Ад: Поглед отвътре

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния
Ассалям Алейкум уа Рахметуллах уа Баракатух

Автор: Шейх Абдуррахман Абдул Халик
Превод от английски: Нур Aбдуллах

Увод

Слава на Аллах, Единствения, Който молим за помощ и прошка. Молим Аллах да ни спаси от злото в нас, нашите грешни дела и злодеяния; защото, който Аллах Всемогъщия напътства и води, никога няма да се отклони, и който Аллах Всемогъщия заблуди, никога няма да открие верния път.
Аз също свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах Единствения, Който няма съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед е Негов Пратеник и Негов раб.

“О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!”
(Свещения Коран 3: 102)
„О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.”

(Свещения Коран 4: 1)

„О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.”

(Свещения Коран 33: 70-71)

В началото на пътя: Рая беше целта

Бях в първите си стъпки по пътя, пътя на Исляма, а това беше в моята ранна младост, благодарност и слава на Аллах. (Тогава) Считах, че Рая е мястото, за което трябва да работя. Най-вероятно не само моята надежда, но и усещанията ми бяха, че го заслужавам. Имах чувството, че самата идея за Ада и мисълта да се избяга от него не се отнася за човек като мен, с моя усилен труд и молитви, тъй като такъв човек като мен не принадлежи там, иншаАллах и няма да влезе в него. Затова и такъв човек не трябва да се страхува и да моли непрекъснато Аллах да го спаси от него. Все пак ако го прави, то той следва Пророка Мухаммед (с.а.с.) и го имитира, който сам се е молил да бъде спасен от Огъня, със сигурността, че той не е от неговите обитатели. Често усещах, когато молех Аллах за прошка, че не съм извършил такива дела, които да изискват толкова голямо съжаление или толкова много тъга; Аллах ми е дал възможност да се откажа и да се извиня за греха, който съм извършил. Това е достатъчно покаяние.
Продължих да мисля по този начин дълго време от моя религиозен живот. След това, когато започнах да осмислям Свещения Коран, реализирайки истинското значение на вяра, истинското значение на грях и започнах да изучавам морала на пророците, добродетелните хора и хората с вяра, предишното чувство на сигурност започна лека полека да ме напуска. Моята първа и последна тревога обикаляха изцяло около избягването на Ада и избягването на болезненото мъчение, което идва преди него. А относно за небето, цялото небе, т.е. Рая, има други критерии и усилия, за които моите воля, сила и отдаденост останаха на много по-ниско ниво. Още повече, ако аз плача за греховете, които съм извършил от този ден докато умра, моята тъга няма да е достатъчна, и ако Милостта на Аллах не ме покрие с Неговото опрощение, тогава аз ще бъда един от губещите. И така как се случи това?

Осмисляне значението на Грях

Много неща ме накараха да преосмисля предишните си мисли и да погледна на тях от нова перспектива. Първата предпоставка, която събуди моето осъзнаване на предишните ми разбирания относно Рая и Ада, в началото на моя път, беше разбирането ми на значението за грях и че неподчинението към Аллах е огромно нещо. Една от причините, която ускори това разбиране бе изказването на един добродетелен човек: „Не мисли колко е малък греха, а помисли на кой не си се подчинил.”

Доказателство на тази мисъл намерих в атрибутите и перфектните качества на Аллах, които посочват Неговата перфектност, Неговите дарове и Неговата щедрост към Своите създания. Неговото право, също, истински човек да се страхува от Него, да Му се подчинява и да не се възстава срещу Него, да Му се благодари и да не му се отхвърля правото да Му се служи, и да се споменава, а не да се забравя. Кой може да извърши всички тези задължения както трябва? Открих, че Аллах Всевишния, предупреждава Своите създания за Неговото наказание и наказва за малки и големи грехове. Уверих се, че правата на Аллах над Неговите създания са по-силни и по-големи, отколкото всички задължения, за които Той изисква от тях, и че всички те са подчинени на Неговата Милост и готови за Неговите заповеди, и че Той Всевишния:

„В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва, и никой друг не ще оковава, както Той оковава.”

(Свещения Коран 89: 25-26)

Защо Греха е сериозно престъпление?

Без съмнение греха е велико нещо сам по себе си, защото е отхвърляне на заповед от Един Единствения Господ, Създателя на небесата и земята, Създателя на всичко. Той е Единствения, на Който всичко друго е подчинено. Спрямо Него всичко останало е основно и нисше. Той е Доминиращия над Неговите създания. Той е цялата мъдрост и всичкият опит, Който е осведомен за всяко нещо, било съвсем малко или по-голямо. Той е Този, Който знае на всеки човек делата и е осведомен за всяка част в небето или земята. Най-великите ангели се страхуват от Него, Всемогъщия, и небесата са готови да избухнат от страх (пред Него).

Аллах е Този, Който поддържа небесата на техните места и земята в нейната орбита. Никое от Неговите създания не знае нищо за Него, обаче Той знае за всичко, което е в съзнанието на Неговите създания. Той знае техните желания и влечения, които са в техните сърца. Той е Този, Който притежава цялата Милост и цялото знание и не приема нищо друго от Неговите създания освен пълно подчинение и напълно отдаване към Него.
Аллах е Този, Който е Прещедър със Своите създания и поклонници, Неговата щедрост е безкрайна и Неговите дарове са неизчерпаеми. Той унизява всеки, който Той пожелае от Своите създания с несравнимо унизение. Той наказва всеки, който Той пожелае от Своите създания с несравнимо и невъобразимо наказание:

„В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва, и никой друг не ще оковава, както Той оковава.”

(Свещения Коран 89: 25-26)

Той е Господът, Който е ограничил създаването и волята за Себе си; никой, но Той създава. Никой, но Той е способен да създаде съвсем малък атом, мъничко зърно или муха. Той е Този, Който може да достави удоволствие на Своите създания или да им навреди. И това е според Неговата неоспорима воля. Той е Господа, Който ни най-малко се е изморил при създаването на земята и небесата, и не Му коства нищо да ги контролира и да ги пази в техните специфични места и орбити.
Кой друг освен Аллах може да пази слънцето на неговата обозначена и специфична орбита? Кой друг освен Аллах може да пази луната, планетите и галактиките да обикалят в техните си орбити? Кой сътворява такава прецизност? Аллах казва:

„Аллах държи небесата и земята да не се разрушат, а ако се рушат, никой не може да ги държи освен Него. Той е Всеблаг, Опрощаващ.”

(Свещения Коран 35: 41)

Следователно, Той е Притежателя на всичко, Организатора на цялата вселена, никой не участва (заедно с Него) или Му помага за създаването на вселената или пазенето ѝ. Той е Създателя на всяко нещо в тази вселена, нейния Пазител и нейния Защитник. Той е Този, Който може да унищожи реда на тази вселена и да замени земята и небесата когато Той пожелае. Аллах казва:

„Когато небето се разкъса и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.”

(Свещения Коран 82: 1-5)

Аллах Всевишния също казва:

„Когато слънцето бъде обвито [в мрак] и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили бъдат изоставени, и когато зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато книгите [за делата] бъдат разгърнати, и когато небето бъде премахнато, и когато Адът бъде нажежен, и когато Раят бъде приближен, тогава всеки ще узнае какво е извършил.”

(Свещения Коран 81: 1-14)

Всевишния казва също:
"Когато небето се разцепи и се вслуша в своя Господ, и се подчини, и когато земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Господ, и се подчини...”

(Свещения Коран 84: 1-5)

Този Господ, Всевишния е описал Себе си в Свещения Коран, казвайки:
„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!”

(Свещения Коран 7: 54)

Всевишния също казва:

„Аллах! Няма друг Бог освен Него - Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.”

(Свещения Коран 2: 255)

В друга сура в Свещения Коран, Аллах казва:

„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко между тях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите? Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене. Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия, Милосърдния, Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!”
(Свещения Коран 32: 4-9)

Всевишния също казва:

„Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките, и подчини за вас слънцето и луната - усърдни [в движението си], и подчини за вас нощта и деня, и ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Човек е голям угнетител, голям неблагодарник.”
(Свещения Коран 14: 32-34)

Следователно, не подчинявайки се на такъв Свят, Всемогъщ и Всесилен Господ е голямо нещо и нарушаването на задълженията спрямо Него наистина е голям грях.

Правата на Аллах над Неговите създания са много повече, отколкото това, което ги задължава да вършат

Друг фактор, който прави нарушаването на заповедите на Аллах много голям проблем и голям грях, е че правата на Аллах над Неговите създания са много повече отколкото това, което ги задължава да вършат. Аллах е Създателя на всички създания. Той е Този, Който се грижи за техните дела. Той е Този, Който им е подарил дара и благодатта да бъдат същества в началото. Всеки друг благодат след това е от Него, Всевишния. Той е Този, Който е Вседаряващия на всички Свои създания. Той е Този, Който ги храни и образова с Неговата милост. Те нямат друг господ, освен Него и нямат друг създател, освен Него.

Каквото Аллах заповядва на Своите създания да извършват е Негово собствено право над Неговите създания; Той ги е създал и започнал техния живот от нищо. Въпреки това, Аллах Всевишния не им заповядва да правят, освен това, което могат. Той също заповядва на Своите създания да следват това, което им е от полза. Освен това, когато Аллах им заповядва, Той прави това без да има нужда от тяхната служба. Всъщност службата към Него е един от даровете, които Той им е дарил, тъй като това е причина за тяхното пречистване от техните греховете и издигането им към по-високо ниво. Това също е причина Той да ги дари с Неговата милост, прошка и награда. Затова греха на човека, който не се подчинява е от голяма величина. Това е един съкрушителен грях, тъй като е възставане срещу Господа, Който дава в изобилие, третира Своите създания с най-голяма щедрост, създава, дарява на Своите създания и Който е Всемилостив със Своите създания.

Ислям е единствената религия, която Аллах приема от Своите създания


Единствената религия, която Аллах приема е Ислям, което означава цялостна, пълна и безусловна отдаденост на Аллах, чрез вяра в Него и спазване на Неговите заповеди. Аллах, Всевишния, казва:
„Ислямът е религията при Аллах.”
(Свещения Коран 3: 19)
Аллах също казва:
„А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.”
(Свещения Коран 3: 85)
Исляма е религията, която Аллах приема за Своите създания:
„...и одобрих Исляма за ваша религия.”
(Свещения Коран 5: 3)
Това е религията на ангелите и на всяко подчиняващо се създание. Аллах казва:
„Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.”
(Свещения Коран 16: 50)
Това е също религията на небесата и земята. Аллах казва:
„После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим, и рече на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Рекоха: “Покоряваме се доброволно.””
(Свещения Коран 41: 11)
Относно онези създания, които не Му се подчиняват с готовност, тогава те Му се подчиняват насила:
„Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, когато на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.”
(Свещения Коран 3: 83)

Отричането на посланието и съветите на Аллах е богохулство и отричането на Неговите повели е също богохулство

Всеки, който отрича посланието на Аллах или което и да е от божествените тайни, за които Той ни е осведомил, е богохулник. Също всеки, който отрича повелите на Аллах и отказва да ги спазва заради инат или гордост, е богохулник също. Първият грях, който Шейтана извършил срещу Аллах е бил от първият тип; Той отхвърлил заповед и команда. Аллах Всевишния му повелил да падне в суджуд на Адам, но той казал:
„...Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?””
(Свещения Коран 17: 61)

Шейтана, проклятието на Аллах да е над него, не е отрекъл никоя от божествените тайни на Аллах или Неговото всемогъщество, неговия грях се върти около отказването да се подчини на заповед от Аллах Всевишния, заради арогантност и гордост. Шейтана си мислел, че такава команда противоречи на логиката, защото как може по-добър да се склони в суджуд на по-ниско по качество създание; в края на краищата той бил създаден от огън, докато Адам от пръст. Разсъждението на Шейтана е много порочно и грешно. Затова, когато Шейтана упорствал на своето решение, Аллах Всевишния му заповядал да напусне Рая, проклел го завинаги и го отказал от Своята милост. Грехът на Шейтана бил отхвърляне да спази божествена заповед; като резултат той станал богохулник и бил отказан от милостта на Аллах.

Вторият грях бил извършен от Адам, когато той поради забравяне и непреднамерено нарушил заповед на Аллах, както Аллах Всевишния казва:

„И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.”
(Свещения Коран 20: 115)
Нещо повече Адам не упорствал за неговото нарушение и дори не се опитал да оправдае неговите действия, а веднага се извинил и се покаял пред Аллах. Аллах Всевишния описвайки този случай, казва:

„И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?” Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.””
(Свещения Коран 7: 22-23

Когато Адам и неговата съпруга признали греха си, покаяли се незабавно и помолили за милост, Аллах Всевишния приел тяхното извинение и им помогнал да следват правия път.
Всеки, който проучи вината на Адам, разбира, че то е нарушение на божествена заповед само, защото да се яде от дърво в небето само по себе си не е грях, и ако нямаше заповед от Аллах да не се яде от това определено дърво, то нямаше да бъде нарушение срещу Аллах.

Да служим на Аллах и да бъдем отдадени на Него означава да се подчиняваме на Неговите повели независимо дали са логични за нас или не

Служенето на Аллах е подчиняване на Неговата повеля, било тя незначителна или от огромна важност, независимо дали има смисъл за нас или не, защото Аллах е Който знае какво да позволява и какво да забранява. С други думи, един истински религиозно отдаден човек не може да бъде отдаден ако не се подчинява безпрекословно, без колебание или преразглеждайки отново повелите на своя Създател. Един човек дори не трябва да задава такива въпроси като: Защо Той ми повелява да правя това? Защо Той ми забранява да правя това? Защото ако едно създание следва само това, което е здравомислещо за него, то тогава неговото придържане е към неговия здрав разум и логика, а не към неговия Господ, Създателя, Благотворителя.
Човек следва това, което неговият разум и сърце диктуват, когато решава най-сложните неща свързани с неговия живот и тяло, дори повече, човек може да влезе в най-трудния път ако неговите прищявки, или емоции го вкарат там. Следователно, ако подчиняването на Аллах се контролира от прищявките (хрумванията) на разума, сърцето или емоциите, то тогава това, на което се служи е разума, сърцето и емоциите, но не и на Аллах Всевишния. Такъв не е случая с истинската служба, защото един истински поклонник трябва да се подчинява на Неговия Господ на въпреки хрумванията на неговите разум, сърце и емоции.

Всъщност Ислямската религия е основана върху отказване на всичко, което собственото аз харесва, склонява и предпочита, и също отказване от всичко, което е със съгласие на човешкото мнение: Ето това е истинско поклонение на Аллах.
Разбира се има някои неща в религията, които съвпадат с логиката на човека. Но Аллах иска Неговите създания да Му се поклоняват според Неговите собствени правила и разпоредби, не според това, което те виждат със собствените си очи, логика на разума или това, което техните сърца желаят.

Ибрахим (а.с.) е образеца и примера на незабавност при изпълнение на повелите на Аллах Всевишния

Ибрахим (а.с.) е Пророка, който Аллах е избрал да бъде Имам на човечеството като цяло. Аллах го избира да бъде баща на всички пророци (след него- б.пр.). Ибрахим (а.с.) достига такъв висок статус на Имамство , защото са му били дадени божествени заповеди, които не са били изобщо в съгласие с човешкото разбиране и мисъл, а той (а.с.) ги е изпълнил точно по начина, по който Аллах е искал. Аллах Всевишния казва:
„И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той ги изпълни. Рече: “Правя те водител на хората.”...”
(Свещения Коран 2: 124)
Било му е заповядано (една от заповедите, които нямат смисъл за човешкия разум) да изостави жена си, Хаджар, заедно с нейния син Исмаил в пустиня, необитавана земя, в която нямало абсолютно нищо, която е Мекка. Никой не е бил с тях, нито храна е имало, само една чанта с фурми, един мех с вода. Тогава той се върнал сам в северния район, в Дамаск.

Такава божествена повеля и команда към Ибрахим (а.с.) не се вмества в човешкия здрав разум. С други думи, ако човек трябваше да извърши това по този начин, защото той е поискал, тогава всичко това щеше да се счита за престъпление и грях само по себе си. Също командата на Аллах Всевишния към него да заколи Исмаил, неговия най-голям син, мир над него, в началото на младостта му, била отговорена незабавно, без най-малко колебание, размисляне или отлагане. И въпреки това, това би било сериозно престъпление и велик грях ако който и да е човек заколи собственото си дете, неговото първородно, без да има за това божествена повеля.
Имам Ал-Букхари, Аллах да се смили над неговата душа, предава според Ибн А’ббас, Аллах да е доволен от него, който е казал:

„Първата жена, която започнала да носи пояс, била майката на Исмаил (а.с.), а тя направила това за да скрие следите си от Сара. След това Ибрахим я довел до място (където в момента се намира Кааба) заедно с нейния син Исмаил, който тя още кърмила, до едно дърво (стоящо) на възвишение (където впоследствие се отворил Замзам, който в момента се намира в пределите на Масджид ал-Харам). В това време в Мекка нямало никой, дори и вода нямало. И Ибрахим ги оставил там, оставяйки им един мех с фурми и един мех с вода, след което се обърнал (в пътя за обратно), а майката на Исмаил го последвала (говорейки му): „О Ибрахим, къде отиваш, изоставяйки ни в тази долина, където няма хора и въобще нищо няма?!” И тя много пъти повторила (тези думи), но той не се обърнал към нея. Накрая тя го попитала: „Аллах ли ти повели да направиш това?” Той казал: „Да.” Тя казала: „Тогава Той няма да ни изостави!”- след което се върнала (към Исмаил), а Ибрахим продължил; достигайки горния превал, където те не могли да го видят, той се обърнал в посока Кааба, вдигнал ръце към небето и се обърнал с молба към Аллах (произнасяйки) следните думи:

„Господи наш, аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Господи наш, за да отслужват молитвата, благосклони сърцата на някои хора към тях, и им дай от плодовете препитание, за да са признателни!”
(Свещения Коран 14: 37)
Що се касае до майката на Исмаил, то тя го кърмила и пила вода (която им била оставена), а след като меха останал празен, тя и синът ѝ започнали да изпитват жажда. И тя започнала да гледа как сина ѝ се извива (или гърчи) (пред нея от жажда), а после отишла (оставяйки го), не можейки да гледа (мъченията на младенеца). Тя видяла, че най-близката до нея планина била ас-Саффа, изкачила се на нея, обърнала се към долината и започнала да гледа (с надеждата) да види някой, но нищо не видяла. Тогава тя се спуснала от ас-Саффа, а когато достигнала долината, взела края на одеждата си и започнала да бяга, така както бяга изморен човек, пресякла долината и стигнала до ал-Маруа. Изкачвайки се на нея, започнала да гледа (на различни страни) да види някой, но (пак) никой не видяла, и така тя проходила този път общо седем пъти ”.

Предава се с думите на Ибн ‘А’ббас, Аллах да е доволен от него, че Пророка (с.а.с.) е казал:
„Ето защо хората бягат между тях” (и после Ибн ‘А’ббас продължил своя разказ): „Достигайки до ал-Маруа (последния път), тя чула някакъв шум и си казала: „Тихо!”- започнала да се ослушва и отново го чула. Тогава тя казала: „Ти ми позволи да те чуя, ако те има стани и помогни ми.” И точно на това място (където сега се намира Замзам) тя видяла ангел, който (ровел земята) с пета (или крила), докато оттам не избликнала вода. (Виждайки това), тя започнала да загражда (източника и едновременно) да пълни своя мех, но и след като го напълнила, водата продължила да тече.”

Предава се с думите на Ибн ‘А’ббас, Аллах да е доволен от него, че Пророка (с.а.с.) казал: „Аллах да помилва майката на Исмаил! Ако тя беше оставила Замзам, той щеше да се превърне в поток (течащ по земята)”. След което той продължил разказа си:
„И тя се напила и накърмила своя син, а после този ангел ѝ казал: „Не се бойте от гибел, защото тук (ще бъде издигнат) дом на Аллах, който ще го построят ето това момченце и неговият баща, а Аллах не изоставя (Неговите приближени)!” Що се отнася до (мястото където е издигната) Кааба, то то се намирало на възвишение подобно на хълм и потоци от вода течели от дясно и отляво на него . И (Хаджар живяла) така, докато (веднъж) не минали покрай тях хора от племето (или рода) Джурхум, пристигащи от страната на Када. Установявайки се (там където сега се намира) ниската част на Мекка, видели кръжеща (в небето) птица и казали: „Тази птица не може да кръжи освен над вода, но нас ни е известно, че в тази долина няма вода!” Тогава те изпратили там един или двама посланици, които намерили водата, върнали се и им съобщили за това, а после всички се отправили за там. (В това време) майката на Исмаил седяла до водата и те я попитали: „Ще ни позволиш ли да се установим при теб?” Тя отговорила: „Позволявам ви, но право на този източник нямате.”, и те казали: „Да”.
Ибн ‘А’ббас казал: „Пророка (с.а.с.) е казал: „И майката на Исмаил, обичаща да беседва с хора, и се харесало това.”

(Ибн ‘А’ббас казал): „Тогава те се установили там и изпратили за техните семейства, които останали заедно с тях, и някои от тях се заселили там за постоянно. В това време момченцето пораснало и се научило от тях на арабски език, и те му се възхищавали и го ценили (за неговите достойнства). Когато достигнал (пълнолетие) те го оженили за една (жена от своето племе). А след смъртта на майката на Исмаил и неговата сватба пристигнал Ибрахим, за да се види, с тези които оставил (на това място), но не намерил Исмаил (в дома му). Тогава той започнал да пита за него жена му и тя казала: „Той отиде да донесе (нещо) за нас.” След това Ибрахим я попитал за това как живеят и какво им е положението, и тя казала: „Лошо, претърпяваме бедност и нужди!” – и започнала да му се оплаква. (Ибрахим) казал: „Когато дойде твоя мъж го поздрави и му кажи Ас-Селям Алеийкум (от мое име) и му предай, че трябва да смени прага на своята врата.” Връщайки се Исмаил почувствал нещо и попитал: „Дойде ли някой при нас?” (Неговата жена) отговорила: „Да, при нас дойде един старец, който попита за теб и аз му разказах (за това, което го интересуваше), а после той ме попита как ние живеем и аз му разказах, че ние претърпяваме нужда и бедност.” (Исмаил) попитал: „Даде ли ти той някакъв съвет?” Тя отговорила: „Да, той ми каза да те поздравя и да ти кажа Ас-Селям Алеийкум и да ти предам да смениш прага на вратата си.” (Исмаил) казал: „Това е бил моят баща и той ми е повелил да се разделя с теб. Връщай се при своето семейство!” – и след това той се развел с нея и се оженил за друга (жена от племето Джурхум). Ибрахим бил отделно от тях (толкова време, колкото) било угодно на Аллах, а след това дошъл, но (отново) не намерил (Исмаил). Тогава той отишъл при жена му и започнал да я разпитва, а тя казала: „Той отиде да ни донесе нещо.” Той попитал: „Как са при вас нещата?”- и започнал да я разпитва за това как живеят и какво им е положението и тя казала: „При нас всичко е добре и всички са доволни”, след което благодарила на Аллах. (Ибрахим) попитал: „Какво ядете?” Тя отговорила: „Месо”. Той попитал: „А какво пиете?” Тя отвърнала: „Вода”, и тогава (Ибрахим) възкликнал: „О Аллах, благослови тяхното месо и вода!”
Пророка (с.а.с.) е казал: „По това време при тях нямало зърно, а ако имало, той щял да поиска благословението на Аллах и за (зърното).”
(Ибн А’ббас) казал: „Ако някой тръгне да се храни само (с месо и вода) отвъд пределите на Мекка, то обезателно това ще му навреди.”
(Ибн А’ббас) казал (продължил разказа си): „(След това Ибрахим) казал: „Когато дойде мъжа ти, кажи му Ас-Селям Алеийкум и му предай да пази прага на вратата си.” Връщайки се, Исмаил попитал: „Идвал ли е някой при вас?” (Неговата жена) отговорила: „Да, при нас дойде благообразен (достоен) старец” и продължила да го похвалва и казала: „Той ме попита за теб и аз му разказах (за това, което го интересуваше), а след това той ме попита как живеем и аз му казах, че при нас всичко е хубаво.” (Исмаил) попитал: „Даде ли ти някакъв съвет?” Тя отговорила: „Да, той те поздрави и каза да пазиш прага на вратата си.” (Исмаил) казал: „Това е моят баща, а прага- си ти, и той ми е повелил да не се разделям с теб”.

След това Ибрахим живял отделно от тях (толкова време, колкото) било угодно на Аллах, а след това дошъл при тях (и видял, че) Исмаил точи своите стрели под голямо дърво до Замзам. Виждайки (Ибрахим), той станал (от своето място и се отправил) към него и те (започнали да се приветстват един друг, както подобава) бащата приветствал сина, а сина- бащата. След това (Ибрахим) казал: „О Исмаил, наистина аз получих от Аллах повеля.” (Исмаил) казал: „Направи, това което ти повелява твоя Господ”. Той попитал: „А ти ще ми помогнеш ли?” (Исмаил) казал: „Ще ти помогна.” Тогава (Ибрахим) казал: „Наистина Аллах ми повели да построя тук дом” и показал едно възвишение. След това те започнали да полагат основите на този дом и Исмаил започнал да носи камъни, а Ибрахим да строи; когато започнали да издигат стените, (Исмаил) донесъл и поставил ето този камък за (Ибрахим) , на който той стъпил и продължил да строи, а Исмаил продължил да носи камъни и те говорели:
„“Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
(Свещения Коран 2: 127)
И те продължили да строят дома, обикаляйки в кръг за да свършат заобикалящите стени молейки се на Аллах:
„“Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
(Свещения Коран 2: 127)”

Поклонението в Исляма е много велико

Докато Ал-Шарииа’, която била низпослана на Мухаммед (с.а.с.) е принципно в съгласие с човешката мъдрост и здрав разум, поклонението или службата (към Аллах) е много велико.
Поклоническите правила, (ритуали) като времето за молитви, броя на рака’ат , формата на самата молитва, Зекят , който е задължителен за определен предел на печалба, но не всичката, както и точният ѝ размер и количество, и правилният начин на говеене; ритуалите на Хаджа като обикалянето на Кааба, ходенето между Ас-Саффа и Ал-Маруа, целуването на Черния камък, стоенето на ‘Арафат, прекарване нощта на Муздалифа и замерянето с камъни, всички тези ритуали са предназначени да изпитат лоялността и подчинението на хората към техния Господ и Създател, Всевишния.

Още повече целта на прилагане и приемане прилагането на религиозните наказания е само по себе си поклонение към Аллах Всевишния, чрез приемане на Неговите повели и отбягване на всичко, което Той ни повелява да страним от. Също въздържането от това, което Аллах Всевишния е утвърдил като забранено и практикуването само на това, което Аллах Всевишния ни е позволил да почитаме. Аллах е забранил лихвата, но е позволил търговията. Един търговец може да спечели 1000%, докато един лихвар ще направи само 0,1 %. И въпреки това факта остава, че търговията е позволена, а лихварството е забранено.

Друг пример е, че на жената е повелено да не скърби за умрял повече от три дни, независимо колко близък ѝ е този човек, такъв като син, брат или баща. Обаче тя трябва да бъде в траур за съпруга си четири месеца и десет дни.
Трябва да има по-голяма мъдрост и причина за всяка божествена повеля и посвещение, за която ние може да сме информирани, да сме водени към или да е скрито от нас. Човека трябва да слуша и да се подчини при всички условия. Обаче ако един човек разчита на своите схващания, разбиране и знание за предназначението на която и да е заповед, тогава този човек не е истински поклонник на Аллах. Още повече, че ако такъв човек откаже да изпълни божествена заповед, мислейки, че това е нелогично и не може да се вмести в неговите човешки представи, тогава този човек е атеист и богохулник. Неговото богохулство ще бъде от вида на Шейтана, на който единствен грях е било, че е отказал божествена повеля, заради богохулство, арогантност и възгордяване.

Цялостната концепция на значението за вина

Когато рабът осъзнае своя Господ така както трябва да бъде осъзнат: като негов Създател, Този, Който му осигурява всичките необходимости, грижи се за неговите нужди, Този, Който единствено може наистина да го нарани или да му даде доволство, Който знае всяко нещо, което създанието Му казва на хората или пази като тайна от тях, Този, Който го е създал в определен момент и знае точно момента на неговата смърт, и Този без Който създанието не може да живее без Неговата помощ дори секунда - тогава това създание е напълно осъзнало, че Аллах има право над Своите създания и това е те да му се подчиняват. Чак тогава един човек разбира правата на Аллах: да Му се поклонява истински, да Му благодари и да не отрича Неговите права, да Го споменава и да не Го забравя и да се страхува от Него така както трябва.
Един истински поклонник не трябва да отлага изпълнението на никое от правата на Аллах, нито да ги отрича. Всеки момент на нехайство, или забравяне споменаването на Аллах е грях, недооценяването и не благодаренето на Аллах за Неговите изобилни дарове е грях, нарушаването на законите на Аллах, независимо колко малко или голямо е нарушението, е грях. Защото Аллах е повелил на Своите създания да се страхуват от Него, така както трябва да се страхува човек от Него, защото Той е Господа, Божеството, Този, Който е осведомен за делата на всяка душа. Аллах Всевишния казва:
„С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.”
(Свещения Коран 10: 61)

Аллах Всевишния много добре знае, че Неговите създания не ще могат да Му служат така както трябва да Му се служи или да се страхуват от Него, така както трябва да се страхуват от Него, затова Той ги е задължил да извършват това, което могат. Всевишния казва:
„Затова бойте се от Аллах, колкото ви е по силите, и слушайте, и се покорявайте,...”
(Свещения Коран 64: 16)
И така всеки, който пренебрегне или забрави възможно задължително споменаване на Аллах е грешник. Пророка (с.а.с.) е казал: „Всяка група от хора, която се събере и свършат тяхното събиране без да споменат Аллах, такава среща ще бъде за тях голяма скръб и печал в Съдния Ден.” (Абу Дауд и Ат-Тирмизи) Може ли да има скръб за нещо друго, освен за пренебрегване на задължение?
Всеки, който не благодари на Аллах за дар, който е получил, дори и шепа вода е грешник. Аллах Всевишния казва:
„После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята].”
(Свещения Коран 102: 8)
Пророка Мухаммед (с.а.с.) казал на Абу Бакр (р.а.) и Омар (р.а.), когато те били напуснали домовете си заради глад и били поканени при един Ансари , който им предложил малко фурми и студена вода: „Това е един от онези дарове, и вие ще бъдете питани за него в Съдния Ден.” (Ат-Тирмизи и Ибн Маджа). Още повече, че всеки който не се подчини на Аллах, без значение размера на неговото неподчинение, ще отговаря за него, освен ако Аллах не му прости.

Грехът е наказуем

Всеки човек, който не се подчини на Аллах ще бъде наказан, освен ако Аллах не му прости. Един вярващ може да бъде наказан в този живот и да бъде подложен на много изпитания и наказания, за да му бъде изчистена вината и да бъде издигнат на по-висока степен в отвъдния живот. Аллах може да накаже някои от своите пророци в този живот за малък грях, който са извършили, като например:

А. Адам (а.с.) и неговият грях- нарушаване на божествена повеля
Греха на Адам е бил само неподчинение на божествена повеля да не яде от определено дърво в Рая. Само по себе си, и Аллах знае най-добре, това не е било унизителна постъпка или грях, но е било нарушение на божествена повеля, защото Аллах му е позволил да яде от всички дървета в Рая, без това определено, но той не се е подчинил и е послушал съвета на Шейтана, въпреки, че Аллах го предупредил, че му е враг.
Аллах казва:
„И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.”
(Свещения Коран 20: 115)
И Аллах също казва:
„И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг?””
(Свещения Коран 7: 22)
Обаче някои от последствията на греха на Адам са тежки болки в живота като: напускането на Рая от Адам и неговата съпруга и излагането им, заедно с техните деца, на всичко, което се среща в живота до Съдния Ден.

Б. Нух (а.с.) и проповедта на Аллах към него

След Адам (а.с.) идва друг Пророк на Аллах – Нух (а.с.), който Аллах назовава „благодарящия раб”. Нух (а.с.) е от онези търпеливи пророци, който останал да служи на Аллах за 950 години, през които изтърпял огромна тъга и тежки вреди. Аллах Всевишния казва:
„И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме! И спасихме него и семейството му от огромното бедствие.”
(Свещения Коран 37: 75-76)
Когато Нух (а.с.) се помолил на Аллах, казвайки:
„И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.””
(Свещения Коран 11: 45)
Аллах му отговаря:
„Рече [Аллах]: “О, Нух, той [вече] не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не Ме питай за това, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.””
(Свещения Коран 11: 46)
Затова добродетелния поклонник казва:
„Рече: “Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.””
(Свещения Коран 11: 47)
И така Нух (а.с.) признал вината си, че се е помолил за нещо, за което няма знание.

В. Юнус (а.с.) и неговото затваряне в кита

Юнус (а.с.) също бил наказан, защото напуснал и изоставил своите хора (които не само отказали да му повярват, но и тежко го наранили) без да помоли за позволение от Аллах за това. Като резултат той бил затворен (погълнат) в един кит докато милостта на Аллах не го избавила от неговия затвор, слаб и болен. Аллах Всевишния казва:
„И ако не бе от възхваляващите, щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат те съживени отново.”
(Свещения Коран 37: 143-144)
Аллах Всевишния също казва:
„И [спомени Юнус-] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.” И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите.”
(Свещения Коран 21: 87-88)

Г. Заплаха за наказание заради приемане на откуп за освобождаване на пленници

Аллах Всевишния също упрекнал нашия Пророк Мухаммед (с.а.с.) заради това, че приел откуп за освобождаване на пленници. Пророка (с.а.с.) е казал: „Беше ми показано вашето мъчение по-близко от това дърво”. (Ахмед)
Имам Ахмед предава, че Омар Ибн Ал-Кхатаб казал: „Когато беше деня на Бадр , Пророка погледна към своите сподвижници, които бяха малко повече от 300 и погледна идолопоклонниците, които бяха малко повече от 1000. Той (с.а.с.) се обърна към Ал-Кибла , вдигна ръцете си и каза: „О Аллах къде е твоето обещание? О Аллах, изпълни Своето обещание. О Аллах, ако тази група мюсюлмани се унищожи, никога няма да Ти се служи на тази земя.” Той (с.а.с.) продължи да се моли докато горната му дреха не падна. Абу Бакр вдигна дрехата, покри го с нея и каза: „О Пророко на Аллах, достатъчно се моли на Аллах, без съмнение Той ще изпълни това, което е обещал.” Тогава Аллах Всевишния низпосла:

„Когато призовахте вашия Господ за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.””
(Свещения Коран 8: 9)”
Когато те се били, Аллах поразил идолопоклонниците, от които 70 умрели и 70 били пленени. След това Пророка Мухаммед (с.а.с.) се посъветвал с Абу Бакр и Омар (Аллах да е доволен от тях). Абу Бакр казал: „О Пророко на Аллах, те са наши родственици и братя; затова мисля, че ако приемеш откуп за тях, ние ще бъдем в по-силна позиция над атеистите и нека се надяваме, че Аллах ще ги напъти към правия път, и така те ще станат добри подкрепници.” Пророка на Аллах (с.а.с.) казал: „Какво мислиш Ибн Ал-Кхатаб?” А Омар му казал: „Кълна се в името на Аллах, не съм съгласен с мнението на Абу Бакр. Вярвам, че ако ми позволиш да отрежа главата на онзи човек (роднина на Омар) и позволиш на ‘Али да отреже главата на ‘Акиил, и позволиш на Хамза да отреже главата на онзи човек (брата на Хамза), за да знае Аллах, че няма милост в сърцата ни към идолопоклонниците.” Онези хора (на които Омар искал да отреже главите) били (от идолопоклонниците) най-силните, техните лидери и водачи; затова Пратеника на Аллах (с.а.с.) предпочел предложението на Абу Бакр (р.а.) и приел откупа.”
На следващия ден Омар (р.а.) казал: „Отидох сутринта при Пророка (с.а.с.) и го намерих седящ с Абу Бакр, и двамата плачеха! Аз казах: ”О Пророко на Аллах кажи ми каква е причината ти и твоя другар да плачете? Ако това ме накара да плача, тогава ще плача, ако ли не ще плача защото и вие плачете.” Пророка (с.а.с.) каза: „Беше ми показан резултата от взимането на откуп за вашите хора. Вашето мъчение ми беше показано по-близко от това дърво.” А то беше близко дърво. Тогава Аллах Всевишния спусна следното знамение:

„Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър. Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил,”
(Свещения Коран 8: 67-68)
Тогава придобитото от война беше позволено.”
Но през следващата година в битката при Ухуд те били наказани за това, което направили при битката при Бадр- приемането на откупа. 70 били убити, сподвижниците на Пророка (с.а.с.) побягнали, четвъртият му горен зъб бил счупен, шлемът му бил разбит върху главата му и кръв потекла по цялото му лице и Аллах Всевишния низпослал следната ая (знамение), заради приемането на откупа:
„Нима когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бадр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” Аллах за всяко нещо има сила.”
(Свещения Коран 3: 165)

Пророците се страхували от грехове, които ние може да счетем за подчинение към Аллах

Кой не би желал да извърши това, което Ибрахим (а.с.) извършил когато излъгал пред неговите хора- идолопоклонници, казвайки им:
„И рече: “Аз съм болен.””
(Свещения Коран 37: 89),
и неговото изказване:
„Рече: “Не, направи го това - най-голямото от тях. Попитайте ги, ако могат да говорят!””
(Свещения Коран 21: 63),
за да разруши техните статуи и да ги накара да се осъзнаят?
Кой не би желал да каже за своята съпруга, че тя му е сестра, за да спаси нея и него от ръцете на невярващ тиран, който искал да убие него и да вземе жена му? Въпреки това Ибрахим (а.с.) ще каже в Съдния Ден, извинявайки се, че не може да помоли за милостта на Аллах, страхувайки се от греховете си: „Аз излъгах три пъти.” (Сахих Ал-Букхари)

Имайте предвид и Муса (а.с.), който е бил от пророците, които най-тежко са страдали при предаването на посланието на Аллах. Той убива човек, и въпреки че изглеждало нарочно, то не било такова. Той (а.с.) не убил човека преднамерено, а това станало без да иска, до като защитавал друг човек (от убития). Този инцидент се случил преди Муса (а.с.) да получи низпосланието, въпреки това той казва:

„Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния.”
(Свещения Коран 28: 16)
Той остава в страх заради своето дело до Съдния Ден, когато ще каже: „Моят Господ е толкова ядосан днес, така както никога не е бил досега, и няма да бъде след това, и аз извърших грях, защото убих човек, без да ми бе заповядано да направя това.” (Сахих Ал-Букхари)

Кой не би желал да направи точно както Муса (а.с.), защитавайки човек от своите хора срещу тирани?

Страхът от Аллах се увеличава с увеличаването на вярата и намалява с намаляването на вярата

Колкото по-слаби са усещанията, и колкото по-далечно е разстоянието от светлината, толкова по-бързо чувството на вина изчезва. Неверниците богохулстват и извършват всички грехове и престъпления доволни, смеейки се за тези грехове. Лицемерът и неморалният човек считат греха си за нищожни мушички, ако махне само с едната си ръка, той ще ги изпъди. От друга страна вярващия се страхува от греха си, като че ли е планина която всеки момент ще падне върху него. Анас Ибн Малик, който живял доста малко след Пратеника на Аллах (с.а.с.) имал навика да казва: „Вие извършвате дела, които ние считахме за големи грехове, по времето на Пророка Мухаммед (с.а.с.), докато вие сега ги считате за по-тънки от косъм.”

Видове наказания за неподчинени вярващи

Всеки грях е наказуем, освен ако Аллах Всевишния не реши да го опрости. Аллах Всевишния казва:
„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”
(Свещения Коран 99: 7-8)
Някои грешни вярващи може да бъдат наказани в Ада, в гроба или в Съдния Ден, за малки грехове и за големи грехове, които те са считали за малки. Мухаммед (с.а.с.) е предал за жена, която е в Ада, защото затворила котката си в къщи до като не умряла от глад; и за човек, който бил убит в присъствието на Пророка (с.а.с.), и за който Сахабите (Сподвижниците) си мислели, че е шахид (умрял в името на Аллах). Но Пророка (с.а.с.) казал: „Не, аз го виждам в Ада, заради дреха, която той е взел без право.” (Сахих Муслим) Цената на гореспоменатата дреха не струвала дори 4 дирхама. Друг наказан вярващ е който казва дума, за която много не се замисля, но заради гнева на Аллах, тази дума го хвърля в Ада 70 години.

Също има голям брой вярващи жени, които попадат в Ада, защото много кълнат и не благодарят на техните съпрузи, за това, което им осигуряват. Също има хора, които клюкарстват и твърдят, че техните мюсюлмански братя са казали нещо, което не са в реалност. Тези лъжци ще бъдат затворени в Радгхат Ал-Кхабал . Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Всеки, който се опитва да заобиколи наказание предписано от Аллах е срещу Аллах. И всеки, който се бие или стане опонент на човек, докато той е в грешка, и знае това, тогава гнева на Аллах е върху него докато не спре. И всеки, който каже за вярващ нещо, което не е истина, тогава Аллах ще го сложи в Радгхат Ал-Кхабал, докато не се отвърне от това, което е казал.” (Предаден от Ат-Тирмизи)
Заплахите за голяма болка към грешните вярващи покриват всички нарушения, малки или големи. Един човек, който убие преднамерено друг, Аллах Всевишния го заплашва, че:
„А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.”
(Свещения Коран 4: 93)

Лихваря също е заплашен в следващата ая:
„Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.”
(Свещения Коран 2: 275)
Хората, които трупат пари и не дават Зекят или милостиня също са заплашени от Аллах Всевишния в Свещения Коран, че:
„О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах - извести ги за болезнено мъчение, в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата и хълбоците, и гърбовете им. “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!””
(Свещения Коран 9: 34-35)
Относно Зекята, един от петте стълба на Исляма, Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Всеки собственик на злато или сребро, който не плаща определената сума за всяко, за Зекят, в Съдния Ден те (златото, среброто) ще се превърнат в плоскости от огън, нагорещени в Адския огън, с които страните, челото и гърба на човека ще бъдат горени. Всеки път когато тези плоскости охладнеят, ще бъдат връщани в Адския огън (за да се нагорещат) и отново ще бъдат върнати към него, и всичко това за ден равен на 50 000 години, докато всички отсъждания минат и се види неговия път дали е за Рая или Ада.” (Сахих Муслим).
Всеки, който заграби, със собствената си ръка, право на Мюсюлманин, дори ако е обикновена пръчка от Арак (вид дрво, корените на които се използват за четка за зъби), Аллах го определя за Ада и му забранява Рая. Аллах Всемогъщия казва:
„Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и ще има за тях болезнено мъчение.”
(Свещения Коран 3: 77)

Съобразно с това Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Всеки, който заграби, със собствената си ръка, право на Мюсюлманин, Аллах го определя за Ада и му забранява Рая. Един мъж попитал: „Дори ако е много малко нещо о Пратенико на Аллах?” Той отговорил: „Дори ако е обикновена пръчка от Арак.” (Сахих Муслим)
Пророка (с.а.с.) когато видял един от Сахабите да носи златен пръстен, изтеглил му го от пръста и го хвърлил, казвайки: „Един човек преднамерено бърза да сложи ръката си в горящи въглени”. (Сахих Муслим). Също имало жена, която принадлежала към Ада, защото имала навика да набеждава съседите си със своя език. Един беден човек, който бил от Мухаджириин (мюсюлмански имигранти от Мекка, които се установили в Медина), бил измъчван в гроба, защото след смъртта си дължал 2 динара, и той останал измъчван, докато ‘Абу Катада не платил дълга му.

Друг човек е измъчван в гроба си, защото не се пази от урината си, а друг защото разпространява Намима (информиране на хората за това, което е било казано от някой, не в негово присъствие, за да се създаде омраза между хората) сред хората. Пророка (с.а.с.) също е казал: „На един каттат няма да му бъде позволен Рая.” Също: „Един човек, който има дори атом възгордяване в сърцето си, ще му бъде отказано влизането в Рая,” защото „възгордяването е отказване на справедливост и кражба на правата на хората.” (Сахих Ал-Букхари). Такова поведение изобилства сред хората.
Моля те Аллах, прости ми, извини греховете ми и ме защити от злото на моята душа и злото на моите дела! Амиин!

В един от хадисите относно наказанията на грешните вярващи, Пророка (с.а.с.) е казал:
„Тази нощ видях в съня си двама човека, които дойдоха при мен, взеха ме за ръцете и ме заведоха на свята земя . Там видях един седящ човек, а друг стоеше (до него) с желязна кука в ръка, която той забиваше в единия край на устата (на седящия), раздирайки (бузата му) до самия тил. После той правеше същото с другия край на устата, а в това време разкъсаната буза зарастваше, след което той отново се връщаше към нея и правеше същото. Аз попитах: „Какво е това?” – а те ми казаха: „Върви!”. Ние (отново) тръгнахме (и не спряхме) докато не приближихме до лежащ на гръб човек. До неговата глава стоеше друг човек, държащ в ръка камък (или парче скала) и разбиваше главата (на лежащия). И след като му нанасяше удар, камъка отскачаше настрани, а (този човек с камъка) се отправяше към камъка, за да го вземе, и все още не върнал се към лежащия, главата му зарастваше, приемайки своя предишен вид, и той наново му нанасяше удар. Аз попитах: „Кои са това?” – а те ми казаха: „Върви!”. Ние отново тръгнахме на път, докато не стигнахме дупка, подобна на пещ, горната част, на която беше тясна, а долната- широка. Долу гореше огън и когато той се приближаваше към тях , те подскачаха толкова нависоко, че за малко да не излязат навън, когато огъня стихваше, те се връщаха обратно, а се намериха там голи мъже и жени. Аз попитах: „Кои са това?” – а те ми казаха: „Върви!”. Ние отново тръгнахме, докато не достигнахме до река (в която вместо вода течеше) кръв. В нея стоеше човек, а посред реката (или на брега на реката) срещу него стоеше друг човек, пред който лежаха камъни. Когато човека, който се намираше в реката, искаше да излезе от нея, (другия) човек хвърляше камък право в устата му и го връщаше на мястото му, и всеки път, когато той се опитваше да излезе, другия му хвърляше камък в устата и го връщаше на предишното му място. Аз попитах: „Какво е това?” – а те ми казаха: „Върви!”. Ние отново тръгнахме и вървяхме, докато не стигнахме до зелена градина, където растеше огромно дърво, в подножието на което стоеше някакъв старец с деца, а точно до дървото видях (друг) човек, поддържащ горящ пред него огън. Аз попитах: „Какво е това? Кои са тези?” – а те ми казаха: „Върви!”. И ние продължихме до голяма градина, по-голяма и по-хубава, от която никога не бях виждал преди. Те ми казаха: „Изкачи се нагоре.” И аз се изкачих. Стигнахме до град построен от златни и сребърни тухли. Пристигнахме до вратите на града, помолихме за разрешение да влезем и ни отвориха. Когато влязохме бяхме поздравени от хора, на които едната част от телата им бяха възможно най-красивите, които може някой да види, а другата- възможно най-грозната. Каза им се да скочат в една река, а това бе река, която минаваше (от там). Водата ѝ беше най-чистото бяло. И те отидоха и скочиха в нея. След това излязоха възстановени от тази грозотия (която имаха), изглеждайки възможно най-добре.

След това (моите спътници) ме качиха на дървото (което беше по средата на зелената градина) и ме въведоха в прекрасен дом, който никога не бях виждал и в който се намираха старци, млади хора, жени и деца. След това те ме изведоха от там, изкачиха ме по-високо по дървото и ме въведоха в (друг) дом, който беше още по-красив и хубав (от предишния) и в който се намираха старци и млади хора, Аз казах (на своите спътници):”Вие ме водихте със себе си тази нощ, а сега ми разкажете, за това, което видях.” Те казаха: „Да, що се касае до този, който ти видя да му разкъсват устата, той е лъжец, произнасящ лъжливи думи, които от него ца се разпространили навсякъде, а сега с него ще правят това до самия Съден Ден. Този, който ти видя, да му разбиват главата, Аллах го бе научил на Корана , но въпреки това той спеше през нощта и не се придържаше към повелите му през деня, и сега с него ще правят това до самия Съден Ден. Тези, които ти видя в дупката, бяха прелюбодеи, а тези, които ти видя в реката са лихвари. Седящия в подножието на дървото старец бе Ибрахим (а.с.), децата около него, това бяха децата, които са умрели с вродената им религия, а човека поддържащ огъня бе Малик, пазителя на Ада. Първият дом, в който ти влезе е предназначен за обикновените вярващи, а що се касае ( за втория) дом- той е за загиналите заради вярата. Аз съм Джибрил, а това е Микаил, а сега вдигни глава.” Вдигайки главата си, видях нещо подобно на облак и те ми казаха: „Ето това е твоето място.” Аз възкликнах: „Позволете ми да го заема!”- но те ми казаха: „Без съмнение твоя живот още не е свършил, а когато свърши ти ще заемеш своето място.”” (Сахих Ал-Букхари) В хадиса разказан от Ал-Бурку’ани (там където се споменава за децата, които били заобиколили Ибрахим (а.с.)) се казва: „Това са децата родени с тяхната вродена вяра (фитра). Някои от мюсюлманите попитали: „О Пророко на Аллах, а какво става с децата на идолопоклонниците?” Пророка (с.а.с.) отговорил: „Дори и техните деца. Колкото до хората с половин грозна и половин красива страна, те бяха смесили добри дела с лоши и Аллах им бе простил.” (Сахих Ал-Букхари).

Положението на вярващия, между страх и надежда

В моите ранни години на учение винаги бях чувал, че вярващия трябва да бъде в страх и в надежда- в страх от наказание, и в надежда Аллах да му прости и да го награди в Рая. Точно като другите, които учеха Ислямския закон, аз слушах знаменията и хадисите на Пророка (с.а.с.) относно наказанията и наградите. Обещаващи аяти, и предупреждаващи аяти, хадиси с добри новини и хадиси с лоши новини. Но като повечето хора, моята надежда беше над страха ми и доверието ми над тревогата. И накрая открих, че всичко това бяха само съблазни. Тогава аз осъзнах, че страха идва първо и остава завинаги, защото който истински не се страхува от Аллах, така както трябва да се страхуваме от Него, е много далече от значението на вяра.
В мен се породи това разбиране след като определено осъзнах, че всички вярващи се страхуват, защото ангелите, които най-добрите създания на Аллах Всевишния, се страхуват от това да не се подчинят на Него. Пророците, които са избора на Аллах, са в непрекъснат страх от мъчението на Аллах. Най-искрените вярващи са в непрекъснат страх и тревога от мъчението. Няма сигурност за вярващия, освен чак след като влезе в Рая.

Ангелите се страхуват от наказание

Аллах Всевишния описва ангелите, като абсолютно подчиняващи се и предани създания. Аллах казва:
„[Ангелите,] които са при твоя Господ, не се големеят да Му служат, възхваляват Го и Му се покланят в суджуд.”
(Свещения Коран 7: 206)
Всевишния също казва:
„И ако [неверниците] се възгордяват, то [ангелите], които са при твоя Господ, Го прославят нощем и денем, и това не им дотяга.”
(Свещения Коран 41: 38)
По отношение на най-силните и безпощадни ангели, които се описват като:
„Пазят го строги и сурови ангели,..”
(Свещения Коран 66: 6),
Аллах Всевишния казва в Свещения Коран:
„които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели.”
(Свещения Коран 66: 6)
Въпреки това те са в непрекъснат страх от Аллах Всевишния. Те непрекъснато внимават да не изпаднат в неподчинение към Него. Те са ужасени и изплашени от онзи ден, в който Аллах е създал Ада. Аллах относно тях казва:
„На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и ангелите - без да се големеят. Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.”
(Свещения Коран 66: 6)
В Корана, тези ангели са заплашени с Ад, ако не се подчиняват. Аллах Всевишния казва:
„И рекоха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [ангелите] са само удостоени раби. Не Го изпреварват със слово и по Неговата повеля действат. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат. А който от тях каже: “Аз съм бог освен Него!”, този ще накажем с Ада. Така наказваме угнетителите.”
(Свещения Коран 21: 26-29)
Иблиис (Дявола) е бил един от поклонниците на Аллах наред с ангелите, но когато не се подчинил на своя Създател и отказал да изпълни Неговата повеля да се поклони на Адам, той свършил, както Аллах Всемогъщия казва в Свещения Коран:
„И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се. Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.” Рече: “Напусни Рая! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.” Рече: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!” Рече: “Ти си сред отсрочените.” Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.” Рече: “Излез от него порицан, прокуден! Който измежду тях те последва - Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.”
(Свещения Коран 7: 11-18)
Когато Иблиис отказал да слуша, но послушал собствената си гордост и инат и решил да не се покая за греха си, а вместо това взел обет, че ще отклонява Адам и неговите синове, Аллах Всевишния му казал:
„Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам - непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.””
(Свещения Коран 38: 84-85)
Всевишния също му казал:
„Рече: “Това е правият път към Мен. Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените.” Наистина Адът е обещан за всички тях. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.”
(Свещения Коран 15: 41-44)
Иблиис унищожил своето предишно поклонение, заедно с неговия ранг между ангелите, само с един грях, че отказал да се откаже (от греха си- т.е. да се покая), станал враг на Аллах Всевишния и бил голям инат. Затова неговото наказание било вечно Ал-ла’на , определен да бъде в Ада завинаги и да бъде провален в живота и след смъртта. Края на Иблиис е както Всевишния казва в Сура Ибрахим:
„И ще рече сатаната, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има болезнено мъчение.”
(Свещения Коран 14: 22)

Следователно как може някое от създанията на Аллах Всевишния да бъде сигурно, че няма да бъде заблудено от самия себе си, предадено от своите мисли, заслепено от своят егоизъм и изкушения, за да стане един от безвъзвратно загубилите, само заради един грях, върху който той упорства и който го отхвърля далеч от поклонението на Аллах? Толкова много поклонници и учени хора са се заблудили от самите себе си и са послушали Шейтана, за да станат покорни последователи на Дявола. Толкова много мъдри и знаещи хора са били заблудени от Шейтана. Аллах Всевишния казва:
„И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашите знамения, а той се изплъзна от тях. И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от заблудените. А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях. Ала той се привърза към земята и последва страстта си, и е като кучето - нахвърлиш ли му се, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай разказите, за да премислят!”
(Свещения Коран 7: 175-176)
Относно хората на Саба , Аллах Всевишния казва:
„И така Иблис изпълни своите замисли спрямо тях, и те го последваха, освен една група от вярващите.”
(Свещения Коран 34: 20)
Споменавайки А’ад , Всевишния казва:
„И [погубихме също] адитите, и самудяните... Това ви се изясни от [руините на] жилищата им... И сатаната разкраси за тях делата им, и ги възпря от пътя, въпреки че бяха прозорливи.”
(Свещения Коран 34: 20)
Затова обмислете как Шейтана ги е изкушил, имайки предвид, че те са били мъдри и мислещи хора.
Пророка (с.а.с.) е казал: „Много от моите последователи, които аз познавам и те ме познават, ще бъдат възпрени от моя Басейн , и ще бъдат поведени към Ада, аз ще кажа: „Моите другари, моите другари.” Тогава ще ми бъде казано: „Те не са твои приятели. Ти не знаеш какво направиха те след теб.” Аз ще кажа тогава: „Махайте ги! Махайте ги!”” (Предаден от Муслим и Ахмед)
Ангелите, онези, които Аллах Всевишния е въздържал в подчинение, задължил ги е да Му служат и им е дал чистота и страх, се подчиняват на Аллах така както Той иска, не както те искат. Нашият Пророк (с.а.с.) много обичал Джибрил (Гавраил). И как да не го е обичал, когато Джибрил е бил неговия учител. Аллах Всевишния казва в Сура Ан-Наджм:
„Научи го [на него] многосилният [Джибрил], който има мощ. Той се възправи, когато бе на най-високия хоризонт,”
(Свещения Коран 53: 5-7)
И как да не го е обичал, когато Джибрил е бил неговият помощник и приятел. Аллах Всевишния казва:
„Но ако си помагате срещу него, то Аллах е неговият Покровител, и Джибрил, и праведните вярващи, и ангелите освен това са [му] помощници.”
(Свещения Коран 66: 4)
И как да не го е обичал, когато Джибрил е бил с него в неговите войни, пред него и отдясно. Нашият Пророк (с.а.с.) имал навика да казва: „Джибрил, няма ли да ни посетиш повече отколкото ни посещаваш!” (Ат-Тирмизи и Ахмед). После Аллах Всевишния низпослал:
„[Каза Джибрил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Господ. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Господ никога не забравя”
(Свещения Коран 19: 64)
Следователно ако на Джибрил, на който Аллах е доверил Своето низпослание и е Негов пратеник към пратениците, не му е позволено да се спуска на земята, освен с позволение от Аллах и не посещава Мухаммед (с.а.с.) освен със заповед и команда, то какво остава за останалите ангели и тяхното подчинение към техния Господ?
Пример е и Исрафиил , който е взел рога, навел е главата си, слушайки внимателно и чакайки за Аллах да му даде заповед да надуе рога. Колко дълго той стои в това положение, напълно подчинен и ограничен към повелята на Аллах?! Всички те (ангелите) се страхуват от Аллах. Аллах Всевишния казва:
„Страхуват се от своя Господ, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.”
(Свещения Коран 16: 50)

Пророците и Пратениците на Аллах се страхуват от наказание

Пророците и Пратениците са най-страхуващите се хора от Аллах Всевишния, с най-големи тревоги от Неговото наказание и най-бързо бягащите към Неговата защита. Въпреки това те са били най-отдадените, подчинени и поклоняващи се. Пример е Адам (а.с.), който откакто ял от забраненото дърво, бил в непрекъснат страх от наказанието, въпреки че със страхопочитание се покаял, потърсил защитата на Аллах и бил изпитан като бил изхвърлен от Рая и живял труден живот на земята. Когато той (а.с.) ще срещне своите деца в Съдния Ден, те ще го молят да бъде техен застъпник и да помоли Аллах да им прости, казвайки: „Адам! Ти си бащата на всички хора. Аллах те създаде със Своята Собствена ръка, направи ангелите да паднат пред теб и те научи на имената на всичко, няма ли да помолиш Аллах да ни прости?!” Техния баща, Адам (а.с.) ще им отговори: „Нима грехът на вашия баща не бе причина вие да бъдете извън Рая? Отидете при някой друг.”
В дългия хадис за застъпничество, всеки Пророк е в страх от Аллах. Имам Ал-Букхари предава, според думите на Абу Хурейра (р.а.), който е казал:
„Веднъж на Пратеника на Аллах (с.а.с.) му донесоха (като подарък) месо. Подадоха му плешката, тъй като той най-обичаше тази част и той откъсна къс и после каза: „ Аз ще бъда лидер на (всички) хора в Съдния Ден. А знаете ли причината за това? Аллах ще събере първият и последният (от хората) на една обширна равнина така че глашатая да може да се обърне към всички и да обхване с поглед всички. И слънцето ще се приближи към тях, и ще ги обхване такава скръб и печал, че у тях няма да останат нито сили, нито търпение (да понесат това), и тогава хората ще започнат да говорят (един на друг): „Нима не виждате до къде сте я докарали? Няма ли да потърсите някой да се застъпи за вас пред вашия Господ?” И едни хора ще кажат на други: „Трябва да отидете при Адам.” След това те ще отидат при Адам (а.с.) и ще му кажат: „Ти си бащата на хората; Аллах те е създал със Своята ръка и вдъхнал в тебе (нещо) от Своя дух, и по Негова повеля ангелите са се преклонили пред теб до земята (т.е. в суджуд); застъпи се за нас пред твоя Господ, нима не виждаш в какво положение сме и нима не виждаш докъде сме я докарали?!” (На това) Адам ще каже: „Наистина, днес моя Господ се е разгневил така, както никога до сега и никога повече няма да се гневи така, и наистина Той ми забрани (да ям от плодовете) на дървото, а аз не Му се подчиних! Аз сам, аз сам, аз сам (се нуждая от защита), а вие отидете при друг, отидете при Нух!” (След това) те ще отидат при Нух (а.с.) и ще му кажат: „О Нух, наистина ти си първия от пратениците (на Аллах) към обитателите на земята, и Аллах те е нарекъл благодарящия раб, застъпи се за нас пред твоя Господ; нима не виждаш в какво положение сме?!” (На това) той ще каже: „Наистина, днес моя Всемогъщ и Велик Господ се е разгневил така, както никога до сега и никога повече няма да се гневи така, и наистина в (земния живот ми беше предоставена възможност да се обърна към Аллах само с една) молба , и аз се обърнах с молба към Него Аллах да погуби моя народ; аз сам, аз сам, аз сам (се нуждая от защита), а вие отидете при друг, отидете при Ибрахим!” (След това) те ще отидат при Ибрахим (а.с.) и ще му кажат: „О Ибрахим, ти си Пророк на Аллах и негов възлюблен (халил) от измежду хората на земята, застъпи се за нас пред твоя Господ; нима не виждаш в какво положение сме?!” (На това) той ще им каже: „Наистина, днес моя Господ се е разгневил така, както никога до сега и никога повече няма да се гневи така, а що се касае до мен, то аз вече излъгах три пъти! Аз сам, аз сам, аз сам (се нуждая от защита), а вие отидете при друг, отидете при Муса!” (След това) те ще отидат при Муса (а.с.) и ще му кажат: „О Муса, ти си Пратеник на Аллах, и Аллах ти е отдал предпочитане пред другите хора, защото Той ти (връчи) Своето послание и говори с теб непосредствено; застъпи се за нас пред твоя Господ, нима не виждаш в какво положение сме?!” (На това) той (а.с.) ще каже: „Наистина, днес моя Господ се е разгневил така, както никога до сега и никога повече няма да се гневи така, а що се касае до мен, то аз убих човек без право! Аз сам, аз сам, аз сам (се нуждая от защита), а вие отидете при друг, отидете при Иса!” (След това) те ще отидат при Иса (а.с.) и ще му кажат: „О Иса, ти си Пратеник на Аллах и Негова Дума, която Той е дал на Мариам, и дух от Него, и ти си говорил с хората още в люлката, застъпи се за нас: нима не виждаш ти в какво положение сме?!” (На това) той (а.с.) ще каже: „Наистина, днес моя Господ се е разгневил така, както никога до сега и никога повече няма да се гневи така!”- и въпреки че няма да спомене за никакъв грях ще каже: Аз сам, аз сам, аз сам (се нуждая от защита), а вие отидете при друг, отидете при Мухаммед!” (След това) те ще отидат при Мухаммед и ще кажат: „О Мухаммед, ти си Пратеник на Аллах и Последния от пророците, Аллах ти е простил всички минали и бъдещи грехове, застъпи се за нас пред твоя Господ, нима не виждаш в какво положение сме?!” И тогава аз ще отида в подножието на престола на Аллах и ще се поклоня в земен поклон (суджуд) пред моя Всемогъщ и Велик Господ, след което Той ще ми открие такива думи на възхваление и прослава на Него, които на никой друг не са били откривани преди мен и след това ще ми бъде казано: „О Мухаммед, вдигни глава! Моли и ще ти бъде дадено, застъпвай се и твоето застъпничество ще бъде прието!” И тогава аз ще вдигна глава и ще кажа: „Моята Общност, О Господи мой, моята общност, о Господи мой!” Тогава ще бъде казано: О Мухаммед, отведи през дясната страна (от броя) на вратите на Рая тези от твоята община, на които не предстои равносметка , но те могат да влезнат и през другите врати заедно с другите хора!””
А след това (Пророка (с.а.с.)) казал: „Кълна се в Този, в Чиято длан е моята душа, наистина, разстоянието между всеки две крила на Райските врати е равно на разстоянието между Мекка и Химйар (или между Мекка и Бусра)!”

Следователно, ако това е ситуацията на пратениците в Съдния Ден, то какво остава за другите: грешниците и неподчинените? Мухаммед (с.а.с.) е бил най- праведния поклонник на Аллах Всевишния, този, който най-много се е страхувал от Аллах, този, който най-много е знаел за Аллах Всевишния, и от гърдите, на който е излизал звук като на кипяща вода когато е плачел.

Истинските вярващи са в постоянен страх от наказанието на Аллах, докато не влезнат в Рая

Докато четях Корана открих, че Аллах Всевишния е описал Своите предани, вярващи поклонници да се страхуват непрекъснато от Неговото мъчение и са в будност и безпокойство да не попаднат всеки един момент в мъчение и са в непрекъсваща тревога за това, което ги очаква. Открих, че Аллах Всевишния се обръща към Своите предани поклонници в следната ая:
„и които се страхуват от мъчението на своя Господ - мъчението на техния Господ не е безопасно,-”
(Свещения Коран 70: 27-28)
Тревогата е крайната точка на страх и най-големият ужас. Също открих, че Аллах Всевишния описва Своите предани поклонници като:
„Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят и които в знаменията на своя Господ вярват, и които със своя Господ не съдружават, и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господ ще се завърнат, те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.”
(Свещения Коран 23: 57-61)
Тези вярващи се страхуват, въпреки че се молят, постят и дават милостиня. Ибн Катсир в неговото обяснение (тафсир) на горепосочената ая казва, че заедно с тяхната милостиня, вяра и добри дела, те живеят в тревога, страх от Аллах и несигурност от от това, което Той е приготвил за тях. Ал-Хасан Ал-Басри е казал: „Вярващите са обхванати от милостиня и тревога, а невярващите- от враждебност и сигурност.”
Да, аз открих, че само невярващите и лицемерите, онези, които са заблудени от собственото си его и които смятат греховете си за добри дела, се чувстват невредими и в сигурност. Още повече, че след като Аллах Всевишния им е дал богатство и поколение, то Той ще бъде великодушен с тях и в живота след смъртта. Също открих, че Аллах Всевишния ни е низпослал диалога на хората в Рая и техните спомени за земния им живот, такива като:
„Ще рекат: “Бояхме се [от Аллах] и преди, когато бяхме сред своите роднини. Но Аллах ни облагодетелства и ни опази от изгарящото мъчение. Ние Го зовяхме и преди. Той е Владетеля на доброто, Милосърдния.””
(Свещения Коран 56: 26-28)

Велики примери на вярващи страхуващи се от наказанието на Аллах

А. Омар Ибн Ал-Кхатаб (р.а.)

Омар Ибн Ал-Кхатаб (р.а.). от чиито дела всеки вярващ би искал да притежава, след като разказал на смъртното си легло за времето когато приел Исляма и за всичките си добри дела, накрая казал: „Бих искал да служа като баланс- нищо за мен и нищо срещу мен.”
Имам Ал-Букхари предава според думите на Ал-Месуер Бин Макхрама: „Когато Омар беше прободен, изпълнен с болка, Ибн ‘А’ббас (р.а.) му каза като че упрекващо (Един вид Ибн ‘А’ббас се учудил за страха на Омар (р.а.) и го упрекнал за това): „О, Амиир Ал-Му’миниин , дори ако това беше истина, ти придружаваше Пророка на Аллах (с.а.с.) и беше добър другар, после се разделихте, докато той (с.а.с.) беше доволен от теб. След това ти придружаваше Абу Бакр (р.а.) и беше добър другар, след което се разделихте, докато той беше доволен от теб. След това ти придружаваше техните другари и беше добър другар и ако ги напуснеш ще ги оставиш доволни от теб.”
Той (Омар (р.а)) казал: „Колкото до първото приятелство с Пророка на Аллах (с.а.с.) и неговото доволство, както ти спомена, то това бе дар от Аллах Всевишния върху мен. Колкото до приятелството с Абу Бакр и неговото доволство, то също бе дар от Аллах върху мен. Но тревогата, която виждаш у мен се отнася до теб и твоите другари. Кълна се в Аллах, ако имах планини от злато на тази земя, щях да ги дам за да се откупя от наказанието на Аллах Всевишния преди да Го срещна.” В друга версия се казва: „Бих искал да служа като баланс- нищо за мен и нищо срещу мен.”. Друга версия още допълва: „Ако имаше муле, което да се подхлъзне и падне в Ирак, Омар ще бъде питан за него пред Аллах Всевишния.”
Взимайки предвид поведението на Омар Ибн Ал-Кхатаб (р.а.), как може един вярващ да бъде толкова самоуверен?
Омар Ибн Ал-Кхатаб (р.а.), един от раннаите мюсюлмани, е бил свидетел на всички ситуации с Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.), а дори час приятелство с Пророка (с.а.с.) превъзхожда много други дела. Омар (р.а.) е този, който е бил консултант на Пророка (с.а.с.) и неговата втора ръка. И той (р.а.) е този, на който преди смъртта си Пророка (с.а.с.) многократно му съобщил добрите новини, че ще бъде един от обитателите на Рая. След това той е бил най-добрия сподвижник на Абу Бакр Ал-Саддиик, който също е бил сподвижник на Пророка (с.а.с.). И на него му бил втората ръка, негов консултант и подкрепник. След това той поел лидерството на Мюсюлманите, така че Ислямската държава се разширила на запад и станала просперираща и богата и хората в нея станали спокойни и щастливи.
По време на управлението на Омар (р.а.). ислямските победи били безбройни, цели народи приели религията на Аллах – Исляма на тълпи: Персия, Римската Империя, хората на Аш-Шам и Египет. Исляма покрил почти цялата земя. Богатствата на императора на Персия и Цезара били прехвърлени в Ал-Медина. И въпреки това когато Омар (р.а.) умрял, като шахид, той имал дълг от 86 000 динара , които били платени от сина му Абдуллах (р.а.), който ги събрал от родата ал-Кхатаб.
И въпреки всички тези отличителни характеристики и служби, Омар (р.а.) казал на смъртното си легло:
„Ако имаше муле, което да се подхлъзне и падне в Ирак, Омар ще бъде питан за него пред Аллах Всевишния.” ... „Бих искал да служа като баланс- нищо за мен и нищо срещу мен.” ... „Кълна се в Аллах, ако имах планини от злато на тази земя, щях да ги дам за да се откупя от наказанието на Аллах Всевишния преди да Го срещна.” С други думи, ако имах злато, колкото планини, щях да го платя за да избягам от това, от което се страхувам от Аллах- от Неговото наказание.
Следователно ако Омар (р.а.) се е страхувал от наказанието на Аллах по такъв начин, имайки предвид какъв човек е бил, тогава, какво остава за нас, чиито грехове са безбройни, нито сме придобили каквито и да е постижения в Исляма?!

Б. ‘Амр Ибн Ал-‘Ас (р.а.)

Имам Муслим предава според Ибн Шамс Ал-Мухрии, който казал:
„Ние присъствахме когато ‘Амр Ибн Ал-‘Ас умираше. Той плака дълго време с обърнато лице към стената, докато синът му започна да му говори: „Скъпи татко, нима Пратеника на Аллах (с.а.с.) не ти каза добрините новини за този и този? Нима Пратеника на Аллах (с.а.с.) не ти каза добрините новини за този и този?”” Той (Ибн Шамс) казал: „Той обърна лице към нас и каза: „Най-доброто да подготвиш е свидетелството, че Няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пророка на Аллах. Аз минах през три етапа: Спомням си когато никой друг не мразеше Пророка (с.а.с.) така както аз го мразех, и никой не искаше повече от мен да има шанса да го убие, така както аз. И ако бях умрял в този етап щях да бъда един от обитателите на Ада.
Обаче, когато Аллах изпълни сърцето ми с Исляма, аз отидох при Пророка (с.а.с.) и казах: „Подай си дясната ръка, за да ти дам обет за преданост.” И той си подаде дясната ръка. Тогава аз си дръпнах дясната ръка. Той (с.а.с.) ме попита: „Какво ти става ‘Амр?” Аз му казах: „Имам няколко условия.” Той (с.а.с) ме попита: „Какви условия?”, аз казах: „Да бъда опростен.” Той (с.а.с.) ми каза: „Нима не знаеш, че Исляма унищожава всичко от преди него? И че преселението унищожава всичко преди него? И че Хаджа унищожава всичко преди него?”
Тогава аз не обикнах никой друг така както Пророка (с.а.с.), нито удостоявах друг колкото него. Аз го уважавах до такава степен, че не можех да изпълня очите си с неговият поглед, защото имах толкова големи чувства към него. Ако бях умрял в този етап, мисля, че щях да бъда в Рая. След това не знам колко добре бях в нещата, които се случиха по-късно. Затова, когато ме погребвате, хвърлете колкото се може по-бързо пръстта върху мен и почакайте до гроба ми за време, колкото да се заколи малка камила, и нейното месо да се нареже и раздели, за да не бъда сам, и аз ще мисля за това, какво ли ще отговоря на пратениците на моя Господ.”

В. Ум Ал-Му’миниин Айша (р.а.)

Айша (р.а.), майката на вярващите, определя себе си като онези, които са били угнетяващи себе си. Когато била попитана за значението на думите на Аллах:
„После оставихме Книгата в наследство на онези, които Ние избрахме сред Нашите раби. Някои от тях сами угнетяват себе си, други са умерени, а трети изпреварват в добрините с позволението на Аллах. Това е великата благодат.”
(Свещения Коран 35: 32)
(тя казала): „Онези (на които Аллах е оставил в наследство Книгата си) са в Рая. Колкото до този, който е пръв в добрите дела, той е от онези, които се е придържал стриктно към сунната на Пратеника на Аллах (с.а.с.) и Пратеника на Аллах (с.а.с.) е свидетелствал, че той ще бъде в Рая. А колкото до онзи, който следва среден път (умерените), той е онзи, който следва Неговите (на Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.)) следи в неговите сподвижници докато ги достигне. А относно този, който е угнетил себе си, той е такъв като мен и вас.” (Предаден от Ал-Тиалси)

Г. Всички плачат над греховете си, спомняйки си за техните грешки

Открих, че всеки плаче над неговите или нейните грехове, спомняйки вините си, не можейки да види никаква милост в себе си, нито може да каже много за своите постижения. Един от тези хора би казал: „Ако знаех, че съм направил поне едно добро дело, което да е прието, щях да пожелая да умра.” Когато осъзнах този факт, осъзнах, че пътя към Рая е дълъг. Също открих изказването на Пророка на Аллах (с.а.с.): „Няма съдия, който да управлява между хората, да не е задържан в Съдния Ден. Тогава ангел започва да го бута откъм гърба му докато стигне ръба на Ада и вдига главата му към Аллах Всевишния, и ако това, което е отсъдил е несправедливо, бива хвърлен в Ада, падайки за 40 години.” (Предаден от Ахмед). А колко отсъждания даваме ние всеки ден!

Една обиколка на Ада изчиства високомерието

Една обиколка на Ада, един поглед в дълбоката пропаст и един размисъл над хората, които влизат в него и падат в него, беше най-големият принос в изчезването на предишните ми заблуди относно Рая и причина изцяло да се концентрирам и да се отдам на това, как да избегна Ада. Още повече, една пауза следвана от друга, върху описанието от Аллах и Неговия Пророк Мухаммед (с.а.с.) на този огромен вече съществуващ Ад и една вътрешна представа за положението на хората в него, ми даде убедеността, че ако Аллах пожелае, цялото намерение трябва да бъде за избягване от него и, че избягването на Ада трябва да бъде първостепенно- над влизането в Рая. И тъй като се знае, че отбягването на грехове има предимство пред спечелването на награди, тогава какво ще се каже за наградата, която не може да бъде спечелена, освен ако греха първо не се избегне, защото Рая не може да бъде спечелен, освен ако не се избегне Ада. Аз също осъзнах, че човек като мен с моя дълъг запис от грехове и неподчинение, за които заслужавам наказание – освен ако Аллах не се смили над мен- е неучтив и няма право да моли за Рая, докато не се е отървал от причините за наказание.
Истината е, че аз не съм видял Ада нито буден, нито спящ. Но аз спирах на местата където Аллах Всевишния показва на Своите раби огъня, заплашва с него, подробно го описва и също на живите, пълни и ясни описания на Пророка (с.а.с.), който го е видял със собствените си очи. Затова всеки, който не го е видял със собствените си очи, чувства, като че ли го е видял, през очите на Пророка (с.а.с.). Сподвижниците на Пророка (с.а.с.) са имали навика да седят около него, когато той говорел за Рая и Ада и те са чувствали, като че ги виждат със собствените си очи. „Ханзала казал: „О Пратенико на Аллах! Когато седим около теб, ти ни напомняш за Ада и Рая, като че ние ги виждаме със собствените си очи! Но когато те напускаме, ние се увличаме с нашите съпруги, деца и имоти, и забравяме много. Тогава Пратеника на Aллах (с.а.с.) казал: „Кълна се в Аллах, в Чиято ръка е моят живот, ако състоянието на разума ви остане същото каквото е когато сте при мен, и вие бъдете винаги заети със споменаване (на Аллах), Ангелите ще се ръкуват с вас докато сте в леглата си и на път, но Ханзала, време трябва да се отдели (за земните дела) и време (за молитви и споменаване).” И Пратеника повтори това три пъти.” (Предаден от Муслим)
Сура Каф (50) е една от заплашващите сури в Свещения Коран. Съдържа велики сцени за деня, когато умрелите ще бъдат събрани, Ада, изплашените разговори на хората на Ада и тяхната кавга един с друг, затова, че едните са били причина другите да свършат в Ада и отговора на Аллах към тях:
„Ще каже [Аллах]: “Не се карайте пред Мен! Аз ви предупреждавах. (28) Не се променя Моето Слово. И не съм угнетител на рабите.””
(Свещения Коран 50: 28-29)
Тогава Аллах заповядва на Ада да отвори вратите си, поглъщайки така всичките негови хора, които влизат на тълпи и които са неизброими. От 1000 синове на Адам 999 влизат в Ада; само един от тези хиляда влиза в Рая.
И тъй като Ада се състои от низходящи стъпала и нива , едно под друго, така че гледащият не може да види в деня когато ще бъдат събрани всички хора, освен неговите врати, огради и пламъците избухващи от него. Въпреки това той е широк и дълбок; ако парче скала бъде хвърлена от ръба на Ада, тя продължава да пада 70 години без да достигне дъното му. Някой може да помисли, че хората и Джиновете , които са хвърляни там се натрупват един върху друг и няма да има място за повече тълпи, но Аллах Всевишния казва, че тази огромна пещ ще побере всичките ѝ обитатели. Аллах Всевишния казва:
„В този Ден ще кажем на Ада: “Напълни ли се?” А той ще рече: “Има ли още?””
(Свещения Коран 50: 30)
Всевишния казва също:
„Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените, и войските на Иблис - всичките.”
(Свещения Коран 26: 94-95)

Описание на Ада в Корана и Сунната

Колкото до мен, писателя на тези редове, не съм видял Ада нито буден, нито на сън, но четох и чух неговото описание в Свещения Коран и Хадисите на Мухаммед (с.а.с.). Опитвах се и продължавам да се опитвам да бъда като онзи сподвижник, който имал навика да седи в кръговете на Пророка (с.а.с.) и да слуша как той (с.а.с.) описвал Ада, неговите ужаси и положението на хората вътре в него. И все едно ги виждал със собствените си очи.
И така аз започнах да събирам описанието на Ада от аятите в Свещения Коран, сцените, които Аллах изобразява в него, заедно с други сцени предадени от Пророка (с.а.с.) и описани като джауами ‘ал-Калим . Цялостната картина е ужасно стресираща, а сцените са спиращи сърцето ако то можеше да слуша или разбере.

Ада е едно от великите сътворения на Аллах

Братко в Исляма или братко в човечността, ще пътувам с теб, независимо каква ти е религията, да видим и погледнем, след това ти избери за себе си каквото пожелаеш.
Аллах Всевишния казва:
„Ала не! Кълна се в луната и в нощта, когато отминава, и в утрото, когато засиява! Този [Огън] е едно от великите изпитания предупреждение за хората, за всеки от вас, който пожелае да напредва или да изостава.”
(Свещения Коран 74: 32-37)
Всевишния също казва:
„И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!”
(Свещения Коран 18: 29)
На вярващия в Ада аз казвам: „Нека седнем и повярваме за час, защото напомнянето за Ада е част от вярата.” Не невярващия в Ада аз казвам: „Кълна се в Аллах Всевишния, той е истина. Той съществува вече и е бил видян очи в очи от истински вярващи, които предават, че са го видели. Най-добрият от тези, които го е видял е нашият честен и искрен Пророк Мухаммед Ибн ‘Абдуллах, неграмотния Пратеник (с.а.с.), който е казал: „Аз стоях пред вратата на Ада.” (Ал-Букхари и Муслим). Също: „Видях Ада и не съм виждал нещо по-ужасяващо.” (Ал-Букхари и Муслим). „Видях” в предходния текст се отнася за поглед с очи, не само визуализация.
Ада съществува и продължава вечно

Ада вече е създаден и съществува в момента. Пророка Мухаммед (с.а.с.) го е видял със собствените си очи. Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Когато Аллах Всевишния създал Рая, извикал Джибрил и му казал: „Отиди, погледни го и (виж) това, което приготвих за неговите обитатели.” Той отишъл и видял това, което Аллах бил приготвил за неговите хора. Върнал се и казал: „Кълна се в Твоето величие, всеки, който чуе за него, ще влезе в него.” Тогава Аллах Всевишния издал заповед и Рая бил заобиколен от неудобства и препятствия. Тогава Той казал: „Върни се и го виж и това, което приготвих за неговите хора.” Той го видял, но когато се върнал казал: „Кълна се в Твоето величие, страхувам се, че никой няма да влезе в него.”
Тогава Всевишния го изпратил към Ада. Той казал: „Отиди и го виж и това, което съм приготвил за неговите хора.” И той (Джибрил) погледнал и видял врящ ад, изгарящ себе си. Върнал се и казал: „Кълна се в Твоето величие, всеки, който чуе за него няма да влезе в него.” Тогава Аллах Всевишния издал заповед и Ада бил заобиколен от страсти ( и желания). Тогава Аллах казал: „Отиди и виж какво приготвих за неговите хора.” Той отишъл, погледнал и се върнал, казвайки: „Кълна се в Твоето величие, страхувам се, че никой не ще бъде спасен от него и ще влезе в него.”” (Предаден от Ахмед, Абу Дауд, Ат-Тирмизи и Ан-Нисаи).
Пророка Мухаммед (с.а.с.) също е предал, че Ада се оплакал на Аллах Всевишния, казвайки: „„О Господи! Аз се изгарям.” И Той му позволил две вдишвания – едно през зимата и едно през лятото. Затова най-големия студ, който усещате през зимата е заради неговият замхариир (възможно най-студеното време) и най-голямата горещина, която чувствате е заради неговото самуун (възможно най-горещото време).” (Предаден от Ибн Маджа)
Пророка Мухаммед (с.а.с.) също е казал: „Когато дойде Рамадан вратите на Рая се отварят, вратите на Ада се затварят и шейтаните се оковават.” (Всеодобрен)
Всички аяти (знамения), в които се говори за Ада в Свещения Коран, показват, че той вече е създаден и и съществува.
Адският огън нито угасва, нито ще заглъхне. Той продължава вечно. Няма да бъде спрян. Неговите хора, тези, които са заслужили да бъдат там, ще стоят в него, измъчвани завинаги, мъчение, което никога не спира, нито се намалява дори за малко.
Моля се на Аллах Всевишния да ни защити от него и от неговите хора! Амиин!
Аллах казва:
„Онези, които са злочести, ще бъдат в Огъня. В него ще вдишват и издишват, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае [друго] твоят Господ. Твоят Господ прави, каквото пожелае.”
(Свещения Коран 11: 106-107)
Той също казва:
„Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него е Адът. Там нито ще умре, нито ще живее.”
(Свещения Коран 20: 74)
В друга ая Аллах Всевишния казва:
„А онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички ангели и хора, вечно ще са в него. Мъчението им не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка.”
(Свещения Коран 2: 161-162)
В Сура Ал-Мааида (Трапезата) Аллах казва:
„Ще искат да излязат от Огъня, ала не ще излязат оттам. За тях ще има постоянно мъчение.”
(Свещения Коран 2: 161-162)
В Сура Ал-А'лаа (Всевишния), Аллах Всевишния казва:
„Напомняй, ако има полза от напомнянето! Ще си спомни онзи, който се страхува. И ще се отдръпне от това най-лошият, който ще гори в най-големия Огън. После там нито ще умре, нито ще е жив.”
(Свещения Коран 87: 9-13)
Следователно един обитател на Ада нито умира, за да избегне мъчението, нито живее проспериращ живот, а е във вечно мъчение, където смъртта се превръща в основна и непостижима цел.
Аллах Всевишния казва:
„И ще зоват: “О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!” Ще рече: “Тук ще останете!””
(Свещения Коран 43: 77)
Аллах Всевишния казва на неговите (на Ада) хора:
„Ще бъде казано: “Влезте през вратите на Ада, тук ще пребивавате вечно!” И колко лошо е обиталището на горделивите!”
(Свещения Коран 39: 72)
Аллах също казва:
„А за неверниците е Огънят на Ада. Там не ще им бъде съдено да умрат, нито ще им бъде смекчено мъчението. Така Ние наказваме всеки неверник.”
(Свещения Коран 35: 36)
Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Когато хората на Рая влязат в Рая и хората на Ада (влязат в Ада), смъртта ще бъде доведена до като стигне между Рая и Ада и ще бъде заклана. Тогава глашатай ще се провика: „О хора на Рая, вечен живот, няма смърт (вече). О хора на Ада, вечен живот, няма смърт (вече).” И така хората на Рая ще получат още по-голяма наслада от съществуващата (до сега), и хората на Ада ще получат друго (още по-голямо) страдание, от съществуващото им (до сега).” (Предаден от Ал-Букхари)

Възможно ли е да се представи колко обширен е Ада?

Размерът на този съществуващ Ад е извън пределите на човешките представи, като се вземе предвид, че слънцето, луната и звездите са само малки камъни в него. Размерът на телата на неговите хора, онези, на които им е отредено да останат там завинаги, се увеличава до такава степен, че размерът на един зъб от неговите хора става голям колкото планината Ухуд, а разстоянието между раменете им е колкото три дни ходене, дебелината на кожата също е колкото три дни ходене. Следователно телата на обитателите на Ада са огромни колкото най-голямата планина на земята. (Информацията за обитателите на Ада се предава в хадис от Муслим).
Този огромен Ад е създаден във формата на кръгъл кладенец. Отвън и отгоре погледнато, не може да се види нищо друго освен неговата ограда и седемте му врати, които са разположени в нея или са построени на неговите низходящи стъпала. Колкото до самия Ад, той е толкова дълбок, че е бездънен; ако най-голямата скала бъде хвърлена от ръба му ще продължи да пада 70 години без да достигне дъното му.
В този огромен пъкъл има планини. В тези планини има толкова много пещери, кухини, долини, тесни пътища и безброй ужаси и ужаси. Реки от гной и секрети и всичко, което изтича извън телата на хората на Ада и което изригва от техните стомаси и черва.
„...И ще им се дава вряща вода, която разкъсва червата.”
(Свещения Коран 47: 15)
Реки от вода, която изглежда черна, много мръсна и развалена мазнина, която е в най-голямата си горещина, изригва от тези планини. Ако лицето на измъчваният човек се доближи до нея то ще се изпече и кожата му ще се смъкне.
Моля Аллах за защита от Неговия гняв и Неговото наказание! Амиин!
„И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!”
(Свещения Коран 18: 29)

В Ада се намират всичките причинители на смъртта, но смърт няма

Хората на този съществуващ огромен Ад, които са негови обитатели, са посрещнати на вратите му с новината, че ще останат там завинаги, преди да бъдат хвърлени в него.
„Ще бъде казано: “Влезте през вратите на Ада, тук ще пребивавате вечно!” И колко лошо е обиталището на горделивите!”
(Свещения Коран 39: 72)
Неговата горещина изгаря и убива незабавно, но Аллах Всевишния разкрива, че хората на Ада ще чувстват и страдат тази невероятна горещина без да умират.
Още видове мъчения: Неговата вода разкъсва вътрешностите; неговите змии хапят; храната е от плодовете на дървото Закуум, което е дяволско дърво растящо от самото дъно на Ада; страдания причинени от ударите на ангелите с железни чукове (ако най-голямата планина на земята беше ударена с чук като техния, щеше да се срине незабавно и да се превърне в отломки или прах). Всичко това е съпътствано от съкрушително отчаяние, което разкъсва надеждата на части. Всички предишни състояния са фатални и смъртоносни, въпреки това измъчваният грешник от хората на Ада – Моля Аллах да бъда спасен – нито умира само от едно от тях, нито от всичките събрани заедно.
„Пред него е Адът и ще бъде поен с гнойна вода, от която отпива и едва я преглъща, и смъртта го настига от всички страни, ала не е мъртъв и му предстои жестоко мъчение.”
(Свещения Коран 14: 16-17)

Мъчението в Ада се увеличава завинаги

Тази кулминация и увеличението на мъчението продължават вечно, без надежда за дори ден почивка, нито час спокойствие или намаление на мъчението.
„И онези, които са в Огъня, ще рекат на пазителите на Ада: “Позовете вашия Господ да ни облекчи поне за ден мъчението!” Ще рекат: “Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясните знаци?” Ще рекат: “Да!” Ще рекат [пазителите]: “Зовете тогава!” Но зовът на неверниците е само напразно.”
(Свещения Коран 40: 49-50)
Аллах Всевишния също казва:
„Престъпниците ще пребивават вечно в мъчението на Ада. То не ще бъде облекчено и ще ги обземе отчаяние.”
(Свещения Коран 43: 74-75)
Опитвайки се да визуализираме такава ситуация и да размислим върху факта, че и ние можем да сме в такова състояние – Аллах да ни пази- само по себе си е велико поучение и огромно отвращение.

Храната на наказваните хора в Ада е мъчение и тяхното питие също е мъчение

Хората на Ада, тези, които ще останат там завинаги – Аллах да ни пази от това – се хранят и пият. Обаче те са измъчвани с храната, която ядат и питието, което поглъщат, колкото мъчението с огъня и дори по-лошо. Въпреки, че те са измъчвани с тази храна и това питие, те толкова много огладняват и ожадняват, че те са принудени отново да погълнат тази храна и питие. Наказаният човек в Ада до такава степен огладнява, че е принуден да яде от дървото Ал-Закуум, което е дърво, израстващо от центъра и началото на Ада, от дълбините му, от самото му дъно, с ужасни, отвратителни и грозни клони и плодове. Какво бихте си помислили за плода на дърво, което расте от огън, поливано е с огън и е напоявано с Хамиим (кипяща вода, лава)? Аллах Всевишния описва дървото Ал-Закуум, казвайки:
„То е дърво, изникващо от дъното на Ада. Плодовете му са като главите на сатаните. А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите. После към това ще им се примесва питие от вряща вода. После тяхното завръщане е към Ада.”
(Свещения Коран 37: 64-68)
Всевишния също заплашва и обещава:
„После, о, вие, заблудените, отричащите, наистина ще ядете от дървото Зокум и ще си пълните от него стомасите, и ще пиете след това от врящата вода. Ще пиете, както пият прежаднелите камили.”
(Свещения Коран 56: 51-55)
Глада и отчаяната нужда за храна карат наказаният човек от хората на Ада да яде от такова проклето, отвратително дърво, което идва от дълбините на Ада и плодовете са му от огън. И така, когато вътрешността на организма му е изгорена от тази зла храна, той желае да потуши изгарящия огън в него и го обхваща чувството на огромна жажда. В този момент е принуден да пие от отвратителна течност, която е в своя връх на горещина. И така той я пие за да утоли жаждата си, но това довежда до още по-голямо изгаряне в него.
„Ще пиете, както пият прежаднелите камили.”
(Свещения Коран 56: 54)
Въпреки че водата е лоша и развалена като мръсна, черна, нечиста и развалена мазнина, която е в най-високата си точка на кипене, наказаният човек я поглъща. Точно както много ожадняла камила, която има болест в стомаха и чувства, че има пламъци в него, така той поглъща вода, но неговата жажда не се утолява.
Когато тези измъчвани хора пият от водата, която няма никаква полза за тях, а всъщност ги наранява до такава степен, че разкъсва вътрешностите им, те побягват от нея връщайки се към самия огън, още по-лошо бягство, без съмнение. Тогава тяхната жажда отново ги принуждава да пият отново от тази отвратителна, вредна вода. Такава е ситуацията – от по-лошо към по-лошо и отново обратно. Аллах Всевишния казва:
„Това е Адът, който престъпниците взимат за лъжа. Те ще обикалят между него и вряща, кипяща вода (хамиман).”
(Свещения Коран 55: 43-44)
Следователно те ще бягат от огъня към хамиим и от хамиим към огъня, връщайки се отново в едно безкрайно и безнадеждно търсене за изход.

Други видове измъчващи питиета

Предходното мъчение не единственото мъчение свързано с храна и питиета, защото има още много видове мъчения използващи изключително болезнени, отвратителни и развалени напитки и храни. Аллах Всевишния казва:
„Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане - Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той! Така е! И нека вкусят това - вряща вода и гной!”
(Свещения Коран 38: 55-57)
Ал-Хамиим е вряща вода, а Ал-Гхассак е развалена и отвратително гадна течност, капка от която ако падне върху море на земята ще направи живота на Земята невъзможен. Нашият Пророк Мухаммед (с.а.с.) е казал: „...ако само една капка от Закуум падне (на Земята) ще унищожи живота на хората, а какво остава за онзи, за който тя е единствената храна.” (Предаден от Ахмед) Другите комбинации от храна и напитки са само различни варианти от същия вид, и всички те – Аллах да ни пази от тях- са неопровержима истина.

Психичните мъчения са дори по-сурови от физичните

Мъчението на хората от Ада не е само физично. Те ще бъдат наказвани физически с огън, който всъщност изпича техните кожи и после тези кожи веднага се заместват (с нови). Огънят ще изгаря техните гърди стигайки до самото сърце. Аллах Всевишния казва:
„Разпаленият Огън на Аллах, който прониква до сърцата.”
(Свещения Коран 104: 6-7)
Което означава, че пламъците стигат дълбоко чак до сърцето, и неговите (на Ада) горящи камъни са положени върху зърната на гърдите му и така те изгарят всичко по техния път до като не излязат от другата страна на гърба, и те са положени на гърба докато не излязат от пред на гърдите. Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Предайте добрите новини за скъперниците, че те ще бъдат наказани с нагорещени от огъня на Ада плоскости (клейма), които ще бъдат положени на зърното на гърдата на един от тях докато го изгори и не стигне до плешката на гърба му, и ще бъде положена обратно на плешката на гърба му докато не го изгори и не стигне обратно до зърното на гърдата му, а той ще се гърчи в агония.” (Предаден от Муслим)
Друг вид физично мъчение, освен пиенето на Хамиим и яденето на Закуум, е ухапването от змии големи колкото муле, които излизат от пещерите в Ада и чиято отрова изгаря измъчваното тяло като огън или по-лошо. Но въпреки това тези болезнени мъчения не са единственият вид мъчения за хората на Ада, защото тяхното психическо мъчение е голямо колкото физичното, дори повече. Такива психични мъчения са:

А. Безкрайните упреци на ангелите.

Вечното упрекване от пазителите на Ада, както е описано в следната ая:
„И на тълпи ще бъдат подкарани към Ада неверниците. Когато стигнат там, вратите му ще се разтворят. И неговите пазители ще им кажат: “Нима не дойдоха при вас пратеници измежду ви, за да ви четат знаменията на вашия Господ и да ви предупредят за вашата среща в този Ден? Ще кажат: „Да!” Ала словото за мъчението ще се изпълни спрямо неверниците.”
(Свещения Коран 39: 71)

Б. Нехайството и пренебрежението на ангелите към грешниците

Пренебрежението на ангелите на Ада към измъчваните хора, техните викове, плач и молби, и тяхното нехайство към ситуацията на тези измъчвани хора е мъчение само по себе си. Всъщност колкото повече тези наказвани хора викат за помощ, толкова повече ангелите увеличават техните мъчения. Аллах Всевишния казва в Свещения Коран:
„...И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата....”
(Свещения Коран 18: 29)
В друга Сура Аллах Всевишния казва:
„И онези, които са в Огъня, ще рекат на пазителите на Ада: “Позовете вашия Господ да ни облекчи поне за ден мъчението!” Ще рекат: “Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясните знаци?” Ще рекат: “Да!” Ще рекат [пазителите]: “Зовете тогава!” Но зовът на неверниците е само напразно.”
(Свещения Коран 40: 49-50)
Когато хората на Ада са в тяхната крайна степен на печал, безнадеждност и нещастие, те молят „Малик”, който е пазача на Ада и е най-безпощадният и суров от всички ангели, които измъчват, казвайки: „...“О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!...”” (Свещения Коран 43: 77). Малик им отговаря след 1000 години, които са равни на един ден живот след смъртта, казвайки: „... “Тук ще останете!” Донесохме ви истината, ала повечето от вас мразят истината.” (Свещения Коран 43: 77-78)
Когато хората на Ада са в най-голямото си отчаяние и чувство на безизходност, те започват да се мразят, оплаквайки се:
„И ще кажат: “Ако се бяхме вслушали или размислили, нямаше да сме сред обитателите на Пламъците.””
(Свещения Коран 67: 10),
с което всъщност признават вината си. Те признават, че не са имали уши, които да чуят зова – правият (верният) зов – в живота, нито са имали мозъци, които да схванат правият зов, който им е бил донесен чрез пратениците . Впоследствие, в момента, в който осъзнават истинската причина за тяхната загуба и заблуда в живота, те започват да се упрекват и съжаляват, но е прекалено късно за съжаление.
Те са завладени от скръб и омраза към себе си. Още повече, те са информирани с новината, която им причинява още по-голяма печал и още по-голямо съжаление от предишните страдания, които са минали. Те са информирани, че гнева на Аллах към тях е много по-голям отколкото гнева им към самите себе си. Аллах Всевишния казва:
„На неверниците ще се прогласи: “Гневът на Аллах към вас е по-голям от вашия гняв към самите вас, защото бяхте позовани към вярата, а вие я отхвърлихте.””
(Свещения Коран 40: 10),
Причината за тяхната ненавист към самите себе си е, че вярата е била там, в техните ръце, за да я приемат, но сега е твърде далече и никога няма да бъде приета от тях:
„И ще рекат: “Повярвахме!” Но как ще се доберат [до вярата] от толкова далечно място?”
(Свещения Коран 34: 52),
Грешниците са били помолени в земния живот, да приемат пълната вяра в техните сърца- да повярват в единственото господство на Аллах (т.е. че няма друг бог освен Аллах- б.пр.), една устна декларация и едно добро и без усилие дело, което повярвалият ще хареса и ще вкуси неговите плодове през земния си живот, още преди смъртта си. Един човек, който пази сиям (говее, пости) например, е доволен в живота си, чрез сияма; един молещ се човек е доволен с молитвата си и един даващ милостиня човек е изпълнен в сърцето си с добрина и награда, която е много по-добра за него, отколкото ако задържа милостинята си. Един човек, който извършва поклонение (Хадж или Умра) намира доволство в трудностите заради Аллах Всемогъщия. Този, който непрекъснато споменава Аллах Всемогъщия, казва: „В името на Аллах ние се радваме на щастие, ако царете и техните синове знаеха за това, те щяха да се бият с мечове с нас за него.”
Също човека, който се задоволява с позволена храна, питие и интимен живот, чувства такова щастие и доволство, което е непознато за един човек, който яде и пие непозволено или извършва прелюбодеяние. Аллах Всемогъщия казва:
„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.””
(Свещения Коран 20: 124)





В. Едно Унизително мъчение

Да бъдеш бит с огромни прътове, да страдаш от такова унизително мъчение и в същото време да бъдеш упрекван опозорително от ангелите, като техните казвания докато ги измъчват:
„“Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.””
(Свещения Коран 44: 49),
и
„Това е, в което се съмнявахте.”
(Свещения Коран 44: 50),
и
„Магия ли е това, или не съзирате?”
(Свещения Коран 52: 15)

Г. Едно позорно мъчение

Природата на самото мъчение е унизителна и опозорителна, като това да бъдеш издърпан в Ада и да гледаш надолу,
„в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!””
(Свещения Коран 54: 48)
Също да бъдеш хванат за перчема и краката и да бъдеш хвърлен в Ада.
„Престъпниците ще бъдат разпознати по техния белег. И ще бъдат хванати за перчема и за краката.”
(Свещения Коран 55: 41)
Или да бъдеш тласнат и бутнат в мъчение. Аллах Всемогъщия казва:
„В Деня, когато ще бъдат подкарани към огъня на Ада: “Това е Огънят, който взимахте за лъжа.”
(Свещения Коран 52: 13-14)
Аллах Всевишния е назовал мъчението след смъртта „унизително”, защото всеки, който го заслужава ще бъде изключително унизен. Аллах казва:
„А сред хората някой купува слова за забавление, за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да го взимат на присмех. За тези има унизително мъчение.”
(Свещения Коран 31: 6)

Д. Омразата и гнева на Аллах

Най-голямото и унизително мъчение, което получават хората на Ада е гнева на Аллах върху тях, Неговото нехайство към тях, отказването на Неговата Милост и омразата Му към тях. Аллах Всевишния казва:
„Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на съживяването, и не ще ги пречисти, и ще има за тях болезнено мъчение.”
(Свещения Коран 3: 77)



Е. Греховете са изложени и разкрити публично

Съществува също разкриване на грешките и греховете пред всеки, пред всички хора, от създаването на Адам (а.с.) до Съдния Ден. Аллах Всемогъщия казва в Свещения Коран:
„в Деня, когато ще бъдат изявени тайните и не ще има той нито сила, нито избавител.”
(Свещения Коран 86: 9-10)
И така тези тайни са унищожени и всеки грях е разкрит.
Аллах Всевишния също казва, след като описва смъртта на хората на Нух (а.с.), ‘Аад, Самууд, хората на Лут (а.с.) и хората на Шуайб (а.с.):
„Наистина в това има знамение за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, за който хората ще бъдат насъбрани. Това е знаменателният Ден.”
(Свещения Коран 11: 103)
Следователно всеки, който Аллах Всевишния накаже в този ден, Той открива неговите тайни пред всички и го укорява пред всеки. С други думи Той жестоко го унижава и скандално го опозорява. Аллах Всевишния казва, описвайки молитвата на вярващите в този обещан истински ден:
„Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.”
(Свещения Коран 3: 192)
Ибрахим (а.с.) молейки се казва:
„И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени, в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.””
(Свещения Коран 26: 87-89)
Пратеника Мухаммед (с.а.с.) е казал: „За всеки човек, който изменя има флаг на седалището си в Съдния Ден, голям колкото е неговата измяна. Няма по-голяма измяна от водач на хора.” (Предаден от Муслим)

Най-голямото мъчение в Ада е да се остане там завинаги

Хората на Ада са от два вида. Има такива, които ще останат там завинаги, защото няма повече смърт. Тези хора ще имат несекващо мъчение в Ада, от което те никога няма да избягат. Тези хора са класифицирани различно; най-високия е затворен в дупка на самото дъно на Ада и ако тази дупка се отвори самия Ад ще моли Аллах да бъде спасен от горещината ѝ. Най-ниския клас и с най-слабо мъчение е този, който ще има два тлеещи въглена под краката си, от които мозъкът му ще кипи. Въпреки че това ще е най-слабото наказание на грешник в Ада, той ще мисли и чувства, че е най-измъчваният.
Представата за вечен живот в Ада е всъщност извън всякакви представи и е спиращ сърцето факт. Само представяйки си, че човек е в затвора, дори такъв като в земния живот, където е осъден доживотно, без изход, дори чрез смърт или каквото и да е друго, да остане там вечно – това е достатъчно да убие човек със скръб, мъка и печал. Тогава какво остава за затвор със стени, врати, храна и питие всичките от огън! А какво остава за този затвор, който е кладенец, където измъчваният грешник е хвърлен и пада с главата надолу за седемдесет години преди да стигне дъното му. Още повече, какво да се каже за огъня, с който ние сме запознати в земния ни живот и който е само една седемдесета от Адския огън.
Да си представиш истински вечен живот в такова мъчение е нещо, за което човешката възможност е ограничена. Пратеника Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Чудя се как може един човек, който иска да избегне Ада, да спи (спокойно-б.пр.)!”. Защото всеки, който знае за този Ад, вярва в него, осъзнава, че той съществува в момента и ако умре всеки момент, може да влезе в него, то той не би могъл да спи спокойно, тъй като Ада е в очакване. Въпреки това какво нехайство е навика да се отлага покаянието и да се отдава човек на страстите, които заобикалят Ада!

Кои са грешните вярващи?

Вярващият, който умре приел истинската религия и вяра и който е извършил в живота си грях окачествен не като богохулство или идолопоклонничество, двете, от които го изхвърлят от истинската вяра, тогава, той се класифицира в две групи: или се е покаял докато е бил жив, или е умрял без покаяние. Следователно, ако той вече се е покаял докато е бил жив с истинско и искрено покаяние, което Аллах е приел, тогава той е изчистен от всичките си грехове и се връща чист както в деня, в който е бил роден. Той няма да бъде питан за този грях след смъртта си. Но ако не се е покаял преди да умре, тогава неговата съдба е както следва:

А. Изцяло опрощение

Аллах Всевишния може милостиво и благо да извини греха му, както казва Ибн Омар (Абдуллах Ибн Омар – сина на Омар Ибн Ал-Кхатаб- Аллах да е доволен и от двамата) в хадис за тайният разговор между Аллах и неговият раб. „Аллах Всевишния взима вярващия по-близо и го подслонява така че той е покрит . Тогава Той казва: „Помниш ли този грях, помниш ли онзи грях?” И той (рабът) казва: „Да, Господи мой.” Докато не му напомни за всички грехове и рабът е убеден, че е от губещите. Той (Аллах) казва: „Аз ги пазех в тайна в (земния) живот и ти ги прощавам днес.” Тогава му е дадена книгата с добрите дела. За невярващите и лицемерите, свидетели ще кажат: „Тези са които не вярваха в техния Господ. Проклятието на Аллах да е върху грешниците.” (Предаден от Ал-Букхари). Тази сцена е в Съдния Ден.

Б. Опрощение заради добрите дела, които надминават лошите дела

Вторият тип хора са тези, които са извършили много добри дела, които всъщност надминават техните грехове. Аллах Всевишния извинява и прощава техните грехове, заради добрите им дела. Аллах казва:
„Мярката през този Ден ще е правдата. Чиито везни натежат - тези са сполучилите.”
(Свещения Коран 7: 8)
Аллах Всевишния също казва:
„Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна.”
(Свещения Коран 101: 6-9)

В. Наказание, за което Аллах Всевишния само знае

Или Аллах Всевишния решава да го накаже. Това наказание може да се изпълни или в гроба, или на мястото на събиране в Съдния Ден, или в Адския огън. След това той е вдигнат с милостта на Аллах в Рая, тъй като е умрял вярвайки в Аллах като Един Единствен Господ (т.е. умрял е като вярващ). Той не е умрял като атеист, качество, което изхвърля човека от Исляма.
Тези непокорни вярващи са които умират преди да се покаят, тяхното покаяние не е прието, умират докато са се отдали на тези грехове – Моля Аллах да ни пази от Неговия гняв- като хора, които умират докато извършват прелюбодеяние, кражба, бягат от врага, работят с лихва или са отдадени на какъвто и да е друг по-малък грях. Следователно Аллах Всевишния решава да ги накаже за техните грехове в гроба, или на някое място в Съдния Ден, който е равен на 50 000 години от този живот. Или Всевишния решава да ги накаже в Ада след това.

Греха и наказанието са неизбежна реалност, докато покаянието и опрощението са предполагаеми споразумения

Открих, че греха, без значение дали е разпознат от човека или не, смятан от него за грях или не, запомнен или забравен – той е неизбежен. С други думи всеки грях, който се появява в живота е регистриран и написан, освен ако Аллах Всевишния не го отмени заради покаянието на човека. Също открих, че наказанието, което Аллах Всевишния е отредил за грях, е сигурно и неизбежно, освен ако Аллах не прости на този грешник. Следователно, тъй като греховете, които аз съм извършил са непреговорими, тогава те без съмнение са написани. Заплахите за извършване на грехове са също абсолютна истина, защото Аллах Всевишния не казва освен истината и не заплашва освен с истината, освен ако рабът искрено се покая, тогава Аллах Всевишния му прощава.
Но приемането на покаянието остава съмнително нещо. Затова, как аз бих знал, или който и да е друг, дали моето извинение е прието от Аллах, дали ме е избавил от грешките ми и е простил греховете ми? Аз се доверявам на Аллах, но не се доверявам на себе си. Дали съм покрил всичките изисквания на покаянието? Наистина ли съм спрял да извършвам грехове с истинското намерение повече да не се връщам към тях? Съжалил ли съм за извършването на всеки грях, истинско съжаление с пълно разбиране за наказанието, което ме очаква, ако Аллах не е приел моето покаяние? Възнамерил ли съм да не се връщам повече към тези грехове докато съм жив? Върнал ли съм правата на хората? Помолил ли съм ги за тяхната прошка, затова, че съм им отнел права, които не мога да им ги върна? Как бих знал, с всичките грехове, които съм извършил срещу Аллах и други планини от грехове срещу хора, за които само Аллах знае?
Мога само да кажа: «О, Аллах мой, Ти си моят Господ. Няма друг бог освен Теб. Създаде ме и аз съм Твой раб. И аз съм си на обета и на обещанието ми към Теб толкова колкото мога. Търся Твоята помощ от злото, което съм направил и признавам Твоя благодат над мен, и признавам греха си. Затова ми прости греховете, защото не прощава никой друг освен Теб.» Амиин
(Аллахумма, Анта Рабби, ля иляха илля Анта, халякта-ни уа ана ’абду-кя, уа ана ’аля ’ахди-кя уа уа’ди-кя ма-стата’ту. А’узу би-кя мин шарри ма сана’ту, абу’у ля-кя би-ни’мати-кя ’аляййя, уа абу’у би-дзанби, фа-гфир ли, фа-инна-ху ля йагфиру-дз-дзунуба илля Ант!)

Прорка Мухаммед (с.а.с.) е казал: «Най-добрият начин да поискаш прошка от Аллах е да изречеш тези думи (гореспоменатата дуа-б.пр.) и този, който ги повтаря тези думи през деня, убеден (в това, което говори), ако умре в същия ден до настъпването на вечерта, ще се окаже сред обитателите на Рая, и този, който повтаря (тези думи) през нощта, убеден (в това, което говори), ако умре в същата нощ до настъпването на утрото, ще се окаже сред обитателите на Рая.»

Пътя на вярващите към Рая е дълъг, затова те трябва да се подготвят за него

Гледах към пътя на вярващите към Рая и открих, че грешници като мен имат още много да извървят, един път, който е заобиколен с опасности, големи победи (пустини) и множество пречки. Има някои грешни вярващи, които биват отрязани малко преди Рая, остават в Ада, колкото Аллах Всевишния пожелае, не влизат в Рая преди да бъдат изгорени, и тогава техните кожи са сменени с нови. За атеистите пътят към Ада е много къс, започвайки с гроба. Описвайки хората на Нух (а.с.), Аллах Всевишния казва:
„Заради своите грехове те бяха издавени и въведени в Огъня, и не намериха за себе си други помощници вместо Аллах.”
(Свещения Коран 71: 25)
„فَأُدْخِلُوا نَارًا”(фа’дкхилу нааран) – „въведени в Огъня” – тук Аллах използва „فاء” (фа’) преди глагола „دْخِلُوا” (дкхилу), което означава мигновен отговор или резултат. Всевишния също казва, описвайки хората на Фараона:
„В огъня ще бъдат слагани (излагани) и сутрин, и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът: “Въведете хората на Фараона в най-суровото мъчение!””
(Свещения Коран 40: 46)
След това е съживяването, деня на събиране и накрая Ада. Обаче пътя на вярващите към Рая е дълъг, и не им е позволен Рая, докато хората на Ада не бъдат хвърлени в Ада.
Затова нека започнем това пътуване на вяра от неговите начални стъпки.

Смъртта е неизбежна

Периода от този момент до смъртта може да бъде минута, а може да е години. Още повече, времетраенето на живота на последователите на Мухаммед (с.а.с.) е около 60 до 90 години и много малко прехвърлят това времетраене.
Днес, аз, писателят на тези редове, съм прехвърлил 60 лунарни години, следователно аз съм пристигнал в края на живота си и живея екстра време дадено ми от Аллах Всевишния. От сегашния момент до времето на напускане на този свят, никой не знае какъв ще бъде крайния момент. Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Един човек се труди като хората на Рая докато стигне една стъпка между него и влизането му в Рая, тогава неговата съдба взима предимство и той започва да се труди като хората от Ада и попада в него. И друг човек работи като един от хората на Ада, докато не остане между него и влизането му в Ада само една стъпка, тогава неговата съдба взима предимство и той започва да работи като хората от Рая и влиза в него.” Той (с.а.с.) също е казал: „Един човек изглежда, като че ли работи като един от хората на Рая, докато той е един от хората на Ада, и един човек изглежда като че ли работи като един от хората на Ада, докато той е един от хората на Рая.” (Всеодобрени хадиси)

Господи мой, Аллах мой, Моля се на теб, възхвалявайки всичките Ти атрибути и възвишени качества, имена и описания. Моля Те да ми помогнеш да се държа на вярата си в Теб докато Те срещна, да направиш последните дни от живота ми най-добрите дни, и да направиш най-добрите ми дела- последните ми дела. Аллах мой, Моля Те за Твоята милост да направиш моя край и края на моите братя – щастлив край, и завържи сърцата ни върху вярата в Теб, и не им позволявай да се заблудят, след като си ни показал правият път!
Амиин

Един вярващ винаги ще се страхува от промените, които преминават през сърцето му. В края на краищата защо се нарича сърце (промяна), освен заради неговите промени? Пророка Мухаммед (с.а.с.), чието убеждение и вяра са били стабилни като непоклатима планина, който е едно от най-добрите създания на Аллах, имал навика да казва: „О, Ти Който си променящия сърцата, завържи сърцето ми на Твоята религия.” (Предаден от Ибн Маджа) Абдуллах Ибн Маса’ууд предава също, че Пророка Мухаммед (с.а.с.) имал следната най-честа клетва: „Не, Кълна се в Променящия сърцата.” (Предаден от Ал-Букхари)
Следователно как може други или аз да предположим края? Ние живеем във време, за което Пророка (с.а.с.) е предупредил: „Завладян с добри дела, изпитания тъмни като нощта. Един човек е вярващ през нощта и на сутринта става неверник. Един вярващ на сутринта, става неверник през нощта. Един човек продава религията си за оскъдна земна печалба.” (Предаден от Ахмед, Муслим и Ат-Тирмизи).

„“Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия.
Амиин
(Свещения Коран 3: 8)

Страда ли вярващия агонията и болките на смъртта?

Смъртта е ужасен момент, от който всеки се страхува и мрази, и вярващ и невярващ. Няма бягство от нея, защото тя е задължителна за всеки, заедно с откъсването на душата и болките. Всеки ще я изпита и вярващ и невярващ. Аллах Всевишния казва:
„Всяка душа ще вкуси смъртта...” и „Всяка душа ще вкуси смъртта.”
(Свещения Коран 3: 185 и 21: 35)
Всевишния също казва:
„И ти ще умреш [о, Мухаммед], и те ще умрат.”
(Свещения Коран 39: 30)
За един вярващ смъртните болки са малки, но за невярващия те са първото мъчение.
В сборника с достоверни (Сахих) хадиси на Имам Ал-Букхари се предава, че Айша (р.а.) често говорила: „Към броя на благодатите, които Аллах ми оказа е (това, че) Пратеника на Аллах (с.а.с.) умря в моя дом и в моя ден, лежейки в скута ми, и че по волята на Аллах моята слюнка се смеси с неговата, когато той умираше. (Работата е там, че когато) към мен дойде Абдуррахман (брата на Айша), държайки в ръка мисуак (специална пръчица, с която се чистят зъбите) аз придържах Пратеника на Аллах (с.а.с.). Виждайки, че (Пророка (с.а.с.)) гледа (към мисуака), разбрах, че той я иска и го попитах: „Да ти я дам ли?” – и той поклати глава (в знак на съгласие). Тогава аз я взех, но се оказа, че ще му е трудно (да я използва) и го попитах „Да ти я размекна ли?” – и той отново поклати глава. Тогава аз я посдъвках и Пророка (с.а.с.) започна да я носи по зъбите си. Пред него се намираше съд (или чаша) с вода, където той пускаше ръцете си и си обмиваше лицето говорейки: „Няма друг бог освен Аллах, наистина смъртта (се предшества) от агония! /Ля иляха илля-Ллах, инна ли-ль-маути сакарат!/ ” - а след това той вдигна ръка и продължи да произнася думите: „О Аллах,( позволи ми да се окажа) във (Твоето) Висше общество! /Аллахумма, фир-р-рафики-ль-а‘ля!/ ”, докато не умря и ръката му не падна. ”

Момента на смъртта е момента на разбиране на крайния резултат


Момента на смъртта за всеки раб на Аллах Всевишния, е низпославане на крайния резултат; вярващият е посрещнат добре с добрата новина за Рая, а невярващия е посрещнат с добрата новина за Ада. Аллах Всевишния казва:
„При онези, които казват: “Аллах е нашият Господ!” и следват правия път, ангелите ще слязат: “Не се страхувайте и не скърбете! И се радвайте на Рая, който ви е обещан! Ние сме вашите покровители и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате - прием от опрощаващ, милосърден.””
(Свещения Коран 41: 30-32)
Но невярващия получава шамари и удари при смъртта. Аллах Всевишния казва:
„А как ще бъде, когато ангелите ги приберат, удряйки ги по лицето и гърба?”
(Свещения Коран 47: 27)
Невярващия също е информиран за „добрата новина” за Ада и жестоко упрекван в момента на смъртта си. Аллах Всевишния казва:
„на които - угнетили себе си - ангелите прибират душите.” Тогава ще се смирят: “Не сме вършили зло.” Да, Аллах знае какво сте вършили. Влезте през вратите на Ада, там ще пребивавате вечно! Колко лошо е обиталището на надменните!”
(Свещения Коран 16: 28-29)

Последните моменти от живота на вярващия и невярващия

Един от сподвижниците на Пратеника на Аллах (с.а.с.) Ал-Бар Ибн Адзиб е разказал:
„Веднъж ние се отправихме заедно с Пророка да погребем един от мюсюлманите в Медина. Дойдохме при гроба, когато още го копаеха. Пратеника на Аллах седна с лице към Мекка и ние седнахме в кръг около него, боейки се дори да не се раздвижим. Той държеше в ръката си клонка и ровеше с нея земята. След това той погледна към небето, после към земята. Три пъти той повдигна поглед и го сне, а после каза:
-Търсете защитата на Аллах от мъчението в гроба!- той повтори това два или три пъти, след което продължи – Когато правоверният раб се разделя със земния живот и се намира на прага на бъдещия живот, към него се спускат от небето ангели със светли, като слънце, лица. Те носят със себе си саван и благовония от Рая и сядат недалече от него. След това към него идва ангела на смъртта, сяда до главата му и му говори: „О блага душа! (В друга версия на този хадис се казва: „О умиротворена душа!”) Излез да срещнеш прошката и благосклонността на Аллах.
Душата на вярващия напуска тялото, така както капка се стича от чучур на съд, и тогава всички ангели, намиращи се между небесата и земята и на небесата я благославят. Пред нея се отварят всичките врати на небесата и всички пазители на небесните врати молят Аллах тази душа да влезе в небесата чрез тях. Ангела на смъртта прибира душата и не минавайки и мигване с око, другите ангели я приемат и я обмиват с благовония. За това е казал Всевишния:
„Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [ангели-] пазители. А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.”
(Свещения Коран 6: 61)
След това душата започва да благоухае с най-прекрасния мирис на мускус, който може да се намери на земята. След това ангелите възнасят душата в Рая. Когато минават покрай тамошните ангели, те питат:
-Коя е тази прекрасна душа?
Отговарят им:
- Този, сина на този.
Те назовават вярващия с най-красивите имена, които са го зовали през живота му. Накрая те стигат до първото небе и молят да им се отвори вратата и вратата им се отваря. Ангелите на всяко небе съпровождат душата до следващото небе, докато не стигне до седмото небе. Тогава Великия и Могъществен Аллах казва:
- Впишете Моя раб в Рая ‘иллиййун“
След това Пророка (с.а.с.) прочете аята от Корана:
„Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун? Книга ясно записана. Свидетелстват за нея приближените.”
(Свещения Коран 83: 19-21)
-и продължи – „Тогава ангелите го вписват в 'иллиййун и им се повелява:
- Върнете го на Земята, защото Съм им обещал, че от нея Съм ги създал, в нея ще ги върна и от нея ще ги извадя още един път.
Ангелите връщат душата на вярващия на земята, така че тя се връща в тялото и слуша стъпките на отдалечаващите се от нея хора. След това към вярващия идват два ангела, които грубо го пробуждат. Те сядат и го питат:
- Кой е твоя Господ?
Той отговаря:
- Моя Господ е Аллах.
- Каква е твоята религия?
- Моята религия е Исляма.
- Що за човек е бил пратен към вас?
- Това е бил Пратеника на Аллах (Мухаммед) (с.а.с.).
- Как ти постъпи?
- Аз четох Книгата на Аллах, повярвах в нея и бях верен на това.
Те го пробуждат и го питат: кой е твоя Господ? Каква е твоята религия? Кой е твоя Пророк? Това е последното изпитание, което постига правоверния. За него Великия и Могъществен Аллах казва:
„Аллах укрепва вярващите с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния...”
(Свещения Коран 14: 27)
Благодарение на това вярващия отговаря, че неговия Господ е Аллах, неговата религия – Ислям и неговият Пророк – Мухаммед (с.а.с.).
Тогава глас от Небесата оповестява:
- Правдив е Моя раб. Разпрострете за него райските красоти, облечете го в райски дрехи, отворете за него врата от Рая.
На него му донасят милости и благоухания, и неговият гроб се разширява до широта, която може само да обхване неговия поглед.
Пред него застава мъж с прекрасен лик, с възхитителни дрехи, благоухаещ на приятен мирис и говори:
- Ще ти съобщя нещо, което ще те направи щастлив. Възрадвай се на благосклонността на Аллах и райски градини с вечни прелести. Този ден ти беше обещан.
Вярващия пита:
- Кой си ти, Аллах да те облагодетелства? Твоят лик носи добро, кой си ти?
- Аз съм твоите благодеяния. Кълна се в Аллах, винаги те виждах как ти бързаш да се покориш на Аллах и да избегнеш непокорството към Него. И ето, Аллах ти даде добро.
След това за вярващия се отваря врата от Рая и врата от Ада и му говорят:
- Той (Ада) щеше да бъде твоята обител ако не се беше покорил на Аллах, но Аллах ти го замени с ето това (Рая).
Когато той види какво има в Рая ще каже:
- Господи, ускори настъпването на Часа, за да мога да се върна при семейството си и отново да намеря своето богатство.
Тогава ще му кажат:
- Бъди спокоен.
Когато невярващия раб (в друга версия на този хадис се казва „грешник”) се разделя със земния живот и се намира на прага на бъдещия живот, към него се спускат от небето ангели с груби, черни лица. Те носят със себе си зебло от Ада и сядат недалече от него. След това към него идва ангела на смъртта и сяда до главата му и говори:
- О скверна душа! Излез на среща с гнева и негодуванието на Аллах.
В този миг душата на невярващия се плъзва по тялото и ангела на смъртта я изважда, разкъсвайки при това (кръвоносни и други) съдове и нервите, подобно на шиш с много зъбци, който преминава през мокра вълна.
Всичките ангели намиращи се между Небесата и земята го проклинат. За него се затварят небесните врати и всичките пазители на небесните врати молят Аллах тази душа да не минава покрай тях. Ангела на смъртта я прибира и не минава дори и мигване на око, когато ангелите я обличат в зеблото.
Душата на невярващия започва да издава най-отвратителното зловоние, което може да се срещне на земята. След това ангелите го отнасят в небето. Когато минават покрай тамошните ангели, те питат:
- Коя е тази скверна душа?
Отговарят им:
- Този, сина на този.
Те наричат невярващия с най-позорните имена, с които са го зовали в земния живот. Накрая те стигат до първото небе и молят да им се отвори вратата, но не им се отваря.“
След това Пратеника на Аллах (с.а.с.) прочете аят от Корана:
„На онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и се големеят пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Рая, додето камила не мине през иглено ухо. Така въздаваме на престъпниците.”
(Свещения Коран 7: 40)
- И продължи – „Тогава Великия и Могъществен Аллах казва:
- Върнете Моя раб на земята, защото съм им обещал, че от нея Съм ги създал, в нея ще ги върна и от нея ще ги извадя още един път.
Ангелите хвърлят душата на невярващия, така че тя попада в тялото му.“
Тук Пророка (с.а.с.) прочете аят от Корана:
„...А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.”
(Свещения Коран 22: 31)
- и каза – „Неговата душа се връща в тялото му и слуша стъпките на отдалечаващите се от нея хора.
След това към невярващия идват два ангела, които грубо го пробуждат. Сядат и го питат:
- Кой е твоя Господ?
Той промърморва:
- М-ммм... Не знам...
- Каква е твоята религия?
- М-ммм... Не знам...
- Какво знаеш за човека, който беше изпратен към вас?
Но невярващия не може да назове име и тогава ангелите възклицават:
- Това е Мухаммед!
Той продължава да мърмори:
- М-ммм... Не знам. Само слушах за него, че хората говорят така.
- Ти не си знаел и не си го последвал.
Тогава глас от Небесата се провиква:
- Той лъже! Разпрострете за него огнено ложе и отворете за него врата от Ада.
Към него достига адската жар и огнен вятър и гроба му така се стеснява, че ребрата му се събират едни в други.
В този момент пред него застава мъж с отвратителен лик, в противни дрехи, от които излиза мирис на гнило и говори:
- Ще ти съобщя нещо, което ще те огорчи. Този ден ти беше обещан.
Неверника ще го попита:
- Да обърне срещу теб Аллах злото, кой си ти? Кой си ти? О, зло носи твоя лик.
- Аз съм твоите скверни деяния. Кълна се в Аллах, винаги виждах, как ти не бързаш да се покориш на Аллах, а бързаш да не Му се подчиниш. И ето, Аллах ти въздаде зло.
След това при него изпращат сляп, глух и ням палач, държащ в ръцете си тежък чук. Ако се удари с него планина, тя ще стане на прах. Но той бие с него неверника, и той се превръща в прах, и Аллах отново го връща такъв какъвто е бил преди. Той го удря още един път и той издава вик, който чуват всички твари, освен хората и джиновете. След това за неверника се открива врата от Ада, разстила му се огнено ложе, а той възклицава:
- Господи, не позволявай Часа да настъпи! ”

Някои грешници от вярващите са измъчвани в гроба заради малки или големи грехове

Грешни вярващи могат да бъдат наказани в техните гробове за малки или големи грехове, някои са наказани за Намима, някои за това, че не са се пазили от тяхната урина, а някои за дългове, които не са върнали. В Сборника с хадиси на Имам Ахмед, се споменава от Джабир Бин Абдуллах Ал-Ансари, че е казал: „Един човек умря, ние го изкъпахме, сложихме го в Каффан (бял плат, с който се увива тялото на починалия) и го занесохме при Пратеника на Аллах (с.а.с.) за да извърши молитва над него. Ние го попитахме: „Ще се помолиш ли над него?” Той (с.а.с.) стъпи напред, след което попита: „Имал ли е дългове?” Ние казахме: „Два динара.” И той (с.а.с.) напусна. Тогава Абу Катада обеща да му плати дълга и ние се върнахме при Пратеника (с.а.с.). Абу Катада каза: „Аз ще платя двата динара.” Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза: „Ще получи ли правото си този, който е дал парите (на заем) и умрелия ще бъде ли освободен от задължението си?” Абу Катада каза: „Да.” И той (с.а.с.) извърши молитва над него. Ден по-късно Пророка (с.а.с.) попита: „Какво стана с двата динара?” Абу Катада каза: „Той умря едва вчера.” На следващия ден той отиде при Пратеника (с.а.с.) и каза: „Платих (двата динара).” Пратеника (с.а.с.) отговори: „Сега неговата кожа се охлажда.”” (Предаден от Ахмед) Изказването на Пророка (с.а.с.) „Сега неговата кожа се охлажда.” показва, че той (умрелия) е бил измъчван в гроба си докато дълга му не е бил изплатен.
Друг случай е с един човек, който умрял като шахид, но тъй като заграбил една кърпа, която не струвала повече от четири дирхама, той бил измъчван незабавно след смъртта си. В Сахих Ал-Букхари (Сборника от достоверни хадиси на Ал-Букхари) Абу Хурейра (р.а.) е разказал: „В деня на Кхайбар ние напуснахме заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) не спечелвайки нито злато, нито сребро, освен пари, дрехи и стоки. Един мъж от хората на Ал-Дибайб, който се наричаше Рафаи’а Бин Заид, подари на Пратеника на Аллах едно момче на име „Мода’ам”.
След това Пророка на Аллах (с.а.с,) се отправи към долината Ал-Ку’ура. Когато той (с.а.с.) стигна долината и „Мода’ам” вдигна принадлежностите му, една случайна стрела го уби. Хората казаха: „Блазе му. Той е в Рая.” Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза: „Не! Кълна се в Онзи, в Който е моя живот. Кърпата, която той взе в деня на Кхайбар от придобивките от войната, които не бяха още разпределени, го гори (сега)!” Когато хората чуха това, един мъж донесе една или две връзки за обувки на Пратеника на Аллах (с.а.с.). Той (с.а.с.) каза: „Една връзка от огън или две връзки от огън.””
Следователно, размисли, мой братко Мюсюлманин. Вземането на една връзка от придобивките от война, без съмнение принадлежи към малките грехове, защото една връзка е нищо, спокойно ще бъде дадена и който я изгуби няма да пита за нея, въпреки това, тъй като това е кражба, тя не е простима. Предния хадис е най-добрия пример и показател за възможността вярващия да бъде наказан в гроба си за малки грехове.

Безнаказан гроб

Един гроб, дори без мъчение в него, е ужасяващ дом. Той е изпълнен със самота, тъмнина и теснота. Пратеника Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Тези гробове са заградени над хората в тях с тъмнина и Аллах ги изпълва със светлина чрез моята молитва за тях.” (Предаден от Ахмед и Муслим)
Аз Те моля О Всевишни, да благословиш и спасиш Твоя раб и Пророк Мухаммед. Аз Те моля да спасиш мен, заедно с моите братя, вярващите от мъчението в гроба. Моля Те да изпълниш гробовете ни със светлина и да ни спасиш от богохулство след като вече си ни показал правия път и си ни въвел в Исляма.
Амиин
Всеки вярващ ще бъде посрещнат с прегръдка и притискане. Мухаммед (с.а.с.) е казал, описвайки Саад Ибн Муадз (р.а.): „Това е този, заради който трона се потресе и вратите на небесата се отвориха, за който свидетелстваха 70 000 ангели, той беше прегърнат (от самия гроб) и след това освободен.” (Предаден от Ан-Нисаи и удостоверен от Шейх Албани) следователно ако това е случая със Саад Ибн Муадз, човека с толкова висок авторитет и признание, водещ във вярата, чиито подвизи са неизброими и при чиято смърт трона на Аллах се е разклатил, тогава какво остава за всеки друг един?
Вярващия, невярващия и лицемера, всички са третирани в гробовете според техните дела. Още повече, живота в барзакх (задгробния живот, който настъпва незабавно след смъртта и продължава да Съдния ден) е пълен живот, с всичките чувства и усещания, които са характерни за живота преди смъртта; в него има щастие, удоволствие, очакване за по-добър живот, както и тъга, беди, болка и страдания.

Денят на събиране на всички хора и стоенето пред Аллах – най-дългия, тежък, мрачен и ужасяващ Ден

Каквото идва след задгробния живот е още по-велико. Това е на-тежкия, най-дългия, най-мрачния и най-ужасяващия Ден! Това е Деня на Съживяването; Деня, в който всички хора са извън гробовете си. Това е един ден, но той е равен на 50 000 години, от тези, които ние познаваме в нашия живот. Това е Ден без залез. Това е Ден, в който хората застават пред Господа на всичко, в тяхната собствена пот, която може да стигне до половината на ушите. На други потта може да стигне до глезените, или до коленете, или до гърдите, а някои са замлъкнали от нея, а трети са покрити изцяло от нея.
Аллах Всевишния вече е предупредил за този Ден, защото Той казва:
„О, хора, бойте се от вашия Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно. В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но мъчението на Аллах е сурово.”
(Свещения Коран 22: 1-2)
Аллах Всевишния е повелил на Своя Пратеник (с.а.с.) да се моли в средата на нощта за този сигурен Ден и да бъде в очакване за него. В Свещения Коран Аллах Всевишния казва:
„и в част от нощта Му се покланяй, и дълго нощем Го прославяй! Тези (неверниците) обичат преходността и нехаят за тежкия Ден пред тях.”
(Свещения Коран 76: 26-27)
Аллах Всевишния също казва:
„И как ще се предпазите, ако сте неверници, от Деня, който ще направи и децата да посивеят? Небето тогава ще се разцепи. Обещанието Му се сбъдва.”
(Свещения Коран 73: 17-18)
Всевишния също казва:
„Един човек попита за неизбежното мъчение. Никой не ще го отблъсне от неверниците. То е от Аллах, Владетеля на небесните стъпала. Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден, колкото петдесет хиляди години, затова търпи с добро търпение [о, Мухаммад]!”
(Свещения Коран 70: 1-5)
След като споменава смъртта на предходните нации, Аллах Всевишния казва:
„Наистина в това има знамение за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, за който хората ще бъдат насъбрани. Това е знаменателният Ден.”
(Свещения Коран 11: 103)
Аллах Всевишния също казва:
„Нима [такъв е като] онзи, който се моли в часовете на нощта изправен и свеждащ чело до земята в суджуд, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Господ? Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора””
(Свещения Коран 39: 9)
Пророка (с.а.с.) е дал описанието на някои от чертите на този Ден, неговата продължителност, болките и ужасите в него, някои от ужасните му сцени, които карат сърцето да се разбие, да потекат сълзи и да се отдаде човек на размисъл около това, оставяйки всичко друго (на заден план- б.пр.). Пророка (с.а.с.) е казал: „В Съдния Ден слънцето се приближава към хората докато стигне около една миля над тях, така че хората започват да потъват в тяхната собствена пот, толкова дълбоко, колкото са техните дела (т.е. количеството на потта е в зависимост от количеството на техните лоши дела – колкото повече, значи толкова повече са техните лоши дела – Аллах да ни пази- б.пр.). На някои тя достига до техните глезени, на други до техните колене, на трети до техните хълбоци, а други са принудени да замлъкнат (защото ги е покрила изцяло- Аллах да ни пази!-б.пр.). И Пророка посочи устата си с ръка.” (Предаден от Муслим)
В този страшно ужасен Ден приятели се виждат един друг, но бягат един от друг, всеки зает със собствените си проблеми. Аллах Всевишния казва:
„и не ще пита приятел за приятеля,”
(Свещения Коран 70: 10)
Всевишния също казва:
„в Деня, когато мъжът избяга от брат си и от майка си, и от баща си, и от жена си, и от децата си - всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.”
(Свещения Коран 80: 34-37)
В този Ден неверника е в страшно мъчение на страх и тревога, лишен от милостта на Аллах, чакайки сигурното мъчение в Ада. Неговото лице почернява като нощта, заради огромната му скръб и опустошаваща меланхолия. Всевишния казва:
„...лицата им са покрити с късове тъмна нощ....”
(Свещения Коран 10: 27)
Всевишния също казва в Свещения Коран:
„В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в този Ден престъпниците с побелели от ужас очи... Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].” Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях рече: “Пребивавахте само един [ден].””
(Свещения Коран 20: 102-104)
Праведните хора в Деня на Съживяването са разпределени и напрежението на тяхната тъга, скръб, съжаление и тревога зависят от степента на тяхната вяра, техните добри дела и греховете, които са извършили.

Този, който не е давал Зекят е наказван 50 000 години

Някои вярващи хора, които имат грехове, които Аллах Всевишния не желае да прости, са измъчвани в самия Съден Ден (т.е. 50 000 години) за тези грехове, докато не се установи справедливост сред хората – Аллах да ни пази от Неговия Гняв и Ярост! Амиин
В Сахих Муслим се предава, чрез думите на Абу Хурейра (р.а.), че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „За всеки, който има злато и сребро и не плаща за тях дължимото (т.е. зекят- б.пр.), когато настъпи Съдния Ден, те ще станат за него плоскости от огън, нагорещени от Адския огън, с които ще бъдат обгаряни неговите страни гръб и чело. Всеки път когато те изстинат, това ще бъде повторено за него в ден, който продължава 50 0 00 години- докато не свърши отсъждането между хората. След това той ще види своя път – или към Рая, или към Ада.” Някой попита: „О Пратенико на Аллах, а какво е за кравите и овцете?” Той отговори: „Всеки собственик на крави и овце, който не си е давал задължението (за тях- б.пр.) в Съдния Ден ще дойде с тях на плоска земя и никое (от животните- б.пр.) няма да липсва. От тях няма да има нито безроги, нито с дефекти. Те ще го атакуват с техните рога, ще стъпват върху него с техните копита и в момента, в който последното от тях свърши ще дойде първото и ще продължи това за ден равен на 50 000 години до като свърши отсъждането между хората и се види тогава неговия път- към Рая ли е или към Ада.” Някой попита: „О Пратенико на Аллах, а какво е за конете?” Той отговори: „Конете са три (типа- б.пр.): За един човек те са мъчение, за втори- те са подслон, а за трети- са награда. За този, за който те са мъчение, е онзи, който ги е оседлавал в лицемерие, гордост и ги е използвал срещу хората на Исляма. За този, за който те са подслон, е онзи, който ги е оседлавал заради Аллах и не е забравил правата на техните гърбове и вратове (т.е. задължението да плаща, показвайки по този начин признаването на благодатите на Аллах към него, чрез подчинение на Аллах Всевишния и неотклонно приемайки Неговите заповеди) За този, за който те са награда, е онзи, който ги е оседлавал за хората на Исляма, заради Аллах. В зелена ливада каквото те ядат от там и каквото загубят (като урина и други) му се пише на него награда. Колкото далече бягат, Аллах ще запише броят на техните стъпки и количеството на техните загуби като награди. Всеки път когато собственикът им мине покрай река и те пият от нея, без да са форсирани за това, той ще получи награда за всяка една тяхна глътка.” Някой попита: „О Пратенико на Аллах, а какво е за магаретата?” Той отговори: „Нищо не ми е казано за тях, освен следната ая:
„Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. (7) И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”
(Свещения Коран 99: 7-8)”
Този хадис е потвърден в Свещения Коран, където Аллах Всевишния казва:
„О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах - извести ги за болезнено мъчение в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челата и хълбоците, и гърбовете им. “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!””
(Свещения Коран 9: 34-35)

Вярващите, които ще бъдат под сянката на трона на Аллах в Съдния Ден

Някои вярващи ще бъдат под сянката на трона на Аллах Всевишния в Съдния Ден.
Тези хора са избрани заради това, че са служили на Аллах Всевишния с огромна и абсолютна отдаденост. Аллах Всевишния казва:
„Праведниците пият от чаши с добавено питие от Камфор - извор, от който пият рабите на Аллах - пускат го в обилие да бликва. Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира. И дават храна - въпреки че и те я обичат - на нуждаещ се и на сирак, и на пленник: “Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност. Страхуваме се от [мъчението на] Нашия Господ в Деня свъсен, зловещ.” Но Аллах ще ги предпази от злото на този Ден, и ще им дари сияние и щастие.”
(Свещения Коран 76: 5-11)
Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Седем ще бъдат засенчени чрез сянката на Аллах, когато няма да има друга сянка освен тази на Аллах: Справедлив Имам; млад мъж пораснал служейки на Аллах Всевишния; мъж, сърцето на който копнее (или е привързано- б.пр.) за джамията; двама, които се обичат заради Аллах, събират се заради Аллах и се разделят заради Него; мъж, който е бил повикан (изкушен) от хубава жена, но той е казал: „Страхувам се от Аллах”; човек, който е давал скришом милостиня до такава степен, че неговата лява ръка не е знаела колко дясната ръка дава; и човек, който при споменаването на Аллах очите му се пълнят със сълзи.” (Всеодобрен хадис)

Ас-Сират, правият път, е най-голямата дилема за вярващите. Твърдо подчиняващите се на Аллах минават, а грешниците падат

Последният етап, преди крайният в този определен ден, Съдния Ден, е най-трудният и най-суровият; това е преминаването над Ада от земята, където хората са се събрали до друг мост, преди Рая. Това е преминаване над целия Ад в неговата цялост. Добре, а колко широк е този Ад? За да се вземе неговата ширина близко до нашите представи, тогава трябва да кажем, че е като преминаване над слънцето! Въпреки че слънцето е една малка планета в Ада. Следователно, о ти, раб на Аллах, проумяваш ли как може да ходиш над нещо, което е широко и толкова горещо като слънцето? Въпреки това слънцето с неговата цяла експлодираща повърхност, която достига два милиона градуса, е само едно много малко нещо от Адския огън. Затова, ако ние си представим ясно Ада така както Аллах Всевишния ни го е описал в Свещения Коран и така както Пророка (с.а.с.) ни е предал в много от неговите хадиси, то тогава ние ще разберем, че той е една огромна дълбока дупка, извън човешките представи. Той пламти така както слънцето и дори много по-жестоко. Той е толкова широк, че слънцето и луната, които ние познаваме, са като едни малки камъни в огромна пустиня. Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Слънцето и Луната ще се търкулнат в Ада в Съдния Ден.” (Предаден от Ал-Букхари)

В този ден вярващите са в голямо опечаление в това огромно място и ужасяваща сцена и скръбта на всеки е голяма колкото са тежки неговите грехове и неподчинение. Някои от вярващите са изпитвани в гробовете и измъчвани докато се протръби с рога. Някои са измъчвани с огън на местата си където се намират на този тежък, труден и дълъг ден, докато Аллах Всевишния не отсъди между рабите Си.

Въпреки това има още по-огромна и тежка ситуация, която ги очаква, а това е преминаването през Сират над Ада. Това е или спасително преминаване, или дълго измъчващо страдание, или падане в Адския огън към край, който само Аллах знае къде свършва, докато те получат накрая застъпничество и милост от Аллах. Пророка (с.а.с.) е казал: „Тогава Сират е издигнат над Ада и моите последователи и аз ще минем първи. В този Ден никой не ще говори освен пратениците, които в това време ще се молят: „О, наш Господи, спаси ни, спаси ни.” В Ада има куки, които изглеждат като Ал-Сиидановите куки... Само Аллах знае колко са големи. Те ще хващат хората според техните дела. Някои от тях ще са вярващи, които ще бъдат спасени чрез техните дела, а някои ще са минувачи докато не бъдат спасени.” (Предаде от Муслим)

Той (с.а.с.) също е казал: „Тогава мост (Сират) е издигнат над Ада и застъпничеството е позволено и те казват: „О Аллах спаси ни, спаси ни.” Те го попитаха: „О Пратенико на Аллах, а какво представлява този мост?” Той отговори: „Той е много тесен и остър, изключително хлъзгав, има куки, зъбци и шипове. В Наджд има малък трън на име Ал-Сиидан (шиповете или куките на моста приличат на тръните на това растение- б.пр.). Вярващите ще минат (със скоростта на- б.пр.) като мигване на окото, или като светлината, или както вятър, или като птици, или като най-добрите коне, или като други яздитни животни. Затова това (преминаване) е или спасително и без нараняване, или наранен, но отпуснат, или с главата на долу в Ада.
Тогава, когато вярващите са спасени от Ада, кълна се в Този, Който ме притежава, никой от вас няма да бъде така упорит, както вярващите в този Ден да молят Аллах да търсят своите братя, които са в Ада. Те ще казват: „О Господи наш, те постиха, молиха се и извършваха поклонение заедно с нас!” Тогава ще им бъде казано: „Вземете с вас всеки, който познавате!” Тогава на Ада ще му бъде забранено да ги нарани (тези, които ще влезнат в Ада, за да ги търсят и отведат от там). Те ще вземат със себе си огромен брой от хора, на които краката и коленете ще бъдат наполовина изгорени. Тогава те ще кажат: „О Господи наш, никой не остана от тези, които Ти ни нареди да спасим.” Той ще каже: „Върнете се! Изведете всеки, който откриете с вяра голяма колкото динар в сърцето му.” И те ще изведат огромен брой хора. Тогава те ще кажат: „О Господи наш! Никой не остана, от тези, които Ти ни нареди да спасим.” Той ще каже: „Върнете се! Изведете всеки, който откриете, че има вяра, колкото атом в сърцето си.” И те ще изведат огромен брой хора. Тогава те ще кажат: „О Господи наш, ние не оставихме никой с (каквото и да е- б.пр.) добро.””

Абу Саид Ал-Кхудри имал навика да казва: „Ако не ми вярвате за този хадис, тогава прочетете тази ая:

„Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда.” (Свещения Коран 4: 40)

„Тогава Аллах Всевишния ще каже: „Ангелите се застъпиха, пророците се застъпиха, вярващите се застъпиха, но все още Най-Милостивия не се е застъпил.” Така той заграбва една част от Ада и изважда от там хора, които никога нищо добро не са вършили, които са се превърнали в лава и ги хвърля в река, която е в самото начало на Рая, и която се нарича реката на живота. Така те порастват, както зърно расте в поток от порой. ... И те излизат като перли с печати по техните вратове, разпознати от хората на Рая. Това са тези, които са извинени от Аллах, на които им е позволен Рая, без да имат дела извършени за това, нито добро, което да са извършили.” Тогава Той (Аллах) ще каже: „Влезте в Рая и всичко, което видите е ваше.! Те ще кажат: О Господи наш, Ти ни даде нещо, което на никой друг не си давал.” А Той ще им каже: „Аз притежавам много по-добро от това, с което да ви наградя.” Те ще кажат: „О Господи наш, какво може да има по-добро от това?” Той ще каже: „Моята благословия и че никога няма да ви бъда ядосан.”” (Предаден от Муслим)
Никой не остава там (в Ада- б.пр.), освен тези, които са задържани от Корана, а кои са те?

Кои са тези, които са задържани от Корана?

Тези, които са задържани от Корана са много. Тези са, за които Аллах казва, че ще останат в Ада завинаги. Първите са неверниците, които не са се отдали в служба само на Аллах. Аллах Всевишния казва:
„Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.”
(Свещения Коран 4: 116)
Аллах Всевишния също казва:
„...“Тук ще останете!” (завинаги)”
(Свещения Коран 43: 77)
Много са знаменията относно вечното пребиваване на невярващите в Ада. Пратеника на Аллах Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Внимавайте! Само душата на Мюсюлманин ще влезе в Рая!” (Предаден от Муслим)
Други, които са задържани от Свещения Коран, и са осъдени на постоянен затвор, са убийците на хора без право и които не са се покаяли. Аллах Всевишния казва:
„А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.”
(Свещения Коран 4: 93)

Аллах Всевишния, описвайки тези, които ядат лихва и са умрели без покаяние, казва в следната ая:
„Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.”
(Свещения Коран 2: 275)

Тези хора са съдени само от Аллах Всевишния, Господа на всичко, и те не са пуснати от Ада, освен с позволението на Най-Мъдрия от всички водители. Колко дълго ще останат в Ада, преди милостта на Всевишния да ги освободи? Това знание е само на Аллах! Без съмнение вечният затвор на тези грешници не е като вечно-продължаващия затвор на неверниците, въпреки това е ужасяващо дълъг, защото това е значението на вечен затвор. (И Аллах знае най-добре! – б.пр.)

Съобразили ли са вярващите, че могат да паднат от Ал-Сират?

Затова замислете се, когато четете тези редове или ги слушате и размислете върху важността на този Ден, защото това е съдба на всички създания на Аллах Всевишния, да преминат през Сират преди да влязат в Рая. Аллах Всевишния казва:
„Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там. И всеки от вас ще мине през Ада. Това е окончателна присъда от твоя Господ.”
(Свещения Коран 19: 70-71)

Това, което научих е, че Сират е изключително дълъг, дълъг, дълъг мост, отгоре над Ада. Когато той е издигнат, Искреността ще стои от едната страна, а Утробата от другата, информирайки и обявявайки, че всеки който е изпълнявал Искреност, така както трябва да бъде и е пазел близка връзка с роднините си, ще бъде спасен и ще влезе в Рая. Обаче, който е предал Искреността и е разрушил връзката с роднините си, неговите крака няма да могат да го носят и той ще падне и неговата надежда да влезе в Рая ще бъде погубена.

Колко дълго този човек, който падне в Ада, ще остане там, докато милостта на Всевишния го достигне? Добре, ако той остане там за един ден, тогава той ще е стоял там за хиляда години! Ако остане половин ден, тогава ще е стоял за 500 години! Аллах Всевишния казва:
„И искат от теб [о, Мухаммад] да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Господ е като хиляда години от онези, които вие броите.”
(Свещения Коран 22: 47)

Един единствен момент в Ада прави така, че наказаният да забрави всичките удоволствия, които е имал преди

Един единствен момент или всъщност едно единствено потапяне в Ада е достатъчно да те накара да забравиш всичките удоволствия, на които си се радвал в земния живот. Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Най-глезеният човек в живота (земния- б.пр.), от хората на Ада, е доведен в Съдния Ден и е потопен в Ада и след това е попитан: „О син на Адам! Някога радвал ли си се на какъвто и да е успех? Сблъскал ли си се с каквото и да е удоволствие?” А той казва: „Не, кълна се в Теб, Господи мой!” Тогава най-клетият човек в живота, от хората на Рая, е доведен и е потопен в Рая, след което е питан: „ О син на Адам! Някога почувствал ли си каквато и да е мизерност? Изпитвал ли си някога каквато и да е трудност?” Той казва: „Не, кълна се в Теб, Господи Мой, никога не съм страдал каквато и да е нищета, нито някога съм срещнал каквато и да е трудност.” (Предаден от Муслим)

Последният стадий (Последното класифициране)

След този труден и изморителен етап, който е преминаването над Ада по моста ал-Сират, и спасяването на неподчинилите се вярващи, идва компенсацията между вярващите и крайното уреждане на сметките между тях. Имам Ал-Букхари предава, че Абу Саид Ал-Кхудри е разказал, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „(След като- б.пр.) Вярващите са спасени от Ада, те са задържани на един къс мост между Рая и Ада. Тогава някои права са дадени на някои от тях, от онези, които са им ги взели през живота (земния- б.пр.), докато те се изчистят от всичката вина и от всичките обвинения, след което им е позволено да влязат в Рая. Кълна се в Този, Който притежава живота на Мухаммед, че всеки един ще е способен да разпознае своя дом в Рая, по-добре отколкото в този живот.” (Предаден от Ал-Букхари)

Накрая: Райските врати се отварят: бедните влизат преди богатите

Накрая, след всичките тези дълги етапи и огромни препятствия, вярващите чакат пред все още затворените Райски врати. Тези врати не се отварят докато не пристигне техния Имам, човека, който е издигнат в този и следващия живот по-високо от другите от Аллах Всевишния. Пророка Мухаммед (с.а.с.), най-близкият човек до Аллах Всевишния, е първият, който чука на Райските врати, докато всеки гледа и вярващите са в очакване. Тогава глас от вътре, гласа на Ридуан, неговия пазител, отговаря: „Бе ми заповядано да отворя на теб и на никой друг преди теб.” (Предаден от Муслим). Пророка (с.а.с.) е казал: „Аз съм първият, който имам правото да присвои в Рая.” (Предаден от Муслим) Той също е казал: „Аз съм първият, който ще застане пред Райските врати и ще почука на тях.” (Предаден от Ахмед и Ат-Тирмизи и удостоверен от Шейх Албани)

Всичките осем врати на Рая ще се отворят; широчината на всяка е колкото разстоянието между Мекка и Хаджер (Бахрейн). Всяка врата е уточнена за определен вид служба: Врата на молитвата, на Зекята, на Поста- Ал-Раиан, на Джихада, на Родителите. Тогава вярващите са определени според техните степени на служба, и Ангелите, които стоят на всяка врата, викат всеки човек принадлежащ към тази врата да влезе през нея. Има вярващи, които ще бъдат облагодетелствани и ще бъдат извикани от всички тези врати, защото са извършвали всичките служби: те са били най-бързите в това да изпълнят повелите на Аллах Всевишния, да извършват всяко добро дело и да бъдат отдадени синове към техните родители. Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Бащата е средната врата на Рая.” (Предаден от Ахмед, Ат-Тирмизи, Ибн Маджа и Ал-Хаким) Най-ранните за молитвите, най-искрените в поста и най-щедрите в Зекята.

Бедните хора ще влезнат първи, като компенсация за нищетата, която са имали в земния живот, докато богатите са задържани (те са задържани за половин ден, който е равен на 500 наши години). Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Добри новини за вас, бедните от Мухаджириин, вие предхождате богатите в Рая с половин ден.” (Предаден от ал-Букхари) Още повече, че когато хората на Рая влезнат, всеки ще отиде до своя дом без водач или някой, който да го води или да му посочи. В Свещения Коран Аллах Всевишния казва:
„...А на онези, които бъдат убити по пътя на Аллах, Той не ще провали делата им. Той ще ги напъти и ще подобри положението им. И ще ги въведе в Рая, за който ги е известил (който им го е направил познат- б.пр.).”
(Свещения Коран 47: 4-6)

Преминаващото чувство на сигурност е само една съблазън

След като погледнах на моята ситуация в този период, открих, че до сега съм живял период на самонадеяност. Открих, че сигурността, която съм изпитвал е само една съблазън.

Открих истината, когато сложих няколко точки заедно, което ми помогна да разкрия един факт скрит от моите очи, въпреки, че този факт не е скрит. Корана говори за него много и Пророка (с.а.с.) дълго време е говорил за него от своя минбар. И когато Пророка (с.а.с.) видял Ада със собствените си очи казал: „Ако знаехте това, което аз знам, малко щяхте да се смеете и дълго щяхте да плачете.” (Предаден от Ал-Букхари) Още повече когато Пророка (с.а.с.) се случело да чуе един от неговите сподвижници да казва някои от утешителните, надеждни и уверителни думи относно Рая към някой, който е известен със своята доброта, той казвал: „Кълна се в Аллах, аз не знам, въпреки че знам, че съм Пратеник на Аллах- какво ще ми се случи.” (Предаден от Ал-Букхари)
В Сахих Ал-Букхари се предава, че Умм Ал-Алии (жена от Ал-Ансар- хората на Медина, която дала обет на Пророка (с.а.с.) за подчинение и декларирала своето приемане на Исляма) казала на Пророка (с.а.с.), че Осман Бин Матсуун е техния избор, когато Ал-Ансар разпределяли Мухаджириин (Мюсюлманските емигранти от Мекка). Умм Ал-Алии казала: „Осман се разболя, когато беше с нас и аз го хранех докато той умря и ние го завихме в неговите дрехи. Пророка (с.а.с.) дойде и аз казах: „Аллах да те благослови Аба Ал-Саиб. Свидетелствам за теб. Аллах те удостои.” Тогава Пророка (с.а.с.) каза: „Как може да знаеш дали Аллах го е удостоил?” Аз казах: „Не знам. Да са за теб откуп моите родители, тогава кой?” Той (с.а.с.) каза: „Относно него, кълна се в Аллах, той получи неоспоримата истина (т.е. смъртта). Кълна се в Аллах, желая му доброто, но кълна се в Аллах, аз не знам, въпреки че знам, че съм Пратеник на Аллах, какво на мен ще ми се случи!” Аз казах: „Тогава, кълна се в Аллах, никога повече няма да свидетелствам за който и да е след него.” И аз се натъжих от това (от факта, че е свидетелствала за незнайната вяра на Осман Бин Матсуун). Спах и видях бликащ фонтан за Осман. Отидох при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и му разказах. Той каза: „Това са неговите дела.”” (Предаден от ал-Букхари)

Следователно как може един вярващ да се довери на своите дела? Може ли да се радва на спокоен сън, когато не знае своето място дали е в Рая или в Ада?

Зов, призив и съвет към моите братя Мюсюлмани

Скъпи Мюсюлмански братя:
Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал: „Всеки, който дължи нещо на своя брат, било пари или нещо друго, нека да го върне днес, преди да е дошъл Деня, когато няма да може да върне нито Динар, нито Дирхам. Ако той има добри дела, тогава (в този Ден) някои от тях, количество, което е равно на това, което трябва да връща, ще бъде взето от него, и ако няма никакви (добри дела), тогава някои от греховете на човека, на който е длъжник, ще се прехвърлят на него.” (Предаден от ал-Букхари)

Анализирах назад в моя живот записите и открих много права и дългове, че дължа на мои мюсюлмански братя, които не мога да върна. Много дълъг списък от права на хора, за които аз се покайвам и за които желая още сега да компенсирам, преди живота след смъртта. Аз се обръщам към всеки, който има право върху мен да ми прости сега, в този живот и нека Аллах Всевишния го награди с най-доброто или нека си поиска своите права сега, колкото се може по-скоро в този живот и нека Аллах го награди с най-доброто, и като направи това, така ще покаже, че е истински брат и истински приятел. Отправям призив към всеки приятел и брат и го моля в името на Аллах да не отлага своето искане до Съдния Ден.

Господи мой, моля Те, възхвалявайки всички Твои имена, атрибути и висши качества и описания. Моля те за твоята непреодолима Милост. Моля те, защото Ти си Аллах, Господа на всички създания, Най-Щедрия, Всеопрощаващия, Собственика на най-висшата власт и повеля, да извиниш моята вина, да простиш моите грехове, да наградиш всеки вярващ, който е направил добро с добрина от Теб и да простиш на всеки, който ме е наранил или е взел от мен каквото и да е право.

Господи Мой, зовя Те да приемеш моите дела, Ти Си Всечуващия, Всезнаещия.
“Господи мой, отреди ми да Ти бъда признателен за дара, който си дарил на мен и на родителите ми, и да върша праведни дела, които Ти одобряваш! И дай ми праведно потомство! Аз се покайвам пред Теб и само на Теб се отдавам.”
(Свещения Коран 46: 15)

Амиин