сряда, 10 ноември 2010 г.

Петата основа на Ислям: Поклонението хадж.




От Шейх Мухаммад ‘Абд-ал-Уахаб

1-    Същността на хадж.

  Хадж – в арабския означава посещение. А в Ислям е посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – по определен начин, в определено време, с определени условия.

2- Неговото предписание.  

   Цялята общност е на едно мнение, че поклонението хадж е за-дължение (фарз ) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджа е от петте основи, на които се изгражда Исляма.

Всевишния Аллах казва:

И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома- за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете.
(сура али Имран-97)

  И Пратеника с.а.с. е казал:
„Исляма се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслуж-ването на молитвата, даването на зекята, говеенето в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.”
( предаден от Бухари и Муслим)
   На прощалния хадж е казал:
„О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.”                       (предаден от Муслим)


3-    Предимството на хадж и мъдростта от неговото прeдписване

   За предимството на хадж има много доказателства. Всевишния Аллах казва:

И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си ( и в зем-ния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...”  
(сура ал-Хадж-27-28)

Поклонението хадж обхваща големи ползи за всички мюсюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадат – тауаф около Кааба, сай между Сафа и Маруа, стоенето на Арафа, Мина и Муздалифа, замерването на джамара-тите, спането на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване, служене на Аллах и възвръщане към него. Затова хаджа е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета.

От Абу Хурейра р.а., че Пратеника на Аллах с.а.с казал:
Който извърши хадж при този Дом, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение, се връща както го е родила майка му.”                                             
 (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеника на Аллах с.ас. е казал:
Умра до умра премахва греховете между тях, а приетия хадж няма друга награда за него освен Дженнет.”  
(предаден от Бухари и Муслим )

Питаха Пратеника на Аллах с.а.с.кое от делата е най-хубавото?
            Рече:  Вярята в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече: „Джихад по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
            Рече: „Приетия хадж.”            
 (предаден от Бухари и Муслим)

От Абдуллах ибн Масуд р.а, че Пратеника на Аллах с.а.с.казал:
Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бед-ността и греховете, както духало (обикновен кожен мях) премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” 
(предаден от Тирмизи)
                         
От ползите на хаджа е събирането на мюсюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място от Аллах, където се опознават и взаимно си помагат в името на доброто и страхопочитанието. Всички са равни в  словата си, споменаването на Аллах (зикр) и делата. Това е възпитание за тях и пример за обединение и събиране, в една вяра и убеждение, в ибадата, целта и в начина на изпълнение. С тяхното събиране се постига запознанство и сближаване, разбиране състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, казвайки:

О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всез-наещ, сведущ.
(сура ал-Худжурат-13)


          4- Условията за задължаването на хадж.

А- Няма разногласие между учените, че хаджа е задължение с петте основи, те са:

Ислям, разум, пълнолетност, свобода и възможност.

А за жената се допълва – да има с нея придружител (мухрим) при пътуването и за хадж, заради хадиса на Абу Хурейра р.а, че Пратеника с.а.с е казал:

 „Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден да пътува, дори един ден, освен с придружител (махрам – мъж, с който не може да сключи шариа’ брак).”
(предаден от Бухари и Муслим)
   Тези условия се делят на три:

1-      Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите иба-дет.

2-      Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, техния хадж е правилен, но не е приет от тях.


3-      Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без  превозно средство, хаджа му е правилен.

Б- Извършване на хадж за друг.

Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фард отпада от него. Но който умре ,след като е имал възможност, отпада ли от него или не?

Правилния отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него, с неговите пари, все едно дали е направил завещание или не. Хаджа е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас р.а., който казва: „Една жена се зарече да извърши хадж, но умря. Нейния брат дойде при Пророка с.а.с. и го попита за това, а той му рече:

„Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?” Рече: Да. Рече: “ Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.”
(предаден от Насаи)

В- Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг?

Правилния отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис:
„Пророка с.ас. чу човек да казва: Отзовавам се за Шубруме. Рече: Кой е Шубруме? Рече: Мой брат или мой близък. Рече му: Извършил ли си хадж за себе си? Рече: Не. Рече : Извърши хадж за себе си, после извърши за Шубруме.”
(предаден от Ахмед, Абу Дауд, Ибн Маджа и Бейхаки)

Също е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федл ибн Аббас р.а., в който се казва: Една жена от Хас`ам рече: О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, не може да пътува, да извърша ли хадж за него? Рече: Да. Това беше в прощалния хадж.
(предаден от Бухари и Муслим)

Хаджа е задължение веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишния Аллах казва:

И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде.” 
(сура али Имран-97)

И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!”
(сура ал-Бакара-196)

            Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах с.а.с. следния хадис:
 Избързвайте с хадж, защото е фард, а никой от вас не знае какво ще му дойде.”
(предаден от Абу Дауд, Ахмед и Хаким)



5-Основите на хадж.

Основите на хадж са четири:
·         Ихрам
·         Стоенето на Арафа
·         Тауаф Ифада
·         Сай между Сафа и Маруа

Без тези основи хаджа не е приет.

 
А- Първата основа: Ихрам.

- Ихрам е възнамеряване (нийа) за влизане в хадж.

- Определените граници за ихрам   два вида: за време и за място.

Времевния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение:

„Поклонението хадж е в знайни месеци.”
(сура ал-Бакара-197)

А те са: Шауал, Ду-л-када и Ду-л-хиджжа.

А определените граници за място са границите, които не е разрешено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам. Тези граници са пет:

2-      Ду-л-Хулайфа, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.

3-      Джухфа, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка –180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на  Египет, Шам, Мароко и държавите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфа.

4-      Йаламлам, която днес се нарича Сеадийа, и е планина от планините на Тухама. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.

5-      Карн ал-Маназил, която днес се нарича Сайл ал-Кабир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.

6-      Зату ирк, която днес се нарича Дарииба, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.


Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатамира да преминат за Мекка, освен в ихрам.

Ибн Аббас р.а. е казал:
 Пратеника на Аллах с.а.с.определи за граница на жителите на Медина  Зул-Хулайфа, за жителите на Шам – Джухфа, за жителите на Неджд – Карн ал-Маназил, за жителите на Йемен – Йаламлам. Тези граници са за тези държави и който замине през тях, дори да не е от техните жители, за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка.
(предаден от Бухари и Муслим)

От Джабир р.а., че Пратеника на Аллах с.а.с.казал:

 „Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”
 
А който не минава пътя му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Също, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници – във въз-духа. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се при-земи на летище Джидае, както правят някои от хаджиите, защото Джидае не е граница, освен за жителите в него, или който въз-намери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидае, и не е жител на този град, той оставя уаджиб-ихрама от границата- и за това е задължен да даде фидйа. Също така, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйа – а фидйа е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

-          Как се влиза в ихрам

Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршав) – бяли и чисти.

Правилното мнение на учените е, че няма специална молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи повреме на фард молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника с.а.с. влизал в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Таматтуа, Киран и Ифрад.

-Таматтуа – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

- Киран – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

- Ифрад – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж.

При Таматтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на джамията Харам. Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав? Повечето казват, че е Таматтуа.

След като влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с талбийа:

„Лаббейкаллахумме лаббейк, лаббейке ля шариика лака лаббейк,  иннель  хамд  уан  ниамате  лака  уаль  мульк,  ля шариике лак.”

Това се изговаря на висок  глас и постоянно.

- Забранените неща след влизане в ихрам.

   Забранени на хаджията, заради ихрама, са девет неща:
·         Махането на косми от цялото тяло – чрез бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах:

 И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си!   
(сура ал-Бакара-196)

·         Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.

·         Покриването на главата, заради забраната на Пратеника с.а.с.,хаджията да покрива главата си с каквото и да е, както е казал при този, който бил ухапан от камилата си и умрял:
„И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тальбийа.”
(предаден от Бухари и Муслим)

А Ибн Умар р.а. е казвал: Ихрама на мъжа е в главата му, а ихрама на жената е в лицето й“.
(предаден от Бейхаки)

·         Обличането на шити дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Умар р.а. е казал:
„Пратеника на Аллах с.а.с. беше попитан: „Какво трябва да облече хаджията?“ А той отговори: „Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеафаран, нито чорапи (местуи), освен ако не може да намери чехли, нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените“.
 (предаден от Бухари и Муслим)

·         Парфюмирането, защото Пророка с.а.с. наредил в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умаиа на един човек да измие мястото, където имало парфюм.
  А за хаджията,когото ухапала камилата му, рече:
„Не го докосвайте с парфюм.”
 ( предаден от Бухари ) 

За това е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Умар, който споменахме.

·        Убиването на ловни животни, заради словата на Всевишния Аллах:

О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!”
(сура ал-Маида-95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах:

 А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).”   
(сура ал-Маида-96)

·         Сключването на шариа’ брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, нито да сгодява, заради хадиса на Османр.а., в който Пратеника на Аллах с.а.с. казва:

„ Не се оженва, нито оженва друг, нито да се сгодява.”
 (предаден от Муслим)
·         Половия контакт, заради словата на Всевишния Аллах:
„И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!”
(сура ал-Бакара-197)

Ибн Аббас р.а. е казал: „ Това е половия контакт.“

Доказателство за това са словата на Аллах:

„Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.” 
(сура ал-Бакара-187)

·         Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж.

Жената е като мъжа в тези неща, с някои малки изключения, като на нея е забранено да покрива лицето с каквото и да е и да слага ръкавици, заради хадиса на Ибн Умaр р.а.:

„Жената в хадж не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.”                                              (предаден от Бухари)

Аиша р.а. е казала:

„Когато минеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах с.а.с. в ихрам – и се приближеха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” 
(предаден от Абу Даууд, Ибн Маджа и Ахмад)

Забранено на жената това, каквото е забранено на мъжа – да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и други, но е разрешено да облича шити дрехи, чорапи и да покрива главата.



Б – Втората основа – Стоенето на Арафа

 Заради хадиса на Пратеника с.а.с: Хаджа е Арафа.”
(предаден от Ахмад, Абу Дауд, Тирмизи, Насаи и Ибн Маджа)







В – Третата основа – Тауаф Ифада

   Заради словата на Всевишния Аллах:

 И да правят тауаф около древния Дом!” 
  (сура ал-Хадж-29)


Г – Четвъртата основа – Сай

    Заради хадиса на Пратеника с.а.с: Правете сай, защото Аллах ви е отредил сай.” 
(предаден от Ахмад и Бейхаки)

           6- Уаджиб на хадж.

Те са седем:

1-      Влизането в ихрам от границата.

2-      Стоенето на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.

3-      Спането на Муздалифа.

4-      Спането на Мина в дните ташрик.

5-      Замерването на джамарат.

6-      Бръсненето и постригването на главите

7-      Прощалния тауаф.


          7- Как се прави хадж.

А – За този, който иска да направи хадж е сунна да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това да напарфюмира тялото си и да облече двата бели чаршафа – изар и рида. Жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява.

Б – Когато дойде на границата, отслужва фард молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фард молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни сунна след уду, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Сунната на Пророка с.а.с.

В – След като свърши молитвата, възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутаматтиа казва: „Лаббайкаллахумма умра“. А ако е муфрид, казва: Лаббайкаллахумма хаджа“. Като мъжа го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Сунната е да казва постоянно тальбийа.

Г – Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кааба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави такбир и казва: „Аллахумма иманан бика, уа тасдикан би китабика, уа уафа`ен би ахдика, уаитба`ан ли суннати набийика – с.а.с.“
След това прави седем кръга около Кааба, и когато замине при йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.

От сунната на тауафа е рамл – бързане с малки крачки – за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум (при пристигането), заради хадиса на Ибн Умар р.а.:
„Пратеника на Аллах с.а.с. когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.”
(предаден от Бухари и Муслим)

Сунна е Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршав под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас р.а.:

„Пратеника на Аллах  и неговите сподвижници правеха идтибаа  и бързаха в крачките си в трите кръга.”

Идтибаа е сунна в седемте кръга на тауафа.

По време на тауаф хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва:

 Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!”
(сура ал-Бакара-201)

Да се казва специална дуа във всеки кръг не е от Сунната на Пратеника на Аллах с.а.с., а напротив – това е бид`ат.

Тауаф са три вида: Ифада, Кудум и Уадаа.

Ифада – е основа (рукн), втория – Кудум – е сунна, а третия – Уадаа – е уаджиб.

Д – Когато свърши тауаф, поклоника отслужва два рекята зад Маками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят казва: Кул я айюха-л-кяфирун...“, а във втория рекят: Кул хуаллаху ахад...“.

 От Сунната е да не се удължава в тях.

Е – След това прави Сай между Сафа и Мар`уа седем кръга, като започва от Сафа и завършва на Мар`уа.

От Сунната е, когато приближи към Сафа да каже:
„Наистина Сафа и Мар`уа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение в месеца за хадж, или е на умра, не върши грях, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздазащ, всезнаещ.”
(сура ал-Бакара-185)

След това се качва на Сафа, обръща се към Кибла с вдигнати ръце и прави дуа, такбир, благодарност и друго и казва:
„Аллаху Акбар, Аллаху Акбар, Аллаху Акбар, ля иляха иллал-лаху уахдаху ля шариикалах, лахуь мулку уа лахул хамду уа ху-уа аля кулли шайин кадир, ля иляха иллаллаху уахдах, анджаза уадах, уа насара абдаху, уа хазамаль ахзааба уахдаху.”

След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти.

После се спуска и тръгва към Мар`уа, и от Сунната за мъжа е, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Мар`уа, качва се на нея, обръща се към Кибла с вдигнати ръце и казва думите, с които се молил на Сафа.

По време на сай може да каже следната дуа:

„Раббиафир уархам, иннака антал ааззул акрам”

Желателно е по време на сай хаджията да е с уду, но ако е без, се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото уду не е условие за сай.

Ж – Когато се завърши сай, се постригва косата цялата глава, ако е мутаматтиа. А жената отрязва малка част, колкото края на пръстта. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери големия джамарат Акаба.

З – Когато дойде осмия ден от месец Ду-л-хиджа – деня Таруийа, който е мутаматтиа влиза в ихрам за хадж, преди обяд от дома си, също така, който иска от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави това, което споменахме, като се къпе и почиства. Не е от Сунната да иде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника с.а.с. го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници.

От Джабир ибн Абдуллах р.а., че Прорка с.а.с. е казал:

„Стойте без ихрам, докато дойде деня Таруийа, тогава възнамерете за хадж...”
(предаден от Бухари)
Също е казал:

„Пратеника на Аллах с.а.с. ни нареди, когато искахме да въ-намерим да влезем в ихрам , когато тръгнем за Мина. И възн-мерихме от Абтах.”
 (предаден от Муслим)

Който е възнамерил мутеметтиа при влизане в ихрам казва:
„Лаббайкал-лаахумма хаджа.“

И – Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкратява на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както предава Муслим  в хадиса на Джабир.

Й – Когато слънцето изгрее в деня Арафа (деветия ден от месец Ду-л-хиджа) тръгва за местността Арафа. Желателно е  до обяд да стои в Намира, ако има възможност, защото Пратеника с.а.с. го е правел. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един адан и два икама. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Кибла, а ако не може – обръща се към Кибла. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усама р.а., който казва:

„Бях с Пророка с.а.с. на Арафа и започна да се моли с вди-нати ръце. Камилата леко помръдна и дизгините й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.“
 (предаден от Несаи)
Казал също: “ Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.”  
(предаден от Муслим)

            Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророка с.а.с. е казал:

„Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и пророците преди мен е: „Няма друг бог, освен Аллах Единствения, няма съдружник, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.”
(предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеника с.а.с. е казал:
„Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа...“
(предаден от Муслим)

Стоенето на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е уаджиб. Всеки поклоник е длъжен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

К – Когато слънцето залезе, се тръгва за Муздалифа – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника с.а.с:

„Ей, хора, спокойствие, спокойствие!”
 (предаден от Муслим)


Когато пристигне на Муздалифа отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един адан и два икама. От Суннаа е всеки хаджия да ги отслужи на Муздалифа, следвайки Пратеника на Аллах с.а.с, освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва, тогава ги отслужва където и да е.

На Музделифа спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника с.а.с. не го е правил.

Джабир ибн Абдуллах р.а. е казал:
 Пророка с.а.с. дойде на Муздалифа, отслужи вечерната и нощната молитва с един адан и  два икама, без да прави тасбих между тях, след това легна, докато изгря зората.”
(предаден от Муслим)
Разрешено е на тези, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Муздалифа и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джамара Акаба. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Муздалифа, докато изгрее зората. Това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на нощта, за да почиват, е противно на напътствията на Пратеника на Аллах с.а.с.

Когато хаджията отслужи сутрешната молитва, се изправя при Маш`ариль Харам, обръща се към Кибла, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Муздалифа където и да е, заради хадиса на Пра-теника с.а.с

„Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.”
(предаден от Муслим)

А цялото събиране е Муздалифа.

Л – След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слънцето, в деня на коленето на курбаните, замерват джамара Акаба, който е най-големия от джамарат, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут.

Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Масуд р.а., който казва:

„Когато дойдох до големия джамара, застанах така,че Кааба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и рекох: Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара.“
(предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тальбийа.

От Суннaта е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутaмaттиа или карин, после обръсва или постригва главата, но обръсването е по-добре за мъжете, за-щото Прорка с.а.с. искаше три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата. А за който се постригва , искаше само един път, както е в Бухари и Муслим.

    След това хаджията отива към Кaаба за да извърши тауаф Ифа-да. В хадиса на Джабир р.а. се казва:
„Пророка с.а.с. дойде при джамарат, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше такбир с всяко камъче – средни камъчета – и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах с.а.с. се качи на камилата и отиде към Кааба и там отслужи обедната молитва.“
(предаден от Муслим)

Тези ибадaт може да се извършат неподредени.

            В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр предава:
„Пратеника на Аллах с.а.с.застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ: Прави и няма нищо“.

Когато хаджията свърши тауаф около Кааба – ако е мутаматтиа – трябва да извърши сай след тауаф, защото първия сай е за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир:

„Пророка с.а.с.и неговите сподвижници не правеха сай между Сафа и Мар`уа, освен един сай – първия.”

М – Трите дни на ташрик (11, 12 и 13 ден от месец Зу-л-хиджа) са дни за замерване за който не бърза да пътува, а който бърза – замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах:

И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.”        (сура ал-Бакара-203)

Хаджията започва да замерва първия джамарат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джмарат със седем камъчета, след това големия джамарат Акаба със седем камъчета, като с всяко камъче прави такбир. От Сунната е да застава след първия джамарат от дясно на него, обърнат към Кибла и да се моли продължително време. А след втория джамарат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джамарат не застава да се моли.

Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Умар р.а, който казва:
„Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме“.
(предаден от Бухари) 

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните ташрик е  залеза на слънцето в 13 ден от месец Зу-л-хиджа. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

Н – В нощите на дните ташрик хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане  да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

О – Когато хаджията иска да напусне Мекка, не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уадаа (прощален), защото той е от уаджип на хадж – според повечето учени. Отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас р.а, който казва: „Пратеника на Аллах с.а.с. каза: Никой да не напуска, докато не бъде Кааба последното нещо, което е видял.“

Казал е също:

„Освен жената в хайд, той отпада от нея.“
(предаден от Малик)
Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня, в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уадаа.

П – Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която предава Ибн Умар р.а. от Пратеника на Аллах с.а.с, като казва: „Винаги щом Пратеника с.а.с.свършеше битка или хадж, или умра, правеше такбир на високо място от земята и казваше: „Ля иляха иллаллах уахдаху ля шариика лах, лаху-л-мулку уа лаху-л-хамду уа ху-уа аля кулли шайин кадир. Аибуна, таибуна, абидуна, лираббина хаамидун, садакаллаху уаадех, уа насара абдах,  уа  хадамал  ахдааба  уахдах”

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации