Боязливостта от Всевишният Аллах и добрият характер

«اتق الله حيثما كنت، وأتبع السيئة الحسنة تمحها، وخالق الناس بخلق حسن» — رواه الترمذي وقال: حديث حسن. وفي بعض النسخ: حسن صحيح.




От Абу Зарр Джундуб ибн Джунāда и от Абу ‘Абдиррахмāн Му‘āз ибн Джaбaл (Аллах да е доволен и от двамата) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Бой се от Аллах, където и да си. Последвай злодеянието с добро дело, за да го заличи. Дръж се с хората добре”. — Хадис, предаден от Тирмизи, за който казал, че е хасен, а в някои екземпляри, че е хасен сахих.


Хадисът е разказан от Тирмизи в глава “Видове на добротата и родствените връзки” (Абуāбу-л-Бирри уа-с-сила), раздел “Какво е казано за общуването с хората” (Мā джā’е фи му‘āшарати-н-нāс), номер 1988.


Считането на хадиса за хасен от Тирмизи се подкрепя от това, че този хадис е предаден по различни пътища също и при Ахмед, Баззāр, Табарāни, Хāким, Ибн ‘Абдулбарр и други. Виж “ал-Футухāт ар-раббāнийя”, 7/373.


Пояснение на някои думи от хадиса:


“اتق الله” (Иттаки-лляхе — Бой се от Аллах) — “Иттаки” (имай “такуа”, имай страх). “Такуа” означава нещо да се вземе в качеството на защита и преграда и то да те защитава и предпазва от онова, от което се страхуваш и пазиш. “Иттаки-лляхе” (имай “такуа от Аллах”, имай страх от Аллах, бъди Богобоязлив). “Такуа от Аллах” означава, човек да стори така, че между него и между наказанието на Аллах — от което се страхува — да има едно защитно средство, което да го защитава и пази от него. И това защитно средство е изпълняването на повелите на Аллах и страненето от Неговите забрани.


“حيثما كنت” (Хайсумā кунта — където и да си) — Тоест, в кое да е време и място да си, все едно дали си сам или с хора и все едно дали хората те виждат или не.


“أتبع” (Етби‘ — последвай) — направи така, че да бъде настигнато, извърши веднага след него.


“السيئة” (ас-Сеййи’ата — злодеянието) — грехът, който извършваш.


“تمحها” (Тамхухā — за да го заличи) — да го премахне от страницата на записващите делата ангели и да премахне упрекването за него.


“خالق” (Хāлик — дръж се) — бори се със своето его и се погрижи да си любезен.


“بخلق حسن” (Бихулукин хасенин — добре) — буквално: с добър характер. Характерът е природата, темперамента на човека, който определя поведението му. Той може да бъде лош или добър.


Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:


1. Причина за включването му.


Това е наставление от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) за Абу Зарр и Му‘āз (Аллах да е доволен и от двамата). Този хадис се споменава от различни пътища и по различни случаи. Ето някои от тях:


а) Ибн ‘Абдулбарр го споменава във “Въведение” (ат-Тамхийд) с първоизточник Енес (Аллах да е доволен от него);


В неговото предание се казва: “Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) изпрати Му‘āз в Йемен и каза: «Ей, Му‘āз, бой се от Аллах и се дръж с хората добре. Ако извършиш лоша постъпка, последвай я с добра». Той е казал: Казах: О, Пратенико на Аллах, ‘ля иляхе илляллах’ (няма друг Бог освен Аллах) от добрините ли е? Той отговори: «Това е най-голямата добрина».”


б) Ахмед го споменава с първоизточник Абу Зарр (Аллах да е доволен от него).


В неговото предание се казва: “Казах: О, Пратенико на Аллах, научи ме на някаква дейност, която да ме приближи към Рая и да ме отдалечи от Огъня. Той каза: «Ако извършиш лоша постъпка, извърши добра постъпка, защото добрината се възнаграждава десетократно». Той е казал: Казах: О, Пратенико на Аллах, от добрините ли е ‘ля иляхе илляллах’ (няма друг Бог освен Аллах)? Той отговори: «Това е най-добрата добрина».


2. Човекът е високопочитан наместник на земята.


Всевишния и Пречист Аллах е сътворил човека и го е дарил с много дарове, които не могат да се изброят и пресметнат. Той е сторил от хората пророци и им низпослал откровението от небето, за да пояснят на останалите хора пътищата на доброто и щастието. Той им повелил: да служат единствено на Него и да не приравняват никого с Него; да изпълняват онова, което им е повелил и да странят от онова, което им е забранил; да се надпреварват да вършат добрини и да се възпират от лошите постъпки; всеки от тях да се стреми към постигането на щастието за човечеството; да са дружелюбни един към друг; да си помагат взаимно; да се държат по братски; всеки един да подава на другите ръка за помощ и благодеяние; възвишеният характер да го краси; да бъде с хубава, дружелюбна душа и да изрича хубави слова. Когато изпълнява всичко това човекът побеждава и получава най-доброто както за този свят, така и за задгробния. По този начин се постига високопочитаното наместничество на човека на земята, с което Адам (Мир нему) се отличил над приближените ангели: “И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха ...”, (ал-Бакара: 34). Това са нещата, които са ни препоръчани от избраника Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в този хадис.


3. Безсмъртен завет.


Какъв прекрасен дар е този дар, който са ни дарили тези славни сахаби. Това е хадис, който те са чули от техния възпитател и любимец Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Навярно по начало той е бил дар и завет за тях и след това се е превърнал в напътствие, ориентир и безсмъртно наставление за общността. А поради това че съдържа всеобщо добро и огромна полза, той реализира щастието на този свят и предвещава благополучие в задгробния. Той е велико наставление, обединяващо правата на Всевишния Аллах и опазващо правата на хората.


4. Такуа (страхът от Аллах) е пътят на спасението.


Най-великото нещо, към което ни насочва Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в това наставление е такуа — страхът от Всемогъщия и Велик Аллах. Този страх обединява всичко добро и предпазва от всяко зло. С този страх вярващите имат право да получат подкрепата и помощта на Всевишния Аллах: “Аллах е с Богобоязливите и с благодетелните”, (ан-Намл: 128). 
Заради тази такуа, Той им обещава добро препитание и избавяне от бедите: “...За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал...”, (ат-Таляк: 2-3). 
Благодарение на този страх, Той ще ги предпази от машинациите на враговете: “...Но ако сте търпеливи и Богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо ...”, (Āли ‘Имрāн: 120). 
Всевишният е сторил така, че за Него да е дълг да помилва тези, които имат страх от Него: “...Моето милосърдие обхваща всяко нещо ще го пиша на онези, които са Богобоязливи ...”, (ал-А‘рāф: 156). 
Всевишният описва Себе си, че Той заслужава да се боят от Него и че Той ще помилва тези, които се боят от Него: “...Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости”, (ал-Муддассир: 56). А в задгробния живот, Той ще ги настани в съседство със Себе си: “Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки — истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия”, (ал-Камар: 54-55).


Айетите и хадисите, които се отнасят за преимуществата на такуа — страха от Аллах, и величието на плодовете му са твърде много и няма нищо чудно, че такуа е пътят на вярващите и качество на пратениците и пророците: “[Пророците-] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път ...”, (ал-Ан‘āм: 90). Такуа е повелята, както за предците, така и за нас, този, който се придържа към нея, побеждава и спечелва, а този, който се отвръща от нея, се погубва и губи: “...И повелихме на дарените с Писанието преди вас и на вас да се боите от Аллах. А ако сте неверници на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е над всяка нужда, всеславен”, (ан-Нисā’: 131).


5. Същността на такуа.


Такуа е многозначна дума. Тя включва в себе си всичко, което се съдържа в исляма — ислямското верую (‘акийда), ислямските религиозни обреди (‘ибāдет), ислямските взаимоотношения (му‘āмалят) и ислямския морал (хулук, ахляк). Всевишният казва: “Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са Богобоязливите”, (ал-Бакара: 177).


“За освобождаване” — както на робите, така и на пленниците.


“Злочестие” — крайна бедност и нужда.


“Беда” — болести и други подобни.


Така че, такуа в този смисъл не може да се предава само с една дума или някакъв призив, към който се призовава без доказателство. Такуа е дейност в послушание на Аллах (тā‘ат) и строго отказване от всяко прегрешение спрямо Всевишния и Аллах. Благочестивите предци са тълкували думата такуа по следния начин: “Да се подчинява на Аллах, а не да се бунтува. Да се споменава, а не да се забравя. Да Му се благодари, а не да се бива неблагодарен”. Те усвоили този смисъл и го съблюдавали и в явните си действия, и в тайните — във всяко свое състояние, в изпълнение на една повеля от Всевишния Аллах и в отговор на един Негов повик, а именно: “О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени”, (Āли ‘Имрāн: 102). Тоест, умирайте само като мюсюлмани.


6. Признак за завършеността на такуа.


Признак за завършеността на такуа е отдалечаването от съмнителните неща и от онези, които се приемат за харāм. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Който се предпази от съмнителните неща, той се очиства за своята религия и чест”. В този смисъл влиза също и това, човек да се въздържа и отказва и от част от някои позволени неща, за които се опасява, че може да го доведат до попадане в забранени неща. В хадис, предаден от Тирмизи и Ибн Мāджа са казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Човек не може да стане от Богобоязливите, докато не спре да върши неща, в които няма нищо лошо, за да се предпази от неща, които са лоши”. Ал-Хасан ал-Басри казва: “Такуа продължава да е с Богобоязливите, докато те изоставят много позволени неща, от страх от забранените”.


7. Условие за постигането на Такуа.


Такуа, с всичките си значения, се постига и дава своите плодове единствено, когато мюсюлманинът притежава достатъчно познания по религията на Всевишния Аллах, за да знае как да се предпазва и да е чист пред Всевишния Аллах: “...Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби ...”, (Фāтир: 28). Това е така, защото незнаещият не знае какво е длъжен да направи и какво е длъжен да изостави. Именно поради това ученето е един от най-добрите ‘ибāдети, път за достигане до Рая и признак за това, че на човека му се желае доброто. В хадис, предаден от Тирмизи, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Превъзходството на учения над вършещия ‘ибāдет (Богослужещия) е като моето превъзходство над низшия от вас”. В хадис, предаден от Муслим се казва: “Ако някой поеме по път в търсене на знание, Аллах улеснява за него път към Рая”. Казва също: “Пожелае ли Аллах доброто на някого, просвещава го в религията” — муттафак ‘алейхи.


8. Покаянието за греха (тауба) и избързването във вършенето на добро е качество на Богобоязливите вярващи.


Човек понякога може да забравя или да небрежен, понякога може неговото собствено аз да го подстрекава или пък неговите сатани да му нашепват и да го подтикнат към непослушание и той да извърши грях. Проява на такуа е в този случай е, бързо да се извърши покаяние (тауба) и да моли Всемогъщият и Велик Аллах за прошка, ако бъде подсетен или предупреден. Когато описва Богобоязливите, Всевишния казва: “И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135). 
Също: “Когато натрапливо видение от сатаната засегне Богобоязливите, те си спомнят [за Аллах] и ето ги зрящи”, (ал-А‘рāф: 201). След това, след като се е разкаял и помолил за опрощение, Богобоязливият мюсюлманин бърза да извършва добрини и да умножава благодеянията, за да бъде откупен грехът му и да се заличи злодеянието му, доверявайки се на обещанието на Всевишния Аллах, тъй като Той казва: “...Наистина добрините премахват злините ...”, (Худ: 114).


9. Светлото излъчване на послушанието разпръсква мрака на непослушанието.


Несъмнено, извършването на добри дела и постоянството в тях, като намаза, говеенето, хаджът, зекятът, джихадът, споменаването на Всевишния Аллах и много други благодеяние и добрини, премахват допуснатите от мюсюлманина грешки и извършените закононарушения. Потвърдено е, че в тази връзка има много достоверни хадиси, нека споменем някои от тях:


— Хадис, предаден от Бухāри и Муслим, който гласи: “Който говее Рамадāн от вяра и от желание да спечели удовлетворението на Аллах и Неговото въздаване, всички негови предишни грехове ще бъдат простени”.


— Хадис, предаден от Муслим, който гласи: “Да ви посоча ли онова, с което Аллах премахва греховете и с което издига степените?” Отговорили: “Да, Пратенико на Аллах”. Казал: “Пълното и цялостно вземане на абдест, въпреки затрудненията; многото крачки към джамията; изчакването на [следващия] намаз след намаза”. “Затрудненията” — когато човек изпитва нежелание и отвращение да го направи, особено при сурови обстоятелства, като зима, студ и подобни.


— Хадис, предаден от Бухāри и Муслим, който гласи: “Който извърши поклонение (хадж) на този дом (ал-Ка‘ба) без да е говорел неприлични думи и без да се е отклонявал от заповедите на Аллах [чрез извършване на насилие или греховна постъпка], излиза от греховете си като деня, в който майка му го е родила”.


Това са една част от хадисите и айетите, в които ясно е казано, че послушанията изкупват прегрешенията и злините, по нататък ще споменем и друга част от тях.


10. Покаянието (тауба) е условие за премахването на големите грехове.


Мюсюлманите са единодушни, че добрините изкупват малките грехове.


Но що се отнася до големите грехове, — а това са греховете, за които Всевишния Аллах заплашва, че ще има сурово наказание, като непочтителността към родителите, убийството на човек, консумирането на пари от лихварство, консумирането на вино (алкохол) и други подобни — за тях е необходимо да се направи покаяние. 
Всевишният казва: “Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и върши праведни дела, сетне продължава по правия път”, (Тā хā: 82). 
Това е така, когато грехът не е свързан с право на хората. Но ако е свързан с право на хората, — като кражбата, насилието, убийството и други подобни — тогава е задължително да се възстанови дължимото право на хората или да се поиска прощаване и опрощаване от тяхна страна, и ако това стане факт, може да се надява Всевишния Аллах да го приеме и да премахне греховете, дори и да ги замени с добрини. 
Всевишният казва: “Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини...”, (ал-Фуркāн: 70).


Ако отплащането или опрощаването не стане факт, тогава разплащането ще бъде в Деня на съживяването.


В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Са‘ид ал-Худри (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах е казал: “Когато вярващите се избавят от Огъня, ще бъдат задържани на един мост между Рая и Огъня и ще се разплащат за несправедливостите и обидите, които е имало между тях в земния живот. И [чак], когато [отношенията им] бъдат изчистени и оправени, ще им бъде разрешено да влязат в Рая”. Казано било: “Който е имал нещо за вземане от някого в земния живот, в задгробния щял да откъсне неговата равностойност от дяла от Райската градина на този, който му го е дължал”.


По милостта на Всемогъщия и Велик Аллах, ако отговорният за своите дела мюсюлманин няма малки грехове, добрите дела оказват влияние на големите грехове. Те облекчават греха от тях доколкото могат да изкупват от малките грехове. Ако човек няма нито големи, нито малки грехове, тогава Пречистият Аллах удвоява за него наградата и отплатата.


11. Моралът е основата за издигането на човешката цивилизация.


В това наставление Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ни насочва към едно нещо, в което се съдържа най-доброто за живота на човека и за изправянето на обществения порядък. Да, това нещо е доброто и хубаво отношение към хората — отношението към тях така, както би искал те да се отнасят към него. Мюсюлманинът трябва да бъде дружелюбен, да обича хората, за да го обичат и те; да ги почита и уважава, за да го уважават и те; да бъде добър към тях, за да бъдат и те добри към него. Само тогава всеки човек ще изпълнява своите задължения с удовлетворение и спокойствие, в резултат на което всичко ще се оправи, ценностите ще царят и ще се издигне цивилизацията.


И тъй като моралът е много значим за живота на общностите, той заема това високо положение в исляма. Ислямът му отдава изключително голямо внимание, стигат ни като доказателство за това, множеството айети и хадиси, в които се насърчава възприемането на похвалния морал и се поясняват преимуществата на тези, които се придържат към него. Ето част от такива айети:


Всевишният казва: “Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите”, (ал-А‘рāф: 199). 
Също: “Не са равни добрината и злината. Отблъсквай я с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел”, (Фуссилат: 34).


Ето част от такива хадиси:


В хадис, предаден от Ибн Хиббāн в неговия достоверен сборник се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Да ви известя ли кого Аллах обича най-много от вас и кой от вас ще седи най-близо до мен в деня на съживяването?” [Присъстващите] казали: Да, разбира се. А той казал: “Този от вас, който има най-добър морал[1]”. В хадис, предаден от Ахмед и Абу Дāуд се казва: “Най-добрите от вас са тези, които имат най-добър морал”. Също: “Най-завършена вяра има вярващият, който е с най-добър морал”.


И още много други айети и хадиси, които сме споменали и ще споменем по-нататък, с позволението на Аллах, по време на тълкуването на хадиса. Всичко това се обединява от хадис, предаден от Бухāри [в глава: “Етика” (Едеб)], Хāким и Бейхаки, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Бях изпратен единствено да завърша най-добрите нравствени качества”.


12. Придобиването на добри нравствени качества.


Човекът притежава способността да придобива добри и възвишени нравствени качества. В ривайет на хадис, с първоизточник Му‘āз (Аллах да е доволен от него), който е предаден от Хāким и други с различни думи, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му е казал: “Подобри морала си с хората”, а в друг ривает: “И подобрявай морала си доколкото можеш”. Придобиването на добри нравствени качества и морал може да се постигне чрез:


— Следването на примера на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в неговия добър морал е най-висшия предел. Всевишния Аллах ни повелява това, като казва: “Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас...”, (ал-Ахзāб: 21).Достатъчен аргумент за това, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил на възвишено ниво на нравствена доброта е, че Всевишния Аллах го окачествява в Свещения Коран като казва: “Ти наистина имаш велик нрав”, (ал-Калам: 4).


— Друго средство за придобиване на похвални нравствени качества е дружбата и съпровождането на Богобоязливите, учените и тези, които притежават идеален морал; както и страненето от лошите и от онези, които имат низки и лоши постъпки. Всевишния казва: “И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено”, (ал-Кахф: 28). “Погубено” — престъпващо границите.


13. Похвални качества.


Похвални качества са: да се поддържат родствените връзки, да се прощава и да се подаряват подаръци. В хадис, предаден от Хāким и други с първоизточник ‘Укба ибн ‘Āмир ал-Джухани (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казал: “Ей, ‘Укба, искаш ли да ти кажа кои са най-добрите нравствени качества за обитателите на този и задгробния свят? Поддържай връзка с този, който я е прекъснал с тебе, дарявай на този, който те е лишил от дарове и прощавай на този, който те е угнетил”. А в ривает при Ахмад: “И прощавай на този, който те е наругал”.


Похвални качества са: усмихнатото лице, благоразумието и скромността; да се показва обич към хората; да не се изграждат лоши предположения за хората и да се отказва от измъчването им. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Не подценявайте нищо, което се одобрява, дори и срещата на твоя брат с усмихнато лице”, хадис, предаден от Муслим. В друг хадис, предаден от Бухāри и Муслим, се казва, че той е казал: “Нека се откаже от злото, и това ще е садака за него”.


14. Ползи:


От завършеността на вярата и от качествата на Богобоязливите са: добрият морал, вежливостта в отношенията и хубавото съжителство.


От завършеността на такуа (Богобоязливостта) е да чувства отвращение от вършителите на прегрешения и да се стои далеч от техните компании и срещи с тях, ако не изпълняват онова, което е одобрявано и не се отказват от порицаваното.