек, тъй като тя е силно привързана към “ принизяващата я “ религия и е склонна да защитава правото си да носи “ обезличаваща индивидуалнноста й “ дреха или забрадка. В същото време светът, към който принадлежи я дискриминира, подтиска и в стремежа си да я разграничи от образа на „западналата морално“ западна жена, по – строго налага ограничения. Така все повече мюсюлманки се обединяват в активистки организации и с цената на огромни жертви – психически и физически, се борят срещу дискриминацията и неправдата. Защото не религията им ги ограничава, а обществото, в което живеят. Не Аллах повелява подтисничеството им, а традициите.

И християнката, и еврейката, и мюсюлманката произхождат от патриахални общества. Не ислямът поставя жената в незавидно положение. И не забрадката превръща свободната жена в затворничка. Забрадката е религиозен символ на целомъдрие и скромнност. В Корана се призовава вярващата жена да покрива ценностите си, когато напуска дома си, за да не бъде огорчавана:

„И ка­жи на вярва­щи­те же­ни да свеж­дат пог­лед и пазят це­ло­мъд­рие­то си, и да не по­каз­ват свои­те ук­ра­ше­ния ос­вен вид­но­то от тях, и да спус­кат пок­ри­ва­ло­то вър­ху паз­ва­та си, и да не по­каз­ват свои­те ук­ра­ше­ния ос­вен пред съп­ру­зи­те си или ба­щи­те си, или брат­ята си, или си­но­ве­те на брат­ята си, или си­но­ве­те на сес­три­те си, или же­ни­те[вярва­щи], или на­лож­ни­ци­те си, или слу­ги­те от мъ­же­те без плът­ски нуж­ди, или де­ца­та не­поз­на­ли още жен­ска­та го­ло­та“ [Свет­ли­на­та:31]

„О, про­ро­че, ка­жи на съп­ру­ги­те си и на дъ­ще­ри­те си, и на же­ни­те на вярва­щи­те да спус­кат вър­ху се­бе си пок­ри­ва­ло­то[ко­га­то из­ли­зат]. То­ва е най-под­ход­ящо­то, за да бъ­дат раз­поз­на­ти и да не ги ого­рча­ва­т. Ал­лах е оп­ро­ща­ващ, ми­ло­сър­ден“ [Съю­зе­ни­те пле­ме­на:59]

Един воал не превръща един човек в асоциалeн, нерешителен, неук и подтиснат. Но обществото има тази способност. Човешките права на жените в някои ислямски държави биват системно потъпквани. Жените дръзнали да се опълчат на системата биват унижавани, изолирани, арестувани, бити, изнасилвани, убивани. Повечето от тези жени са в затвора.

Организации като тази на иранските жени за „свобода и равенство между половете в Иран“ търсят и се нуждаят силно от нашата подкрепа. Тези силни и смели жени проправят с малки, но смели стъпки пътя към едно по – добро и сигурно бъдеще за тях и техните дъщери с цената на живота си. И ако не можем да подпомогнем делото им финансово, то можем да дадем своята морална подкрепа. И дано повече хора разберат, че затваряйки вратите към Изтока, чрез дискриминация и омраза, ние оставяме тези жени напълно сами.