Даоизъм

Даоизмът е духовна традиция, в която религията на Дао открива основанията си в мистичната философия на Дао. Даоската религиозна традиция нарича себе си Дао дзяо (учение за Дао), като се саморазличава от анимизма и фолклорната религиозност (шън дзяо), както и, след проникването на будизма в Китай, от Фо дзяо (будисткото учение).
Даоското учение, Дао дзяо, или още Дао дзя (т. е. даоската школа) възниква в предимперския период на Китай. Неговите принципи са изложени в трактата „Дао Дъ дзин”, за чийто автор се приема Лао-дзъ. Към появата на „Дао Дъ дзин” сред китайците са разпространени вярвания в множество божества и духове и шамански практики. Даосите свързват възникването на своята традиция с легендарния Жълт Император (Хуанди) и приемат, че Лао-дзъ е негово въплъщение.

По потенциала си Дао дзяо е универсалистка религия, в нея не се съдържат компоненти, обвързващи я с националната идентичност на китайците или с държавността, както е при конфуцианците. Но поради исторически обстоятелства и вероятно поради това, че не се утвърждава единна религиозна общност, този потенциал остава неосъществен.

Разпространение

Освен в Китай даоската религия има разпространение в Корея, оказала е значително влияние върху японската култура; понастоящем даоски общности има и на Тайван (тук се заселва „небесният учител” от 64-то поколение на рода Джан, рода на Небесните наставници), в Хонконг, както и в страни, където има общности на китайци емигранти (напр. Сингапур, Малайзия). Има данни за 20 млн. души, принадлежащи към даоската традиция. Според изследвания даосите и конфуцианците наброяват общо около 394 млн. души.

Философски даоизъм

Даоизмът като религиозна доктрина има своите основания в мистичните идеи, разкрити в няколко основни философски трактата. Даосите приемат като основоположен трактата на Лао-дзъ „Дао Дъ дзин“, т. е. „Книга за Пътя и Добродетелта“ (или „Книга за Пътя и неговата Сила“). Огромно е богатството от идеи, изложени на митологизиран философски език (т. е. като езотерично знание) от Джуан-дзъ в трактата, носещ неговото име. Ле-дзъ, известен чрез едноименния трактат, е другият крупен мислител, чиито идеи се оказващ формиращи принципите на даоската религиозна философия.

Лао-дзъ

Темата за Дао и неговото самополагане чрез Дъ и Ци е основна в тези философско-мистични произведения. Устойчиво присъстват темите за смисъла на диадата Ин-Ян, за у-уей (дейното недействие), за безсмъртието и безсмъртните. Класическата даоска философия има фундаментално значение за трансформацията на религиозното съзнание към единна религия на Дао.

Даоизмът, лекция на Жан Дьолюмо - част 1/2

Първата страница на "Дао Дъ дзин"

Религиозен даоизъм

Даоизмът се утвърждава като религия през II в., когато Джан Дао Лин основава школата Пътят на Небесните наставници, най-дълголетната ортодоксална даоска школа. По-късно възникналите шоли са множество и във всяка от тях се извеждат на преден план различни аспекти на класическата даоска религиозна философия. На по-популярно равнище се умножават привържениците на алхимичните възгледи и практики. Религиозният даоизъм допуска и синкретизации с фолклорната религиозност.

Даоизмът, лекция на Жан Дьолюмо - част 2/2

Статуя на Лао-дзъ пред даоски храм в планината Мао

 От Философия и религия на Религията