вторник, 23 ноември 2010 г.

Условията на покаянието (тауба)



Искрено разкаяние пред Всевишният Аллах 

Всевишният Аллах е казал:

О, вие, които повярвахте! Покайте се пред Аллах с искрено покаяние/66:8/


Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
“Наистина Аллах приема само тези деяния, които се извършват искрено и само заради Него!”  Този хадис е сведен от ан-Насаи 3140. Хафиз ал-Мунзири, имам ал-Ираки, хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса.
 
Прекратяване на извършването на греха

Всевишният Аллах е казал: Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано./8:38/


Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Истинското покаяние – това е разкаяние за извършените грехове, мигновеното прекратяване на неговото извършване, и твърдата решимост да не се извършва това занапред!” Виж Мадариджу ас-Саликин 1/191.


А що се отнася до покаянието на онзи, който иска опрощение от Всевишният Аллах и в същото време продължава да извършва своя грях, то това му покаяние е недействително, и праведните предшественици са се изказвали много строго относно това! Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Покаялият се е подобен на онзи, който въобще не го е извършил, искащия опрощение на греха, но продължаващия да греши е подобен на издевателстващия над своя Повелител (Всевишният Аллах)”. Ибн Аби ад-Дуня в ат-Тауба 85, ал-Бейхаки в ас-Сунан ал-Кубра 10/154.

Имам ал-Фудайл Ибн Ийяд е казал: Ду’а  за опрощение без отказ от греховете, е покаяние на лъжците!” Виж ал-Азкяр 492.

Съжаление (разкаяние) за извършения грях
Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: “Съжаление за (извършения) грях, това (вече) е покаяние.” Този хадис е сведен от Ибн Маджа 4252. Имамите Ибн Хиббан, ал-Хаким, аз-Захаби, Ибн Хаджар, ал-Бусейри, ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса.
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Ако човек не изрази съжаление за скверното, което е извършил, то това показва, че дадения човек доволства с греха си и упорства в извършването му!” Виж Мадариджу ас-Саликин 1/182.

Имам ас-Синди е казал: “Съжалението трябва да бъде изказано именно поради причината за извършването на греха! Ако човек прояви съжаление по друга причина, като например, че е започнал да съжалява, защото е пил вино, заради загуба на пари за неговото закупуване, то такова съжаление няма никакво отношение към покаянието!” Виж Шарх Сунан Ибн Маджа 4/492.

Ду’а за опрощение
Независимо, че съжалението е най-важното условие за покаянието, също така за искреното разкаяние е необходимо и да се иска опрощение от Всевишният Аллах с думи от устата,  както е повелил за това Всевишният Аллах, казвайки: Молете за опрощение своя Повелител и се покайте пред Него/11:3/

И Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
“Всевишният Аллах е казал: “О, син на Адам! Наистина, Аз ще ти опрощавам, без да обръщам внимание на това, какви грехове си извършил, до тогава, докато не престанеш да Ме зовеш за опрощение и да се надяваш на Мен! О, син на Адам! Ако извършиш толкова много грехове, че те достигнат облаците в небето, а след това поискаш от Мен опрощение, то Аз ще ти опростя!”  Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3540. Достоверността на хадиса са потвърдили имам ат-Тирмизи, имам ал-Музани и шейх ал-Албани.


И когато се иска от Всевишният Аллах опрощение, следва да се прояви настойчивост, а не да се казва: "О Аллах, прости ми, ако пожелаеш " и т.н. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
“Нека никой от вас в никакъв случай да не казва: "О Аллах, прости ми, ако поискаш, о Аллах, помилвай ме, ако поискаш ", а трябва да проявява решителност, тъй като никой не може да принуди Аллах за каквото и да било”. Този хадис е сведен от ал-Бухари 6339, Муслим 4/206.

Решимост повече никога да не се извършва този грях

Всевишният Аллах е казал:
И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, защото никой не опрощава греховете, освен Аллах, и които не упорстват в своите деяния, знаейки, на такива наградата им е опрощение от техния Повелител и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!/3:135-136/

Ан-Ну’ман Ибн Башир е разказал: “Попитах Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за значението на айета: Покайте се пред Аллах с искрено покаяние/66:8/, и той каза: “Това е разкаяние за допуснат грях и не завръщане към него занапред или пък да няма желание да се завърне към него”. Ибн Абу Шейба 901, ал-Хаким 2/495. Хафиз Ибн Хаджар и хафиз ал-Бусейри са определили иснада за достоверен сахих.

Да изкупи своята вина пред онзи, с който е постъпил несправедливо

Ако един мюсюлманин е откраднал или причинил някаква материална или физическа вреда на друг, то споменатите дотук условия за покаяние няма да са достатъчни докато той не изкупи своята вина пред пострадалия или да му върне полагащото му се по право, или да му поиска прошка.


От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал:
Който е постъпил несправедливо със своя брат, посягайки му на честта или имуществото, нека го възмезди (да му върне имуществото) и да поиска опрощение днес, преди да му бъде удържано за това в деня, когато няма да има (значение) нито динар, нито дирхам. В този ден, ако той има праведно деяние, то ще се лиши от него в зависимост от степента на своята несправедливост; ако той няма праведно деяние, то ще бъде взето от лошите деяния на неговия брат (на когото той е причинил зло) и ще бъде прибавено към неговите злодеяния.” Този хадис е сведен от ал-Бухари (2449)


Покаянията се приемат само преди да настъпи предсмъртния хрип, и преди слънцето да изгрее от запад

Всевишният Аллах е казал:
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.И е безполезно покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” Същото се отнася и за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили мъчително наказание./4:17-18/.


Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: “Наистина, Аллах Всемогъщ е Той и Велик ще приема покаянието на  раба до тогава, докато той не започне да издава предсмъртни хрипове”. Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2537. Имам ан-Науауи и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса.


От Абу Маса се предава, че Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах протяга Своята Ръка нощем, за да се покае извършилият нещо лошо през деня, и протяга Своята Ръка денем, за да се покае извършилият нещо лошо през нощта. (И така ще бъде) дотогава, докато слънцето не изгрее оттам, откъдето залязва”. Този хадис е сведен от Муслим 2759.


Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, също така е казал: “Часът няма да настъпи, докато слънцето не изгрее от запад. Когато то изгрее оттам, и хората видят това, те всички ще повярват”, – и след това той е прочел следния айет: В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Повелител, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра./6:158/ Този хадис е сведен от ал-Бухари в сборника Сахих ал-Бухари (4636), и от Муслим в Сахих Муслим (157)./


За необходимостта от бързо покаяние след извършването на грях
Да се покае човек за извършения грях е необходимо веднага, тъй като, колкото повече време минава и човека не се покайва след извършения от него грях, толкова по-дълбоко той пуска корени в душата му. Всевишният Аллах е казал:
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър./4:17/


Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, е казал: Наистина, притежателя на левия свитък (меляикето записващо лошите дела) държи своето перо вдигнато над свитъка на съгрешилия раб-мюсюлманин в течение на шест часа. Ако той се покае и поиска опрощение от Аллах (за извършения грях), то (меляикето) отхвърля този грях. В противен случай то му го записва като едно лошо деяние”. Този хадис е сведен от ат-Табарани в ал-Кабир 2/25, ал-Бейхаки в Шуаб ал-иман 2/349. Хадисът е надежден хасан. Виж Сахих ал-Джамии 2097.

Този, който открито е извършвал грехове или открито е призовавал и извършвал нововъведения (бидаат), е длъжен да се покае открито
Всеки, който е извършвал грехове или нововъведения бидаат открито или е заявявал, че тези грехове са позволени, или е вкарвал в заблуждение други по пътя на нововъведенията бидаат, е длъжен да се разкае открито и да разясни, че извършеното от него е било заблуждение и грях! Довод за това служат словата на Всевишният Аллах, Който е казал:
Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите, освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ]. Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния./2:159-160/


Шейх ал-Ислям Ибн Таймийа е казал: Онзи, който е извършил грях тайно, нека се покае тайно, и той не трябва да говори открито за своя грях. Ако раба на Аллах извърши грях явно, то той е длъжен да се покае явно!” Виж Маджмуа ал-Фатауа 15/302.


Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “От условията на покаянието за онзи, който е призовавал към нововъведения бидаат, са разяснението на това заблуждение и нововъведение, и указване на правия път!” Виж Уддату ас-Сабирин 93.


Хасан Ибн Шакик е разказал: “Веднъж бяхме с Ибн ал-Мубарак и при него дойде един човек. Ибн ал-Мубарак му каза: “Ти ли си онзи джахмит?!” Той му отговори: “Да”. Тогава Ибн ал-Мубарак му каза: “Махай се от мен и никога повече не се връщай”! Той отговори: “Но аз се покаях!” Тогава Ибн ал-Мубарак каза: “Не и докато твоето покаяние не бъде явно, каквото явно бе твоето нововъведение!” Ибн Батта в ал-Ибана ас-Сугра 154.

И ако всички споменати условия за покаянието, раба на Всевишният Аллах изпълни по такъв начин, както това е установил Шариа, то нека се зарадва на обещанието от Пратеникът на Аллах саллаллаху алейхи уа саллам, който е казал:
Покаялият се за греха си е подобен на онзи, който не е извършил греха!”
Този хадис е сведен от Ибн Маджа 4250, и ат-Табарани 1028. Хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са определили този хадис като надежден хасан.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации