Хадис: Доброто, халалът, е условие за приемане

ХАДИС 10: ДОБРОТО, ХАЛĀЛЪТ, Е УСЛОВИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ

«إن الله طيب لا يقبل إلا طيبا، و إن الله أمر المؤمنين بما أمر به المرسلين فقال تعالى:﴿يا أيها الرسل كلوا من الطيبات واعملوا صالحا﴾ [المؤمنون: 51] وقال تعالى: ﴿يا أيها الذين آمنوا كلوا من طيبات ما رزقناكم﴾ [البقرة: 172] ثم ذكر الرجل يطيل السفر أشعث أغبر يمدّ يديه إلى السماء يا ربّ يا ربّ، ومطعمه حرام، وملبسه حرام، رغذي بالحرام، فأنّى يستجاب له» — رواه مسلم.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: “Наистина Аллах е добър и приема единствено онова, което е добро. И наистина Аллах повели на вярващите онова, което повели на пратениците. Всевишния каза: «О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела...» — [ал-Му’минун: 51]. Всевишния каза също: «О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме ...» — [ал-Бакара: 172]. След това спомена човека, който удължава пътуването, разрошен и прашен протяга ръце към небето: “Господи, Господи!”, а храната му била от забранената, пиел е от забраненото, обличал се със забраненото и се препитавал със забраненото. Как тогава да му се изпълни [молбата]?!”. — Хадис, предаден от Муслим.

Хадисът е разказан от Муслим в глава “Зекятът”, раздел “Приемане на милостинята от доходи, които са халāл и нейното нарастване” (Кабулу-с-садакати мин кесби-л-т-таййиби уа тербийатухā), номер 1015.

От Тирмизи в глава “Тефсир”, раздел “От сура ал-Бакара също е и..” (Уа мин сурати-л-Бакара), номер 2992.

Значението на хадиса:

Този хадис е от хадисите, от които водят началото си принципите на исляма и структурите на предписанията. Този хадис е основата, когато се разглежда възприемането на халāла (позволеното) и избягването на харāма (забраненото). Общото благо от този хадис е много голямо. То се изразява в изнамирането на вярващо общество, в което всеки човек обича за своя събрат, човека, онова, което обича за себе си и мрази за своя събрат онова, което мрази за себе си и спира при границите на законите, задоволявайки се с халāла, благото, доброто. По този начин той и другите заживяват в спокойствие и изобилие.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“إن الله طيب” (Инналлахе Таййибун — Наистина Аллах е добър) — “Ат-Таййиб” е едно от имената на Всевишния Аллах (есмā’у-л-хуснā), означава чист, без недостатъци.

“لا يقبل إلا طيبا” (Ле йакбалу илле таййибан — приема единствено онова, което е добро) — приема единствено онези дела и Богатства, които не са “увредени”, или които са халāл.

“أمر المؤمنين بما أمر به المرسلين” (Емера-л-му’минине бимā емера бихи-л-мурселийне — повели на вярващите онова, което повели на пратениците) — в обръщението си към тях Той ги равнопоставя по отношение на задължителността храната да е от халāл.

“أشعث” (Еш‘аса — разрошен) — поради несресването на косата.

“أغبر” (Егбара — прашен) — прахолякът е променил цвета на косата му поради продължителното му пътуване в изпълнение на различни послушания като хаджа и джихāда.

“يمدّ يديه إلى السماء” (Йамудду йедейхи иля-с-семā’ — протяга ръце към небето) — вдига ръце към небето, отправяйки молитви и чолейки Всевишния Аллах.

“فأنّى يستجاب له” (Фа’аннā йустаджāбу леху — Как тогава да му се удовлетвори [молбата]?!) — как да се отговаря на човек, който е с тези качества.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Доброто се приема.

Думите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Наистина Аллах е добър и приема единствено онова, което е добро” обхващат делата, Богатствата, словата и убежденията:

Той, Пречистият, приема единствено делата, които са добри, пречистени от всички елементи, които ги “увреждат” като показността и самолюбуването.

И приема единствено онези Богатства, които са добри и халāл. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е насърчавал милостинята (садаката) да бъде дарена от припечеленото от халāл и хубавото като казвал “Аллах приема единствено доброто”, тоест Аллах приема единствено онези садаки, които са добри и халāл.

И до Него достигат единствено онези слова, които са хубави. Всевишния Аллах казва: “...Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига ...”, (Фāтир: 10). Всевишния Аллах разделя словата на добри и лоши. Той казва: “Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? Добрата дума е като доброто дърво ...”, (Ибрāхим: 24). “А лошата дума е като лошото дърво ...”, (Ибрāхим: 26).

При Него, всемогъщия и Великия, се спасяват единствено добрите и чисти вярващи. Всевишния казва: “На които пречисти[1] ангелите прибират душите ...”, (ан-Нахл: 32). И при влизането им в рая те ще бъдат приветствани от ангелите, които ще им кажат: “...Мир вам! Бяхте праведни, затова влезте, тук ще пребивавете вечно!”, аз-Зумар: 73).

Относно словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “и приема единствено онова, което е добро”, Ибн Реджеб казва: Всичко във вярващия е хубаво — и сърцето му, и езикът му, и тялото му, — поради вярата, която живее в сърцето му, поради проявяващите се славословия (зикр) на езика му и благочестиви дела на ръцете и краката му, които са плодът на вярата и попадат под нейното име.

2. По какъв начин делата биват приети и добри?

Едно от най-важните неща, които спомагат дейността на вярващия да бъде добра и приета е храната, която консумира да е халāл. Хадисът е аргумент относно това, че дейността се приема само, когато консумираната храна е халāл и относно това, че харāмът вреди на дейността и възпрепятства приемането й. Това е изводът, до който стигаме, защото Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) — след като потвърдил, че “Аллах е добър и приема единствено онова, което е добро” — е казал: “И наистина Аллах повели на вярващите онова, което повели на пратениците. Всевишния каза: «О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела». Всевишния каза също: «О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме»”. [“Благата” (таййибāт) — онова, което е халāл]. Това означава, че на пороците и на техните народи е било наредено да ядат храни, които са халāл и да вършат благочестиви дела. Докато храната на човек е халāл, неговите дела са благочестиви. Но, ако храната му е харāм, как тогава да му бъде приета дейността?![2]

В хадис, предаден от Табарāни[3] с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва: “Прочетох този айет «О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено и приятно ...» [ал-Бакара: 168] при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и Са‘д ибн Аби Уаккāс стана и каза: ‘О, Пратенико на Аллах, помоли се на Аллах да стори така, че моите молби да бъдат приемани’. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: «Ей, Са‘д, нека храната ти бъде от халāл, тогава ще ти се приемат молбите. Кълна в Този, в Чиито ръце е животът на Мухаммед, човек един залък харāм да хвърли в устата си, четиридесет дни Аллах не приема от него нито едно дело. Ако месата на който и да е човек са прораснали от харāм, то огънят е по-достоен за него”. В хадис предаден от Абу Йахйā ал-Каттāт, от Муджāхид, от Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва: “Аллах не приема молитвата (намаза) на човек, във вътрешността на който има харāм”.

3. Отхвърлянето на приемането.

Отхвърлянето на приемането в някои хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) може да означава отхвърляне на правилността (сихха). Ето един за такъв хадис: “Аллах не приема молитвата (намаза) на някой от вас, ако ходи по малка или голяма нужда, докато не вземе абдест”. Приемането тук се явява вследствие на желана цел — молитвата (намаза) да се изпълнява след вземане на абдест. С приемането тук се има предвид отпадането на един фарз (задължение) от дълга.

В много от хадисите отхвърлянето на приемането може да означава отхвърлянето на наградата и въздаването. Ето няколко примера за този вид хадиси: “Четиридесет дена не се приема молитвата (намаза) на: жена, съпругът на която й е гневен; на този, който отиде при предсказател [занимаващ се с гадаене, гледане, врачуване, астрология]; и на този, който пие вино [алкохол]”. Хадисът: “приема единствено онова, което е добро”. Хадисът: “Който изпълни молитва (намаз) [облечен] в риза, струваща десет сребърника харāм, не му се приема никаква молитва”. Тук се има предвид отхвърляне на завършеността, за която се заслужава награда и въздаване в тези дела, въпреки че се приемат от гледна точка на отпадането на фарза (задължението), който му е в дълг. Различаването между тези два вида отхвърляне става според външните показатели.

4. Как мюсюлманинът да се откаже от харāма?

Мюсюлманинът се избавя от Богатствата, които са харāм — в случай, че не може да разбере на кой е техният собственик и е невъзможно да намери истинския им собственик — като ги дарява като садака (подаяние, милостиня), наградата за която ще бъде за собственика им. Мāлик ибн Дийнāр казва, че е попитал ‘Атā’ ибн Аби Рабāх как трябва да постъпи човек, който притежава пари, които са харāм и не знае кой е собственикът им, а иска да се отърве от тях. А той му отговорил: “Те се дават като садака, но не казвам, че това го оневинява”.

Известното от аш-Шāфи‘и (Аллах де се смили над него) относно парите, които са харам е, че те се пазят и не се дават като садака, докато не се появи този, който ги заслужава.

Ал-Фадил ибн ‘Ийāд е бил на мнение, че който има пари, които са харāм и не знае кой им е собственикът, той ги унищожава и ги хвърля в морето, и те не се дават като садака. Той е казвал: “До Аллах може да се приближава единствено с онова, което е халāл”.

Ибн Реджеб казва: “Правилното е, че те се дават като садака, защото унищожаването на парите и погубването им е забранено. А вечното им натрупване ги излага или на унищожаване или на обсебване от лоши хора. Те са садака единствено за притежателя си, за да му бъдат от полза поне в задгробния свят, при положение, че на този свят е било невъзможно да се възползва от тях”.

5. Основания за приемането на молитвите:

а) дългото пътуване;

Самото пътуване е предпоставка молитвите да се приемат. В хадис предаден от Абу Дāуд, Ибн Мāдже и Тирмизи с първоизточник Абу Хурайра се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “За трима няма съмнение, че техните молитви се приемат: молитвата на угнетения, молитвата на пътника и молитвата на родителя за детето си”. А щом пътуването е дълго, то е по-близо до отговарянето на молитвата, защото предполага егото да е сломено поради дългото странстване и понасяне на трудности, а самата сломеност е една от най-големите основания за приемането на молитвата.

б) овехтяването на дрехите;

В хадис мешхур се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Човек може да е разрошен, прашен, с овехтели дрехи, отблъскван от вратите, но ако помоли Аллах за нещо, Той да му приема молбата”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е излязъл на молитвата за дъжд, облечен в овехтели дрехи, скромен и смирен.

г) протягането на ръце към небето;

Това е част от благоприличието на молитвата. В хадис, предаден от Имам Ахмед, Абу Дāуд и Тирмизи с първоизточник Селмāн ал-Фāриси (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Наистина Всевишния Аллах е щедър и се свени, ако някой вдигне ръце към Него, да ги върне без нищо”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е повдигал ръцете си в молитвата за дъжд до такава степен, че белотата от подмишниците му се виждала. В деня на битката при Бедр, когато молел Аллах те да победят езичниците, той до такава степен вдигнал ръцете си, че наметалото паднало от раменете му.

д) упорито, настойчиво искане от Аллах, Всемогъщия, Великия.

Това се постига със споменаване на господството на Всевишния като се повтаря думата “Рабби” (Господи, Господарю). Това е едно от най-значимите неща, с които се иска отговаряне на молбата и молитвата. В хадис, предаден от Баззāр с първоизточник ‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако човек каже: «Йā рабби», четири пъти, Всевишния Аллах казва: «Откликнах на молбата ти, предани човече, искай и ще ти се даде”.

6. Какво пречи на приемането на молитвата?

В този хадис Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) посочва, че разширяването на харāма към храната, питието, облеклото и нахранването пречи на приемането на молитвата. Изразът на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Как тогава да му се удовлетвори [молбата]?!”, е въпрос, който е зададен с нотки на удивление и невъзможност, но не е категоричен по отношение на това, че е невъзможно да се отговори на молбата или напълно да се отхвърли.

7. Обръщението на вярващите с молба към Аллах е мозъкът на религиозните обреди (‘ибāдети).

Това е така, защото този, който се моли на Аллах, го прави при изгубване на надеждата си от другите. А това е същността на единобожието (таухид) и искреността (ихляс). И няма ‘ибāдет, който да е над него.

8. Полза:

Хадисът посочва да се насърчава харченето да става от халāл и да се забранява да е от харāм.

9. Полза:

Който иска да отправи молба към Аллах, трябва да се погрижи храната и облеклото му да са от халāл, за да бъде молитвата му приета.

10. Полза:

Аллах приема от вярващите похарченото от халāл, увеличава го и им дарява благодат в него.


[1] С “пречисти” тук се имат предвид онези вярващи, които не съдружават Всевишния с никого и не вършат прегрешения; онези, които са благочестиви; онези, чиито дела и слова са чисти; онези, които имат хубава душа; онези, душите на които ангелите прибират с лекота и безболезнено за разлика от прибирането на душите на неверниците. [Вж. тефсира на ал-Куртуби]. — Б. пр.

[2] Джāми‘у-л-‘улум уа-л-хикам”, стр. 86, с леки изменения.

[3] Ибн Реджеб казва: “Има забележка относно иснада му”. Ал-Хайсами го споменава в “Маджма‘у-з-зауāид”, 10/291 и казва: “Предаден от Табарāни в “ас-Сагир”, н в него има някои, които не зная”.