Хадис: Занимаването с това, което е полезно

ХАДИС 12: ЗАНИМАВАНЕТО С ТОВА, КОЕТО Е ПОЛЕЗНО

«من حسن إسلام المرء تركه ما لا يعـنيه» — حديث حسن، رواه الترمذي وغيره هكذا.

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: «От доброто ислямско поведение на човека е да изостави онова, което не го касае».” — Хадис хасан, предаден от Тирмизи и от други в този вид.

Хадисът е разказан от Тирмизи в разделите за “Въздържането” (аз-Зухд), като раздела “Какво е споменато относно този, който говори за нещо, което не го касае” (Мā джā’е фиймен текеллеме фиймā ля йа‘нийхи), номер 2318.

Ибн Мāдже го разказва в глава “Раздори” (Фитан), раздел “Възпирането на езика в раздора” (Кеффу-л-лисāн фи-л-фитнати), номер 3976.

Мāлик го разказва в “Мууатта’”, глава “Добрият морал” (Хусну-л-хулук), раздел “Какво е споменато относно добрия морал” (Мā джā’е фи хусни-л-хулуки), 2/903.

Аз-Заркāни в тълкуването на “Мууатта’” казва: “Иснадът му е добър, дори достоверен”.

Значението му:

Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), който е бил неотлъчно до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и възприел от него пророческия морал, ни известява хадис, изречен от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), в който с едно кратко, смислово изречение ни пояснява онова, което обхваща най-доброто за земния живот и щастието за задгробния. И наистина, както казват учените, това е от многозначните хадиси на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), подобен хадис преди него никой не е изричал. Това е хадис, който обхваща половината религия, защото религията е вършене на нещо и оставяне на друго, а той указва какво трябва да се изоставя.

Ибн Реджеб ал-Ханбали казва: “Този хадис е едно много важно начало от нравствената етика”.

Абу Дāуд казва: “В основите на законите на всяко изкуство са четири хадиса”, и споменава този хадис сред тях[1].

Вижте също и споменатото за значението на следващия хадис.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“من حسن إسلام المرء” (Мин Хусни ислями-л-мар’и — От доброто ислямско поведение на човека) — От пълноценното и завършено ислямско възпитание и от показателите за искреността на вярата му. Думата “човека” обхваща както мъжете, така и жените.

“ما لا يعـنيه” (Мā ля йа‘нийхи — онова, което не го касае) — онова, което не го интересува и към което не се стреми, все едно дали е свързано със земния живот или с задгробния и все едно дали се отнася за слова или за дела.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Изграждане на образцово общество.

Ислямът държи както на благополучието на обществото, — хората да живеят в съгласие и мир, без да има конфликти между тях, нито вражди — така и на благополучието на отделния човек — да живее щастливо на този свят, да обича и да бъде обичан, да бъде уважаван, да не бъде измъчван, да напусне този свят като спечелил победител. Едно от нещата, които най-често предизвикват раздори между хората, развалят общността и водят до различни опасности, е намесата на едни в работите на другите, особено що се отнася до неща, които не ги касает. Именно поради това един от показателите за изправянето на мюсюлманина и искреността на вярата му е да се въздържа от намеса в работите на другите, които не го касает.

2. Занимаването с нещо, което не касае човека, е загуба и признак на слаба вяра.

Човек живее на този свят, обкръжен от много хора, от много ангажименти и най-разнообразни взаимоотношения. А мюсюлманинът е отговорен за всичко, което върши; за всеки час, който преминава; и за всяка дума, която изговаря. И ако човек се занимава с всичко, което го заобикаля и се намесва в нещата, които не го касает, това нещо възпрепятства изпълнението на неговите задължения и отговорности, поради което той ще бъде порицаван в земния живот и наказан в задгробния. Това ще е показател за неговата слаба зрелост, за неукрепването на пророческата етика в неговата душа и че неговият ислям (неговото отдаване на Аллах) е по-скоро ислям на думи, който не надвишава езика и устните.

В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Анас ибн Мāлик (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж от сахаба починал и някой казал: “Нека бъде зарадван с Рая”. А Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Не можеш да знаеш, може да е говорел за нещо, което не го касае или да се е скъпял да даде нещо, което не би го ощетило”.

В хадис, предаден от Ибн Хиббāн в неговия достоверен сборник се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал на Абу Зарр (Аллах да е доволен от него): “Достатъчно голяма злина за човека е да не познава себе си и да се обременява с нещо, което не го касае”.

3. Отвръщането от онова, което не касае човека е пътят за благополучието и успеха.

Ако мюсюлманинът осъзнае задълженията си и осъзнае отговорностите си, той бива зает със собствените си недостатъци и се стреми към онова, което ще му е от полза както в земния, така и в задгробния му живот. Той се отвръща от любопитството и глупостите, и насочва вниманието си към обстоятелствата и отношенията, които пряко го касает.

А когато разберем, че въпросите, които интересуват човека в този свят са много по-малко в сравнение с онези, които не го касает, разбираме, че този, който се ограничи с това, което го касае, той се избавя от много злини и грехопадения и по този начин може да се посвети на онова, от което ще има полза за задгробния свят. Това ще е показател за неговия добър ислям, за укрепването на вярата му, за истинската му боязън от Аллах, за отклоняването от страстите и за спасението му при неговия Господ, Всемогъщия, Всевишния.

В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако ислямът на някой от вас се подобри, за всяка добрина, която върши, ще му се пишат десет като нея до седемстотин пъти. А за всяка лоша постъпка, която върши ще му се пише по една като нея”.

Имам Мāлик споменава в Мууатта’, че Лукмāн бил запитан: Кое е най-полезното нещо, което си разбрал? На което отговорил: “Да се говори истината, повереното да се връща на собственика и изоставянето на онова, което не ме касае”.

4. Сърцето, което е заето с Всевишния Аллах се отвръща от онова, което не го касае.

Мюсюлманинът, който служи на Аллах, Всемогъщия, Великия, сякаш Го вижда и мислено си представя, че той е близо до Всевишния Аллах и че Всевишния Аллах е близо до него, това поглъща неговото внимание и то не се отклонява към онова, което не го интересува. Така че, неотклоняването на вниманието към онова, което не го касае, бива признак за неговата искреност спрямо Всевишния Аллах и неразсейването му. А този, който се занимава с нещо, което не го касае, това показва, че той не може да си представи близостта на Всевишния Аллах, че той не е искрен спрямо Него, че делата му ще завършат с неуспех и че той ще бъде от погубените.

Предадено е от ал-Хасан ал-Басри, че той е казал: “Един от признаците, че Аллах се е отвърнал от човека е да стори така, че да се занимава с нещо, което не го касае.

5. Какви неща касает човека и какви не го касает?

Нещата, които касаят човек, са:
- Онова, което е свързано с необходимостите за съществуването и живота му като храна, вода, дрехи, жилище и други подобни; онова, което е свързано с неговото благополучие в задгробния му живот.
- Всичко, извън тези неща, попада в групата на нещата, които не го касаят.

Неща, които не го касаят, са
- Вещите, които са над нуждите и необходимостите, като прекаленото разширяване в земния живот, разнообразяването на храната и питиетата, искането на ръководни постове и оглавявания, обичта да се чуват похвали и благодарности от хората.
Признак за искреността на мюсюлманина е отдалечаването от всичко това, особено ако в тях има елементи на съмнение и учтивост за сметка на вярата му.

Позволените дела, от които човек няма полза за земния или за задгробния си живот, като игрите, шегите и нещата, които нарушават порядъчността спадат също към групата на нещата, които не ни касаят и по-добре за мюсюлманина е да се откаже от тях. Това е така, защото те са загуба на скъпоценното време за неща, за които то не е създадено и за което ще се търси сметка в Съдния ден.

Излишните думи също спадат към групата на нещата, които не ни касаят, защото може да повлекат мюсюлманина да изрече неща, които са харāм. Поради което характерното за мюсюлманина е да не шуми, да не бърбори празни приказки и да не се впуска във всички слухове и клюки. В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Му‘āз (Аллах да е доволен от него) се казва: “О, Пратенико на Аллах, нима ще ни се иска сметка за всичко, което изговаряме?” На което Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: “Сакулатка уммука[2], ей, Му‘āз, [нима мислиш, че] хората не ще бъдат хвърлени в огъня [на Ада] по носовете си само заради плодовете на езиците си?!”.

Предал е също, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Словата на чадата на Адам са против него, не в негова полза, с изключение на повеляването на одобряваното, забраняването на порицаването и споменаването на Всевишния Аллах”.

6. Полза:

Хадисът сочи, че едно от качествата на мюсюлманина е да се занимава с възвишените дейности, да стои далеч от глупостите и нищожните дела.

7. Полза:

Хадисът възпитава душата и я учи да се откаже от пороците, да изправи недостатъците, да изостави онова, което е безполезно и няма добро в него.

===================================================================
[1] Вж. Тълкуването на четиридесетте хадиса, от Ибн Дакийк ал-‘Ийд.

[2] Сакулатка уммука — буквално: “Майка ти да се лиши от теб”. Това е един от традиционните изрази, като “тарибат йадāка”, “кāталака-л-лāху”, “ля аба лака” и други, чиито буквален превод има отрицателно значение, но те не се използват с цел упрекване, а за изразяване на похвала и възхищение. — Б. пр.