събота, 10 юли 2010 г.

Ислямът не е унижил жената, но вие унизихте жената-майка



Автор: Мустафа Исламоглу


Случайност ли е? Някой излиза и твърди, че ислямът унижава жената. По някакъв начин стига до жената-майка. Какво е това? Ако изследвате ума на „модерните” дами и господа, които твърдят, че ислямът унижава жената виждате, че те унижават жената и то по най–грозния начин.

Тактиките за това са много. Първата такава е, че гледат на жената-майка като „безработна”, която в същото време върши най–достойната работа на света - отглежда децата. Според тях, за да се смята, че жената работи, тя трябва да излезе извън дома. Трябва да види булеварда и  нея 
да видят на булеварда. Задължително е тя да се покаже сред обществото, за да се смята, че „работи”. Трябва да има работно време: сутрин от осем до девет вечерта (защото жената е евтина работна сила).
Затова трябват и други неща: трябва да имаш от уаджибите (потребностите) на модернизма. Всеки ден не може да се ходи на работа с една и съща дреха, с един и същ цвят на косата, с едни и същи обувки, с една и съща чанта. Трябва дреха, подхождаща на косата, обувки, подхождащи на дрехата, чанта, подхождаща на обувките, портфейл, подхождащ на чантата, подхождащ GSM...
Трябва да се сменят тези, на които е минала модата. За тази цел трябва да следиш модата. Обобщаващо, трябва да бъдеш масло в зъбчатката на производството и брашно в тази мелница.

За тази цел трябва да се работи. Без да се работи как ще се платят тези разходи? За да се изглежда добре, трябва повече да се печели. Ако и това не стига, трябва още повече да се работи. Ако повече печалба не се печели без да не се харчи, то тогава трябва повече да се харчи. Ако повече печалба не се печели без да не се изглежда модерен, то тогава трябва да се изглежда още по-модерен. Ако трябва хората да те гледат, за да изглеждаш по–модерен, трябва да накараш хората да те гледат. За тази цел, ако трябва повече да се харчи, трябва да харчиш. За да харчиш повече от другите, трябва да печелиш повече от другите.

Кое за кое трябваше? Обърках се...

Не е „работа” дейността на жената, ако не излиза от дома. Тя е „жена-затворничка” и „неплатежоспособна”. Според модерните да бъдеш домакиня е нещо срамно и жално. А да бъдеш бизнесдама е нещо хубаво. Дори тя да е улична жена.
В очите на модерните тя яде парите на мъжа си. Парите на шефа ли? Забележките на работодателя ли? Миризмата на устите на мъжете ли? Или случките, които се случват в пълните градски автобуси във всяко пътуване до работа и обратно, които накърняват честта на жената. Ааа... Те са част от работата. Не яж от печалбата на мъжа си, каквото си искаш това яж. Не търпи забележките на мъжа си, а слушай бърборенето на работадателя си. Дори закачките на улиците са по–добри от забележките на мъжа ти...

Жената-майка, която седи в дома си… Ами тя не е свободна. А жената, която работи, е свободна, въпреки че шефът й се кара, когато тръгне един час по–рано. Тя е свободна, въпреки твърдият контрол на работното място. Тя е свободна, въпреки че дава такива отговори: „На работа ще съм”, „Много съм изморена” на въпроса: „Утре свободна ли си?”. Но жената, която не работи и си стои в къщи, е „робиня”.
Обаче тя е майка. Има деца. Тя върши най–ценната, най–знатната, най–благородната, най–великолепната работа на света. Тоест възпитава човека. Детето не се възпитава на улицата, а се възпитава в дома.

Няма значение. Тя е жена, която „не работи”. Възпитаването на деца не е работа. Според модерните жената-майка е безработна. Да гледаш деца е ангария. Знаете ли къде е смешното? Жената детегледачка, която гледа децата на другите, се смята, че е работна, а жената, която гледа собствените си деца, се смята за безработна. Ако модерните жени стават майки без да искат, гледката става такава: бащата - на работа, майката - на работа, детето - на ясла, къщата става общежитие, членовете на семейството стават съквартиранти...

После идва дилемата: „бебе или куче”, както е във Франция, в Германия, в Нидерландия… Кучето става по–мило дори и от бебето за модерната жена. Тя не иска да деформира тялото си... Така е за модернизма, който обожава тялото и голотата на жената. Тази истина трябва да се види от нас.

Един малък проблем: кучето трябва де е мъничко, че да може да се прегърне. Преди всичко тя е жена. Има инстинкти - още от сътворяването й трябва да прегърне с обич нещо живо. Няма спасение от тези инстинкти – тя трябва да обича нещо. Добре, не става ли да обича дете вместо куче? Като се сравнят цифрите на бебетата и кучетата в Европа, веднага получаваме отговора. Не, не става! (В Германия регистрираните кучета са приблизително равни на жителите на страната).

Добре де! И издръжката на кучето е почти колкото едно бебе.

Нищо! Толкоз грешка има и в дъщерята на съдията.

Модерната жена не е станала майка както трябва, защото е станала майка без да иска. Не й са се развили чувствата, не й се е развил мирогледа, не й се е развил опита в живота, а мъдростта й е нула. Няма значение, тя има куче и добре заплатена работа. Тя вижда себе си на място, където й е позволено да се смее на жените-майки.

Ето тук пиша, че ислямът, който поставя Дженнета (Рая) под краката на майките, никога не унижил жената. Но модернистите, които търсят Дженнета в света, унижават жената-майка, гледайки в нашите очи. И че всеки от тях е роден от една майка.

Много е срамно! Много е нахално! Много е безсмислено! Тази постъпка на модерните джахили (невежи)



Превод : Мехмедемин Мехмедеминов

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации