Време: по време на управлението на Халиф Умар ибн ал-Хатаб.
Мястото: Ал-Мадаин (един от най-големите персийски градове, превзети от мюсюлмансkaта армия).
Повод: пристигането на новия управител:
Хиляди хора се стекли към покрайнините на града да приветстват новия управител, назначен от Халиф Умар. Те с тревога очаквали да видят този именит сподвижник на Пророка с.а.с.
Какво видели? Скромен мъж, яздещ муле и облечен с прости, но чисти дрехи, който ядял хляб, поръсен със сол. Хората останали потресени от видяното. Това не бил начина, по който за тях изглеждал управителя на доскоро управлявания от персийците град, за които разкоша и лукса били мярка за авторитет и уважение.
Те обикновено виждали управниците си да яздят прекрасни жребци, украсени с орнаменти, заобиколени от множество стражи и придворни. А това, което видели сега, никога не били виждали, а в същност било точно обратното.
Когато новия управител видял хората около себе си, които го гледали и очаквали думите му, той казал: „Пазете се от местата на изкушението”.
Попитали го: „Кои са местата на изкушението?”
Отговорил: „Входната врата на управляващите. Някои от вас могат в присъствието на управител да приемат лъжата за истина и да го възхваляват с качества, които не притежава”.
По този начин гражданите на Ал-Мадаи посрещнали новия си управитпред тях не стои обикновен управник, който търси чест и светски облаги, а отговорен мъж, която изисква искреност от страна и на управляващия, и на управлявания.
Новия губернатор не бил друг, а Худайфа ибн Яман – сподвижник на Пророк Мухаммад с.а.с, познат с много достойнства, включително кураж, искреност, откровеност и смирение (съчетано с прозрение).
Той мразел лицемерието и ласкателството, защото знаел, че те са признак на неискреност и малодушие.
В коментар за отношението и реакциите към грешните дела на управляващите, Худайфа казал:
Някои ще възразят срещу това със сърце, език и ръце и това са хората на истината. Други ще възразят само със сърцето и езика си – това са сгрешилите на една-трета. Третата група ще възроптае само в сърцето си. Те са изпуснали две-трети от истината. В същото време други няма да възразят срещу неправилните дела по никакъв начин. Това са мъртвите хора сред живите.
Това била смелостта на Худайфа, добре позната на Пророк Мухаммад с.а.с, който избрал Худайфа да се промъкне в тила на противника по време на най-трудната битка, Ал-Ахзаб, за да му донесе новини от вражеския лагер.
Нощта била много студена, с брулещ леден вятър, когато огромната армия на врага била обсадила Медина, а мюсюлманите били изчерпани от умора и липса на храна. Но независимо от всичко това Худайфа имал желание и готовност за задачата и я изпълнил много внимателно. В същност почти го пленили, ако не била неговата съобразителност, когато командира на вражеския лагер предупредил всеки боец да се осигурялва за идентичността на мъжа до себе си. Съобразявайки опастността от разкриване, Худайфа бързо попитал мъжа до себе си за името му.
Друг основен повод бил избора на Худайфа за един от командирите, пленили персийската армия в Ирак. След войната Худайфа бил един от двамата, избрани да намерят подходящо място за лагер на мюсюлманите. Избора паднал върху Куфа с оглед на това, че въздуха там помогнал за въстановяване на болните и слабите войници, които не понесли въздуха в ал-Мадаин.
Худайфа проявявал смирение във всяка постъпка. Дори смъртта не можела да попречи на Худайфа да не прояви това свое качество. На смъртния си одър той попитал близките си: „Донесли ли сте саван (кaфaн) за мен?”
Когато чул положителния отговор, той поискал да го види Показали му го, но му се видял луксозен и скъп. Тогава заповядал да го сменят с друг, скромен и прост с думите: „Имам нужда само от две бели парчета плат. С тях ще бъда за кратко в гроба и ще ги сменя за по-добри или за по-лоши от тях”.
Историята на Худайфа ибн Ал-Яман
От Проф. Махмуд Есмаил Сиени
Публикувана в любезното съдействие на www.4newmuslims.org с някои редакционни промени.
Мястото: Ал-Мадаин (един от най-големите персийски градове, превзети от мюсюлмансkaта армия).
Повод: пристигането на новия управител:
Хиляди хора се стекли към покрайнините на града да приветстват новия управител, назначен от Халиф Умар. Те с тревога очаквали да видят този именит сподвижник на Пророка с.а.с.
Какво видели? Скромен мъж, яздещ муле и облечен с прости, но чисти дрехи, който ядял хляб, поръсен със сол. Хората останали потресени от видяното. Това не бил начина, по който за тях изглеждал управителя на доскоро управлявания от персийците град, за които разкоша и лукса били мярка за авторитет и уважение.
Те обикновено виждали управниците си да яздят прекрасни жребци, украсени с орнаменти, заобиколени от множество стражи и придворни. А това, което видели сега, никога не били виждали, а в същност било точно обратното.
Когато новия управител видял хората около себе си, които го гледали и очаквали думите му, той казал: „Пазете се от местата на изкушението”.
Попитали го: „Кои са местата на изкушението?”
Отговорил: „Входната врата на управляващите. Някои от вас могат в присъствието на управител да приемат лъжата за истина и да го възхваляват с качества, които не притежава”.
По този начин гражданите на Ал-Мадаи посрещнали новия си управитпред тях не стои обикновен управник, който търси чест и светски облаги, а отговорен мъж, която изисква искреност от страна и на управляващия, и на управлявания.
Новия губернатор не бил друг, а Худайфа ибн Яман – сподвижник на Пророк Мухаммад с.а.с, познат с много достойнства, включително кураж, искреност, откровеност и смирение (съчетано с прозрение).
Той мразел лицемерието и ласкателството, защото знаел, че те са признак на неискреност и малодушие.
В коментар за отношението и реакциите към грешните дела на управляващите, Худайфа казал:
Някои ще възразят срещу това със сърце, език и ръце и това са хората на истината. Други ще възразят само със сърцето и езика си – това са сгрешилите на една-трета. Третата група ще възроптае само в сърцето си. Те са изпуснали две-трети от истината. В същото време други няма да възразят срещу неправилните дела по никакъв начин. Това са мъртвите хора сред живите.
Това била смелостта на Худайфа, добре позната на Пророк Мухаммад с.а.с, който избрал Худайфа да се промъкне в тила на противника по време на най-трудната битка, Ал-Ахзаб, за да му донесе новини от вражеския лагер.
Нощта била много студена, с брулещ леден вятър, когато огромната армия на врага била обсадила Медина, а мюсюлманите били изчерпани от умора и липса на храна. Но независимо от всичко това Худайфа имал желание и готовност за задачата и я изпълнил много внимателно. В същност почти го пленили, ако не била неговата съобразителност, когато командира на вражеския лагер предупредил всеки боец да се осигурялва за идентичността на мъжа до себе си. Съобразявайки опастността от разкриване, Худайфа бързо попитал мъжа до себе си за името му.
Друг основен повод бил избора на Худайфа за един от командирите, пленили персийската армия в Ирак. След войната Худайфа бил един от двамата, избрани да намерят подходящо място за лагер на мюсюлманите. Избора паднал върху Куфа с оглед на това, че въздуха там помогнал за въстановяване на болните и слабите войници, които не понесли въздуха в ал-Мадаин.
Худайфа проявявал смирение във всяка постъпка. Дори смъртта не можела да попречи на Худайфа да не прояви това свое качество. На смъртния си одър той попитал близките си: „Донесли ли сте саван (кaфaн) за мен?”
Когато чул положителния отговор, той поискал да го види Показали му го, но му се видял луксозен и скъп. Тогава заповядал да го сменят с друг, скромен и прост с думите: „Имам нужда само от две бели парчета плат. С тях ще бъда за кратко в гроба и ще ги сменя за по-добри или за по-лоши от тях”.
Историята на Худайфа ибн Ал-Яман
От Проф. Махмуд Есмаил Сиени
Публикувана в любезното съдействие на www.4newmuslims.org с някои редакционни промени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).