четвъртък, 17 юни 2010 г.

Хадис: Срамежливостта е от вярата

ХАДИС 19: СРАМЕЖЛИВОСТТА Е ОТ ВЯРАТА

«إن مما أدرك الناس من كلام النبوة الأولى: إذا لم تستحي فاصنع ما شئت» — رواه البخاري.

От Абу Мас‘уд ‘Укба ибн ‘Амр ал-Енсāрий (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “От нещата, които хората узнаха от словата на първото пророчество е: Ако не те е срам, прави каквото искаш”. — Хадис, предаден от Бухāри.

Хадисът е разказан от Бухāри към края на глава “Пророците” (ал-Енбийā’), номер 3296; също в глава “Етика” (Едеб), раздел “Ако не те е срам, прави каквото искаш” (Изā лем тастахи фасна‘ мā ши’те), номер 5769.

Разказан е също и от Абу, Дāуд в глава “Етика” (Едеб), раздел “Относно срамежливостта” (фи-л-хайā’), номер 4796.

Разказан е също и от Ибн Мāдже в глава “Въздържането” (аз-Зухд), раздел “Срамежливостта” (ал-Хайā’), номер 4183.

Значение на хадиса:

Ако срамежливостта означава въздържането от вършене на нещо, което се порицава, то призоваването към това нравствено качество и следването му е все едно призоваване към въздържане от всяко прегрешение и всяко зло. Освен това срамежливостта е едно от добрите качества, които хората опазват и смятат, че лишаването от нея е недостатък и порок. Също така тя е част от елементите на завършеността на вярата и пълнотата й. Това се подкрепя и от думите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадис, предаден от Бухāри и Муслим, в който се казва: “Срамежливостта е част от вярата”. Също: “Срамежливостта не носи друго освен добро”. Нещо повече, ислямът в най-общите си предписания и директиви идва с призив за изграждане на доброто и правото и горещ и искрен призив за въздържане от всичко, което се порицава. Именно по тази причина и Имāм ан-Науауи (Аллах да се смили над него) се е спрял на този хадис и го включил към своите четиридесет хадиса. Той е казал за този хадис: “На него се основава ислямът”. Тоест, предписанията на исляма. Това означава: Човек трябва да се срамува да изоставя онези неща, които Всевишния му е наредил като уāджиб (задължителни) и мендуб (препоръчителни); човек трябва да се срамува да върши нещата, които Всевишния му е забранил като харāм (абсолютно забранени) и макрух (порицаеми). Що се отнася до нещата, които са мубāх (позволени), срамежливостта при тяхното вършене е позволена, както и при тяхното изоставяне. И по този начин хадисът обхваща петте предписания.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“مما أدرك الناس” (Инна миммā адрака-н-нāсу — От нещата, които хората узнаха) — това, което достигна до хората от предишните пророци. А в преданието на Имāм Ахмед и Баззāр с първоизточник Хузайфа (Аллах да е доволен от него) се казва: “Последното нещо, с което живелите през предислямския период бяха привързани от словата на първото пророчество”.

“من كلام النبوة” (Мин келями-н-нубуввати — от словата на пророчеството) — от нещата, за които пророците са били единодушни; от нещата, които пророците са препоръчали и никога не били отменяни. А отнасянето на словата към пророчеството е за известяване, че срамежливостта е от въпросите, по които пророците са единодушни. В риваетите на Бухāри, Абу Дāуд, Ахмед и други се казва: “النبوة الأولى” (ан-нубуввати-л-уля — първото пророчество), тоест, пророците преди Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

“إذا لم تستحي” (Изā лем тастахйи — ако не те е срам), а в друг ривает: “إذا لم تستح” (изā лем тастахи), но първият е по-правилен — Всевишния казва: “Аллах не се свени да дава пример ...”, (ал-Бакара: 26).

“فاصنع ما شئت” (Фасна‘ мā ши’те — прави каквото искаш) — повелителното наклонение тук може да има две значения: или е за сплашване и означава: “Щом си лишен от свян, прави каквото си искаш, но ти ще бъдеш наказан за това”; или за позволяване и означава: “Ако искаш да извършиш нещо, и то е от нещата, за които няма за какво да се срамуваш пред Аллах и хората, тогава го прави”. В друг ривает на Бухāри се казва: “فافعل ما شئت” (фаф‘ал мā ши’те).

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. От културното наследство на пророците.

Срамежливостта е в основата на благородния характер. Тя е най-силният мотив за вършенето на доброто и отстраняването от злото, затова тя е от културното наследство на предишните пророци, която не е отменена наред с другите неща, които са били отменени. Тя е циркулирала сред хората поколение след поколение, след като са я унаследили от пророците и стигнала чак до мюсюлманската общност. И щом като нашата общност унаследява пророците, както е пожелал Всевишния Аллах и както това е ясно от Свещения Коран, наше задължение е да държим на свенливостта, с която Всевишния Аллах ни е дарил. Ние сме длъжни да я сторим да е част от нашия характер, за да може наследството на всички пророци да се прояви ясно в нас и да изпълни живота и душите ни с доброто и правото, докато Аллах не унаследи земята и всичко на нея.

2. Смисъл на хадиса.

За смисъла на повелята от този хадис, нашите бележити учени имат три мнения:

Първо: Повелята е за сплашване. Тоест, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) сякаш ни казва: “Ако ти нямаш свян, прави каквото щеш, но Аллах ще те накаже най-сурово”. Подобна повеля се среща и в Свещения Коран в обръщение към неверниците: “...Вършете, каквото пожелаете! ...”, (Фуссилет: 40).

Второ: Повелята е за известяване. Тоест, както Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Нека приготви мястото си в Огъня”, тоест “вече е приготвил”. А значението на хадиса става: “Който не се свени да върши каквото пожелае, онова, което му пречи да върши лоши постъпки е свенливостта. А този, който няма свян, затъва във всяка поквара и всичко порицавано”.

Трето: Повелята е със значение позволяване. Тоест, сякаш значението му е: “Ако, когато правиш нещо, не чувстваш срам от това нито от Аллах, нито от хората, тогава го прави, то е позволено, защото щом нещо не е забранено според религиозните закони и норми, то е позволено”.

Разбира се, ако трябва да отдадем предпочитание на едно от тези мнения, то ще е за първото мнение, въпреки че Имāм ан-Науауи (Аллах да се смили над него) е отдал предпочитание на третото мнение, а Абу ‘Убайд ал-Кāсим ибн Селям, Ибн Кутайба и Мухаммед ибн Насра л-Маруази са избрали второто мнение.

3. Срамежливостта е два вида:

а) вродена;

Това е срамежливостта по рождение, която не е придобита. Човек, който я притежава се издига благодарение на нея до най-възвишения морал, даряван на хората от Аллах. Онзи, който по природа притежава срамежливост се възпира да върши прегрешения, лоши постъпки и аморални постъпки. Поради това, срамежливостта е считана за източник на добро и за част от елементите на вярата. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Срамежливостта е част от вярата”. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил по-свенлив и от девствената мома в нейното кътче. В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) се казва: “Който има свян, той се крие. Който се крие, той има страх от Аллах. Който има страх от Аллах, той бива предпазен”.

б) придобита.

Това е онази срамежливост, която е придобита от узнаването на Аллах; от узнаването на Неговото величие и близостта Му до хората; от това, че Той ги вижда; от това, че Той знае дори и скришните погледи и онова, което гърдите спотайват. А мюсюлманинът, който се стреми да придобие тази свенливост, той достига в себе си най-възвишените качества на вярата и най-възвишените степени на ихсāн. Този вид срамежливост може да се породи след узнаването на благата на Всевишния Аллах и усещането за недостатъчност в благодарността за тях. В хадис марфу‘, предаден от Имāм Ахмед и от Тирмизи с първоизточник Ибн Мас‘уд се казва: “Срамежливостта от Аллах е да предпазваш главата от това, какво ще узнае; да предпазваш корема от това, какво ще влезе в него; да се сещаш за смъртта и разлагането. Този, който желае задгробния живот, той се отказва от красотите на земния живот. А този, който го направи, той вече се свени от Аллах”.

Ако душата на човека е лишена от придобитата срамежливост и ако в сърцето му няма вродена срамежливост, тогава не остава нещо, което да го възпира от вършенето на грозни и низки дела и постъпки, и с това се превръща в човек, който няма вяра и в един от сатаните от джиновете и хората.

4. Какво се порицава от срамежливостта?

