петък, 30 юли 2010 г.

Хадис 35: Събирачите на най-доброто

«من نفـّس عن مؤمن كربة من كرب الدنيا نفـّس الله عنه كربة من كرب يوم القيامة، ومن يسّر على معسر يسّر الله عليه في الدنيا والآخرة، ومن ستر مسلما ستره الله في الدنيا والآخرة، والله في عون العبد ما كان العبد في عون أخيه. ومن سلك طريقا يلتمس فيه علما سهّـل الله له طريقا إلى الجنة. وما اجتمع قوم في بيت من بيوت الله، يتـلون كتاب الله ويتدارسونه بينهم، إلا نزلت عليهم السكينة، وغشيتهم الملائكة، وذكرهم الله فيمن عنده. ومن بطأ به عمله لم يسرعْ به نسبه» — رواه بهذا اللفظ مسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който отстрани от вярващия една от мъките на земния живот, Аллах ще отстрани от него една от мъките на Съдния ден. Който облекчи затруднен човек, Аллах ще го облекчи и в земния и в отвъдния живот. Който прикрие мюсюлманин, Аллах ще го прикрие и в земния, и в отвъдния живот. Аллах помага на Своя раб, докато рабът помага на своя брат. Който поеме по път в търсене на знание, Аллах ще улесни за него път към Рая. Всякога, щом група хора се събират в един от домовете на Аллах, за да четат Книгата на Аллах и да я изучават помежду си, над тях се спуска спокойствието, покрива ги милостта, ангелите ги обкръжават и Аллах ги споменава сред онези, които са при Него. Този, когото делата му го забавят, неговият произход няма да го ускори”.
 Хадис, предаден от Муслим с тези думи.

Муслим разказва този хадис в глава “الذكر والدعاء والتوبة والاستغفار” (аз-Зикр уа-д-ду‘ā’ уа-т-тауба уа-л-истигфāр — Споменаването, молитвата, разкаянието и молбата за прошка), раздел “فضل الاجتماع على تلاوة القرآن وعلى الذكر” (Фадлу-л-иджтмā‘ ‘аля тиляуати-л-Корāн уа ‘аля-з-зикри — Предимствата на събирането за четене на Корана и споменаването), номер 2699.




Бухāри разказва части от този хадис, с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него), в глава “المظالم” (ал-Мазāлим — Несправедливости), раздел “لا يظلم المسلم المسلم...” (Ля язлиму-л-муслиму ал-муслима... — Мюсюлманинът не потиска мюсюлманина...), номер 2310; в глава “الإكراه” (ал-Икрāх — Принуждаване), раздел “يمين الرجل لصاحبه إنه أخوه ...” (Йемину-р-раджули лисāхибихи иннеху ахуху ... — Клетвата на човека, че неговият другар е негов брат...), номер 6551.

Муслим го разказва и в глава “البرّ والصلة والآدآب” (ал-Бирру уа-с-силату уал-āдāб — Праведността, родствените връзки и етичните норми”, раздел “تحريم الظلم” (Тахриму-з-зулм — Забраняването на потискането), номер 2580.

Значимост на хадиса:

Науауи (Аллах да се смили над него) в тълкуването на Муслим казва: “Това е велик хадис, обединяващ в себе си елементи на различни науки, принципи и етични норми”. Ибн ‘Алян добавя: “Той включва в себе си добродетели, ползи и предписания”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“نفـّس” (Неффесе — отстрани) в друг ривает “فرّج” (Фарраджа — облекчи), в смисъл облекчи и премахне следата от мъката, оставена в душата. “Неффесе” и “тенфийс” означават облекчено въздъхване, вземане на въздух след задавяне. “Фаррадажа” и “тафрийдж” означават да не остане и следа от мъката, в този си смисъл, те са по-красноречиви от “тенфийс”.

“كربة” (Курбетен — мъка). Тоест голямата тежест, която се стоварва на човека, когато бъде обхванат от силна печал и скръб и сякаш нещо започва да се стяга около шията му, нарушава дихателния му процес и почти го задушава.

“Който облекчи затруднен човек” — с израза “затруднен човек” се има предвид онзи, когото дълговете са обременили и той е безсилен да ги погаси. Облекчаването му означава, да ме се помогне като му се прости дългът или директно от човека, на когото дължи, или посредством някой друг.

“Аллах ще го облекчи” — в неговите дейности.

“Който прикрие мюсюлманин” — например като го види да върши нещо непристойно според религиозните закони, но не го разобличи пред хората.

“Аллах ще го прикрие” — ще го предпази от грешки в земния живот, дори и да се случи нещо от него, Аллах няма да го разобличи в земния живот, а в отвъдния, няма да го накаже за него.

“Помага на Своя раб” — направлява го да изпълни дейностите, от които за него има полза.

“Докато рабът” — докато той продължава да е в това състояние.

“Помага на своя брат” — като му предоставя финансова или морална подкрепа, за да постигне своята цел и да постигне онова, от което се нуждае.

“Поеме” — тръгне или направи нужното.

“По път” — в буквалния смисъл: като тръгне към местата на научните сбирки и премине разстоянията между него и между тях; или в преносния смисъл: като започне да пише книги, да наизустява, да разбира, да чете, да обсъжда и други. Изобщо, когато се захване с нещо, което води до придобиване на знания.

“В търсене” — в изучаване, целта от което е и което води до.

“Знание” — от което има полза.

“За него” — за търсещия знание.

“Поради това” — по причина на поемането на посочения път.

“Път към Рая” — тоест, ще му разкрие правилния път и ще подготви за него предпоставките за послушание в земния живот и ще улесни влизането му в Рая в отвъдния живот. Така че, поради наградата и отплатата, която ще получи, този човек няма да вижда като трудности положенията, които другите виждат като такива.

“Група хора” — трима и повече. С думата хора се имат предвид както мъжете, така и жените.

“Домовете на Аллах” — джамиите.

“Да я изучават помежду си” — Всеки от тях прочита един джуз с внимание и благоговение, след това се опитват да разберат значенията му и да обхванат неговите предели.

“Спокойствието” — онова, което успокоява сърцето и душата, придава достойнство и уважение и поражда страх от Аллах и смирение.

“Покрива” — обхваща всичките.

“Милостта” — милостта на Благословения и Всевишен Аллах, удовлетворението Му.

“Обкръжават” — обграждат ги от всяка страна.

“Ангелите” — които долавят споменаването на Всевишния и които се спускат на земята с милост и благодат.

“Аллах ги споменава сред онези, които са при Него” — за да ги похвали пред небесните ангели, да приеме техните дела и да ги извиси.

“Делата му го забавят” — добрите му дела са били недостатъчни и малко, за да достигне желаното ниво.

“Неговият произход няма да го ускори” — положението му няма да се подобри поради знатния му произход. Знатността на родителите му няма да компенсира неговите пропуски и да го доведе до високите степени, които ще бъдат достигани от онези, които са вършили цялостни добри дела при Всемогъщия и Велик Аллах.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Мюсюлманите са едно тяло.

Несъмнено отделните членове на обществото на вярата и исляма са органи на едно тяло, всеки един от тях усеща и е проводник на чувствата на другите. Той споделя техните радости и мъки. Радва се на техните радости, на тяхното здраве и щастие. Боли го за техните мъки, болести, за техният живот в бедност и лишения. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Примерът на вярващите в тяхната взаимна обич и милосърдие е като примера на тялото: Ако един орган от него се оплаче, останалите части на тялото призовават един друг с бодърстване и болка”. — Хадис, който е муттафак ‘алейхи. “Болка” — например повишаването на температурата и други подобни.

Едно то най-важните задължения на мюсюлманина към своя брат мюсюлманин, е без да губи време да му помогне за облекчаването на неговата мъка и премахването на онова, което му причинява безпокойство или печал.

2. земните мъки са многобройни, а пътищата за избавяне от тях, разнообразни.

Животът е пълен с трудности и безпокойства и често мюсюлманинът се оказва изложен на скръб, тревоги, притеснения и нищета, което задължава другите мюсюлмани да го избавят това положение. Такива примери са:

а) подпомагането му и избавянето му от потискане;

Характерно за мюсюлманина е да не оказва потискане на своя брат мюсюлманина, само че това не му е достатъчно, за да спечели удовлетворението на Всемогъщия и Велик Аллах, ако усилията му не могат да го избавят от оказваното му от други потискане. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина: не го потиска и не го предава”, — Хадис, който е муттафак ‘алейхи. А в друг ривает: “Не му отказва помощ”, тоест не го оставя на угнетяването и не го оставя без подкрепа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Помагай на своя брат, все едно дали е угнетител или угнетен”, при което един човек попитал: “О, Пратенико на Аллах, ако той е угнетен ще му помагам, но как да му помагам, когато той е угнетителят?” А той отговорил: “Ще го удържиш — или: — ще му попречиш да угнетява и това ще е помощта за него”. — Хадис, който е муттафак ‘алейхи. Особено, ако неговото угнетяване е на верска основа, дължи се на неговото придържане към исляма и се причинява от неверници, нечестивци или еретици. Всевишния казва: “...И помолят ли ви за помощ в религията, ваш дълг е помощта...”, (ал-Енфāл: 72).

Помагането на мюсюлманина е задължително при всякакви обстоятелства, все едно дали му е оказано материално или морално угнетяването и все едно дали угнетяването е на самия него, на Богатствата му или на честта му. В хадис, предаден от Имāм Ахмед, с първоизточник Сехл ибн Ханиф (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако вярващ бъде унижен при някого и той не му помогне, при положение че може да му помогне, Аллах ще го унижи в Съдния ден пред всички творения”.

б) избавянето му от плен;

Ако мюсюлманин попадне във вражески плен, мюсюлманите трябва незабавно да го избавят от ръцете на грешниците, които могат да поставят на изпитание нуговата вяра. В хадис, с първоизточник Абу Мусā ал-Еш‘ари (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нахранете гладния, посетете болния и освободете страдащия”, предаден от Бухāри и Абу Дāуд. “Страдащия” — пленника.

в) даването му на пари в заем, ако има нужда от пари.

Понякога мюсюлманинът може да се окаже в парично затруднение и да има нужда от заем, за да покрие своите основни потребности от храна, вода, жилище, лекуване и други подобни. В такива случаи мюсюлманите незабавно трябва да му помогнат и да му дадат добър паричен заем, а не да експлоатират неговата нужда за увеличаване на собствените си Богатства, каквото е положението в обществата, в които се използва лихвата и експлоатацията на хората. Всевишния казва: “...И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и заемайте хубав заем на Аллах!...”, (ал-Музаммил: 20). По този начин се постига взаимно допълващото се мюсюлманско общество и се спечелва награда и възнаграждение при Всемогъщия и Велик Аллах: Всевишния казва: “На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократно ще умножи...”, (ал-Бакара: 245).

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който даде една сребърна монета в заем на мюсюлманин, на него му се полага награда, равна онази, която би спечелил някой от тях, ако беше дал тази монета като садака (подаяние)”, предаден от Ибн Хиббāн. Нещо повече, може да стане така, че наградата за дадения заем да надвиши наградата за дадената садака, което може да стане според състоянието на взелия заема или взелия садаката. В хадис, предаден от Ибн Мāджа, с първоизточник Анас (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “В нощта на нощното ми пътешествие видях написано на вратата на Рая: «За садаката се отплаща десетократно, а за заема осемнадесетократно», и казах: Ей Джибрил, защо за заема се полага по-голяма отплата от садаката? А той отговори: Защото искащият садака може и да притежава нещо, но този, който иска заем, го прави единствено от нужда”.

3. Мъката на Съдния ден и избавянето от нея.

Мъките на Съдния ден са изключително много, изключително ужасни и страшни, поради което мюсюлманинът има голяма нужда от извършването на добро дело, което да го избави от част от тях в този ден, което да го освободи за малко, да му даде глътка въздух за спасение и да му освети пътя към спасението и достигането до Рая пред него. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Аллах ще събере и предците и дошлите след тях на един площад, който бъде призован ще се чува от всички и ще се вижда от всички, слънцето ще се приближи до тях, мъката и скръбта на хората ще стане непоносима и едни на други ще си казват: Вижте каква става, няма ли някой, който да се застъпи за вас п ри вашия Господ!?”, в този смисъл има хадиси, предаден в двата достоверни сборника с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него). В хадис, с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “В Съдния ден хората ще бъдат събрани боси, голи и необрязани”. Тя го попитала: “О, Пратенико на Аллах, всички, и жените, и мъжете ли, и да гледат едни към други?” А той отговорил: “Ей, ‘Ā’иша, тогава положението ще е толкова страшно, че те няма и да помислят да се заглеждат”, хадис, който е муттафак ‘алейхи. При Бухāри е с думите: “Тогава положението ще е толкова страшно, че тях въобще няма да ги интересува това”.

В хадис, с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал относно словата на Всевишния: “Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете”, [ал-Мутаффифин: 6]: “Човекът ще затъне в своята пот до ушите си”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

В морето на тези ужаси справедливостта на Всемогъщия и Велик Аллах постига вярващия и Той го награждава за делата му в земния живот, тъй като се е стремял да отстранява мъките на вярващите, поради това и Той ще отстрани многократно по-големите мъки от него, които никой друг не може да отстрани: “Който отстрани от вярващия една от мъките на земния живот, Аллах ще отстрани от него една от мъките на Съдния ден”.

4. Улесняването на изпадналия в затруднение.

Разбрахме, че изпаднал в затруднение най-често означава, човек дълговете на който се увеличили и той няма силата да ги погаси, когато дойде време за това. Това затрудняване може да се появи и от натрупването на разходите за него, при положение, че не разполага със средства за издържане. Във всеки случай, онова, което се изисква от мюсюлманите е да облекчат затрудненото му положение. Това облекчаване става с две неща:

— Човекът, който е дал заема на длъжника да му даде отсрочка докато стане така, че състоянието му се подобри, заБогатее и се сдобие със средствата, с които да погаси дълга си. Това облекчаване е уāджиб (задължително), тъй като Всевишния казва: “А ако [длъжник] е в затруднение, да има отсрочка до облекчение!...”, (ал-Бакара: 280).

— Човекът, който му е дал заема да му го опрости, или да опрости част от него, или да предаде на някой друг средства, които да премахнат от длъжника неговото затруднение от увеличаването на дълга или разходите. Това облекчаване е мандуб (препоръчано) и за него ще се дава огромна награда при Всемогъщия и Велик Аллах. Всевишния казва: “А ако [длъжник] е в затруднение, да има отсрочка до облекчение! И да се смилите е най-доброто за вас, ако знаете”, (ал-Бакара: 280). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който даде отсрочка на затруднен или му опрости, Аллах ще го постави под Своята закрила”, хадис, предаден от Муслим. Също: “Който желае Аллах да го избави от мъките на Съдния ден, нека облекчи или опрости на затруднен”, хадис, предаден от Муслим. Нещо повече, Всевишния Аллах награждава за това дело още в земния живот, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който желае неговите молитви да бъдат чути и неговите мъки да се прекратят, нека облекчи затруднен”, хадис, предаден от Ахмед.

5. Всевишния Аллах дава облекчение.

Човекът неизбежно ще застане пред Всемогъщия и Велик Аллах в Деня, когато нито Богатство, нито синове ще помогнат: “Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия. Ще бъде тежък Ден за неверниците”, (ал-Фуркāн: 26). “И когато се протръби с Рога, тогава този Ден ще е тежък Ден, за неверниците — нелек”, (ал-Мудассир: 8-10). “Когато се протръби с рога” — когато се протръби второто протръбяване. Няма съмнение, че това ще е труден ден за неверниците, които въпреки благата, предоставени им от Всемогъщия и Велик Аллах, не са били благодарни, не са Му служили и не са помагали на творенията на Всемогъщия и Велик Аллах или не се отнасяли добре спрямо тях. Що се отнася до онези, които са повярвали във Всевишния Аллах, най-искрено са Му служили, благодарили са за Неговите блага и милост, облекчавали са хората и са им помагали, признавайки милостта на Пречистия Аллах спрямо тях, то без съмнение Всевишния Аллах ще ги възнагради заради тяхната добрина, ще им прости прегрешенията и ще стори този ден да е лек за тях. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим — думите са на него —, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Един мъж е вземал заеми от хората и казвал на детето си: Ако при теб дойде човек в затруднено положение, прости му, за да ни прости и Аллах. Когато срещнал Аллах, Той му простил”. В друг ривает на Муслим, с първоизточник Абу Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “От един мъж, от онези, които са живели преди вас, била потърсена сметка, но единствената негова добрина, която била намерена, е била, че той бил Богат, но казвал на детето си да прощава на изпадналия в затруднение. Именно поради това Всемогъщият и Велик Аллах казал: «Ние имаме по-голямо право на това от него, простете му!»”. “Единствената добрина” — неговите грешки преобладавали и поради тях заслужавал да бъде хвърлен в Огъня.

6. Под закрилата на Всемогъщия и Велик Аллах.

В хадис, предаден от Имāм Ахмед, с първоизточник Сехл ибн Ханиф (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който помогне на борещ се в името на Аллах, или на длъжник по време на неговото затруднение, или на роб, договорил се за робството си, Аллах ще го вземе под Своята закрила в Деня, когато няма да има друга закрила освен Неговата”. “Длъжник” — който има много дългове, които не може да изплати. “Роб, договорил се за робството си” — роб, който се е договорил със своя господар да го освободи срещу плащане на определен откуп.

7. Забележителни образци в послушанието и подчинението.

Ако такива примери е имало сред онези, които са живели много преди нас, такива забележителни примери е имало и сред последователите на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Това са били хора, които са осъзнали словата на Всемогъщия и Велик Аллах: “Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: “Чухме и се покорихме!”...”, (ан-Нур: 51).

Те са обхващали и нашата тема, улесняването на изпадналия в затруднение, като плод на възприемането на пророческия характер и като плод на онова покоряване и подчиняване.

Ето например Ка‘б ибн Мāлик (Аллах да е доволен от него), веднъж в джамията той поискал от Ибн Аби Хадрад да му върне заема, който му дължал, но започнали да се карат. Техните гласове стигнали до Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който бил в стаята си. Той отворил вратата и повикал Ка‘б. Ка‘б дошъл при него и казал, слушам, о , Пратенико на Аллах. Той му казал: “Опрости му от този твой заем” и му направил знак, че става въпрос за половината. Ка‘б казал: “Вече го сторих, о, Пратенико на Аллах”. Той казал: “Стани и ....................”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

Ето например и един разказ на ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея): Веднъж Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) чул гласовете на двама, които спорели пред вратата му. Единият искал от другия да му опрости част от неговия дълги го молел за снизхождение относно нещо, а той казвал кълна се в Аллах няма да направя. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) излязъл при тях и казал: “Къде е онзи, който се кълне в Аллах, че няма да направи одобряваното нещо?” Човекът казал: “Аз, о, Пратенико на Аллах, това за него е по-доброто”. “За него” — за опонента му, който поискал опрощаване или снизхождение.

Нека Аллах бъде доволен от онези, за които е трябвало само най-малък знак, за да се подчинят и постъпят както е редно и правилно, за да извършват благодеяния.;

8. Прикриването на мюсюлманина.

Има много текстове, които насърчават прикриването на мюсюлманина и забраняват да се проследяват неговите недостатъци и несполуки, за да се разобличават пред хората. Един от тях е хадиса, който разглеждаме сега. Друг такъв хадис е предаден от Ибн Мāдже, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и баща му), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който прикрие недостатък на своя брат мюсюлманина, Аллах ще прикрие негов недостатък в Съдния ден. Който разкрие недостатък на своя брат мюсюлманина, Аллах ще разкрие негов недостатък и ще го опозори с него дори и в къщата му”.

Един от предците е казал: “Имаше хора, недостатъците на които не бяха известни на другите, но те споменаваха недостатъците на другите, след време и другите започнаха да споменават техните недостатъци. Имаше хора, които имаха недостатъци, но те се възпираха да говорят за недостатъците на другите, и техните недостатъци бяха забравени”.

Нещо повече, проследяването на недостатъците на хората е признак за лицемерие и доказателство, че вярата на този човек не се е установила в неговото сърце, и че неговата грижа е да се рови в човешките пороци и да ги обявява на всеослушание. В хадис, предаден от Тирмизи, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Пратеника на Аллах се качил на минбера и се провикнал: “Ей, вие, които сте приели исляма с езиците си, но вярата не е преминала в сърцата ви, не причинявайте мъка на мюсюлманите, не ги дразнете и не проследявайте техните недостатъци! Защото този, който проследява недостатъка на своя брат мюсюлманина, Аллах проследява и неговия недостатък. А проследи ли Аллах недостатъка на някого, Той го опозорява дори да се намира във вътрешността на своя дом”.

Този хадис се предава и от Абу Дāуд и Ахмед, с първоизточник Абу Барза ал-Еслеми (Аллах да е доволен от него), в който се казва: “Не клеветете мюсюлманите”.

9. Прикриването на нечие прегрешение.

Ако мюсюлманин узнае за подхлъзването на мюсюлманин, как трябва да постъпи, да го прикрие или да го обяви? Отговорът се различава според делата на хората. В това отношение хората са две групи:

а) по принцип човекът да е честен и целомъдрен;

Тоест, не е известен сред хората с вършене на прегрешения. Ако такъв човек допусне грешка или се подхлъзне, в този случай е задължително той да се прикрие, не е позволено да се разкрие положението му, нито да се разгласява какво е извършил. Защото това спада към забраненото злословие и разпространяването на покварата, а Всевишния Аллах казва: “За онези, които желаят покварата да се разпространява сред вярващите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете”, (ан-Нур: 19).

Учените казват: “Тук се има предвид разпространяването на покварата, допусната от вярващия или с която е обвинен, без той да я е извършил”. Друг казва: “Стреми се да прикриваш прегрешилите, защото показването на прегрешенията им е порок сред представителите на исляма, а скриването на пороците е по-подходящото, което може да се направи.

“Прегрешилите” тук означават онези, които по принцип са честни и целомъдрени и не са известни с това, че извършват прегрешения. В този смисъл са и всички текстове, в които се насърчава прикриването на мюсюлманина.

Това не означава да не го посъветва или да не му повели одобряваното и забрани порицаваното, напротив той трябва да го насърчи да се поправи и да страни от нарушаването на закона. Нещо повече всичко това се изисква от него, защото това са неща, които са от правата на мюсюлманина спрямо мюсюлманина.

б) по принцип човекът да е известен със своите прегрешения.

Да ги обявява открито сред хората, да не му пука какво върши и да не обръща внимание на онова, което се говори за него. Такъв човек е нечестивец (фāджир), който сам обявява своята нечестивост, така че за него няма злословие, препоръчително е положението на такъв човек да се разкрие за хората, а понякога може и да е задължително, за да могат те да се предпазят от неговото зло. Ако неговата нечестивост се засили и той не може да бъде обуздан от хората, тогава въпросът му трябва да се повдигне до представителя на властта, за да го превъзпита и му наложи полагащото му се според законите наказание. Това е така, защото прикриването на подобни хора води до нарастване на желанието им да нарушават законите и те започват да сеят развала по земята, навличайки на общността неминуемо зло. Нещо повече, подобни хора трябва да се издирват и откриват, за да се премахнат корените на раздора от обществото на мюсюлманите. Това мнение се подкрепя от словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Ей, Унейс, утре иди при жената на този, ако тя признае, нареди да й наложат наказанието раджм”, хадис, който е муттафак ‘алейхи. Това е станало след като двама се обърнали към него с молба да отсъди, тъй като синът на единия е извършил прелюбодеяние с жената на другия.

10. Повдигането на въпроса до съдията.

Препоръчително за мюсюлманина е, ако извърши някое прегрешение, да го скрие и да се разкае като остави това между него и между Всемогъщия си Господар. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим — думите са негови — с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) се казва, че един човек дошъл при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казал: “Аз се загледах по една жена в покрайнините на Медина и я хванах, но без да извършвам прелюбодеяние. Аз съм този, който го направи, отсъди ми каквото желаеш” Тогава ‘Омар му казал: “Аллах те е скрил, защо и ти не криеш онова, което си направил?” В друг ривает се казва, че той я целунал или опипал с ръката си.

Ако той повдигне деянието си до съдията, обявявайки, че се разкайва, без да обяснява греха, който е извършил, за съдията е препоръчително да не иска от него обяснения, а да му нареди да прикрие деянието си и да го отклонява от признания доколкото това е възможно.

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е бил при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато при него дошъл един мъж и казал: “О, Пратенико на Аллах, извърших деяние, за което се полага наказание, накажи ме”, без той да го попита за това. Настъпило време за молитва и този човек изпълнил молитвата заедно с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Когато Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) свършил с молитвата, този мъж отишъл при него и казал: “О, Пратенико на Аллах, извърших деяние, за което се полага наказание, накажи ме според Книгата на Аллах”. А той му отговорил: “Нали изпълни молитвата с нас?!” Мъжът отговорил: “Да”. А той му казал: “Наистина Аллах ти прости греха — или казал: деянието, за което се полага наказание”.

В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж дошъл при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в джамията и го повикал: “О, Пратенико на Аллах, аз извърших прелюбодеяние”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отвърнал лице от него, но той дошъл при него и след като четири пъти свидетелствал против себе си, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го повикал и му казал: “Ти луд ли си?!” Той отговорил: “Не, о, Пратенико на Аллах”. Попитал го: “Женен ли си?” А той отговорил: “Да, о, Пратенико на Аллах”. Той казал: “Идете и го накажете с раджм”.

А в ривает с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че когато Мā‘из ибн Мāлик дошъл при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), той му казал: “Навярно ти само си я целунал, намигнал или погледнал?!”.

Казаното дотук се отнася за самия вършител на прегрешението. Що се отнася за другите, вече разбрахме, че ако той е видял по принцип честен и целомъдрен човек в прегрешение, за него е препоръчително да го прикрие, а понякога дори това е задължително. Така че, той не повдига делото му до съдията, защото това е макрух за него, а понякога даже и харāм. Ако човекът, извършил прегрешението, по принцип си е известен с това, че извършва прегрешения и не го крие, тогава повдигането на въпроса му до съдията е задължително, за да му се наложи съответното наказание. Това е така, за да се установи обществен порядък и да зацари благочестие в обществата.

11. Ако го види да се замесва в прегрешение.

Това, което казахме по-горе, се отнасяше за този, за когото се узнае, че е извършил прегрешение или грях, което вече е минало. Но ако човек стане свидетел на извършване на престъпление, на него му е забранено да го прикрие и да мълчи за видяното. Той е длъжен веднага да му попречи сам, ако има силата да го направи, а ако не, като незабавно повдигне въпроса му до съдията, в изпълнение на словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Който от вас види нещо порицавано, нека го промени с ръката си...”, вижте хадис тридесет и четири.

12. Застъпничеството за извършилия прегрешение.

Ако мюсюлманин извърши прегрешение и ако по принцип е честен и целомъдрен човек — ако сред хората е известен със своята правдивост и благочестие — за хората е препоръчително да го прикрият, да не го порицават за деянието му и да се застъпят за него пред този, спрямо когото е извършил прегрешението си, ако то е свързано с някого. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Прощавайте спънките на видните хора”, хадис, предаден от Абу Дāуд. Тоест, подминавайте грешките на онези, които са известни със своята честност, правдивост и благоразумие.

Но ако е от хората, които открито обявяват своята нечестивост, които са известни със своята злина и неприятности сред хората, както вече разбрахте, за такива е макрух да се прикриват, а понякога дори и харāм. И следователно за такива няма застъпничество, нещо повече, те се оставят, за да им се наложи полагащото им се наказание, за да може подобните на него да видят какво му се случва и да се обуздаят. Имāм Мāлик (Аллах да се смили над него) казва: “Ако някой е известен със своята злина или нечестивост, аз не желая някой да се застъпва за него. Такъв човек се оставя да му се наложи полагащото му се наказание”.

13. Няма застъпничество пред представителя на властите.

Застъпничеството, което споменахме се отнасяше за този, въпросът за който не е повдигнат до съдията. Но повдигне ли се въпросът до съдията, тогава застъпничеството се забранява, и посредничеството вече се счита за грях, който се пише на всеки, който участва в него или се стреми да го постигне.

Имāм Мāлик (Аллах да се смили над него) казва: “Ако от някого не се знае да е причинявал неприятности на хората, и това негово деяние е една грешка от негова страна, тогава няма нищо лошо в това да се застъпва за него, докато въпросът не е стигнал до ръководителя”.

Основание за това е хадисът, предаден от Бухāри, Муслим авторите на Сунан, с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея), в който се казва, че корайшитите се притеснили за жената от племето Махзум, която извършила кражба и си казали: “Кой ще говори за нея с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари)?” И си казали: “Кой може да се осмели да го направи освен Усāма ибн зейд, любимецът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари)?” И така Усāма говорил с него, но Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Нима се застъпваш за наказание от наказанията на Аллах?” След това станал и произнесъл реч, в която казал: “Онези, които живяха преди вас, бяха погубени само заради това, че когато знатен човек от тях извършваше кражба, те го оставяха. А ако някой бедняк извършваше кражба, те го наказваха. Кълна се в името на Аллах, ако Фāтима, дъщерята на Мухаммед [неговата дъщеря] извърши кражба, ще отсека ръката й”. “Ще говори за нея” — да не й се отсече ръката, след като обвинението вече е повдигнато до него.

Когато одеждата на Сафуāн ибн Умеййа (Аллах да е доволен от него) била открадната и Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) наредил да се отсече ръката на крадеца, Сафуāн му казал: “Аз не исках това, о, Пратенико на Аллах, нека това да е садака за него”. На което Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: “Защо не го стори преди да ми го доведеш?!”, хадис, предаден от Несā’и, Ибн Мāдже и Мāлик, като хадис, който е мурсел.

Имāм Мāлик (Аллах да се смили над него) разказва в своята Муватта’, че аз-Зубайр ибн ал-‘Ауāм (Аллах да е доволен от него) срещнал мъж, който хванал крадец и го водел при султана. Тогава аз-Зубайр се застъпил за него, но мъжът отговорил: “Не, докато не го закарам до султана”. А аз-Зубайр му казал: “Ако стигнеш до султана, тогава Аллах ще прокълне и този, който се застъпва и онзи, за когото се застъпва”.

Това е така, защото, ако се случи застъпничество пред султана и ако посредничеството постигне своето при него, тогава ще зацари анархия и нечестивост в обществата. Тогава правата ще се погубят, злото ще се разпространи и ще се засили. Тогава грешниците и нечестивците ще вземат връх и ще се опитат да се домогнат до благоразположение при султана. Тогава неговото страхопочитание и авторитет ще изчезнат от душите, надеждите на добрите хора ще пропаднат, а общността ще се озове на ръба на пропадането и унищожаването. Именно поради това управниците трябва да вземат твърдо решение по този въпрос, ръководейки се по Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и по неговите случаи, както бе споменато. Те не трябва да противоречат на неговото напътствие, Всевишния Аллах казва: “...И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!”, (ан-Нур: 63).

14. Интересно значение.

Ибн Хаджер ал-Хайтами споменава интересно значение на прикриването като казва: “Или с «прикриването» се има предвид прикриването на неговите материални или морални недостатъци, с което да му се помогне да предпази религията си, като: например да има нужда от женитба и му се посредничи в оженването; или да има нужда от припечелване и му се посредничи за получаването на стока, с която да търгува; или нещо от този род”.

Колко хубаво би било, ако мюсюлманите бяха осъзнали този смисъл — особено в наши дни. Защото общността щеше да си въздъхне от много беди и щеше да се избягнат много видове злини и падения, особено що се отнася до изтърваването на младежите и девойките поради невъзможността им да се оженят и многото препятствия, които това поколение намира пред себе си, когато желае да създаде семейство. В това отношение мюсюлманите са потънали в дълбока небрежност, чужди и негодни обичаи и традиции, които нямат нищо общо с исляма, се разпореждат с тях както си искат. Те са обзети от желание за хвалене, самохвалство и показност. А всичко това превръща в жертва чистите и неопетнени младежи на общността, които Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни е завещал. Така че, общността е длъжна да се стреми да осигури на децата си материалното и морално пребиваване, за да се гарантира нейната цялост, обществената безопасност и спасението при Всемогъщия и Велик Господар.

15. Взаимопомощта между мюсюлманите и помощта на Всемогъщия и Велик Аллах на тях.

Общността ще е на правия път и ще е силна и сплотена, само ако е стъпила на основата на взаимопомощта, солидарността и съгласието между отделните му членове. Така че, всеки да се стреми да помага на другия в неговата нужда — с душата си, с Богатствата си и с положението си, за да може всички да чувстват, че са като едно тяло. Това е и нещото, към което ислямът призовава и нещото, което Коранът повелява. Това е нещото, което пророческата сунна е превърнала в символ за вярващото общество. Всевишния казва: “...И си помагайте един другиму в праведността и Богобоязливостта...”, (ал-Мā’ида: 2). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Вярващият за вярващия е като част от постройка, всеки елемент от която подсилва другия”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

Тъй като взаимното подпомагане изиграва голяма роля за изграждането на обществата и живота на общностите и отделните членове, то е едно от най-достойните дела при Всемогъщия и Велик Аллах. Взаимното подпомагане и е един ‘ибāдет за хората, наградата и отплатата за който ще е равна или по-голяма от онова, което ще се въздава за намаза, говеенето, садаката и другите. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Да помогнеш на човека в животното му, да го качиш на него или да му подадеш вещите, е милостиня”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим — думите са по неговото предание — с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е бил с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на път, някои от нас взеха да говеят, а други, не. Онези, които не говееха запретнаха ръкави и се трудиха — а в друг ривает: те се грижеха за другите и напоиха пътниците — , а онези които говееха нямаха сили да се справят с някои дейности, затова той каза: “Днес наградата бе спечелена от онези, които не говееха”. Тоест, наградата за тях днес ще е по-голяма или равна на тази, която се полага на говеещите, тъй като със своята дейност те са дали своя принос и са помогнали за говеенето на говеещите.

В книгата Мерāсийл на Абу Дāуд се разказва от Абу Калляба (Аллах да е доволен от него), че едни хора от сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) дошли и започнали да хвалят един от тях, казвайки: “Не сме виждали по-добър от него, докато бяхме на път не спря да чете, когато спирахме за почивка беше в намаз”. А той ги попитал: “А кой осигуряваше онова, от което се нуждаеше?” — и взел да изрежда дейности докато стигнал до: “А кой хранеше камилата му или коня му?” Те отговорили: “Ние”. А той казал: “Всички вие сте по-добри от него”. Тоест, за всеки от вас се полага награда, равна на наградата за неговото четене и неговите намази, или по-голяма.

Табарāни разказва хадис, с първоизточник ‘Омар (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-доброто дело е да зарадваш вярващия: Да го облечеш, да го нахраниш или да му предоставиш онова, от което има нужда”[1].

Няма съмнение, че най-значителният плод за мюсюлманина, който придобива от помагането му на своя брат, е онази помощ и подкрепа от Всевишния и Благословен Аллах: “Аллах помага на Своя раб докато рабът помага на своя брат”. Как не, когато и силата, и могъществото на човека се предоставят от Всемогъщия и Велик Аллах? Той, Пречистият, е истинският двигател на тази вселена; той е Този, Който дава и възпира; от Него е и здравето, и болестта; от Него е и силата, и слабостта, и Богатството и бедността; в Неговите ръце са сърцата на хората, преобръща ги както ги желае. Той внушава на хората да бързат да помагат на другите; да се стремят да им правят услуги; да им предоставят онова, от което се нуждаят; да обръщат внимание на техните въпроси; а заслугата принадлежи на Него и при Него се завръща. Той приписва делата на хората, за да им въздаде за тях от щедрост от Негова страна: “И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах...”, (ан-Нахл: 53).

16. Добрият пример и благочестивите предци.

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил най-добрият образец ва всичко, към което е призовавал, той е бил най-добрият пример в помагането на своите сподвижници, особено онези, които са били нуждаещи се.

В хадис, предаден от Имāм Ахмед, с първоизточник дъщерята на Хаббāб ибн ал-Арт (Аллах да е доволен от нея и баща й) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) идвал при тях, за да им помага да издоят козата си, когато Хаббāб отсъствал от дома. И когато той издоявал козата, млякото й се увеличавало и съдът преливал от мляко.

Сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) пък са били умни ученици и добри последователи, те се ръководели по него и поели по неговия път. По същия начин и те били последвани от онези, които дошли след тях. Нека Аллах бъде доволен от всички тях и те да бъдат доволни от Него.

— Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) доил овцете на онези, чиито мъже отсъствали. Когато той бил избран за халиф на мюсюлманите, едно момиче казало: Сега вече няма да ги дои”, това стигнало до него, а той казал: “Не, аз се надявам това, с което захванах, да не промени нищо, което правех”.

— ‘Омар (Аллах да е доволен от него) помагал на старите вдовици като им носел вода през нощта. Една нощ Талха ибн ‘Абдуллах (Аллах да е доволен от него) го видял да влиза в дома на една жена. На следващия ден Талха отишъл при нея и заварил една сляпа, неподвижна старица. Той я попитал: “Какво прави този мъж при тебе?” А тя отвърнала: “Той от еди кога си идва при мен и ми помага”. Тогава Талха си казал: “Какво ти е Талха, нима започна да търсиш недостатъците на ‘Омар?”

— Абу Уā’ил (Аллах да е доволен от него) всеки ден обикалял къщите на стариците и жените от квартала и им правел покупките и им помагал, ако имат нужда от помощ.

— Муджāхид (Аллах да се смили над него) казва: “Веднъж съпроводих в едно пътуване Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му), за да му помагам, но стана така, че той ми помагаше”.

— Веднъж ал-Хасан ал-Басри (Аллах да се смили над него) изпратил някои от спътниците си да помогнат на един мъж за нещо, като им заръчал да минат през Сāбит ал-Бенāни и да го вземат с тях. Те отишли при Сāбит, но той им казал, че е в и‘тикāф. Върнали се при ал-Хасан и му казали за него. Като ги чул, той рекъл: “Кажете му: Ей, слепецо, нима не знаеш, че отиването в помощ на своя брат мюсюлманина е по-добро за тебе дори и от поклонението хадж след поклонението?!”. Те се върнали при Сāбит и като ги чул, оставил и‘тикāфа си и тръгнал с тях.

17. Застъпвайте се и ще бъдете възнаградени.

Сътрудничеството не се изразява единствено в материалното подпомагане — физическото помагане за извършването на някаква дейност, финансовото помагането с пари за облекчаването на някаква мъка, улесняването на длъжник, изпаднал в затруднение и други подобни, както вече споменахме —,то включва в себе си също така и моралното подпомагане — помагането с положението, което човек заема пред властите или пред други за разрешаването на проблема на своя брат и удовлетворяването на неговата нужда. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Мусā ал-Еш‘ари (Аллах да е доволен от него) се казва, че когато някой идвал при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) със запитване или с някакво искане, той казвал: “Застъпвайте се и ще бъдете възнаградени, а Аллах ще стори така, че посредством Неговия Пророк — Аллах да го благослови и с мир да го дари — ще изпълни каквото пожелае”. Тоест, ако някой изложи своята нужда пред мен, вие се застъпвайте за него, защото ако вие се застъпите, на вас ще ви се пише награда, все едно дали ще приема вашето застъпничество или не, а Аллах ще стори така, че езикът на Неговия Пророк да проговори онова, което Той желае относно приемането на изпълняването на желанието или отхвърлянето му, и всичко това е по волята на Аллах и Неговото предопределение.

Ибн Хаджер казва в книгата “Фетх ал-Бāри”[2]: В хадиса се съдържа насърчаване на вършенето на добрини или причиняването на вършенето им от всяка гледна точка, на застъпничеството пред големците за разрешаването на мъките и подпомагането на слабите. Това е така, защото не всеки може да достигне до президента, примерно, и да има възможността да поиска от него онова, което желае или да му обясни проблема си от неговата гледна точка. Именно поради това Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не се е криел.

Всичко това се отнася за въпросите, които не са свързани с наказанията на Всемогъщия и Велик Аллах, както се разбра дотук.

18. Пътят към Рая.

Исляма поставя условието човек да се избави при Всемогъщия и Велик Аллах. Ислямът не може да съществува и не може да бъде ислям, ако човек не разполага със знания. Единственият начин за узнаването на Всевишния Аллах и достигането до Него е знанието. То е онова, което сочи съществуването на Пречистия Аллах по най-близкия начин. Така че, всеки, който тръгне по пътя на знанието и не се отклони от него, достига до желаната цел. Следователно няма нищо странно в това, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е сторил търсенето на знание да е пътят към Рая. Той пояснява също, че всички пътища, по които мюсюлманинът тръгва в търсене на знание, ще открият пред него път, който ще го доведе до Рая: “Който поеме по път, в търсене на знание, Аллах ще улесни за него поради това път към Рая”. Няма по-ясно доказателство за това, което казваме от онова, че началото на откровението към Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е било поставено с повеля да се чете и със средствата за придобиване на знание, за да се обърне подобаващото внимание на безценния дар — знанието, и неговото възвишено място и значимост в опознаването на величието на Всемогъщия и Велик Творец и за достигането до тайната на сътворението и за да се посочат неизменните научни истини. Пречистият казва: “Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори — сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, Онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел”, (ал-‘Аляк: 1-5).

19. Мястото на знанието в исляма.

Тъй като знанието е пътят към Рая, в исляма то заема видно и значимо място. Положението на учените при Аллах ще се доближава до положението на пророците. Пречистият казва: “...Аллах ще въздигне по степени онези от вас, които вярват и са дарени със знание...”, (ал-Муджāделе: 11). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Пророците не са оставили в наследство сребро и злато, а са оставили в наследство знанието. Така че, който го вземе, получава най-голямото Богатство”, хадис, предаден от Тирмизи и други.

20. Предписанието за придобиването на знания в исляма.

Придобиването на знание в исляма е фарз (задължение), което е на две степени:

а) фарз ‘айн (индивидуално задължение);

Това е знанието, което е необходимо да се придобие от всеки мюсюлманин, за да запази вярата си, за да може ‘ибāдетите му да се приемат и за да може взаимоотношенията му да са правилни и съгласно законите на Всемогъщия и Велик Аллах. Това е и онова, което Всевишния Аллах е повелил, когато е казал: “И знай [о, Мухаммед], че няма друг Бог освен Аллах!...”, (Мухаммед: 19). Това знание се има предвид и в словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Придобиването на знания е дълг на всеки мюсюлманин”, хадис, предаден от Ибн Мāдже. “За всеки” — тоест, все едно дали е мъж или жена.

б) фарз кифāйа (колективно задължение).

Това е знанието, чието придобиване е задължително за всички тях, но ако някои от тях го придобият, отпада от останалите, но ако никой не го придобие, грях се пише на всички. Това е задълбочаването в религиозните науки, свързано с изучаване, наизустяване и изследване. Също така и специализирането във всяка наука, от която се нуждае мюсюлманската общност, за да съхрани своята натура и за да бъде силна и здрава, предизвикваща респект и уважение. Това е нещото, към което ни призовава Коранът с думите на Всевишния: “И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!”, (ат-Тауба: 122). По аналогия на изучаването на религията, както споменахме, този айет се отнася и за всички останали науки, от които общността се нуждае.

Това изучаване на религията и специализиране е препоръчително за всеки мюсюлманин поотделно, в изпълнение на словата на Пречистия Аллах: “...И кажи: “Господи, надбави ми знание!””, (Тā хā: 114). И словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Ако Аллах желае доброто на някого, прави така че да се изучи в религията”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

21. Знанието е светлина, а учените са напътстващи светила.

Както научихме единственият път за узнаването на Всевишния Аллах, за постигането на Неговото удовлетворение и спечелването на Неговата близост в Съдния ден, е знанието. То е светлината, с която Всевишния Аллах е изпратил Своите пророци и им низпослал Своите книги. С него е напътствието в мрака на незнанието. С него човек се избавя от съмненията, подозренията и догадките. Всевишния казва: “...При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път”, (ал-Мā’ида: 15-16). Също: “...Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите”, (ал-А‘рāф: 157).

Това пророческо знание се унаследява единствено от дейните и искрени учени: “Пророците не са оставили в наследство сребро и злато, а са оставили в наследство знанието. Така че, който го вземе, получава най-голямото Богатство”, хадис, предаден от Тирмизи и други. Те са знаци за истината и напътстващи светила, с които общността се ръководи по пътищата на живота си. Общността върви зад тях в своите беди и кризи, а те й отварят пътя за щастието и спасението, посочват й какво означава могъщество, чест и господство. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Примерът на учените в земята е като примера на звездите в небето, с тях се ръководят в мрака и по море, и по суша. И ако звездите се скрият, има опасност предводителите да се заблудят”, хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед.

Следователно, докато знанието съществува в общността, хората ще следват правия път, ще са добре, ще има цивилизация и развитие и ще има правдивост и справедливост. А знанието остава единствено докато съществуват неговите носители — учените. Заминат ли си учените и изчезнат ли сред хората, тогава всичко ще се обърка, общността ще се отклони от правия път, ще се лута в заблуда, ще пропадне в пропастите на пороците и развалата и сама ще се погуби и унищожи. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Аллах не погубва знанието като го изтръгва от рабите, а погубва знанието като погубва учените. Когато няма да остане нито един учен, хората ще назначат за свои водачи невежи. От тях ще се иска да дават фетви и те ще го правят без да имат знание. Те са заблудени, но ще заблудят и другите”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

22. “...И кажи: “Господи, надбави ми знание!””, (Тā хā: 114).

Мюсюлманинът не се спира до някакъв предел на завършеност, а продължава да се развива по степените на достойнството. А при положение, че полезното знание е признакът за достойнството, то мюсюлманинът не се насища на знанието. Че как иначе, когато неговият образец за подражание е не кой да е, а Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). А той е този, който е послушал повелята на неговия Господар Пречистия Аллах, когато му казал: “...И кажи: “Господи, надбави ми знание!””. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Да не бъда благословен с изгрева на слънцето на ден, в който не си надбавя знание, което да ме приближава до Всемогъщия и Велик Аллах”. Особено, когато сладостта от знанието кара човека да иска още и още от него. Това е една истина, която ни е съобщена от онзи, който е бил научен от своя Господ, Който го е възпитал и се е справил добре с възпитанието му, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тъй като казва: “Двама ненаситници нямат насищане: искащият знание и искащият света”, хадис, предаден от Баззāр и други. Това допълнително знание е свързано с удостояването с успех от всевишния Аллах. Така че, ако намерението на искащия знание е правилно и искрено, и ако придобиването му е с цел да удовлетвори Всемогъщия и Велик Аллах — за да опази религията Му и да е полезен на Неговите творения, Всемогъщият и Велик Аллах ще улесни придобиването му и ще му предостави необходимите средства. И щом се захване да изследва някоя тема, пред него ще се открият хоризонтите на други теми, щом се упражни в някоя наука, пред него ще се открият хоризонтите на други науки. Всевишния казва: “И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?”, (ал-Камар: 17).

23. Който приложи онова, което научи, Всевишния Аллах ще му предостави знание, което не е било известно.

Божията загриженост достига своята връхна точка и помощта на Господа, своята цел, когато към знанието се добави и дейността и когато делата се съчетаят с думите. Всевишния казва: “...И бойте се от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае”, (ал-Бакара: 282). Всеки път, когато мюсюлманинът научи някакво знание и го приложи, с това той пробива път към Рая и увеличава близостта си към всевишния и Благословен Аллах. Увеличаването на близостта му към Всемогъщия и Велик Аллах увеличава неговите успехи в търсенето на още повече знания. Придобиването на повече знания с тяхното прилагане пък, увеличава напътствието и Богобоязливостта. И така, по този начин дейните учени не спират да се развиват по степените на достойнството и знанието, докато не се сдобият с пълното знание и получат истинното обещание при Всемогъщия Владетел: “И надбавя Аллах напътствие за напътените. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Господ и най-добрата отплата”, (Мариам: 76). “А на онези, които следват правия път, Той увеличава напътствието и ги дарява с Богобоязливост”, (Мухаммед: 17).

24. Предупреждаването да не се изоставя прилагането на наученото.

Разбрахме, че учените са напътстващите светила в общността и че, когато бъдат изгубени, общността изгубва своя прав път. По-голямото зло от изгубването на учените е, те се отклонят от пътя, който Аллах и Неговият Пратеник са им повелили да следват като не прилагат знанието, което са унаследили по пророческата страна и делата им да не отговарят на словата им. И по този начин да се превърнат в лоши примери за общността, които не се подчиняват на Всемогъщия и Велик Аллах, изоставят послушанието Му, извършват порицавани дела и изоставят одобряваните. Законите на Всемогъщия и Велик Аллах предупреждават да не се поема този път, категорично не го одобряват и поясняват, че последствията за този, който тръгне по този път, са пагубни. Всевишния Аллах казва: “О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършите”, (ас-Сафф: 2-3). Също: “Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?”, (ал-Бакара:44).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Усāма ибн Зейд (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “В Съдния ден човекът ще бъде доведен и хвърлен в Огъня, коремът му ще се разпори и вътрешностите и червата му ще се покажат от корема му и той ще се върти така, както магарето се върти, когато движи мелницата. Тогава обитателите на Огъня ще се съберат около него и ще му кажат: ‘Ей, ти, какво ти е? Нали заповядваше одобряваните неща и забраняваше порицаваните?’ А той ще отговори: ‘Да, но аз повелявах одобряваните неща без да ги изпълнявам, а забранявах порицаваните, но ги вършех’.”

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “По време на нощното ми пътешествие (исрā’) минах покрай едни хора, чиито устни биваха изрязвани с ножици от огън. Попитах “Джибрил, кои са тези?” А той ми отговори: “Проповедници от твоята общност, които казват онова, което не вършат”.”[3]

А в риваета на Бейхаки се казва: “Които четат Книгата на Аллах, но не го изпълняват”.

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Не ще се помръднат нозете на никой раб докато не бъде попита за живота си — за какво го е изчерпал; за делата си — за какво ги е вършел; за Богатствата си — откъде ги е придобил и за какво ги е изразходил; и за тялото му — за какво го е използвал”, хадис, предаден от Тирмизи, за който казал, че добър и достоверен.

25. Разпространяването на знанието.

Ислямът насърчава придобиването на знания и преподавателската дейност. Всевишния казва: “...По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!”, (ат-Тауба: 122).

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Когато някой чуе от нас нещо и го съобщи така, както го е чул, Аллах подобрява неговия характер и увеличава неговото достойнство. Известеният може да знае повече от известяващия”, хадис, предаден от Тирмизи и други.

Най-доброто дело, вършенето на което увеличава наградата и възнаграждението на мюсюлманина при Аллах, дори и след смъртта му, е да преподава на хората знанието, с което Всевишния Аллах го е удостоил и което по Неговата милост усвоил. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Когато човек почине, неговите дела се прекъсват освен от три неща: продължаваща милостиня; знание, което се използва; и добро дете, което се моли за него”, хадис, предаден от Муслим и други. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва също: “Най-добрата милостиня е мюсюлманинът да научи някакво знание, след това да го предаде на своя брат-мюсюлманина”, хадис, предаден от Ибн Мāдже.

26. Искреността в придобиването на знания и въздържането от хвалене и съперничество.

Придобиващият знания и ученият трябва да имат искрено намерение, техните знания и придобиването им трябва да са посветени на Аллах. А целта от придобиването им да е опазването на вярата, просвещаването на хората и с това да бъдат полезни на тях. Мюсюлманинът не трябва да придобива знания с цел да заема висок пост, да получава висока заплата, да има слава или звание, или за да му се казва, че е учен, или за да се големее пред другите и да спори с тях — всичко това е порицавано, то проваля неговите дела и поражда гнева на Всевишния Аллах спрямо него.

В хадис, предаден от Абу Дāуд и други, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който придобие знание, не в името на Аллах, а само за да се сдобие със земни блага, не ще усети уханието на Рая в Съдния ден”.

В хадис, предаден от Тирмизи и други, с първоизточник Ка‘б ибн Мāлик (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Който придобие знание, за да спори с учените и с това да покаже на хората, че знае, или за да спори с глупаците и с това да привлича вниманието на хората към себе си, Аллах ще го вкара в Огъня”.

В хадис, предаден от Муслим и други се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Първият измежду хората който ще бъде изправен на съд в деня на Възкресението е човек, усвоил и преподавал Религията и чел Корана. Същият ще бъде докаран пред Аллах, при което Всевишния ще му припомни благата които му е дал и той ще си ги спомни. След което ще го попита: Как ги оползотвори? И той ще отвърне: Усвоих и преподавах Религията и четох в твоя чест Корана. Тогава Аллах ще каже: Излъга. Истината е че ти усвои Религията (и я преподава) за да те наричат учен, както и това, че чете Корана за да те наричат четец. Вече те нарекоха (и учен, и четец). След което ще бъде дадена заповед и ще бъде завлечен по лице до Ада и хвърлен в него”.

27. “Не зная” е половината на знанието.

Един от признаците за искреността в придобиването на знания и преподаването им е, човек да не се отвращава да казва: “Не зная” относно нещата, за които няма познания. Често, когато учените са били запитвани по много въпроси, за някои са отговаряли с това, което знаят, но за повечето казвали, че не знаят. Стигнало се дотам, че да се казва: “Не зная — е половината знание”, защото е показател за това, че този който го казва е уверен в онова, което казва. Дори и Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) — въпреки това, че е пророк — бива запитван, а отговаря: “Попитаният за него не знае повече от питащия”, в хадис, който е муттафак ‘алейхи. В това няма никакво унижение, тъй като Всевишния Аллах казва: “...И ви е дадено само малко от знанието”, (ал-Исрā’: 85).

28. Едно от правилата за поведение на търсещия знания е:

Да търси учените, да ги намира и да ги съпровожда, за да им помага и да усвоява от тях както знания, така и правилата за поведение.

Всевишния Аллах казва, разказвайки историята за Муса и ал-Хидр (Аллах да ги приветства): “Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?””, (ал-Кехф: 66).

29. Споменаването на Всемогъщия и Велик Аллах.

Споменаването на Всемогъщия и Велик Аллах е един от най-важните ‘ибадети. Всевишния казва: “Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите”, (ал-‘Анкебут: 45). Това е така, защото споменаването на Всемогъщия и Велик Аллах кара човека да се придържа към Неговите закони във всички свои действия и го кара да усеща, че Всевишния Аллах го наблюдава. По този начин той започва да се самонаблюдава, да поправя поведението си и да става по-добър както спрямо Всевишния Аллах, така и спрямо хората. Именно поради това на мюсюлманина е повелено да споменава Всевишния и Благословен Аллах всякога и при всички положения. Пречистия казва: “О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер!”, (ал-Ахзāб: 41-42). Тоест, всякога. Пречистия казва също: “И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок!...”, (ан-Нисā’:103). Тоест, във всяко положение.

30. Най-доброто споменаване е Книгата на Всевишния Аллах.

Най-доброто нещо, с което се споменава Всемогъщия и Великия Аллах са Неговите слова, низпослани на Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Това е така, защото — наред със споменаването, — те съдържат пояснения на законите на Всевишния Аллах, на онова, към което мюсюлманинът трябва да се придържа, на онова, от което трябва да се въздържа, така че от тях мюсюлманинът взема начина, по който да си поправи поведението и да постигне успеха и щастието. Всевишния казва: “...И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят”, (ан-Нахл: 44). Пречистия казва: “...Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран”, (Йā син: 69). Казва също: “Това е напомняне. За Богобоязливите има прекрасна обител”, (Сāд: 49). Казва също: “И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?”, (ал-Камар: 17).

31. Напълването на джамиите.

Най-добрите места за споменаването на Всемогъщия и Велик Аллах, за четенето на Свещения Коран и за усвояването на знания са джамиите, домовете на Пречистия Аллах. И затова същинското напълване на джамиите се постига, когато в тях се усвояват знания и споменава Всевишния, наред с изпълняването на ‘ибадети като намаза, и‘тикāфа и други. Всевишния казва: “В домовете, които Аллах позволи да бъдат възвисени и да се споменава в тях Неговото име. Прославят Го там и сутрин, и вечер хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята зекят. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили, и да им надбави от Своята благодат. Аллах безмерно дава препитание на когото пожелае”, (ан-Нур: 36-38).

32. Индивидуален ‘ибадет и застъпник, който ще се застъпва в Съдния ден.

От споменатото дотук става ясно, че самото четене на Корана е ‘ибадет, изпълняването на който е повелен на мюсюлманите. На мюсюлманина се пише награда за неговото прочитане, а самият Коран ще бъде средство за неговото спасяване в деня на Възкресението и спечелването на удовлетворението на Аллах, тъй като Коранът ще се застъпва за своя четец пред Аллах. Всевишния Аллах казва: “И чети [о, Мухаммед] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ!...”, (ал-Кехф: 27). Също: “Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата!...”, (ал-‘Анкебут: 45). Казва също с думите на Своя Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Повелено ми бе да служа единствено на Господа на този град [Мека], който Той обяви за свещен и Негово е всяко нещо, и бе ми повелено да съм от отдадените на Аллах [от мюсюлманите], и да чета Корана. Който се напътва, за себе си се напътва. А на когото се заблуждава, кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само предупредител.””, (ан-Немл: 91-92).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Онзи, който чете Корана и го знае наизуст е с достойните записващи ангели, а онзи, който го чете и го научава сега, но му е труден, за него се полагат две награди”.

В хадис, предаден от Тирмизи, с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него ще има една добрина, а добрината е като десет подобни на нея...”

В хадис, предаден от Муслим, с първоизточник Абу Умāма ал-Бāхили (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Четете Корана! Защото в деня на Възкресението той ще дойде като застъпник за вас”.

Слушането на четенето на Корана не е по-малко по достойнство от прочитането му, напротив, внимателното слушане на неговото четене е средство за постигане на опрощаване от Всевишния Аллах и помилване. Всевишния казва: “Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”, (ал-А‘рāф: 104).

В хадис, предаден от Имāм Ахмед в неговия Муснед се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който изслуша един айет от Книгата на Аллах, за това на него ще му се пише двукратна добрина, а който я прочита, в деня на Възкресението той ще е светлина за него”.

Именно поради това Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) обичал да слуша четенето на Корана от своите сподвижници (Аллах да бъде доволен от тях). В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казал: “Чети ми [от Корана]!” А той отвърнал: “Да ви чета [от Корана]?! Но нали на вас е низпослан?!” Казал: “Аз желая да го чуя от другите”. ‘Абдуллах казва: “Прочетох сура ан-Нисā’ чак до: “И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммед] да свидетелстваш за тях?”, [ан-Нисā’: 41]”. Тогава ми каза: “Достатъчно”, или “задръж”, и като го погледнах, видях, че той плачеше”.

33. Светлина върху светлина.

Наградата се увеличава, ако към прочитането се добави и разбирането, размишляването и смирението. Тогава се събират светлина върху светлина, достойнство върху достойнство и това бива признак за разум и символ на възвишеното място при Всемогъщия и Велик Аллах. Всевишния Аллах казва: “Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммед] благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора”, (Сāд: 29).

Това сочат и словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Всякога щом група хора се събират в един от домовете на Аллах...”. Тоест, че с наградата за споменаването и прочитането на Корана, споменати в хадиса, се сдобиват онези, които ги правят където и да са. Що се отнася до жените, за които е препоръчително да остават в къщите и да не излизат до местата, където ходят мъже, по-добре за тях е да споменават Аллах и да четат Корана в някой кът от домовете си. Докато за мъжете е по-добре споменаването да става в джамиите, тъй като по този начин, както споменахме, джамиите се населяват и се съживяват, и тъй като в тях човек може да се посвети изцяло на споменаването на Аллах, без нещо да го разсейва или отклонява, да добавим и това, че те са места, които защитени от всичко нечисто.

24. Благодат от Всевишния Аллах и удовлетворение.

Благодатта на Всемогъщия и Велик Аллах спрямо онези, които са седнали да четат Неговата книга е огромна, тъй като ги удостоява с четири дара, всеки от който е доказателство за високото им положение при Аллах, за удовлетворението Му от тях и за това, че той ще им прости:

а) «над тях се спуска спокойствието»;

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ал-Барā’ ибн ‘Āзиб (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж, който бил с яздитното си животно, започнал да чете сура ал-Кехф, но животното започнало да се плаши. Той се огледал, и видял че мъгла или облак се спуснал над него. Това било съобщено на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дали), а той казал: “Нека чете, това е спокойствието, което се е спуснало заради Корана”.

Това спокойствие обхваща както сърцето, така и душата. Човек бива обхванат от радост, вълненията и безпокойствата го напускат. Всевишния казва: “Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват”, (ар-Ра‘д: 28).

Най-голямата загуба за онези, чиито сърца са небрежни за споменаването на Всевишния Аллах, е техният земен живот, изпълнен със злоба, мъка и загуба, а в отвъдния, погубване и вечно мъчение в Ада. Всевишния казва: “А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението”, (Тā хā: 124). Също: “...Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда”, (аз-Зумер: 22).

б) «покрива ги милостта»;

В хадис, предаден от Хāким, с първоизточник Селмāн (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е бил с група хора, споменаващи Всевишния Аллах, когато при тях дошъл Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казал: “Какво казвахте?! Аз видях милостта да се спуска над вас и пожелах да съм сред вас”. Тази милост е най-важната полза, която ще постигне мюсюлманинът като плод за усилията си в този живот. Всевишния казва: “Кажи: “С благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие, с това нека ликуват! То е по-добро от това, което трупат.””, (Юнус: 58).

Блажени да са онези, до които е близо милостта на Аллах и за които четенето на Книгата на Аллах и изучаването й, е символ за това, че са от добродетелните: “...Милостта на Аллах е близо до добродетелните”, (ал-А‘рāф: 56). За тях има радостно известие, че са от искрените вярващи, Богобоязливите приближени, които ще се избавят от мъчението на Всемогъщия и Велик Аллах. Всевишния казва: “...Каза [Аллах]: “С Моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо ще го пиша на онези, които са Богобоязливи и дават милостинята закат, и на онези, които вярват в Нашите знамения”, (ал-А‘рāф: 156).

в) «ангелите ги обкръжават»;

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Усайд ибн Хадир (Аллах да е доволен от него) се казва, че когато през една вечер започнал да чете сура ал-Бакара, а конят му бил вързан до него, той започнал да цвили. Когато спрял да чете, конят също спрял да цвили. След това пак взел да чете, а конят пак зацвилил и той престанал. Синът му бил близо до коня и той се уплашил да не би да го нарани. След като го дръпнал към себе си той го положил така, че да не вижда небето, а на сутринта разказал случилото се на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който му казал: “Ей, Ибн Хадир, трябвало е да четеш! Ей, Ибн Хадир, трябвало е да четеш!” А той казал: “Уплаших се, о, Пратенико на Аллах, да не би конят да стъпче сина ми Яхя, който беше близо до него. Станах и отидох при него, погледнах към небето, а там нещо като облак, изпълнен със светлини, след което се върнах, за да не го виждам. Той каза: “Знаеш ли какво е било това?” Казах: “Не”. А той каза: “Това са били ангели, които се спуснали заради гласа ти, ако си продължил да четеш, хората щели за ги виждат, а те нямало да се крият от тях”.

И така с увеличаването на четците, се увеличават и ангели, които ги обграждат отвсякъде.

А какво означава спускането на ангелите? И каква е ползата от тяхното присъствие и обграждане? Това означава, че тези четци и изучаващи Корана са в безопасност, а ползата от присъствието на ангелите е, че те предпазват четците от всякакво притеснение и ги защитават от всичко, което за тях е неприятно. Всевишния казва: “[Ангели] следят всеки и отпред, и отзад. Пазят го по повелята на Аллах...”, (ар-Ра‘д: 11). Тоест, по повелята на Аллах и Неговото позволение.

Навярно най-голямата полза от това почитане е, тези ангели да са посредници между хората и техния Творец, като Го известяват, че вярващите споменават Аллах, изучават Книгата Му и желаят да спечелят удовлетворението на Аллах и Рая и че се боят от Неговия гняв и Неговото наказание. По този начин тази тяхна дейност се превръща в средство за опрощаване и спасителна врата за тях. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах има ангели, които обикалят по пътищата и търсят споменаващите. Ако намерят хора, които споменават Аллах, се провикват: Казвайте желанията си! Ангелите ги обкръжават чак до най-ниското небе. Тогава Аллах ги пита — макар че знае по-добре от тях — «»Какво казват Моите раби?» Те отговарят: Прославят Те, възвеличават Те, възхваляват Те и Те превъзнасят[4]. Той им казва: «Те видели ли са Ме?» А те Му отговарят: Не, не са Те виждали. Той ги пита: «А какво ли би било, ако Ме бяха видели?» Те отговарят: Ако Те бяха видели щяха да ти служат много повече, щяха да те превъзнасят много повече и много повече щяха да те прославят. Той ги пита: «А какво искат от Мен?» Те отговарят: Искат Рая. Той ги пита: «Те виждали ли са го?» Те отговарят: Не, не са го виждали. Той ги пита: «А какво би било, ако те бяха го видели?» Те отговарят: Ако те бяха го видели, щяха много повече да го искат и с по-голямо желание да се стремят към него. Той ги пита: «А от какво искат да се предпазят?» Те отговарят: От Огъня. Той ги пита: «А те видели ли са го?» Те отговарят: Не, не са го виждали. . Той ги пита: «А какво би било, ако те бяха го видели?» Те отговарят: Ако те бяха го видели, щяха по-силно да бягат от него и повече да се страхуват от него. Той им казва: «Бъдете свидетели на това, че Аз им простих». Тогава се обажда един ангел и казва: Сред тях има един, който не е от тях, а е там само заради някаква нужда?! Той казва: «Те са заедно и заради тях, техният другар няма да страда».”

г) «Аллах ги споменава сред онези, които са при Него».

Всевишния казва: “И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!”, (ал-Бакара: 152). Когато вярващият раб спомене Аллах посредством прочитането на Неговата Книга или слушането на айети от Корана, Аллах се отплаща на неговата дейност с подобна не неговата и го споменава в небесата. А разликата между двете споменавания е огромна, споменаването на раба от Аллах означава той да бъде извисен, да му се прости, да го постигне милостта, делата му да се приемат и Аллах да бъде удовлетворен от него.

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аз съм при мисълта на човек за Мене, Аз съм с него, когато той Ме спомене. Ако той ме спомене в себе си, Аз го споменавам в Себе си. Ако той Ме спомене сред хората, Аз го споменавам сред ангелите. Ако той се приближи към Мен една педя, Аз се приближавам към него два пъти повече. Ако той се приближи към Мен две педи, Аз се приближавам към него четири пъти повече. Ако той тръгне към Мен ходейки, Аз тръгвам към него тичайки”. Всичко това означава, че Аллах приема неговите дела и се удовлетворява от тях и че много бързо възнаграждава всеки, който пристъпи кам Всевишния Аллах и се придържа към Неговите закони, като се подчинява на повелите Му, въздържа се от забраните Му и устойчиво Му се подчинява през целия си живот.

Накратко, печеливша е търговията на онези, които пристъпват към Книгата на Аллах, за да я четат, изучават, прилагат и придържат към нея. Всевишния Аллах казва: “Онези, които четат Книгата на Аллах и отслужват молитвата, и дават скрито и явно от онова, което им дарихме, наистина се надяват на търговия, която не ще пропадне, защото Той ще им изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат. Той е опрощаващ, признателен”, (Фāтир: 29-30).

Достатъчна гордост за тези хора е това, че техният пример за подражание, най-добрият човек, раждан на земята — Мухаммед ибн ‘Абдуллах (Аллах да го благослови и приветства), е изучавал Корана с най-добрия небесен ангел — Джибрил (Аллах да го приветства).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил най-щедър през целия месец Рамадāн, когато се срещал с Джибрил. А той се срещал с него през всяка нощ от Рамадāна и изучавал Корана с него. Тогава Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бе по-щедър на добрини от добрия вятър. “Добрия вятър” — който не престава да вее и бива полезен за всички.

Също така, тази печалба се спечелва и от всеки, който участва в споменаване на Аллах. В хадис, предаден от Муслим, с първоизточници Абу Хурайра и Абу Са‘ид ал-Худри (Аллах да е доволен от тях) се казва, че те са били свидетели как Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всякога щом група хора седнат да споменават Всемогъщия и Велик Аллах, ангелите ги обкръжават, покрива ги милостта, над тях се спуска спокойствието, и Аллах ги споменава сред онези, които са при Него”. Достатъчно голяма чест за споменаващия е, Всемогъщия и Велик Аллах да го споменава сред ангелите.

33. Човечността на исляма и справедливостта му. (Богобоязливостта и добрите дела са пътят за достигането до Всемогъщия и Велик Аллах)

Ислямът е установил единството на човечеството и е утвърдил равенството между отделните членове на човешкия род. Всички се раждат по един и същ начин и са сътворени от една душа, няма разлика между бял и черен, нито една нация не превъзхожда друга нация, няма привилегии за произхождащия от знатен род пред човека, който не произхожда от знатен род, защото произходът е един: “О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени...”, (ан-Нисā’: 1). Ислямът е справедлив, тъй като счита, че превъзходството между хората се постига с добрите дела и че пътят за приближаване към Всевишния Аллах е страхът от Него, без да се обръща внимание на техния произход и техните родители: “О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-Богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ”, (ал-Худжурāт: 13). Така че, при Всемогъщия и Велик Аллах, на човека не му вреди това, че той не произхожда от знатен род, защото Всевишния Аллах е отредил наградата да е според делата, а не според произхода. Пречистия казва: “За всички има степени от онова, което са извършили...”, (ал-Ен‘āм: 132). Единственият начин да се постигнат висшите степени, е рабът да върши добри дела. Нещо повече, в деня на Възкресението родството ще престане да съществува, всички ще застанат на един площад и всеки ще го е грижа единствено за себе си: “И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родство между тях и не ще питат един за друг”, (ал-Му’минун: 101).

Именно поради това виждаме, че Свещения Коран предупреждава хората да не се осланят на произхода си. Виждаме как Аллах повелява на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да започне да известява призива към Всевишния Аллах на хората с предупреждаването на най-близките му хора като казва: “Предупреди най-близките си роднини”, (аш-Шу‘арā’: 214). Виждаме как Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) — най-състрадателният и най-милостивият към своите роднини и близки — бърза да извести повелята на своя Господ, изкачва се на възвишението Сафа и се провиква: “Ей, курайшити, откупете себе си, няма да мога да ви помогна с нищо пред Аллах. Ей, вие от рода на ‘Абду Менāф, няма да мога да ви помогна с нищо пред Аллах. Ей, ‘Аббāс ибн ‘Абдилмутталиб, няма да мога да ти помогна с нищо пред Аллах. Ей, Сафиййа, леля на Пратеника на Аллах, няма да мога да ти помогна с нищо пред Аллах. Ей, Фāтима, дъщеря на Мухаммед — Аллах да го благослови и с мир да го дари — искай от мен каквото пожелаеш, но пред Аллах с нищо няма да мога да ти помогна”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

34. Опеката е по вярата и делата, не по кръвта и родството.

Преди исляма хората си помагали и някои поемали покровителството на други според родството по бащина линия и близостта по роднинство, но ислямът дошъл, за да прекъсне всяка връзка на човек с човека освен връзката на вярата и за да премахне всяко покровителство и помощ освен покровителството и помощта поради вярата, делата и принципите: “А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е всемогъщ, премъдър”, (ат-Тауба: 71).

Ако покровителството между вярващите е по вяра, тогава Аллах ще поеме тяхното покровителство и ще им помага, Неговият пророк Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) също ще бъде техен покровител и ще се застъпва за тях. Който има по-цялостна вяра, ще се сдобие с по-цялостно покровителство от Аллах и Неговия пророк. Който има повече добри дела, ще бъде по-приближен към Всевишния Аллах и ще се възползва от по-голямото застъпничество на пророка. Всевишния Аллах повелява на пророка си Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да каже: “Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците”, (ал-А‘рāф: 196). Пречистият казва: “...Аллах е Покровителят на Богобоязливите”, (ал-Джāсиа: 19). Също: “...Аллах е Покровителят на вярващите”, (Āли ‘Имрāн: 68). Също: “Така е, защото Аллах е Покровителят на вярващите, а неверниците нямат покровител”, (Мухаммед: 11). Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Родът на баща ми не са мои покровители. Моят покровител е Аллах и добрите вярващи”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

Един поет казва в този смисъл:

Кълна се, човекът е човек, докато е с вярата си.

Не изоставяйте Богобоязливостта, осланяйки се на родството си.

Ислямът издигна Селман, персиеца,

а езичеството унижи Абу Лехеб, имащия знатен род

35. Пътят към щастието, победата и спасението.

Щом нещата стоят така, както разбрахме, — че високите степени се достигат единствено с делата и че покровителството на Всевишния Аллах и Неговата помощ са свързани с Богобоязливостта, а застъпничеството на Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и неговото покровителство са свързани с целостта на вярата — в такъв случай мюсюлманинът, който има разум и ясни мисли, е силен, уравновесен и реалистичен човек, а не някакво объркано същество. Той е човек, който се труди усърдно и се стреми да върши добри дела. Той не се осланя на произхода си, защото е убеден, че: “Човек ще има само онова, за което се е постарал”, (ан-Неджм: 39). Той ще види обещанието на Всевишния Аллах реализирано, след като изпълни Неговото условие: “На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили”, (ан-Нахл: 97).

Също така, този вярващ човек вече не приема друга близост освен от Всевишния Аллах, Неговия Пратеник (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и вярващите. Следователно, той не приема ничия близост, която не се издига до това ниво. Той прекъсва всяка връзка между себе си и неверието и безпътството. Всевишния казва: “Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите...”, (Āли ‘Имрāн: 28). Когато покровител на човека стане Аллах, той получава помощ от Него и надвива силите на лъжата и тиранията: “Ваш ближен е само Аллах и Неговият Пратеник, и вярващите, които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и се покланят. Който се сближава с Аллах и с Неговия Пратеник, и с вярващите... Привържениците на Аллах, те надделяват”, (ал-Мā’ида: 55-56). “Да, Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрият помощник”, (Āли ‘Имрāн:150).

36. Хадисът сочи, че:

—1) Наградата при Всевишния Аллах ще бъде от рода на извършеното дело от човека. Наградата за отстраняването на мъка, ще е отстраняване на мъка; наградата за облекчаване, ще е облекчаване; за помощта, ще е помощ; за прикриването ще е прикриване; а за улеснението, улеснение. В хадис, предаден от Тирмизи и други, с първоизточник Абу Са‘иди ал-Худри (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой вярващ нахрани друг вярващ, който е гладен, Аллах ще го нахрани в деня на Възкресението с плодове от Рая. Ако някой вярващ напои друг вярващ, когато е жаден, Аллах ще го напои в деня на Възкресението от запечатаното чисто райско вино. Ако някой вярващ облече друг вярващ, когато няма дрехи, Аллах ще го облече с най-хубавите дрехи на Рая”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Аллах ще бъде милостив към милостивите от Неговите раби”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

—2) Доброто отношение към хората е пътят към обичта на Всевишния Аллах. Това е така, защото: “Хората са деца на Аллах — тоест, той е поел отговорността да им осигури храната и препитанието — и най-любимият за него е онзи, който е най-полезен за Неговите деца”, хадис, предаден от Табарāни и други. Обикновено родителят обича да се отнася добре към децата си, а споменатите неща в хадиса, като облекчаването на затруднения и другите, спадат към доброто отношение към хората и полезността към тях, което е пътят за обичта.

—3) Радостна вест и обещание — съобщени от Пророка (Аллах да го благослови и с ми р да го дари) — за всеки, който по характер обича да облекчава другите, да им помага и да ги улеснява, че неговата кончина ще е с добро и че той ще си отиде от този свят като вярващ мюсюлманин. Немюсюлманите (онези, които не са отдадени на Всевишния) няма да бъдат помилвани в отвъдния живот, за тях няма да има улеснение, помощ или отстраняване на мъките.

—4) Споменатите неща, като отстраняването на мъките и другите, са общи, както по отношение на мюсюлманина, така и по отношение на немюсюлманина, ако той не изпитва враждебни чувства към мюсюлманите. Доброто отношение към такива е желателно, и не само към него, а и към всяка твар, която има душа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Аллах предписа доброто отношение към всяко нещо”. Казва също: “Във всяко леко затруднение има награда”, хадис, който е муттафак ‘алейхи.

—5) Предупреждаване от прокрадването на лицемерието в придобиването на знания, защото тук то се прокрадва най-вече. Следователно тук човек трябва да поправи намерението си и да бъде искрен, за да не се лиши от наградата си и усилията да отидат напразно.

—6) Помощта и улеснението трябва да се искат от Всевишния Аллах, защото в Негови ръце е напътствието, което може да стане послушание, само по Неговата милост и улеснение. Без това няма полза нито от знанията, нито от каквото и да е друго.

—7) Постоянство в четенето на Корана и събиранията с тази цел. Пристъпване към разбирането на Корана, преподаването му и изпълняването на наученото. Да не се изоставя четенето на Корана както при откриването на тържества, така и при траурни събрания и погребения.

—8) Да се бърза при разкайването, молбата за опрощение и извършването на доброто дело. Всевишния Аллах казва: “Надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за Богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 133-134). “И в радост, и в беда” — при всички обстоятелства, когато са затруднени, улеснени, при бедност и Богатство. “Сдържащите гнева си” — които го задържат в себе си и не го показват.




[1] В тази връзка вижте хадиси двадесет и пет и двадесет и шест от тази книга.

[2] Тълкуването на достоверния сборник с хадиси на Бухāри. — Б. пр.

[3] Мунзири в книгата “ат-Таргиб уа-т-тархиб” споменава този хадис след предния хадис като негово допълнение и казва след тях: “Предаден от Бухāри и Муслим, словата са негови”. Но ние не можахме да открием това допълнение в двата достоверни сборника, а го открихме при Имāм Ахмед в неговия Муснед с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него) с някои различия в думите.

[4] Всичко това се постига с четенето на Корана и с изучаването му.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации