Попитали един възрастен мъж:
„Кой е най-големият урок, който научихте през дългите години живот, с които Аллах Ви е дарил?”
В отговор мъжът разказал следното:
„Веднъж срещнах младо момче да върви само по пътя. Стори ми се, че си говореше нещо на себе си. Поздравих го със селям и то ми отвърна със селям. Запитах го:
„Къде си тръгнало така, момче?”
Младото момче отговори:
”Към Дома на Аллах, към Кааба в Мекка”.
След това го попитах:
„А какво си шепнеш?”
„Свещеният Коран” – отвърна момчето.
„Ама ти си още в крехка възраст, за теб това все още не е дълг, който задължително трябва да изпълниш.”
Младежът рече:
„Станах свидетел на това как смъртта застигна и по-млади от мен и затова искам да съм готов за нея преди да почука на вратата ми”.
Бях много учуден и му казах:
„Стъпките ти са малки, а пътя, по който си поел, е много голям”
Той отговори:
„Аз мога да единствено да крача, а само Аллах е способен да ме доведе до там.”
Продължих да питам:
„Ами къде са ти провизиите, къде ти е транспорта?” Той отвърна: „Моите провизии са непоколебимата ми вяра, а краката ми са ми транспорта.”
„Имам предвид храна и вода” опитах се да поясня.
Момчето отговори:
„Ако някой те покани в дома си, ще вземеш ли храна със себе си?”
Единственото, което се изплъзна от устните ми, беше:
„Не”
„Така и моят Господ ме покани в дома Си, и единственото нещо, което би ме възпрепятствало, е слабостта на вярата ми””
„Ето това беше най-големият урок за мен” отвърнал стареца, „Урокът, че за човека с непоколебим иман не съществуват препятствия за нищо, че това, което ни крепи и ни дава сили да преодоляваме трудностите пред които се изправяме е преданата вяра във Всевишния Аллах, че този, който искрено търси помощта на Аллах, намира помощта на Аллах във всичко ”.
От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, които Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът. Ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“ (разказан от ал-Бухари).
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния каза: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни богослужения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“ (разказан от ал-Бухари).
„Кой е най-големият урок, който научихте през дългите години живот, с които Аллах Ви е дарил?”
В отговор мъжът разказал следното:
„Веднъж срещнах младо момче да върви само по пътя. Стори ми се, че си говореше нещо на себе си. Поздравих го със селям и то ми отвърна със селям. Запитах го:
„Къде си тръгнало така, момче?”
Младото момче отговори:
”Към Дома на Аллах, към Кааба в Мекка”.
След това го попитах:
„А какво си шепнеш?”
„Свещеният Коран” – отвърна момчето.
„Ама ти си още в крехка възраст, за теб това все още не е дълг, който задължително трябва да изпълниш.”
Младежът рече:
„Станах свидетел на това как смъртта застигна и по-млади от мен и затова искам да съм готов за нея преди да почука на вратата ми”.
Бях много учуден и му казах:
„Стъпките ти са малки, а пътя, по който си поел, е много голям”
Той отговори:
„Аз мога да единствено да крача, а само Аллах е способен да ме доведе до там.”
Продължих да питам:
„Ами къде са ти провизиите, къде ти е транспорта?” Той отвърна: „Моите провизии са непоколебимата ми вяра, а краката ми са ми транспорта.”
„Имам предвид храна и вода” опитах се да поясня.
Момчето отговори:
„Ако някой те покани в дома си, ще вземеш ли храна със себе си?”
Единственото, което се изплъзна от устните ми, беше:
„Не”
„Така и моят Господ ме покани в дома Си, и единственото нещо, което би ме възпрепятствало, е слабостта на вярата ми””
„Ето това беше най-големият урок за мен” отвърнал стареца, „Урокът, че за човека с непоколебим иман не съществуват препятствия за нищо, че това, което ни крепи и ни дава сили да преодоляваме трудностите пред които се изправяме е преданата вяра във Всевишния Аллах, че този, който искрено търси помощта на Аллах, намира помощта на Аллах във всичко ”.
От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, които Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът. Ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“ (разказан от ал-Бухари).
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предават думите, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния каза: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни богослужения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“ (разказан от ал-Бухари).
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D
Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).