Когато срамежливостта възпира човека от вършенето на лоши постъпки и пороци, тогава тя е човешко качество, което е похвално, защото запълва вярата и носи единствено добро. Но когато срамежливостта надвиши разумните си граници и доведе човека до вълнение и объркване, до това, да се възпира да върши неща, за които няма защо да се свени, тогава тя е качество, което се порицава в човека, защото е срамежливост не на мястото си, защото е срам, който на придобиването на знания и изкарването на прехраната. Казано е: “Срамежливостта на мъжа, която не е на мястото си, е слабост”. В едно от преданията на ал-Хасан ал-Басри, които са мурсел, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Срамежливостта е два вида, единият е от вярата, другият от безсилие”. Ибн Реджеб ал-Ханбали казва: “Навярно това са думи на самия ал-Хасан ал-Басри”. Бишр ибн Ка‘б ал-‘Адауи казал на ‘Имрāн ибн Хасийн (Аллах да е доволен от него): “В някои книги намираме, че част от нея е успокоение и величие за Аллах, а друга част слабост”. При което ‘Имрāн се ядосал и казал: “Аз ти говоря за Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), а ти го оспорваш?!”. Положението е такова, както е казал ‘Имрāн (Аллах да е доволен от него), с похвалната срамежливост в словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се има предвид качеството, което насърчава вършенето на хубавите дела и изоставянето на лошите. А слабостта и безсилието, които водят до пропуски по отношение на някое право на Аллах или на правата на хората, то това не е от срамежливостта, то е слабост и упадък.

5. Свенливостта на жената-мюсюлманка.

Жената-мюсюлманка се отличава със свенливост. Тя участва в живота и възпитанието на децата със своята чиста и здрава женска природа наравно с мъжа. Това се долавя в Свещения Коран, когато става дума за една от двете дъщери на Шу‘айб (Аллах да го приветства), дошла да покани Муса (Аллах да го приветства). Всевишния казва: “И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” ...”, (ал-Касас: 26). Тя е дошла по нареждане на баща си, тя пристъпва с походката на чиста, целомъдрена и неопетнена девойка, когато среща мъжете, без да се държи неприлично, без да излага на показ красотата си, без да се хвали и без да изкушава. Наред с видимата свенливост в походката, тя говори ясно и точно, не заеква и не се запъва, по вдъхновението на правата, чиста и здрава природа. Така че, здравата жена по своята природа се свени при срещата на мъжете и при разговора с тях, но поради своята чистота и правота, тя не се вълнува да бъде желана, да изкушава и да съблазнява. Тя говори ясно и толкова, колкото е необходимо, не повече.

Що се отнася до жени, за които в миналото са казвали, че излиза суха от водата и за жени, за които в наше време се казва, че е еманципирана, че не се забражда, че не се свени да показва своите красоти и без да има оправдателна причина контактува с чужди за нея мъже, такава жена не е възпитаничка на школата на Корана и исляма. Тя е заменила свенливостта и подчиняването на Всевишния Аллах с безсрамие, непокорство и разпътен живот. Тя е привела в изпълнение плановете на враговете на Аллах да я унищожат и погубят и в този, и в задгробния свят.

6. Плодовете на срамежливостта.

Един от плодовете на срамежливостта е целомъдрието. Този, който е свенлив и това качество надделява над всичките му дела, той бива целомъдрен по природа, не по избор.

Друг плод на срамежливостта е изпълняването на обещанията. Ахнаф ибн Кайс казва: “Лъжата и мъжеството са две неща, които никога не се събират в един човек. А мъжеството си има плодове: да се говори истината, да се изпълняват обещанията, срамежливостта и целомъдрието”.

7. Коя е противоположността на срамежливостта?

Противоположно на срамежливостта е безсрамието. То е порицавано качество, защото кара човека да затъва в злодеяния и да не му пука, че се отправят порицания и упреци, докато се стигне до открито вършене на прегрешения. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки от моята общност ще бъде избавен освен онези, които открито вършат своите прегрешения”. Този, който не се свени нито от Аллах, нито от хората, от това негово невежество не може да го възпре нищо друго освен едно категорично и сурово наказание, защото сред хората има такива, които се страхуват, но не се срамуват. И в това няма нищо чудно, защото безсрамието е откъсване от правилната човешка природа.

8. Задължение на родителите и възпитателите.

Задължение на родителите и възпитателите е да полагат всички усилия за възраждане на качеството срамежливост. И за постигането на това, те трябва да следват проучените методи, които обхващат наблюдаване на поведението и делата, които се вършат от децата и изправяне на всичко, което противоречи на срамежливостта. Те трябва да подбират добри другари и да държат децата далеч от лошите приятели. Те трябва да избират за децата си полезни книги, да ги държат далеч от коварните сцени във филмите и театралните представления, дори и да са комедии, и да не им позволяват да говорят неприлични и просташки думи и изрази.

9. Полза:

Хадисът ни сочи, че срамежливостта е добро, че този, срамежливостта на когото се увеличава, увеличава се и неговото добро и че този, срамежливостта на когото намалява, намалява се и неговото добро.

10. Полза:

Срамежливостта е нежелана, когато се научават религиозните предписания. Срамежливостта е нежелана, когато се търси истината. Всевишния казва: “...Аллах не се свени от истината ...”, (ал-Ахзāб: 53).

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации